РЕШЕНИЕ
№ 19870
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..................
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20231110147263
по описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ........................, представлявано от председателя на управителния съвет
......................... иска да бъде установено по отношение на ответника Ж. М. Ч. с ЕГН**********,
живеещ в гр. ..................... че същият му дължи следните суми:
523.84 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VІІ. 2014 година до 06. IV.
2017 година;
93.75 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 16. IХ. 2015 година до
04. VI. 2018 година включително;
54.91 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV. 2017
година;
12.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 10. VІІ. 2015 година до
04. VІ. 2018 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 14. VІ. 2018 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че уредите за търговско измерване в топлоснабдения
1
имот не отчитали доставяне на топлинна енергия, а в общите части на сградата не били монтирани
отоплителни тела. Затова оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата
молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност.
Стойността на услугата дялово разпределение следвало да е част от стойността на доставената
топлинна енергия.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 19. ХIІ. 2007 година в град ....................... с ЕГН********** и ..................... с
ЕГН********** сключват с ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата
на който се задължават да му прехвърлят собствеността на процесния топлоснабден имот срещу
цената от 199 495.00 лева, която ответникът се задължава да заплати.
На същата дата В. ..................... съставя за процесния договор представен по делото с
исковата молба нотариален акт .........................
2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:
На неустановена дата ответникът подава до ищеца представено по делото с исковата
молба заявление-декларация за откриване на партида за отчитане и заплащане на топла вода.
3. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 23. VIII. 2008 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и
наемателите в сграда, находяща се на ул. ........................, на което е взето решение да се извърши
монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово
разпределение. Общото събрание упълномощава представител да сключи споразумителен
протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен
по делото с исковата молба протокол.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №.............. при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
4. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 20.
V. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя
между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 14. VI. 2015 година са начислени
2
370.13 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление,
като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното
потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума
съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението
от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на
изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на
топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При
проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.
На 27. V. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ................ представя в съда
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според към 20. V. 2024 година няма
данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след 14. VI. 2024 година
възлизат общо на 378.57 лева за топлинна енергия и 54.91 лева за дяловото разпределение. Със
сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни
сметки, които предхождат периода. Лихвата за времето след 14. VI. 2015 година възлиза на 41.51
лева върху главницата за топлинна енергия и 12.72 лева върху главницата за дяловото
разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 14. VI. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 01. Х. 2018 година по частно гражданско дело №39526 по описа на съда за 2018 година.
Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.
414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 15. VI. 2023 година съдът постановява
Разпореждане №.................... с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 26. VII. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на
24. VIII. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
3
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт,
описан по-горе.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение
с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите
условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като
правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.
Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е
обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата
на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за
сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да
заплаща цената на доставената му топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена топлоенергия,
намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия за отопление на
имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за времето след 14. VI. 2015 година стойността
на потребената топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице – топлотехник, възлиза
на сумата от 370.13 лева, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от
изравнителните сметки. Ето защо съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна
енергия на посочената стойност. Съдът не кредитира размера на главницата за доставена топлинна
енергия, посочен в съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същият не отразява реално
потребената топлинна енергия за имота, а отчита и направените осчетоводявания и прихващания за
минал период, извън процесния.
Ответникът не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване
4
на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.
Ответникът поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“
от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото
фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за
изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и
плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори
на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за
забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на
фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след
издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 14. VI. 2018 година. Ето защо съдът счита, че всички
вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 14. VI. 2015 година, са погасени по давност. В
настоящия случай непогасени по давност са вземанията на ищеца за 370.13 лева главница за
топлинна енергия, посочени в заключението на техническата експертиза.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 370.13 лева
главница за доставена топлинна енергия, а за горницата до 523.84 лева – да бъде отхвърлен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 54.91 лева.
5
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска.
4. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да намали
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за времето след 14. VI. 2015 година съразмерно със стойността на същата
енергия, посочената от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Според
вещото лице, изготвило счетоводната експертиза, обезщетението за забава за времето след 14. VI.
2015 година върху сумата от 378.57 лева възлиза на 41.51 лева. Според техническата експертиза
доставената топлинна енергия е на стойност от 370.13 лева. Намалявайки обезщетението за забава
върху тази сума съразмерно с обезщетението за забава върху посочената в заключението на
6
счетоводната експертиза сума, съдът намира, че то възлиза на 40.59 лева. Вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза определя стойността на обезщетението за забава върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ за времето след 14. VI. 2015 година на 12.72 лева.
Тази сума надхвърля търсената с исковата молба, затова съдът присъжда посочената от ищеца сума
от 12.01 лева.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
главницата, а именно: 40.59 лева върху главницата за топлинна енергия и 12.01 лева върху
главницата за услугата „дялово разпределение“. Искът за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен за горницата до 93.75 лева като неоснователен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 684.51 лева уважени за общо 477.64 лева. Ищецът е направил
разноски в исковото производство в размер от общо 875.00 лева, от които 175.00 лева за държавна
такса, 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица и 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 75.00 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца разноските по водене на делото в размер съобразно уважената част
на иска: 610.56 лева за исковото производство и 52.33 лева за заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът обаче на представя
доказателства да е направил разноски, затова съдът не му присъжда такива.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ........................ със седалище и адрес
на управление в град ......................, представлявано от изпълнителния директор
.........................., вземане за следните суми:
370.13 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VІІ. 2014 година до 06. IV.
2017 година,
40.59 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 16. IХ. 2015 година до
04. VI. 2018 година включително,
54.91 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2015 година до 30. IV. 2017
година,
12.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 10. VІІ. 2015 година до
04. VІ. 2018 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 14. VІ. 2018 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01. Х. 2024 година по
частно гражданско дело №39526 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против Ж. М.
Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... съществува, като за горницата до 523.84 лева
главница за топлинна енергия и 93.75 лева лихва върху същата сума ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА Ж. М. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... да плати на ........................
7
със седалище и адрес на управление в град ......................, представлявано от изпълнителния
директор .........................., разноски, както следва:
52.33 лева по водене на заповедното производство;
610.56 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ................... като трето
лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8