РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20222120107266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, действаща чрез пълномощника си адв. М. М. от
АК – **, срещу "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, обективно съединени в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. второ и трето ЗЗД
за прогласяване на нищожността на клаузата, предвидена в чл.6.2 от Договор
за потребителски кредит № 634986/15.02.2022г., сключен между страните,
поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за
потребителски кредит № 634986/15.02.2022г., сключен с ответното
дружество, въз основа на който е била отпусната сумата в размер на 1500
лева, при ГПР - 48,48 %, ГЛП – 40,05% и при срок на кредита от 18 месечни
вноски. Сочи се, че съгласно чл. 6.2 от Договора ищцата следва за заплати на
ответното дружество неустойка за непредставяне на обезпечение, като
последната е в размер на 3 045,72 лева, също разсрочена на 18 месечни
вноски. Излага се, че по този начин общото задължение на кредитополучателя
възлиза на 5 148 лева. Ищцата счита, че така уговорената клауза за неустойка
е нищожна поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречие с
добрите нрави. Излагат се подробни съображения в тази насока, както и
относно неравноправността на клаузата. Моли се за прогласяване
1
нищожността на последната и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, чрез юрк. ****, с който се признава нищожността на
процесната клауза и съотв. основателността на предявените искове. В тази
връзка се моли за постановяване на решение при признание на иска с
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото се твърди, че
"СИТИ КЕШ" ООД не е претендирало от ищцата заплащането на процесната
неустойка – не е изпращало покани, уведомления или други съобщения, с
които да изисква заплащането на така договорената неустойка. Сочи се и че
същата не е реално заплатена от ищцата, като само по себе си наличието на
нищожна клауза в договора не обуславя извод за това, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Предварително, чрез
пълномощника си адв. М., е депозирала молба за разглеждане на делото в
нейно отсъствие. Изразява и становище по съществото на спора. Представя
списък на разноски, ведно с доказателства за извършването им.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният главен иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД.
Успешното му провеждане е обусловено от установяване по делото, при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, на
обстоятелството, че процесната клауза на чл. 6.2 от сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 634986/15.02.2022г.,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, има
за цел или резултат заобикаляне на закона.
В настоящия случай, с оглед признанието на ответника в този смисъл,
направено с депозирания отговор на исковата молба и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, с протоколно определение от 17.01.2023г. това
обстоятелство – че клаузата на чл. 6.2 от процесния договор за потребителски
кредит има за резултат заобикаляне на закона, е обявено да безспорно между
страните по делото.
Наред с това, съдът съобразява следното:
Оспорваната с иска като нищожна клауза е част от съдържанието на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), поради което правоотношението между
страните се регулира от материалноправните норми на цитирания специален
закон, в редакцията на последния, действаща към момента на сключване на
договора, които норми са императивни и за спазването на които съдът следи
служебно.
Клаузата на чл. 6.2 от процесния Договор за потребителски кредит №
634986/15.02.2022г., с която е предвидена дължимостта на неустойка за
2
непредставяне, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия или банкова гаранция, прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция (вменени с разпоредбата на чл.
16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да
получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране.
Уговарянето на подобно задължение за кредитополучателя като неустойка
във фиксиран размер явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя
в икономическата тежест от сключената сделка, с което има за резултат
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК, предвиждаща че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Гореизложеното обуславя нищожността на процесната неустоечна
клауза, поради заобикаляне на закона, съответно и основателността на иска по
чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния такъв с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски в настоящото производство
има ищцата. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК същата е
претендирала присъждане на сторените разноски за внесена държавна такса в
размер на 121,83 лева, както и адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие от адв. М. М. в размер на 1000 лева.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 31.10.2022г., сключен между ищцата М. Ц. Ц. и адв. М. М.,
страните са уговорили, че адвокатът оказва на клиента – материално
затруднено лице безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с пар. 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на
същата, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
3
съдействие – 31.10.2022г.), съдът намира, че в полза на адв. М. М.,
предоставил безплатна правна помощ на ищцата в настоящото производство,
следва да се присъди възнаграждение в размер на 531,84 лева с вкл. ДДС.
Следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза на уважен иск на
потребител за прогласяване на нищожността на договорна клауза от
потребителски договор, независимо от признанието на иска от страна на
ответника, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответното
дружество, не намира приложение. Наличието на нищожна клауза в договор,
сключен с потребител, само по себе си поражда правото на последния да иска
обявяване на нищожността ѝ по съдебен ред. В този см. Определение № 50466
от 30.11.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022г., I т.о., ТК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. второ
ЗЗД, по иска на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к.
*****, срещу "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, на клаузата по чл. 6.2 от Договор за
потребителски кредит № 634986/15.02.2022г., сключен между М. Ц. Ц., ЕГН
********** и СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ****, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо на
определени условия или банкова гаранция, като заобикаляща закона.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, сумата от 121,83 лева /сто
двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., вписан в АК-
**, сумата от 531,84 лева /петстотин тридесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата М. Ц.
Ц., на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5