Мотиви към Присъда № 214,
постановена на 24.09.2019г. по н.о.х.д. № 5255 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 397 по
описа за 2014г. на ОД на МВР – гр. Варна на Т.Б.В. за това, че в периода от 18.06.2014 г. до 16.07.2014 г., в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, в качество си на длъжностно лице
- търговски сътрудник към „Филикон-97“ АД - гр. Пловдив, присвоил чужди пари на
обща стойност 1528,03 лв., собственост на „Филикон-97" АД, гр. Пловдив с
ЕИК ********* с управител Б.Ив.К., връчени в това му качество и поверени му да
ги пази - престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подс. В. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие. Представителят на Варненската
районна прокуратура предлага по отношение на подс. В. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изтърпяването на което да
бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Защитникът на подс. В. на свой ред моли съда да приложи привилигированата разпоредба на чл. 205, като наложи на подзащитния й наказание „лишаване от свобода“ в минимален
размер, изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок,
предвид обстоятелството, че подсъдимият живее и работи в Германия, отглежда
детето си, възстановил е нанесената на дружеството вреда и е с чисто съдебно
минало.
Подс. Т.Б.В. посочва, че няма какво да добави към казаното от неговия
защитник.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият
моли да му бъде наложено заявеното наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Т.Б.В. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, понастоящем живее и работи в
Република Германия, български гражданин, средно образование, неосъждан,
разведен, с ЕГН **********.
Дружеството
„Филикон-97" АД, гр. Пловдив, ЕИК *********, с изпълнителен директор св. Б.Ив.К.,
е с основен предмет на дейност производство и търговия с храни и напитки.
Дружеството
разполагало със складова база в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 4-181. Регионален
мениджър за дружеството и управител за съответната складова база през 2014 г.
била св. Ив.Ив.Ц., а началник-склад към 2014 г. - св.
С.А.Д..
С
трудов договор № 39/17.06.2014 г. подс. Т.Б.В. бил
назначен на работа към "Филикон-97" АД на длъжност „търговски
сътрудник", с място на работа „Отдел пазарна политика и продажби" регион
Варна.
Трудовият
договор бил връчен лично на В. и подписан от него на 18.06.2014 г., като от
тази дата В. постъпил на работа.
Основните
му задължения съгласно връчената му на 18.06.2014 г. длъжностна характеристика
били организиране и контролиране реализацията на готова продукция в района, за
който отговаря, проучване на потребителско търсене, приемане на поръчки от
търговци на дребно, контролиране осъществяването на вече сключените търговски
сделки за реализация на готова продукция в установените срокове, изпълняване
набелязани обеми за продажба и набелязани цели за дистрибуция.
Организацията
на работа във дружеството била следната: търговските представители/сътрудници/
приемали заявки от клиенти на фирмата, които предавали на св. С.Д.. Последният
изписвал заявките чрез специална компютърна програма, като заявката се
разпечатвала заедно с фактура към нея.
Заявката
съдържала данни за имената/фирмата на клиента и съдържанието на стоката.
Заявката се предавала на складови работници, които подготвяли стоката, след
което я предавали на шофьорите към фирмата, които съответно я разнасяли до
клиентите.
Понякога
лично св. Д. подготвял заявената стока.
Стоките
се придружавали от фактурите, в които бил вписан и начинът на плащане /в брой
или с отложено плащане/.
В
края на работния ден шофьорите отчитали получените от клиентите парични суми и
подписани фактури на св. С.Д..
Последният
отразявал данните в програмата и разпечатвал приходен касов ордер. При отложено
плащане в оригинала и копието към фактурата клиентът собственоръчно вписвал, че
плащането е отложено.
В
тези случаи на клиента не се предоставял оригинал на фактурата до изплащането
на сумата по нея.
Всеки
търговски представител/сътрудник/ притежавал индивидуален код, към който били
прикрепени неговите клиенти, като заявките се изписвали към съответния код.
При
спешни заявки или заявки извън района, търговските сътрудници също лично
извършвали разнос на заявени стоки по същият начин,
както шофьорите.
В
тези случаи заявената стока се предавала лично на сътрудниците, които следвало
след това да отчитат получените от клиентите суми на св. Д..
В
края на всяка седмица или при поискване от регионалния мениджър,
началник-склада св. Д. изготвял справка за задълженията на отделните клиенти,
като по този начин се контролирали извършените плащания.
Това
била обичайна практика в дружеството през 2014 г., като съответно и Т.В.
работел по същия начин.
Самият
той обяснил, че има достатъчно познати магазинери и търговски обекти, на които
да предлага и доставя стоки, поради което получил устно разрешение да взема
заявки, които лично да доставя и да получава парични средства от клиентите.
Съответно и това възлагане на допълнителни
функции съобразно действащата в дружеството практика /по доставяне на стоки от
страна на търговските сътрудници, получаване на парични суми за тях от името на
дружеството и задължението за отчитането им/, обозначава наличието на
задължение на обвиняемия и същността на възложената му работа по пазене на
чуждото имущество в качеството му на длъжностно лице.
Освен
за клиенти, търговските представители можели да изписват чрез предоставеният им
код стока и за себе си.
Кодът
на подс. В. в компютърната система бил „Т.В.“.
Преди
В., в складовата база на „Филикон-97" АД във Варна работела като търговски
сътрудник св. Ж.Ж., която напуснала работа на
07.06.2014 г., но нейният код „Ж.Ж." известно
време се ползвал от Т.В., който заел нейното място и съответно получил нейният
район на обслужване.
В
изпълнение на възложените му устно и чрез трудов договор функции в периода
18.06.2014 г. - 16.07.2014 г., в гр. Варна, подсъдимият Т.В. направил заявки,
въз основа на които били издадени фактури и изписани стоки, получени от него.
Съответно В. доставил на клиентите изписаните
стоки и получил парични средства за тях, но не отчел средствата в дружеството,
а ги присвоил, както следва:
На
18.06.2014 г. обвиняемият подал заявка за клиента ЕТ „Венис-Венета
Неделчева", била издадена фактура № **********/18.06.2014 г. за стока на
стойност 31,87 лв. В. доставил стоката на клиента и св. В.Н. като управител на
ЕТ я приела и платила същия ден сумата 31,87 лв. по фактура лично на В..
Получената сума той не отчел на св. Д., а присвоил. На клиента той не
представил оригинал на фактурата. Впоследствие В.Н. лично потвърдила
извършването на плащането именно на В..
На
18.06.2014 г. подал заявка и получил от склада чрез фактура №
**********/18.06.2014 г. стока на стойност 231,68 лв. Доставил стоката на
клиента „Алекс Трейд" ЕООД, гр. Суворово, предавайки я лично на управителя
на фирмата св. Ал.Ал., който съответно веднага му
платил сумата 231,68 лв. в брой. Обвиняемият му обещал да му донесе по-късно
фактура за стоката, но така и не сторил това. Получената от Ал. сума
обвиняемият не отчел на „Филикон-97" АД, а присвоил. В самата фактура били
вписани имената „Ал.Ал." и подпис, за които
свидетелят заявява, че не положил той, като по-късно по молба на св. Ив.Ц.
вписал собственоръчно имената си и се подписал /за да се види разликата в
почерците/. Текстът във фактурата „за плащане 10.07.2014 г. Т.В.“ бил изписан
от Т.В..
На
20.06.2014г. подс. В. подал заявка и била издадена
фактура за изписана от склада стока - фактура № **********/20.06.2014 г. за
стока в размер на 48,32 лева за клиента „Узунови 79" ООД, Варна. Стоката подсъдимият
доставил лично на клиента и след получаването й св. В.Б.лично платила на В. сумата
по фактурата - 48,32 лв., която същият не я отчел, а присвоил. Б.потвърждава,
че е извършила плащане по тази фактура на подс. В..
На
20.06.2014 г. В. подал заявка и била издадена фактура за изписана от склада
стока - фактура № **********/20.06.2014 г. за стока в размер на 150,27 лева за
клиента „Аркус" ЕООД, Варна. Стоката подсъдимият доставил лично на клиента
и след получаването й св. Д.Хр. лично платил на В. сумата по фактурата - 150,27
лв., която той не отчел, а я присвоил.
Св. Хр. лично потвърдил после пред св. Ц. плащането на Т.В..
На
23.06.2014 г. подсъдимият подал заявка, била издадена фактура №
**********/23.06.2014 г. и била изписана стока от склада на стойност 96,14 лв.,
която В. доставил на клиента „Хектор 2010" ЕООД,
Варна, за което управителя св. М. Д. лично потвърждава. Сумата по фактурата
/96,14 лв./ веднага била платена на В., но той не я отчел на „Ф.9." АД, а
я присвоил.
На
24.06.2014 г. подсъдимият подал заявка и получил от склада след издадена
фактура № **********/24.06.2014 г. стока на стойност 79,52 лв., която доставил
на клиента ЕТ „Дима-Димитър Владимиров“, Варна. Въпросната фирма работела на
разсрочено плащане с „Ф.9.“ АД. На неустановена с точност дата, но не по-късно
от седмица след 24.06.2014 г., лично св. М.М. - представител на ЕТ, платила лично на подс. В. сумата 50 лв. като частично плащане по фактурата.
Въпросната сума В. не отчел в касата, а присвоил. Св. М.потвърждава плащането
на В..
На
25.06.2014 г. подсъдимият получил от склада след заявка и издадена фактура №
**********/25.06.2014 г. стока на стойност 28,74 лв. за клиента „Диди" ЕООД. Предал стоката на клиента и получил от св.
Д. Ив. лично сумата по фактурата /28,74 лв./, но не отчел същата, а я присвоил.
Св. Ив. лично потвърдила пред Ц., че е извършила плащане на Т.В. по тази
фактура.
На
27.06.2014 г. с кода „Ж.Ж.", ползван от него към
въпросния период, подс. В. получил от склада
дружеството „Филикон-97" АД по фактура № **********/27.06.2014 г. стока за
сумата 314,32 лв. Същата не отчел по надлежния ред на началник склад, а
присвоил, като я оставил за себе си и впоследствие изхарчил. Пред св. Ц.
заявил, че е продал стоките на клиенти на разсрочено плащане и въпреки че тя му
дала срок от една седмица да отчете сумите, той не сторил това.
На
30.06.2014 г. били издадени два броя фактури - с № **********/30.06.2014 г. за
стоки на стойност 72,96 лв. и № 18.00027111/30.06.2014 г. за стоки на стойност
173,16 лв., с получател „Елиник" ООД, Варна.
Стоките по двете фактури били доставени на обект на „Елиник"
ООД, като управителката М.Ст.потвърждава получаването им и съответно плащането
на сумите по тях /общо 246,12 лв./лично на подсъдимия.
На първата фактура самият В. отбелязал
„отложено" за плащане, а на втората липсвало отбелязване. Впоследствие св.
Стефанова лично потвърдила чрез подписа си, че сумите по двете фактури са
платени на В..
В
самите фактури била отбелязана и търговска отстъпка от 10 %, направена от
доставчика /В./, въпреки че последният нямал право да предоставя такива
отстъпки. При отчитането на фактурите в склада, първата от тях била отбелязана
в дневния отчет като „отложено" плащане, а за втората липсвало
отбелязване. Сумите и по двете фактури не били отчетени от В., а присвоени от
него. Св. М.Ст.потвърдила впоследствие пред Ц., че е платила на подс. В..
На
02.07.2014г. след подадена заявка била изписана стока от склада срещу фактура №
**********/02.07.2014 г. за сумата 17,19 лв. с получател „Лиса Трейд 55' ЕООД,
която стока В. доставил на клиента. Св. Ст.Н. - продавач-консултант във
фирмата, получила стоката и платила веднага сумата от 17,19 лв. на В..
Съответно той не отчел получената сума, а я присвоил за себе си. Св. Н. потвърждава,
че е платила именно на подсъдимия, като отбелязала това впоследствие на
представената й от Ц. фактура.
На
02.07.2014 г. отново с кода „Ж.Ж.", ползван от В.
към въпросния период, подсъдимият получил от склада на дружеството
„Филикон-97" АД по фактура № **********/02.07.2014 г. стока за сумата
46,97 лв. Същата не отчел по надлежния ред на началник склад, а присвоил, като
я оставил за себе си и впоследствие изхарчил. Свид. Ив.Ц.
заявява, че по двете фактури, издадени на кода на Ж.Ж.,
обвиняемият не е отчел сумите за получените от него стоки.
На
04.07.2014 г. след подадена заявка и издадена фактура № **********/04.07.2014
г. обвиняемият получил стока от склада на стойност 50,65 лв., която доставил на
клиента „Евристил" ООД, Варна. Стоката била
получена на същата дата от св. Д. Хр. Г., която платила сумата по фактурата -
50,65 лв. лично на подс. В.. И тази сума той не отчел
на св. Д., а присвоил за себе си. Свид. Г.
потвърждава, че лично е платила на В. сумата по фактурата в деня на получаване
на стоката.
На
10.07.2014 г. подал заявка и получил от склада на фирмата чрез фактура №
**********/10.07.2014 г. стока на стойност 68,05 лв. Доставил стоката на
клиента - „Алианс-ВН" ДЗЗД, получил сумата за тях, като на фактурата
отбелязал „отложено плащане" саморъчно.
Представил
фактурата на св. С.Д. с това отбелязване и сумата не била отчетена. По този
начин обв. В. я присвоил, запазвайки я за себе си.
Впоследствие управителят на дружеството-клиент „Алианс-ВН" ДЗЗД св. Св.Б. потвърдил
лично пред св. Ц., че е платил сумата по фактурата на обвиняемия, като вписал
във фактурата „платено на Т.В.". Текстът „отложено плащане" в долната
част на фактурата бил изписан от Т.В..
На
10.07.2014 г. обвиняемият подал заявка, била изписана от склада и предадена му
стока за сумата 157,22 лв., като била издадена и фактура №
**********/10.07.2014 г. за клиента „Христина-КГД" ЕООД, гр. Варна.
Стоката била доставена от В. на клиента. По фактурата било извършено частично
плащане за сумата 107,22 лв., която била отчетена в касата на дружеството. Св. Хр.Кр.заявява, че остатъка по фактурата - в размер на 50,00
лв. е платила лично на подс. В., докато той още е
работил за „Филикон 97", няколко дни по-късно,
на неуточнена с точност дата в рамките на инкриминирания период.
На
16.07.2014 г. подс. В. подал заявка за клиента
„Данекс-2" ЕООД и била издадена фактура № **********/16.07.2014 г. за
стока на стойност 114,79 лв., получена от склада лично от В. и доставена на
клиента.
Лично
управителя св. Й.Й. получил стоката и платил веднага
на В. сумата по фактурата - 114,79 лв. Получената сума В. не отчел, а присвоил.
Впоследствие св. Й. лично отразил във фактурата, че плащането е извършил на
16.07.2014 г. на Т.В..
На
16.07.2014 г. подсъдимият изписал със собствения си код „Т.В. стоки за сумата
11,66 лв. чрез заявка и издадена фактура № **********/16.07.2014 г., като
получил стоката, но не платил сумата за нея в касата на дружеството, а
присвоил.
Същият
ден - 16.07.2014 г. подс. В. внезапно напуснал работа
в дружеството, оставяйки служебния си автомобил и телефони, без да информира
никого.
След
напускането на В., св. Ц. извършила проверка по всички заявки на В. и издадени
въз основа на тях фактури, като установила, че по някои от тях не е налице
отчетена сума. Извършила насрещна проверка във фирмите - клиенти на „Филикон 97", които потвърдили, че са извършили плащане
именно на Т.В.. Общият размер на сумите, за които клиентите потвърдили, че са извършили
плащане именно на В., както и по
фактурите, издадени на кода на Ж.Ж. и на кода на Т.В.,
бил 1528,03 лв.
В
хода на разследването било установено, че по три фактури
-№**********/10.06.2014 г.; № **********/05.06.2014 г. и № ********** от
13.06.2014 г., клиентите са потвърдили плащане на В., но тъй като и трите
фактури са издадени по заявки, направени преди встъпването на В. в длъжност,
сумите по тях били извадени от първоначалното обвинение.
От
заключението на последно изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че подс. В. не е отчел парични средства в
общ размер на 1437,13 лв., от които 1155,08 лв. - от неотчетени парични
средства - парични суми, предадени му от клиенти по фактури, 270,39 лв. по
фактури, издадени на бившия служител на „Филикон-97" АД Ж.Ж., както и 11,66 лв. по фактура **********/16.07.2014 г.,
издадена на името на обвиняемия, също неотчетена в касата на дружеството.
Тъй
като в последният разпит на св. Ив.Ц. Ив. последната е заявила, че в
действителност В. не е отчел никакви суми по фактурите, издадени на името на Ж.Ж., към обвинението
била добавена общата
стойност по двете
фактури /№ **********/27.06.2014 г. за неотчетена сума 314,32 лв. и №
**********/02.07.2014 г. за сумата 46,97 лв./ - общо 361,29 лева, както по този
начин общият размер на всички неотчетени от В. суми се равнява на 1528.03 лева.
Т.В.
е нарушил задълженията си, като не е отчел в касата на дружеството получени от
доставката на стоки парични суми. Тези пари са му били поверени да ги пази до
отчитането им.
Видно
от назначените графически експертизи Т.В. е положил подписи в трудовия си
договор от 17.06.2014 г. и длъжностната характеристика от същата дата. В. е
изпълнил подписа и ръкописния текст „10.07.2017 г. Т.В. във фактура с №
**********/18.06.2014 г.; ръкописния текст „отложено плащане" във фактура
№ **********/10.07.2014 г.. ръкописният текст „отложено" във фактура №
**********/30.06.2014 г.; както и ръкописният текст „отложено" във фактура
№ **********/30.06.2014 г.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият Т.Б.В. възстанови изцяло процесната парична сума.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанието на подс. Т.Б.В.,
реализирано по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните
гласни , писмени доказателства, изготвените заключения по назначените
счетоводна и графически експертизи и т.н.
По делото не бяха констатирани противоречия
и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра
на същите.
Подс. В. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно
кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички
събрани в хода на наказателното производство доказателства,установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Т.Б.В. с деянието си е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
вмененото му престъпление "длъжностно присвояване", с правна
квалификация по чл. 201 НК.
Като „длъжностно лице“,
конкретно по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т.1,
б."б" НК, подс. Т.Б.В. е годен субект на
вмененото му престъпление.
От обективна страна, в периода
от 18.06.2014 г. до 16.07.2014 г., в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, в качество си на длъжностно лице - търговски сътрудник към
„Филикон-97“ АД - гр. Пловдив, присвоил чужди пари на обща стойност 1528,03
лв., собственост на „Филикон-97" АД, връчени в това му качество и поверени
му да ги пази.
Отеделните деяния са били извършени през непродължителен
период от време - в рамките на около месец (от 18.06.2014 г. до 16.07.2014 г.),
като всяко от деянията, които осъществяват състава на престъплението по чл. 201
от НК, са били извършени при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
Като търговски сътрудник и
съответно с възлагане и функциите на доставчик-шофьор, подс.
В. е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „Б"
от НК
От субективна страна, деянието
е било извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, като преведено на плоскостта на казуса подсъдимият е съзнавал, че притежава
специфичното качество „длъжностно лице“, че предметът на престъплението са били
чужди пари, които са се намирали в неговата фактическа власт на правно
основание, както и че същият е извършила разпоредителни действия, като със
свои, с въпросните пари, което е било абсолютно противозаконно, но в конкретния
случай подсъдимият е целял именно този резултат.
На следващо място съдът отчита и
обстоятелството, че в рамките на казуса извършеното от В. не покрива
характеристиките на "маловажен случай на длъжностно присвояване" по
смисъла на чл. 93, т.9 НК, обуславящ възможност за квалифициране на деянието по
чл. 204, б."а" НК, основно защото се характеризира с обществена
опасност, типична за този вид престъпно посегателство, а освен това става ясно,
че с инкриминираното поведение подсъдимият на практика е злоупотребил с
доверието, гласувано му като служител на юридическото лице.
В хода на проведеното съдебното
производство пред първоинстанционния съд са били възстановени изцяло липсващите
(неотчетени) парични средства, което съгласно установената съдебна практика
определя приложението на привилегирования състав на чл. 205, ал.1, т.1 от НК по отношение
подсъдимия, като доколкото състава на чл. 205 предполага извършен преди това
състав на чл. 201 НК, то съдът не следва да оправдава подсъдимия по
първоначално възведеното му обвинение.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият В. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 205, ал.1, т.1, вр.
чл. 201 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” до пет
години.
В конкретния случай, като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчита факта, че в
съдебно заседание същият демонстрира желание да отстрани последиците от
неправомерното си поведение, същият е в сравнително млада възраст, с чисто до
момента съдебно минало, с данни за трудова ангажираност извън пределите на
Република България.
Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не констатира.
При все това обаче и доколкото
по делото са налице данни, че подсъдимият пребивава трайно извън пределите на
Република България, съдът намери, че следва да определи подходящото за него
наказание при условията на чл. 54 НК и то следва да бъде „лишаване от свобода“
за минималния предвиден в закона срок от три месеца, изтърпяването на което да
бъде отложено с три годишен изпитателен срок.
Що се отнася до предявения и
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск,
съдът намери, че следва да отхвърли същия като неоснователен доколкото в
рамките на съдебното производство всички имуществени вреди бяха заплатени на
гражданският ищец.
Предвид изхода на производството
и на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият В. е осъден да заплати сумата от 378 лева по
сметка на ВРП, както и сумата от 527,25 лева по сметка на ОД на МВР – Варна,
представляващи сторени в производството по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: