№ 44
гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500866 по описа за 2021 година
Производството е въззивно- по чл.258 от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на РС Панагюрище , постановено по гр. д.№ 173 по описа за
2020 година е отхвърлен предявения от ХР. ИВ. Д., ЕГН: **********, Н. К.
Д., ЕГН: ********** и М. ИВ. Д., ЕГН: ********** - всички от град П. със
съдебен адрес: град П. ул. „Георги Бенковски” № 8, чрез адвокат Ц.Ч. от
Пазарджишка адвокатска колегия, против „МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец” ,
ул. „Г.С Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.Г.С., иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК
за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат вземането,
обективирано в изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч. гр. дело №
441/2009 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ищците в
първоинстанционното производство , представлявани от адв. Ч..
1
Излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението.
Считат, че съдът не е безпристрастен и че е допуснато отклонение от
утвърдената съдебна практика в този съд.
Крайният извод на съда бил обоснован с друго решение , което не
представлявало задължителна съдебна практика. Излагат се доводи относно
действието и приемането на ТР.
Изводите на съда били изцяло неверни и не кореспондирали с
доказателствата по делото, нито с установените в производството факти.
Съдът приел, че се касае за иск предявен от длъжниците срещу кредитора на
вземането. Взискателят в изпълнителния процес не доказал да е носител на
вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното
дело. Изпълнителният лист бил издаден в полза на „УниКредит Булбанк” АД
на 16.10.2009 г. в производството по ч. гр. д. № 441/2009 г. на PC
Панагюрище и въз основа на него през 2009 г. е образувано изпълнително
дело № 1384 по описа на ЧСИ Обретенова. Представения по настоящото
дело Договор за цесия от 2012 г. установявал прехвърляне (цесия) от банка‐
та на ответника не на вземането по изпълнителния лист, а на друго -
произтичащо от договор между банката и наследодателя на ищците. Ако
действително договарящите страни по договора за цесия са имали
намерението да се прехвърли вземането по изпълнителния лист, именно и
това са щели да сторят. Вземането по изпълнителния лист не е нито
„привилегия“, нито „обезпечение“, нито какъвто и да било придатък
(„принадлежност“) на цедираното вземане (за действително продаденото
вземане - §1, т. 1.1. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от
04.12.2012 г.). На практика, прехвърлено е „спорното право“, а не правото на
вземане по изпълнителния лист. Прехвърленото вземане дава възможност (по
арг. и от чл. 226 ГПК) на приобретателя му да го предяви по исков ред или да
се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, но не и
да се ползва от издадения вече изпълнителен лист на прехвърлителя. Той не
можел да се приеме за „частен правоприемник на взискателя“. Неправилно
съдът възприема като даденост и конституирането на ответника като нов
взискател на 30.07.2013 г. по същото изпълнително дело, доколкото
евентуално прехвърляне на вземането по изпълнителния лист или
правоприемство в изпълнителния процес (по арг. и от чл. 429 ГПК) води само
2
до заместване на страната (защитата и срещу това действие също е по реда
на чл. 439 ГПК). При това положение, последното валидно според закона
действие на носителя на вземането по изпълнителния лист за принудителното
му изпълнение е предприето на 16.08.2012 г. с молбата му за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците И. и Н. Д.и (не е
наложен). Всички последващи действия по това изпълнително дело,
включително и по продълженото под №757/ 2015 г. и новообразуваното под
№ 459/2018 г. по описа на ЧСИ С. са извършени от нелигитимна страна и не
могат да породят целения правен резултат. В този смисъл, вземането на
носителя на вземането по изпълнителния лист е погасено по давност,
доколкото от 16.08.2012 г. до постановяване на решението от районния съд не
е предприемал никакви действия по принудителното му изпълнение, а на
ответника ищците не дължат нищо, още по-малко - вземането по процесния
изпълнителен лист.
Дори да се приеме, че ответникът по делото е заместил взискателя по
посочените изпълнителни дела (а не „конституиран като нов взискател“), в
продължение на повече от две години след 16.08.2012 г. и той не е поискал
извършването на изпълнителни действия и „по право“ изпълнителното
производство е прекратено на 17.08.2042 г. След тази дата, каквито и
изпълнителни действия да са предприемани по това производство и от когото
и да било - те били негодни да породят последици.
Молят решението да бъде отменено и иска уважен , претендират
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от „Макроадванс“ АД.
За да постанови решението съдът приел, че съгласно Постановление на
пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г. (обявено за изгубило сила едва с
Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. на ВКС) погасителната давност за
вземането не тече по време на изпълнителния процес, като се позовава и на
Решение № 170/17.09.2018 Г. по ГД № 2382/2017 г. на ВКС.
Оспорват доводите ,че незаконосъобразността на решението се дължала
и на отклонението му от възприетата според жалбоподателите практика на
този съд и това обосновава и съмнение за безпристрастрастността на съда.
Сочат , че всяко решение следва да се основава на доказателствата по делото
и вътрешното убеждение на съда. Считат, че практиката на Върховния
касационен съд и на Върховния административен съд е задължителна за
съдилищата/което не е вярно/.
3
Считат, че дори да се приеме, че последното валидно изпълнително
действие в настоящия казус е посочената от жалбоподателите дата
(16.08.2012 г.), то изпълнителното производство се е прекратило по силата на
закона на 16.08.2014 г. (две години след това действие съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК) и от този момент е започнала да тече петгодишната давност, но
същата е прекъсната с молбата за образуване на ново изпълнително дело на
22.02.2018 г. при ЧСИ Деница С.. Постановените от РС Панагюрище ,
цитирани решения, с оглед конкретната фактическа обстановка ,подкрепяли
тезата на ответника.
Обсъдени са доводите във връзка с практиката , на която
жалбоподателите се позовават.
Оспорват и довода , че ответникът всъщност не е „кредитор“ спрямо
жалбоподателите, като твърдят, че с процесния договор за цесия цедента е
прехвърлил на ответното дружество не вземането си по изпълнителния лист
(вземането по който е предмет на настоящото производство), а друго вземане
- произтичащо от договора между банката и наследодателя на
жалбоподателите.
Независимо от етапа, в който се намира съответното вземане на цедента
към датата на цесия, то се прехвърля в своята съвкупност (освен ако не е
уговорено изрично друго), като в случай че е налице висящо изпълнително
производство, то легитимен взискател е цесионерът (след представяне на
договора за цесия). Неразбираемо било твърдението, че процесният договор
за цесия прехвърля спорно право, а не вземането по изпълнителния лист,
доколкото освен че договорът за цесия е „озаглавен“ като „договор за
продажба и прехвърляне на вземания“, то той и в самото си съдържание
визира и вземания, инкорпорирани в изпълнителни листа, част от което
съдържание е чл. 4.4. от договора за цесия. Също така в чл. 1.1. от Договора
за цесия страните по него са уговорили, че „вземане“ (предмет на договора)
означава всяко продадено и прехвърлено вземане, ведно с всички
произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности. Изпълнителния лист бил акт на съда, който
удостоверява правото на кредитора на принудително изпълнение срещу
имуществото на длъжника.
Намират съдебното решение за правилно и по същество.
Позовават се на съдебна практика , като следва да се прави
разграничение между перемпция и погасителна давност и съответно –
последиците им. Новото искане след прекратяване на производството поради
перемпция на свой ред прекъсвало давността ,независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Не образуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е
изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
4
действия за принудително изпълнение, като давността е свързана с
поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Но
дори изпълнителното дело да е било перемирано, не образуването на новото
искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.
Действително образуването на изпълнително дело не е предприемане на
принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Дори да бъде прието, че по някое от процесиите изпълнителни дела с
предмет процесното вземане е налице перемпция, то предвид молбите,
депозирани по същите от страна на взискателя, а именно:
На 09.12.2009 г. е депозирана молба от взискателя при ЧСИ М.О. за
образуване на изпълнително дело срещу длъжниците И. Х. Д. и Н. К. Д.,
с която взискателят възлага на съдебния изпълнител правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ и въз основа на която е образувано ИД 1384/2009 г. по
описа на ЧСИ М.О.;
На 09.02.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя, с която е поискано да бъде наложена от съдебния изпълнител
възбрана върху имот собственост на И. Х. Д., както и да бъде наложен
запор върху трудовите възнаграждения и на двамата длъжници И. Х. Д. и
Н. К. Д.;
На 22.03.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения,
получавани от И. Х. Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис
на недвижим имот, собственост на И. Х. Д.;
На 16.08.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила отново молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения,
получавани от И. Х. Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис
на недвижим имот, собственост на И. Х. Д.;
На 31.03.2014 г. взискателят депозира молба за снабдяване с
удостоверение за наследници на И. Х. Д., съгласно която и на 19.08.2014
г. по делото са конституирани и М. ИВ. Д. и ХР. ИВ. Д.;
На 16.09.2015 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от
взсикателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ХР. ИВ. Д., който и запор е наложен още същия ден;
На 08.01.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана друга молба от
взискателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ХР. ИВ. Д.;
На 22.02.2018 г. „Макроадванс“ АД депозира молба за образуване наново
изпълнително дело с предмет същото задължение, доколкото давността
за вземането към тази дата не е изтекла, въз основа на която молба е
образувано ИД № 459/2018 г. по описа на ЧСИ Деница С., с която молба
е поискано от взискателя налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника ХР. ИВ. Д. и запор върху банковите сметки
на Н. К. Д.;
5
На 31.08.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагане на възбрана
върху имот, собственост и на тримата към този момент вече длъжници,
като на 04,09.2018 г. съдебният изпълнител е наложил същата;
На 11.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
въру трудовото възнаграждение на Н. К. Д.;
На 04.10.2019 г. е депозирана молба от взискателя за опис на движими
вещи на адресите на тримата длъжници.
Счита , че с всяка от постъпилите молби , независимо от това дали е
налице перемпция и независимо, че не въз основа на всяка от тези молби е
образувано формално ново изпълнително дело, погасителната давност е
прекъсвана и не е налице период на бездействие от над пет години.
При образуване на изпълнителното дело № 1384/2009 г. по описа на
ЧСИ М.О. на 09.12,2009 г. давността за вземането е спряла да тече съгласно
приетото в действащото към онзи момент Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд и е започнала да тече отново спрямо всеки от
длъжниците на 26.06.2015 г. — датата на влизане в сила на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Така давността би могла да изтече
най- рано на 26.06.2020 г., но доколкото на 22.02.2018 г. „Макроадванс“ АД е
депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело, по което
впоследствие са искани и предприемани множество други действия спрямо
всеки от длъжниците, то всяко от тях прекъсвало отново давността.
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в т. 10 приема, че нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, което разрешение следвало да се прилага от
26.06.2015 г., доколкото до този момент задължително за правоприлагащите
органи е било Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което давността за вземането не тече по време на изпълнителния
процес и което едва ТР № 2/2013 г. изрично обявява за загубило сила.
Дори да се приеме, както е посочено в исковата молба, че изпълнително
дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М.О. е перемирано на 16.08.2014 г. (две
години след последното валидно изпълнително действие), то петгодишната
давност за вземането е започнала да тече най-рано от 16.08.2014 г. (датата на
настъпване на перемпция, т.е. на която по силата на закона изпълнителното
дело е прекратено), което би означавало, че е следвало да изтече на 16.08.2019
г., но същата е прекъсната на 22.02.2018 г. с молбата за образуване на новото
изпълнително дело № 459/2018 г. по описа на ЧСИ Деница С..
Молят решението да бъде потвърдено, претендират разноски и правят
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В жалбата са изложени пространно доводи за липсата на
6
безпристрастност у съда , които са голословни или пък се основават на
недоволството на жалбоподателите от крайния резултат. Последното е въпрос
на правилност. Съдът има свободата да реши поставените правни въпроси
според доказателствата и вътрешното си убеждение , като при наличие на
противоречива съдебна практика е свободен да приеме убедителното и
правилно според него становище. Обстоятелството , че основава изводите си
на решение на ВКС , застъпващо една от двете подържани тези, не опорочава
съдебния акт , нито формирането на волята на съда. Дори да е налице
отклонение от съдебната практика на този съд по други решения ,това не се
отразява на валидността на решението , нито пък би могло да се обсъжда като
знак за пристрастност.
Действително – противоречивата съдебна практика не е добър знак и би
следвало бързо и ефикасно това противоречие да бъде преодолявано .Към
момента е висящо производство по т.д. именно по съществения за спора
въпрос. Постановяването на ТР ще задължи съдилищата да го решават по
приетия в него начин , но до постановяването му ,всеки съдия има правото и
задължението да прилага закона според вътрешното си убеждение.
Отделно от това самите ищци са насочили иска си срещу този ответник
за да установят несъществуване на вземане , поради погасяването му по
давност и в жалбата си отричат на практика пасивната му легитимация по
иска , което пък е несъвместимо с допустимостта на иска.
Следователно , съдът приема , че съдебното решение е валидно и
допустимо и следва да се произнесе по неговата правилност. Следва да се
посочи, че с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция
дължи произнасяне по доводите , изложени във въззивната жалба. В
конкретния случай съдът приема ,че са изложени доводи ,касаещи
принципния въпрос за погасителната давност – кога тече , как се прекъсва и
съответно значението на променената съдебна практика за основанията за
спирането и, както и въпросът за легитимацията на ответника като кредитор
и в този смисъл значението на предприетите от него действия в
изпълнителното производство.
Въззивният съд , за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявен е иск от ХР. ИВ. Д., Н. К. Д. и М. ИВ. Д. - всички от град П.
със съдебен адрес: град П. ул. „Георги Бенковски” № 8, чрез адвокат Ц.Ч. от
Пазарджишка адвокатска колегия, срещу „Макроадванс” АД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Средец” , ул. „Г.С Раковски” № 147,
ет.5, ап.14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С. с правно
основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на различни дати през 2018 г. и 2019 г.
били уведомени от ЧСИ с peг. № 889 на КЧСИ - Деница С., с район на
действие Пазарджишки окръжен съд за предприемането на действия по
7
образувано срещу тях изпълнително дело № 20188890400459 по описа на
същия ЧСИ, за принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист,
издаден на 16.10.2009 г. в производството по ч. гр. д. № 441/2009 г. по описа
на Районен съд - Панагюрище.
Вземането на ищеца „Макроадванс” АД възлизало на сумата от 7 024,74
лв., представляваща сбор от главница в размер на 5 128,63 лв., договорна
лихва за периода от 02.07.2007 г. до 11.10.2009 г. в размер на 1 359,76 лв.,
разноски в размер на 536,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдени
солидарно да изплатят сумите по изпълнителния лист били ищцата Н. К. Д. с
ЕГН: ********** и И. Х. Д. с ЕГН- **********, починал и заместен от
наследниците му - тримата ищци.
Ищците твърдят, че не дължат изпълнение на претендираното вземане
поради погасяването му по давност, тъй като въз основа на изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело 20097580401384 по описа на ЧСИ peг. №
758 с последно валидно изпълнително действие, извършено на 16.08.2012 г. и
перемирано на 16.08.2014 г. Твърди се, че изпълнително дело 200975804013
било изпратено по компетентност на ЧСИ peг. № 889 на КЧСИ - Деница С. и
преобразувано при нея на 07.09.2015 г. под № 757/2015 г., което дело от своя
страна било прекратено с постановление от 09.01.2018 г. При това положение
новото изпълнително дело с № 20188890400459 на ЧСИ peг. № 889 ,
образувано на 22.02.2018 г. било образувано при изначална липса на
изпълняемо право на взискателя, тъй като били изминали повече от пет
години от последното действие на ЧСИ за принудително изпълнение на
вземането. При тези твърдения ищците молят съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че не дължат на ответното дружество
изпълнение по изпълнително дело № 20188890400459 на ЧСИ per. № 889 -
Деница С. на вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
дело № 441/2009 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответното дружество намира исковете за неоснователни.
Твърдят, че на 26.01.2006 г. бил сключен договор за банков кредит №
19/26.01.2006 г. между „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като кредитор и И. Х.
Д., в качеството му на кредитополучател, и Н. К. Д., в качеството й на
8
солидарен длъжник. След преустановяване плащането на вноските за
издължаване на кредита, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се било снабдило с
изпълнителен лист от 16.10.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 441/2009 г. по
описа на Районен съд - П. въз основа на който на 09.12.2009 г. било
образувано изпълнително дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М.О.. Твърди
се, че на 04.12.2012 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като цедент и
„МАКРОАДВАНС“ АД, като цесионер, с който договор Банката била
прехвърлила вземането си срещу И. Х. Д. и Н. К. Д. по договора за кредит.
Прехвърлени били дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията,
лихвите и другите принадлежности на вземането. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал.З от ЗЗД, длъжниците били уведомени за
извършената цесия с уведомително писмо с обратни разписки.
По делото били поискани е предприети изпълнителни действия
,конкретизирани по време и вид в отговора.
Ответникът твърди, че давността на вземането към датата на депозиране
на исковата молба не е изтекла, тъй като при образуване на изпълнително
дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ М.О. на 09.12.2009 г., давността за
вземането е спряла да тече, съгласно приетото и действащо Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, като е започнала да тече отново на
26.06.2015 г., когато е влязло в сила Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. по
описа на ОСГК на ВКС. По този начин, давността би могла да изтече на
26.06.2020 г., но доколкото на 22.02.2018 г. ответника бил депозирал молба за
образуване на ново изпълнително дело, по което са били искани и
предприемани множество други изпълнителни действия спрямо всеки един от
ищците, всяко едно действие било прекъсвало давността. Твърди се, че след
образуване на последното изпълнително дело № 459/2018 г., по същото били
предприети множество своевременни и валидни изпълнителни действия
спрямо всеки един от тримата ищци, поради което било редовно и действащо
и към датата на депозиране на писмения отговор. При тези твърдения
ответника моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск, като неоснователен.
Подробните доводи в писмения отговор са идентични с тези , изложени
във въззивната жалба.
9
Едва в писмените си бележки ищците са изложили доводи относно
легитимацията на ответника , считайки,че вземането по изпълнителния лист
не му е прехвърлено.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Производство пред ЧСИ Обретенова е образувано по молба от 9.12.2009
година на „Уни Кредит Булбанк“ АД срещу И. Д. и Н.Д.. Производството е
образувано за изпълнение на парично задължение в размер на 5128,63 лева –
главница ,1359,76 лева лихва за посочен период , разноски и законна лихва.
Изпълнителния лист е и зададен въз основа на заповед за незабавно
изпълнение.
С молбата е поискано и предприемане на конкретни изпълнителни
действия.
Насрочен е опис на движими вещи на 3.05.2010 година.
Както в писмения отговор , така и в отговора на въззивната жалба
ответникът е посочил хронологично извършени действия по изпълнителните
дела. Съдът констатира при проверка по приложените дела , че действително
такива действия са извършвани.
Вярно е ,че последното валидно изпълнително действие е извършено
на 16.08.2012 година и от този момент е започнал да тече и изтекъл
двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. След това са предприети
действия за конституиране на „Макроадванс“АД като взискател , въз основа
на сключения договор за цесия, за който длъжниците са надлежно уведомени.
Констатирана е и смъртта на един от солидарните длъжници И. Д. и
предприети действия по конституиране на наследниците му.
Направено е искане за изпращане на делото при условията на чл.427
ал.2 от ГПК на ЧСИ С. ,тъй като недвижимия имот , върху който е поискано
насочване на изпълнението и съответно движимите вещи ,за които са
предприети действия се намират в района на действия на този ЧСИ.
Всичко това поставя интересния въпрос дали е било налице бездействие
на взискателя , при положение ,че той е направил искане за предприемане на
изпълнителни действия , изпълнил е задължението си да внесе дължимите
държавни такси , но поради необходимостта от време да са решат
10
процесуалните въпроси и действията на ЧСИ такива не са предприети. Такова
положение не може да бъде ценено във вреда на взискателя.
При изпращане на делото на ЧСИ С. веднага е направено искане и
посочени конкретни изпълнителни действия ,като са предприети такива по
налагане на запор върху трудово възнаграждение.
При така установеното , съдът намира исковете за неоснователни.
Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение.
С т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК бе
прието по задължителен за съдилищата начин, ,че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител .
Този въпрос е уреден по различен начин от приетото в ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече в хода
на изпълнителното производство.
Съдът споделя изцяло тезата , подържана от РС и развита в цитираното
решение на ВКС, че разрешението за прекъсване на погасителната давност
,прието с ТР следва да се прилага занапред ,от момента на приемането му.
Или до 26.06.2015 година висящността на изпълнителното производство
прекъсва погасителната давност. Такова разрешение съхранява правата на
страните в изпълнителното производство. Действително по този въпрос
предстои постановяване на ТР , но висящността на тълкувателно дело не е
основание за спиране на производството пред въззивната инстанция.
Висящността на изпълнителното дело позволява извода, че до момента
на прекратяването му погасителна давност не е текла.
Решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде
потвърдено. При решаването на въпросите , възникнали след постановяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК следва да се
търси баланс между правата на длъжника и взискателя. Действително
бездействието на взискателя не би следвало да бъде поощрявано , а
санкционирано именно с прилагане както на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК , така и чрез института на погасителната давност. От друга страна обаче
не бива да бъде поощрявано и недобросъвестното поведение на длъжника.
11
Невъзможността за принудителното реализиране може да се дължи както на
липсата на всякакво имущество у длъжника , така и на недобросъвестното му
поведение, изразяващо се в укрИ.е на такова.
Безспорно когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС
и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в
който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
При постановяване на последващо решение , с което се тълкува по нов начин
вече тълкувана правна норма или се разрешава правен проблем,то се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората
част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради
което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент.
Дори да се приеме подържаното от ищците ,че последното валидно
изпълнително действие е предприето на 17.08.2012 година, то ефекта на
перемпцията би настъпил след изтичане на две години. Въпреки възприетото
от съда ,че до м. юни 2015 при висящност на изпълнителното производство
давност не е текла, дори да се приеме ,че от този момент е започнала да тече
установената в закона петгодишна давност,то с предприемането на
изпълнителни действия през 2015 година по налагане н а запор върху трудово
възнаграждение, давността е прекъсната.
Без значение е ,че въпреки наличието на основания по чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК изпълнителното производство не е реално прекратено , а производството
е продължило и по същото изпълнително дело са предприемани
изпълнителни действия. Ефекта на изпълнителните действия е във всички
случаи прекъсване на давността.
Доводите , че ответника в исковото производство не е носител на
вземането , съответно не би могъл да бъде взискател в изпълнителното
производство , поради което и предприетите от него действия нямат ефекта
12
на действия на кредитор , респективно взискател , са неоснователни.
На първо място те са изложени едва в писмените бележки , приложени
по делото , но и по същество са несъстоятелни.
След като кредитодателя се е снабдил с изпълнителен лист ,въз основа
на издадена заповед за незабавно изпълнение, съответно е предприел
действия по образуване на изпълнително производство. В хода на
изпълнителното производство са представени доказателства , че вземането е
прехвърлено на ответника. При прехвърляне на вземането след образуване на
изпълнително производство, се извършва промяна на взискателя. Съдебният
изпълнител след като извърши преценка дали е прехвърлено вземането и
уведомен ли е длъжника за цесията, предприема действия по промяна на
взискателя, което е негово правомощие по силата на чл.429 ал.1 от ГПК.
Касае се за частно правоприемство. Валидността и основателността на
искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и
съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез
ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди (арг. и от чл. 74
ЗЧСИ), ако органът е частен съдебен изпълнител. Промяната в страните в
изпълнителното производство не заличава дълга, той продължава да
съществува и да е обект на принудително изпълнение, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му.
По изложените съображения , съдът намира , че първоинстанционното
решение е правилно и при условията на чл.272 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
Ответникът по жалбата претендира разноски , като е представляван от
юрисконсулт. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК ,
цената на иска , правната сложност и участието в производството определя
дължимите разноски на 150 лева.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Панагюрище , постановено по гр. д.№
173 по описа за 2020 година, с което е отхвърлен предявения от ХР. ИВ. Д.,
ЕГН: **********, Н. К. Д., ЕГН: ********** и М. ИВ. Д., ЕГН: ********** -
всички от град П. със съдебен адрес: град П. ул. „Георги Бенковски” № 8, чрез
адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, против
„МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Средец” , ул. „Г.С Раковски” № 147, ет.5,
ап.14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., иск с правно
основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за установяване по отношение
на ответника, че ищците не дължат вземането, обективирано в изпълнителен
лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч. гр. дело № 441/2009 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище.
Осъжда ХР. ИВ. Д., ЕГН: **********, Н. К. Д., ЕГН: ********** и М.
ИВ. Д., ЕГН: ********** - всички от град П. със съдебен адрес: град П. ул.
„Георги Бенковски” № 8, чрез адвокат Ц.Ч. да заплатят на
„МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Средец” , ул. „Г.С Раковски” № 147, ет.5,
ап.14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С. 150 лева – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му при наличие на
условията на чл.280 от ГПК за страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14