№ 528
гр. Благоевград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200501035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г.К. в качеството на пълномощник на
СТР. Л. Г., с ЕГН **********, гр.П., ул.“ ...“ № 108, ет.4, ап.8, срещу решение №
119/10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1366/2021 г. по описа на Районен съд-П., с което
на последния са наложени мерки по Закона за защита от домашното насилие.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
решение, с което се обосновава искане за отмяна и постановяване на друго такова, с което
бъде отхвърлена молбата на В. Д. М. за защита по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Жалбоподателят депозира чрез пълномощника писмено становище, с което заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа жалбата по релевираните в нея
доводи и възражения, пледира за отмяна на атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира съдебни разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна депозира лично и чрез пълномощник писмено становище, с което
заявява воля за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Пледира за потвърждаване на
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по гр.д. № 1366/2021 г. по описа на РС-П. е образувано въз основа на
искова молба, подадена от В. Д. М., от с.П., община П., с искане за предприемане на мерки
за защита по ЗЗДН срещу СТР. Л. Г., ЕГН **********, във връзка с упражнен от последния
акт на домашно насилие спрямо молителката. Сочи се в молбата, че ответникът е бивш
съпруг на Т.И. Г.а –дъщеря на В.М., както и че от брака на същите е родено детето Й.С. Г., с
1
ЕГН **********. Сочи се, че с присъда № 735/07.01.2020 г. ответникът е осъден за
престъпление, изразило се подпалване на къща, обитавана от Т. Г.а и детето Й. Г..
Съгласно молбата, на 18.09.2021 г., около 10.30 часа, ответникът взел със себе си детето
Й., което трябвало да го върне в неделя вечерта. Ответникът не изпълнил задължението си
за своевременно връщане на детето по неговото местоживеене /в дома на молителката/.
Поради това, в понеделник, на 20.09.2021 г., ищцата подала жалба в РУ на МВР-П.. В
резултат на оказаното съдействие, вечерта в понеделник - 20.09.2021 г., около 18.30 часа,
детето Й. било върнато при майката. При предаване на детето на неговата баба –
молителката М., ответникът заявил: „ Престанете да звъните в полиция и по адвокати, ще ви
запаля и ще ви унищожа така както ви запалих преди, но този път няма да се спасите, нито
ти, нито синът ти, не ме интересува дори детето да изгори, омръзна ми ви от вас…ще ви
унищожа целия род“. Изреченото накарало молителката да изтръпне от ужас и уплаха, а
детето Й. се разплакало. Твърди се в молбата, че очевидец на акта на насилие е В.П.–син на
В.М., който също се притеснил от думите на Г.. С изложеното обосновава искането за
защита по реда на ЗЗДН.
Към молбата са приложени писмени доказателства, в това число декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
В полза на молителката е издадена заповед за незабавна защита, по реда на чл.18 от ЗЗДН.
На страните е дадена възможност за доказателства. На ответника е връчена исковата молба,
ведно с доказателствата, препис от заповедта за незабавна защита и му е указано да
представи всички доказателства в насроченото открито с.з.
В съдебно заседание страните са се явили лично и с договорни представители. Ответникът
е оспорил всички наведени в молбата твърдения, както и верността на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН. Заявил е, че на 18.09.2021 г. около 10.30 часа е посетил дома на
молителката, за да върне детето Й., но не е отправял вменените му заплахи. Твърди, че
производството е инициирано от М. тенденциозно. Ответникът е направил доказателствено
искане - за разпит на един свидетел, за установяване отношенията между страните и
характеристични данни за ответника.
Съдът е приел всички представени от страните писмени доказателства. Допуснати са по
един свидетел при довеждане от всяка от страните. Свидетелите са разпитани.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел за
доказана и основателна молбата на В.М., поради което е постановил с атакуваното решение,
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, ответникът СТР. Л. Г. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В. Д. М., от с.П., община П.. На ответника е наложена и глоба в
размер 300.00 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че
ответникът Г. е осъждан / с присъда по нохд № 153/2019 г. на ПРС, влязла в сила на
07.01.2020 г./ за престъпление от общ характер по чл.330 от НК – за това, че на 14.11.2017 г.
е подпалил двуетажна жилищна сграда-къща, находяща се в гр.П., ул.“...“ № 21, в резултат
на което са изгорели вещи, собственост на Л.Д.А., за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3
години.
От справка, издадена от деловодство при Районен съд-П., се установява, че за периода от
създаването на Регистър по Закона за защита от домашното насилие в съда -2007 г. до
11.10.2021 г. спрямо ответника няма образувани дела по цитирания закон, респективно
спрямо него няма налагани мерки за защита.
Съгласно писмо с изх. № 1156/23.09.2021 г., издадено от д-р Р.Д., гр.П., ответникът Г. не
се води на отчет за психични заболявания.
Не се спори по делото, а представеното писмено доказателство - решение № 39/06.02.2018
г., постановено по гр.д. № 1544/2017 г. по описа на РС-П., влязло в сила на 06.02.2018 г.,
установява по категоричен начин, че ответникът е бивш съпруг на Т.И. Г.а –дъщеря на
молителката, както и че след развода помежду им, упражняването на родителските права по
отношение на роденото от този брак дете - Й.С. Г., ЕГН **********, е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Въз основа на цитираното
решение, във връзка с определения на бащата режим на лични контакти с детето Й.,
ответникът се е снабдил /на 08.05.2018 г./ с изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително производство № 74/2021 г. по описа на СИС при РС-П..
Установи се, че на 20.09.2021 г. В. Д. М. е подала в РУ на МВР-П. жалба с вх. № 000-85-
2
89, с искане за съдействие от органите на реда, за връщане на детето Й. Г. от неговия баща.
Събраните по делото : материали по преписка № 1266****/2020 г. по описа на
СБОП.Благоевград, образувана по сигнал на Т.И. Г.а, от с.П. община П.; жалба от 08.10.2021
г., подадена от ответника до РУ на МВР срещу молителката М.; молба от 19.08.2021 г. до
Дирекция „Социално подпомагане“ П., подадена от ответника с искане за съдействие молба,
във връзка с определения от съда режим на лични контакти с детето Й., установяват по
несъмнен начин факта на трайно влошени отношения между страните по делото.
Пред районната инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите
П. /посочен от молителката/ и Т. /свидетел на ответника/.
В показанията на свидетеля Н.Т. / б.р., приятел на ответника/ се сочи, че на 18.09.2021 г.
заедно с ответника и детето Й. били в градината към жилището на свидетеля. Около 18.30
часа Г. заявил, че трябва да върне детето при неговата баба. Н. Т. предложил своя автомобил,
с който Г. и детето да отидат до дома на молителката /в с.П./. Ответникът Г. приел
предложението и скоро заедно с Й. пристигнали пред дома на В.М.. Последната ги
посрещнала на входната врата на дома си. При предаване на детето ответникът казал на М.:
„Престанете да звъните в полиция и по адвокати, ще ви запаля и ще ви унищожа така както
ви запалих преди, но този път няма да се спасите, нито ти, нито синът ти, не ме интересува
дори детето да изгори, омръзна ми ви от вас…ще ви унищожа целия род“. Част от думите на
ответника били чути от свидетеля В.П. /син на В.М./, който в този момент се намирал в
градината, на разстояние от 7-8 метра от входната врата. Свидетелят П. казва: „…чух как
Страхил казва на майка ми: “Престанете да звъните на полиция, по адвокати, че ще ви
запаля… чух добре… Страхил и го разпознах по гласа, след което се показах да го видя и
видях, че е той…“
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които
съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При тази фактическа обстановка и след като обсъди наведените във въззивната жалба
доводи, въззивният съд достигна до извод за неоснователност на жалбата. Съображения:
Изводите на районната инстанция за доказаност и основателност на молбата за защита са
правилни, кореспондират на доказателствената съвкупност и се споделят от настоящия
съдебен състав. В този смисъл съдът не счита да ги преповтаря, а препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК
С оглед възраженията и доводите в жалбата, следва да се посочи следното:
При оценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите П.
и Т., съдът правилно е отчел наличието на родствена връзка между П. и молителката М.,
факта, че от двамата /свидетели/ само П. има лични и непосредствени впечатления за
спорните релевантни обстоятелства, както и липсата на доказателства, които да
опровергават показанията на П.. Правилно е преценена достоверността на тези показания, с
оглед тяхната яснота, последователност, непротиворечивост и категоричност, и не на
последно място предвид, че кореспондират с данните в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С оглед на това, настоящият въззивен съдебен състав счита за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че при постановяване на решението районната инстанция е обсъдила и
ценила в нарушение на процесуалния и материалния закони, събраните по делото
доказателства и по този начин е постановила незаконосъобразен съдебен акт.
Във връзка с горното следва да се има предвид чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно който когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство,
чрез което се доказва конкретния насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за
него факти. За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е
описан. Именно поради тази материална доказателствена сила, декларацията е достатъчно
основание по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, за да се приложат спрямо ответника мерките
по чл.5, ал.1 от закона. В случай, че са събрани и други доказателства, декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата,
противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, т.е. в случай, че материалната
доказателствена сила на декларацията бъде оборена, съдът следва да отхвърли като
недоказана молбата за защита. Настоящият случай не е такъв, тъй като единственият
3
доказателствен материал, сочещ противно на данните, съдържащите се в декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН и в показанията на свидетеля П., са показанията на свидетеля Т., който не е
очевидец на срещата между страните в инкриминираното време. По отношение на
последните /обстоятелства/ свидетелят Т. възпроизвежда единствено твърдения на
ответника, т.е. изявления на страна по делото, съдържащи благоприятни за нея факти. Други
доказателства – преки или косвени, подкрепящи тезата на ответника в процеса, не са
събрани по делото. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая липсват
доказателства, оборващи достоверността на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, до който
извод е достигнал и районният съд, постановил атакувания съдебен акт.
При обсъждане на доводите, релевирани от жалбоподателя, настоящият въззивен съдебен
състав не констатира противоречие на решението с материалния закон, нито съществени
процесуални нарушения, допуснати в производството пред районната инстанция.
Първоинстанционното решение е мотивирано, като правните изводи кореспондират на
установените фактически обстоятелства. Ето защо и доколкото изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски.
Въззиваемата страна не претендира съдебни разноски по делото, поради което такива не й
се присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1366/2021 г. по
описа на Районен съд-П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4