Решение по КНАХД №1724/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Й. А. Х., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 1, ап. 2, чрез адв. И. Д. – ВАК, против Решение № 680/05.06.2025 г., постановено по АНД № 20253110200691 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-8703-001721/29.11.2024 г., издадено от ВПД Началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Й. А. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Счита, че съдът безкритично е възприел тезата на административнонаказващия орган (АНО) без да извърши преценка дали тя кореспондира с логиката и фактическите обстоятелствата. Сочи, че първостепенният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетеля, тъй като са налице съществени разминавания в тях. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП, в условията на евентуалност да се редуцира наложеното наказание в предвидения по закон минимум.

Ответникът по касационната жалба – ВПД Началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, не е депозирал отговор по касационната жалба, в открито съдебно заседание не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 24-8703-001721/29.11.2024 г., издадено от ВПД Началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Й. А. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ВРС е приел за установено от фактическа страна, че на 12.11.2024 г., около 21.15 ч., Хаджиянев управлявал лек автомобил „БМВ 540“ с рег.№ [рег. номер], като се движел в гр. Варна, по [улица]в посока [улица]в гр. Варна към к.к. “Златни пясъци“. На около 50 м преди Паркмарт, в банкета на пътя, се намирали полицейските служители при сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР-Варна - свид. М. Й. и свид. Я. Ф., които осъществявали контрол във връзка с възложена им специализирана полицейска операция по линия на пътния травматизъм. Полицейските служители били с униформи със светлоотразителни части върху тях, с надпис „Полиция“ и бадж със съответен номер. Към момента, в който жалбоподателят се включвал в пътното платно от [улица]на [улица], свид. Й. му подял ясен сигнал за спиране със стоп палка. Последният вдигнал високо едната си ръка, държаща палката, а с другата ръка посочил на Хаджиянев къде вдясно от платното за движение да спре управлявания от него автомобил. Последният не спрял на подадения от свид. Й. сигнал на указаното му от свид. Й. място или в най-дясната част на пътното платно, поради което бил последван от полицаите със служебния им автомобил и установен, и спрян на [улица]. След като е установена самоличността на нарушителя, свид. Й. съставил срещу него АУАН Серия GA № 1359342/12.11.2024 г., като описал допуснатото според него нарушение на чл.103 ЗДвП.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на Хаджиянев, който не вписал в съдържанието му възражения. Такива не се постъпили и последствие в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН административно наказващият орган (АНО) е издал НП № 24-8703-001721/29.11.2024 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка и посочената правна квалификация на извършеното нарушение. На касатора за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие са разпитан актосъставителят М. Й. и неговият колега Я. Ф. - очевидци на деянието.

Въззивната инстанция е приела, че АУАН е съставен от компетентен служител, а НП е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 ЗАНН. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е от страна на АНО изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, цитиран е и АУАН, въз основа на който се издава. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и е възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на двамата свидетели Й. и Ф. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото факти, поради което изцяло ги е кредитирал. Доказателства да не е подаван надлежен ред сигнал със стоп палка или нарушителя да не е видял органите на реда не са ангажирани в административнонаказателното и в съдебното производство. Районният съд е приел, че индивидуализацията на административното наказание следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван множество пъти с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП.

С оглед направените изводи, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното НП.

Настоящия тричленен състав намира решение на въззивния съд за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че безспорно се установява по делото извършването на нарушенията, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ч., както и че правилно са определени наказанията като вид и размер.

Настоящият тричленен състав напълно възприема констатациите на въззивния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Касационната инстанция намира за необходимо да изложи и следното:

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Лишено от основание е оплакването, че съдът безкритично е възприел единствено тезата на АНО, а описаният механизъм на извършване на нарушението не отговаря на елементарната житейска логика. Въз основа на правилна преценка в съвкупност на доказателствата ВРС установил от обективна страна, че Х.е възприел подадения му сигнал за спиране със стоп-палка, но не е спрял. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, районният съд правилно заключил, че Й. А. Х. е водач на МПС, който не е изпълнил задължението, което му вменява чл. 103 ЗДвП, и е осъществил от обективна и субективна страна деянието, възведено в административно нарушение в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представител на касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка.

Съгласно чл. 103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Т. е. водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприеме плавно спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му сигнал със стоп-палка не предприеме незабавно такова плавно спиране в най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено му от полицая, а продължи движението на автомобила, осъществява от обективна и субективна страна състава на деянието, възведено в чл. 103 ЗДвП като административно нарушение – т. е. осъществява отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, за което следва да му бъде наложена административна санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Неоснователно е и искането на касатора в условията на евентуалност да му бъде редуцирано наложеното наказание в предвидения минимум. Не са изложени съображения, които да мотивират редуциране на наложеното наказание. Липсва и основание за налагането им в минималния възможен размер, доколкото от представените характеристични данни (справка за нарушител-водач) се установява издадени и влезли в сила 12 бр. наказателни постановления и 10 бр. фишове, за различни нарушения на ЗДвП, поради което така индивидуализираните две санкции съответстват на обществената опасност на дееца и налагането им кореспондира на целите на наказанието, съгласно чл. 12 ЗАНН, както правилно изтъкнал и решаващият състав на ВРС.

В обобщение на изложеното, съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на въззивния съд оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН касаторът Й. А. Х. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 680/05.06.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200691 по описа за 2025 г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Й. А. Х., [ЕГН] да заплати в полза на ОДМВР-Варна сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.