О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
28.05.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, първи състав
На 28.05.2019 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. ч.гр.дело №156 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577, ал.1 ГПК, вр. с чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.П.Б. ***, против Постановление №792/13.05.2019г. по нот.д.№53/2019г. на Съдията по вписванията при Тополовградски районен съд, изпълняващ нотариалните функции за района на ТРС, с което е направен отказ частният жалбоподател да бъде признат за собственик чрез покупко-продажба и давностно владение на недвижими имоти в с.Орешник, Община Тополовград, а именно: Асфалтова площадка с приемен бункер за зърно с площ от 745 кв.м - ПИ 355 и Едноетажна масивна сграда - склад за зърно - ПИ 356, двете съоръжения в кв.16 по ПУП на с.Орешник, Община Тополовград, които са построени върху държавна земя в северната част на Стопански двор - с.Орешник, при посочени граници.
Оплакването е за неправилност на обжалваното постановление на съдията по вписванията. Изложените съображения са, че частният жалбоподател е придобил имотите по давност в резултат на осъществено добросъвестно владение в продължение на повече от 10 години, като неправилно съдията по вписванията е приел, че давността е била прекъсната на основание чл.116, б."в" ЗЗД, с оглед наложените възбрани по изп.дело №19/2006г. по описа на ДСИ при ТРС и от АДВ. За изпълнителното дело жалбоподателят сочи, че държавата е присъединен взискател, но делото е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради т.н. "перемпция". Моли за отмяна на обжалвното постановление и връщане на делото с указания съдията по вписванията да издаде искания нотариален акт. На основание чл.277 ГПК частният жалбоподател моли за спиране на производството по делото до произнасяне на ДСИ при ТРС относно прекратяване на изп.д. №19/2006г. и служебно вдигане на наложените възбрани по делото.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.538, ал.1 ГПК и от лице, имащо правен интерес да обжалва отказа на съдията по вписванията да извърши нотариалното удостоверяване.
За да се произнесе по същество, съдът установи следното:
С молба - декларация от 06.03.2019г. Г.П.Б. *** е поискал от съдията по вписванията при ТРС да го снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК относно два недвижими имота - Асфалтова площадка с приемен бункер за зърно с площ от 745 кв.м, представляващ ПИ с пл.№355 и Едноетажна масивна сграда - склад за зърно със застроена площ от 364 кв.м. - ПИ с пл. №356 в кв.16 по ПУП на с.Орешник, които съоръжения са построени върху държавна земя.
Към молбата са приложени фактура №2091/24.11.2008г. и фактура №2093/28.11.2008г. за закупени от молителя от ЗК"Тракиец" с.Орешник Склад за зърно в парцел XVIII - 364кв.м и Асфалтова площадка в парцел XVIII - 745 кв.м. Приложена е служебна бележка от председателя на ЗК"Тракиец", че за посочените имоти, които са в стопанския двор на с.Орешник, в периода 17.11.2008г. - 20.01.2019г. не са сключвани договори за наем и не са постъпвали суми по сметките на кооперацията. Приложена е скица на имотите и удостоверение от Община Тополовград, че имотите не са общинска собственост. Представено е удостоверение от МЗХГ, че няма парцеларен план на Стопанския двор за землище с.Орешник. Представено е удостоверение №408/20.12.2018г. на Областния управител на Област Хасково, че съоръжението - асфалтова площадка и бункер, находящи се в ПИ с пл. №355 в кв.16 на с.Орешник не подлежи на актуване съгласно чл.105 от ППЗДС, по поземленият имот с пл. №355в кв.16 по плана на с.Орешник е държавна собственост в управление на МЗХГ и съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Представено е и удостоверение №411/20.12.2018г. на Областния управител на Област Хасково, според което и сграда - склад за зърно, находяща се в ПИ с пл. №356 в кв.16 по плана на с.Орешник не е актувана за държавна собственост, но ПИ с пл. №356 в кв.16 по плана на с.Орешник е държавна собственост в управление на МЗХГ и съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея.
По нотариалното дело са разпитани трима свидетели - Х.М., П.К. и Д.Г., които са свидетелствали, че асфалтовата площадка с приемен бункер за зърно и едноетажната сграда - склад за зърно, са закупени от молителя Г.Б. от ЗК "Тракиец" с.Орешник, че същият ги владее повече от 10 години и никой не е оспорвал собствеността и владението върху имотите.
С обжалваното Постановление №792/13.05.2019г. Съдията по вписванията при ТРС, изпълняващ нотариалните функции за района на ТРС, е отказал да признае Г.Б. за собственик на двата имота, въз основа на покупко-продажба и давностно владение. Изложените съображения са, че по партидата на ЗК"Тракиец" в Службата по вписванията гр.Тополовград са вписани наложена от ДСИ при ТРС обща възбрана върху имотите на кооперацията по изп.дело №19/2006г. и възбрана на всички имоти на кооперацията, наложена с постановление от 23.11.2007г. на АДВ - РД - Пловдив, при което на основание чл.116, б."в" ЗЗД придобивната давност е била прекъсната и такава не тече, като същата започва отново да тече с вдигането на последната вписана забрана.
При тези фактически данни, обжалваното постановление на съдията по вписванията при ТРС следва да се потвърди, но не поради основанията, послужили за издаването му.
Съгласно чл.587, ал.1 и ал.2 ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса това свое право или чрез разпит на трима свидетели по реда на обстоятелствената проверка.
В случая, на първо място, за един от обектите -Асфалтовата площадка с приемен бункер за зърно липсват представени доказателства, че е недвижим имот по легалната дефиниция на чл.110 ЗС или че отговаря на изискванията на чл.200 ЗУТ за реално определена част от поземлен имот в границите на населените места и селищните образувания, които могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.
На следващо място, от представените по нотариалното дело доказателства е видно, че правото на собственост върху поземлените имоти, в които се намират двата обекта- асфалтовата площадка и масивната сграда - склад за зърно, принадлежи на държавата, в управление на МЗХГ. При действието на чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот се придобива по реда на чл.63 ЗС - по реда, предвиден в други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, както и по давност. В случая придобиване по реда на чл.63 ЗС не е налице, тъй като представените две фактури не установяват придобиването на правото на собственост от молителя върху сградата и асфалтовата площадка и бункера, доколкото не е спазена формата по чл.18 ЗЗД и липсват данни собственик на същите да е била ЗК"Тракиец" с.Орешник. Частният жалбоподател се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на двата обекта, но доказателствата сочат, че поземлените недвижими имоти, върху които са построени двата обекта са държавна собственост. При действието на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. Или позоваването от страна на частния жалбоподател на право на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като не е текъл и изтекъл предвидения в закона давностен срок. А по силата на приращението собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако не е установено друго. При това положение, частният жалбоподател не би могъл да се снабди с нотариален акт за собственост върху процесните обекти по реда на чл.587, ал.1 и ал.2 ГПК.
Наред с това, в случая вписването в двете удостоверения на Областния управител на Област Хасково, че двата обекта са построени в поземлени имоти - държавна собственост и на основание чл.92 ЗС са придобити от държавата, удостоверява, че държавата има претенции за собственост върху тези обекти, за които жалбоподателят иска издаване на констативен нотариален акт. При това оспорване на правото на собственост, нотариусът не би могъл да издаде нотариален акт, тъй като нот.акт по чл.587, ал.2 ГПК се издава при липсата на каквото и да е и от когото и да е оспорване на правото на собственост на молителя (в този смисъл е Определение №60/10.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. №2234/2016г., I Г.О.).
Поради всички изложени съображения, частната жалба е неоснователна, а постановлението на съдията по вписванията, с което е направен отказ за издаване на нот.акт, следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за спиране на нотариалното производство на основание чл.277 ГПК, тъй като това производство е приключило с постановявяне на обжалвания отказ и произнасянето на ДСИ по прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените възбрани не е обуславящо за нотариалното производство. Поради това, искането следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Я О С
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ №792/13.05.2019г. по нот.д.№53/2019г. на Съдията по вписванията при Тополовградски районен съд, изпълняващ нотариалните функции за района на ТРС, с което е направен отказ Г.П.Б. ***, с ЕГН********** да бъде признат за собственик чрез покупко-продажба и давностно владение на недвижими имоти в с.Орешник, Община Тополовград, а именно: Асфалтова площадка с приемен бункер за зърно с площ от 745 кв.м - ПИ 355 и Едноетажна масивна сграда - склад за зърно - ПИ 356, двете съоръжения в кв.16 по ПУП на с.Орешник, Община Тополовград, които са построени върху държавна земя в северната част на Стопански двор - с.Орешник, при посочени граници.
ОСТАВЯ без уважение искането на частния жалбоподател Г.П.Б., с посочени данни, за спиране на основание чл.277 ГПК на нотариалното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.