№ 751
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500787 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК:
********* против Решение № 565 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 4455 / 2022 г.
по описа на РС – Бургас, с което са частично уважени искове с правната
квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД предявени от М. К. С., ЕГН
**********, като въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата
от 14 139,39 лева (четиринадесет хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет
и девет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от настъпило на 15.07.2021 г. застрахователно събитие в
гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 110, при което е отнето противозаконно собствено
на ищеца МПС марка Ауди, модел Q7, рег. № А1824НС, застраховано при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 13.07.2021 г. до окончателното плащане на главницата; както и сумата от
554,17 лева (петстотин петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2022 г. до 12.07.2022 г.
С първоинстанционното решение е уважено предявено от ответното
дружество възражение за прихващане с вземането му по чл. чл. 368, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като отхвърлен искът за обезщетение за
разликата над присъдения размер от 14 139,39 лева до пълния претендиран
размер от 15 000 лева като погасен чрез съдебно прихващане с вземане на
ответника за сумата от 860,61 лева, представляваща неплатени
1
застрахователни вноски от уговорената застрахователна премия по сключения
между страните договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства (Каско на МПС)“ с полица №
BG020121000001836/09.06.2021 г.
Разноските са присъдени съобразно уважената част от исковете.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения и не е събрал необходимите доказателства
за провеждане на доказване от страна на ответника за несъответствието
между твърдения механизъм на ПТП и реално настъпилия. Вещото лице пред
първоинстнационния съд не можело да даде обективно заключение относно
факта дали представения ключ е годен да запали откраднатия автомобил или
не, като се твърди, че този въпрос е основополагащ за основателността на
исковата претенция и не е достатъчно изследван в производството пред първа
инстанция. Излагат се аргументи, че представянето на ключа на
застрахованото МПС, е от съществено значение за носенето на риска от
страна на застрахователя, тъй като за застрахователя е от голяма важност
дали застрахования е положил грижа на добрия стопанин по отношение на
вещта. Непредставяне на ключа на застрахованото МПС било индикация, че
същия е неналичен при ищеца, като е или изгубен, или оставен в
откраднатото МПС, което било проява на груба небрежност и представяне на
неистинска информация и нарушение на т.10.2.3 и т.63 от общите условия по
полица „Каско“. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
на предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че жалбата е
изцяло неоснователна. Правилно съдът бил отбелязал, че ако за
застрахователя за сключване на договора е било съществено представянето на
оригинален ключ на МПС, то за посоченото обстоятелство е следвало да
бъдат поставени въпроси към застрахования, които обаче не се установявали.
Застрахователят следвало изрично да поиска от застрахования оригинален
ключ при сключване на договора, като е можел да откаже сключване на
застрахователен договор при неизпълнение на това изискване. Не било
налице ПТП, а кражба на МПС, чийто механизъм на извършване не е предмет
на установяване на настоящото производство, налице е представяне на
същият ключ на застрахованото МПС, както при сключването на
застраховката, така и при заявяването на претенцията за обезщетение, като
ищцата не е проявила твърдените груба небрежност и представяне на
неистинска информация, съответно не са налице и нарушения по т.10.2.3 и т.
63 от ОУ на застраховката „Каско".
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
2
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от М. К. С. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 15.07.2021 г.
установил, че автомобилът му, паркиран пред бл. 110, ж. к. Изгрев, гр. Бургас,
липсва. Същият ден било образувано ДП № 327/2021 г. на V РУП – Бургас за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. На 16.07.2021 г. К. уведомила
застрахователя – ответник, с който имала сключена застраховка „Пълно
каско“. В ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ била образувана преписка по
щета, като на ищеца било отказано изплащане на обезщетение на основание т.
9.12, т. 10.2.3 и т. 63.6. Мотив за това било, че предоставеният от нея
контактен ключ за автомобила не е бил разчетен и не кореспондирал със
застрахования автомобил.
Ответното дружество е оспорило предявените искове. Посочило е, че
правилно е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не
са представени от ищеца всички заключващи устройства на процесния
автомобил. Предаден бил не негов ключ, а друг такъв. Сочи, че автомобилът
не е противозаконно отнет, а е бил приведен в движение с ключа, който не е
предаден на застрахователя. Поради това било налице нарушение на т. 63.3 от
Общите условия за застраховка на МПС от страна на застрахования. В
условията на евентуалност сочи, че размерът на претенцията е прекалено
завишен. Действителната стойност на автомобила към датата на събитието
била по-ниска от договорената в застрахователната полица, поради което
следвало да намери приложение чл. 386, ал. 2 КЗ. Освен това увредените към
момента на застраховането части на автомобила също намалявали цената му.
При условие че съдът намери иска за основателен, прави възражение за
прихващане на дължимите втора, трета и четвърта вноска от
застрахователната премия в общ размер 860,61 лева. Оспорена е претенцията
за заплащане на лихва от 16.07.2021 г.
За да се произнесе по въззивната жалба, настоящият съдебен състав
обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при
което приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
За да възникне правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ да
откаже плащане на застрахователно обезщетение, трябва да е налице
3
причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване
на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на
последиците от него. Причинната връзка не се презумира, а следва да се
докаже в процеса от застрахователя, чиято е доказателствената тежест да
установи обстоятелствата, обосноваващи отказа да се изплати
застрахователно обезщетение. В този смисъл е константната съдебна
практика на ВКС.
Видно от застрахователната преписка, приложена по делото, в
първоначалния протокол за оглед преди сключване на договора за
застраховка липсват отразени данни относно представения тогава от
ищцовото дружество ключ, каква информация е заложена в него, както и дали
същата съответства на заводската. Следва да се отбележи, че основното
предназначение на съхраняваната в ключа информация, е да улесни
сервизното обслужване на автомобила, а не да установява други факти и/или
обстоятелства, свързани с лекия автомобил. В този случай следва да се
приеме, че към момента на подписване на застрахователния договор не са
съществували данни относно каквато и да е било информация, съдържаща се
в предадения ключ. Именно поради това е недопустимо едва на този етап от
производството да се навеждат твърдения, че е налице пряка причинно
следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие - кражба и
невъзможността да се извлече информация за лекия автомобил от чипа на
този ключ, тъй като последният не може да бъде разчетен.
Вещото лице дава положителен отговор на въпроса дали представения
при завеждане на щетата ключ може да приведе в движение процесния
автомобил. Ключът не може да бъде разчетен единствено защото,
автомобилът не е наличен.
Настоящата инстанция намира за правилен изводът на първостепенния
съд досежно това, че ако за преценката на риска от страна на застрахователя
за сключване на договора е било съществено представянето на оригинален
ключ на МПС, то за посоченото обстоятелство е следвало да бъдат поставени
въпроси към застрахования по правилата на чл. 362 КЗ. Такива не са били
поставени. Застрахователят е следвало изрично да поиска от застрахования
оригинален ключ при сключване на договора, като е можел да откаже
сключване на застрахователен договор при неизпълнение на това изискване.
При това положение се налага извод, че застрахователят няма право да
откаже да изплати застрахователно обезщетение на основание чл. 362, ал. 3
КЗ.
С оглед събраните в първата инстанция писмени доказателства и
становището на вещото лице, не може да се направи обоснован извод, че
представеният от страна на ищеца ключ е бил негоден или манипулиран. По
делото няма и налични доказателства, че такива обстоятелства са били
известни на застрахования, в това число, че има несъответствие между
декларираните от него обстоятелства и действително осъществилите се, които
да обуславят отказ да се изплати търсеното обезщетение.
4
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който
не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Първостепенния съд се е съобразил с тези изисквания при определяне
размера на застрахователното обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира тази въззивна жалба за
неоснователна. Не са налице предпоставките за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по процесната полица.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалният представител на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска
помощ.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване с оглед
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2019 г., ОСГТК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 565 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 4455 /
2022 г. по описа на РС – Бургас в осъдителната му част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Станко Кралев, адрес: гр. Бургас, ул. Раковски № 2, сумата
от 1722,42 лева (хиляда седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и две
стотинки) адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5