№ 18033
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110170113 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. И. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45032/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1020,94лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, и
203,62лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до
28.07.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Оспорва претенциите да са доказани, както и ответникът да е
уведомен за дължимата сума.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
По делото не се оспорва, че страните се намират в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за имота, като този факт
се установява и от събраните доказателства. Със заповед от 30.06.2005г. ответникът е
настанен в процесния имот. На 02.05.2007г. е сключен договор за наем на основание
чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на С. о. /л. 83-84/, с който имотът е предоставен за
възмездно ползване на ответника безсрочно. Съгласно чл. 5.4, при подписване на
договора наемателят представя документи за открити партиди за консумативните
разноски, включващи и задълженията за топлинна енергия. С писмо вх. № П-
9248/24.07.2023г. С. о. – район Л. уведомява ищеца, че за периода м.05.2019г. до датата
на писмото ползвател за имота продължава да бъде ответникът. Видно от
представените справки за дялово разпределение за всеки месец и издадените
съобщения към фактури, титуляр на партидата за топлинна енергия за имота е именно
С. Н.. Отчитането на средствата за търговско измерване в имота се извършва
ежемесечно, като са представени реални отчети за периода м.07.2020г.-м.04.2022г. /л.
110-113/. В тях като потребител /абонат, клиент/ на топлоенергия за имота е посочен
ответникът, като е положен подпис след месечните отчети. Тези документи не са
оспорени от ответника, поради което следва да се приеме на основание чл. 180 ГПК,
че изявленията, които се съдържат в тях, принадлежат на лицето, което се сочи като
техен автор, а именно ответникът. Същите следва да се тълкуват като признание от
страна на ответника относно качеството му на клиент на топлоенергия за имота и
относно показанията на измервателното средство към този момент. Ето защо, съдът
намира, че при съвкупната преценка на събраните доказателства, може да се изгради
извод, че между страните е налице договор, по който ищецът е доставчик, а ответникът
потребител на топлинна енергия за имота и съответно дължи заплащане на нейната
стойност.
За установяване количеството и стойността на доставената топлинна енергия, по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
експертното заключение се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Поради
тази причина, топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана.
Начислявана е топлинна енергия, отдавана от щранг-лирата съобразно правилото на
т.6.5 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, тъй като същата има
характеристиката на отоплително тяло. Топлата вода е начислявана съгласно реално
извършени ежемесечни отчети на потреблението, което се установява и от
представените от третото лице – помагач документи /л. 88-113/. Също така е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно
формулата по т.6.1.1 от приложението към Наредбата, тъй като имотът се намира в
сграда от такъв тип. Общият топломер в абонатната станция е преминал нужните
метрологични проверки през процесния период и е съответствал на одобрения тип,
като не се установява неизправност и на индивидуалното средство за измерване.
Стойността на потребената топлоенергия за процесния период възлиза в размер на
990,35лв. съгласно експертното заключение, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Ето защо, съдът приема, че по
делото е доказана доставката на топлинна енергия до имота на стойност 990,35лв. и
предявеният иск за главното вземане се явява основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен от 1020,94лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
2
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва
да е погасил дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и
дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
990,35лв. възлиза на сумата от 197,51лв. за периода 15.09.2020г.-28.07.2023г. Ето защо,
този иск се явява основателен до размер на сумата от 197,51лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 203,62лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от
които следва да му се присъдят 72,75лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за
държавна такса, 350лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 825лв., съразмерно следва да му се присъдят 800,27лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу С. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45032/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 990,35лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********,
ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, и 197,51лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 28.07.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 990,35лв. до пълния предявен от 1020,94лв. и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 197,51лв. до пълния предявен от 203,62лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. Н., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 72,75лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 800,27лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4