РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. И.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „САМАР 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“
№ 239, партер, магазин № 2, срещу Наказателно постановление № 589461 –
F588715/27.07.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София в Централно управление на Национална агенция за приходите, за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ,
за което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 (три хиляди) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че установената от инспекторите положителна разлика в
размер на 103,30 лева между отразения във фискалното устройство дневен
оборот и описаната касова наличност, представлява оборот от извършени
продажби, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, касаеща хипотезата „извън случаите на продажби“, в
случая е неприложима. В този смисъл се сочи, че в процесния случай не е
1
реализиран фактическият състав на посочената като нарушена разпоредба,
респективно и наложеното наказание е незаконосъобразно. На следващо
място се поддържа, че наложената на „САМАР 2016“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 3000 лева ясно показва, че самият
административнонаказващ орган категоризира установеното нарушение като
такова, свързано с неотчитане на приходи от продажби, което от своя страна
също води до извода, че нарушението не би могло да се подведе под нормата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ – аргумент, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Излага, че словесното описание на нарушението, дадено в НП, не
съответства на дадената от административнонаказващия орган правна
кваллификация, което противоречие представлява съществено процесуално
нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което възпрепятства
възможността да бъде разбрана действителната воля на наказващия орган,
което от своя страна е възпрепятствало и правото на защита на
жалбоподателя.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Т. – САК, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по
същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в
жалбата. Моли да се присъдят на доверителя му направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Пенчева,
която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена от служители на НАП проверка на 05.02.2021 г. в
търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – бърза закуска,
2
находящ се в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 239, магазин № 2,
стопанисван от „САМАР 2016“ ЕООД, обективирана в протокол № 0454080
от 05.02.2021 г. е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет №
0003077/05.05.2021 г. от монтираното и функциониращо към момента на
проверката фискално устройство марка „DATECS DP – 150“, индивидуален
№ DT767557 и индивидуален номер на ФП № 02767557, разчетната касова
наличност е в размер на 9,00 лева. Фактическата наличност в касата на
обекта, след опис, възлизала на 112,30 лева. Установената положителна
промяна в касовата наличност възлизала на 103,30 лева, представляваща
въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е била
отразена чрез функцията "служебно въведени" във ФУ – „DATECS DP –
150“, индивидуален № DT767557 и индивидуален номер на ФП № 02767557,
притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
При проверката е установено, че фискалното устройство притежава
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност
от фискалното устройство в размер на 103,30 лева, представляваща въвеждане
на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването му.
На 08.02.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на
управителя на дружеството, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.07.2021 г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП,
издал обжалваното наказателно постановление № 589461 –
F588715/27.07.2021 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от
ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция е размер на
3000,00 (три хиляди лева) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
3
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител АЛ. Н. ИЛ..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
И. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
4
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че „САМАР 2016“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В случая дружеството е следвало
чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от 103,30
лева, която е установена от контролните органи при извършване на
проверката и представлява въвеждане на пари в касата. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената
проверка, процесното фискално устройство е поддържало извършването на
такива операции, като се доказва и от показанията на разпитания по делото
свидетел, че в момента на извършване на проверката в търговския обект не е
бил издаден фискален касов бон и при извършването на контролна покупка от
органите на НАП - София.
Предвид гореизложеното, като не е била въведена сумата от 103,30 лева
чрез операция "служебно въведени" суми, дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
5
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3000
до 10000 лева. Административнонаказващият орган обаче е наложил
предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика въз
основа на какви обективни доказателства приема, че с извършеното
нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е стигнало до
неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ по- високата
санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в
касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. Остава неясно
върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на документално
отразяване на паричните суми, непременно води до извод за неотразяване на
приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата на първата
алинея на чл. 185 ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни средства, а не
печалба, въведени фактически в касата, без да бъдат отразени. Дори
актосъставителят не сочи към момента на проверката да са присъствали на
поръчка в обекта, извън контролната, която да не е била въведена по
надлежния ред в касовия апарат. Съгласно разпределената доказателствена
тежест по чл. 103 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН,
административнонаказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането
на процесната сума във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване
на приходи. Действително, управителят на санкционираното юридическо
лице е посочил, че поради пандемията след всяка поръчка следва да си мие
ръцете, поради което маркира поръчките накуп, но липсват по делото събрани
конкретни доказателства по посока на твърдението, че именно в процесния
ден, когато е била извършена проверката, е бил регистриран приход от
продажби, че такива изобщо са били реализирани, респективно че
фактическата наличност в касата на обекта е сума от търговска дейност. По
делото не са събрани доказателства за произхода и предназначението на
намерените в касата 103,30 лева в повече. Тяхната наличност не дава
възможност да се презюмира, че като сума те са оборот от извършени
6
продажби в търговския обект. Тоест, не може да се твърди убедително и
еднозначно, че с неотразяването на тази стойност в паметта на фискалното
устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. Настоящият съд
намира, че констатираната в случая положителна разлика между наличните в
касата парични средства и отчетения чрез ФУ дневен оборот от продажбите в
проверения обект, макар да изпълва състава на нарушението по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., не води до неотразяване на приходи. Такава
зависимост не е нормативно презюмирана, поради което подлежи на
констатиране и доказване във всеки един отделен случай. Житейското
предположение, че всяка положителна разлика между фактическата и
фискална наличност на каса е укриване на приходи няма доказателствена,
нито правна стойност в административнонаказателния процес, при
положение, че в акта и наказателното постановление няма такива фактически
констатации за неотразяване на приходи в конкретния случай, а същите не са
потвърдени и с доказателства от предвидените с чл. 104 и сл. от НПК във вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК,
вр. чл. 84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи
административнонаказателна отговорност единствено когато
"административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на
103,30 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то
и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това в случая следва да намери
приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1
ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно
7
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая е допустимо изменение
от въззивния съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение
от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита,
че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че неотразената сума във ФУ не е голяма (103,30 лева), а нарушението
е извършено за първи път, което не обуславя само по себе си завишена степен
на обществена опасност на извършеното нарушение.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да се измени,
като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция от 3000 на 500 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК
8
следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н18 от 13.12.2006 г., следва да се отнесе към така наречените "нарушения на
просто извършване". Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
"служебно въведени" суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в санкционната си част.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно ал.
4 в полза на учрежданието или организацията, издала оспорения акт, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът
следва да присъди в полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 100 лева,
съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 589461 – F588715/27.07.2021
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
основание чл. 185, ал. 2 Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в санкционната
част, като на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „САМАР 2016“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 239, партер,
магазин № 2, да заплати на Централно управление на Национална агенция за
приходите сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10