РЕШЕНИЕ №
18.08.2017 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1487 по описа на съда за 2016 година.
Производството
е образувано по искове, предявени от В.А.Т. и М.Ж.Т.,***, срещу „Уникредит
Булбанк“ АД – гр. София, за обявяването за неравноправна и поради това –
нищожна, на клауза от условията по кредита и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата 8004,93 лв., представляваща надвзети без основание
части от вноска за връщане на кредит, заедно със законната лихва от предявяването
на иска. В хода на делото размерът на втория иск е увеличен на
9020,23 лв.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143, т.12 и
чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по чл. 55, ал. 1 (начална
липса на основание) от ЗЗД.
Според
изложеното от пълномощника на ищците в исковата молба на 23.10.2007 г. ищците и
банката ответник сключили договор за ипотечен кредит - В.А.Т. като
кредитополучател, а неговата съпруга М.Ж.Т. в качество, посочено като
"солидарен длъжник". По силата на договора банката предоставила на
кредитополучателя сумата 38 000 лв. при лихва, определена на база в променлив в
хода на изпълнение лихвен процент, образуван от базов лихвен процент -
едномесечен SOFIBOR плюс надбавка в размер 2,4%. Кредитът бил
обезпечен с ипотека на съсобствен имот на двамата. Според ищците съобразно
договореното между страните лихвата следва да се префиксира всеки месец
съобразно настъпилите изменения в индекса SOFIBOR. След
отчитане на постоянен спад на индекса ищците забелязали, че лихвеният процент
по кредита им не спада. След снабдяване с разширен лихвен лист те установили,
че без правно основание банката едностранно е добавила нов елемент при
формирането на дължимата лихва - т.нар. премия, която не съществувала при
сключването на договора. В сега действащите общи условия базовият лихвен
процент наистина се формира от два компонента, но не е така в общите условия,
действали при сключването на договора. Ищците заявяват, че вследствие на
инструкции на Комисията за защита на потребителите банката е премахнала от
общите си условия редица неравноправни клаузи, свързани с едностранна промяна
на лихвените проценти, като към настоящия момент в общите условия има само две
клаузи, позволяващи едностранна промяна, но те засягат единствено компонента
"премия", който не се прилага, когато в индивидуалния договор е
уговорено базовият лихвен процент да се формира само от размера на индекса,
какъвто е и случаят с договора на ищците. В условията, отнасящи се до техния
договор, се съдържа за сметка на това клауза (т. 11.1.3 от раздел 11 от
условията на сключения договор), която предвижда възможност за едностранна
промяна на базовия лихвен процент, когато пазарните условия обуславят
увеличаването му с поне един процентен пункт. Не съществува клауза, която да
предвижда промяната му при всяко изменение както в посока нарастване, така и в
посока намаляване. Тази клауза е типова, не се обсъжда с индивидуалните
кредитополучатели, включително не е обсъждана с ищците, и не може да се
определи като индивидуално уговорена. Излагат се подробни доводи във връзка с
неравноправността на клаузата, чието обявяване за нищожна се иска. Сочи се
по-нататък, че в сключения договор няма каквито и да било други уговорки за
методологията на формиране на лихвения процент, нито е предвиден минимален или
максимален лихвен процент. До 25.05.2009 г. такъв лихвен процент не е
начисляван, но се появява след това, без да е ясно защо точно тогава и по какъв
начин е определен размерът му. От февруари 2015 г. минималният лихвен процент е
префиксиран на 7,5% и съвпада с лихвения процент към датата на сключване на
договора. В действителност следва да се прилага уговореният плаващ лихвен
процент, образуван от индекса SOFIBOR и уговорената в
договора надбавка от 2,4%. Тъй като поради неправилното и не в съответствие с
договора определяне на лихвения процент се стигнало до надвземане на суми над
дължимото, на 13.02.2014 г. ищците подали до банката заявление за
възстановяване на неправомерно надвзети суми. Банката частично признала
наличието на надвзети суми и възстановила по сметката на кредитополучателя
сумата 1984,02 лв., като се позовала на допусната неточност, но без да
конкретизира в какво се изразява тази неточност.
Постъпил
е отговор от ответника чрез негов пълномощник, който оспорва иска. По отношение
на премията заявява, че ищците избирателно са цитирали пасажи от общите условия
на банката, озаглавени "Условия по кредити на физически лица - ипотечни
кредити", като са им придали смисъл, различен от вложения от банката при
съставянето им, некоректно не са разгледали връзката между отделните разпоредби
на условията и тези на договора и не са предали техния действителен и цялостен
смисъл. По-конкретно, според ответника премията е част от базовия лихвен
процент, като според т. 10.3. от условията "за базисен лихвен процент за
съответния период се прилага утвърденият от управителния съвет на банката,
съответно от оторизирани от него да го определят органи и/или служители на
банката лихвен процент за кредити в съответната валута", и никъде не е
посочено, че БЛП е самостоятелен, еднокомпонентен индекс. С решение на
управителния съвет на банката от 14.10.2008 г. е определен начинът на формиране
на цената на всеки кредит - като сбор от приложимия лихвен индекс (SOFIBOR,
EURIBOR, LIBOR) и премия, определяна в размер от нула до 200 базови пункта
според стойността на кредитния ресурс, към който БЛП се прибавя фиксираната
договорена надбавка". В конкретния случай това означава, че БЛП по
договора на ищците се формира от едномесечния SOFIBOR по т. 10.3.3 от условията
и премия. По този начин се формира БЛП по кредитите на клиентите на банката и
договорът на ищците не прави изключение. Решенията на УС на банката
съответстват на т. 11.3.3 от условията. Кредитополучателят е дал съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент в
определените случаи, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение
- така страните са отразили динамиката и възможността за чести промени в
пазарните условия и като са уговорили да не е необходимо отделно допълнително
споразумение за всяка промяна, са освободили отношенията си от прекалено
формализиране. Уговорката за промяна само когато пазарните условия водят до
необходимост от промяна с поне един пункт осигурява сравнително постоянен
размер на лихвата по кредита. В тази уговорка е вложена идеята за разпределение
на риска между страните - банката е поела риска да претърпи загуби от
многобройните и динамични промени в пазарните условия, които налагат увеличение
на лихвата с по-малко от един пункт. Банката е поела същия риск по всички
договори за кредит с физически лица, и при сумиране на всички договори
стойността на този риск се оказва огромна. Промяната на пазарните условия е
обективно настъпващо събитие извън контрола на банката, а не така общо и
неопределяемо, както според ответника се опитват да го представят ищците в
исковата молба. За да се приеме, че има приложение разпоредбата на чл. 143, т.
12 от ЗЗП, предвидената възможност за едностранна промяна следва да е свързана
с обстоятелства, които са в контрола на банката и тя може да влияе на хода и
развитието им (сочат се решения по дела на СГС в подкрепа на този довод). Тъй
като обстоятелствата, при настъпването на които се извършва промяната, не
зависят от банката, чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключва нищожността на
клаузата. Освен това ответникът счита, че договорите за банков кредит са
изключени от приложното поле на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП по силата на чл. 145,
ал. 2 от същия закон - лихвата представлява цена или възнаграждение по договора
и е формулирана ясно и разбираемо; посоченият законов текст е много близък по
смисъл до чл. 144, ал. 4 от ЗЗП. Колкото до твърденията на ищците за въведен от
банката минимален лихвен процент, те не са представили доказателства за това.
Ответникът прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, като
счита, че вземането на ответника представлява вземане за лихвени плащания.
В
хода на делото страните чрез пълномощници поддържат становищата си. В писмени
защити излагат доводи за доказаност на твърденията си.
От
доказателствата по делото се установява следното:
На
23.10.2007 г. страните са сключили договор за банков кредит, по силата на който
на В.Т. като кредитополучател била предоставена сумата 39600 лв. с цел
закупуване на жилище. М.Т. се задължила за връщането на сумата по кредита като
„солидарен длъжник“. Кредитът следвало да се върне на равни (анюитетни) вноски
с падежи на всяко 25-то число на месеца.
В
т. 4 и 4.1а от договора като годишен лихвен процент било посочено: „базисен
лихвен процент по т.т. 10.3. и 10.4. от условията по кредити на физически лица,
определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на настоящия договор“ – едномесечен
SOFIBOR – 5,10, и надбавка 2,40.
Точки
10.3. и 10.4. от Условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити, гласят
следното: „10.3. За базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване
се прилага утвърденият от управителния съвет на банката, съответно от
оторизирани от него да го определят органи и/или служители на банката, лихвен
процент за кредити в съответната валута, както следва: 10.3.1. За кредити в
лева – едномесечен SOFIBOR – равен на индекса, закръглен
до третия десетичен знак, публикуван на страница „SOFIBOR
=“ на Reuters в
11,00 ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки
месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия месец, включително. 10.3.2. За кредити в евро (…).
10.3.3. За кредити в щатски долари (…). 10.3.4. За кредити в швейцарски
франкове (…). 10.4. Посочените в предходната точка 10.3. базисни лихвени
проценти са приложими при ипотечни кредити.“.
Точка
11.1.3. от условията за усвояване и обслужване на кредита по конкретния договор
от 23.10.2007 г., подписани от двамата кредитополучатели, е със следния текст:
„При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период по лихвения план се фиксира в размера по т.
4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с един пункт.“ Текстът на т. 4.1а сочи едномесечния SOFIBOR
– 5,10 на сто годишно, и определената по договора надбавка към него в размер
2,40 на сто.
Представеният
от ищците разширен лихвен лист по кредита, представляващ таблица-разпечатка без
подпис, съдържа колона „минимален лихвен процент“, като за периода до м.май
2009 г. там е отбелязано „0“, а за времето след това – „9,1250“. Същата колона
със същото съдържание се съдържа и в представения в последното заседание от
пълномощника на ответника лихвен лист, също без подпис, с отбелязана дата на
отпечатването 06.06.2017 г.
Според
вещото лице, изслушано по делото, за периода от 04.05.2011 г. до 04.05.2016 г.
договорната лихва по кредита, изчислена като сбор от текущия SOFIBOR
за периода и надбавка от 2,4 процентни пункта, би възлизала общо на 5477,27 лв.
Действително начислената като лихва от банката за този период сума е 16031,59
лв., или разликата възлиза на 10554,32 лв.
Не
е спорно, че по искане на ищците банката им е възстановила през м. февруари
2014 г. сумата 1984,02 лв. като надвзети лихви. Съгласно представена от банката
по делото справка частта от тази сума, отнасяща се за месеците от май 2011 г.
нататък, е 1534,09 лв. Не е спорно и че цялата начислена от банката лихва е
била платена от ищците.
Не
е спорно, че т. 11.1.3 от договора не е индивидуално уговорена, а е част от
типов текст на договора за кредит, който се предлага на всички кредитополучатели
със съответния вид кредит.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Спорни
от правна страна по делото са два главни въпроса: дали т. 11.1.3 от договора
представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП и дали съобразно текста на
договора и приложимите към него общи условия базовият лихвен процент е равен на
едномесечния SOFIBOR, или е равен на едномесечния SOFIBOR
и прибавена към него премия, която се определя от управителния съвет на банката
съобразно стойността на кредитния ресурс в момента.
По
втория въпрос съдът счита, че текстът на точки 10.3. и 10.4. от приложимите
общи условия изключва възможността като базов лихвен процент за кредита да се
прилага нещо различно от едномесечния SOFIBOR – без каквато и да
било премия или друга добавка към него. Формулировката „за базисен лихвен
процент се прилага утвърденият от управителния съвет лихвен процент за кредити
в съответната валута, както следва: за кредити в левове – едномесечен SOFIBOR“
(следва уточнение къде се обявява и от коя дата се прилага индексът SOFIBOR)
звучи ясно и изчерпателно. Тя не е формулирана и не следва да се тълкува в
смисъл, че споменатият индекс е само един от елементите, които се „прилагат“
при определянето на БЛП, но управителният съвет по своя преценка може да добави
към тях и други, като например премия, при положение, че никъде в текста на
договора или общите условия това не е споменато. Не е необходимо да се посочва
освен това и изрично в общите условия, че БЛП е еднокомпонентен индекс –
обратно, липсата на посочване, че освен едномесечния SOFIBOR
при образуването му може да се включи и някакъв друг компонент, означава, че
друг компонент няма. Не следва друго и от думите „утвърденият от УС лихвен
процент“ – тези думи в контекста на цитираното изречение означават, че
управителният съвет е определил за тези кредити да се прилага като базов лихвен
процент едномесечният SOFIBOR. Щом така
определеното – едномесечният SOFIBOR – вече е станало
част от условията по кредита, последващо определяне на нещо друго от
управителния съвет е без значение и не би се прилагало за кредитите, отпуснати
при действието на тези общи условия.
Нещо
повече, сама по себе си възможността банката по своя свободна преценка да
определя в хода на изпълнението на договора премия, която се добавя към
лихвения индекс, би нарушила чл. 143, т. 12 от ЗЗП, тъй като единственият
обективен измерител на изменението на „пазарните условия“ в случая са борсовите
индекси. Добавянето към тези индекси отделно и на премия, която банката може да
променя без достатъчно ясен обективен и уреден в договора начин за измерване и
оценка на изменението на „пазарните условия“, практически би означавало
възможност банката произволно да променя лихвения процент. Тези доводи обаче
така или иначе са неотносими към настоящия случай, тъй като според този състав
на съда договорът изобщо не съдържа подобна уговорка за премия, влизаща в
състава на БЛП освен индекса SOFIBOR.
Колкото
до нищожността на т. 11.1.3. от договора, съдът не споделя доводите на
ответника, тази уговорка разпределя равномерно риска между страните, тъй като
на увеличението на годишния лихвен процент при нужда от увеличение с повече от
един пункт съответства липсата на увеличение при нужда от увеличение с по-малко
от един пункт. Лихвените проценти на пазара не се движат винаги еднопосочно –
към увеличение, а пазарните условия могат да обосновават и намаляване на
лихвения процент. Реципрочно на увеличаването с повече от един пункт не е
увеличаването с по-малко от един пункт, а намаляването с повече от един пункт.
Ако в договора се съдържаше уговорка, че при промяна в пазарните условия,
водеща до възможност за намаляване на лихвения процент с повече от един пункт,
банката е длъжна да го намали, тогава формулировката би поставяла при равни
условия двете страни.
Наистина
чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключва прилагането на чл. 143, т. 12, когато
цената по сделката „е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар“. Този текст обаче би следвало да се
тълкува в смисъл, че свързаността е винаги двупосочна – както при увеличаване,
така и при намаляване на борсовия курс, индекс и т.н., или колебанията на
цената (лихвата) за периода трябва да повтарят по посока колебанията на
съответния индекс или друг пазарен измерител. Да се приеме, че банката има
право да увеличава цената при увеличаване на пазарния индекс неограничавано от
чл. 143, т. 12, без на това право да отговаря и задължение да я намалява при
съответното намаляване на индекса, не отговаря на идеята и целта на закона и в
дългосрочен план би довело до необосновано и непредвидимо еднопосочно
увеличаване на цената, което не може да се обоснове с пазарните условия. Без
значение е, че самото увеличаване на пазарния индекс не е под контрола на банката.
Затова процесната уговорка следва да се счита за нищожна на основание чл. 143,
т. 12 от ЗЗП, без в случая да има приложение чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
Нищожността би следвало да обхваща целия текст на т. 11.1.3., а не само думите
„освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му
най-малко с един пункт“, но също и останалата част, уреждаща фиксиране на
размера на лихвения процент в останалите случаи, тъй като двете части на
изречението са свързани помежду си и не може да се направи извод, че страните
биха сключили при същите условия договор за кредит с напълно фиксирана лихва.
При
това положение остава да се прилага само уговорката на т. 4.1а от договора,
според която базисният лихвен процент е едномесечният SOFIBOR,
а посочването на стойността 5,10% в същата точка от договора има функция само
на уточнение, че към момента на сключването на договора стойността на индекса е
тази, но не фиксира лихвения процент на общо 7,5% за целия период на договора.
Разликата
между лихвата за периода, дължима при нищожността на процесната клауза, и
действително събраното от ищците, като се вземе предвид и възстановената част
от 1534,09 лв., отнасяща се за периода, е равна на претендираната от ищците
сума от 9020,23 лв.
Задължението
за възстановяване на получени без основание суми, дори тези суми да са събрани
във вид на лихви, само по себе си не представлява вземане за лихва и не се
погасява с тригодишна, а с петгодишна давност, или задължението за връщане на
всички суми, платени след 09.05.2011 г. включително, не е погасено по давност.
Няма данни за плащания, направени в периода между 4 и 9 май 2011 г.
Надвзетата
сума подлежи на връщане. По делото не е уточнено кой от двамата длъжници по
договора е внесъл сумите и на кого от двамата се иска да бъдат възстановени те,
затова банката следва да бъде осъдена да ги заплати на двамата общо, и при
липса на друго правило би следвало заплащането на сумата да се дължи на всеки
от двамата поравно.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Прогласява
нищожността на клаузата на т. 11.1.3 от раздел ІІ - „Условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията“ от договор за банков кредит
№ 1792 от 23.10.2007 г., сключен между ищците В.А.Т., ЕГН **********, и М.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, и ответника „Уникредит Булбанк“ АД – София, ЕИК …., на осн.
чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда
„Уникредит Булбанк“ АД да заплати на В.А.Т. и М. А. Т. сумата 9020,23 лв., представляваща
надвзети без основание възнаградителни лихви по договора за кредит, заедно със
законната лихва, считано от 09.05.2016 г. до изплащане на сумата.
Осъжда
„Уникредит Булбанк“ АД да заплати на В.А.Т. и М. Атанасова Т. сумата 2960,81
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: