Номер 537908.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-II-В
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия З. Маркова
Членове:Пепа С. Маринова Тонева
Любомир И. Игнатов
като разгледа докладваното от Анелия З. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509663 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „П.Б./Б./“ ЕАД /длъжник по
изп.производство/ срещу определените в поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ от 28.07.2020 г. от ЧСИ С.А., рег.№ 919, район на действие СГС, по
изп.д.№ 20209190400284, разноски за адв.възнаграждение в размер на 1 100
лв. и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че лихвите за периода от
29.07.2020 г.- 11.08.2020 г. не били изтекли и затова били недължими към
момента на получаване на ПДИ от длъжника. Относно размера на
адв.възнаграждение сочи, че същото следвало да се определи на база
материалния интерес, който възлизал на 38 171,02 лв., при което при
съобразяване на критериите по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, адв.възнаграждение възлизало
в общ размер на 1 037,56 лв., а не на 1 100 лв., както го бил определил ЧСИ.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ също била определена неправилно- за
определянето й били включени в основата неизтеклите лихви и
адв.възнаграждение. Дори да се приемело, че последните два компонента
следва да се включат, таксата по т.26 от Тарифата възлизала на 3 149,46 лв., а
не в размер на 3 829,31 лв., както я бил определил ЧСИ.
1
Иска се разноските да бъдат намалени, както следва: относно
адв.възнаграждение до сумата в размер на 1 037,56 лв., а относно таксата по
т.26 от ТТЗЧСИ до 3 149,46 лв.
Направено е особено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението
и изп.дело до произнасяне на ОС, гр.Сливен по жалбата.
С жалбата не се претендират разноски.
От взискателя Х.А.М. е постъпил отговор по жалбата, в който се
излага становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество
излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че с ПДИ бил определен
размер на дължимата законна лихва до датата на която изтича срока за
доброволно изпълнение. В случая липсвало постъпило плащане, вкл. и към
настоящия момент. Неправилно жалбоподателя сочел, че размера на таксата
по т.26 от ТТЗЧСИ е определен от ЧСИ в размер на 3 829,31 лв. Последната
сума представлявала общия размер на дължимите такси по изп.дело, а
размерът на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ бил определен на 3149,47 лв. без ДДС
или с ДДС- 3 779,36 лв. Относно размера на адв.възнаграждение се сочи, че
освен действия по образуване на изп.дело били извършени и други действия
от взискателя, които били насочени към удовлетворяването на паричното
вземане. Освен това материалния интерес върху който се определял размера
на адв.възнаграждение не била сумата в размер на 38 171,02 лв., както се
сочело от жалбоподателя. Тази сума представлявала главницата, а в случая
дължима била и лихва. При това положение минималният размер на
адв.възнаграждение, изчислен на основание чл.10, т.2 вр. с чл.7, ал.2,т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
възлизал на 980,86 лв. като се прибавел и този по т.1 от същата Наредба , то
размерът на адв.възнаграждение възлизал на 1 180,86 лв., т.е. в случая била
определено адв.възнаграждение дори под минималния размер.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваният акт на ЧСИ жалбоподателя е бил уведомен на 29.07.2020
г.
2
Жалбата е подадена на 04.08.2020 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
28.07. 2020 г. за събиране на суми по изп.лист от 23.07.2020 г., издаден по
гр.д.№ 2089 по описа за 2020 г. на РС, гр.Сливен.
С молбата са посочени няколко начина на изпълнение – изпълнение
върху движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи и изпълнение
върху вземания. На основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да
определи начина на изпълнение.
Представено е и пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
където като стойност на адв.възнаграждение е посочена сумата в размер на
1100 лв.
Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на длъжника на
29.07.2020 г. В същата е посочено, че разноските по изп.дело, изразяващи се в
адв.възнаграждение възлизат на 1 100 лв., а като общ сбор на дължимите в
изп.производство такси е посочена сумата в размер на 3829,31 лв.
Определената такса по т.26 от ТТЗЧСИ възлиза на 3 779,36 лв.
Не се спори, а и от данните по изп.дело се установява, че взискателят не
е бил удовлетворен; липсва плащане. Такова не е сторено нито в срока за
доброволно изпълнение, нито след това. На 01.09.2020 г. взискателят е подал
молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в БНБ. На
01.09.2020 г. е било изпратено до БНБ запорно съобщение.
По доводите в жалбата:
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Съгласно чл.10, т.2 от същата Наредба, за процесуално представителство
3
по изп.д. се дължи възнаграждение в размер на половината от дължимото
възнаграждение по чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата. Последното се определя на
база материалния интерес. В случая този материален интерес включва освен
главницата- 38 171,02 лв., така и лихвата.
Дори да приемем начина по който жалбоподателя изчислява размера на
адв.възнаграждение – 1 037,56 лв., то възнаграждение в размер на 1 100 лв. не
е прекомерно, тъй като надвишава минималния размер само с 62,44 лв.
При това положение довода на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователен.
Що се касае до искането за намаляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага
следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от вземането.
В мотивите си ЧСИ сочи, че таксата по т.26 от Тарифата е определена в
размер на 3 149,46 лв., т.е. толкова колкото се сочи от жалбоподателя. Тази
сума представлява данъчна основа без ДДС или с ДДС се получава сумата в
размер на 3 779,36 лв., посочена в ПДИ.
Действително, в ПДИ е посочено, че сумата в размер на 3 829,31 лв.
включва всички такси по изп.дело, както и ДДС.
При това положение довода на жалбоподателя за неправилно
изчисление на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е неоснователен.
С оглед изхода по жалбата особеното искане по чл.438 ГПК се явява
неоснователно и като такова ще следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
4
С оглед константната съдебна практика в производство по разноски,
разноски не се присъждат.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „П.Б./Б./“ ЕАД /длъжник
по изп.производство/ срещу определените от ЧСИ С.А., рег.№ 919, район на
действие СГС, по изп.д.№ 20209190400284, разноски за адв.възнаграждение
в размер на 1 100 лв. и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане по чл.438 ГПК за
спиране на изпълнението и изп.д.№ 20209190400284 по описа на ЧСИ С.А.,
рег.№ 919, район на действие СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5