Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262183 06.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11271 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Ерран“ ЕООД, ЕИК ********* против „А2А“ ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с
чл.87, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 18.06.2018 г. между страните възникнало
облигационно правоотношение по устен договор, въз основа на който ищецът
възложил на изпълнителя – ответник – изработка и монтаж на рецепция от ЛПДЧ 18
мм. и облицовка на коридори на първи и втори етаж от ЛПДЧ 16 мм. и 18 мм. за
обект – сграда за обществено обслужване в УПИ ***, в срок до 15.11.2018 г.
За
уговореното възнаграждение от 16 000 лева, ответникът издал фактура №
15/18.06.2018 г., като въпреки липсата на извършени дейности – ищецът заплатил
аванс и доп. суми в размер на общо 13 000 лева. Въпреки настъпилия падеж,
изпълнителят не изработил възложеното.
Ищецът
изпратил покана чрез ***, получена на 07.02.2019 г., в която поставил срок за
изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение, ще счита договора за
развален, а платената сума – подлежаща на връщане. Изпълнение не последвало и в
доп. предоставения срок, поради което договорът бил развален, считано от
15.02.2019 г. Платената сума не била върната.
Отделно
– между трето за спора лице – „Ефект Билд“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника, на
30.07.2018 г. бил сключен устен договор, по силата на който на „А2А“
ЕООД били възложени доставка и монтаж на 3 бр. входни врати за обект – сграда
за обществено обслужване в ***, в срок до 30.09.2018
г. Била издадена фактура № 1/30.07.2018 г. за възнаграждението от 4400 лева,
което било платено изцяло на 02.08.2018 г.
Въпреки
настъпилия падеж, ответникът не престирал.
Възложителят
изпратил покана чрез ***, получена на 21.03.2019 г., в която поставил срок за
изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение, ще счита договора за
развален, а платената сума – подлежаща на връщане. Изпълнение не последвало и в
доп. предоставения срок, поради което договорът бил развален, считано от
29.03.2019 г. Платената сума не била върната.
На
09.04.2019 г. „Ефект Билд“ ЕООД прехвърлил с договор за цесия на ищеца
вземането си към ответника в размер на 4400 лева – подлежаща на връщане сума по
разваления договор за изработка. Ответникът бил уведомен за цесията с нот. покана,
връчена на 25.04.2019 г.
Предвид
изложеното, се моли за присъждане на сумите от: 13 000 лева – подлежаща на връщане сума, платена от ищеца, по
развален договор за изработка от 18.06.2018
г.; 4400 лева – подлежаща на връщане сума по развален договор за изработка
от 30.07.2018 г., което вземане е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия
от 09.04.2019 г. Претендират се – законна лихва върху главниците от постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. По договора с
ищеца – възразява да са били възлагани - изработка и монтаж на облицовка на
коридори на 2-рия етаж на сградата, поради което задължение не било възниквало,
съответно – нямало неизпълнение. Изработката и монтажът на облицовката на
коридорите на 1-вия етаж били извършени.
Отв. дружество
закупило необходимите материали за изпълнение на поръчаното, като след
изработването – рецепцията била транспортирана до обекта за монтиране от негови
служители. На 08.11.2018 г. представляващ ищцовото дружество отказал да допусне
работниците в обекта. Ответникът бил изправна страна в правоотношението,
възложеното било изпълнено, а неприемането на работата се дължало на ищеца,
поради което предпоставките за разваляне не били налице, съответно – липсвало
основание за връщане на платеното възнаграждение.
Относно договора
от 30.07.2018 г. се сочи, че подобно вземане не е съществувало за цедента,
поради което и дог. за цесия бил нищожен, поради липса на предмет. С оглед
горното, се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.
1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: на 18.06.2018 г. между страните е бил сключен устен
договор за изработка и монтаж на рецепция от ЛПДЧ 18
мм. и облицовка на коридори на първи етаж от ЛПДЧ 16 мм. и 18 мм. за обект –
сграда за обществено обслужване в ***, в срок до 15.11.2018 г.; за уговореното възнаграждение от 16 000 лева била
издадена фактура № 15/18.06.2018 г., като ищецът платил общо 13 000 лева,
които не са върнати; била изпратена покана чрез ***, получена от ответника на
07.02.2019 г.; ответникът е уведомен за сключен договор за цесия от 09.04.2019
г. между ищеца - цесионер и трето за спора лице - „Ефект Билд“ ЕООД – цедент,
от последния с нот. покана, връчена на 25.04.2019 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
260495/01.09.2020 г. – л.49-50/.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Спорно относно
договора за изработка от 18.06.2018 г. е дали на ответника
е било възложено изработването и
монтажа на облицовка на коридори на 2-рия етаж на сградата. Това обстоятелство
съдът намира за установено по несъмнен начин, предвид съдържанието на
представената по делото фактура /л.16/, в която изрично е обективирано
/вписано/ възлагането и на горните дейности по отношение на втория етаж на
сградата, срещу уговорената цена от 16 000 лева. С получаване на плащанията по
нея в размер на исковата сума, ответникът се е съгласил с възлагането и
неговите параметри, поради което възраженията в ОИМ не се споделят. Налице е и
изрично признание на представляващия дружеството, че е получил сумите по
конкретната фактура /изявление – неоспорено – л.62/. Относно изпълнението – в
хода на процеса се установява по категоричен начин, че ответникът е неизправна
страна в правоотношението, т.к. не е предложил пълно изпълнение, нито е
престирал фактически уговореното между страните. Горният извод, с оглед
показанията на св. Димчева, които се кредитират изцяло като ясни,
непосредствени, конкретни, непротиворечиви и логични, съответстващи на
останалите док. по делото, вкл. при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК. Показанията
й се подкрепят и от подписания от упр. на ответното дружество документ /л.63/,
съдържащ признание за неизгодните за страната факти, че към 05.11.2018 г.
редица дейности по възложената изработка не са изпълнени, като е поставен срок
за това – 15.11.2018 г. По делото ответникът не ангажира доказателства, че до
посочената дата е престирал или е имал намерение и готовност да престира всичко
от възложената му работа. Този извод не се опровергава от показанията на св. на
отв. Д. Г., т.к. същите са лишени от всякаква конкретика относно релевантните и
спорни обстоятелства – вид на евентуално
предложено изпълнение, дата на опит за престация, който да е бил осуетен
от самия възложител и прочие. Те не се ценят и с висока док. стойност, т.к. не
са непосредствени – св. пресъздава факти и обстоятелства, които не е възприел
лично, а е чул от у. на ответника. Предвид тези показания и останалите събрани
док. по делото, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът
не приема твърдението на ответника, че е изпълнил уговорената работа, нито, че
е изправна страна в това правоотношение, т.к. не се установява на сочената дата
08.11.2018 г. или в момент до изтичане на уговорения срок за изпълнение, той
изобщо да е предложил пълно, надлежно, точно в количествено и качествено
отношение, съответно такова, което да отговаря на зададените му параметри или
да е било отказано неоснователно от страна на възложителя. Доказателства, които
да установяват пълно изпълнение на работата, респ. такива за необоснован отказ
от страна на възложителя да я приеме, не са ангажирани, въпреки изричните
указания до страната по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ответникът не е изпълнил възложената му съгласно
договора за изработка дейност, при което са били налице предпоставки за
развалянето му поради неизпълнение. Получаването на покана не е спорно /л.8-9/,
като предпоставките по чл. 87 ЗЗД са били налице. Същият дължи връщане на
платените му суми по разваления договор в размер на исковата претенция от 13
000 лева, предвид отпадане на основанието за задържането им.
Относно договора от 30.07.2018 г.
между трето за спора лице и ответника – наличието му се установява от
представената по делото фактура /л.24/ с основание входни врати, при цена 4400
лева. Документът носи подпис за ответника, като сумата е получена от него по
банков път. Отделно е налице и изрично признание на представляващия дружеството
за възлагането по този договор в собствените му обяснения по ДП /л.7 прил. ДП/.
В тях признава, че е получил сумата за изработка на вратите, но допълва, че:
„По отношение на тази сума опитах да предложа
да върна сумата, като продам вратите на някой друг, но към момента няма
постигната договорка.“. По своя характер
документи от досъдебното наказателно производство – напр.обяснения, показания
на пострадали и свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание,
чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед
на всички обстоятелства по делото /в т.см.
е и трайната съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др./. Така, в Решение № 28
по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснени, дадени в
досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато
той удостоверява неизгодни за себе си факти.
В
представения по делото документ, съдържащ признание за неизгодни за ответника
факти – също е посочено, че входните врати – липсват, като е уговорено връщане
на парите до 25.11.2018 г. По делото не се установява нито изработване на
вратите, опит за изпълнение на договореното, нито връщане на парите на първоначалния
възложител. Между последния и ищеца е сключен договор за цесия /л.20-21/, с
който вземането е прехвърлено, за което ответникът е уведомен преди процеса
/л.22/. Този договор не е нищожен, поради липса на предмет – както се посочи
конкретен предмет е налице – вземане по неизпълнен договор към ответника, като
същевременно последният няма интерес да оспорва цесията с подобни възражения,
т.к. не е страна по правоотношението. От представената покана /л.23/ се
установява, че и този договор за изработка е развален поради неизпълнение,
поради което ответникът дължи да върне и сумата по него на новия кредитор-
цесионер.
Предвид
изложеното, съдът приема предявените искове за доказани по основание и размер,
при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК. Възраженията на ответника, макар резонни и
обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не
се споделят, т.к. са недоказани и не съответстват на установеното действително
фактическо положение по развилите се отношения. Търсените суми подлежат на
присъждане в цялост, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на: 696 лева – ДТ и 1320 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС
/по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А2А“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Христо Ботев“ № 130 да плати на „Ерран“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Тодор Александров“ № 2, следните
суми: 13 000
лева /тринадесет хиляди лева/ – главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена по развален договор за
изработка от 18.06.2018 г.; 4400 лева
/четири хиляди и четиристотин лева/ – главница, представляваща подлежаща на
връщане сума по развален договор за изработка от 30.07.2018 г., сключен с
„Ефект Билд“ ЕООД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на „Ерран“
ЕООД с договор за цесия от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 04.07.2019 г. до окончателното
погасяване, както и общо 2016 лева
/две хиляди и шестнадесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ