Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301
27.04.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 794
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 231, ал. 1 и чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.Г.Г., ЕГН : **********, адрес:
***, против Заповед № 5364з(д)-1531 от 15.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Миграция“.
В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, че
е необоснована и че при издаването й са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Видно от събраните по делото
доказателства, всеки ден при постъпване на служба се извършвали назначения за
наряд, като на 01.11.2021 г. жалбоподателят бил назначен на пост № 6/4, като
задълженията му били да пропуска определен отряд от чужденците до столовата за
обяд. Тъй като ключовете за вратата, осигуряваща достъп до столовата, се намирали
на пост № 8, в момента, в който жалбоподателят отишъл към този пост, заварил
сътрудника по охраната Д.К.. Междувременно мл. инспектор Й. Н. се обадила на
пост № 8, за да осигурят отключването на вратите за разходка и съответно да се
пропуснат чужденците от пост № 12 до столовата за обяд. При поискване от страна
на жалбоподателя да получи ключовете, К. отказал да ги предаде. Създало се
недоволство от страна на чужденците. След около 20 минути от пост № 12 отново
съобщили на К. да отвори вратата, при което той отговорил „Разбрано!“, но отново
отказал да предаде ключовете. Жалбоподателят решил сам да се качи на вишката,
за да ги вземе. Тогава К. се хванал с две ръце за перилата на стълбището, за да
не му даде възможност да се качи. Жалбоподателят бил принуден да го избута,
защото виждал създалото се напрежение пред вратата към столовата, което било
предпоставка за избухване на бунт от страна на чужденците. Възможно било при
избутването жалбоподателят неволно да докоснал К., но в никакъв случай не му бил
нанасял удар. Според твърденията на К., жалбоподателят му нанесъл удар в
дясното ухо, а видно от приложените по дисциплинарното производство записи от
видеокамери, допир с ухото или дясната част на главата на К. от страна на
жалбоподателя нямало. Освен това по време на разговорите им жалбоподателят не
бил употребил нецензурни думи и обиди спрямо него.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят оспорва изложената в заповедта фактическа обстановка. При
обсъждането й било пропуснато поведението на К.. Самият той при постъпване на
наряда бил инструктиран за задълженията си, като едно от тях било при
получаване на съобщение да осигури отключване на вратата, тъй като ключовете се
намирали на пост № 8. Отказът му да извърши нареденото му двукратно по телефона
разпореждане представлявало нарушение на дисциплината и неизпълнение на
задълженията при осъществяване на службата. Поведението на жалбоподателя било
насочено изцяло към изпълнение на поставените му задачи и поради отказа на К.,
употребил мека сила, за да получи ключовете. Жалбоподателят намира, че в случая
от страна на К. било налице нарушение на служебната дисциплина, а така също и
на Етичния кодекс с оглед грубото му отношение и неизпълнение на дадените
разпореждания.
При постановяването на
обжалваната заповед било посочено, че това наказание се явява повторно, като се
сочело, че спрямо жалбоподателя е било наложено наказание „писмено
предупреждение за срок от 6 м.”. В тази връзка същият представя Решение № 479
от 17.08.2020 г. на Административен съд - Хасково, с което заповедта за
налагане на това наказание е отменена.
При постановяването на заповедта
били допуснати и съществени процесуални нарушения. На първо място, не било
изпълнено задължението при налагане на наказание „уволнение” за даване на
обяснение и отговор от страна на жалбоподателя. Сочело се, че му е даден 24-часов
срок, но връчителите били запознати, че е в отпуск по болест и в невъзможност
да защити правата си в определения срок.
Налице било и нарушение при
определяне състава на комисията по дисциплинарното производство, доколкото като
член на същата комисия бил вписан Г. М., който бил пряко заинтересован от
изхода на производството - същият изпълнявал длъжността началник на ОПКНЧ дом -
Любимец.
На трето място, се твърди, че съгласно
закона при откриване на дисциплинарно нарушение началникът на дома следвало в
3-дневен срок да изпрати рапорт до Директора на Дирекция Миграция, като
Директорът на Дирекция Миграция също в 3-дневен срок бил длъжен да даде
становище за образуване или отказ за образуване на дисциплинарно производство.
В случая това становище било депозирано едва на 09.11, тоест след определения
от закона срок.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят
моли за цялостна отмяна на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият
се представлява от процесуален представител, който в депозирана по делото
писмена защита и в пледоарията по съществото на спора, изразява подробно
становище за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Миграция“ гр.София, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, развива
съображения в подкрепа на законосъобразността на обжалваната заповед. Моли депозираната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а процесната заповед да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не е спорно, че към датата на извършване на вмененото дисциплинарно
нарушение и към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят К.Г.Г. е
заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци дом – Любимец“ към отдел „Специален дом за
временно настаняване на чужденци – Любимец“ към Дирекция „Миграция“
в Министерство на вътрешните работи.
Повод
за образуване на дисциплинарното производство срещу К.Г.Г. е изготвена от
началника на отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци -
Любимец“ Докладна записка peг. 10545р-24155/03.11.2021 г. (л. 83-84), в която са
изнесени данни, че на 01.11.2021 г. около 12:30 ч. на пост № 8 - пост за
наблюдение от наряд за изпълнение на патрулно-постова дейност в границите на
участъка за обслужване на Специален дом за временно настаняване на чужденци -
Любимец, младши инспектор К.Г.Г. е нанесъл удар с ръка в областта на дясното
ухо на Д.Х. К., на длъжност „Сътрудник, охрана“ в сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци дом - Любимец“ към отдел
„Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец“, като преди това
отправил към К. обидни думи.
Със
Заповед № 5364з-2256/09.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ (л. 100-102), на основание чл. 207,
ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 44, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор К.Г.Г. - старши
полицай в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци дом
- Любимец“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец“
към дирекция „Миграция“ – МВР. Със заповедта е определен дисциплинарно
разследващ орган в състав: Председател - главен инспектор Д. И.Д. - началник на
сектор „Център за краткосрочно настаняване на чужденци - Елхово“ към отдел
„Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец“ и членове: старши
инспектор Г. А. М. - началник на група „Оперативна дежурна част“ към отдел
„Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец“, А. Н. П.-
началник на сектор „Човешки ресурси“ и В. А.Т. - главен юрисконсулт в сектор
„Правно-нормативна дейност“.
С
Покана за даване на писмени обяснения peг. № 10545р-31833/15.12.2021 г. (л.
96), връчена на жалбоподателя на 15.12.2021 г. в 12:45 часа, същият е поканен да
се запознае със Заповед № 5364з-2256/09.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Миграция“ - МВР за образуване на дисциплинарно производство, като е посочено,
че се проверяват данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.
13 от Закона за МВР - „деяния, несъвместими с етичните правила, за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Жалбоподателят се е
запознал със Заповед №
5364з-2256/09.11.2021 г. на 15.12.2021 г., което е удостоверено изрично с
подписа му. Видно от приложението към заповедта, са му разяснени правата по чл.
207, ал. 8 от ЗМВР.
В
отговор от страна на младши инспектор Г. са депозирани писмени обяснения peг. №
10545р-32540/23.12.2021 г. (л. 89-93).
Срокът
за работа на дисциплинарно разследващия орган е продължен до 09.04.2022 г. със Заповед
№ 5364з-402/04.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ (л. 98-99), с
която заповед дисциплинарно отговорното лице няма данни да е запознато.
В
хода на дисциплинарното производство от фактическа страна дисциплинарно разследващият
орган е установил следното:
Съгласно
Ежедневна ведомост рег.№ 10545р-23950/02.11.2021 г. за разстановката на силите
и средствата за времето от 08:00 ч. на 01.11.2021 г. до 08:30 ч. на 02.11.2021 г.,
утвърдена от Началник на Сектор ОПКНЧ Дом – Любимец (л. 39), в състава на
нарядите за изпълнение на ППД били включени 17 служителя, като под № 5 в
ежедневната ведомост фигурира младши инспектор К.Г..
Съгласно
Ежедневна ведомост рег.№ 10545р-23953/02.11.2021 г. за разстановката на силите
и средствата на служители „Сътрудник охрана“ – СДВНЧ Любимец за времето от 08:00
ч. до 22:00 ч. на 01.11.2021 г., утвърдена от Началник на Сектор ОПКНЧ Дом –
Любимец (л. 38) в състава на нарядите за изпълнение на ППД били включени 9 служителя,
като под № 1 в ежедневната ведомост фигурира Д.Х. К..
В
Докладна записка peг.№ 10545р-23921/02.11.2021 г., дадените писмени обяснения
рег.№ 10545р-32540/23.12.2021 г. и пред проверяващата комисия, младши инспектор
К.Г. е посочил, че на 01.11.2021 г. бил назначен в наряд на пост № 6/4, като
старши на поста бил старши полицай Г. Ч.. Около 12:30 ч. от кухнята се обадили
на пост № 4 и съобщили на младши инспектор Й. Н., че обядът е готов за
раздаване. Тя се обадила на пост № 8 по служебния телефон и обяснила, че може
да се отключат вратите, за да се пропуснат чужденците от пост № 12 до столовата
за обяд. Сътрудникът по охраната Д.К., който се намирал на пост № 8, отказал да
отвори вратата на пост № 6, преди да се върне старшия на поста младши инспектор
Г. З., който в този момент ползвал почивка. След около 20 мин. по
радиостанцията от пост № 12 съобщили на пост № 8 да отвори вратата за обяд и
след като не получили отговор, пак повторили - тогава от пост № 8 съобщили, че
са разбрали. Младши инспектор К.Г. възприел отговора от пост № 8, че вратата ще
бъде отворена и заедно със сътрудника по охраната Г. Д. тръгнали към вратата,
за да осигурят протичането на обяда на чужденците. При пристигането си видели,
че вратата е затворена. К.Г. запитал сътрудника по охраната Д.К. защо не е
отворил вратата. К. му отговорил, че няма да отваря вратата и ще изчакат да се
върне старшия на поста. Г. му поискал
ключовете, за да си отвори, но К. му отказал, като му заявил, че няма да
ги даде и няма да отвари вратата, преди да е дошъл старшият на поста. Младши
инспектор К.Г. му казал, че ще се качи на кулата (пост № 8) и ще си ги вземе. При
опита си да се качи на кулата Д.К. застанал на стълбите и се хванал за
парапета, с цел да го възпрепятства физически да не преминава по тях. С това си
действие К. му попречил да изпълни задълженията си по служба и затруднил
работата на пост № 12, довело до забавяне на обяда на принудително настанените
чужденци. К.Г. решил да се качи по стълбите до пост № 8, понеже имало риск от бунт
на чужденците по повод закъснението на обяда. В тази връзка решил да приложи
действия за отместването му, като с дясната си ръка го избутал отстрани над
тила в областта на лявото ухо с цел да се разминат безопасно, без риск от
нараняване и за двете страни. Тъй като бил инструктор по полицейска лична
защита, подходил с особено внимание и прецизиране на физически приложената
техника за постигането на законовата цел, като целял да предпази Д.К. при
разминаването да не се подхлъзне или да се нарани по стълбите. Според К.Г.,
сътрудникът по охраната Д.К. целял провокация, като съзнателно решил да
възпрепятства изпълнението на служебните задължения на него, на цялата смяна,
включително и на служителите от пост № 4 и пост № 12. Провокацията била
извършена умишлено, тъй като Д.К. при повторното повикване по радиостанцията от
пост № 12, категорично докладвал „Разбрано“, а това означавало, че ще отвори
вратата или ще даде ключа за нея. Младши инспектор К.Г., твърди, че умисъл от
негова страна не е имало, тъй като отишъл да изпълни служебните си задължения.
В
Докладна записка рег.№ 10545р-23900/01.11.2021 г., дадените писмени обяснения
рег.№ 10545р-32775/29.12.2021 г. и пред проверяващата комисия, сътрудникът по
охраната Д.Х. К. посочил, че 01.11.2021 г. бил назначен в наряд на пост № 12.
Около 12.00 ч., когато било времето за обяд на чужденците, бил изпратен от
старшия на поста младши инспектор Д. К. да отиде до пост № 8 и смени дежурния
младши инспектор Г. З.. Същият му казал, с оглед на сигурността, да не напуска
периметъра на кулата, докато се върне. Първо получил обаждане от младши
инспектор Й. Н., изпълняваща охрана на пост № 4, която поискала да отвори
вратата за обяд. Обяснил й, че има разпореждане от младши инспектор Г. З. да го
изчака да приключи с обяда си и да не напуска поста. По радиостанцията му се
обадил и младши инспектор Д. К. с искане да се отвори вратата, като му
отговорил „разбрано“. След като К.Г. и колегата му дошли на пост № 8, излязъл
на стълбите и казал на колегите да изчакат идването на младши инспектор Г. З.. Към
12:30 ч. до кулата (пост № 8) младши инспектор К.Г. обидил Д.К. с нецензурни
думи, качил се по стълбите на пост № 8 и минавайки покрай него, го ударил с
ръка в областта на дясното ухо, след което се качил на поста, взел ключовете, слязъл,
отворил вратата и се върнал. След като на поста се върнал младши инспектор Г.
З., К. отишъл във взводната стая и докладвал за случая, след което посетил
дежурното медицинско лице д-р Димулски. По препоръка на д-р Димулски,
служителят посетил специалист УНГ, тъй като имал наранявания и заглъхване на
ухото, вследствие на удара, който му нанесъл младши инспектор К.Г..
В
докладната си записка с peг.№ 10545р-23901/01.11.2021 г., дадените писмени
обяснения рег.№ 10545р-4884/09.02.2022 г. и пред проверяващата комисия,
сътрудникът по охраната Г. Д. посочил, че 01.11.2021 г. бил назначен в наряд на
пост № 4. Около 12.25 ч.,
когато било времето за обяд на чужденците заедно със младши инспектор К.Г.
тръгнали към столовата. Отивайки към пост № 8, на който бил сътрудникът по
охраната Д.К., младши инспектор К.Г. отправил реплики от рода „Д., отваряй
вратата“. Д.К. отговорил, че по разпореждане на младши инспектор Г. З. не може
да я отвори до неговото завръщане. Младши инспектор К.Г. се качил по стълбите
към пост № 8 и при разминаване с Д.К. му нанесъл удар в областта на тила, като
продължил по стълбите, взел ключовете, върнал се, отворил вратата и дал ключовете
да ги върне обратно на поста.
В
докладната си записка с рег.№ 10545р-23918/02.11.2021 г., дадените писмени
обяснения и пред проверяващата комисия, младши инспектор Д. Д. Г.посочил, че на
01.11.2021 г. бил назначен в наряд, като командир на отделение. Около 12.04
часа разпоредил на младши инспектор К. - старши на пост № 12 да изпрати
сътрудника по охраната Д.К. на пост № 12, за да смени младши инспектор Г. З..
Около 12.40 ч. сътрудникът по охраната Д.К. го информирал, че бил обиждан с
нецензурни думи и ударен в областта на ухото от младши инспектор К.Г..
Докладвал за случилото се на полицейски инспектор К. Д., който разпоредил Д.К.
да бъде преместен от пост № 12 в „резерв“.
В
дадените писмени обяснения peг.
№ 10545р-32774/29.12.2021 г. и пред проверяващата комисия, младши инспектор Г. Т.
З. посочил, че на 01.11.2021 г. бил назначен в наряд, като старши на пост № 8.
Около 12:15 ч. командирът на отделение изпратил сътрудника по охраната Д.К. да
го смени. При смяната З. го предупредил да не слиза от пост № 8, защото има
голямо движение на настанените лица от пост № 12 до помещенията на „Фронтекс“,
където се водели беседи. Ключовете за вратата на стола били оставени на поста.
След като приключил с обяда, се върнал на поста. След смяната Д.К. тръгнал към
пост № 2. Късно вечерта разбрал, че е имало конфликт между Д.К. и младши
инспектор К.Г..
В
дадените писмени обяснения рег.№
10545р-33429/31.12.2021 г. и пред проверяващата комисия, младши инспектор Й. Н.Г.
посочила, че на 01.11.2021 г. била назначена в наряд на пост № 4. Около 12:20
ч. получила обаждане от столовата, че обядът е готов и пост № 12 могат да
започват да се хранят. Позвънила на пост № 8 да отключат вратата на столовата,
понеже там се намирали ключовете, но и отговорили, че няма да отворят вратата,
докато не се върне старшият на поста младши инспектор Г. З.. В същото време
младши инспектор К.Г. се подготвял да отива към столовата и разбрал, че трябва
да изчака с обяда на пост № 12. В същия момент по радиостанцията от пост № 12
потърсили пост № 8 с искане да се отвори вратата към стола. Служителят, който
преди малко отказал да отвори вратата, по радиостанцията съобщил „разбрано“ и
младши инспектор К.Г. заедно със сътрудника по охраната тръгнали към столовата.
По-късно разбрала, че имало конфликт на пост № 8.
Изискани
са записи от охранителните камери в района, предоставени с Протокол рег.№
10545р-27973/25.11.2021г. При обследването на записите от ДРО, е разпознат
младши инспектор К.Г. и сътрудника по охраната Г. Д., които се придвижват в
посока от основната административна сграда на СДВНЧ - Любимец към кулата на
пост № 8. Отбелязано е, че на записа се вижда как младши инспектор К.Г.
подхожда към кулата на пост № 8, качва се по стълбите, с дясна ръка замахва и
нанася удар от горе на долу с юмрук в тила на сътрудника по охраната Д.К..
Видно от записа, Д.К. слиза по стълбите от кулата на пост № 8. Младши инспектор
К.Г. влиза в помещението на кулата на пост № 8 и веднага след това слиза по
стълбите.
Резултатите
от проведеното дисциплинарно производство са обективирани в Обобщена справка
рег.№ 10545-12866/08.04.2022 г. (л. 22-32). В последната са изложени
горепосочените данни от извършената проверка. Въз основа на тях,
дисциплинарно-наказващият орган е приел за безспорно установено извършването на
страна на К.Г.Г. на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от Закона за МВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“, поради неизпълнение на точка 13,
буква „м“ - недопускане тормоз на работното място - не допуска и не толерира
деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка,
заплаха, причиняване на уплахи/или страдание, точка 15 - Държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, и точка
19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, за
което в закона се предвижда дисциплинарно наказание "Уволнение" по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР - „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“. Прието е за установено, че на 01.11.2021 г. около 12.30 ч. на
пост № 8 К.Г. е нанесъл побой на Д.Х. К., сътрудник охрана, вследствие на което
е установена контузия, проявена с чувство на болка в областта на дясната ушна
мида на главата на последния. Това деяние впоследствие станало достояние на
представители на други структури на МВР (Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР),
на граждански лица (съдебния лекар), както и на служители на външни на МВР
държавни органи (Районна прокуратура - Хасково и Окръжен следствен отдел - Хасково
към Окръжна прокуратура - Хасково), с което К.Г.Г. уронил доброто име на
институцията, чийто служител е, тъй като описаното деяние станало известно на
широк кръг лица. Предвид горното, комисията е направила
предложение на младши инспектор К.Г.Г. - старши полицай в сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом - Любимец“ към отдел
„Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец“ при дирекция
„Миграция“ - МВР да бъде наложено дисциплинарно наказание за извършено
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР - „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“ е предвидено налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
С
покана peг. № 5364р-7774/15.04.2022 г. (л. 94-95), връчена му на 18.04.2022 г.
в 09:40 часа К.Г. е поканен да се запознае с обобщената справка и материалите
по дисциплинарното производство, като му е даден срок от 24 часа след
запознаване с обобщената справка за предоставяне на допълнителни писмени
обяснения или възражения. На 19.04.2022 г. в 08:30 часа К.Г. се е запознал с
обобщената справка и е получил копие от същата, като е удостоверил изрично това
обстоятелство с подписа си (л. 32). В определения срок не са постъпили
допълнителни писмени обяснения или възражения.
Към
административната преписка са приложени Болничен лист № Е20212085829, издаден
на К.Г. на 13.05.2022 г. от Медицински център „Панацея“ ООД за периода от
12.05.2022 г. до 31.05.2022 г., и Болничен лист № Е20221821369, издаден на 03.06.2022
г. от лечебно заведение „Панацея“ МЦ ООД, за периода от 01.06.2022 г. до 20.06.2022
г.
До
К.Г. е отправена Покана за даване на писмени обяснения и възражения peг. № 5364р-11129/01.06.2022
г. (л. 21) от Директора на Дирекция „Миграция“, връчена на Г. на 16.06.2022 г.
в 10:10 ч. В отговор на поканата, служителят е депозирал Възражение peг. №
10545р-27602/16.06.2022 г. (л. 20), в което е посочил, че към настоящия момент няма
какво да добави по събраните от ДРО доказателства и материали.
На 15.07.2022 г. Директорът на Дирекция „Миграция“
е издал Заповед № 5364з-1531/15.07.2022 г. (л. 12 - 19), с която на основание
чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл.
203, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР на младши инспектор К.Г.Г. - старши полицай
в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом -
Любимец“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци -
Любимец“ при дирекция „Миграция“ - МВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
Прието е за безспорно доказано, че на
01.11.2021 г., около 12:30 ч. на пост № 8, К.Г. е нанесъл удар с ръка на
служителя Д.Х. К. - „Сътрудник охрана“ в отдел СДВНЧ - Любимец, вследствие на
което е установена контузия, проявена с чувство на болка в областта на дясната
ушна мида на главата на последния.
Посочено е, че с деянието си младши
инспектор К.Г.Г. не е изпълнил етичните правила от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 67/12.08.2014 г.), регламентирани в
точка 13, буква „м“, а именно -
недопускане тормоз на работното място - не допуска и не толерира деяния
спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха,
причиняване на уплахи/или страдание (съгласно Съдебномедицинско удостоверение №
407/21 - „Контузия проявена с чувство на болка в областта на дясната ушна
мида“), като е причинил физическа болка, довела до страдание на Д.Х. К., точка
15 - Държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме (на 01.11.2021 г. служителят на дирекция „Миграция“
младши инспектор К.Г.Г. не е съобразил действията си и е употребил необоснована
и неправомерна физическа сила спрямо Д.Х. К. - сътрудник по охрана,
осъществяващ дейност по чл. 140а от ЗМВР) и точка 19 - Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява (неправомерните действия на
служителя младши инспектор К.Г.Г. са станали достояние на граждани, в които се
формира впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да вършат
правонарушения, което има за последствие намаляване или загуба на общественото
доверие).
Заявено е, че действията на младши
инспектор К.Г. са станали достояние на други служители на Дирекция „Миграция“, като
са цитирани Докладни записки с рег.№ 10545р- 23900/01.11.2021 г., № 10545р-23901/01.11.2021
г., № 10545р-23921/02.11.2021 г., № 10545р-23918/02.11.2021 г. и №
10545р-24100/03.11.2021 г., граждански лица (съдебния лекар), на други
структури на МВР (Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР), на служители на външни
на МВР държавни органи (Районна прокуратура - Хасково и Окръжен следствен отдел
-Хасково към Окръжна прокуратура - Хасково), видно от УРИ:
536400-9074/07.03.2022 г. и peг. № 5364р- 23724/26.11.2021 г.
Посочено е още, че с поведението си жалбоподателят
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“.
Посочено е, че при определяне вида и
размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, като в тази
връзка е пояснено, че отклонението на поведението на служителя от изискванията
на етичните правила е значително, което характеризира извършеното нарушение
като тежко; настъпилите от него последици – заявено е, че извършеното деяние е
станало достояние на представители на други структури на МВР, на граждански
лица, както и на служители на външни на МВР държавни органи, с което е уронено
доброто име на институцията; обстоятелства, при които е извършено нарушението (по
време на изпълнение на служебни задължения); формата на вината (самонадеяност);
цялостното поведение на К.Г.Г. по време на службата му, отразено в Кадрова
справка № 5364р-22386/10.11.2021 г., от която било видно, че от назначаването
му през 2013 г. в МВР до издаване на заповедта, му било наложено едно
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца от
началника на отдел СДВНЧ - Любимец със Заповед № 10545з-170/15.06.2020 г., за
бездействие по време на изпълнение на служебните задължения, като по време на
службата си в Дирекция „Миграция“ - МВР не е награждаван.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на
28.07.2022 г., видно от направеното в нея отбелязване (л. 19).
Жалбата срещу акта е подадена до
Административен съд – Хасково чрез Дирекция „Миграция“, където е заведена с вх.
№ УРИ 536400-33290/09.08.2022 г. (л. 9).
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна бе назначена съдебна компютърно-техническа експертиза. В
депозираното заключение вещото лице сочи, че видеозаписите, находящи се в
приложения по делото DVD (оптичен носител) са във формат .asf. Наличните видеофайлове
били записани (изготвени) на оптичния носител на 23.11.2021 г., като в
заключението били посочени и конкретните часове. Във видеофайловете било
налично отбелязване на дата и час на дата и час: DVR2_ch6_20211101120049_20211101130114.asf
- 2021-11-01 12:00:40 до 2021-11-01 13:01:14; D
VR7_ch1_20211101120049_20211101130114.asf -2021-11-01 12:00:40 до 2021-11-01
13:01:14
На въпрос дали отбелязаните на
видеофайловете дата и час са идентични с реалните такива, на които записите са
осъществени вещото лице отговаря, че отбелязаните на видеофайловете дата и час били
в пряка зависимост от това дали е синхронизирано времето на хардуерното
устройство (записващото DVR и NVR) с астрономическото време. Поради липсата на
тази информация - дали е било синхронизирано времето, не можело да бъде даден
конкретен отговор на така поставения въпрос.
В отговор на въпрос, ако е налице
разминаване, каква е причината за същото и възможно ли е записите да са
манипулирани, вещото лице посочва, че с категоричност можело да се установят
датите на записване на файловете на предоставения оптичен носител, посочени в
т. 1. В случай, че било налице разминаване, това можело да се дължи на различни
причини, една от които можела да бъде, именно, че не било синхронизирано
времето на хардуерното устройство (записващото DVR и NVR) с астрономическото
време, поради което не можело да се отговори еднозначно на така поставения
въпрос. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е открил данни за
манипулиране на записите.
На въпрос може ли да се приеме, че
свалените 7 броя записи от камери, записани на DVD диска, отразяват поредица
случили се последователни събития, вещото лице отговаря положително с оглед датата
и часа на записване на видеофайловете.
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна по същото бяха събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свид.Д. А. К.. В показанията си
пред съда същият заяви, че на 01.11.2021 г. бил назначен за старши на наряд на
пост 12. Около обяд видял ст. полицай К.Г. със сътрудник охрана Г. Д. да
подхождат към пост 8, който представлявал ..... с извити стълби по нея.
Стълбите били направени така, колкото да мине един човек, с тясна площадка между
двете стълбища. Видял ст. полицай К.Г. да се качва по стълбището, видял
разминаване между двамата, после го видял и да слиза, пак се разминали. Самият
той бил на около 50 метра от там. Не бил видял удар, но не го изключвал, тъй
като при разминаването се припокривали – можело да има някакъв физически
контакт. Така изложеното свидетелят е
възпроизвел и в допълнително изисканото в хода на съдебното производство и приобщено към доказателствения материал по
делото Сведение/обяснение рег.№ 10545р-5471/14.02.2022 г. (л. 175-178).
Към доказателствения материал по делото
е приобщено и влязло в сила на 17.08.2020 г. Решение № 479/17.08.2020 г.,
постановено по адм.дело № 562 по описа на Административен съд – Хасково за 2020
г., с което е отменена Заповед № 10545з-170/15.06.2020 г. на Началник отдел
СДВНЧ – Любимец, с която на К.Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца.
Представено е и Съдебномедицинско
удостоверение № 407/21 (л. 60), видно от което е, че при преглед на Д.К.,
осъществен от съдебен лекар на 03.11.2021 г. в 12:24 часа, е установена
контузия, проявена с чувство на болка в областта на дясната ушна мида.
Чувството на болка можело да се дължи на удар с ръка в областта на ухото, по
начина и обстоятелствата, описани от прегледания (ударен с отворена длан в
областта на дясното ухо).
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Относно валидността на акта – процесната
заповед е издадена от Директора на Дирекция „Миграция“ в Министерство на
вътрешните работи, който е и материално компетентният орган, доколкото съгласно
чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите
на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В конкретния
случай, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ (предвидено
в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР) е издадена от Директор на Дирекция "Миграция"
и е за наказание, наложено на служител на младши изпълнителска длъжност. Ето
защо, ответникът притежава материална компетентност да налага дисциплинарното
наказание "уволнение" по чл. 197, ал. 1, т. 6 от закона и съответно
не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за
нищожна.
Заповедта отговаря на изискванията за
форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМВР,
като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено
на оспорващия, е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от
правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и
фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Директора на
Дирекция „Миграция“, с която е назначен дисциплинарно-разследващ орган, с оглед
изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е
извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение
на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в
административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и
материалите по същото. Неоснователно е твърдението на оспорващия за допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се
в определяне състава на ДРО в разрез със законовите изисквания, доколкото член
на дисциплинарно-разследващия орган бил Г. А. М. - началник на група
„Оперативна дежурна част“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на
чужденци - Любимец“, който изпълнявал и функциите по общо и непосредствено
ръководство на отдела при отсъствието на титуляра К. И.. В случая действително
за инцидента е изготвена Докладна записка peг. 10545р-24155/03.11.2021 г. (л.
83-84) от началника на отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци
- Любимец“, но същата изхожда от К. И., което лице не е част от състава на
комисията. Фактът, че Г. М. е началник на група в същия отдел и замества И. при
негово отсъствие (вж Заповед № 5364з-2657/21.12.2021 г. – л. 137), не води до
нищожност на оспорената заповед. Посоченото не представлява административно
нарушение на дисциплинарно производствените правила, тъй като ЗМВР не предвижда
подобна несъвместимост. Несъвместимост е налице, в случай, че член на комисията
(дисциплинарно разследващ орган) се явява и дисциплинарно наказващ орган. В
случая липсва такава несъвместимост и по никакъв начин не са нарушени правата
на жалбоподателя. Нещо повече – в случай, че е било налице основание за отвод
на някои от членовете на ДРО, то оспорващият е могъл да го поиска по реда на
чл. 207, ал. 4 и ал. 5 от ЗМВР, за което в случая няма данни.
Оспорената заповед е издадена в срока по
чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в
двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая,
за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата 01.06.2022
г., на която ДНО се е запознал с дисциплинарната преписка и това е меродавният
момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗМВР,
което, от своя страна, поставя началото на двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
ДНО е изпълнил задължението си съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал
възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. В определения
24-часов срок, обяснения от страна на Г. са депозирани.
Относно възраженията на жалбоподателя, изразени
чрез процесуалния му представител в пледоарията по същество, че дисциплинарното
производство е протекло без участието на подпомагаща страна, следва да бъде
отбелязано следното: нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР. Дали служителят ще се възползва от това право или не е негова
лична преценка. Целта на нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР е служителят да даде
лично своите обяснения и да направи възражения, както и да бъде изслушан
непосредствено с цел да се установи обективната истина. В случая по никакъв
начин не е била ограничена възможността на жалбоподателя да упражни правото си
на защита и съответно да я организира.
Не е налице и ограничаване на правата на
Г. във връзка с недопускане събирането на поискани от него доказателства, още повече,
че в хода на съдебното производство същият имаше възможност да поиска
събирането и на други доказателства - било с цел да допълни делото с такива,
било с цел да се проверят вече събраните други доказателства по дисциплинарното
производство, които му искания бяха изцяло уважени.
Заповедта е издадена, след като са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за
преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския
служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.
Макар оспорената заповед да е издадена
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, и при
изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, настоящата
инстанция счита, че същата е издадена при неправилно приложение на материалния
закон, при несъответствие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация
на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съображенията за това са следните:
Съдът счита, че ДНО правилно е установил
фактическата обстановка, като е приел, че на 01.11.2021 г. около 12:30 ч. на
пост № 8 в Специален дом за временно настаняване на чужденци - Любимец,
оспорващият Г. е нанесъл удар с ръка в областта на главата, около дясното ухо, на
свой колега Д.Х. К. - „Сътрудник охрана“ в отдел СДВНЧ - Любимец. Въпреки
обстоятелственото оспорване от страна на Г. на посочената фактическа
обстановка, съдът я възприема за достоверна. Тя се извежда по еднопосочен начин
от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, от
представените видеозаписи от охранителни камери в района, от Съдебно-медицинско
удостоверение № 407/21 от 03.11.2021 г., от допълнително ангажираните в хода на
съдебното производство доказателства – гласни и писмени такива, както и от заключението
на съдебно-техническата експертиза.
Съдът също така счита, че извършеното
деяние от Г. – нанасяне на удар на свой колега, съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и по-конкретно на
следните норми от ЕКПДСМВР – т. 13, буква „м“ - „недопускане тормоз на
работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се
причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или
страдание.“ и т. 15 – "Държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме". По отношение на правилото на т. 19 – "Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява" съдът ще изрази отношение
при обсъждане на съставомерността на дисциплинарното нарушение във връзка с чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, в светлината на твърдението за уронване престижа на
службата.
Според настоящия състав на съда,
приетите по делото доказателства несъмнено налагат извода, че с действията си
спрямо Д.К., също служител в МВР, извършени на 01.11.2021 г. на работното им място
в СДВНЧ - Любимец, жалбоподателят Г. е причинил на К. болка. Съгласно представеното
по делото съдебномедицинско удостоверение, при прегледа на Д.К. е установена
контузия в областта на дясната ушна мида, с което му е причинена болка, без разстройство
на здравето. Приема се, че за да е налице нарушение на нормата на т. 13, б. "м"
от ЕКПДСМВР, е достатъчно да бъде установено наличието на деяние, с което на
колега се причинява болка, а такова по делото е установено и същото е
инкриминирано от жалбоподателя. Освен това за съставомерността на
дисциплинарното нарушение по т. 13, б. "м" от ЕКПДСМВР няма значение
обстоятелството за евентуална провокация от страна на друго лице да бъде
извършен акт, причиняващ болка и/или страдание, на това лице. Поради изложеното,
съдът намира, че в рамките на развилото се дисциплинарно производство, както и
в рамките на настоящето съдебно производство, се установи именно причиняването
на болка от страна на жалбоподателя на негов колега. Изложените възражения
относно това как точно, колко силно и защо ударил колегата си, не са предмет на
настоящото производство, поради което съдът не намира основание да коментира. Поведението
на оспорващия надхвърля допустимото от закона и морала поведение и е в
противоречие със задълженията му на държавен служител в системата на МВР по
Етичния кодекс, задължаващи го да съблюдава наложените норми за поведение в
отношенията си с колеги. В тази връзка настоящата инстанция приема за безспорно
установено, че поведението му е морално укоримо и в противоречие с посочените
принципи, и съответно осъществява състава на нарушението по чл. 192, ал. 2, т.
4 от ЗМВР, за което същият е следвало да понесе съответно дисциплинарно
наказание.
Съдът обаче намира, че изводът на
ответника за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР –
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание "уволнение" - деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е
направен при превратно тълкуване на посочената норма, като съображенията за
това са следните:
Както се посочи, няма спор, че деянието
на Г. е укоримо, че същото е обществено неприемливо и в несъответствие с
изискванията на т. 13, б. „м“ и т. 15 от ЕКПДСМВР.
За да е налице обаче основание за
прекратяване на служебното правоотношение на лицето на посоченото основание по
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, следва кумулативно да са налице както деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
така и същото да уронва престижа на службата.
В случая настоящата инстанция намира, че
макар и извършеното от Г. да е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, същото не уронва престижа на службата - авторитетът
на МВР пред обществото, на което той служи, до степен, обосноваваща налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание. Под "деяние, уронващо престижа на
службата" се разбира деянието да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в
полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е
необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи (Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на
ВАС). В случая извършеното от оспорващия, макар и да е морално укоримо, не е
станало достояние на обществеността, а и конкретиката на казуса не налага
квалифициране на извършеното като уронване престижа на службата. Административнонаказващият
орган е приел, че поведението на служителя е станало известно на широк кръг
лица - други служители в системата, съдебен лекар, служители на други структури
на МВР, прокуратурата. Очевидно е обаче, че се касае все за лица, на които
деянието е станало известно във връзка с изпълнение на служебните им
задължения. За да се приеме, че е уронен престижът на службата, следва поведението
да е станало достояние на обществото като цяло, а не само на лицата, които са научили за него във връзка с осъществяване на
предоставени им правомощия, поради ангажираност с разследването или друг вид
служебна съпричастност. Освен това случаят не е с такъв интензитет, агресивност
и публичност, че да бъде окачествен като „тежък“ и реално да застрашава доброто
име на институцията, респективно да уронва престижа на службата, обосноваващо
налагането дисциплинарно наказание „уволнение“. Няма данни ситуацията да е била
непосредствено възприета от находящи се в близост лица, впоследствие да е
станала достояние или предмет на обсъждане сред обществеността или дори за нея
да са разбрали настанените в центъра чужденци. Под "деяние, уронващо
престижа на службата" се разбира деянието да е от такова естество, че
реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на
обществото в полицейската институция, каквото в случая не се установява.
В тази връзка съдът намира, че
оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с
правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно посочената норма, при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената
заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства. Нещо повече –
отбелязано е като взето предвид предходно наложено на жалбоподателя наказание,
което към момента на издаване на заповедта е било отменено. В оспорената
заповед липсват каквито и да е мотиви, че целите на дисциплинарното наказване
няма да бъдат постигнати и с налагането на по-лекото по вид, и също възможно
дисциплинарно наказание – това по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР -
"порицание", което обуславя извод и за нарушаване на принципа на
съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че в противоречие с материалния закон ДНО е приел, че е
налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа
на службата, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
С оглед на това, се налага извод за
наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК по отношение на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното
правоотношение с К.Г.. В този смисъл, макар и оспорената заповед да е издадена
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото
съдът няма как да замести ответника при индивидуализация на процесното
наказание, а само може да провери наложеното от него съответства ли на
законовите изисквания по чл. 146 от АПК, доколкото бе установено, че
направената преценка противоречи на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК – заповедта е
издадена в противоречие с приложимия материален закон и с целта на закона, в
несъответствие с чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, и с чл. 6, ал. 2 от АПК, същата следва
да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса – 10 лева, адвокатско възнаграждение – 900
лева (л. 129 и 131) и депозит за вещо лице – 480 лева. При това положение,
Министерството на вътрешните работи, доколкото на основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК, именно то е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспорения акт – следва да бъде осъдено да
заплати на оспорващия сумата от 1 390 лв.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
№ 5364з(д)-1531 от 15.07.2022 г., издадена от Директора на Дирекция „Миграция“
при Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА
Министерство
на вътрешните работи – гр. София да
заплати на К.Г.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 1 390 (хиляда
триста и деветдесет) лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба чрез Административен съд – Хасково пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: