№ 14315
гр. София, 16.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
и прокурора Г. Анд. М.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно
наказателно дело № 20231110211215 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М., явява се лично, доведен от следствения арест
на бул. „Г. М. Димитров”.
За него се явява адв. С. от САК - служебен защитник от ДП.
Поради неявяването на преводач, делото продължава в 14:50 ч.
В залата се явява преводачът В. К.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Като не намери пречки за това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на обвиняемия:
А. М., ЛНЧ: **********, роден на ********** г. в Италия, италианец,
италиански гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан.
Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.
В. Ч. К., ххххххххх, родена на ххххххххххх г., българка, български
1
гражданин, без дела и родства със страните.
Съдът предупреждава преводача за наказателната отговорност по
чл. 290, ал. 2 от НК. Преводачът обеща да направи верен и точен превод.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на
изброените лица.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.
Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на
основание чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Работя в България, за това съм тук. Работя като
мениджър. В България живея на ул. „ххххххххххх“ № 75. Не желая да казвам
нищо.
Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.
283 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства по делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
2
ПРОКУРОРЪТ: СРП поддържа внесеното искане по реда на чл. 64 от
НПК за взимане на мярка за неотклонение „Задържан под стража“ спрямо
обвиняемия М.. Считам, че са налице кумулативни предпоставки на чл. 63 а 1
от НПК, за да се вземе първоначална мярка за неотклонение „Задържан под
стража“.
Същия е привлечен в качеството на обвиняем на 14.08.2023 г. за
престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години.
На второ място, от събрания доказателствен материал може да се изведе
обосновано предположение, че обвиняемият М. е извършил престъплението,
за което е привлечен в качеството на обвиняем. Реалното обосновано
предположение се извлича от гласните доказателствени средства, а именно
показанията на пострадалия старши полицай Г.В., свидетелите Н.И., В.Г.,
А.А., от писмените доказателствени средства, протоколът за оглед на
местопроизшествието и от приложената СМЕ на пострадалия В.. Показанията
на свидетелите са последователни и логични и липсва стремеж към
изопачаване на обективната истина. Доказателствата взаимно се допълват и
отразяват фактическата обстановка, при която обвиняемият М. е извършил
инкриминираното деяние.
На трето място, считам, че е налице и третата кумулативна
предпоставка, а именно съществува реална опасност да се укрие и да извърши
престъпление. Държавното обвинение счита, че от доказателствата по делото
се извлича реалната опасност обвиняемият М. да извърши друго
престъпление. В конкретния случай считам, че е налице реална опасност
обвиняемият М. да се укрие, тъй като при задържането му не е имал
документи за самоличност и е било необходимо извършването на
многобройни оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на
самоличността му. Освен това, към настоящия момент М. е със статут на
продължително пребиваващ гражданин на ЕС в Република България, като
срокът на статутът е ограничен до 11.10.2023 г. Понастоящем М. няма
постоянен адрес в България. Освен това в днешното съдебно заседание той
посочи друг адрес, а не този, който е по разрешението за продължително
пребиваване в Република България. Посочените обстоятелства показват, че М.
не зачита установения в страната правов ред, като в много груба форма е
3
засегнал личната неприкосновеност на старши полицай Велчев по повод
изпълнение на служебните му задължения.
Поради гореизложеното, моля да наложените на обвиняемия М. най-
тежката мярка за неотклонение „Задържан под стража“.
ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате направеното искане от СРП за
определяне на най-тежката мярка за неотклонение „Задържан под стража“.
Считам, че не са налице визираните в чл. 63, ал. 1 от НПК материално-
правни предпоставки за определяне на тази най-тежката мярка за
неотклонение. Безспорно на него му е повдигнато обвинение по така
цитираните от СРП членове, което се наказва с наказание „лишаване от
свобода“ до три години, но от така събраните до този момент доказателства и
имайки предвид, че ДП е в начална фаза, необосноват предложението, че
подзащитният ми е извършил вмененото му деяние. Наистина събрани са
доказателства по делото, включително медицинската експертиза за
пострадалото лице, спрямо което се преписва на моя подзащитен вмененото
му деяние. Считам, че обоснованото предположение не е в нужната степен на
категоричност и несъмненост.
Втората предпоставка е налице, тъй като наказанието се предвижда
„лишаване от свобода“ до три години, разбира се без налагане на друго по-
тежко наказание, тоест втората част на това предложение не е налице.
Третата предпоставка, доколкото съществува опасност моя подзащитен
да се укрие или да извърши друго престъпление, считам, че като гражданин
на ЕС се ползва от правата си да пребивава в Република България и наистина
документът за самоличност не е бил в него, но ние не можем да кажем по
каква причина. Налице е адрес, който той сочи, на който може да бъде
призован за извършване на необходимите процесуално-следствени действия.
Дали представлява обществена опасност самата личност, считам, че не. Той
сочи, че е завършил висше образование, няма семейство към настоящия
момент, но той е в млада възраст. Същият е с чисто съдебно минало, поради
което считам, че кумулативните предпоставки не са налице.
Разбира се вземането на най-тежката мярка за неотклонение по
отношение на моя подзащитен намирам по настоящото производство за
несъответна и неизпълняваща целите, предвидени в чл. 57 от НПК, вр. чл. 36
от НК. Тази мярка би ограничила наистина правата му в значителна степен.
4
Висшите съдии сочат, че в ДП, че вземането на най-тежка мярка за
неотклонение трябва да се базира на конкретни и достатъчни доказателства за
виновността на обвиняемия в извършеното престъпление и съдът преценява
единствено законността по определяне на тази най-тежка мярка за
неотклонение, но може да не му определи такава мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ ако са налице доказателства, че няма опасност
подзащитният да се укрие. В много от актовете на ЕСПЧ се казва, че тежестта
на обвинението би могла да доведе до налагане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, но не сама по себе си, а само като
мотив за бягство. Съдът обаче трябва да има възможност във всеки конкретен
случай да провери законността на мярката за неотклонение, защото в
противен случай мярка за неотклонение от процесуална принуда се превръща
в наказание.
Ще си позволя да цитирам една фраза на бившия председател на ВАС, в
която той казва, че има една заблуда, с която не можем да се преборим и това
е ролята на мярката за процесуална принуда „Задържане под стража“. Крайно
погрешно и трудно за преодоляващо в обществото становище, че обвиняемия
не е задържан под стража или не е поискана тази мярка спрямо него, нищо по
делото не е свършено. В този аспект българският съд е подложен на силен
натиск от страна от страна на общественото мнение, когато разглежда
искания за отмяна или изменение на тази най-тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Всяка една мярка за процесуална принуда преследва целите в чл. 57 от
НПК и когато се преценява каква мярка за неотклонение следва да се
приложи на обвиняем е наложително да се съобрази съразмерността на
използваната процесуална принуда с поведението на лицето и да се наложи
такава мярка, която в най-малка степен ще ограничи законоустановените
права на лицето и изпълни предвидените в закона цели.
Моля да уважите изменението на мярка за неотклонение в по-лека
такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да кажа.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не считам, че съм виновен. Моля за по-лека МНО.
Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до
този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 64 от НПК и е образувано по искане на СРП за
взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия А. М.. В това производство, съдът следва да
установи налице ли е обосновано предположение, изводимо от
доказателствената съвкупност по делото обвиняемият да е съпричастен към
авторството на процесното престъпление, както и налице ли е някоя от
алтернативните опасности, предвидени в чл. 63 от НПК, а именно от
укриване и извършване на друго престъпление.
На първо място, съдът намира, че процесното престъпление е наказуемо
с наказание „лишаване от свобода“ до три години, съгласно правната
квалификация, дадена му от наблюдаващия прокурор. В този смисъл съдът
намира, че е налице първата обективно необходима кумулативна
предпоставка за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Следва да се отбележи още, че видно от правната квалификация на
деянието в този случай е неприложим институтът на чл. 78а от НК,
предвижващо освобождаване на лицето от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, тъй като деянието, според
прокурора, е извършено по отношение на полицейски служител при по повод
изпълнение на неговите служебни задължения.
На следващо място, съдът счита, че е налице обосновано
предположение за съпричастността на обвиняемия М. към процесното
престъпно посегателство. Съдът базира този си извод на огледа на
местопроизшествието, както и на базата на показанията на разпитания
свидетел, пострадалият Г.В., Н.И. и другият свидетел В.Г. Отношение към
установяване на обективната истина имат и показания на свидетеля А.А.
Съдът намира, че от СМЕ, депозирана по делото, може да се установи, че
травматичните уреждания са причинили на лицето болки и страдания.
6
Този състав на съда счита, че на този етап от производството тези
доказателствени източници са достатъчни, за да се изведе обосновано
предположение за участието на обвиняемия в престъплението, за което е
обвинен.
По отношение на останалите предпоставки, съдът намира, че
независимо, че лицето не е осъждано, механизмът на извършването на
деянието достатъчно свидетелства за обществената опасност на лицето.
Следва да се има предвид, че е нападнат полицейски служител без лицето да
е било предизвикано да го стори, а настъпилата физическа саморазправа
между двамата е била много интензивна, като обвиняемият си е позволил да
удря с камък, намерен на земята от него полицейския служител Г.В. в главата
в резултат, на което на същия са причинени отоци и охлузвания. Освен това
лицето е направило опит да отнеме огнестрелното оръжие на полицейския
служител, като борбата между двамата е била доста продължителна, а освен
това е направил опит да прободе шията му с пластмасова химикалка.
Съдът не може да не отчете обстоятелството, че лицето е задържано
само заради намесата на други лица, а именно Н.И. и В.Г. поради което може
да бъде изведен извод, че същият е с особена степен на обществена опасност.
Независимо, че процесното престъпление не е тежко умишлено и законът
предвижда максимална продължителност на неговото задържане под стража
до два месеца, съдът намира, че е наложително на този етап на
производството обвиняемият да бъде задържан под стража. Този извод се
подкрепя и обстоятелството, че до този момент по делото няма писмени
доказателства за това, че лицето работи на територията на Република
България и е трайно обвързано със страната, поради което, поради което
съществува риск от укриване и невъзможност за приключване на
наказателното производство в разумен срок.
Съдът при определяне на вида на мярката за неотклонение отчита и
практиката на ЕСПЧ, обективирана в решенията „Лателие срещу Франция“ и
„Томази срещу Франция“, като намира, че обществената опасност на
деянието е достатъчно, за да бъде направен извод за личната обществена
опасност на дееца и той да бъде задържан на базата на първоначално
събраните доказателства, дори да няма данни за негови предишни осъждания
или други криминални прояви.
7
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МНО „Задържане под стража” спрямо А. М., ЛНЧ:
********** - обвиняем по ДП № 1303/2023 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.
пр. № 28415/2023 г. на СРП.
МНО да бъде изтърпяна в следствения арест на гр. София, бул. „Г.М.
Димитров” №42.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест, насрочва заседанието пред СГС за
22.08.2023 г. от 10:00 ч., за когато обвиняемият и защитата са уведомени от
днес.
Да се изплати възнаграждение на преводача в размер на 100 лв.
Препис от протокола да се издаде на защитата.
Протоколът изготвен в с.з., което приключи в 15:23 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8