№ 144
гр. Перник , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Секретар:ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500608 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката С. Г. К. редовно призована, се явява лично и с адв.Е..
Въззиваемият Д.К. се явява лично и с адв. Б..
ДСП Перник, редовно призована, не изпраща представител.
Вещото лице М.Г. редовно призована, не се явява.
Адв. Е.: да се даде ход на делото.
Адв. Б.: да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Същото е докладвано с определение от 23.10.2020 г.
Съдът докладва, че на 13.11.2020 г. е постъпила молба от процесуалния
представител на въззиваемия, с която е посочил имената на исканите двама свидетели,
1
а именно М.А.С. и М.Г.В.. Моли същите да бъдат допуснати като свидетели по делото
и разпитани като такива. С молбата представят квитанция за внесен депозит за
допуснатата по делото експертиза.
Съдът връчи препис от молбата на процесуалния представител на
жалбоподателката.
Адв.Е.: Моля да ми бъде връчен препис от Определението, което не сме
получили. Писмения отговор също не сме получили, но не видях да има копие за нас.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връчи копие от Определение № 704 на адв. Е..
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба от вещото лице М.Г., с която
уведомява съда, че е била в техническа невъзможност да изготви възложената й
експертиза. Моли да й бъде определена друга дата и час за явяване по делото.
Адв.Е. – тъй като в предходното съдебно заседание по обективни причини не
успях да се явя, заявявам, че поддържам въззивната жалба, оспорвам писмения отговор.
Държа на изслушването на двамата родители в днешното съдебно заседание, както и да
бъдат разпитани двамата свидетели, но тъй като по обективни причини свидетелката
Л.П.Л., която е била допусната поименно, не може да се яви, моля да бъде заменена с
друг свидетел, който водим, а именно Н.Р.К.. По отношение на молбата на
пълномощника на Д.К. за допускане на свидетели и от тяхна страна, считам че
свидетелката М.А.С. е била разпитвана и пред първа инстанция, освен ако сега се
допуска за обстоятелства, различни от тези, които са били установявани пред първата
инстанция. По отношение на другия свидетел, предоставям на съда. По принцип,
предоставям на съда, да прецени дали да бъдат разпитвани тези свидетели, тъй като те
са били разпитвани в първата инстанция. По отношение на социалния работник, който
не се явява за днешно съдебно заседание, моля за следващият път да бъде поканен
отново представител на ДСП, тъй като за нас е важно становището на социалния
работник или да се изготви допълнителен доклад, който да отрази обстоятелства от
постановяване на съдебното решение до настоящия момент, които за нас са много
динамични и интересите на детето е важно да бъдат изследвани относно новата
обстановка, в която е било подложено детето, за което сме поискали допълнителен
социален доклад или допълнително становище, което да бъде изразено от социалния
работник в съдебна зала. По отношение на експертизата, ние държим да се изслуша, но
тъй като нямам информация, не познавам определеното вещо лице М.Г. относно това
какви квалификации има, молим съда да представи такава информация, тъй като ние
2
изрично държим да бъде психолог със специализация „детска психология“, който да
има и опит за работа с деца.
Адв. Б. – оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Считам, че
направените доказателствени искания са вече уважени и в тази връзка държа да бъдат
допуснати и разпитани посочените от мен свидетели, които водим за днешното
съдебно заседание, както с оглед равнопоставеност на страните по делото, така и с
оглед обстоятелството, че свидетелката М.С. е била разпитвана за други обстоятелства,
сега я водим за обстоятелствата какви са отношенията между родителите и
отношенията между родителите и детето след приключване на делото в
първоинстанционното производство. Вторият свидетел, който сме посочили, досега не
е бил разпитван, също го сочим във връзка с отглеждането на детето, грижите, които
доверителят ми полага, и обстоятелства, настъпили след приключване на
първоинстанционното производство, а това са новонастъпили обстоятелства. По
отношение на искането за повторна експертиза със задачи, поставени в жалбата,
предоставям на съда, като съответно в случай, че уважите молбата на вещото лице,
делото да бъде отложено за друга дата за изслушване на заключението на вещото лице.
Нямам забележки и възражения по доклада на съда.
В този момент за ДСП гр. Перник се явява социален работник Г.А. от отдел
„Закрила на детето“.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява за окончателен проекто-доклада, обективиран в Определение № 704 от
23.10.2020 г.
С оглед направеното уточнение от процесуалния представител на въззиваемия,
съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит посочените в молба от
13.11.2020 г. свидетели, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска да бъдат разпитани в качеството им на свидетели за конкретизираните в
молбата и днешното съдебно заседание обстоятелства М.А.С. и М.Г.В..
С оглед посочените от адв. Е. обстоятелства относно невъзможността да бъде
разпитана в днешното съдебно заседание като свидетел по делото Л.П.Л.,
Съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Заличава като свидетел по делото Л.П.Л..
Допуска да бъде разпитана като свидетел по делото Н.Р.К..
По направеното искането за допускане на допълнителна съдебнопсихологична
експертиза, съдът се е произнесъл в Определението си от 23.10.2020 г., поради което
към настоящия момент не са налице предпоставки за промяна становището на съда
относно необходимостта от изготвянето и изслушването на такава експертиза.
В същото определение съдът се е произнесъл по направеното искане за
изготвяне на допълнително становище от отдел „Закрила на детето“ и към настоящия
момент не са налице предпоставки за промяна на становището на съда по този въпрос.
Няма пречка в днешното съдебно заседание или в следващо такова, да бъде взето
становището на явилия се представител на ДСП гр. Перник.
Съдът пристъпи към изслушване на страните по реда на чл. 59, ал.6 от СК
Жалбоподателката С. Г. К. по реда на чл. 59, ал.6 СК.
Жалбоподателката: В качеството си на жалбоподател, обжалвах решението на
първа инстанция в частта му по отношение на родителските права на детето ми, родено
от брака с Д. Й. К., детенцето Й.Д.Й.. След като излезе решението на Районен съд
Перник, с което упражняването на родителските права бяха присъдени на бащата, адът
за мен и за детето ми не приключи, а напротив, придоби невиждани размери. Смятам,
че решението на Районен съд Перник беше крайно несправедливо, а мотивите на съда
бяха неясни и некореспондиращи с истината. Часове след излизане на решението на РС
Перник, първата реплика, която чух от сина ми беше: „Ти вече нямаш право над мен!“.
Считам, че това са неподходящи за едно деветгодишно дете думи. Явно в първите
часове от излизане на решението детето беше обременено с тежката терминология на
правната институция, защото по телефона ми цитира: „Нямаш право! Когато му дойде
времето!“, и че не желае да се вижда с мен. Опитите да се свързвам, виждам и
осъществявам контакт с детето бяха буквално ежедневни, ежечасни. Аз живея в гр.
Перник, ул.“***“, като и до момента не зная къде пребивава детето. Д. остана в нашето
семейно жилище, но за отглеждането на детето той разчита изцяло на родителите си,
които живеят на ул.“***“. Ходих няколко пъти при детето, даже с представители на
МВР и съм го намирала и в двете жилища. Намирала съм го и в училище. През 6-те
месеца детето беше лятна ваканция, бащата си е работил и беше оставено за
отглеждане от бабата и дядото по бащина линия. Работя от 8.00 ч.– 16.00 ч. Живея с
майка си, тя работи на същия график като мен. Искам да отглеждам детето, защото
4
смятам, че не трябва да бъде лишавано от мен и да присъствам в неговия живот, а
именно такова е желанието на таткото. Пред първата инстанция съм пледирала за
равни родителски права, само подхода и възпитанието, което бащата дава на детето,
никога не съм казвала, че детето трябва да бъде лишавано както от бащата, така и от
майката, само че в момента подхода и възпитанието, което бащата дава на детето, т.е. и
неговата периферия от разширеното му семейство е, че детето няма нужда от майка, и
смятам, че това емоционално осакатява моето дете и това е така. Пречено ми е било
дори да се чувам по телефона, камо ли да се виждам. Виждала съм се, но винаги е било
с някакви гардове от страна на семейството на Д., винаги е имало някакви свидетели,
които са били чисто умишлени. В тяхното присъствие детето е друго. В този период
съм виждала детето, даже е преспивало при мен, за което благодаря на социалната
услуга, която ни сближи с детето. Това, че детето се съгласи да дойде при мен и да
преспи, това бяха най хубавите дни, когато е при мен и сме си само двамата е коренно
различно. Целият този период от шест месеца, навреди ценностната система на детето.
10 години съм отглеждала това дете и възпитавала. То е отглеждано добре от мен и Д..
Ние сме били едни прекрасни родители, в това дете е инвестирано много внимание,
имало е много любов, смятам, че след настъпване на разрива на нашите отношения,
мъстта и желанието аз да бъда наказана се пренесоха на детето. Под опеката на бащата
и силното влияние на неговите родители смятам, че детето не се отглежда както преди.
Смятам, че в момента детето е лишено и не му се предават и не се възпитава във важни
човешки ценности, като това да обича и уважава майка си и нейното семейство. В
кратките и малобройни срещи, които съм имала през този период забелязвам ментално
понижаване в поведението на детето, придобива маниер на грубост, на невъзпитаност,
които не отговарят на неговата възраст, а аз 10 години съм влагала в това дете точно
такива заложби. За тези шест месеца аз десетки пъти се случва да не мога да чуя
детето. Детето не мога да го чуя по телефона, изключва го или го затваря. Детето няма
отговорността да вдигне телефона и да каже, че е добре. С баща му посетиха летен
лагер и аз 24 часа не можах да се свържа с тях, кога са тръгнали, от къде са тръгнали, с
какво са пътували. Пиша на таткото:“ Къде е Й.?“, изключен му е телефона или после
ще ти звънна. За тези месеци връзката ми с Й. е изключително лоша, включително до
ден днешен трудно се свързвам с него, аз не зная какво е яло, при баба му ли е, ходи
ли на тренировка и това е 6 месеца. Като се виждаме с Й. и го питам за учебната
програма и смятам, че детето изостава по определени предмети. Разговаряла съм с
таткото по тези въпроси и той твърди, че детето си е перфектно. Предвид условията на
пандемичната обстановка всичките ни разговори с класната са по телефона. Тя казва,
че забелязва промяна в Й., сравнително добре се справя. Конкретно я попитах по два
основни предмета, в които аз забелязах отклонение в норматива, тя каза, че ще работят,
да работим и ние с него. Аз се разплаках и казах, че аз няма как да работя с това дете,
тъй като аз нямам физическата възможност. Той като идва при мен, не идва нито с
5
раница, нито с дрехи. Детето идва с презумцията утре най-късно да си тръгне.
Класната потвърди моите опасения, там, където има отклонения детето, и каза, че
трябва съвместна работа между учител и родители. Като е идвало детето при мен, не
ни е нагрубявало мен и майка ми. Като идва първия час е някакъв ад, споменава ни по
имена, стои облечен и чак след като се отпусне вече си е моето дете. Трябва му време
да се отпусне и че няма кой да ни пречи да сме си ние. Имам и баща, той не работи, със
статут на управител е. Не живеем заедно. Имам жив баща. Той е със статут на
управител. С него не живеем в едно жилище. Представям си отглеждането на детето
така, както е било преди излизането на решението на РС. Когато настъпи фактическата
раздяла между мен и Д., аз отидох в жилището на майка ми, направих основен ремонт,
служителите на „Закрила на детето“ са установили моите условия, които според
техните думи граничат с чудесни, с Й. сме се справяли чудесно. Й. си е идвал при мен,
една седмица при мен, а една при баща си. Представям си ги така – една седмица при
мен, една при баща си. Й. тогава застъпваше с моето работно време, защото ходеше на
занималня. Ако детето е при мен, ще стоя аз, защото имам пълна екипировка за
хоумофис. Искам да кажа, че изключително важно е за едно дете в тази подрастваща
възраст, да има нормални отношения с майка си и баща си, да не се позволява на
семейството на бащата да го отдалечава, защото аз все още съм жива и здрава, да
осакатяват емоционално моето дете, на което един ден ще му се наложи в клас да
прави картичка за 8-ми март и той трябва да я прави или на баба, или на татко. Аз все
още съм жива и искам да упражнявам адекватни родителски права на това дете, да има
то връзка с мен. Смятам, че имам прекрасните условия. Аз съм сменила работата си, за
да съм в Перник с такъв график само и единствено заради Й.. Работила съм в София до
18.00 ч. Смятам, че една майка най-добре може да се погрижи за детето си. Сега работя
в местна фирма, инженер съм, технически ръководител на строителни обекти на
територията на Перник, а в пандемичната обстановка съм в хоумофис.
Д.К. по реда чл.59, ал.6 СК
Въззиваемият: Не съм подготвил речи. На базата на нейните неща ще отговоря.
90% от нещата, които каза жалбоподателката, не са истина. Когато се случи разводът в
Районен съд, като се разделихме, аз две години преди това бях дал шанс тя да се
поправи, а тя си хвана любовник. Тя казва, че детето се отглежда от родителите ми,
това не е вярно. Има случаи, когато го оставям при майка ми и при баща ми, но това е
еднократно в седмицата, за да изпия едно кафе. Сега в пандемичната обстановка,
детето си е всяка вечер с мен. Живеем на „Тева“ и постоянно сме си там. Вие питахте
къде тя живее, тя каза на ул.“***“, но и дори детето да питате и детето, и то ще каже, че
тя живее в с.Д. с нейния любовник. Тя изпада в стресова обстановка, че аз не трябва да
намирам половинка в живота, аз не трябва да излизам, аз не трябва нищо да правя.
Когато говори с детето, тя не го пита как се чувства детето, какво е яло, какво е пило,
6
как е минало училището, какви оценки има, тя пита:“Къде е баща ти, с кого е?“.
Случвало се е да го намери в жилището на майка ми и баща ми, когато съм излизал да
пия едно кафе. Тогава тя почва да прави циркове. Започва да звъни, по двадесет,
тридесет пъти ми е звъняла. Това беше страшно, не съм издържал, дори съм се
оплаквал на психолога. Има момента по 30 пъти звъни на мен и на детето. Детето
казва, че не издържа и няма да вдига. Тя не живее с майка си. Тя не живее с майка си,
може да е направила ремонт на едната стая, но не живее с майка си. Сигурен съм, че е в
с.Д. с приятеля й М.Б.М., който е, не зная какъв му е статутът сега, арестант ли е, не е
ли арестант, не зная какъв е, само казвам, че октомври го вкараха в ареста за
разпространение на наркотици, лежа 9 месеца там. Не зная дали е виновен или не, но
няма невинен да лежи 9 месеца в ареста. Никога не съм го лишавал от майка му, винаги
съм го давал. Един следобед трябваше да го вземе майка му от училище към 16.30-
17.00 ч., тя казва – вземам те, това беше преди делото, детето ми каза, че мама ме води
към Д., а той искал да остане да порита, защото мама трябва да прави салата и супа на
М.. Тя лишава детето ми да поиграе, от тренировка. Аз съм седял в колата сам да го
чакам, вечерта съм я посветил на него. След това минаваме през тостерите или ядем
някъде супа. Няма да го лишавам от детството му, защото трябва да го прибера вкъщи,
за да сготвя еди-какво си. Родителите ми били влияли лошо на детето, не те, а нейният
приятел се занимава с вредни неща. И мисля, че по-вредното нещо е да има контакт
детето с такъв човек. Имало е случаи, когато детето ходеше по-често при нея, говоря за
2019 г., 2020 г. е ходило само две вечери, то не иска, кара се с мен, сърди се, аз го моля,
то казва, че не иска да ходи, мама само го лъже. На предишното дело, мисля че на
26.06, майка му беше обещала да му купи бутонки, то се върна и каза, че с новите
бутонки „на царя съм“, защото преди това беше чел „Новите дрехи на царя“. Не само
това, тя казва, че се грижи за него, как се грижи за него, като не го вижда. Има дни,
когато дори не му е звъняла, аз виждам на неговия телефон, цяла седмица му звънне
към 16.00ч.- 17.00 ч. и само маме как си и това е. Дори ми стана чудно и понеделник
казах на моя шеф, защото той е наясно с моята ситуация, казвам му, че не ми е писала
цяла седмица и в понеделник сутринта, един роман, ей такъв, на съобщение. Тя си има
друг живот, а това е само, че детето е претекст, че не трябва детето да бъде при мене, а
при нея. Никога не съм пречил и не преча детето да се вижда с майка му. Аз също
исках да бъде и с равни права, но знаете ли какво се получава при равни права, тя го
вземаше понеделник след училище и в петък ми го връщаше, имаше и седмици, които
пропускаше. С ръка на сърцето си казвам, че от 2018 г., откакто сме се разделили, тя го
е вземала максимум 10 седмици. През 2020 г. само две нощи е спал при нея, то не иска,
казва, че мама не му обръща внимание. Бях пуснал сигнал 2019 г. не съм сигурен. В
този сигнал, детето беше при майката да стои при нея през деня и да остане вечерта
при нея, и какво се получава - обажда ми се детето в 20.00 ч., леко росеше дъжд, 5-6
септември беше, детето са обажда, и казва, че седи на бордюр зад „Дип диш“, над 20
7
пъти е звънял на майка му и баба му, защото те са били вътре в заведението, а той е
излязъл да играе. Детето звъни,а те не му вдигат и нямал ключ, пита ме какво да прави.
Отидох и го взех, тя ми казва какво правя там. Не е сериозно да си оставиш детето на
улицата и да не знаеш какво прави. Валеше дъжд, това беше миналата година. Тя
преиначава нещата, тя иска да се събере с мен, знае на каква позиция съм, знае, че съм
от хората, които управляват „***“, на тридесет години съм с три висши образования,
иска да се върне при мен, видя, че от оня не става нещо и не е това, което е било при
нас, и иска да се върне. Тя го преиначава, за да се върне при мен. Може ли да каже на
детето: „Направих си мигли!“, това Й. ми го каза в неделя. Искал съм да има винаги
майчина любов това дете, но самото дете не иска. Но тя не може да се държи нормално
с нея, то самото не иска, разберете. Детето казва, че може 2-3 дена в месеца, ако ходи
при мама, и това е. За обучението не изостава, педантичен съм за ученето. Понеделник,
докато бяхме на една от срещите в „Закрила на детето“, получих втора грамота,
откакто е онлайн обучението, за „Най-активен участник“, другата за „Най-добър
ученик в онлайн обучението“ това е за две седмици. Успехът му е 5.76, има две-три
слаби оценки, като за мен слаби оценки са четворки и петици. Дори и днес ми каза, че
добре, че учихме по Човек и природа, защото сега правили обобщение, ние знаем
всичко. Дори по англ. език той е в класа на второ или трето место. Тя визираше, че
англ.език му куца. Класната казва: „Детето е прекрасно и перфектно се справя!“, имам
го във вайбър. Аз й написах, че аз само му показвам пътя какво трябва да прави и тя ми
каза: „Значи и Вие сте за грамота“. В класа е на 3 място. Участва в турнир „Аз и
знанието“ и е с най-добър резултат. Аз съм доволен, че винаги е най-най. Футбола,
имаше период дори, когато бяхме женени, ходихме на тренировки, родителите не
познаваха майката на Й.. Имаше период във втори клас, когато не идваше с мен, нито с
детето, нито на мачове, в главата й са все други неща, М., вайбър. Идвала е понякога на
мачове на детето с мен. Аз съм с ненормирано работно време. Реално работя от 08.00ч.
-17.00 ч., но сега един ден ходя на работа, един хоумофис. Баща ми е пенсионер и само
един, два пъти в седмицата ходи на работа. Условията: Има абсолютно всичко. За
Коледа каза, че не иска нищо, детето е задоволено от всичко, от което има нужда, но не
прекалявам. Не го отрупваме с подаръци. Питайте я нея какво е дала за последните
години на това дете. Дали му е платила нещо – тренировка, лагери. Беше излъгала, че
ще плати за лагера и жената ми се обажда да ми каже, че не е платила. Аз платих.
Какво влага в него. Няма значение при кой родител е. Мен ме нервира това, че
манипулира детето, за да бъде с мен. Какво значение има, че съм го оставял при
нашите, когато съм излизал вечер. Дори попитайте нейните свидетели. Когато е
звъняла, винаги съм давал информация. Работата ми е много натоварена и не мога да се
отделя от работата, и ако не мога да вдигна, и тя почва да пише по двадесет реда. След
това съм се обаждал и съм й казвал защо не съм вдигнал. На рождения ми ден, тя
нарочно, детето беше при нея, тя го скри около час и нещо и накрая: „ Ела да си го
8
вземеш от Д.“.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността, както
следва:
К.Р.Г., на 29 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, без
дела и родство със страните.
Свидетелят, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори
истината.
Аз съм кума на страните по делото. Д. го познавам малко по-отрано. Те
сключиха брак 2010 г. Една година по-рано познавам жалбоподателката. Аз съм
свидетел на тяхната връзка преди, по време и след тяхната раздяла. Те са добри
родители и си гледаха детето нормално, с изключение на дразгите между тях, които се
породиха от страна на вмешателство на родителите на Д. в тяхното семейство. Това е
точката, когато нещата между тях двамата започнаха да се влошават. Тя се е грижила
адекватно на Й.. Аз съм го гледала няколко пъти, когато на С. й се е налагало, но не да
ходи на кафе, а в Университета. Тя винаги си е била вкъщи, готвила, чистила,
възпитавала Й.. Й. е изключително добро дете. Поддържаме отношения, имах преки
наблюдения до преди няколко години – 2016 г. може би. Оттогава наблюденията са ми
в случаите, когато сме излизали със С.. Тя ми е разказвала неща и съм била свидетел на
телефонни разговори на С. с Д., на техни спорове. Страните живееха в самостоятелно
жилище като семейство, не живееха родителите им с тях. През това време полагаха
грижи за детето и двамата, но всяко решение, което е вземано, не е вземано между
двамата родители, а между Д. и неговите родители. Била съм свидетел на спорове,
които са се случвали пред очите ми и ушите ми, когато са намесвани техните имена.
Имаше вмешателство от неговите родители. Това се отнасяше не само за отглеждане
на детето, а за всяка стъпка на неговото семейство. Фактически те не живеят заедно от
година и половина, две. От 2016 г. не сме в много близки отношения и не зная точно.
Не мога да кажа кой къде е сгрешил и какво е направил, в един момент нещата между
тях се изостриха. С. ми разказа, че е поредица от събития. Не съм свидетел. Имаше
период от време, в който страните се събираха и разделяха, опитваха се да запазят
семейството, но това не се получи и мисля, че е от родителите му. Те казваха да не се
събират, а те правят опити. Аз ги познавам родителите от сватбата, виждали сме се на
рождени дни, не съм имала спорове и разговори, но съм виждала рефлектирането им
върху брака. При тях не се получава, защото решенията, дали те да са семейство или не
трябва да е между тях двамата. Била съм свидетел на техни караници, в които се е
стигало и до физически контакт, неадекватен, не е само от едната страна, помежду си,
в последните месеци съм слушала и съм била свидетел, че детето е отнемано от С. по
насилствен начин, което според мен е неадекватно. Последния пример – С. беше с Й. и
9
на външната магистрала, Д. ги настига с колата, засича ги, извлича детето от колата и
го взема. Не съм била свидетел, но това се комуникира помежду си. Това ми го разказа
С., разказа ми случката, беше стресирана и този стрес й се налага от много, много
време. Според мен тя е тормозена психически. Този тормоз е с обаждания, скандали,
от постоянни спънки от това, че я възпира дори да говори с Й. по телефона. Била съм
свидетел, тъй като С. работи във фирмата на моя съпруг и тя се е опитвала да се
свърже с детето и той не му е давал да говори с нея. Й. съм го виждал преди месец. Той
е добре възпитано дете. Разговаряла съм с него, разказва ми за тренировките, училище,
различни неща. В този разговор, според мен той си отговаря адекватно на въпросите,
не съм говорила с него за семейните проблеми. С майка си се държи добре. Няма
настройка срещу нея, единствено той осъзнава, че е в ситуация, от която може да се
възползва от нея и детето допуска да бъде манипулирано, но не е и толкова трудно,
защото е дете. Според мен основното решение във връзка с детето се взема от Д., но
съвместно с неговите родители, но не и със С.. С. живее в кв „Изток“, на ул.“***“, в
апартамент, мисля че е двустаен, живее с майка си. Там постоянно пребивава. Тя
работи лятото от 07.00ч. -16.00 ч., а зимата 08.00 ч. - 17.00 ч. Майка й ходи на работа
също. Доколкото зная С. има приятел.
Свидетелката на въпрос на адв. Б.:
Лицето М. Б. го познавам, доколкото ми е известно имат взаимоотношения със
С., но не зная какви точно. Тези взаимоотношения са поне от миналата година - 2019 г.
Не зная С. да пребивава в жилището на М. в с.Д., тя живее с майка си в Перник. Било е
отдавна, аз съм била по-близка на техните взаимоотношения в началния етап на техния
брак. Била съм свидетел на случки, в които С. и Д. е трябвало да вземат решение, но
родителите на Д. са го променяли, но не мога да си спомня конкретни. От 2016 г. имам
лични взаимоотношения само със С. и еднократно с Д., когато се опитах да разговарям
с него, за да помогна в техните взаимоотношения. Това, което разказах за нещата от
2016 г., основно ми е разказано от С., нямам лични впечатления, освен моментите,
които съм виждала С. афектирана, и в контакта ми с детето Й.. Доколкото си спомням
причината, поради която спряха взаимоотношенията ни е, защото Д. мислеше, че
приятелките на С. влияят негативно в тяхната връзка, че ние даваме грешни съвети.
Ако съм я съветвала нещо, е било с най-добри намерения. Имало е моменти, когато
съм я съветвала за тяхно добро. Категорично не съм запознавала С. с лице на име
Ивайло.
Свидетелката на въпрос на адв.Е.: –Д. е ревнив.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността както следва:
10
Н.Р.К. на 29 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана,
първа братовчедка на С..
Свидетелката – желая да свидетелствам.
Свидетелят, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори
истината.
Свидетелката – доколкото съм запозната, техните проблеми са били във връзка с
вмешателството на други хора в техните отношения. Според мен причината за тяхната
раздяла е вмешателството на майката на Д.. Първоначално семейството живееше
заедно с родителите на Д., като след раждането на детето семейството живееше
самостоятелно. Много пъти С. ми е споделяла, че майка му се бърка непрекъснато в
техните отношения. Искаха да отидат на екскурзия в Италия, за което майката на Д.
трябваше да даде разрешение. С. искаше да организира рожден ден на детето Й. в
Барселона, двамата бяха съгласни, но майката на Д. каза, че не е редно, не е хубаво да
се ходи и Д. се отказа. Един от споровете по телефона, преди да се разделят, Д. каза, че
не трябва да се извини на него, а на майка му, и ако тя й прости, щели да се съберат.
Това го чух, това беше разговор по телефона между С. и Д., и аз го чух. Доколкото,
зная те се бяха скарали, но С. продължи да живее в тяхното жилище, бяха на път да се
сдобрят, но един ден не зная какво стана, тя си отиде в жилището в кв. Изток. Не зная
защо не взе детето си със себе си при напускането на жилището им. Доколкото зная,
после тя го взе, направи ремонт на неговата стая, а Д. го вземаше непрекъснато. Той и
баща му го качваха в колата и тръгваха. С. се опитваше да се противопостави, Д.
никога не е дошъл сам да разговарят. Последния път, когато Й. беше при нея, Д. си го
прибра, С. се опита да поговорят, но Д. каза, че няма какво да говори с нея няма да
позволи детето му да страда и си го взе. Й. казал, че му е скучно и се обадил на баща да
си го вземе. С. му беше приготвила да ходят на риба, защото той много обича, но така
и не му беше дадена възможност. Аз имам близък контакт с детето, сега много рядко,
но преди да се разделят през летата беше при нас. Последно видях Й. миналата
седмица. Говорихме общи неща, за училище, за тренировки. Той тренира футбол.
Всеки път, като идва при нас, първоначално детето е неспокойно, половин-един час и
се отпуска и почва да си играе и говори. Той се чувства добре при нас, играе с деца.
При нас и при неговата прабаба. Отношението му към майка му - гушка се в нея,
милва я. Не се отдръпва от нея. Когато е вкъщи и се отпусне, е добре, но, ако позвъни
телефонът му и се обажда баща му, отива в другата стая и се връща променен и с друга
физиономия и започва да иска да си ходи. Многократно съм молила Д. да позволи, да
доведе Й. да поседи при нас, но не. Имало е случай, когато Й. преспива при майка си.
С. търси многократно контакти с Д. и детето, но в повечето случаи той не вдига
телефона. В началото не беше така, и аз бях сигурна, че те двамата ще постигнат
11
консенсус и ще се сдобрят. Била съм свидетел, когато пред блока си говорят нормално,
идва бащата на Д. и почва да говори нецензурни думи по отношение на С., а Д. стои
отстрани безучастно, С. се разплаква и тръгва – това са думи като“ курва, боклук,
нищожество“. Била съм свидетел на случай, когато с моя брат позвънихме на личния
телефон на Й., на който отговори дядо му – бащата на Д. и започна да ни ругае.
Виждам Йони в центъра на града, и той ме гледа, вижда ме, пак е с въпросния дядо,
който го дръпва за ръка и минава на отсрещния тротоар. За детето двамата са се
грижили много добре, Й. винаги е бил добре възпитан, уважителен. Сега се промени,
нервен е, агресивен. Не може да седне да говори спокойно, преди това не е бил
материалист. От летата, когато идваше при нас, нямаше телефон. С. многократно
настояваше да му се купи телефон, но Д. не позволяваше. С. и нейния баща му купиха
телефон. През лятото С. настояваше да се купи колело на Й., тъй като всички деца
имаха, Д. отказваше и намираше причина да не купят. И С. и нейният баща купиха
колело, и вече нямаше проблем. Д. не е възразил срещу закупуването. Това дете,
откакто ходи на училище, С. и баща й отиват и купуват всичко за детето, от раницата
до химикалката. Миналата Коледа имаше уговорка Й. да остане при нас за Коледа, при
което Д. му се обади и му каза, че му е купил плейстейшън. Й. го помоли да отиде да
си го вземе и да се върне при нас. Той не му е позволил, тъй като детето ми каза, че
баща му е казал, че ако иска да играе на плейстейшъна, да си отиде у дома, и детето си
тръгна. Има ситуации, когато идва Й. да поставя ултиматуми на С. да му купи нещо
или да го отведе някъде, иначе ще се обади на баща му. Семейното жилище беше на Д..
Доколкото зная, Д. й беше казал на С. да си събере багажа и да се изнася. Не съм
присъствала на инциденти на домашно насилие. Не зная да са водени дела за домашно
насилие.
Свидетелката на въпроси на адв Б. – причината Д. да накара С. да напусне е, че
мисли, че тя има друг мъж в живота й, но няма такъв. Познавам М. Б.. Не зная от колко
време С. поддържа контакт с него. За мен са чисто приятелски контакти. М. Б. го
познавам от преди С. да го познава, никога не съм ги виждала интимни и да са
оставали заедно. Мисля, че М. живее в с.Д.. Детето беше спокойно дете, което искаше
да идва при нас, да общува с нас и Д. няма да отрече, че на Й. първата дума беше „Г..“.
Умираше за дядо си. Това дете умираше да прекарва време с него, на риба, на планина
и изведнъж това дете се отчужди от него. Всеки път, когато идва, сега е един
неспокоен и му трябва време да се отпусне и при всяко телефонно обаждане той се
променя. Аз не съм в никакви отношения с Д., не съм се карала с него. Имала съм
контакти в случая, когато го помолих да пусне детето у нас, за да си играят децата.
Другия път беше, когато той ми писа, че във фейсбук публикувам снимка на децата от
рожден ден, и той ми пише: „Спри да публикуваш снимки на детето ми, не искам да
има нищо общо с вас!“ Дядото на Й. по бащина линия се представи, когато се обади на
телефона на Й.. Ние също се представихме. Д. и С. ходиха в Италия, въпреки
12
несъгласието на неговата майка. Когато са имали спорове и С. е искала да оправят
отношенията си, той й е казвал да се извини на майка му. Когато С. си поиска колата,
Д. каза, че майка му няма да й я даде. В момента колата я кара С., след като даде пари
на Д., за да я откупи. Не съм броила парите, зная, че дойде вкъщи с баща си и се обади
на Д.. Не зная каква е точната сума.
Съдът освободи свидетеля от зала
Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността, както следва:
М.А.С. на 58 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана,
майка на въззиваемия.
Свидетелката - Желая да свидетелствам.
Свидетелката, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори
истината.
Свидетелката на въпроси на адв.Б. – на 21.07 разбират за решението, аз Работя в
магазин, С. дойде в магазина, започна да хвърля, разсипа стелаж, започна да заплашва,
че ще убият сина ми и ми каза, че аз съм била купила всички адвокати и съдии и ми
нанесе много обвинения. Нейният приятел влезе, гушна я и я изведе от магазина.
Заплахите бяха към сина ми. С другия син отидохме на стадиона, където Д. беше с
внука ми, защото тя заплашваше, че ще изпрати хора да го пребият. Не мога да кажа
дали някои от тези заплахи са се изпълнили, аз лично получих няколко по телефона от
непознат номер. Й. живее изцяло с баща си в кв.“Тева“ на гр.Перник. Той го води на
училище, на тренировки, води го, довежда го. В целия летен период С. не е взела
детето да преспи при нея. Синът ми ходи на работа, работи от 08.00 ч.–16.00 ч., през
това време детето е на училище и на занималня. Сега при коронавирус, синът ми стои
и работи от вкъщи, а през другото време го довежда при мен и съпруга ми. С. не дава
никакви пари за издръжката на детето, синът ми се грижи за всичко и ние също. Сега
детето имаше рожден ден и аз не зная дали тя му е подарила нещо. Й. е много
привързан към баща си, не искаше да се отделя от него, той тръгне да излиза и то казва,
че иска да излиза с него. Много пъти съм му казвала да се обади на майка си, а то е
казвало, че не иска. Много е привързан към баща си и не иска да ходи при майка си. Тя
го води, доколкото зная, при приятеля си в с.Д., даже последния път го е излъгала, че
майка й е болна от Ковид и го отвела в с.Д.. Там условията не са добри – външна
тоалетна. За тези неща зная от детето и от разговори със сина ми. Д. винаги е казвал да
бъде с добро, даже в началото искаше да бъде по взаимно съгласие разводът. Той
много пъти го е предлагал това нещо, никога не е настройвал детето. Даже много пъти,
когато С. е звъняла, Й. не е искал да вдига телефона. Аз винаги съм му казвала, че тя
13
му е майка и трябва да й вдига. Между тях явно си има проблеми, Й. е много добро
дете и някак си приема нещата като възрастен човек. В училище детето е добре, сега
получи грамота добро учене. Д. му помага много, опитваме се и аз му помагам. Като
цяло детето е много добро и ученолюбиво дете. Не зная да си е развалил успеха.
Детето учи в „10-то основно училище“. Майката трябваше да отиде да го взема от
училище, тъй като спрямо Д. имаше ограничителна заповед да не го приближава, от
училището се обадиха, да отида го взема. Детето беше при портиера и плачеше. Имаше
и друг случай, в който тя не беше отишла, беше отишъл нейният баща.
Свидетелката на въпроси на адв.Е. – от раздялата между страните до
постановяването на решение, детето беше повече при Д. и при нас. В началото тя го
вземаше повече. Имаше една седмица, когато тя го взе и беше в с.Д. и тогава се
разбраха да се редуват, следващата седмица Д. го взе и това отпадна. Не сме казвали
детето да не ходи, Й. не иска да ходи. След решението два или три пъти е спал при нея,
няколко пъти го е вземала за по два, три часа, на пица го е водила и това е. По малко е
стоял при нея. Аз чувам, че майката се обажда на детето. Д. никога не е спирал да ходи
Й. при нея, но той не иска да ходи.
Свидетелката на въпроси на съда – от началото Й. не искаше да ходи в с.Д.,
после му купиха кученце. Не искаше да ходи, може би, защото тя не иска да го води на
тренировка и казваше, че няма време. С. един ден дойде, доведе ми детето и се
разплака и каза, че не е способна да гледа това дете, каза, че Д. е най-добрият баща и
той ще го изгледа. Това беше пред ГУМ. Тя беше разстроена и вечерта й се обадих, за
да я питам дали се е успокоила. Й. е чул от там, че приятеля й се занимава с наркотици
и се страхуваше. Детето ми се обажда и казва, че майка му е отишла да занесе храна на
М.. В началото беше много стресиран от него, но след като му купиха куче, вече
поиска да ходи.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля, на когото сне самоличността, както следва:
М. Г.В. на 26 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
дела и родство със страните.
Свидетелят, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори
истината.
Свидетелят на въпроси на адв. Б. – познавам Д. от 2019 г., май месец, оттогава
сме колеги в „***“, работим в един офис и по тази причина станах неволен свидетел на
взаимоотношенията им.
14
На свидетелят се показа жалбоподателката и той отговори, че я познава.
Работата ни Д. е много специална и държим връзка и след работно време.
Направи ми впечатление, че когато говорим, винаги детето е покрай него. За Д. детето
винаги е било на първо място. За Й. е много важно да тренира. Д. много често е
излизал от работа, за да го заведе на тренировки, защото за него това е много важно.
Ставал съм свидетел – Й. беше изкарал слаба оценка и Д. му беше извадил
допълнителни въпроси, за да се упражнява. Поддържа връзка с класния ръководител.
Неговата жена се казва С.. Многократно съм ставал свидетел на разправии между тях.
Работим по проект, Д. вдига телефона и й казва, че работим и ще се обади по- късно, тя
продължава да звъни. Най-честите въпроси са били къде е Й. и защо го крие от него. С.
звъни на Й. и той не й вдига и тя започва да звъни на Д.. Д. е казвал на Й. да звънне на
майка си. Имам дете и живея на семейни начала с жена. Моят син беше болен, аз
отсъствах от работа, и Д. ме пита какво е станало и аз като му разказах, той ми каза
какви хапчета са ми предписали. Направи ми впечатление, че аз не зная тези лекарства,
а той като добър родител ги знаеше, гледа добре детето си. Д. като се грижи за него,
най-вероятно, той да заплаща разходите му. И двете лета Д. предпочита да отиде с
детето на море, отколкото да отиде с приятели. Аз съм се виждал с Й. два пъти. Това
беше в началото на тази година в „Декатлон“. Това, което ми направи хубаво
впечатление, е, че Д. ми сподели, че Й. няма колело и тогава гледахме в интернет
велосипеди, май месец, отидохме в София и за 01.06 му подари велосипед. Станах
свидетел на разговор между С. и Д., когато С. обеща да купи обувки на детето за
футбол, тя не му купи и Д. му ги купи тогава. Аз не купувам обувки на моето дете,
защото е на година и два месеца, все още ни подаряват.
Свидетелят на въпроси на адв. Е. - в началото, когато бяхме нови колеги, той се
притесняваше и ходеше в други стаи, за говори с нея, но след това като се отпусна и
говореше пред мен. С. се обаждаше, за да пита за детето.
Съдът освободи свидетеля от залата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прилага по делото гр. д. №02471/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
Адв.Е. – има разминаване в свидетелските показания на свидетеля М.С.,
конкретно за случая в магазина след излизане на съдебното решение, и втория случай
пред магазина „Гум“. Доверителката ми твърди, че не са се случили по този начин
нещата, и моля да допуснете очна ставка по реда на чл. 174, пр. 2 ГПК между
свидетелката М.А.С. и доверителката ми.
15
Адв. Б. – противопоставям се на направеното искане, тъй като на практика няма
противоречие в показание на свидетелите, и очна ставка на свидетел и страна не може
да се извършава, считам, че това е недопустимо, тъй като страната не е задължена да
носи отговорност и да казва истината за изявлението си. Считам, освен това, че няма
основание за такова искане, тъй като на практика не са се събрали доказателства от
други гласни доказателства в противоречие на показанията на свидетелката М.А.С..
Адв.Е. – ако, съдът прецени за релевантно искането да бъде проведена очната
ставка в следващото съдебно заседание.
Съдът счита, че направеното искане за извършване на очна ставка по реда на
чл.174, пр.2 ГПК е допустимо, но неоснователно, поради което следва да се остави без
уважение.
Твърдения от страната за противното на свидетелските показания на М.А.С. не
са изложени, за да е налице противоречие, за което да се изисква извършването на
поисканата очна ставка.
Предвид гореизложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение направеното от процесуалния представител на
жалбоподателката искане за извършване на очна ставка по реда на чл. 174 от ГПК.
Адв.Е. – представям сигнал от С. К. към 12.10.2020 г. до отдел „Закрила на
детето“ в копие до Окръжен съд и с препис за другата страна по повод на отношенията
между страните, които са се развили в настоящия процес. Считам, че сигналът има
отношение за родителството, желанието на доверителката ми да осъществява контакт,
но почти винаги са се намирали причини, с които са се осуетявали тези контакти.
Адв.Б. – считам, че е допустимо, оспорваме по същество твърденията, изложени
в сигнала.
Съдът намира, че направеното искане е допустимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Прилага по делото представения в днешно съдебно заседание сигнал.
С оглед изготвянето и изслушване на допуснатата по делото експертиза
16
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 04.02.2021 г. от 10.50 часа, за която дата и час
страните и ДСП се уведомиха.
Да се призове вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17