Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 13329 по описа за 2020г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба от ответника П.Ц.Б. срещу съдебно решение № 136717 от 30.06.2020г.,
постановено по гр. дело № 55332/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 86 с-в, в
частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК,
предявени от М.А.М.. Решението се обжалва в частта, с която е присъдена
издръжка за малолетното дете Ц.П.Б. в размер от 200 лева за периода от 01.01.2019г. до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяването на издръжката.
В жалбата не се сочат конкретни пороци на
съдебното решение в обжалваната част. Твърди се, че въззивникът
е в невъзможност да изпълни съдебното решение, тъй като месечният доход на
семейството му е 560 лева. В открито съдебно заседание въззивникът,
чрез представителя си по пълномощие, поддържат въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Не сочи нови доказателства. В хода на устните
състезания пледира за определяне на издръжка в посочения от първата инстанция
размер. Не претендира разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна М.А.М., чрез
представителя си по пълномощие – адв. М. Б.Н.-Т.от
САК, с който я оспорва като неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира
разноски. Сочи нови доказателства.
Постъпила е и насрещна въззивна
жалба от М.А.М., чрез представителя си по пълномощие, с която обжалва съдебно
решение № 136717 от 30.06.2020г., постановено по гр. дело № 55332/2019г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 86 с-в, в частта, с която е отхвърлено искането за
заплащане на месечна издръжка за детето Ц.П.Б. за разликата от 200 лева до 350
лева. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и се уважи исковата
молба.
В насрещната въззивна
жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част
поради необоснованост, като не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК въззиваемият ответник не е подал отговор на насрещната въззивна жалба.
В хода на устните състезания въззивницата М.А.М., чрез представителя си по пълномощие, пледира
да се отхвърли изцяло въззивната жалба на другата
страна и да се уважи насрещната въззивна жалба. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното
производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след
подаването на жалбите и отговора - за доходите на М.А.М..
Софийски градски съд, в настоящия си състав
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 55332/2019 г. на Софийския
районен съд, 86 състав, съдът се е произнесъл по искове с правна квалификация
чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 и чл. 149 от СК. Осъдил е П.Ц.Б. да заплаща
месечна издръжка на детето Ц.П.Б., чрез неговата майка и законен представител М.А.М., в размер
на 200 лева, начиная от 01.01.2019г.,
до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил
искането в частта до 350 лева, както и за периода от 27.09.2018г. до 01.01.2019г. като неоснователно, а за периода 01.01.2018г. до 27.09.2018г. – като недопустимо. Осъдил е П.Ц.Б. да заплати държавна такса от 288
лева по сметка на СРС.
Въззивните жалби са подадени съответно в сроковете по чл.
259, ал. 1 от ГПК и чл. 263, ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Съдът
приема, че въззивните жалби са редовни и допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части
е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
При определяне размера на дължимата месечна
издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на
задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва
да формира изводите си по основателността на иска за определяне издръжката на
малолетното дете на страните.
Доходите на двамата родители са базата за
установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката
на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия
смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред
първата съдебна инстанция ищцата М.А.М. не е представила доказателства за получаван доход, а пред въззивната инстанция са събрани доказателства за получаван средномесечен
брутен доход в периода от м. май 2021г. до м. април 2022г. в размер от 2594.35
лева, т.е. общата сума на брутния доход за периода е 31132.16 лв. (лист 60 от делото).
За доходите на ответника – въззивник по въззивната жалба и въззиваем по насрещната жалба, от първата инстанция са
събрани неоспорени писмени доказателства. От безсрочен трудов договор със срок
за изпитване № 13439/29.11.2019г., сключен с работодател „ВИП Секюрити“ ЕООД се установява, че основното трудово
възнаграждение на П.Ц.Б. е в размер от 560 лв., като е договорено и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева на час (лист
49 от делото на СРС). Доказателството за дохода на ответника не са оспорени от насрещната
страна и съдът не намира основание да не го кредитира.
Страните не спорят, че са родители на детето Ц.П.Б.,
роден на ***г., както и че същият е ученик в **ОУ „К.Ф.“, гр. София, в редовна
форма на обучение, а със заповед № СД-319/18.10.2018г. на директора на
Регионалния център за подкрепа на процес на приобщаващо образование –
София-град на детето е предоставена дългосрочна допълнителна подкрепа за
личностно развитие до завършване на първи гимназиален етап на образование (лист
13-15 от делото).
Не е спорно между страните, че детето Ц.П.Б. страда
от заболяване и му е определена 92 % степен на увреждане с ЕР на ТЕЛК, което
изисква постоянно лечение и за което майката М.А.М. прави ежемесечни разходи. За
тези разходи във въззивното производство е прието неоспорено
доказателство, в което са посочени сумите, които са платени в периода от м. юни
2020 г. до м. септември 2020г. (служебна бележка от образователен център „Я.“ с
изх. № 39 от 08.10.2020г. - лист 59 от делото).
В открито съдебно заседание, представителят на въззивиника
и въззиваема страна П.Ц.Б. е направил признание на неизгоден за страната факт, че от 5-6
месеца работи във фирма за международен транспорт и има доходи, с които може да
заплаща издръжката, която е присъдена от районния съд (лист 63). Този факт
съдът приема за доказан по делото.
Други релевантни за спора доказателства не са представени от страните във въззивното производство.
При представените в съдебното производство и
неоспорени писмени доказателства за доходите на страните и разходите за детето Ц.П.Б.,
въззивният съд приема, че и двамата родители на малолетното
дете са в трудоспособна възраст, както и доказаха реализирани месечни доходи,
които за майката са над средната работна заплата за страната, а за бащата са в
размерите на минималната работна заплата за страната. Съдът съобрази и
обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на малолетното
си дете е безусловно, а майката има и непосредствената грижа за отглеждането и
издръжката на детето, включително и заплаща допълнителни разходи за специфичните
му образователни нужди.
Детето Ц.П.Б. е родено на *** г., т.е. то е навършило 12 години и 3 месеца (към датата
на приключване събирането на доказателства във въззивното
производство), поради което се нуждае от средства за съществуване, образование,
социално-културно развитие и лечение, които не могат да се покрият с
присъдената от районния съд месечна издръжка от 200 лева.
Съдът съобрази, че определеният от
първостепенния съд размер на месечната издръжка, към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, е незначително по-висок от посочения в
чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ от 01.04.2022г.
е 710 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 177.50 лева).
Ръководейки се от законните критерии,
настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката
на детето Ц.П.Б. са необходими месечно
не по-малко от 450 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят
условия на живот, каквито детето би
имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че
непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните
възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от
издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 250 лв. месечно. Съдът следва да
увеличи месечната издръжка до сумата от 250 лева, като съобрази и бързо
настъпващите инфлационни процеси от началото на 2022г., които негативни
последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага
непосредствените грижи за детето. Не се събраха доказателства от които да се
обоснове извод, че бащата П.Ц.Б. има финансови възможности да заплаща издръжка за
детето Ц.в пълния претендиран размер от 350 лева, а съдът приема за установено,
че същият реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за
страната.
С оглед изложеното, решението на Софийския
районен съд следва да се отмени частично в обжалваната с насрещната въззивна жалба част за разликата над 200 лв. до сумата от 250
лева, като въззиваемият бъде осъден да заплаща на детето
Ц.П.Б. издръжка от още 50 лева. Съдът присъжда
месечната издръжката от 250 лева, считано от 01.01.2019г.
с оглед искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната
лихва за забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 250
до 350 лева, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че въззивната жалба на П.Ц.Б. е бланкетна и не съдържа твърдения за неправилност на първонистанционното решение в обжалваната от него част.
Временната субективна невъзможност на бащата да дава издръжка за малолетното си
дете е ирелевантна за спора с оглед императивната
норма на чл. 143, ал. 2 от СК, която постановява, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Насрещната въззивна
жалба съдът приема за частично основателна по вече изложените мотиви в
настоящото решение.
По разноските във въззивното
производство:
Върху присъдените от настоящата инстанция
издръжка въззивникът и въззиваем
П.Ц.Б. дължи държавна такса в размер на 72 лева по сметка на СГС, а на другата
страна дължи и разноските във въззивното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
От въззивницата по
насрещната въззивна жалба е представено доказателство
за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие (лист 57 от делото), който има
характера на разписка на вписването за направеното плащане в договора и е
достатъчно доказателство за направените разноски съгласно приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда П.Ц.Б. да заплати на М.А.М. сумата от 500 лева – разноски за адвокатски
хонорар във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от иска.
Въззивникът и въззиваемата страна П.Ц.Б.
не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
По разноските, които са присъдени от първата
инстанция, настоящият състав не дължи произнасяне, тъй като не е надлежно
сезиран.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 136717 от 30.06.2020 година, постановено по гр. дело № 55332/2019 година на Софийския районен съд, 86 състав, в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка на детето Ц.П.Б., ЕГН **********, за разликата над 200 лева до 250 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Ц.Б., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Ц.П.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.А.М., ЕГН **********, още 50 (петдесет) лева месечна издръжка - общо 250 (двеста и петдесет) лева, считано от 01.01.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 136717 от 30.06.2020 година, постановено по гр. дело № 55332/2019 година на Софийския районен съд, 86 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Ц.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на М.А.М., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по въззивно гр. дело № 13329/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА П.Ц.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 72 (седемдесет и два) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 13329/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.