РЕШЕНИЕ
№ 3345
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330101204 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 55 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от П. В. Д., ЕГН **********, от село *******,
*******, ул. ******* № ** чрез адв. Б. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, №. 16, вх. , ет. 8,
представлявано от Ф. Д. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 296,10 лева,
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
********/03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 474,66 лв.
недължимо платена по клауза за неустойка по договора № ********/03.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на №
********/03.10.2017 г. за сума от 1500 лв., платима на 10 месечни погасителни вноски от по
344,71 лв. от 02.11.2017-30.07.2018 г. ГЛП е 41 %-296,10 лв., а ГПР-49,66 %. Съдържа се
клауза за заплащане на неустойка от 1651 лв. при неизпълнение на предоставяне на
обезпечение. Заплатени са задължения в размер от 2412,10 лв. Клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и прекомерна. Създава задължения, които се
покриват от ГПР и заобикаля закона.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представените писмени доказатества-договор за потребителски кредит №
1
********/03.10.2017 г.; погасителен план, разписка от 03.10.2017 г.; е видно, че на
03.10.2017 между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищцата
на заемна сума от 1500 лв. за срок от 10 месеца, дължима на 10 вноски от по 179,61 лв., при
ГЛП-41% лв. и ГПР-49,66 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер от 1651 лв. за срока на договора, дължимо на
вноски. Заемната сума е усвоена на 03.10.2017 г.
От представената справка от ответника (лист 20 от делото) е видно, че по договора са
извършени плащания, които са погасили 1500 лв.-главница, 296,10 лв.-договорна лихва,
141,34 лв.-законна лихва и 474,66 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед представените от ответника договор, погасителен план и справка за платени от
ищеца задължения по процесния договор съдът намира за безспорно възникването на
заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част
от които - сума от 296,10 лв. за възнаградителна лихва и 474,66 лв. за неустойка.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва и неустойка.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава
наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него
клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна
лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата
дължима сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 41 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
2
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,66 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
3
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 296,10 лв. за възнаградителна
лихва и 474,66 лв. за неустойка, същите се явяват дадени без основание и подлежат на
възстановяване на ищеца. Предвид това исковете са основателни и следва да се уважат.
Уважаването на главните искове е основание за уважаване и на обективносъединените с тях
акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същият е
представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско дружество ********* следва
да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на
предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 720 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на П. В. Д., ЕГН **********, от село *******,
*******, ул. ******* № ** сумата от 296,10 лева(двеста деветдесет и шест лева и 10 ст.),
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
********/03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 474,66 лв.
(четиристотин седемдесет и четири лева и 66 ст.) недължимо платена по клауза за неустойка
по договора № ********/03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане., както и сумата от 100
лв.(сто лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на Адвокатско дружество ********* с ЕИК
******** с адрес гр. ********, ул. ********* № *** представлявано от ********* С. Г.
сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./___________
4
5