Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028 15.01.2021
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело №35 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен са три установителни иска, както
следва: 1. Иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с във връзка
с чл. 9 от ЗПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД; 2. Иск по чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 11, т. 9 от ЗПК във връзка с т. 4 от ОУ на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, във вр. с чл.
79 ЗЗД; 3. Иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 79 от ЗЗД във връзка с т. 15 от ОУ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит.
Ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. *** № ***, бл. 53Е, вх. ***, със законни представители С. Н. Н. и Ц.Г.С.
– управители, действащи чрез
пълномощника Р. И. И. - юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че на
05.04.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор и И.С.М. като длъжник за сумата от 900 лева
като общото задължение по кредита било договорено в размер на 1 335.36 лева при
посочени в ИМ параметри, и бил избран и закупен и пакет от допълнителни услуги
при възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1 080.48 лв. и
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв. В
погасителния план било предварително определено и договорното възнаграждение по
заема в размер на 435.36 лв. като задължението за плащането му възниквало за
клиента към деня на отпускане на заема и плащането било разсрочено във времето
в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на ответника по делото било в размер на 26.52 лева. Твърди се, че
съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, ответникът дължал
възнаграждение в размер на 1 080.48 лв. След направените от последния плащания
оставащото неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги
било в размер на 225.10 лв. Изтъква се, че сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на
кредита, а по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят
можел да използва, ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги
предоставял на ответника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Сочи се, че със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, И.С.М. си гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит и другите произтичащи
от този пакет приоритети. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите с
договора задължения, като след погасяването на 18 пълни погасителни вноски и
една частична, е спрял плащането и е изпаднал в забава. Към момента на подаване
на ИМ бил настъпил крайния падеж по процесния договор и вземането било
изискуемо в пълния си дължим размер. Падежът на последната погасителна вноска
настъпил на 03.05.2019 г. Заявява, че към момента на подаване на ИМ размерът на
погасеното от ответника задължение по договора за кредит било в общ размер на 1
899.24 лева. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в
размер на 1 873.27 лева. Сумата от 5.97 лева е отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ. С плащанията си клиентът е
заплатил 20.00 лева от начислените такси по тарифа. Поради неизпълнението на
договорното задължение на ответника ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. дело № 427/2019 г. на РС - Омуртаг. Подаденото от длъжника
възражение срещу издадената заповед за изпълнение обусловило правния интерес на
дружеството от подаване на настоящите установителни искове. Ето защо ищецът с
предявените искове претендира установяване на следните вземания срещу ответника:
главница в размер на 290.95 лева /двеста и деветдесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 26.52 лева /двадесет и шест
лева и петдесет и две стотинки/ и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 225.10 лева /двеста двадесет и пет лева и десет
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендира се осъждане на ответника да
заплати деловодните разноски, направени по заповедното и настоящото производства.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. По делото е постъпила молба,
в която се сочи, че поради обективна невъзможност представител на ищеца няма да
може да се яви в съдебно заседание, посочено е, че исковата молба се поддържа, и
че ищцовата страна няма възражения по изготвения проект за доклад по делото и
по заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът И.С.М. с постоянен адрес ***, се явява лично в съдебно
заседание и оспорва третия от предявените искове. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка
с представените по делото доказателства приема за установено следното:
По подадено заявление от кредитора е
образувано ЧГД № 427/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, по което съдът е издал
Заповед за изпълнение № 1038 от 22.11.2019 г., с която е разпоредил И.С.М. да
заплати на кредитора сумата от 542.57 лева, включваща главница в размер на 290.95
лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.52 лева, за периода от
03.01.2019 г. до 03.05.2019 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 225.10 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2019
г. – датата на завеждане на заявлението в съда, до окончателното заплащане на
сумата. В законовия срок длъжникът е възразил писмено срещу заповедта, поради
което и в законовия едномесечен срок кредиторът е предявил настоящите
установителни искове. Предметът на настоящото исково производство е да се
установи наличието на визираните от издадената заповед за незабавно изпълнение
вземания. Като доказателства по делото са приети материалите по ЧГД № 427/2019 г.,
по описа на РС – Омуртаг. От приложеното по делото искане за отпускане на
потребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт“ се установява, че същото е
подадено от ответника до ишеца за отпускане на потребителски кредит в размер на
1 000.00 лева, с размер на месечна вноска 100.52 лева, със срок на кредита 24
месеца и дата на погасяване 3-ти ден от месеца. По делото е представен и
Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските
кредити, подписан от ответника на 05.04.2017 г., в който са описани основните
характеристики на предоставения кредит. На същата дата ответникът е подписал и
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към описания
формуляр, с която е уведомен за възможността да закупи пакет от допълнителни
услуги към договора за потребителски кредит, приложена по делото. Установява се
от представения по делото договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № **********, че същият е сключен между ищеца и ответника на 05.04.2017
г. Видно от договора е, че по силата на същия ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 900.00 лева, като страните са уговорили срок на кредита 24
месеца, размер на вноската по кредита - 55.64 лева, ГПР – 49,90 % и годишен
лихвен процент 41,17 %. Според договора общата дължима сума по кредита следвало
да е в размер на 1 335.36 лева. Посочено е в цитирания договор, че по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер
на 1 080.48 лв., платимо на вноски от по 45.02 лева месечно, като общият размер
на двете вноски бил 100.66 лева, с падеж 3-ти ден от месеца. Приложени са
подписани на 05.04.2017 г. декларации от ответника, с които същият е декларирал,
че е запознат и приема приложените към процесния договор общи условия, както и
че му е предоставена и информация във формата на стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможнос-тите му и финансовото му състояние, както и разяснения
на пред-договорна информация и допълнителен пакет услуги. Видно е от
приложеното по делото споразумение за предоставяне на пакет от услуги, че на
същата дата – 05.04.2017 г., страните са договорили пакет от допълнителни услуги,
изброени в т. 1 - т. 5 от споразумението, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Към договора за кредит и
споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните
погасителен план. По делото са приложени и Общи условия на към договор за
потребителски кредит.
Според
заключението по извършената по делото съдебно – икономическа експертиза на 06.04.2017
г.. ответникът е усвоил пълния размер на кредита предоставен му с договор за
потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. Посочено е в заключението, че ответникът
е плащал задълженията си по кредита чрез Община А., като за погасяване на дълга
му общината е удържала от трудовото му възнаграждение общо сумата в размер на 1
899.24 лв., която била преведена по сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД чрез
14 месечни вноски, всяка в размер на 135.66 лв. Превежданите суми били в
по-голям размер от договорената месечна погасителна вноска - 100.66 лв. Първото
плащане било получено от „Профи Кредит България“ ЕООД на 31.10.2017 г., а
последното на 30.11.2018 г. Относно разпределението на тази сума в заключението
е посочено, че със сумата били погасени следните задължения на ответника: По Договор
за потребителски кредит № ********** били платени общо 1 017.89 лв., с 609.05 лв.
от които била погасена главница по кредита, като сумата погасявала осемнадесет
броя пълни месечни вноски и част от деветнадесетата по ред вноска в размер на
6.18 лв., а с 408.84 лв. била погасена договорена лихва, като сумата погасявала
деветнадесет броя пълни месечни вноски; По споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги били платени общо 855.38 лв., като сумата погасявала
деветнадесет броя пълни месечни вноски; Сумата от 5.97 лв. била удържана за
лихви за забава на плащанията на първите три месечни вноски - за периода от
04.06.2017 г. до 30.10.2017 г., на основание т. 12.1 от Общите условия на „Профи
Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит; Сумата от 20.00 лв. била удържана за такса по тарифата на „Профи Кредит България“ ЕООД, на основание т. 17.4 от ОУ към договора за потребителски
кредит. Според заключението непогасеното задължение по Договор за потребителски кредит № ********** е
общо в размер на 317.47 лв., сума включваща: неплатена главница в размер на 290.95
лв., представляваща неплатени 6 месечни вноски в следните размери: 39.27 лв. платими
на 03.12.2018 г., 47.01 лв. платими на 03.01.2019 г., 48.62 лв. платими на
03.02.2019 г., 50.29 лв. платими на 03.03.2019 г., 52.01 лв. платими на
03.04.2019 г. и 53.75 лв. платими на 03.05.2019 г.; неплатена договорена лихва в размер на 26.52 лв.,
представляваща неплатени 5 месечни вноски в следните размери: 8.63 лв. платими
на 03.01.2019 г., 7.02 лв. платими на 03.02.2019 г., 5.35 лв. платими на
03.03.2019 г., 3.63 лв. платими на 03.04.2019 г. и 1.89 лв. платими на
03.05.2019 г. Посочено е в заключението, че непогасеното задължение по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е в размер на 225.10
лв., сума представляваща неплатени 5 равни месечни вноски в размер на 45.02 лв.,
всяка, с падежни дати на 03.01.2019 г., на 03.02.2019 г., на 03.03.2019 г., на
03.04.2019 г. и на 03.05.2019 г. Според заключението действителните задължения на
ответника само по Договор за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. са
общо в размер на 1 335.86 лв., като сумата включва 900.00 лв. за главница и 435.86
лв. за договорена лихва. Посочено е, че към датата на изготвяне на заключението
ответникът е платил на „Профи Кредит България“ ЕООД общо 1 899.24 лв., с 25.97
лв. от които са погасени задълженията му за такси и лихви за забава на
плащанията на първите три месечни вноски и ако не се вземе предвид
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, то задължението на М. по Договор
за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. е погасено изцяло, като ответникът
е надплатил сума в размер на 537.41 лв. Сочи се в заключението, че при
извършване на експертизата ГПР по Договор за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. бил
пресметнат по формулата от Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при което се
установило, че ГПР е 189.78%, т. е. със 139.88% по-голям от посочения в договора
размер на ГПР - 49.90%., с оглед на което експерта е стигнал до заключение, че
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, не е включено в
договорения ГПР. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като е
категорично, че в случай, че се приеме, че възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги не е дължимо, ответникът е надплатил по договора сума в
размер на 537.41 лева. Вещото лице уточнява, че предвид нормативното регламентиране
на определянето на годишния процент на разходите и факта, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено между страните във
връзка със сключения между тях договор за кредит то би трябвало
възнаграждението уговорено в това споразумение да бъде включено в ГПР.
Предвид
изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. По своята правна природа установителния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, за разлика от общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
няма самостоятелен произход. Неговият произход е обусловен от предходно образувано заповедно производство, което при оспорване
на заповедта за изпълнение от длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК се
трансформира в исковото производство. Както бе посочено по-горе предметът на настоящото исково
производство е да се установи наличието на конкретно вземане на ищеца визирано
в конкретната издадена заповед за изпълнение вземане. В случая по ЧГД № 24/72019
г., по описа на РС – Омуртаг е издадена Заповед за изпълнение № 1038 от 22.11.2019
г., с която е разпоредено ответникът по настоящото производство да изплати на ищеца
посочените по-горе суми. В тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми и
ликвидни вземания към ответника в претендираните размери. От приложените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК
регламентира, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.
11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Ищецът е
предоставил потребителски кредит на ответника като физическо лице и последният
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Предоставения
на ответника, като физическо лице, кредит представлява предоставяне на „финансова
услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ответникът
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на
ЗЗП, за които съгласно ГПК съдът следи служебно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в ал. 2 в т. 1 – т. 20 са изброени различните хипотези на
неравноправни клаузи. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, това обстоятелство
се сочи и от ищеца в исковата молба, приложени са към делото и общите условия
приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните. Следователно
договорът е сключен при предварително определени от страна на ищеца договорни
клаузи. Наред с това от приложения договор за потребителски кредит е видно, че
същият представлява стандартен бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от ищеца е, поради което съдът счита, че договора не е
бил предмет на предварително договаряне между страните и следователно
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В договора не е
посочен метода на формиране на годишния процент на разходите по кредита и
съответно липсва яснота как и от какви елементи е формиран посочения в договора
ГПР от 49,90 % . Отразяването на тези данни в договора е от съществено значение,
още повече, че в конкретния случай според клаузите на договора в погасителната
вноска е включено и плащането на задължение по споразумение за допълнителни
услуги, чийто общ размер надвишава размера на главницата, а според заключението
по извършената по делото съдебно – икономическа експертиза извършена по делото
тези плащания не са включени в ГПР, като при изчисляване на ГПР в съответствие
с Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, с включване на разходите по
споразумението за допълнителни услуги, се установява, че ГПР е 189.78%, т. е.
със 139.88% по-голям от посочения в договора размер. Освен това съгласно
съдебната практика / Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., ІІ г.
о. на ВКС, Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., ІІ г. о. на
ВКС и др./, се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият
размер на договорната възнаградителна лихва, съществено превишава нейната
обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. В
конкретния случай към датата на сключване на договора за потребителски кредит
основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната
лихва е бил 10,00 %, т. е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен
процент - 41.17%, надвишава повече от четири път законната лихва, което
представлява нарушение на добрите нрави, предвид цитираната съдебна практика. Предвид
изложеното съдът счита, че липсата на индивидуално договоряне на параметрите в
Раздел VI от процесния договор за потребителски кредит, липсата на информация
за методиката на формиране ГПР от 49.90% и включените в него елементи и
уговорен ГЛП в размер на 41,17 %, води до извод, че посочените клаузи са
неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни. Относно
уговореното в Раздел VI от договора заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1 080.48 лева, съдът счита
следното: В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено: „Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. “ В конкретния случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В процесния договор за потребителски кредит не са
изчерпателно изброени услугите, които се предоставят на ответника за сумата в
общ размер на 1 080.48 лева и не е формирана цена за всяка от услугите поотделно.
Тези услуги са посочени в сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, но както в него, така и в
договора липсват клаузи съгласно които то да е приобщено към процесния договор за
потребителски кредит. Следователно в противоречие с цитираната по-горе
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в договора не е посочено всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна, като в процесния договор за потребителски кредит за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане на допълнителните услуги. Освен това възнаграждението, което се е
задължил да заплати ответникът за предоставения му пакет от допълнителни услуги
се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Наред с това от
приложения договор е видно, че е уговорено заплащането на това възнаграждение
от потребителя предварително, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана от него по време на действието на договора, т. е. възнаграждението е
уговорено и се дължи за възможността да бъде предоставена някоя от услугите, а
не за самото ѝ предоставяне. Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Предвид изложеното
съдът намира, че договореното в договора за потребителски кредит задължение на
ответника да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в общ размер на 1 080.48 лева се явява неравноправна
клауза и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същата е нищожна. Според заключението
по извършената по делото съдебно – икономическа експертиза задължения на
ответника само по Договор за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. са
общо в размер на 1 335.86 лв., като сумата включва 900.00 лв. за главница и 435.86
лв. за договорена лихва. В заключението е посочено, че към датата на изготвяне
на заключението ответникът е платил на „Профи Кредит България“ ЕООД общо 1 899.24
лв., с 25.97 лв. от които са погасени задълженията му за такси и лихви за
забава на плащанията на първите три месечни вноски и че ако не се вземе предвид
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, то задължението на М. по
Договор за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г. е погасено изцяло, като
ответникът е надплатил сума в размер на 537.41 лв. По изложените по-горе
съображения съдът счита договореното задължение на ответника да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 1 080.48 лева се явява неравноправна клауза и на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП същата е нищожна. Следователно ответникът не дължи заплащане на тази
сума, а според заключението на вещото лице, в случай, че това възнаграждение не
се вземе предвид задължението на ответника по процесния договор е погасено
изцяло. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответната
страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което и такива не
следва да бъдат присъждани въпреки изхода на спора.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с във връзка с чл. 9
от ЗПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, с който се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** № ***, бл. 53Е, вх. ***, със
законни представители С. Н. Н. и Ц.Г.С. – управители, против И.С.М. с постоянен адрес ***,
по Заповед за изпълнение № 1038 от 22.11.2019 г. с основание чл. 410 от ГПК,
постановена по ЧГД № 427/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, относно сумата в
размер на 290.95 лева /двеста и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № **********/05.04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 11, т. 9 от ЗПК във връзка с т. 4 от ОУ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, във вр. с чл. 79 ЗЗД, с който се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** № ***, бл. 53Е, вх. ***,
със законни представители С. Н. Н. и Ц.Г.С. – управители, против И.С.М. с постоянен адрес ***,
по Заповед за изпълнение № 1038 от 22.11.2019 г. с основание чл. 410 от ГПК,
постановена по ЧГД № 427/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, относно сумата в
размер на 26.52 лева /двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № **********/05.04.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с т. 15 от ОУ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, с който се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. *** № ***, бл. 53Е, вх. ***, със законни
представители С. Н. Н. и Ц.Г.С. – управители, против И.С.М. с постоянен адрес ***,
по Заповед за изпълнение № 1038 от 22.11.2019 г. с основание чл. 410 от ГПК,
постановена по ЧГД № 427/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, относно сумата в
размер на 225.10 лева /двеста двадесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № **********/05.04.2017 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Търговище
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА