Р Е Ш Е Н И Е
№……............./...................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март
през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 12496 по описа на РС-Варна за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.Х. П., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. Ц. Б., срещу Г. Д. Г. П.в МВР, с адрес: *, осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 216.40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 02.09.2019 г., начислена
върху сумата от 1707.94 лева – допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г.,
Твърди се в исковата
молба, че с Решение № 433/30.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 14490 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 18-ти съдебен състав, ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер от 1707.94 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2016 г. до 02.09.2019 г., ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 02.09.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането. Поддържа се, че за периода от 01.09.2016
г. до 30.06.2019 г. също е дължимо обезщетение за забава в размер на мораторната
лихва, на основание чл. 86 от ЗЗД, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
По
същество моли за уважаването на иска и претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за недопустимост на производството, по които съдът вече се произнесе. По същество се моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност
досежно претенцията за периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2018 г. Поддържа се,
че на ищеца евентуално следва да му се присъди обезщетение за забава в размер
от 19.41 лева, изчислена за периода от четвъртото тримесечие на 2018 г. до
второто тримесечие на 2019 г.
Не
оспорва направените от ищеца изчисления, поради което моли искането за
назначаване на ССчЕ да бъде оставено без уважение.
По
същество моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на ответника
сторените съдебно-деловодни разноски.
В
условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява чрез адв. Ц. Б. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание,
не се представлява. С молба с вх. № 265862 от 26.01.2021 г. поддържа отговора
на исковата молба и прави възражение за прекомерност.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните
предели на исковото
производство, очертани
в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
От
влязлото в сила Решение от 30.01.2020 г., постановено по гр. д. № 14490/2019 г.
по описа на РС-Варна се установява, че между страните е водено съдебно
производство, по което ответникът Г. Д. Г. П.в МВР е осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 707.94 лева – дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен коефицент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
140, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 КТ вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавеното
изплащане на дължимото и присъдено със съдебен акт допълнително възнаграждение
за извънреден нощен труд за период,
предхождащ завеждането на гражданското производство касателно главното вземане.
За да
бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване,
че с ответника са страни по трудово правоотношение; че е положил извънреден
труд, за което му се дължи допълнително възнаграждение; падежа на всяко отделно
допълнително възнаграждение; забавата на длъжника; размера на предявеното
гражданско притезание, както и че в негова полза е постановено съдебно решение,
с което му е присъдена главницата – допълнителното трудово възнаграждение за
положения извънреден нощен труд.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да
докаже своите възражения.
Между страните няма спор и се установява и от
представеното влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 14490/2019
г. по описа на РС-Варна, че ответникът-работодател е осъден да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от ищеца в дневен коефицент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът поначало не оспорва сторените от ищеца изчисления. Спорният въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен
състав, е дължи ли се обезщетение за забава за процесния период в
претендираните от ищеца размери с оглед на своевременно инвокираното възражение
за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
В
конкретния случай се касае за срочно парично задължение,
при което срокът като условие е съществен елемент от облигационната връзка и кани длъжника, като не е
необходима нарочна покана. В настоящия казус се претендира обезщетение за
забавено плащане на допълнителните трудови възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от третото тримесечие на 2016 г. /само за месец септември/ до
второто тримесечие на 2019 г. Доколкото плащането на ищеца за допълнително
трудово възнаграждение се дължи
при сумирано тримесечно отчитане на работното време, то вземанията на ищеца за главница са станали изискуеми
и ответникът-длъжник е изпаднал в забава от първия ден на
месеца следващ съответното тримесечие – арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и от
тази дата следва да се начислява и обезщетението по чл. 86 от ЗЗД. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане /чл. 119 от ЗЗД/. Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на три години
от изискуемостта на вземането за лихвите същите се погасяват по давност. Когато искът
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими
преди тригодишния срок от предявяване на иска – арг. от Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК.
Т.е. в
конкретния случай част от вземането за обезщетение за забавеното плащане на
дължимите и присъдени допълнителни трудови възнаграждения за положен извънреден
труд за периода от трето тримесечие на 2016 г. до трето тримесечие на 2017 г. е
погасено по давност, като общият размер на погасеното по давност вземане
възлиза на 22.42 лева, формирано както следва: 7.92 лева – погасена по давност мораторна лихва, начислена за
периода от 01.10.2016 г. до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително
трудово възнаграждение в размер от 76.83 лева, дължимо за трето тримесечие на
2016 г.; 6.87 лева – погасена по
давност мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 06.10.2017 г.
върху вземането за допълнително трудово възнаграждение в размер от 88.65 лева,
дължимо за четвърто тримесечие на 2016 г.; 3.47
лева – мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 06.10.2017
г. върху вземането за допълнително трудово възнаграждение в размер от 66.06
лева, дължимо за първо тримесечие на 2017 г.; 3.92 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2017 г.
до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително трудово възнаграждение в
размер от 144.12 лева, дължимо за второ тримесечие на 2017 г. и 0.24 лева – мораторна лихва, начислена
за периода от 01.10.2017 г. до 05.10.2017 г. върху вземането за допълнително
трудово възнаграждение в размер от 144.12 лева, дължимо за трето тримесечие на
2017 г.
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай изчисленията са направени посредством
електронния калкулатор от официалната интернет страница на НАП.
Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност, а именно лихвите начислени за периода след 06.10.2017 г. до 02.09.2019 г.
върху вземанията за допълнително трудово възнаграждение присъдени от съда с
влязло в сила решение, дължими за периода от трето тримесечие на 2016 г. до
второ тримесечие на 2019 г., чийто размер възлиза на 193.98
лева.
Съдът не споделя доводите на ищеца изложени в писмената
защита, че вземането за мораторна лихва не е погасено по давност, доколкото на 10.09.2019
г. е предявен иск за главното вземане. Предявеният иск е прекъснал
погасителната давност единствено по отношение на вземането за главница, но не и
по отношение на акцесорното за обезщетение за забава в размер на законната
лихва дължима за периода от изискуемостта на всяко допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден нощен труд за съответното тримесечие до
датата на депозиране на исковата молба в съда.
Крайният извод на съда е, че възражението за погасителна
давност е частично основателно, което обуславя и частичната основателност на
предявения иск, като същият следва да бъде уважен за сумата в размер от 193.98
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2017 г. до 02.09.2019
г., начислена върху дължимите главници за допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от трето тримесечие на 2016 г. до второто
тримесечие на 2019 г., като за горницата до предявения размер от 216.40 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради отпадане възможността
за принудителното удовлетворяване на гражданските притезания на кредитора-ищец с
оглед на изтеклата в полза на ответника погасителна давност.
При този изход на спора в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал .1 от ГПК следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, чийто общ
размер възлиза на 313.72 лева, от които: 44.81 лева – държавна такса и 268.91
лева – адвокатски хонорар съобразно представения договор за правна помощ и
съдействие, представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Възражението на ответника за прекомерност на уговорения в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар е неоснователно,
доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК следва да се присъди сумата в размер от 10.36 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Г. Д. Г. П.в МВР, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х. П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ
размер от 193.98 лева /сто деветдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 06.10.2017 г. до 02.09.2019 г. върху вземанията на ищеца за
допълнителни трудови възнаграждения за положен извънреден труд за периода от
трето тримесечие на 2016 г. /само за м.септември 2016 г./ до второ тримесечие
на 2019 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Х. П., ЕГН **********, с адрес ***
против Г. Д. Г. П.в МВР, с адрес: * осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер от 22.42 лева /двадесет и два
лева и четиридесет и две стотинки/, формирана, както следва: 7.92 лева –
погасена по давност мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2016 г. до
06.10.2017 г. върху вземането за допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в размер от 76.83 лева, дължимо за трето тримесечие на 2016 г.;
6.87 лева – погасена по давност мораторна лихва, начислена за периода от
01.01.2017 г. до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 88.65 лева, дължимо за
четвърто тримесечие на 2016 г.; 3.47 лева – мораторна лихва, начислена за
периода от 01.04.2017 г. до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 66.06 лева,
дължимо за първо тримесечие на 2017 г.; 3.92 лева – мораторна лихва, начислена
за периода от 01.07.2017 г. до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 144.12 лева,
дължимо за второ тримесечие на 2017 г. и 0.24 лева – мораторна лихва, начислена
за периода от 01.10.2017 г. до 06.10.2017 г. върху вземането за допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 144.12 лева,
дължимо за трето тримесечие на 2017 г.
ОСЪЖДА
Г. Д. Г. П.в МВР, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х. П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 313.72 лева /триста и тринадесет лева и
седемдесет и две стотинки/, от които: 44.81 лева – държавна такса и 268.91
лева – адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Х. П., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г. П.в МВР, с
адрес: *, сумата в размер от 10.36 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: