Решение по дело №561/2020 на Апелативен съд - Пловдив

    

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     

                                                                   № 260007          

                 гр. Пловдив, 04.02.2021 г.

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и първата година, в следния състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ                  

                                                         ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                                                      

                                                                                ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

при секретаря Нели Богданова и прокурора Божидарка Попова, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 561 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокатите Р.К. и и Т.К., защитници на  подс. Б.К., срещу присъдата № 260006/16.09.2020 г. по н.о.х.д. № 1408/20 г. по описа на ПлОС, с която за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК са определени, на осн. чл. 58а, ал. 1 НК, наказания лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право на управление на МПС за срок от 5 години, като изпълнението на основното наказание е отложено, на основание чл. 66 НК, с изпитателен срок от пет години. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и за разноските, които са възложени за заплащане на подсъдимия.

В жалбата, която е своевременно депозирана, и в допълнението към нея се твърди явна несправедливост на наложените наказания. Обосновава се становище, че смекчаващите обстоятелства били многобройни и предвид липсата на отегчаващи обстоятелства водели до извода по чл. 55 НК. Ето защо се претендира да бъде приложена (на основание чл. 58а, ал. 4 НК) споменатата материалноправна норма за индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода под минималния предвиден срок. Излага се виждане, че от мотивите на проверяваната присъда не се разбират основанията за отказ на съда да я приложи, още повече че са допуснати и противоречия при интерпретирането на някои от релевантните за определяне на наказанията обстоятелства. На последно място се атакува дадената от първия съд характеристика на подсъдимия като недисциплиниран шофьор. В тази връзка се обръща внимание на вида на допуснатите от него в миналото нарушения на правила за движение, като се обосновава виждане, че не са съществени, сред тях няма нарушаване на режима относно скоростта, а наложените глоби са платени. Поради това се иска изменение на присъдата чрез намаляване сроковете и на двете наказания.

Срещу жалбата е депозирано възражение от страна на повереника на частните обвинители М.В.Ш., Д.Г.Ш. и В.Д.Н. адв. В.. Възражението е насочено срещу становището за многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. срещу искането наказанието лишаване от свобода да бъде определено по реда на чл. 55 НК. Обръща се внимание на отегчаващите обстоятелства, които според изразеното мнение имали значителна тежест и изключвали приложимостта на претендираната норма. Същевременно се обосновава, че смекчаващата способност на обстоятелствата с обратен знак била надценена и от защитата, и от съда. В тази връзка се претендира присъдата да бъде потвърдена.

Във въззивното производство беше проведено съдебно следствие, в хода на което бяха разпитани като свидетели бащата на подсъдимия св. К. и частната обвинителка Н.. Двамата споделиха наблюденията си относно поведението на К. след инкриминирания момент.

При пренията подсъдимият и неговият защитник потвърдиха своето недоволство от присъдата в посочения аспект. Адв. К. и адв. К. обогатиха и конкретизираха изложената в жалбата аргументация, като се позоваха включително на показанията на св. К. за трайно влошаване на психическото равновесие на подсъдимия след произшествието.

Представителите на държавното и частното обвинение – прокурорът от АП-Пловдив, частният обвинител А.К., неговият повереник адв. А., частната обвинителка В.Н. и нейният повереник адв. В. потвърдиха виждането си за правилност на присъдата. Изложиха конкретни контрааргументи срещу обосновката на искането за смекчаване на санкционирането. Противопоставиха се на мнението, че не били взети предвид всички смекчаващи обстоятелства. Възразиха на предложението за отчитане на психическото състояние на К. след деянието като обстоятелство със съществен смекчаващ потенциал. Заостриха вниманието към установените по делото отегчаващи обстоятелства.  

Частните обвинители Д.Ш. и М.Ш. не се явиха, редовно призовани и не участваха в пренията. Бяха представлявани от упълномощения от тях адв. В..

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и искания, намери, че жалбата не е основателна.

*

            Първоинстанционното съдебно производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27-та НПК – в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

      Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство доказателствени материали (подробно посочени в мотивите на присъдата, включително с отбелязване на мястото, където се намират по делото) подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:

         Подсъдимият Б.Д.К. е роден на *** *** и живее в същия град в апартамента на родителите си. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Не е осъждан. След завършване на училище е продължил образованието си, като понастоящем е студент в трети курс, задочна форма на обучение в специалността „*“, в ПУ„*“. Учейки, той и работи като автомонтьор.

         Притежава свидетелство за управление на МПС, категория „В”, което не му отнето по адм.ред.

         На 16.01.2019 г. подс. К. и пострадалият Г.Ш. се уговорили да посетят фитнес зала “*” в * квартал „*“. Около 18,20 ч.  К. отишъл с управлявания от него л.а. „*” с рег. № *, собственост на баща му, до дома на Ш. ***. Последният се качил в автомобила и седнал на предна дясна седалка. Нито един от двамата не бил с предпазен колан.

         Времето било сухо, пътната настилка – също. Уличното осветление работело и видимостта била добра на изкуствената светлина.

         Подсъдимият поел по двулентовото платно на ул. „*”  в посока от запад на изток. В същото време другият пострадал – А.К. управлявал л.а. „*“ с рег. № *, собственост на сина му, по срещуположната, северната лента, т.е. в посока  от изток на запад.

              Пред автомобила, управляван от подс. К., се движел автобус от градския транспорт, управляван от св. Г.. Било около 18.30 ч., когато подсъдимият изпреварил автобуса и се върнал в собствената си лента, веднага след което навлязъл в десен завой на пътя. Сторил това с около 105 км./ч., която скорост не съобразявала предстоящия завой на оживен булевард, а и двойно надвишавала максимално допустимата за движение в населено място (50 км./ч.). В завоя подсъдимият опитал да погаси скоростта, като задействал спирачната система, но не могъл да задържи автомобила в своята лента. „*“ът преминал в насрещната, северната, лента, където след около 0,7 секунди настъпил неизбежен удар между предната му лява част и предната лява част на управлявания от св. К. л.а. „*“. След удара двете превозни средства се установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Св. Г., който бил очевидец на катастрофата, спрял управлявания от него автобус и подал сигнал на тел. 112. След това се приближил до пострадалите автомобили.

Св. К. успял да излезе от своя автомобил, въпреки че бил получил контузии на главата и крайниците, вкл. счупване на петата ходилна кост на дясно стъпало в основата ѝ. След това също се приближил до автомобила, шофиран от подсъдимия.

Свидетелите К. и Г. видели двамата мъже в „*“а, които казвали, че изпитват болка. Г.Ш. бил сериозно пострадал – бил получил двустранна белодробна контузия; счупвания на множество ребра вляво; кръвонасядане на капсулата на ляв бъбрек; кръвонасядане на меката черепна покривка вляво; счупвания на двете раменни кости; разкъсно-контузна рана на главата вляво; кръвонасядания на левия горен крайник; охлузвания по главата, двата долни и левия горен крайници. Въпреки това успял сам да излезе от автомобила, а подсъдимият К. останал заклещен на шофьорската седалка.

Скоро след това на мястото пристигнал патрул от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - *в състав св. Й.И. и колегата му А.В., които запазили местопроизшествието до извършване на огледа.

Св. К. бил тестван на място с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата отчела стойност „0,00”. Водачът на другия катастрофирал автомобил – подс. К. не бил тестван, тъй като не можел да излезе от купето.

След намесата на екип на гражданска защита, който разрязал част от металната конструкция на колата, К. бил изваден от нея, а пристигналият на мястото на инцидента екип на Центъра за спешна медицинска помощ транспортирал него и Г.Ш. *** за оказване на медицинска помощ. Там пострадалият Г.Ш. бил хоспитализиран и започнало лечение на травмите му, включващо и оперативни интервенции, интубация и продължителна механична вентилация. Въпреки положените усилия за стабилизиране на състоянието му починал на 26.01.2019 г.

Св. К. отишъл веднага след инцидента в спешното отделение на УМБАЛ „*“, където бил прегледан. Било установено, че има множество травми по главата и крайниците, вкл. подуто дясно стъпало. Четири дни след това и десният му крак се подул и той посетил спешния кабинет на МБАЛ „*“. Било му извършено рентгеново изследване, при което се установило счупване на петата ходилна кост на дясното стъпало, в основата ѝ. Това наложило гипсова имобилизация на ходилото посредством шина, довела до трайно затрудняване движенията на крака му за повече от 30 дни.

Според заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 22/2019 г. (вж. т. I, л. 41-51 ДП) при огледа и аутопсията на трупа на Г.Ш. и извършеното допълнително микроскопско изследване били установени данни за респираторен дистрес синдром и възпалителни изменения в двата бели дроба; двустранна белодробна контузия; счупвания на множество ребра вляво; кръвонасядане на капсулата на ляв бъбрек; кръвонасядане на меката черепна покривка вляво; счупвания на двете раменни кости; разкъсно- контузна рана на главата вляво, обработена хирургически; кръвонасядания на левия горен крайник; охлузвания по главата, двата долни и левия горен крайници; състояние след двустранна торакоцентеза; състояние след оперативно отваряне на корема; мозъчен и белодробен оток; шокови бъбреци.

Вещите лица са заключили, че причина за смъртта е съчетана травма, като най-добре (и най-тежко) представена и застъпена е била гръдната травма. За счупването на дясната мишнична кост на Ш. експертите са посочили, че осъществява медико-биологичния признак трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, а за развилото се усложнение белодробна тромбемболия – че осъществява медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, като в случая тази опасност се е реализирала и е настъпил смъртен изход.

Травматичните увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети, като е възможно да са получени на 16.01.2019 г. в купето на автомобил при сблъсък с друг автомобил.

Според крайния експертен извод е налице причинно-следствена връзка между произшествието и травматичните увреждания на пострадалия Ш., както и между тях и неговата смърт.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 19/2019 г. (вж. т. I, л. 33 ДП) се установява, че на св. К. са били причинени контузии на главата и крайниците с контузия на носа, изкривяване на носната преграда, контузии на колената и стъпалата и счупване на петата ходилна кост на дясното стъпало в основата ѝ. Направен е изводът, че описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при настъпилото на 16.01.2019 г. пътно-транспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка.

Пояснено е, че счупването на основата на петата ходилна кост е причинило трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, а останалите травматични увреждания са довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Извършената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза (вж. том I, л. 54-76 ДП) изяснява следните въпроси, които са от значение за решаването на делото:

- Ударът между двата автомобила е настъпил в северната лента на платното за движение, на място, което се намира по дължина на 6,8 - 7,2 м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина - на 5/5,5 м. северно от южната граница на платното за движение или на 1,5 - 2,0 м. северно от разделителната линия.

- Скоростта на движение на л.а. „*“непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 105 км/ч., а в момента на удара е била около 68 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „*“ в момента на удара е била около 23 км/ч.

- В анализираната пътна ситуация водачът на л.а. „*“е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Подобна възможност би имал, ако се е движел със скорост по-малка от 8 км/ч. Уточнено е, че при движение на л.а. „*“срещу л.а. „*“, то дори и водачът на последния да спре, пак би произлязъл удар между двете превозни средства.

- След като е навлязъл в завоя с технически несъобразена скорост, водачът на л.а. „*“вече е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Водачът на л.а. „*“би имал подобна възможност, ако бе навлязъл в завоя със скорост по-малка от 61 км/ч. Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян завоят от л.а. „*“в конкретната пътно-климатична обстановка, без опасност от странично занасяне на автомобила, е била 75 км/ч, а т.н. комфортна скорост, т.е. без максимално странично ускорение, е била не повече от 80% от максималната – посочената по-горе от около 61 км/ч. Следователно скоростта на л.а. „*“е била по-голяма и от критичната, и от комфортна скорост за този завой.

Авторите на цитираната експертиза са извели обобщението, че основната причина за произшествието (от техническа гледна точка) е поведението на водача на л.а. „*“, който се е движел с технически несъобразена с десния завой на пътя скорост, с която е навлязъл в лявата (северна) лента на място по начин и в момент, когато това не е било безопасно (защото там насрещно се е движел л.а. „*“).

Според заключението на извършената в досъдебното производство химическа експертиза (вж. л. 37 от т. I ДП) в кръвта на подс. К. не е установено наличие на етилов алкохол.

 Съдът от първата инстанция е обявил, че кредитира цитираните експертни заключения, доколкото са изготвени компетентно и с необходимите професионални знания и опит в изследваната материя.

**

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани на досъдебните гласните и писмените доказателствени материали и на експертните сведения. При анализирането им първоинстанционният съд не е допуснал преиначаване или превратно тълкуване на тяхното съдържание. Не се констатира и позоваване на информация, която не е събрана по надлежния ред. Между частите на относимата доказателствена маса не се откриват  съществени разминавания, напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.

ПАС не можа да разбере смисъла на възражението на адв. В., че твърдението за непоставяне на обезопасителен колан от страна на починалия не било доказано по несъмнен начин, доколкото се основавало единствено на обясненията на подсъдимия. Въпросните обяснения са валидно доказателствено средство и доколкото не се явяват опровергани и звучат правдоподобно, следва да се кредитират. Така че прокурорът не е сгрешил, като е подходил по този начин. Отделен е въпросът, че липсата на поставен колан е факт, обхванат от изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, от което следва, че не е допустим спор по него.   

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

           Първоинстанционният съд е открил вярната правна квалификация – по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. “б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК. Възприетите фактически констатации водят до направения извод, че при управление на инкриминирания автомобил подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Той е управлявал превозно средство с превишена скорост – поддържал е 105 км./ч. при максимално допустима от 50 км./ч. Това му е попречило да преодолее завой на пътното платно и при все предприетото погасяване на скоростта в зоната на завоя се е озовал в насрещната пътна лента, където е настъпил фаталният сблъсък с насрещно движещо се друго ППС. Налице е необходимата причинна връзка между коментираните нарушения и резултата (смърт на пътника в колата на подсъдимия и средна телесна повреда на шофьора на блъснатото срещуположно МПС), доколкото произшествието не би настъпило, ако подсъдимият не бе управлявал със споменатата превишена скорост и бе останал в собствената си пътна лента.

            Правилно е и заключието, че телесно увреденият шофьор на насрещното МПС няма какъвто и да е принос за произшествието.

Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо виждането на прокурора и първата инстанция, че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. К. не е имал представа за настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че заради поддържаната скорост, която включително не е било съобразена с пътната обстановка, няма да може да предотврати навлизането в съседната лента и сблъсък с намиращи се там участници в движението.

***

Санкционният избор на окръжния съд е извършен при съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

По делото е изяснено, че с активни позитивни действия подс. К. е изградил отлична характеристика на личността си. Той има установен социален статус, продължава образованието си във висше учебно заведение, полага труд, ползва се с подкрепата на родителите си, има добра приятелска среда, няма зависимост от алкохол и наркотици. Освен това до инкриминирания момент не е извършвал нито престъпления, нито други общественоопасни деяния. Касае се за отделни обстоятелства със смекчаващ капацитет, а всички заедно показват, че К. поддържа общественополезната жизнена стратегия, която сочи на благоприятна прогноза за бъдещото му поведение в обществото. ПОС правилно е съобразил и неговата млада възраст (22 години), а също действителното му съжаление за станалото, което се видя и във въззивното с.з. Касае се за обстоятелства, които имат способността да улеснят процеса по неговото поправяне и превъзпитание. 

ПОС правилно е съобразил като смекчаващо обстоятелство и по-ниската степен на непредпазлива вина (небрежност).

Смекчаващо обстоятелство преставлява и съпричиняващата роля на непоставянето на обезопасителен колан от страна на починалия, което неминуемо е нарушение по ЗДвП. Смекчаващата способност на коментираното обстоятелство обаче се неутрализира от отегчаващите свойства на успоредното нарушение, сторено от подсъдимия – той е приел в колата си лице, което е било без обезопасителен колан. Така че непосочването и на едното, и на друго обстоятелство в мотивите на проверяваната присъда не е злепоставило нито каузата на защитата, нито каузата на обвинението. 

Правилно са отчетени като обстоятелство със съществен отегчаващ потенциал множеството нарушения на правила на движение по пътищата, извършвани от подс. К. през краткия му шофьорски стаж. Тези прояви ясно сочат, че допуснатите в настоящия случай нарушения не са случайни, а се очертават като закономерна тенденция в поведението му на пътното платно. Настъпилото реабилитиране относно разискваните административни нарушения не може да заличи демонстрираната закономерност. Точно тази закономерност разкрива отегчаващи свойства, които съдът е длъжен да съобрази като фактор, който допълнително завишава степента на обществена опасност на осъщественото престъпление.

Отегчаващо обстоятелство, което изрично не е посочено в мотивите, е „преизпълнението“ на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В случая максимално допустимата скорост от 50 км./ч. е била превишена цели два пъти. Отделно обстоятелство от тази категория, също неотчетено от ПОС, се явява допускането и на още едно нарушение по ЗДвП. То не е причинно свързано с резултата, но пък е описаното в обвинителния акт, следователно може и трябва да се вземе предвид за увеличаване на наказанието. Става дума за поддържането и на несъобразена скорост. ПАС има предвид, че скоростта от 105 км./ч. драстично се е отклонявала от съобразената с траекторията на пътя (образуващ завой, преодолим със скорост най-много 75 км./ч.) и с движението в тъмната част на денонощието по оживената в 18.30 часа улица „*” . Безцеременното незачитане на споменатите фактори от пътната обстановка неминуемо завишава обществената опасност и морална укоримост на поведението на г-н К..    

Не може да се интерпретира като отегчаващо обстоятелство фактът, че след деянието подсъдимият е управлявал МПС, доколкото той няма задължение да се въздържа от това (поради което и свидетелството му за правоуправление не е било отнето)[1].

Не е вярно, че съдът от първата инстанция бил нарушил забраната по чл. 56 НК, като бил отчел съставомерен елемент (телесната повреда на шофьора на насрещното МПС) в качеството на отегчаващо обстоятелство. В случая споменатата забрана не се явява нарушена, доколкото настъпилата телесна повреда на св. К. е задължително да се съобрази като отегчаващо обстоятелство. Това е така, тъй като санкционната рамка е една и съща (от три до десет години лишаване от свобода) и при настъпила смърт на едного, и при смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице (арг. от чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ НК). Следователно настъпването на по-тежкия резултат, който влече идентична наказуемост, е законоустановено отегчаващо обстоятелство.

ПАС се съгласява с адв. К., че опитът за доброволно предаване на свидетелството за правоуправление на КАТ, доказан от твърдението на св. К., е израз на разкаянието на дееца. Приема и метафоричното обобщение, че „съвестта го е изяла“, доколкото представеното при първоинстанционното разглеждане на делото становище на клиничния психолог Е.К., който провежда лечението на К., описва висока тревожност с депресивни маркери, които не са отшумели въпреки дългия психотерапевтичен курс и приложената психометрична методика. Разбира се, че актуалните и до днес психически проблеми на подсъдимия следва да се отчетат като обстоятелство със смекчаващи свойства. От една страна, разкаянието, което очевидно ги е провокирало, говори за започнало поправяне и превъзпитание, а от друга страна тези проблеми, ведно с физическата травма, която К. също е понесъл вследствие на ПТП-то, играят ролята на своеобразно допълнително наказание.   

ПАС самостоятелно прецени сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на доказаните по делото индивидуализиращи обстоятелства и прие, че погрешното игнориране на едно от отегчаващите обстоятелства (допускането на несъставомерно нарушение по ЗДвП) е неутрализирано от неотчитането на последно коментираните смекчаващи обстоятелства. В крайна сметка ПлОС е стигнал до верния санкционен избор: четири години и шест месеца лишаване от свобода и пет години лишаване от право на управление на МПС. Изпълнено е и законовото изискване, поставено в чл. 57, ал. 2 НК, като наказанията от определената кумулативна санкция съвкупно отговарят на тежестта на престъплението и на личността на дееца, което ги прави годни да допринесат за постигане целите по чл. 36 НК.

Вижда се, че сроковете на двете наказания са недалеч от минималните. Силата, значението и тежестта на обстоятелствата със смекчаващи свойства превалират съвсем отчетливо, но и значението на обстоятелствата с противоположна насоченост е съществено. Така че няма основание да налагане на минималните срокове, а по аргумент за по-силното основание – и за индивидуализиране на лишаването от свобода под специалния минимум по чл. 343, ал. 4 НК (на претендираното основание чл. 58а,ал. 4 вр. чл. 55, ал.1,т.1 НК). По друг начин казано, наличните отегчаващи обстоятелства не само не позволяват определяне на наказанието лишаване от свобода под три години, но и не позволяват фиксирането му в тази най-ниска санкционна точка. Що се отнася до срока на допълнителното наказание, той е много малко над минималния (пет години при минимум четири години и шест месеца). ПАС сподели приложения подход, като взе предвид, че подсъдимият се очертава като твърде недисциплиниран шофьор, но все пак предходните му нарушения по ЗДвП са за нетежки нарушения, от които е минало доста време.

В заключение трябва да се обобщи, че първият съд е открил най-подходящата кумулативна санкция – санкцията, която е в симетрия с качествата на деянието и дееца.

След задължителното редуциране на основното наказание по предписания в чл. 58а, ал. 1 НК алгоритъм правилно са определени за изтърпяване три години лишаване от свобода.

С оглед изложените съображения за съотношението и взаимодействието между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства беше оценено като правилно и решението за прилагане института на условното осъждане. Личността на подс. К. не разкрива обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението.  Пък и се касае за непредпазливо престъпление, т.е. за престъпление, общественоопасните последици от което не са били предвиждани и съответно – желани. Вярно е, че и допуснатите нарушения и резултатът от престъплението са много тежки, но при решаване на въпроса за целесъобразността на условното осъждане съдът изхожда преди всичко от възможността поправянето на дееца да може да се постигне по този начин. Заради съществения потенциал на отегчаващите обстоятелства ПОС е бил прав да определи максималния изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.   

 

Правилна е присъдата в частта относно разноските и веществото доказателство и в тази част също ще бъде потвърдена.  

 

Съдът не откри основания за отменяне и изменяне на присъдата.

 

Изпълнени са поставените в нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК условия за присъждане на направените от страна на частните обвинители М. и Д.Ш.и В.Н. разноски в размер на 600 лева за възнаграждение на упълномощения повереник адв. В. (доказателство за заплащане на сумата е отметката в приложения на л. 43 от въззивното дело договор за правна помощ)

 

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативният съд

Р         Е        Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 260006/16.09.2020 г. по н.о.х.д. № 1408/20 г. по описа на ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Д.К. със снета самоличност да заплати на частните обвинители М.В.Ш. с ЕГН: **********, Д.Г.Ш. с ЕГН: ********** и В.Д.Н. с ЕГН: **********, направените от тях при въззивното разглеждане на делото разноски в размер на 600 (шестотин) лева.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.

 

                                            

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  

                                                       

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                   

                                                                                    2.