№ 859
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:*** П. Кордоловска Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501294 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 292/265/23.01.2023 г. на М. Т. Р., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** срещу Решение №
311/07.12.2022 г. на Окръжен съд - Монтана, по гр. д. № 42/2022 г., в частта,
с която е отхвърлен иска за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, №
1, да заплати разликата над присъдените 5000.00 лв. до сумата 12000.00
лв., застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди –
болки, страдания и телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на
03.02.2021 г., в гр. Монтана, на бул. „Трети март“, № 145, на изхода на
бензиностанция „Лукойл“, по вина на Г. П. Г., водач на колесен трактор
„Джон Диър“, с транз. табела № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 429 КЗ. Претендират разноски.
Въззивницата счита, че първоинстанционния съд не е отчел характера и
степента на получените от ищцата травматични увреждания, периода й на
лечение и възстановяване, както и съпътстващите ги битови неудобства и
емоционални сътресения. Още настоява, че определения преди редуцирането
размер от 10000.00 лв. се явява занижен. Оспорва изводите за наличие на
съпричиняване във вредоносния резултат от страна на ищцата, което е довело
и до редуциране на размера на обезщетението. Сочи, че в случай, че
съпричиняване от страна на ищцата е било налице, то неговия размер е не
1
повече от 10 %. Излага коментар на изводите на експертите. По същество
моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск до
размера на 12000.00 лв.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т
И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, не депозира писмен отговор.
2. Въззивна жалба вх. № 209/186/17.01.2023 г. на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т
И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1, срещу Решение № 311/07.12.2022 г. на Окръжен
съд - Монтана, по гр. д. № 42/2022 г., в частта, с която е осъдено да заплати
на М. Т. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** ,
разликата над сумата 2500.00 лв. до присъдените 5000.00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 03.02.2021
г., в гр. Монтана, на бул. „Трети март“, № 145, на изхода на бензиностанция
„Лукойл“, по вина на Г. П. Г., водач на колесен трактор „Джон Диър“, с транз.
табела № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.
Претендира разноски.
Въззивникът сочи, че на 12.01.2023 г. е превел по сметка на ищцата
сумата от 2500.00 лв., обезщетение за репариране на причинените
неимуществени вреди и сумата 246.53 лв., обезщетение за забава за периода
27.01.2022 г. – 12.01.2023 г. Счита, че решението, с което е присъдена като
обезщетение разликата над заплатената главница до сумата 5000.00 лв. е
неправилно. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приложил
критерия за справедлИ.ст при определяне на размера на обезщетението и е
присъдил такова несъответстващо на характера и степента на доказаните
телесни увреждания. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната
му част и отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата М. Т. Р.,
ЕГН **********, депозира писмен отговор вх. № 726/689/20.02.2023 г., в
който оспорва въззивната жалба и изложените в нея оплаквания за
неправилност и завишаване размера на определеното обезщетение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители,
поддържа въззивните жалби и отговора, по изложените в тях доводи,
съображения и оплаквания.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 2067/16.05.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели САС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето
2
на ОС - Монтана съответства на заявената за разглеждане искова претенция,
която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Уреденият в посочената разпоредба иск е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което решението се явява и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, от събраните пред първоинстанционния съд
писмени доказателства се установява, че ищцата е отправила застрахователна
претенция към ответника, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на виновното лице, която е надлежно достигнала до него на
22.03.2021 г. и е била образувана щета № 0801-000887/2021-02. По щетата са
били изискани допълнитени доказателства. Не се спори, че произнасяне по
щетата не е налице и обезщетение не е било определяно и изплащано. По
изложените съображения, настоящият състав намира, че е спазена
административната процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Безспорно е, че съобразно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1 КЗ, по
силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на
застрахователят се вменява задължение да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, поради което не се налага да бъде отново
възпроизвеждана, а въззивният съд препраща към тази част от мотивите на
ОС – Монтана, на осн. чл. 272 ГПК. Пред настоящата инстанция
предметът на въззивна проверка, очертан от сезиращите въззивни
жалби, е първоинстанционното решение в осъдителната му част за
разликата над 2500.00 лв. до уважените 5000.00 лв. и в отхвърлителната
му част за разликата над присъдените 5000.00 лв. до размера на сумата
12000.00 лв. Следователно въпросите за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, механизма на настъпване на произшествието, вината на
деликвента и, че при ПТП е пострадала въззивницата-ищца, не са предмет на
спор и са обхванати от силата на присъдено нещо, доколкото постановеното
решение е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е бил уважен до
3
размера на сумата 2500.00 лв., застрахователно обезщетение.
Спорните въпроси пред въззивната инстанция се концентрират върху
наличието на съпричиняване и неговия размер и за размера на
застрахователното обезщетение, дължимо на пострадалата при приложението
на критерия за справедлИ.ст.
Относими към така очертаните спорни въпроси са събраните от ОС -
Монтана специални знания, гласни доказателства и относимата медицинска
документация
За установяване на претърпяните травматични увреждания от страна на
ищцата е представена Епикриза от МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД, Отделение по
хирургия, от която се установява, че за периода 03.02.2021 г. – 08.02.2021 г.
ищцата е била хоспитализирана в лечебното заведение като е поставена
окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. Контузио капитис. Комоцио церебри като са констатирани
придружаващи заболявания „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии“. Представено е и Съдебномедицинско удостоверение №
18/2021 г., издадено от Началник отд. „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р
Стамен И.“ АД – Монтана.
В хода на първоинстанционното производство са събрани специални
знания, посредством заключение на съдебно-медицинска експертиза, което
преценено като компетентно и обективно дадено, се кредитира и от въззивния
съд. След анализ на данните по делото експертът е установил, че в резултат на
настъпилото ПТП на ищцата са били причинени следните травматични
увреждания: - травма в областта на главата с кръвонасядане и повърхностна
разкъсно-контузна рана в областта на долен клепач на дясно око, контузия
(натъртване) в областта на дясна скула и сътресение на мозъка, - контузия
(натъртване) в областта на гръдния кош в дясно, - кръвонасядане и охлузна
рана по гърба на дясна ръка, - охлузна рана по предна повърхност на дясна
подбедрица. Тези уврежданията са причинили временно разстройство на
здравето, не опасно за жИ.та. Към момента на експертизата вещото лице е
констатирало белег от зарастнало охлузно нараняване на предна повърхност
на дясна подбедрица в средна трета. Експертът сочи, че оплакванията на
ищцата от липса на енергия, тревожност, отпадналост, замаяност, затруднена
концентрация най-вероятно се дължат на съпътстващото заболяване –
състояние след прекаран мозъчен инсулт. Още се установява от
заключението, че усложнения няма данни да са били налице, при което
оздравителния период при такива травми е около 20-25 дни като към момента
на експертизата ищцата е възстановена от получените травми. Експертът
сочи, че при страничен удар ефективността на колана е значително снижена и
по медицински път не може да се определи какви точно по вид и тежест
травми биха се получили.
В с.з. експертът сочи, че за да е налице удар в областта на главата с
повърхностна рана, най-вероятно е ищцата да се е ударила във вътрешната
част на задната врата, тъй като тялото на ищцата не е било фиксирано.
В хода на първоинстанционното производство досежно твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат са събрани специални знания и чрез
заключение на назначена САТЕ. Въззивният съд намира, че следва да
кредитира заключението на втората единична САТЕ, тъй като същото е по-
добре мотивирано и обосновано и съответно поддържано в съдебно
4
заседание. От заключението се установява, че автомобилът, в който е
пътувала ищцата е фабрично оборудван с предпазни колани – тип
„триточкови“ – 2 бр. на предни седалки и 2 бр. на задни седалки и 1 бр.
бедрен (двуточков) колан, монтиран в средата на задна тройна седалка.
Последния обхваща пътника през коремната област и не може да го предпази
в областта на горни крайници и горна част на тялото. При възникнал удар
горната част на тялото ще се отмести на известно разстояние (според силата
на удара) и има вероятност да получи травми от вътрешната част на
интериора в салона на автомобила.
В с.з. експертът отговаря, че с категоричност ищцата е била без
предпазен колан.
За установяване на търпяните от ищцата болки и страдания пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
един свидетел – Р. М. Б. – син на ищцата, чиито показания съдът цени в
частите, които са резултат на непосредствени и лични впечатления и не
протИ.речат на възприетите за установени факти и обстоятелства, както и при
отчитане на близката му родствена връзка с ищцата. Свидетелят споделя, че
видял майка си в болницата. Тя била на инвалидна количка, говорела тихо и
се оплакала от болки в гръдния кош, окото й било подуто и окървавено,
рамото й било натъртено, кракът й бил леко натъртен и с раничка над глезена.
Ищцата била хоспитализирана 5-6 дни, след което я изписали. След
изписването имала болки в гръдния кош и главозамайване. Съпругата на
свидетеля помагала на пострадалата. Заявява, че 15-20 дни след изписването
майка му била зле, но след това започнала да се подобрява. Правела компреси
на крака си и на окото си, по което имало белези от удара около месец.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедлИ.ст. Уточнено е, че понятието
”справедлИ.ст” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедлИ. възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедлИ.ст” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Безспорно е, че самото произшествие неминуемо се е отразило
стресиращо за ищцата, която към момента на произшествието е бил на 52
години. Претърпяните травми са нарушили ежедневието й и са затруднили
нормалното й функциониране, довели са до необходимост в ежедневието си
да бъде подпомагана от своите близки. Както сочи експертът по СМЕ
възстановителния период на ищцата е продължил около 20-25 дни,
приблизително същият времеви период се установява и от показанията на
разпитания свидетел – около месец. През изтеклия период не се твърди, а и не
са налице клинични и документални данни за настъпили усложнения в
5
състоянието на ищцата като към момента на изготвяне на СМЕ е
възстановена в пълна степен от получените травми. Касателно оплакванията
за липса на енергия, тревожност, отпадналост, замаяност, затруднена
концентрация, експертът е посочил, че най-вероятно са свързани със
съпътстващото заболяване – състояние след прекаран мозъчен инсулт.
Предвид възрастта на ищцата и предвид събраните доказателства
досежно продължителността на възстановителния период от травмите,
намиращи се в пряка-причинна връзка с произшествието, съдът намира, че се
касае за период, който следва да бъде охарактеризиран като
непродължителен. Преживяното травмиращо събитие е било съпроводено със
стрес, оплаквания и последици, които са били актуални през периода на
възстановяването на ищцата, преживяното неминуемо е оставило и следа в
съзнанието й, както и първоначално е засегнало екзистенциални аспекти от
ежедневието й.
Така при съобразяване на търпяните от ищцата болки, страдания,
телесни увреждания и житейски неудобства и при съобразяване от друга
страна на лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към
момента на произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да
бъде определено обезщетение в размер на 10000.00 лв., който се преценява
като справедлив.
Доколкото спорът за съпричиняване на вредоносния резултат е
пренесен пред въззивната инстанция и това е втория спорен между страните
въпрос, то се налага обсъждането му. При разглеждането на подобно
възражение съдът следва да извърши преценка доколко поведението на
ищцата е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който наред с проявеното от виновния
неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ
ТО).
В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в
непоставяне на инерционен колан, основание за този извод са събраните
специални знания. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗДвП вменяват
задължение на водачите и на пътниците в превозни средства да поставят
предпазен колан като неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкция. Макар при изследване на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице да не се изисква непременно наличието на
виновно, протИ.правно поведение по смисъла на закона, в настоящия случай
се установява, че пострадалата не се е съобразила с изискуемото
правнорегламентирано поведение в качеството на пътник в превозно
средство. Изложеното обосновава извода за неправомерно поведение на
пострадалата, при която липса не биха настъпили неблагоприятни последици
от естеството на установената травма на главата с повърхностна рана.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на деликвента и това на увреденото лице, за да бъде
6
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В случая, от събраните специални
знания, посредством САТЕ безспорно се установява, че инициалната причина
за настъпване на ПТП е поведението на водача на колесен трактор „Джон
Диър“, с транз. табела № ***, който е пренебрегнал наличните пътни значи
указващи предимството и съдържащи задължителни предписания за
движението. С оглед на така изложеното, съдът приема, че приноса на
пострадалата, определен в процентно изражение е в размер на 30 %.
С този размер следва да бъде редуцирано дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД или на
ищцата се следва обезщетение в размер на 7000.00 лв.
Върху обезщетението се дължи и законната лихва, считано от
27.01.2022 г. – предявяване на иска до изплащането, както е било присъдено
от първоинстанционния съд.
В резултат от горното съдебното решение в атакуваната му
отхвърлителна част за разликата над присъдените 5000.00 лв. до установения
размер от сумата 7000.00 лв., ще следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно ще следва да бъде отменено и предявеният иск – уважен.
За разликата до обжалвания отхвърлен размер от 12000.00 лв., решението
като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Решението
ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в частта, с
която искът е уважен, за разликата над сумата 2500.00 лв., до атакувания от
застрахователя размер на 5000.00 лв.
По разноските. Този изход от спора налага ревизиране на разноските за
първоинстанционното разглеждане на делото.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата от направените разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, в размер на 400.00 лв.,
възнаграждение за вещи лица (представен Списък по чл. 80 ГПК и
доказателства), съразмерно с уважената част от предявения иск, на
присъждане подлежи сумата 93.33 лв.
На осн„ чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се следва разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените разноски за
първоинстанционното производство възлизат на сумата 1165.00 лв.
(представен Списък по чл. 80 ГПК и доказателства). Така съразмерно с
отхвърлената част от иска подлежащите на присъждане разноски възлизат на
сумата 893.17 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК за първоинстанционното разглеждане на
делото ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на
претенцията, доколкото ищцата е била освободена, по реда на чл. 83 ГПК, от
това задължение, възлизаща на сумата 280.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
За първоинстанционното разглеждане на делото възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата от страна на адв. Д., по реда на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, не се дължи, предвид липсата на доказателства за
договаряне по този ред.
За въззивното производство, разноски от страна на ищцата не са
направени, поради което и не се присъждат.
За въззивното производство разноски се следват на ответника, на осн.
7
Чл. 78, ал. 3 ГПК. За защита по въззивната жалба на ищцата се дължи
юрисконсулство възнаграждение, което предвид липсата на депозиран
отговор се определя служебно в размер на 200.00 лв., на осн. чл. 25, ал. 1
НЗПП. Така съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба и при
съобразяване на обжалваемия интерес, дължимото възнаграждение е в размер
на 142.86 лв.
За въззивното разглеждане на делото, възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата от страна на адв. П. П., по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения Договор за правна помощ от
15.06.2023 г., се дължи, както по въззивната жалба на ищцата, така и по
въззивната жалба на ответника. Изчислените съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, минимални размери възлизат съответно
на сумата 1000.00 лв. и сумата 550.00 лв., съобразно обжалваемите интереси
по двете жалби. Следователно, съразмерно уважената част от въззивната
жалба на ищцата и отхвърлената въззивна жалба на ответника, на присъждане
подлежат сумите 285.71 лв. и 550.00 лв. или общо 835.71 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК за въззивното разглеждане на делото по
въззивната жалба на ищцата, ответникът дължи държавна такса върху
уважения размер на претенцията, предвид освобождаването на ищцата от това
й задължение, възлизаща на сумата 40.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 311/07.12.2022 г. на Окръжен съд - Монтана,
по гр. д. № 42/2022 г., в частта, с която е отхвърлен иска на М. Т. Р., ЕГН
********** за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, да
заплати разликата над присъдените 5000.00 лв. до сумата 7000.00 лв.,
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.01.2022 г. до изплащането, както и в частта за разноските И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1, да заплати на М. Т. Р., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, разликата над
присъдените 5000.00 лв. до сумата 7000.00 лв., или още 2000.00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 03.02.2021
г., в гр. Монтана, на бул. „Трети март“, № 145, на изхода на бензиностанция
„Лукойл“, по вина на Г. П. Г., водач на колесен трактор „Джон Диър“, с транз.
табела № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 311/07.12.2022 г. на Окръжен съд -
Монтана, по гр. д. № 42/2022 г., в останалите му обжалвани части.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
8
на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1 да заплати на М. Т. Р., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 93.33 лв.,
разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул.
„***“, № *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1, сумата
1036.03 лв., разноски за първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1 да заплати на адв.П. З. П., със
служебен адрес гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 5, вх. В, ап. 25, сумата
835.71 лв., възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна
инстанция, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1 да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 320.00 лв., държавна такса за първоинстанционно и въззивно
разглеждане на делото, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9