Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 377/25.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на шести август през две хиляди двадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№176/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.28, ал.1 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и и за установяване на конфликт на интереси (НОРИПДУКИ) във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на И.В.Х. ***
против Решение №Р-ЦУ-25/23.03.2020г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, с което е установен конфликт на интереси по отношение на
оспорващия и на основание чл.171, ал.2 от НОРИПДУКИ му е наложена глоба в
размер на 1000 лв, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(ЗПКОНПИ), за извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, в
качеството му на главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Монтана и това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на §2 от
ДР ЗПКОНПИ. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният
административен акт, като се сочат допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По
същество на спора оспорващия, чрез пълномощника си адвокат А., поддържа жалбата
си, моли да бъде отменен оспорения административен акт и претендира присъждане
на разноски по делото, като обстойни доводи развива в представена по делото
писмена защита в която сочи пороци свързани с нарушение на
административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д., оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният
административен акт и претендира присъждане на разноски по делото, като доводи
в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт развива в
писмена бележки.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо
правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореното Решение №Р-ЦУ-25/23.03.2020г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, с което е установен конфликт на интереси по отношение на
оспорващия и на основание чл.171, ал.2 от НОРИПДУКИ му е наложена глоба в
размер на 1000 лв, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(ЗПКОНПИ), за извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, в
качеството му на главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Монтана и това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на §2 от
ДР ЗПКОНПИ. Административния орган е
мотивирал издаването на оспорения административен акт с резултати от извършена
служебна проверка при която е установено, че оспорващия, в качеството му на орган по приходите е
извършил контролни производства на две търговски дружества - „Е*** “ ЕООД с ЕИК
* и „Г*** Б*** “ ЕООД с ЕИК * . Административния орган е установил, че „Е*** “
ЕООД с ЕИК * и „Г*** Б*** “ ЕООД с ЕИК * се обслужват счетоводно от Б*** К*** -Х***
, която е съпруга на оспорващия, чрез регистрираното от нея търговско дружество
„И*** “ ЕООД с ЕИК111563199, което е подавало по електронен път документи,
който са били обект на контролните проверки извършвани от оспорващия.
От
фактическа страна, по делото се установява следното:
По
електронен път в Министерство на финансите е подаден анонимен сигнал
вх.№94-00-771/23.02.2019г. (л.65 по делото), с който се посочват данни за
конфликт на интереси на оспорващия. Сигнала е препратен на Национална агенция
по приходите, като с писмо №ЕП-04-19-644/28.10.2019г. (л.55 по делото) на
подателя на сигнала е указано, че следва да отстрани нередности по подадения
сигнал. С доклад №ЕП-04-19-644/04.12.2019г. на Л*** Г*** , която е Ръководител
на инспекторат при Национална агенция по приходите (л.122,123 по делото), е
дадено становище до Изпълнителния директор на НАП, че сигнала следва да бъде
оставен без разглеждане като недопустим.
С доклад
№93-00-6164/23.12.2019г. Л*** Г*** , която е Ръководител на инспекторат при
Национална агенция по приходите (л.54 по делото), е уведомен Изпълнителния
директор на НАП, че след извършен анализ на информация са налице предположения,
че по отношение на оспорващия са налице основания да се приеме наличие на
конфликт на интереси и е дадено предложение за образуване на административно
производство по установяването му. Със Заповед №З-ЦУ-1974/23.12.2019г. на
Изпълнителния директор на НАП (л.5 от том втори по делото), е образувано административно
производство за установяване на конфликт на интереси на оспорващия. С докладна
записка №ЕП-04-19-644/17.02.2020г. Л*** Г*** , която е Ръководител на
инспекторат при Национална агенция по приходите (л.7 от том втори по делото), е
уведомила Изпълнителния директор на НАП, че предвид големия обем на информация
е налице необходимост от удължаване на срока на извършената проверка. Със
Заповед №З-ЦУ-266/21.02.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.9 от том
втори по делото), е продължен срока на проверката възложена със Заповед
№З-ЦУ-1974/23.12.2019г. на Изпълнителния директор на НАП.
Комисията,
която е назначена със Заповед №З-ЦУ-1974/23.12.2019г. на Изпълнителния директор
на НАП, е уведомила оспорващия за извършената проверка, като видно от Протокол
за извършени действия при проверка на инспекторат №1974-1/28.02.2020г.
(л.124,125 по делото) го е запознала със събраните доказателства и му е
представила възможност да вземе становище. В хода на проверката оспорващия е
имал възможност да ангажира доказателства и становища (в тази насока
доказателства на л.89-99 от том втори по делото). Комисията, която е назначена
със Заповед №З-ЦУ-1974/23.12.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, е
извършила проверка и е изготвила становище №М-24-04-70/18.03.2020г. (л.56-63 по
делото), с което го е информирала, че се установя извършено от оспорващия
нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ.
С Решение
№Р-ЦУ-25/23.03.2020г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, с което е установен конфликт на интереси по отношение на оспорващия
и на основание чл.171, ал.2 от НОРИПДУКИ му е наложена глоба в размер на 1000
лв, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, в качеството му на
главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана и това му
качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на §2 от ДР ЗПКОНПИ.
Оспорения административен акт е връчен на оспорващия на 25.03.2020г., което е
видно от положения подпис на оспорващия, тоест жалбата с вх.№706/07.04.2020г.,
с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения
срок и процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът,
стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от
НОРИПДУКИ, органът по избора
или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните
съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – постоянната комисия, се
произнася с мотивиранa заповед, съответно решение за наличието или липсата на
конфликт на интереси. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закон за националната агенция по
приходите (ЗНАП), изпълнителният
директор е орган по назначаване на държавните служители в агенцията и
работодател на служителите по трудово правоотношение в централното управление, тоест в случая е налице
компетентност на органа, който е издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената от чл.26, ал.2 от НОРИПДУКИ форма и съдържа необходимите
реквизити, който са предвидени при издаването му.
Не се установява при издаването
на административния акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са от категорията на
съществените и да налагат неговата отмяна. В случая производството е образувано
служебно от органа по назначаване, като на оспорващия е предоставена възможност
да представи становище по случая и да ангажира доказателства, тоест правото му
на защита не е нарушено. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че по
отношение на оспорващия е имало подаден анонимен сигнал за наличие на конфликт
на интереси, който не е разгледан по същество, тъй като е приет за недопустим,
не е значение за случая, тъй като органа по назначаване е образувал служебно
административното производство по издаване на оспорения административен акт. В
тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че производството по
анонимния сигнал не е приключило с административен акт е без значение за
настоящето производство, тъй като след като няма предходно произнасяне на
органа по назначаване по отношение на същия въпрос не е налице и процесуална пречка
служебно да бъде образувано производство за установяване на конфликт на
интереси по отношение на оспорващия. На оспорващия е предоставена възможност да
се запознае със събраните доказателства в хода на административното
производство и да вземе становище по тях, като обстоятелството, че не е бил
представляван от адвокат не е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като той е имал възможност
самостоятелно да упражни правото си на защита.
Неоснователно оспорващия
поддържа, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато
съществено нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като за да се установи, че е
налице конфликт на интереси или не следва да се обсъдят и приложат разпоредбите
на специалния ЗПКОНПИ, в който е регламентиран редът и начинът за установяване
на конфликт на интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт
на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен
интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение
на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на §2,
ал.1, т.1 от ДР ЗПКОНПИ регламентира, че глава осма от ЗПКОНПИ се прилага и по
отношение на служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт.
Нормата
на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до
облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична
длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а
облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване
на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права,
получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните,
получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние,
предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или
обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно
събитие /чл. 54 от ЗПКОНПИ/.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че
фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ във вр. с §2, ал.1, т.1 ДР ЗПКОНПИ, изисква
кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице,
което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен
интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност
този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на
задължението му по служба. Конфликтът на интереси като административно
нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да
съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемащо длъжност в
администрацията на орган на изпълнителната власт, да има частен интерес,
който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси се
обективира не в резултата - придобита лична облага, а във възможността частният
интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.
Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, постигната или
реализирана, а следа да бъде само и единствено възможна
като резултат.
По
делото не е спорно, че оспорващия е лице заемащо длъжност в администрацията на
орган на изпълнителната власт, тоест налице е първата кумулативна
материалноправна предпоставка за да се приеме, че е налице конфликт на интереси.
По
делото не е спорно, че Б*** К*** -Х*** , която е съпруга на оспорващия и която
има регистрирано търговско дружество „И*** “ ЕООД с ЕИК111563199, е подавала по електронен път
документи за дружествата „Е*** “ ЕООД с ЕИК * и „Г*** Б*** “ ЕООД с ЕИК * ,
който са били обект на контролните проверки извършвани от оспорващия, тоест
налице са втората и третата кумулативни материалноправни предпоставки за да се
приеме, че е налице конфликт на интереси. Горното обстоятелство се установява от събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания на свидетелите К.В. и Ц.Ф., които се
кредитират от съда като обективни и безпристрастни. Свидетеля К.В. изрично
изяснява, че оспорващия не е спазил предвидената форма за отвод от участие в
разпределените му проверки, които са инициирани по подадени по подадени по
електронен път от съпругата му искания от
„Е*** “ ЕООД с ЕИК * и „Г*** Б*** “ ЕООД с ЕИК * . Свидетеля Ц.Ф.
изяснява, че оспорващия е подписал изготвените справки по извършената проверка
по исканията, които са инициирани по
подадени по подадени по електронен път от съпругата му искания от „Е*** “ ЕООД с ЕИК * и „Г*** Б*** “
ЕООД с ЕИК * . По разбиране на настоящия съдебен състав, частния интерес по
смисъла на чл.53 от ЗПКОНПИ намира проявление в обстоятелството, че
материалната облага в случая е за свързано лице по смисъла на §1, т.1, б.“а“ ДР
ЗПКОНПИ, тъй като със дейността си като собственик на търговско дружество „И*** “ ЕООД с ЕИК111563199,
съпругата на оспорващия безспорно получава такава при счетоводното обслужване
на дружествата „Е*** “ ЕООД с ЕИК * и „Г***
Б*** “ ЕООД с ЕИК * .
В съдебната
практика на Върховният административен съд нееднократно, при тълкуване на
разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 от отменения Закон за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси, чието съдържание е възпроизведено в
текствете на чл. 52, чл. 53, чл. 54 и чл. 58 от действащия ЗПКОНПИ, е посочвал,
че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как
упражнените правомощия на служител в органите на
изпълнителната власт са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на
интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо длъжност в
органите на изпълнителната власт, е във връзка с упражняването на неговите правомощия по служба. За
съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на
посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се
осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано
резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически
ситуации, в които дадено лице, заемащо длъжност в органите на
изпълнителната власт, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин
компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват
функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е
предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности,
осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на
база законоустановените критерии, като в случая целта на
закона е постигната с издаването на оспорения административен акт. В тази
връзка следва да се отбележи, че оспорващия е имал възможност и е следвало в
съответствие с разпоредбата на чл.63 от ЗПКОНПИ и утвърдената в НАП процедура
на отвеждане на орган по приходите от участие в производство, да си направи самоотвод от изпълнението на
конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора
или назначаването, а
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че той е
участвал в описаните по-горе проверки, тоест не е предприел предвидените
действия за предотвратяване на конфликта на интереси.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно приложимите
материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Д. за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплатят в полза на Национална агенция по приходите разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство осъществено от юрисконсулт Д., което на
основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева или общо разноски в размер
на 100 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспореното Решение
№Р-ЦУ-25/23.03.2020г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, с което е установен конфликт на интереси по отношение на оспорващия
и на основание чл.171, ал.2 от НОРИПДУКИ му е наложена глоба в размер на 1000
лв, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, в качеството му на
главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана и това му
качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на §2 от ДР ЗПКОНПИ е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, предвид което на основание чл.172 ал.2 и
чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Х. *** против Решение №Р-ЦУ-25/23.03.2020г.
на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.
ОСЪЖДА И.В.Х. *** да заплати на Национална агенция по приходите гр.София разноски по воденото съдебно производство в
размер на 100 (сто)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: