Р Е Ш Е Н И
Е № 522
гр.Стара Загора, 06.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 687 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.1** и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалби от П.П.С. *** чрез пълномощниците адвокат А. и адвокат Златанов
против Заповед № 10-00-1783/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, с
която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Полумасивна жилищна
сграда” № ** по приложение № 1, находящ се в терен между улична отсечка с
о.т.18а-18б по плана на гр.Стара Загора, кв.”**”,
одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015г на Общински съвет Стара
Загора. В жалбите са изложени оплаквания, че издадената заповед е
незаконосъобразна като
постановена в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при неосъответствие с целта на
закона и в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Оспорва се материалната доказателствена
сила на Констативен акт № 44/ 2015г. Според жалбоподателката от заповедта не
става ясно какъв е статутът на земята, върху която се твърди, че е изграден
незаконният строеж. Твърди, че оспорената заповед е немотивирана, издадена при
неясна фактическа и правна обстновка, при липса на данни за обсъждане
търпимостта на строежа и с неясен адресат. Поддържа, че впродъжение на
десетилетия общинските органи са търпели незаконното строителство в кв.”**”,
което е довело до развитие на силни връзки за нея и семейството й с този
квартал. Счита описаното в заповедта жилище за свое единствено и с оглед на
затрудненото й материално положение при изпълнение на заповедта се опасява, че
ще остане без дом, което нарушава правото й на неприкосновеност на жилището и
ще се отрази на нейния личен и семеен живот. Направено е
искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателката.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1783/ 05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с
чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Полумасивна
жилищна сграда” № ** по приложение № 1 /комбинирана схема/, с размери 4.20м/
9.00м/ 1.70м/ 2.20м и височина около 3.50м, изпълнен от жалбоподателката П.П.С.
без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че
строежът се намира в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на
гр.Стара Загора, кв.”Лозевец”, одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от
25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора – бивша улична отсечка с о.т.
4473-о.т.4474 по плана на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12-1989г и
улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на гр.Стара
Загора, кв.”**”, одобрен със Заповед № 214/ 25.02.1986г.
Административният орган приема, че незаконният
строеж представлява едноетажна полумасивна жилищна сграда с с размери 4.20м/
9.00м/ 1.70м/ 2.20м и височина около 3.50м, покрив от дървен гередоред и
керемиди, стени от тухли на вароциментов разтвор. Строежът
е от пета категория. Изпълнен е в терен между улична отсечка с о.т.
4473-о.т.4474 по плана на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12-1989г и
улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на гр.Стара Загора, кв.”**”, одобрен със Заповед
№ 214/ 25.02.1986г в имот-публична общинска собственост на Община Стара Загора без
строителни книжа, в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. За
така описаните обстоятелства е съставен
констативен акт № 44/ 19.02.2015г от работна група служители на Община Стара
Загора - арх.Н.Ж.-главен
експерт отдел „Контрол по ЗУТ”, С.И.-старши специалист „Кадастър и регулация”, Г.П.-старши
експерт отдел „Кадастър и регулация” и Николай Недялков-инспектор „Обществен
ред” в присъствието на П.П.С.. В акта е вписана като възложител и извършител на
строителството П.П.С., както и че изпълнението на строежа не отговаря на
предвижданията за имота, поради което се предлага за премахване. По преписката
е приложена декларация от жалбоподателката с дата 19.02.2015г, от която е видно,
че строежът е извършен от нея през 1991г. /л.41/. В подадено възражение вх.№
10-04-15/ 20.02.2015г тя посочва, че описаното в констативния акт жилище е
единствено за нея и семейството й и моли за съдействие за узаконяването му
/л.35/.
В констативен протокол от 02.02.2016г,
съставен от С.И.-старши специалист
„Кадастър и регулация” и Г.П.-старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, е
посочено, че към момента на проверката не са настъпили нови обстоятелства от
устновените с констативен акт № 44/ 19.02.2015г /л.34/. Идентичен по съдържание
е констативен протокол от 02.09.2019г, съставен от арх.Н.Ж.-старши
експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши специалист „Кадастър и
регулация” /л.33/.
Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта
е залепена на сграда № ** по придружаващата схема и на информационното табло в
сградата на Община Стара Загора на основание §4,/1,2/ от ДР на ЗУТ, за което е
представена служебна бележка от 12.09.2019г, съставена от арх.Н.Ж.-старши
експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши специалист „Кадастър и
регулация” /л.31/.
По делото е прието доказателство за липса на издаден
административен адрес относно процесната сграда - писмо изх.№ 10-11-12230 от
23.10.2019г на Секретаря на Община Стара Загора /л.48/. Жалбоподателката
представя декларация от 10.10.2019г, че в процесната сграда живее 7-членното й
семейство /л.77/. От представеното копие от лична карта на жалбоподателката П.С.
е видно, че е с постоянен адрес *** /л.78/, а от тези на лицата А.Ж.К., М.А.К.,
З.К.А. – че са с постоянен адрес *** /л.79-81/. З.К.А. е майка на малолетно
дете /л.82/.
От
писменото заключение и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от
страните, се установява, разпоредената за премахване жилищна сграда е
разположена в очертанията на улица, съгласно действащия към 1991г ПУП на
гр.Стара Загора за кв.”**”, а по действащия такъв към момента една част от
попада в улица, другата – в УПИ XLIII за озеленяване в кв.252. Съгласно действащите към 1991г и към настоящия
момент строителни правила и норми не е разрешено застрояване в имоти с
предназначение за улица. Поземлен имот с идентификатор 68850.512.914 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора, в който се
намира процесната сграда, е общинска публична собственост /Приложение № 2 на
стр.39 и Заключение на стр.107/.
По делото са приети като доказателства справка
от звено „Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала
заявление за настаняване в общинско жилище, Решение № 415/30.06.2016 г. на ОбС
Стара Загора; Заповед № 10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Стара Загора за
провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска
собственост; публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в.
„Телеграф”; правила за участие в търга; протокол за проведен търг от 24.08.2016
г. Представени са и длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт” в отдел „Контрол
по строителството”, за длъжността „старши специалист” в отдел „Кадастър и
регулация”, за длъжноста „инспектор обществен ред” в Община Стара Загора
/л.91-102/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на
заповедта на строежа, от лице, чиито права и законни интереси се засягат от нея.
Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1783/ 05.09.2019г е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на
Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
/извършено строителство на полумасивна жилищна сграда
без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ/
за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа
описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на
категорията му. Чрез заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява действителното местоположение на разпоредения за
премахване строеж, поради което само неточно посочване на този параметър в
оспорения административен акт не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност
на заповедта.
Констативен акт № 44/ 19.02.2015г и
Констативен протокол от 02.02.2016г, на които се основава Заповед № 10-00-1783/
05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, също са съставени от компетентни
лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите ги служители по
контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни
строежи.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- полумасивна жилищна
сграда от пета категория, който е извършен без строителни книжа. Липсата на
издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
В конкретния
случай в административното производство жалбоподателката е декларирала 1991г
като година на извършване и в съдебното производство потвърждава този факт. Предвид този период на извършване, строежът не
отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ. поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки. Съгласно
§ 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени
до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че
незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г.,
както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон.
При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за
забрана за премахването му е неприложима.
Процесният строеж
представлява жилищна сграда, построена
върху имот-общинска собственост с предназначение за улица и озеленяване, както и
без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, както съгласно
действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и по правилата и нормативите, действали по време
на неговото извършване - чл.26 от ЗТСУ /отм/, ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 5/ 1995г. за правила
и норми за териториално и селищно устройство /отм/. Неоснователно
е оплакването, че ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към заповед за
премахване на незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на
издаването й, тъй като за квалифицирането на един строеж като нетърпим е
достатъчно той да не съответства само на предвижданията на съответния план.
По делото липсват
убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й.
За тази сграда не е регистриран административен адрес, поради което е
невъзможно да се определи дали съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката –
***. От друга страна, този адрес не съвпада с постоянния адрес на посочените от
нея лица като членове на семейството й. Въпреки изрично направеното изявление в
съдебно заседание на 04.11.2019г от пълномощника й, не са ангажирани
доказателства за заплатени данъци, такси и комунални услуги за имота.
Дори да се
приеме, че процесната сграда представлява жилище, разпореденото
й премахване е законосъобразно и целесъобразно. Чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС
гарантира правото на жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на
държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай
намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8,
ал. 2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска
премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие
и на целта по цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на
обитателите доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени
с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При
извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което
е въведена законово мярката за премахването им. Намесата
чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на
жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната
срещу строителството без разрешително. В случая сградата на жалбоподателката
съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните
строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на
която има основание в националното право и която цели защита
на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС
интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трябва да се
отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по
предотвратяване на възможността живеещите в
квартал „**” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за
настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което
са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателката
да се е възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна
невъзможност да си осигури друго жилище.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-1783/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
заплатеното възнаграждение за експертиза в размер на 250лв.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.П.С. ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1783/ 05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж "Полумасивна жилищна сграда” № ** по приложение № 1, находящ се в
терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на гр.Стара
Загора, кв.”**”, одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015г на
Общински съвет Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
П.П.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 350 /триста
и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: