Р Е Ш Е Н И Е
№260020
гр. Пазарджик, 08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на трети септември…....……..…..………………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Г.
Младенова..……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 492 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 450/20.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3873/2019 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил ЕТ „Гарсон – Г. - А.Г.”***, представляван от А.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 0,79лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г. на 200 кв. м. от поземлен имот № 063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „Манастира” в землището на с.В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от 02.10.2019 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 0,79 лв. до предявения размер от 2,00 лв.
Осъдил е ЕТ „Гарсон-Г.- А.Г.”, ЕИК *********, да заплати на ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 357,44 лв. на основание чл.78,ал.1 от ГПК
Осъдил е Г.А.К. с ЕГН ********** да заплати на ответника ЕТ „Гарсон-Г.- А.Г.”, ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 366,02 лв. на основание чл.78,ал.3 от ГПК
С
допълнително решение от 17.06.2020 год. е допусната поправка на явна фактическа
грешка в диспозитива на съдебното решение от 20.04.2020 год., като диспозитивът
е изменен в следния смисъл: „…сумата от 0.70 лв. да се чете 0.50 лв.“
Изменил
е съдебното решение и в частта за разноските, като е осъдил ответника ЕТ
„Гарсон-Г.-А.Г.” да заплати на ищеца Г.А.К. съдебни разноски в размер на 226.23
лв., а Г.К. да запрати на ЕТ „Гарсон-Г.-А.Г.” съдебни разноски в размер на
453.75 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А.К. като пълномощник на ищеца с искане решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на чл. 6 от ЕКЗПЧ и ГПК с твърдения, че съдът бил длъжен при мотивиране на актовете си да обсъди всички правни и фактически доводи на страните, като укаже защо ги възприема или отхвърля. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П., като пълномощник на ответника ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.”. Заявено е в отговора, че и двете стани едновременно са поискали поправка на допуснатата в решението фактическа грешка относно обезщетението и разноските, които страните е следвало да си заплатят, поради което исканията са били удовлетворени от РС. Искането е да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на РС, ведно с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.” ищецът Г.К. е твърдял, че е собственик на имот № 063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „Манастира” в землището на с.В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, както и че ответникът е ползвал неправомерно 200 кв.м. от него през календарната 2014 г. без основание. Поддържал е, че по този начин ответникът се е обогатил за негова сметка и претендира обезщетение в размер на 2.00 лв., представляващо дължимия пазарен наем за имота през процесния период. Искането е ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.” да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2.00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът е оспорил твърдението, че е ползвал част от процесният имот, като е твърдял, че имотът на ищеца не бил обработван от него, както и че ищецът не е посочил нито дата, нито период за твърденията си в ИМ. Поддържал е, че няма навлизане на БЗС на ответника в имота на ищеца. Направил е възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение. При условията на евентуалност е оспорил иска по размер.
Установява се от представения с исковата молба нот. акт №17, том 1, нот.д. №17/2009 г. по регистъра на нотариус М.М., рег. №557, че на 16.06.2009 г. Г.А.К. е придобил собствеността върху процесният имот № 063014, представляващ нива с площ от 2.005 дка, местност „Манастира” в землището на с.В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.
Спорът между страните е за това дали през календарната 2014 г. ответникът ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.” е ползвал част от поземления имот на ищеца. Ответникът оспорва, че е ползвал част от процесният имот, но е признавал, че през стопанската 2014 г. е обработвал земеделски земи в землището на с.В.. Въпреки направените от ответника оспорвания и възражения, съдът счита, че това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетите по делото доказателства.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана техническа експертиза, която е установила, че е налице застъпване на процесния поземлен имот № 063014 по плана на земеразделяне на село В. от очертаното БЗС /базисно земеделско стопанство/, с № 10505-145-2 на ответника ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.”. От приложените извадки от ИСАК, както и таблицата, представляваща неразделна част от тях, е видно навлизане от БЗС с № 10505-145-2 в имота на ищеца с площ на застъпването 200.00 кв.м. Средногодишното рентно плащане за землището на с.Юнаците за стопанската 2014 г. е 15.84 лв./дка., а средногодишният пазарен наем на застъпените от ответника площи с размер 200.00 кв.м. е 3.17 лв. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Липсват доказателства по делото, че
ответникът е ползвал имота на правно основание. Не е доказано знанието на
ищеца, че ответникът ползва имота, нито пък са представени доказателства за
изразено съгласие за това, поради което следва да се приеме, че искът е доказан
по основание.
Спорен пред районния съд е бил
въпросът за размера на дължимото обезщетение, като районният съд е приел за
основателно възражението за изтекла погасителна давност за периода от
м.октомври 2014 г. до м. октомври 2019 г. и е присъдил обезщетение за срок от 3
месеца. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради
което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
От приетото по делото експертно заключение се налага безспорният извод, че през календарната 2014 г. е било налице навлизане от БЗС с № 10505-145-2 в имота на ищеца с площ на застъпването 200.00 кв.м. Този извод се подкрепя от останалите приети по делото доказателства.
Установено е по делото, че на 04.04.2014 г. ответникът ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.” е очертал върху цифрова ортофотокарта в програма ИСАК картата на блоковете на земеделското стопанство и земеделски парцели, които той обработва, за да участва по схеми и мерки на директни плащания - кампания 2014 г., съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Видно от постъпилите по делото от ДФ „Земеделие” информация и документи, имотът е деклариран като обработваема земя в заявление за подпомагане схемите и мерките на директни плащания за календарната 2014 г. от ответника. Същият лично е подал и декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски производител от 04.04.2014 г., в която надлежно са описани застъпените площи, както се съдържа и информация за потвърдените от кандидата кадастрални имоти и предоставените документи за правно основание за ползване на имоти. Ответникът е декларирал тази земеделска земя и в заявлението си от 14.04.2014 г. пред ДФЗ за национално и европейско подпомагане, като в декларацията е посочил, че ползва имота по силата на договор за наем.
От представената по делото справка от ДФ „Земеделие” е видно, че за календарната 2014 г. ответникът е получил европейско и национално финансово подпомагане като земеделски производител за декларираните от него земеделски земи, които в действителност е ползвал /обработвал/. Несъмнено получаването на средства е обвързано с обстоятелството, че декларираните имоти се обработват на практика и се поддържат в добро агротехническо състояние, като за тях се полагат нужните грижи от земеделските стопани. Видно от материалите по делото, за процесният имот № 063014, представляващ нива с площ от 2.005 д-ка, местност „Манастира” в землището на с. В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, е било отпуснато финансово подпомагане в полза на ответника.
По подаден сигнал от ищеца във връзка с неправомерното ползване на част от имота му от ответника, е била образувана прокурорска преписка № 1551/2019 г. по описа на ОП-Пазарджик. В хода на проверката прокуратурата е изискала информация и документи от ДФ „Земеделие”, като са били снети и писмени обяснения от запознатите със случая лица. От извършена прокурорска проверка се установява, че през 2014 г. част от имот № 063014, представляваща терен с площ 0.02 хектара, е бил заявен за субсидиране със Заявление за подпомагане с УИН № 13/290514/74716, подадено от ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.”. В документите, едноличният търговец е заявил, че правното основание за ползване на тези площи е договор за наем, но такъв не е бил представен от заявителя. Тези факти се установява и от приетия по делото препис от постановление за отказ да се образува досъдебно производство на ОП-Пазарджик от 11.11.2019 г., постановен по прокурорска преписка № 1551/2019 г. по описа на ОП-Пазарджик.
При тези данни следва да се приеме за безспорно установено, че е доказано по основание твърдението на ищеца за неправомерно ползване от страна на ответника на част от собствения му поземлен имот през календарната 2014 г.
Твърдението на ответника, че през процесният период не е ползвал части от имота на ищеца не се подкрепя от приетите по делото доказателства. Този извод не се опровергава и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелката Гергана Гетова – Георгиева не си спомня конкретния случай, но заявява, че физическото очертаване на обработваемите имоти се извършва по данни от бенефициентите, които посочват границите на земеделското стопанство.
Свидетелят Д.Г. заявява, че не е възможно пред 2014 г. Г. да е навлизал в имота на ищеца, защото не знае да е имало спорове между тях за това. Установява, че нивата на ищеца не се обработвала и през 2014 г. била като келеме. Г. сеел овес и го прибирал към края на м. май. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са в явно противоречие с останалите събрани по делото доказателства, вкл. и със заключението на техническата експертиза, от което безспорно се установява застъпването с около 200 кв.м. от имота на ищеца.
Липсват доказателства по делото, че
ответникът е ползвал имота на правно основание. Не е доказано знанието на
ищеца, че ответникът ползва имота, нито пък са представени доказателства за
изразено съгласие за това, поради което следва да се приеме, че искът е доказан
по основание.
Спорен пред районния съд е бил
въпросът за размера на дължимото обезщетение, като районният съд е приел за
основателно възражението за изтекла погасителна давност за периода от
м.октомври 2014 г. до м. октомври 2019 г. и е присъдил обезщетение за срок от 3
месеца.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, обосноваващи неправилност на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд извършва проверка
на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно
решение (чл. 269 ГПК),
като за валидността, допустимостта и правилното приложение на императивни
материалноправни норми следи служебно (последното следва от приетото с т. 1 на ТР № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е ограничен от изложените във
въззивната жалба доводи за неправилност (чл. 260, т. 3 ГПК). Въззивното производство
по действащия ГПК се развива при условията на ограничен въззив и съдът е
ограничен в проверката, която извършва, до рамките на търсената защита,
определена от въззивната жалба. Т.е. при липсата на конкретни оплаквания съдът
не може да замести волята на страната и да прави предположения за това от какво
е недоволен жалбоподателят и по какъв начин желае да се защити.
В настоящия случай жалбоподателят е посочил единствено, че е нарушена
нормата на чл.6 от ЕКЗПЧ, тъй като съдът не бил обсъдил правните и фактически
доводи на страните и не бил изложил мотиви защо ги приема или отхвърля. Това
възражение е неоснователно. От обжалваното решение се установява, че съдът е
обсъдил относимите към спора доказателства, както и правните доводи на
страните. Приел е за безспорно, че ответникът е ползвал 200 кв.м. от имота на
ищеца без правно основание, като при определяне размера на дължимото
обезщетение е счел за основателно своевременно направеното от ответника
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност и е уважил иска
частично. Във въззивната жалба, с която е сезиран съдът в настоящото
производство, не са изложени никакви други оплаквания и твърдения, обосноваващи
неправилност на обжалваното решение, съгласно изискването на чл.260, т.3 от ГПК.
Трайна
е съдебната практика, че при проверка на
правилността на обжалваното решение по въззивна жалба, в която не са
посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи служебно императивна
материалноправна норма, дори ако нарушението й не е въведено като основание за
обжалване. Въззивният съд трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и
доводите на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните
към спора обстоятелства.
В
настоящия случай едва в хода на устните състезания пълномощникът на
жалбоподателя е заявил, че обжалва решението в отхвърлителната му част поради
това, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност, като
подробно е развил своята теза в представената писмена защита. Следва да се
посочи, че за погасителната давност в материалното правоотношение между
страните съдът не следи служебно. Тя не е регламентирана с императивни правни
норми, поради което за да се занимае съдът с нея, страната следва изрично да
направи възражение. Във въззивната жалба не са изложени никакви доводи, касаещи
правилното или неправилното приложение на погасителната давност, а изложените
едва в хода на устните състезания такива са преклудирани, поради което съдът не
следва да ги разглежда.
Приложеното
към писмената защита решение на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд касае
съвсем друг случай. Доколкото за твърденията, изложени във въззивната жалба по
това дело може да се съди от мотивите на представеното решение, в нея изрично е
било направено възражение за неправилно приложение на погасителната давност от
районния съд, каквото възражение в настоящата въззивна жалба липсва.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника ЕТ „Гарсон-Г. - А.Г.”
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 600
лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/20.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3873/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на ЕТ „Гарсон-Г.- А.Г.”***, представляван от А.Г.Г.,
ЕГН **********, съдебни разноски за
въззивна инстанция в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: