МОТИВИ:
Подсъдимият И.З.И. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2019 г., около 18.00 часа, в двора на вила на ул.“***“ в
местността „Крушевски баир“, в землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на удар
с прът в областта на лявата ръка на Л.Р.Х. ***, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на четвърти пръст на
лява ръка, довело до трайно затрудняване в движението на горен ляв крайник.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
По делото в качеството на
частен обвинител бе конституиран пострадалият Л.Р.Х..В съдебните прения
повереникът му поддържа обвинението, като намира, че същото е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
В съдебно заседание подсъдимият И.З.И. заявява, че е получил препис от обвинителния
акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия И.З.И., показанията на свидетелите Л.Р.Х., Е.А.И., А.А.И., Ц.К.К., Б.З.И., З.И. С., АК. А., И.Н.И., Е.М.Я.,
Ш.Е.Я., И.С.С., Н.П.К. и К.Б.А. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият И.З.И. *** и свид.Л.Р.Х..Двамата се познавали, тъй като живеели в един и
същи квартал на града.Няколко години преди 2019 г. свид.Х. изпитвал финансови
затруднения и поради тази причина потърсил пари в заем.Двамата разговаряли и се
договорили подс.И. да предостави в заем на свид.Х. определена сума пари, които
в последствие последният да му върне.Договорили се и за определена лихва по
заема, която свид.Х. да заплати на подс.И..След като парите му били
предоставени свид.Х. в продължение на няколко години периодично изплащал
предоставения му от подс.И. заем.Междувременно в началото на 2019 г. и двамата
работели във фирма „Паралел“ ЕАД гр.Севлиево, като заемали различни
длъжности.През месец февруари 2019 г. свид.Х. живеел на семейни начала със
свид.Е.А.И., която била бременна и двамата очаквали дете.На 13.02.2019 г. подс.И.
и свид.Х. били на работа, дневна смяна, в посоченото по-горе дружество.Като
организатор на производството и пряк началник на свид.Х. в дружеството работела
свид.К..В ранният слеобед между свид.Х. и друг работник във фирмата възникнал
конфликт, за който било докладвано на свид.К..Като пряк началник на свид.Х. тя
се опитала да изясни случилото се и причините за него, поради което провела
разговор с последният.Докато двамата разговаряли покрай тях минал и подс.И.,
заедно с други негови колеги.Подс.И. и свид.Х. си разменили остри реплики
помежду си.Подс.И. казал на свид.Х., че след няколко дни ще вземе заплата и
трябва да му се издължи отново за заема, който му бил предоставил.Свид.Х. обаче
му отвърнал, че вече си е изплатил дълга, жена му е бременна и повече няма да
плаща.След остро разменените реплика, подс.И. посегнал през свид.К. и ударил
свид.Х., в следствие на което ухото на последния се разкървавило.Намиращите се
наблизо работници се намесили и предотвратили разрастването на конфликта между
двамата.След приключване на работният ден подс.И. и свид.Х. се отправили към
портала на фирмата, за да я напуснат.По същото време на портала, в портиерната,
се намирал свид.Ц.К.К., който работел като „ръководител охранителна дейност“ в
„Паралел“ ЕАД.Подс.И. и свид.Х. се засекли на портала на фирмата и между
двамата отново възникнал конфликт, изразяващ се в размяна на словесни
пререкания.Свид.К. чул виковете от разправията между двамата, поради което
излязъл от портиерната, намесил се и преустановил конфликта.Забелязъл, че свид.Х.
има нараняване на ухото, а в последствие разбрал и за възникналия по-рано
инцидент между същите две лица.Свид.К. изготвил до ръководството на дружеството
Рапорт, в който отразил случилото се на въпросната дата, а в последствие подс.И.
и свид.Х. били освободени дисциплинарно от работа.Междувременно в същата фирма
работела и свид.Ш.Е.Я., която била майка на свид.Е.А.И..Неин съпруг бил свид.Е.М.Я..Двамата,
свид.Я. и свид.Я., живеели във вила, находяща се на ул.“***“, в местността
„Крушевски баир“, в землището на гр.Севлиево.На същата дата – 13.02.2019 г.
свид.Я. изчакал съпругата си свид.Я. на портала на посоченото по-горе
дружество, за да я прибере от работа.В автомобила се качил и свид.Л.Х., за да
се приберат заедно на вилата, където в момента се намирала и свид.Е.И., с която
живеел на семейни начала.С автомобила, управляван от свид.Я. тримата се
придвижили до посочената по-горе вила.Освен постройка, имотът разполагал и с
дворно място, като по-голямата част от него била оградена.
Подс.И.
имал един кръвен и двама доведени братя – свид.Б.З.И., свид.АК. А. и Й.К.А..След случилото се в „Паралел“ ЕАД през деня бил
афектиран и когато се прибрал споделил на своите братя и баща си – свид.З.И. С.
за конфликта му със свид.Х..Петимата заедно решили да отидат до вилата, на
която се намирал последният, за да му потърсят сметка.Качили се на лек
автомобил, с който се придвижили до въпросната вила.След това слезли и се
отправили към постройката.Те обаче били забелязани от свид.Ш.Я., която се
досетила за намеренията им и казала на свид.Х. да влиза вътре във вилата.Свид.Я.
се насочил към портата, през която се влизало в двора на имота с намерението да
се опита да спре петимата да влязат.Първоначално успял да задържи подс.И. и
свид.З.И. С., но в последствие първият се отскубнал и заедно с братята си се
насочил към вилата.Пред сградата имало веранда, на която били разположени
различни вещи, в това число градински фигурки, тезгях с инструменти,
пластмасови столове, диван и други.Свид.Ш.Я. и свид.Е.И. също се намирали на
двора и се опитвали да отблъснат трима от братята – подс.И., свид.Б.И. и свид.АА..Четвъртият
брат – Й.К.А. стоял в страни и по време на целият конфликт не взел участие в
него.Междувременно свид.Л.Х. излязъл от вилата навън.Подс.И. взел от тезгяха
метален предмет, който се опитал да хвърли към свид.Х., но свид.Я. му извикал с
остър тон и той пуснал предмета на земята.След това се насочил към свид.Х. и го
издърпал навън.Взел намиращ се наблизо прът, с който замахнал да удари свид.Х..Последният
си вдигнал лявата ръка, за да се предпази и ударът попаднал в нея.В този момент
свид.Х. изпитал силна болка и извикал.Междувременно върху него се нахвърлили
подс.И., свид.Б.И. и свид.АА..Тримата започнали да му нанасят удари, в
следствие на което той паднал на земята, а тримата продължили да го удрят.В
един момент подс.И. стъпил върху лявата му ръка.Междувременно, силно изплашена
от случващото се, свид.Е.И. се свързала по телефона с баща си – свид.А.А.И. и
неговата жена – свид.И.Н.И..Плачейки обяснила какво и къде се случва и помолила
за помощ.Свид.А.И. и свид.И.И. се качили на бус, с който веднага се придвижили
до вилата, на която конфликта продължавал.Влизайки в двора свид.А.И. се
развикал, намесил се като разтървал четиримата.След това ударил шамар на свид.Х.
и го избутал навътре като хвърлил и един пластмасов стол, който минал покрай
него.След намесата на свид.А.И. конфликта бил преустановен.Последният, свид.И.И.,
подс.И., баща му и братята му си тръгнали.Свид.Х. изпитвал силни болки в лявата
си ръка, на мястото, където бил ударен с прът от подс.И..Оплакал се на свид.Е.И.
и свид.Ш.Я..На следващата сутрин – 14.02.2019 г. свид.А.И. закарал свид.Л.Х. в МБАЛ
„Д-р Стойчо Х.“, ФСМП, за медицински преглед, тъй като лявата му китка била
отекла и изпитвал болки.Там му бил извършен преглед от Д-р К., като за
резултатите от него било издадено Медицинско свидетелство № 302/14.02.2019 г.Направено
било и рентгеново изследване.Издаден бил и амбулаторен лист № 000115 от същата
дата.Рентгеновото изследване било разчетено с резултат „Фрактура на
проксималната фаланга на 4-ти пръст на лява ръка“.На същата дата – 14.02.2019
г. свид.Л.Р.Х. подал до Районна прокуратура Севлиево жалба, в която описал
случилото се на 13.02.2019 г.Вечерта на същата дата – 14.02.2019 г. отново
възникнал конфликт между същите лица, поради което късно вечерта, малко преди
полунощ, свид.Х. отново потърсил медицинска помощ, но този път в Спешно
отделение на МБАЛ – Габрово.За резултата от извършения му преглед бил издаден
лист за преглед на пациент.Тъй като бил посъветван от д-р К. да потърси лекар в
гр.Габрово, където да му бъде гипсирана ръката, на 15.02.2019 г. свид.Х.
посетил кабинета на д-р Г.Л.– ортопед, който след като му извършил преглед
направил и гипсова имобилизация.В последствие, на 18.02.2019 г. по негово
желание свид.Л.Х. бил прегледан от д-р Я.Г.К., за което му било издадено и
Съдебно-медицинско удостоверение № 17/2019 г.В последствие, след извършена
предварителна проверка и по повод жалбата на свид.Х.,*** било образувано
досъдебно производство.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и изготвена от вещото лице д-р Я.Г.К., което се приема от съда за
мотивирано и
законосъобразно, се установява, че пострадалият
на 13.02.2019 г. Л.Р.Х. е получил следните увреждания – контузия на главата с
разкъсно-контузна рана в областта на дясната теменна област, отоци по лицето,
малка рана и болезненост на лявата ушна мида, контузия на носа, кръвонасядане и
охлузване до дясната плешка на гърба, охлузвания на левия хълбок, кръвонасядане
на лявата китка със счупване на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка,
охлузване на дясната подбердица.Има субективни оплаквания от главоболие,
гадене, световъртеж, болки в лявата ръка, болки в ушите.Ръката е обездвижена с
гипсова имобилизация за 30 дни.Липсват данни за загуба на съзнание при
инцидента.Счупването на костта в основата на 4-ти пръст е довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник, за срок на обедвижване един
месец и срок на нетрудоспособност около 1,5-2 месеца.Останалите увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /.Възможно е счупването на
основната фаланга на четвърти пръст да се получи при удар с желязо в пръстите
на лявата ръка, както и при настъпване на дланта на ръката.Самият пострадал не
конкретизира момента, в който е усетил по-силна болка в ръката.Хипотезата за
удари със същата ръка с юмрук в главата или тялото на друго лице е по-слабо
вероятна, но не може да се изключи.Не са описани преки увреждания по меките
тъкани на ръката над зоната на счупване / поставен е гипс, което говори
по-скоро за липса на такива увреждания – те оставят открити за лечение в
подобни случаи /.При удар с юмрук и посрещане на твърд предмет по-често остават
външни увреждания / най-вече охлузвания/ в областта на „кокалчетата“ в основата
на пръстите.
В съдебно заседание вещото лице д-р Я.К.
поддържа така изготвеното заключение като добавя, че от показанията от
проведените разпити в с.з. има данни, че ударът е не с желязо, а от дърво.Има
също така уточнение относно конкретизиране кога пострадалият е усетил по-силна
болка.На зададен му въпрос би ли имало значение за настъпване на телесната
повреда дали ударът е нанесен с дърво или желязо вещото лице дава заключение,
че по самото увреждане не може да се каже категорично от какъв материал е
предметът, така, че не дава съществено различие.На останалите зададени му
въпроси вещото лице заявява, че болка може да бъде изпитана по две причини – от
директно засягане на сетивни нерви в областта на пръстите, каквито има, и на
второ място болка, която се появява вторично при подуване на меките тъкани –
оток.Той започва в първите минути след травмата и се усилва до час-два, според
мястото и според естеството на тъканите на индивида, с различен темп е според
хората.Но за пръстите е подобен при повечето хора.Говорим за минути, през които
нараства постепенно отокът.Възможно е да се твърди, че ще изпита силна болка в
момента на удара, както и в последствие.Отокът се появява за минути, но в
момента на удара няма изразен оток, а едва след минути.Извод, чисто медицински,
може да се направи само въз основа на резултата / изследване /.Дали и в кой
момент е настъпило увреждане не може да се каже, само косвен извод може да се
направи от показанията на лицето.Болка е настъпила в момента на получаване на
травмата с последваща, която не престава до момента на обездвижването, но
вещото лице не може да се позове на друго, освен на гласни
доказателства.Допустимо е счупването да е настъпило при допър с предмет с
ограничена повърхност.А спрямо настъпването, тази хипотеза не е изяснена.Самият
пострадал не си спомня ясно за настъпването.При настъпване със или без налично
счупване и при двата случая има болка, която може да бъде различна и
индивидуална като степен и усещане – не мога да степенувам.Реакцията на
пострадалия при такава травма е индивидуална, възможно е да има възглас/звук,
който е естествена реакция на болка.Друга би бил опит за запазване на удареното
място, да го пази от там нататък от други увреждания.Дали се налага медицинска
помощ е индивидуално решение, някои хора ги е страх от самата медицинска
помощ.Докато не настъпи силен оток, хватателната способност е частично запазена
заради останалите пръсти, но отока засяга цялата длан.Обездвижването е свързано
със самия метод на лечение и лекар.Заключението относно самата телесна повреда
като факт /увреждане и диагноза/ няма общо със свидетелските показания, а се
базира на медицинската документация, като са използвани два източника, тъй като
е извършил личен преглед и е цитирал още някои документи, част от които са
приложени, други не, но са цитирани.Водещо е рентгеновото изследване и
заключението от страна на ортопеда и кореспондиращи с това са описанията на
другите специалисти.По време на прегледа, извършен от вещото лице ръката е била
гипсирана, но това е на 18.02.2019 г. при данни за процесният инцидент, че е на
13-ти, тоест 5 дни след това е установен наличен гипс.Данни за обездвижването
има от медицинския документ от д-р Лозанов, издаден от него на 15.02.2019
г.Основен метод за лечение на болката и осигуряващ условия за зарастване е
обездвижването и от този момент тя започва да намалява до по-ниски граници.Тъй
като няма никакво съдовъзприемащо увреждане, което да е отразен релеф, не може
да отговори за конкретен предмет.Може и твърда пластмаса да е, всякакъв вид
твърд предмет.При дърпане, изкривяване – механизми, при които се получава
прилагане на сила по оста на пръста и то със странична като вектор, може да се
получи косово/спираловидно счупване.При нанасяне на удар или посрещане с ръката
на друг предмет, типично за нанасяне на удар с юмрук е боксьорското счупване,
то обаче е по-различна локализация, засяга 5-та кост на дланта.Възможно е при
някакъв друг удар да се счупи пръста, ако говорим за падане, там характерни са
други наранявания на китката и се увреждат други кости.Точни данни за наличие
на травмата счупване имаме от момента на рентгеновата снимка.През периода той е
търпял болки, които са му пречили да си служи с ръката и вероятно би
компенсирал с другия горен крайник.Ако е бил хвърлен пластмасов стол по
пострадалия е трудно да се отговори дали е възможно да се счупи фалангата на
пръста, тъй като има значение какъв е този стол.Спрямо показанията на
пострадалия, логичен е моментът, в който е усетил по-силна болка и получил механична
травма, тогава да е настъпило счупването на пръста.
В съдебно заседание от страна на
единият от защитниците на подс.И. – адв.З. се възразява против така изготвеното
заключение на вещото лице д-р К..Твърди се, че при неготово изготвяне били допуснати
съществени процесуални нарушения и това заключение следвало да се изключи от
доказателствената съвкупност по делото.Твърди се, че постановлението, с което
експертизата била назначена не съдържала изискуемите в чл.144 и сл. НПК
реквизити.Твърди се също така, че заключението нямало място и дата на
изготвянето му.Протоколът за изготвеното заключение пък бил в нарушение на
разпоредбата на чл.129 от НПК.
Съдът не споделя така изложените от
страна на адвокат З. доводи.Постановлението на разследващият полицай, с което е
назначена Съдебно-медицинската експертиза съдържа всички задължителни
реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл.145 от НПК.В постановлението се
съдържа и подпис на вещото лице, удостоверяващ обстоятелството, че то му е
връчено.Следва също така да се отбележи, че процесуалният закон не изисква в
заключението на вещото лице да бъде отразено място и дата на неговото
изготвяне, а регламентира сроковете, в които то следва да бъде представено на
съответният орган.В случая посочените срокове са били спазени от страна на
вещото лице, тъй като с постановлението е определен срок за изготвянето му до
13.09.2019 г., а заключението е било предоставено на съответният орган на
30.08.2019 г.Лишено от всякаква правна логика, законодателно изискване и прочие
е твърдението, че заключението на вещото лице не съдържало реквизитите,
посочени в чл.129 от НПК.Цитираната разпоредба регламентира задължителните
реквизити при изготвянето на протоколи за всяко действие по разследването и
съдебно следствено действие.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия твърди, че по делото не са се събрали нито преки, нито косвени
доказателства, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на прокуратурата.В
показанията си всички свидетели, посочени от прокуратурата говорели за масов
физически сблъсък, за удряне, боричкане, ритане, падане и блъскане между 5-6
лица.В хода на съдебното следствие обаче по никакъв начин не било установено с
какви точно действия подс.И. е причинил умишлено средна телесна повреда на Л.Х..Показанията
на последният било противоречиви и взаимоизключващи се относно механизма на
причиненото увреждане – с кол, с тръба и т.н.Твърди се, че в случая били налице
данни, които кореспондирали със състава на друго престъпление, а именно чл.323,
ал.6 от НК.От друга страна пострадалият не бил депозирал своевременно сигнал още на същата дата – 13.02.2019 г. било то на
тел.112 или по друг начин, което поставяло под съмнение въпроса дали именно на
тази дата и при този инцидент е бил счупен неговият пръст.Вероятно това се било
случило при друг, последващ инцидент, при който пострадал бащата на подс.И..След
консултация с адвоката си пострадалият решил удобно да сезира Районна
прокуратура, която пък образувала досъдебно производство едва след два
месеца.Това, че полицейските служители не били сезирани своевременно ги лишило
от възможността да посетят своевременно мястото и да работят по „горещи
следи“.По време на досъдебното производство пък не били назначени и проведени
съдебно-психиатрични експертизи както на подсъдимия, така и на пострадалия.В
заключение отново се твърди, че обвинението не е доказано, поради което се
отправя молба предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.
Съдът не споделя така изложените
доводи от страна на защитата на подс.И. по следните съображения.
По делото по безспорен и несъмнен
начин се установи, че на 13.02.2019 г., докато били на работа дневна смяна в
„Паралел“ ЕАД, между подс.И. и свид.Х. на два пъти възниквали конфликти, като
при първият такъв на частния обвинител бил нанесен удар от страна на
подсъдимия, в следствие на което било разкървавено ухото му.Безспорно е и това,
че след приключване на работния ден между двамата възникнал нов конфликт, който
бил преустановен с намесата на свид.К..Не се спори и това, че в последствие
свид.Х. се намирал заедно със свид.Е.И., свид.Ш.Я. и свид.Е.Я. на вилата на
последният, находяща се в местността „Крушевски баир“, в землището на
гр.Севлиево.Безспорно е също така, че около 18.00 часа на същата вила
пристигнал подс.И., заедно с баща си – свид.З.С. и братята си – свид.Б.З.,
свид.АС. и Й. С..Спори се в случая дали на свид.Х. е била причинена телесна
повреда и какъв е нейният вид и характер, кога и от кого е била причинена тя,
ако такава е била причинена какъв е механизма на причиняването й.По делото по
безспорен и несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата и място
между подс.И., неговият баща и братята му и частният обвинител – свид.Х.
безспорно е възникнал конфликт, който прераснал в нанасяне на побой на
последният.Според настоящият съдебен състав е безспорно и това, че по време на
същият на свид.Х. била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а именно счупване на основната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, довело до
трайно затрудняване в движението на горен ляв крайник.Не може да бъде споделено
твърдението на защитата, че въпросната телесна повреда е възможно да е била
причинена на свид.Х. при възникнал последващ конфликт, вечерта на следващият
ден – 14.02.2019 г.Това твърдение се опровергава най-вече от приложената по
делото медицинска документация, от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза и не на последно място от показанията на част от
свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие.По делото е приложено и бе прието Медицинско
свидетелство № 302/14.02.2019 г., от което се установява, че на същата дата, на свид.Х.
бил извършен преглед от д-р К., за резултатите от който е издадено и въпросното
свидетелство.В същото са отразени данните за случилото се снети от прегледания,
отразено е, че лявата китка е отекла, както и, че е направена рентгенография,
като резултата от същата е фрактура на основата на 1-ва фаланга на четвърти
пръст.От издадения при прегледа амбулаторен лист № 000115 от 14.02.2019 г. се
установява, че свид.Х. е бил прегледан в 10.30 часа на същата дата.Установява
се също така, че е констатиран хематом, палпаторна болка и ограничени движения
в областта на 4 пръст на лявата ръка.Рентгеновото изследване било разчетено с
резултат „Фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на лява ръка“, което
изследване също е приложено и бе прието по делото.Тоест, от така приетите
медицински документи по безспорен и несъмнен начин се установява, че свид.Х. е
потърсил медицинска помощ още на следващата сутрин след инцидента, като при
извършените прегледи е било констатирано е телесното увреждане, предмет на повдигнатото
на подс.И. обвинение.Няма как това телесно увреждане да е било причинено на
14.02.2019 г. вечерта, след като то е било констатирано от медицински лица и
отразено в съответните документи, издадени от тях, в 10.30 часа, сутринта на
същата дата.По безспорен и несъмнен начин по делото се установява и характера и
вида на това телесно увреждане, а именно средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.Това се установява най-вече от заключението на вещото лице по
назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, което бе обсъдено
от съда по-горе в мотивите.От същото заключение по безспорен и несъмнен начин
се установява и механизма на неговото причиняване, а то се подкрепя и от
показанията на част от свидетелите, които ще бъдат обсъдени от съда по-надолу в
мотивите.
Безспорно е също така, че вечерта на 14.02.2019 г. отново възникнал конфликт между същите лица,
поради което късно вечерта, малко преди полунощ, свид.Х. отново потърсил
медицинска помощ, но този път в Спешно отделение на МБАЛ – Габрово.За резултата
от извършения му преглед бил издаден лист за преглед на пациент.Тъй като бил
посъветван от д-р К. да потърси лекар в гр.Габрово, където да му бъде гипсирана
ръката, на 15.02.2019 г. свид.Х. посетил кабинета на д-р Г.Л.– ортопед, който
след като му извършил преглед направил и гипсова имобилизация.В последствие, на
18.02.2019 г. по негово желание свид.Л.Х. бил прегледан от д-р Я.Г.К., за което
му било издадено и Съдебно-медицинско удостоверение № 17/2019 г.
По делото бяха разпитани няколко свидетели, от
показанията на които се оформят три групи.Едната група свидетели са в близки
отношения с пострадалия Л.И.Х. – свидетелите Е.А.И. – живуща на семейни начала
със свид.Х.; А.А.И. – баща на свид.Е.И.; И.Н.И. – съпруга на свид.А.И.; Е.М.Я.
– съпруг на свид.Ш.Я. и Ш.Е.Я. – майка на свид.Е.А.И..Втората група са в близки
родствени отношения с подс.И. – свидетелите Б.З.И. – брат на подсъдимия; З.И. С.
– баща на подсъдимия и АК. А. – доведен брат на подс.И..Третата група свидетели
не са присъствали на конфликта, възникнал на вилата в местността „Крушевски
баир“ и техните показания като цяло са косвени - свидетелите Ц.К.К., Н.П.К.,
И.С.С. и К.Б.А..Първите
двама в показанията си споделят за два конфликта, възникнали по-рано на същата
дата, във фирмата, в която подс.И. и свид.Х. работели към онзи момент.Свид.И.С.
*** и същият е работил по предварителната проверка във връзка с подадената от
свид.Х. жалба.В показанията на свид.К.Б.А. не се съдържат данни относно
случилото се на 13.02.2019 г.
По отношение на случилото се въпросната вечер, в
показанията на първите две групи от разпитаните свидетели няма съществени
противоречия и безспорно се установява, че на въпросната дата между подсъдимия,
баща му и братята му от една страна и пострадалия Л.Х. е възникнал конфликт в
двора и пред вилната постройка на свид.Е.Я., намираща се в местността
„Крушевски баир“ по повод инциденти, случили се по-рано през деня между
подсъдимия и пострадалия.Спори се дали по време на конфликта на пострадалия е
бил нанесен побой, в следствие на което е получил телесното увреждане, предмет
на обвинението, кога, по какъв начин, от кого е било причинено то и какъв е бил
неговият вид и характер.По отношение на характера и вида на телесното увреждане
съдът вече изложи своето становище по-горе в своите мотиви.В обясненията си
пред съда подсъдимия отрича да е употребявал физическа сила спрямо свид.Х., да
му е нанасял удар и да му е причинил телесната повреда, предмет на
обвинението.Същият заявява, че на въпросната вила отъшил не на 13.02.2019 г., а
на следващият ден – 14.02.2019 г., с най-добри намерения да разговаря със свид.Х.,
за да изяснят недоразуменията помежду си.Обясненията му, в тази им част не
кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие.Както вече бе посочено, по делото по безспорен и несъмнен начин, се
установява, че въпросният конфликт е възникнал на 13.02.2019 г., в каквато
насока са показанията и на свидетелите от втората група.Обясненията му в тази
им част се опровергават и от тези, дадени от него в хода на досъдебното
производство, които бяха приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4,
предл.първо от НПК, в които заявява, че е отишъл на въпросната вила на
13.02.2019 г.В обясненията си относно случилото се подс.И. заявява, че отивайки
към вилата, от същата излязъл свид.Х., който взел в ръцете си вила и казал на
свид.АС., че ще го наръга.Последният обаче успял да вземе вилата от ръцете му,
след което свид.Х. нанесъл на подс.И. удар с юмрук в главата.Никой обаче не бил
удрял свид.Х. и не са му причинявани никакви телесни увреждания.Тези негови
обяснения се подкрепят от показанията на неговия баща – свид.З.С., Б.З.И. и АК.
А..Същевременно свидетелите Е.И., Л.Х., Е.Я. и Ш.Я. твърдят, че по време на
конфликта подсъдимият, свид.Б.З. и свид.АС. са нанесли побой на свид.Л.Х..Свид.Х.,
свид.Е.И. и свид.Ш.Я. твърдят също така, че подс.И. нанесъл на свид.Х. удар с
прът в лявата ръка.Свид.Х. твърди, че именно при нанасянето на този удар усетил
много силна болка и изохкал, в последствие китката му отекла, а в последствие
било установено, че пръстът му е счупен.Това негово твърдение се потвърждава от
показанията на свид.Е.И. и свид.Ш.Я., частично и от показанията на свид.А.И. и
свид.И.И..Те се подкрепят и от показанията на полицейският служител, работил по
предварителната проверка по случая – свид.И.С.С..Показанията на свид.Л.Х. се
подкрепят и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза.Съдът не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите З.И. С., Б.З.И. и АК. А. в тази им част, тъй като те
се опровергават от установената по делото фактическа обстановка, от показанията
на свидетелите Л.Х., Е.И., Ш.Я., А.И., И.С. и И.И., като на показанията на
последната съдът не придава особена тежест, тъй като същата присъства при
разпита на част от свидетелите в съдебна зала и това обстоятелство бе отразено
в съдебният протокол, от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, както и от писмените доказателства.Свид.З.С. е баща на подс.И., а Б.И.
и АА. негови братя.Същевременно те са и преки участници в конфликта, поради
което са заинтересовани от изхода на делото.Същевременно, макар и да са в близки
отношения с пострадалия, свидетелите Е.И., Ш.Я. и Е.Я. са преки очевидци, имали са възможност да
наблюдават отстрани случилото се и почти не са имали участие в
конфликта.Посочените свидетели са имали възможност като странични наблюдатели
да възприемат правилно всичко, което се е случило.Последната част от конфликта
пък е била въприета от свид.А.И., който освен със свид.Е.И. е в близка
роднинска връзка с подсъдимия, баща му и братята му.Техните показания се
подкрепят от тези на свид.И.И., както и от показанията на полицейският служител
И.С.С., който заявява, че при извършената от него проверка установил, че на
13.02.2019 г. бил нанесен побой на свид.Х. от страна на подсъдимия, баща му и
братята му, по време на който му бил нанесен удар с тояга или метален прът от
подс.И..По време на разговора с пострадалия същият бил с бинтована ръка.Същевременно
този свидетел не се намира в каквито и да било отношения с подсъдимия и с пострадалия,
поради което не е заинтересован от изхода на делото.Ето защо съдът изцяло
кредитира с доверието си техните показания.Те се подкрепят и от заключението на
вещото лице, изготвил съдебно-медицинската експертиза, досежно получените
увреждания от пострадалия и механизма на причиняването им.
Безспорно в показанията на свидетелите Л.Х. и Е.И.
има известни противоречия относно предмета, с който подс.И. е нанесъл удар в
лявата ръка на пострадалия.В показанията си в съдебно заседание и в тези от
досъдебното производство свид.И. заявява, че ударът бил нанесен с тръба, а при
разпита й пред съдия заявява, че предметът, с който бил нанесен удара бил
желязо.В съдебно заседание и по време на разпита й от органа на досъдебното
производство твърди, че ударът бил нанесен от подс.И., а при разпита й пред
съдия, че не си спомня дали подс.И. или свид.Божидар И. е нанесъл този
удар.Съдът намира, че тези противоречия са несъществени.В съдебно заседание и в
досъдебното производство същата категорично заявява, че подс.И. е нанесъл
въпросният удар и обстоятелството, че колебливо е отговорила на този въпрос при
разпита й пред съдия е възможно да се дължи на временно объркване и изминалия
период от време от случилото се.Тези противоречия са несъществени освен това,
тъй като фактическата обстановка, установена от съда се основава и на другите
свидетелски показания, на заключението на вещото лице и писмените
доказателства, поради което съдът приема за достоверни нейните показания,
дадени в съдебно заседание и пред органа на разследването.Досежно предмета, с
който е нанесен удара, то в случай това безспорно е бил прът, който част от
свидетелите в суматохата около случилото се са възприели като метален / железен
/, а други като дървен.Свид.Л.Х. също в съдебно заседание и при разпита му пред
съдия заявява, че ударът му е бил нанесен с дървен кол, а при разпита от
разследващият орган заявил, че бил ударен с желязо.По отношение на тези
незначителни противоречия становището на съда е същото, каквото и по отношение
на тези в показанията на свид.Е.И..В това отношение най-красноречиви са
показанията на свидетелката Ш.Я., която категорично заявява, че подс.И. държал
прът, с който нанесъл удар в ръката на свид.Х., след което тя се подула.Нейните
показания, като очевидец, който е имал възможност пряко и непосредствено да
наблюдава случващото се са ясни, последователни, непротиворечиви и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.Следва също така
да се има предвид, че това обстоятелство бе взето предвид от вещото лице д-р Я.Г.К.,
който в съдебно заседание заявява, че материалът на предмета, с който е нанесен
удара не променя неговото заключение.Безспорно е също така и това се установява
от показанията на свидетелите Е.И., А.И., И.И., Л.Х., Е.Я. и Ш.Я., че след като
конфликта приключил лявата ръка на свид.Х. било подута /отекла/, а част от
свидетелите заявяват и, че пръста му бил счупен.
Спори се също така дали това увреждане не е било
причинено при настъпване на ръката на свид.Х., след като бил паднал на земята
или в следствие на удар от хвърлен от свид.А.И. стол.
Съдът изключва тези хипотези като вероятен
механизъм на причиняване на телесната повреда по следните съображения.Безспорно,
както вече бе отбелязано по-горе, е, че след нанесения му от подс.И. удар с
прът в лявата ръка, свид.Х. изпитал изключително силна болка, поради което
извикал.Показанията му в тази им част се подкрепят от тези на свид.Ш.Я..Това е и
моментът, в който според заключението на вещото лице е било причинено
увреждането с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.От
друга страна ръката на свид.Х. е била настъпена в по-късен момент, след като
това увреждане вече е било причинено.Този механизъм на причиняване на
увреждането се определя от вещото лице като много малко вероятен, но както вече
бе отбелязано, с оглед събраните по делото доказателства, той е изключен.По
отношение на хвърленият от свид.А.И. стол, то това обстоятелство не се отрича
от него, но по делото се установи, че въпросният стол е бил пластмасов, тоест с
леко тегло.Вещото лице заявява, че за да бъде причинена по този начин телесната
повреда от значение е материалът, от който е изработен същият.Освен това столът
не е ударил свид.Х., а е минал покрай него.
На база на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
телесното увреждане, предмет на обвинението е причинено от подс.И..Това
обстоятелство се установява както от свидетелските показания, така и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, а и от
приетите по делото писмени доказателства.Безспорно е, както вече бе отбелязано
по-горе, че именно след нанесеният удар с прът в лявата ръка на свид.Х.,
последният е изпитал силна болка в областта на същата, а в последствие същата
се подула.
Не може да бъде споделено и твърдението на
защитата, че свид.Х. не е подал незабавно сигнал за случилото се на телефон
112, като по този начин целял в последствие прокуратурата да „натъманява“
свидетелските показания в подкрепа на обвинителната теза.Въпрос на личен избор
на пострадалия е кога, по какъв начин и кой от компетентните органи да сезира
за случилото се вечерта на 13.02.2019 г.По делото по безспорен и несъмнен начин
се установява, че това се е случило още на следващата сутрин – на 14.02.2019 г.На същата дата свид.Л.Р.Х. подал до Районна прокуратура
Севлиево жалба, в която описал случилото се предната вечер.Това, че е предпочел
да сигнализира прокуратурата, а не полицейските органи е въпрос на негов личен
избор, който между другото често се практикува от гражданите.Кога е било
образувано досъдебно производство е обстоятелство, което не зависи от неговата
воля, а от тази на правоприлагащите органи.Безспорно е също така, че по повод
на подадената от него жалба, в кратки срокове е била извършена предварителна
проверка от служител на МВР.Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските
показания на свид.И.С.С. ***, който
заявява, че е предприел такава около пет дни след инцидента.
Изцяло голословно и лишено от логика е
твърдението на защитата на подс.И., че на досъдебното производство не били
назначени съдебно-психиатрични експертизи както на подсъдимия, така и на
пострадалия.По делото липсват каквито и да било обективни и субективни данни,
налагащи назначаването и провеждането на такива експертизи.
При така установената фактическа обстановка
съдът счита от правна страна, че подсъдимият И.З.И., след като на 13.02.2019 г., около 18.00
часа, в двора на вила на ул.“***“ в местността „Крушевски баир“, в землището на
гр.Севлиево, чрез нанасяне на удар с прът в областта на лявата ръка на Л.Р.Х. ***,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната
фаланга на четвърти пръст на лява ръка, довело до трайно затрудняване в
движението на горен ляв крайник, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия И.З.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.И.З.И. престъпление е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Не е
завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, тъй като от приложената
справка за съдимост се установява, че към момента на осъществяване на деянието
не е бил осъждан за престъпления от общ характер.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид цялостното поведение на подс.И. на процесната
дата и упоритостта му при осъществяване на деянието.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимия и сравнително
немалкият период от време, изминал от осъществяването на деянието до момента на
постановяване на настоящата присъда.Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.Предвид
тежестта на престъплението, материалното и имотно състояние, мотивите и
подбудите, характера
и вида на телесната повреда, съдът
достига до извода,
че на подсъдимия И. следва да
се наложи наказание в размер
на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.И.З.И. съдът
счита, че така определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се
изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на
подс.И. тригодишен изпитателен срок, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За определеното общо
наказание по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 от НК
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия И.З.И. се установява, че осъжданията му са както следва:
1. С Определение № 25 от 27.03.2019 г. е одобрено
споразумение по НОХД № 115/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което
подсъдимият И. е осъден за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК на Пробация, включваща пробационните мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от единадесет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от единадесет месеца.
Деянието е извършено на 10.10.2018 г.
Определението е влязло в законна сила на 27.03.2019 г.
2. С Определение № 55 от 02.10.2019 г.
е одобрено споразумение по НОХД № 343/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево,
с което подсъдимият И. е осъден за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК на глоба в полза на държавата в размер на 900.00 лева.
Деянието е извършено на 15.05.2019 г.
Определението е влязло в законна сила на 02.10.2019 г.
Деянието, за което подс.И. бе признат
за виновен с настоящата Присъда по НОХД № 55/2020 г. по описа на РС Севлиево е
извършено от него на 13.02.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до правния извод, че деянията по описаните по-горе и
влезли в сила присъди и деянието по настоящата присъда могат да образуват
съвкупност.Първа по време е влязла в сила Присъдата по НОХД № 115/2019 г. – на
27.03.2021 г., деянието по другата присъда и по настоящото НОХД № 55/2020 г.
подс.И. е извършил преди тази дата.Престъпленията се намират в съотношение на
реална съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда
за което и да е от тях.Налице са предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание за изтърпяване.Общото наказание
следва да бъде в размер на най-тежкото, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
каквото наказание бе наложено на подс.И. с присъдата по настоящото НОХД №
55/2020 г.
В съдебно заседание прокурорът не
направи искане за увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл.24
от НК.Съдът също е на становище, че определеното общо наказание не следва да се
увеличава, тъй като фактически осъденият следва да изтърпи наказание, което е
достатъчно по размер за постигане целите на наказанието.
На осн. чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така определеното общо наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода следва да се отложи, като на подсъдимия И.З.И., следва да се определи
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.25, ал.2 от НК от така
определеното по реда на чл.23-25 от НК общо наказание лишаване от свобода
следва да се приспадне изтърпяната изцяло или отчасти част от наказанието по
присъдата по НОХД № 115/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, като от
изтърпяната част от наказанието Пробация два дни пробация се зачитат за един
ден лишаване от свобода.
На осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.3 от НК към така определеното общо наказание лишаване от свобода, следва да
се присъедини наказанието глоба в полза на държавата в размер на 900,00 /
деветстотин / лева, наложено на подс.И.З.И. с Определение № 55 от 02.10.2019
г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 343/2019 г. по описа на Районен
съд Севлиево.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление от общ характер подсъдимият И.З.И., следва да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 231.60 (двеста тридесет и един лв. и 60 ст.) лева, както и
5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата
не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият И.З.И., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените
по делото разноски в размер на 68.00 (шестдесет и осем) лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
