Мотиви
към присъда по НОХД N 1124/2017г. по описа на СНС, ХI състав.
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.Д.Д. и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1
от НК за това, че на неустановена дата през 2008г. в
магазин за бяла техника, намиращ се в гр. Варна, ***, с цел да набави за себе
си имотна облага, принудил Н.А.Н., ЕГН **********, чрез заплашване, да извърши
нещо противно на волята му – да предаде сумата от 25 000 евро и с това е
направил опит за причиняване на имотна вреда в размер на 25 000 евро, като
деянието е придружено със заплаха за убийство, но не довършил деянието си по
независещи от него причини – пострадалият Н.А.Н. отказал да предаде исканата
сума.
Със същия обвинителен акт срещу Р.Д.Д. е повдигнато още едно обвинение за извършено престъпление по чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр.
чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че
на неустановена дата през месец април 2009г. пред
ресторант 507, намиращ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „507“, до автобусна
спирка „Моста на сухата река“, с цел да
набави за себе си имотна облага, принудил Н.А.Н., ЕГН **********, чрез
заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да предаде сумата от
150 000 лв. и с това е направил опит за причиняване на имотна вреда в
размер на 150 000 лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство,
но не довършил деянието си по независещи от него причини – пострадалият Н.А.Н.
отказал да предаде исканата сума.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянията. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия
да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 2 години за
първото деяние и наказание лишаване от свобода в размер на 3 години за второто деяние. Прокурорът предложи на
основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдиимя да бъде определено едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на 3 години, чието като изпълнение да бъде отложено при условията на
чл.66,ал.1 от НК за срок от 5
години.
В съдебно заседание по негова
молба бе конституиран в качеството на частен обвинител Н. Н..
Същият поддържа обвинението редом с прокурора като изрази пълна солидарност с тезата на последния. Подсъдимият в съдебно заседание даде обяснения по обвинението и не призна вината си. Лично и чрез процесуалния си представител, моли съда да бъде признат за
невиновен и по двете обвинения. Процесуалният му представител изрази становище,
че липсва извършено престъпление от страна на подсъдимия, а се касае за гражданско
правни отношения между подсъдимия и частния обвинител. Именно въз основа на
тези отношения, по мнение на адв. Г., Ч.О. Н. е
дължал пари на подсъдимия, които последният си е претендирал от Н. на правно
основание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Р.Д.Д. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***. Българин е и български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан , ЕГН: **********.
По същото време св. Н.Н. и св. И.К. били съдружници в „Български недвижими имоти“ ООД.
Подсъдимият Р.Д. и частният обвинител Н.Н. се
познавали преди инкриминирания период. Впоследствие св. Н.Н.
запознал с подсъдимия и св. И.К..
Преди инкриминирания период, тримата имали финансови отношения, свързани с
продажба на автомобили, недвижими имоти и взимане на заеми срещу лихва. За
юридическото оформяне на финансовите им
отношения относно закупуване на имоти, били сключени предварителни договори за покупко продажба от 12,05,2008г. И двата договора били подписани от св. Н.Н. като представител
на „Български недвижими имоти“ ООД и подсъдимия. По силата на двата договора
/приложени на л. 75 и л. 81 от ДП/ св. Н.Н. се
задължил да построи и продаде на подсъдимия определени недвижими имоти. На
същата дата, 12,05,2008г. св. Н.Н. издал в полза на
подсъдимия запис на заповед за сумата от
100 000 евро с падеж 12,08,2008г. По
повод на тези договори, било заведено наказателно производство срещу св. Н.Н.. Същото приключило с присъда по НОХД 957/2015г. по описа
на РС Бургас, потвърдена от състав на БОС. Със същата присъда св. Н.Н. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т. 3 и т. 5 вр.чл.209 ал.1 от НК. Предмет на престъплението са били
именно имотите, за които са били сключени посочените предварителни договори, а
пострадал е бил подсъдимият.
В резултат на горните отношения, през
2008г. подсъдимият Р.Д. предявил пред св. Н.Н.
претенция, че последният му дължи сумата от 25 000 евро. За да изясни
отправената към него претенция, св. Н.Н., заедно със
св. И.К., пристигнали в гр. Варна,в
магазин, намиращ се на ул. ***. Този магазин по това време се стопанисвал от
подс. Р.Д.. Там двамата се срещнали с подсъдимия. На тази среща последният
потвърдил, че иска от двамата сумата от
25 000 евро. На същата среща подс. Р.Д. заплашил, че в противен случай ще
заведе дело по повод на подписаните между св. Н.Н. и
подсъдимия предварителни договори. Освен това подс. Р.Д. заявил, ще употреби и
насилие срещу двамата с цел да вземе поисканите пари. В показанията си св. Н.Н. заяви, че заканите са били в смисъл, че подсъдимият че ще
изпрати хора, които да съберат тези пари и ще си вземе от двамата парите.
Отговаряйки на въпросите на прокурора в съдебно заседание, свидетелят допълни,
че подсъдимият е отправил и закана, че ще взриви св. Н.Н.. Другият,
присъствал на същата среща, св. И.К., в съдебно заседание, не успя да си спомни
точните закани и на основание чл. 281 ал.4 вр.ал. 1
т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство. В същите свидетелят е заявил, че отправените от страна на подсъдимия
към двамата свидетели закани са били :“ Ще ви запаля. Ще ви поръчам да ви
убия“.
След края на срещата, св. И.К. и св. Н.Н. обсъдили
ситуацията и решили, че няма да дадат поисканата сума на подсъдимия. Тъй като
подсъдимият продължил да притеснява св. Н.Н. по
телефона, последният си сменил телефонния номер.
След известно време, а именно през
2009г. подсъдимият се обадил на новия телефонен номер на св. Н.Н. и поискал среща с него, за да уточнят отново същия
въпрос – за претендирани от него пари.
В резултат на това, на неустановена
дата през м. април 2009 г. се състояла среща между подсъдимия, св. Н.Н. и свидетелите Д.К. и Х.Н.. Последният е брат на частния
обвинител. Срещата била осъществена пред ресторант „507“ в гр. София, кв.
Драгалевци, до автобусна спирка „Сухата река“. Всички изброени лица са били
заедно при проведената среща и са възприели проведените разговори.
На срещата подсъдимият поискал от св. Н.Н. като дълг от него и св. И.К. сумата от 100 000 –
150 000 евро. При това подсъдимият отправил закани към живота на свидетеля.
На срещата не е имало физическа разправа между участниците. За да си тръгнат от
срещата, св. Н.Н.
обещал, че ще се обади на св. И.К. и ще коментират паричната претенция
на подсъдимия. След това всички си тръгнали. Св. Н.Н.
отново решил да не заплаща на подсъдимия никаква сума. Сменил си отново
телефонния номер и преместил местоживеенето си.
По делото беше разпитан и свидетелят С.Н.. Съгласно неговите показания,
подсъдимият е имал магазин в гр. Варна, но същият е бил за черна техника и е
прекратил дейността си през 2008 г. Същото заяви в обясненията си самият
подсъдим.
От заключението на графологическата експертиза, назначена в хода
на съдебното следствие, се установи,
че подписът след заверката „Вярно с оригинала“ в копие на
„Запис на заповед без протест“ от 12,05,2008г. с издател и платец Н.А.Н., за
сумата от 100 000 евро, намираща се на л. 87 т. 1 от досъдебното
производство, е копие на подпис, положен от подсъдимия Р.Д.Д..
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението
на вещото лице като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се
оспори от страните.
За
да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи
по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали
- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им
от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите Н.Н., И.К., Х.Н., Д.К., С.Н., дадени в съдебно заседание, от проведените в хода на съдебното следствие очни ставки
между свидетелите Н.Н., И.К., Х.Н., Д.К., както и между подсъдимия Р.Д.
и всеки от свидетелите Н.Н., И.К., Х.Н., Д.К., от свидетелските показания на св. Н.Н., дадени в досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание чл.281
ал.1 т.2 от НПК, от показанията на
свидетелите И.К., Х.Н., Д.К., дадени в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и т. 2 от НПК, всички надлежно приобщени към доказателствения
материал, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - предварителни договори за покупко
продажба, запис на заповед, строителни документи, свидетелство за съдимост за
подсъдимия и от заключението на назначената в хода на
съдебното следствие графологическа експертиза, от приетите в съдебно заседание писмени доказателства-
медицински документи за подсъдимия, изпълнителен лист, доовори
за продажба на МПС, както и от приобщените
по делото ОА и съдебни актове по НОХД 957/2015г. по описа на РС Бургас.
За да
приеме, че датата на първата описана
среща е през 2008г., Съдът прие за достоверни показанията на св. Н.Н., дадени в хода на съдебното производство. В хода на
съдебното следствие свидетелят заяви, че не си спомня точната година на
разказаната от него гореописана среща, но същата е била в годината, в която е
взел заем от подсъдимия. А в същия разпит свидетелят заяви, че този заем е взел
през 2008г.
За същата дата не успя да си спомни в показанията си св. И.К.. Заради това
и на основание чл. 281 ал.4 вр.ал. 1 т. 2 от НПК бяха
прочетени показанията му, дадени в хода
на досъдебното производство. В
същите свидетелят заявява, че годината е била 2009г. По време на целия разпит,
обаче, свидетелят многократно заявява, че не си спомня добре за доста от разказаните от него обстоятелства. Поради
изложеното Съдът даде вяра на показанията на св. Н.Н.
и прие, че годината на първата среща, описана по-горе е била именно 2008г.
Че поисканата сума от страна на подсъдимия е именно 25 000 евро, Съдът
прие отново от показанията на св. Н.Н.. Св. И.К.
заяви, че не си спомня точната сума, като изрази съмнение относно различни
суми. В същото време св. И.К. многократно заяви, че повечето контакти с
подсъдимия по повод на поисканата от него парична сума, са били не с него, а
със св. Н.Н., който е бил и активен в разговорите с
подсъдимия. Поради изложеното Съдът прие показанията на св. Н.Н. за източник на това обстоятелство.
Относно отправените закани Съдът прие следното:
Макар точните думи на същите да не съвпаднаха в показанията на двамата
свидетели, присъствали на срещата с подсъдимия, и двамата свидетели заявиха, че
смислово тази закани са били насочени към отнемане на живота на св. Н.Н..
За да приеме, че датата на втората
описана среща е през април 2009г., Съдът прие за достоверни показанията на
св. Н.Н., дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия, прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК.
Относно същата дата се очерта противоречие между цитираните показания на
св. Н.Н. и показанията на другите двама свидетели. В
хода съдебното следствие свидетелите Х.Н.
и Д.К. не успяха да си спомнят същата. Така св. Д.К. заяви, че същата е
била през 2008- 2009г. А св. Х.Н. не
успя да си спомни дори подобен период. Заради това бяха прочетени на основание
чл. 281 ал.4 вр.ал. 1 т. 2 от НПК показанията му,
дадени в хода на досъдебното производство. В същите свидетелят е заявил, че
периода на срещата е бил 2010г., или 2011 г.
Досежно това противоречие
Съдът даде вяра на показанията на св. Н.Н.. За да
стигне до този извод, Съдът отчете обстоятелството, че същите показания не
страдат от вътрешни противоречия, а е житейски нормално именно той да помни
точната дата на случилите е събития, доколкото е бил пряк участник, а не само
страничен наблюдател, както останалите двама.
Мястото на описаната среща беше несъмнено
установено от показанията и на тримата свидетели. Първоначално възникналото
противоречие беше преодоляно чрез извършените между тримата очни ставки.
Относно отправените закани, в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие, св. Н.Н.
заяви, че заканите са били в смисъл, че подсъдимият ще му счупи краката, ще
изпрати хора, ще го взриви, ще го гони до дупка. В прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т.
2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, св. Н.Н. е заявил, че заплахите са били „ че ако трябва, ще ме
убие, ще ме взриви мен и моето семейство“. В съдебно заседание св. Д.К. заяви,
че заплахите са били в смисъл, че подсъдимият ще бие св. Н.Н.,
ще го приключи, ще го убива. От своя страна св. Х.Н. заяви, че подсъдимият е заявил на св. Н.Н., че ако не му даде поисканите пари, ще го убие и няма да
е занимава повече с него.
Отново общото между всички изказани изрази е насочеността към отнемане на
живота на св. Н.Н..
За да кредитира показанията на св. Н.Н. като
достоверни относно изложените обстоятелства, Съдът отчете обстоятелството, че
същите са логични и последователни, не страдат от вътрешни противоречия, които
да водят до съмнение за тяхната истинност. Още повече, както беше установено по
делото, именно св. Н.Н. е бил активен в преговорите с
подсъдимия относно инкриминираните обстоятелства и е напълно житейски нормално,
именно той да възпроизвежда правилно същите. И при положение, че показанията
си същият даде под страх от
наказателната отговорност на чл. 290 от НК и по делото не са събрани никакви
доказателства свидетелят да е нарушил тази разпоредба с поведението си, Съдът
не намери причина да се усъмни в
достоверността им.
Между доказателствения
материал се очерта противоречие относно това състояли ли са се двете
инкриминирани срещи. За наличието на първата свидетелстваха в показанията си
св. Н.Н. и св. И.К.. За наличието на втора заявиха в
показанията си свидетелите Н. и Х. Н., и Д.К.. Съществуването и ана двете отрече в обясненията си подсъдимият. Досежно това противоречие Съдът даде вяра на показанията на
посочените свидетели. За да стигне до този извод, съдебният състав отчете, че
показанията на всички свидетели са непротиворачиви и
напълно кореспондират помежду си досежно не само факта на състоялите се срещи, но и досежно подробностите относно тяхното съдържание. При това
положение и поради обстоятелството, че същите са дадени под страха от
наказателна отговорност по реда на чл. 290 от НК, Съдът ги прие за достоверни.
А обясненията на подсъдимия, предвид липсата им на доказателствена
подкрепа в тази им част от каквото и да било доказателство по делото, Съдът не
кредитира като достоверни относно това обстоятелство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр.
чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, извършено
в гр. Варна.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата през 2008г. в магазин,
намиращ се в гр. Варна, ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил
Н.А.Н., ЕГН **********, чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му
– да предаде сумата от 25 000 евро и с това е направил опит за причиняване
на имотна вреда в размер на 25 000 евро, като деянието е придружено със
заплаха за убийство, но не довършил деянието си по независещи от него причини –
пострадалият Н.А.Н. отказал да предаде исканата сума.
Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство
като е отправил към св. Н.Н. закани срещу живота му.
Това подсъдимият е извършил с цел да го мотивира да му предаде сумата от
25 000 евро., тъй като у св. Н.Н. е липсвала
воля за подобна престация. Както беше отбелязано при излагане на
фактическата обстановка в настоящите мотиви, точните думи на отправените от
страна на подсъдимия към св. Н.Н. закани, не съвпаднаха в показанията на свидетелите И.К. и Н.Н.. Така в
показанията си св. Н.Н. заяви, че заканите са били в
смисъл, че подсъдимият че ще изпрати хора, които да съберат тези пари и ще си
вземе от двамата парите. А при зададаните от
прокурора въпроси в същите показания, добави, че подсъдимият се е заканил и че
ще го взриви. От своя страна в прочетените на основание чл. 281 ал.4 вр.ал. 1 т. 2 от НПК
показания на св. И.К., дадени в хода на досъдебното производство,
свидетелят е заявил, че отправените от страна на подсъдимия към двамата
свидетели закани са били :“ Ще ви запаля. Ще ви поръчам да ви убия“.
По характер заканите, възпроизведени и от двамата свидетели, носят смисъл
на закана с убийство. А че двамата свидетели не успяха да пресъздадат еднакви
закани, Съдът прие за житейски нормално. При подобни закани и то, съпътстващи претенция за немалката сума
от 25 000 евро, е нормално
човешката памет да не запамети точните думи, а само смисловият им израз, който
именно е оставил следа в паметта за изпитания страх.
Поради изложеното Съдът прие, че е осъществен от обективна страна съставомерния признак на обсъжданото престъпление деянието
за е придружено със заплаха за убийство.
Както отново беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в
настоящите мотиви, че датата, макар неустановена, но е през 2008г., Съдът прие
за установено от показанията на св. Н.Н., дадени в
хода на съдебното следствие. От същите показания и по причини, отново изложени по-горе, Съдът прие,
че поисканата сума от страна на подсъдимия е именно 25 000 евро.
Относно мястото на обсъжданото
деяние - в обвинителния акт е вписано,
че посочения магазин, в който е била осъществена инкриминираната среща, е такъв
за бяла техника. А съгласно показанията
на св. С.Н. и обясненията на подсъдимия, този магазин е бил за черна техника.
Обстоятелството дали магазинът е бил за бяла, черна, или друга техника, Съдът
прие за правно ирелевантно към настоящия казус.
Същественото е, че от доказателствата по делото беше установено по несъмнен
начин, че инкриминираната среща се е състояла именно в този магазин.
От своя страна подсъдимият не е успял
да доведе до успешен завършек своите намерения да се снабди с посочената сума и
със същата да причини имотна вреда на частния обвинител. Причина за това е
станало нежеланието от страна на св. Н.Н. да предаде
поисканата му сума. Тоест, подсъдимият не е успял да довърши деянието си по
независещи от волята му причини. С това е осъществен и квалифициращият признак
на обсъжданото престъпление по чл. 18 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че отправяйки на св. Н.Н. закани срещу живота му, го мотивира да
изпълни желанието му да
придобие от св. Н.Н. сумата от 25 000 евро. В представното съдържание на умисъла на подсъдимия е било
включено и съзнанието, че в случай на довършване на деянието си, ще причини на
частния обвинител имотна вреда в размер на същата сума от 25 000 лв. Отделно от това, подсъдимият
не се отказал от довършване на деянието си. Единствена пречка за довършването
му е станало обстоятелство извън неговата воля, а именно нежеланието на св. Н.Н. да предаде поисканата му сума. Тоест, осъществени са и
от субективна страна всички съставомерни и квалифициращите обстоятелства на обсъжданото
престъпление.
ОТНОСНО
ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр.
чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, извършено в гр. София.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214 ал.2 т. 1 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 т. 1 вр. чл. 18
ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата през месец
април 2009г. пред ресторант 507, намиращ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„507“, до автобусна спирка „Моста на сухата река“, с цел да набави за себе си имотна облага,
принудил Н.А.Н., ЕГН **********, чрез заплашване, да извърши нещо противно на
волята му – да предаде сумата от 150 000 лв. и с това е направил опит за
причиняване на имотна вреда в размер на 150 000 лв., като деянието е
придружено със заплаха за убийство, но не довършил деянието си по независещи от
него причини – пострадалият Н.А.Н. отказал да предаде исканата сума.
Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство
като е отправил към св. Н.Н. закани срещу живота му. Доколкото
у св. Н.Н. е липсвала воля за подобна престация, тези закани подсъдимият е отправил с цел да го мотивира да му предаде поисканата сума.
Както беше отбелязано при излагане на
фактическата обстановка в настоящите мотиви, относно отправените от подсъдимия
закани срещу св. Н.Н., са
налице граматически разминавания в показанията на присъствалите свидетели
относно точния им изказ. А други доказателства относно това обстоятелство по
делото не бяха събрани.
И отново Съдът прие за житейски нормално това разминаване като го отдаде на
притеснението на тримата свидетели – очевидци на обсъжданата среща. Правно
релевантно и за това престъпление е обстоятелството, че всички свидетели са
възприели един и същ смисъл на възприетите закани, а той е на закана с
убийство.
Поради изложеното Съдът прие, че е осъществен от обективна страна съставомерния признак на обсъжданото престъпление деянието
за е придружено със заплаха за убийство.
За да приеме за мястото на
обсъжданото престъпление именно гр. София, кв. Драгалевци, ул. „507“, пред
ресторант 507, намиращ се в до автобусна спирка „Моста на сухата река, Съдът се
позова не безпротиворечивите относно това обстоятелство
показания на
тримата очевидци – свидетелите Н. и Х. Н., и Д.К..
Датата на същото Съдът прие за
установена от показанията на св. Н.Н..
Поисканата по описания начин сума от страна на подсъдимия Съдът прие, че е тази,
заявена в показанията на св. Н.Н., а именно
100 000 – 15 000 евро. Държавният обвинител, обаче, е инкриминирал
далеч по- ниска сума, а именно 150 000 лв. Именно тази сума е вписана обвинителния акт, послужил за
начало на настоящото съдебно производство.
А тъй като Съдът не може да утежнява
положението на подсъдимия, разширявайки обема на повдигнатото му обвинение,
прие, че инкриминираната сума е именно посочената от прокурора по-ниска
150 000 лв. Още повече, така приетото е в полза на подсъдимия.
И това деяние подсъдимият не е успял
да доведе до успешен завършек своите намерения да се снабди с посочената сума и
със същата да причини имотна вреда на частния обвинител. Причина за това е
станало отново нежеланието от страна на св. Н.Н. да
предаде поисканата му сума. Тоест, подсъдимият не е успял да довърши деянието
си по независещи от волята му причини. С това е осъществен и квалифициращият
признак на обсъжданото престъпление по чл. 18 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че отправяйки на св. Н.Н. закани срещу живота му, го мотивира да
изпълни желанието му да придобие от св. Н.Н.
сумата от 150 000 лв. В представното съдържание
на умисъла на подсъдимия е било включено и съзнанието, че в случай на
довършване на деянието си, ще причини на частния обвинител имотна вреда в
размер на същата сума. Отделно от това, подсъдимият не се отказал от довършване
на деянието си. Единствена пречка за довършването му е станало обстоятелство
извън неговата воля, а именно нежеланието на св. Н.Н.
да предаде поисканата му сема. Тоест осъществени са и
от субективна страна всички съставомерни и квалифициращите обстоятелства на обсъжданото
престъпление.
При индивидуализиране на наказанието
на подсъдимия, наложено му за всяко едно от горните две престъпления, Съдът отчете и за двете като смекчаващи вината обстоятелства чистото
му съдебно минало, както и изключително дългия период, изминал от
инкриминирания до настоящия момент. Отекчаващи вината обстоятелства Съдът не констатира и за
двете престъпления. Според преценката
на Съда смекчаващите вината
обстоятелства на подсъдимия и за двете престъпления, за които беше признат
за виновен, се явяват многобройни и обосновават извода, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко със
степента на обществена опасност на всяко едно от двете деяния и самия деец. Ето
защо и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че за всяко едно от двете
престъпления на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под предвидения в
закона предел, поради което и наложи наказание лишаване от свобода в размер на по една година, както и глоба в
размер на 2 000лв. за всяко едно от двете престъпелния.
Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента
на обществена опасност на всяко едно от двете деяния и дееца, поради което
и е справедливо.
Съдът
счете, че са налице основанията чл.23,ал.1 от НК за определяне на едно общо,
най-тежко наказание на подсъдимия за извършените от него престъпления, тъй като
всяко едно от тях е било извършено преди да
има влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Ето защо на
подсъдимия бе наложено едно общо, най-тежкото, наказание - лишаване от свобода в размер на по една година. В конкретния
случай Съдът счете, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като така определеното и наложено общо, най- тежко наказание би
изиграло необходимата поправително - възпитателна и предупредително - възпираща
роля спрямо подсъдимия.
При обсъждане на въпроса за
изтърпяване на така определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Съдът отчете чистото му съдебно минало,останалите смекчаващи
вината му обстоятелства, а също и дългия
период от време, който е изтекъл от инкриминираните моменти до настоящия.
Именно този дълъг период от време по преценка на Съда неутрализира актуалността
на наказателната репресия и ефективното изтърпяване на така определеното общо,
най-тежко наказание 9 години след извършване на процесното престъпление би било
неоправдано. Още повече съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок .....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от
българския НК, които регламентират сроковете, при които наказателното
производство се изключва по давност, именно регламентирания в чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи разумен срок
би трябвало да гарантира на обвиненото в извършване на престъпление лице да
понесе наказанието за извършеното от него престъпление в срок, в който не само
неговите права ще са защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били постигнати в пълен размер. С оглед на изложеното Съдът зае становище,
че в конкретния казус, ефективното изтърпяване на така определеното
общо, най-тежко наказание би се явило
нецелесъобразно и в противоречие с правата и основните свободи на подсъдимия,
поради което и постанови същото да бъде отложено за изпълнение при условията на
чл. 66,ал.1 от НК за срок от три години.
На основание
чл.23,ал.3 от НК Съдът присъедини към така определеното на подсъдимия Р.Д.Д.,
със снета самоличност, общо, най-тежко наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложеното
му наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 270 лв.,
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: