Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
Гр. Пловдив, 21.07. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова
и прокурора Красимир Папаризов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 198 по
описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
Образувано на
основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на адв. Д.М. от *-
защитник на осъдената Н.Н.Н. за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 460/2019г., по което е постановено Решение № 13/03.02.2020 г. на *окръжен
съд за потвърждаването на Присъда №108/17.06.2019 г. по НОХД № 743/2018 г. на
Районен съд – *.
С присъдата, подс. Н. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК и на основание чл. 54
от НК е осъдена на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи
при първоначален „Общ“ режим. Осъдена е да заплати направените по делото
разноски, съответно на частния обвинител Г.Ц.П.за сумата от 300 лева, по сметка
на ОД на МВР – * от 160,01 лева и по сметка на РС – * в полза на бюджета на
съдебната власт от 60 лева. Взето е отношение и за веществените доказателства.
С Решение № 13/03.02.2020 г. по ВНОХД №
460/2019г. * окръжен съд е потвърдил присъдата, като същото е окончателно.
В шестмесечен срок от влизане в сила на
решението на въззивния окръжен съд, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422,
ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на наказателното
производство от осъдената Н. с твърдение, че постановените от двете съдебни
инстанции актове във връзка с водените производства е бил нарушен материалния
закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон, както и наложеното наказание е явно несправедливо по
смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Посочва се, че присъдата и решението не са
съобразени със събраните по делото доказателства, от които трудно би могло да
се достигне до категорично заключение за вината на осъденото лице. Съдебните
актове са постановени и в нарушение на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107,
ал.5 от НПК, което е съществено процесуално нарушение. Наложеното наказание е
явно несправедливо, тъй като е следвало при определянето му да се приложат
разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК.
В тази връзка се
иска, на основание чл.425, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от НПК, при условията на
алтернативност, възобновяване на наказателното производство, като се отменят решението
и присъдата на окръжния и районния съд и делото да се върне за ново разглеждане
или осъдената да бъде изцяло оправдана или да се намали размера на наложеното
наказание и да се приложи чл.66 от НК с минимален изпитателен срок от три
години.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция осъдената Н. не се явява редовно призована, като се
представлява от адв. Т.Р. от АК – *, преупълномощен от адв. М., който заявява,
че поддържа искането по отразените в него съображения.
Представителят на ПАП, намира искането
за възобновяване за неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Пловдивският
апелативен съд, счита искането за възобновяване за процесуално допустимо, защото
е подадено от надлежно упълномощен защитник на осъдено лице за престъпление от
общ характер и е в рамките на законовия 6 месечен срок от влизане в сила на
постановената, непроверена по касационен ред присъда, но по съществото си е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните оплаквания визират допуснати в хода
на наказателното производство нарушения на материалния закон, на процесуалните
правила, лишили осъдената от пълноценно реализиране на правото й на защита и за
явна несправедливост на наложеното наказание.
Настоящият състав намира, че не са налице подобни
нарушения, налагащи отмяната на горепосочените съдебни актове и изискващи оправдаването
на осъденото лице в рамките на фактическите положения по влязлата в законна
сила присъда.
Напротив, при проведеното пред районния съд съдебно следствие са изяснени инкриминираните събития, като са разпитани
подробно всички свидетели по случая, вещите лица, изготвили СОЕ и ВТЕ,
приобщени са по надлежния ред множество писмени доказателства, въз основа на които законосъобразно е
била очертана рамката, в която е следвало да бъде приложен материалният закон.
Не се оспорва обстоятелството, че извършването
на кражбата от пострадалия не е констатирано веднага и не е документирано от
записите на охранителните видеокамери в магазина, а и качеството на кадрите не
дава възможност за лицевото идентифициране на осъдената Н. по експертен път.
Но това не препятства последващата
възможност за разпознаването на извършителя от очевидци, способни да опишат в
показанията си поетапното развитие на инкриминирани събития, локализирайки неговото
присъствие на местопроизшествието преди, по време и след извършване на деянието.
От проведените успешни разпознавания на свидетелите П. и Ч. по конкретно
посочените от тях в показанията им външни белези и поведение е установено с
категоричност, че единствено Н. се е намирала непосредствено до пострадалия при
извършване на отнемането на процесната чантичка с парична сума и вещи. И
впоследствие, въпреки неговите опити, а и тези на служителите от магазина да я
спрат, последната много бързо се е отдалечила към изхода и е избягала навън,
прикривайки отнетия предмет под дрехата си. Съпоставени са съобщените от тях субективни
възприятия и с обективните данни от направените фотоси към ВТЕ, от които
действително се установява, не само възможността да възприемат пострадалата
като външни белези, но и да добият впечатления за нейното притеснено и
подозрително поведение. В този смисъл, така обсъдените от съда в мотивите към
присъдата факти, макар и косвени по своя характер, в тяхната взаимовръзка и
насоченост, напълно законосъобразно са довели до единствения възможен извод за
авторството на деянието от страна на осъдената Н.. Въпреки че инкриминираните
вещи впоследствие не са били открити и иззети при извършените със закъснение процесуално-следствени
действия, няма пречка да се кредитират показанията на пострадалия за тяхното
наличие преди отнемането им, защото убедително и подробно е описал съдържанието
на отнетата от него чантичка. Обърнато е сериозно внимание на субективната
съставомерност на извършеното деяние, въз основа на обсъдените подробно
доказателства по делото. В този смисъл не се констатират като касационни
основания нарушения от районния съд на материалния и процесуалния закон в
контекста на изложеното в искането на адв М..
Противно на доводите в искането за
възобновяване, в мотивите към присъдата са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства за извършеното от осъдената Н. престъпление. Съгласно
изискванията на чл.54 от НК е индивидуализирана отговорността й при сериозен превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като предвиденото в чл.194, ал.1 от НК
наказание е определено в минимален размер от 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода.
Правилна е преценката, че не са
налице всички изисквания на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното на осъдената Н. наказание лишаване от свобода. От събраните по
делото доказателства за това лице е било установено, че се занимава още от ранна
възраст с подобна деятелност, като последната се явява и основен източник за
нейните доходи. Не без значение са и доказателствата за нейната криминална
ангажираност, видно от характеристичната справка и данни за висящи 15 ЗМ за
еднородни престъпления против собствеността, което сочи за високата обществена
опасност на престъплението и на самата Н.. На този извод не би могло да повлияе
и обстоятелството, че осъдената е майка на две деца, за които трябва да се грижи
и издържа, най-вече с оглед на наличните данни за липса на преустановяване на
нейната активна престъпна дейност в страната и в чужбина. Затова и за пълното
постигане на целите по чл.36 от НК, единствената възможност е постановяването
на ефективното изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода.
Не отговаря на действителността и
твърдението, че решението на въззивния съд не е съобразено с процесуалните изисквания
на чл. 339 от НПК, респ. чл. 13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, защото в него също
е направен фактологичен и правен разбор на инкриминираното деяние. Даден е и отговор,
защо не се възприемат основните доводи във въззивната жалба, концентрирана в
насоките, визирани и пред настоящата извънредна инстанция за оправдаване или прилагане
на смекчено наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Оборени са успешно и
твърденията на Н., за това че не се намирала на този ден в гр. * и т.н.
С оглед на гореизложеното,
доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна
несправедливост на наказанието се явяват неоснователни, поради което и искането
за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдената Н.Н.Н. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 743/2018
г. на Районен съд – * и по ВНОХД № 460/2019 г. на Окръжен съд – *.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.