РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Н., 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Николова
при участието на секретаря Г. Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Г. Николова Гражданско дело №
20233620101059 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Сити Кеш“ ООД срещу Г. М. С., за установяване, че
вземанията по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, съществуват.
Исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1200 лв.;
по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 441,81 лв. Възнаградителна
лихва за периода от *** до *** ; и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 292,31 лв. Законна лихва за периода от *** до *** г.
По делото е заплатена дължимата държавна такса съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК за трите
иска в общ размер на 111,32 лв.
Ищецът сочи, че между него и ответницата е сключен договор за паричен заем №
***/*** г., с който на последната е предоставена сумата от 1200лв. Самият договор бил
сключен при условията на Закона за електронната търговия, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
Ищецът сочи, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
задължението по договора, поради което дължи главницата изцяло в размер на 1200лв.,
както и възнаградителна лихва в размер на 441,81 лв. и законна лихва в размер на 292,31 лв.
1
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата
съществуването на всяко от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ *** г. на НПРС суми: от 1200 лв.; 441,81 лв. Възнаградителна лихва за периода от *** до
*** г. И 292,31 лв. Законна лихва за периода от *** до *** г.
Ищецът претендира разноски.
Ответницата е депозирала писмен отговор, в който не оспорва посочените от ищеца
факти, относно сключването на договора.
Ответницата сочи, че на *** г. била заплатила на ищеца сумата от 228 лв., като първа
вноска по сключения договор и прилага документ за това. Ответницата сочи, че
преустановила плащанията по договора поради влошеното й финансово и здравословно
състояние, като била подала документи за ТЕЛК.
Ответницата сочи, че била заплашвана по телефона.
Ответницата сочи, че съгласно договора била длъжна да предостави на кредитора по
него обезпечение, като в случай на неизпълнение на това задължение дължала неустойка в
размер на 2 422,14 лв.
Ответницата не оспорва факта, че е усвоила изцяло договорената сума, но твърди, че
не дължи лихва и неустойка, тъй като договорът е нищожен поради това, че договорената с
него възнаградителна лихва в чл. 3, т. 7 от договора от 40,05 % е в нарушение на добрите
нрави и внася неравноправие между страните по договора. Сочи, че при необезпечени
кредити договорената лихва не може да надвишава три пъти размера на законната лихва.
Договорения размер от 40,05 % надвишава този трикратен размер поради което е в
противоречие на добрите нрави и като такова не се дължи.
Ответницата сочи още, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.
7-12, ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 9, поради което договорът е недействителен.
Според ответницата е неясно по какви критерии се начислява договорената 40,05 %
лихва.
Ответницата сочи, че няма разписана методика, съгласно която е формиран годишния
процент на разходите в размер на 48,39 %. Липсва яснота относно обстоятелствата по чл. 19,
ал.1 ЗПК.
Ответницата твърди, че ищецът не е имал право да включва в ГПР друго освен
договорената лихва, а предвид различните размери на договорената лихва и ГПР то
очевидно има включени и други разходи. Позовава се на чл. 21 ЗПК, съгласно който
уговорка, която има за цел заобикаляне на закона е нищожна.
Ответницата сочи, че е налице заобикаляне на закона, като в договора не са вписани
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК относно действителната крайна цена по договора
и ГПР, поради което и договорът е недействителен.
Предвид на горното, ответницата моли съда да прогласи нищожността на договор за
2
паричен заем № ***/*** г., сключен между „Сити кеш“ ООД и нея, като противоречащ на
ЗЗД и на ЗПК, а в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите по чл. 6,
т.1 4 т. 2 от договора като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.
Към отговора е представено копие от разписка за платена погасителна вноска 228 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № *** г. на НПРС, по което е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. срещу ответницата за сумите от 1200лв.- главница; 441,81 лв. -
договорна лихва за периода от *** г.до ***г.; 292,91лв. -мораторна лихва за забава за
периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното плащане.
Присъдени са и разноски в размер на 38,68 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане № *** г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, съдът е отхвърли искането на
заявителя за присъждане на сумите от 2234,19 лв. договорна неустойка, 387,60 лв.
неустойка за забава и 135 лв. разходи за събиране на вземането.
Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника на основание чл.
414 ГПК, в резултат на което заявителят е предявил настоящите искове на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по
делото е сключил в електронна форма Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г.,
с който му е предоставен паричен заем в размер на 1200 лв., който да погасява за срок от 18
месеца, при следните месечни вноски: 4 х 40,05 лв. и 14х108,69 лв.
Съгласно договора, годишния процент на разходите е 48,38%. Посочен е фиксиран
лихвен процент от 40,05 %. Посочена е общата сума на дължимите по договора парични
суми в размер на 1681,86 лв.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от
усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.
33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.
6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка
в размер на 2422,14 лв.
Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер
на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 228,00 лв. и обща
3
стойност на вземането по договора в размер на 4 104 лв.
Така сключеният между страните договор за паричен заем Кредирект, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящето дело предявява искове по чл. 415 ГПК
само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение, доколкото съда в заповедното производство с Разпореждане № *** г., по ч.гр.д.
№ *** г. на НПРС, е отхвърлил исканията му за присъждане на сумите от 2234,19 лв.
договорна неустойка, 387,60 лв. неустойка за забава и 135 лв. разходи за събиране на
вземането, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка на действителността на
сключения договор за заем.
Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът
установи следното:
Договорът за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., съдържа изискуемите по чл.
11, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на
сключването му *** г., вида на предоставения кредит - паричен заем „КРЕДИРЕКТ”; името
и ЕГН, постоянния и настоящия адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 18
месеца; общия размер на кредита – 1200 лв.и условията за усвояването му – за срок от 18
месеца, при следните месечни вноски: 4 х 40,05 лв. и 14х108,69 лв.
Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които
обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно
изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,05
%. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит – 48,38 % (ГПР) и обща дължима сума 1681,86 лв. Приложен е в договора, съгл.
чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК погасителен план, включващ и суми за неустойка.
В договора не са посочени задължително изискуемите, съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а и т.
12, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и
4
съответно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания
и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от
усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.
33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.
6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка
в размер на 2422,14 лв.
Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер
на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 228,00 лв. и обща
стойност на вземането по договора в размер на 4 104 лв.
Съгласно чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от ОУ, обезпечението, което заемополучателят следва
да предостави на заемателя е следното: 1. Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
или 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
Съгласно посоченото в чл. 37, ал.3 от ОУ, в случай че Заемодателят поиска, а
Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно
настоящите общи условия, в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем,
5
същият дължи на Заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
От посочената в чл. 6 от договора формулировка, съдът приема, че заемодателят е
сключил представения договор при задължителното изискване от негова страна на
представяне на обезпечение, което заемателят следва да му представи в 3 дневен срок от
усвояването на заема. Тези разходи, които имат задължителен характер, обаче не са
посочени, като част от задължителните по чл. 11, ал. 1 ЗПК данни от съдържанието на
договора, описани в т. 3 от него.
Съгласно договора, годишния процент на разходите е 48,38%. Посочен е фиксиран
лихвен процент от 40,05 % (ГЛП) . Посочена е общата сума на дължимите по договора
парични суми в размер на 1681,86 лв.
Разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК сочи, че „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по
чл. 6, ал.2 не е включена в посочения от кредитора ГПР.
Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В т. 4 и
5 от ДР ЗПК, са посочени съдържанието на понятията „Лихвен процент по кредита“ и
„Фиксиран лихвен процент по кредита“, като последният е лихвеният процент, предвиден в
клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.
Посоченото в договора, че годишния процент на разходите (ГПР) по договора е
48,38%., не съответства на действителното положение. При разделяне на общата сума за
плащане от 1681,86 лв. на 18 мес.вноски се получава 93,43 лв., която е средната стойност на
всяка от общо 18-те месечни вноски. Чрез използване на електронен калкулатор, достъпен
на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че
годишния лихвен процент при плащане само на посочените в договора основни погасителни
вноски, без тези за неустойката за период от 18мес.водят до формиране на Годишен лихвен
процент: 45.87% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 56.86%.
Това на първо място показва несъответствие на посоченото в договора относно ГЛП
и ГПР, поради което представлява несъответствие на изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9 и 10
данни.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ към
момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент,
то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
При начисляване на сумата за неустойка, която съгласно договора е в размер на
2422,14 лв. и води до формиране на обща, заедно с основаната погасителна вноска, такава в
размер на 228 лв. (този размер на месечната вноска е равномерен за целия период на
договора) се стига до общо изплатено по кредита: 4104.00 лева, което води до оскъпяване на
кредита: 242.00%, Годишен лихвен процент: 216.48% и Годишен процент на разходите
(ГПР): 631.74%. Това се установява отново чрез електронен калкулатор за кредита,
достъпен на посочения адрес.
Посочената в погасителния план, а не и в т. 3 от договора, като дължима крайна сума
по договора за кредит, включваща и сумата за неустойка съответства на установеното чрез
електронния калкулатор в пълен размер.
Така посочения ГПР, включващ и сумата за неустойка значително надвишава
допустимите, съгл. чл. 19, ал.4 ЗПК стойности от 50%, поради което същата е нищожна съгл.
чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Установеният от съда размер на ГПР (без неустойката от 56,86 %, и с неустойката от
631.74%) многократно надвишава допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
и не отговаря на посоченото в т. 3.5 от договора, че същия е в размер на 48,38 %. Всъщност
дори и началния посочен в договора размер на ГПР надвишава законовоопределения
максимален размер и е над допустимия максимум.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в
негова полза, а самото увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем. Посочването в договора за заем
на по-нисък от действителния ГПР, привидно в рамките на допустимия от закона размер,
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по
заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
7
цялост.
В резултат на цялостната проверка на сключения между страните договор, съдът
прави извод, че посоченото в чл. 3.5 от договора, относно ГПР не съответства на
действително установеното, като вместо действителният размер от 56,86 %, съответно с
неустойката от 631.74%, е посочен такъв в по - нисък размер от 48,38%.
Несъответни на действително установеното по делото е и посоченото в т. 3.7 от
договора относно лихвения процент, като вместо действително установения от 45.87%,
съответно с неустойката от 216.48%, е посочен значително по – нисък размер от 40,05%.
Несъответни на действително установеното е и посоченото в т. 3.10 от договора
относно общата сума за изплащане, като не е посочена сумата дължима с неустойката от
4104 лв., а вместо това е записана само сумата, дължима при първоначалните без
обезпечения условия от 1681,86 лв.
Посочването на пълния размер на дължимото по договора, вкл. и неустойките само в
погасителния план не освобождава заемодателя от задължението му да го посочи в договора,
както и не санира по никакъв начин несъответствието в него.
В резултат на горното, съдът приема, че на основание чл. 22, ал.1 ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7, 9, 9а, 10 и 12 ЗПК, сключеният между
страните по делото Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., е недействителен.
Ответницата, в отговора си се позовава на тази негова недействителност и моли съда
да прогласи нищожността на договора за паричен заем.
Съдът намира, направеното от ответницата възражение за недействителност на
договора за основателно и доказано, поради което и на основание чл. 22, ал. 2 ЗПК същия
следва да бъде обявен за недействителен.
Съдът намира, че на основание чл. 22, ал. 2 ЗПК следва да обяви Договор за паричен
заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., за недействителен.
Освен, че договорът е недействителен, същия съдържа и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал.1 и ал. 2 ЗЗПотр., доколкото съгласно чл. 24 ЗПК, същите са
приложими.
Посочената в т. 6 от договора неустойка има характеристиките на неравноправна
клауза съгл. чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, като поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора и най – вече не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
8
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Посочената в договора неустойка се претендира, поради това, че заемателят не е
представил на заемодателя изискуемите от него обезпечения, при това след като вече е бил
предоставен и условен заема. Вменяването на задължение за неустойка за подобно условие
представлява неравноправна клауза, т.к преценката за наличното финансово състояние на
заемателя е изцяло в тежест на заемодателя, преди сключването на договора, а не след това
и при това след неговото изпълнеине от страна на заемодателя, поради което той не може да
поставя други условия и тежести. Това изключва възможността за задължаване на
заемополучателя да заплаща неустойка за неизпълнение на условие за обезпечение, след
като заема е бил вече предоставен.
Съдът намира, че посочената неустойка обслужва кредитора, който към момента на
сключване на договора поставя с него условие, което има значение за кредитната
платежоспособност на заемателя и е условие за сключване на самия договор. Така
посоченото в т. 6 от договора за заем условие, съзнателно посочено (прикрито) в раздел
„други условия“, а не в основните данни за съдържанието на договора, утежнява
положението на заемателя, като го задължава с изплащането на сума, посочена в
погасителния план по т. 4 от договора, дължима като неустойка за неизпълнение на
задължение, което няма пряко отношение към отпускането на кредита, а към неговото
обезпечаване.
В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно акцесорно задължение
на кредитополучателя, а не на основното му задължение да върне предоставената му в заем
сума и не служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението му. След изтичане на
предвидения в клаузата 3-дневен срок, неустойката става дължима и започва да се изплаща
от заемателя въпреки, че към този момент не са настъпили вреди за заемодателя и няма
яснота дали въобще ще настъпят за да бъдат обезщетени. С това, уговорената неустойка
води до оскъпяване на предоставения кредит и реално длъжникът се задължава да връща
допълнителна сума над допустимия съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит за ГПР, а самата
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
9
ОСТК.
Съдът намира, че така посочената в т. 6 от договора неустойка е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗПотр.
В обобщение, относно действителността на сключения между страните договор,
съдът установи, че същия е недействителен на основание чл. 22, ал.1 ЗПК и съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, поради което и на основание чл. 22, ал.2
ЗПК и по аргумент на по – силното основание, следва да се обяви Договор за паричен заем
„КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., за недействителен.
Относно иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от
1200 лв.
Искът се основава на това, че ответницата е възразила срещу Заповед за изпълнение
№ *** г., с която е била осъдена да плати сумата от 1200лв.- главница.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Претендираната от заявителя сума е в пълния размер на главницата от 1200лв.
В договора липсват конкретни условия относно изпълнинето на задължение на
заемополучателя за връщане на дадената парична сума, поради което приложими са ОУ и
разпоредбите на ЗЗД. Съгласно посоченото в чл. 27 от ОУ, заемателят се задължава: 1. Да
върне на Заемодателя дължимата сума заедно със съответния ГПР, уговорен между страните
при сключването на договора за заем, както и останалите дължими по договора суми; 2. Да
спазва сроковете за плащане на всяка погасителна вноска, уговорени като размер и падеж на
плащане в погасителния план и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата, в качеството си
на заемател е платила само една погасителна вноска, за която представя заверено копие от
разписка. Платената сума е в размер на 228 лв., л. 44 от делото, която не е оспорена от
ищеца.
Съдът приема, че като е платила на *** г. сумата от 228 лв., ответницата всъщност е
платила падежираната на 07.02.2022 г. сума от 40,05 лв., като лихва и 187,95 лв. неустойка.
Съгласно чл. 19, ал.6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
Предвид на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която предвижда, че при
недействителност на договора, потребителят дължи връщане на чистата стойност по
кредита, но съдът следва да приложи и нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК като извърши
служебно приспадане от дължимата по договора чиста стойност на заема (1200 лв.)
недължимо платените по него суми, в случая тези за лихва от 40,05 лв. и неустойка от
10
187,95 лв., в общ размер на 228 лв. Посочената разпоредба цели препятстване на
възможността заемодателят да се облагодетелства неоснователно за сметка на длъжника -
потребител. В този смисъл е и постановеното от СЕС Решение по дело С-170/2021 г. от
30.06.2022 г. (по дело „Профи Кредит България" ЕООД срещу T.И.T.), където е посочено, че
член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в
която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на
равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на
ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до
хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. С аргумент на по – силното основание и
доколкото настоящето исково производство се реализира след проведено заповедно такова,
то посоченото в решението на СЕС има обвързващо и за настоящето дело значение.
С оглед изложеното плащането в размер на 228лв., основано на нищожната клауза на
т. 6 от договора, следва да бъде приспаднато от размера на претендираната главница, цялата
от 1200лв.
В този смисъл, ответницата дължи само сумата от 972 лв., представляваща
непогасена главница по договора за заем.
Предвид на горното, съдът приема, че иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД е основателен за сумата в размер на 972 лв. и следва да се отхвърли за разликата
до претендираната от 1200 лв.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 441,81
лв. Възнаградителна лихва за периода от *** до *** г.
Искът се основава на това, че ответницата е възразила срещу Заповед за изпълнение
№ *** г., с която е била осъдена да плати сумата от 441,81 лв. Възнаградителна лихва за
периода от *** до *** г.
Съдът е приел, че следва да обяви Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***
г., за недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От горното следва, че ответницата не дължи претендираната сума от 441,81 лв.
Възнаградителна лихва за периода от *** до *** г. и искът за нея следва да се отхвърли.
11
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 292,31
лв. Законна лихва за периода от *** до *** г.
Искът се основава също на това, че ответницата е възразила срещу Заповед за
изпълнение № *** г., с която е била осъдена да плати сумата от 292,31 лв. Законна лихва за
периода от *** до *** г.
Съдът, след като е приел, че Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., е
недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК, ответницата като потребител следва да връща
само чистата стойност на кредита, но не и исканата лихва или други разходи по кредита.
От горното следва, че ответницата не дължи претендираната сума от 292,31 лв.
Законна лихва за периода от *** до *** г. и искът за нея следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
113,32лв., от които 111,32 лв. за държавна такса, 2 лв. за ДТ за възпроизвеждане на
документи.
Отделно ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лв.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответницата не е направила разноски по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 1934,12 лв., уважени са тези в общ размер на
972 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 56,95 лв., като за разликата над този размер до поисканите 113,32
лв. следва да се отхвърли.
Относно исканите разноски в размер на 450 лв. за юрисконсулт
Съдът намира искането за надхвърлящо посоченото в чл. 25, ал.1 НЗПП
възнаграждение, което за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лв. В ал. 2 е посочено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000
лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
12
размер по ал. 1. Разглеждания в настоящето производство и защитаван от ищеца материален
интерес е под 10000лв., поради което ал. 2 е неприложима.
Относно дължимото на ищеца, представляван от юрисконсулт възнаграждение, съдът
съобрази и нормата на чл. 78, ал.8 ГПК, съгласно която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
С посочената разпоредба, законодателят е предоставил на съда правото да определи
размерът на дължимото възнаграждение за процесуалното представителство, в случаите
когато искът е уважен в полза на юридически лица. Дължимото възнаграждение се определя
по справедливост и според защитаваната цел.
Съдът намира, че на ищеца за водене на делото, предвид на участието на
юрисконсулта по делото, следва да се определи възнаграждение в размер на минималното от
100 лв.
Така определеното възнаграждение следва да бъде уважено пропорционално на
уважената част от иска или в размер на 50,26 лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената Заповед за изпълнение № *** г., са присъдени разноски за ДТ от
38,68 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 19,44 лв. и да се отхвърли за разликата до
платените 38,68, а за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят само 25,13 лв. и
да се отхвърли за разликата на платените 50 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 22, ал.2 Закона за потребителския кредит, ОБЯВЯВА Договор
за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от *** Н.П.П. в качеството на заемодател и Г. М. С. с ЕГН ********** от
гр. Н., обл. Ш., ул. ***, в качеството на заемател, за недействителен.
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо Г. М. С. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от *** Н.П.П., за сумата от 972 лв.
(деветстотин седемдесет и два лева) представляваща непогасена главница по Договор за
паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за
разликата до сумата от 1200 лв., присъдена по Заповед за изпълнение № *** г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от *** Н.П.П. срещу Г. М. С. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш.,
ул. ***, за признаване, че вземането за сумата от 441,81 лв. (четиристотин четиридесет и
един лева осемдесет и една ст.), възнаградителна лихва за периода от *** до *** г.,
присъдена по Заповед за изпълнение № *** г., съществува.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от *** Н.П.П. срещу Г. М. С. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш.,
ул. ***, за признаване, че вземането за сумата от 292,31 лв. (двеста деветдесет и два лева
тридесет и една ст.), Законна лихва за периода от *** до *** г., присъдена по Заповед за
изпълнение № *** г., съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, чл. 86 от ЗЗД Г. М. С. с ЕГН **********
от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
*** Н.П.П., направените по делото разноски, от които за държавна такса в размер на 56,95
лв. (петдесет и шест лева деветдесет и пет ст.), като отхвърля искането за разликата до
поисканите 113,32 лв., и за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50,26 лв. (петдесет
лева двадесет и шест ст.), като отхвърля искането за разликата до поисканите 480 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Г. М. С. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от *** Н.П.П., сумата
от 19,44 лв. (деветнадесет лева четиридесет и четири ст.), като отхвърля искането за
разликата до платените 38,68, и за юрисконсултско възнаграждение сумата от 25,13 лв.
(двадесет и пет лева и тринадесет ст.), като отхвърля искането за разликата до платените 50
лв.
14
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
15