№ 2932
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110214064 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Я. А. А., ЕГН: ********** чрез адв. В. К.
срещу наказателно постановление № 22-4332-015913/04.09.2020 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания акт поради допуснати нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Не се оспорва, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал цитирания в НП автомобил. Твърди се липса на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, доколкото същият не е бил
уведомен за това, че управляваното МПС е било дерегистрирано. Иска се
съдът да отмени обжалваният акт.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и иска от съда да
отмени обжалвания акт по съображения, подробно изложени в нея
Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Считано от 08.03.2020г. регистрацията на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „106“ с рег. № СВ1197НМ, собственост на А. К. Г., била прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението на
новия собственик Христо Траянов Христов в двумесечен срок от
придобиването да регистрира превозното средство.
На 16.06.2020 г. около 12:15 часа в гр. София жалбоподателят Я. А. А.
управлявал горепосочения лек автомобил, движейки се по ул. „Атанас
Кирчев“ с посока от ул. „С. Вацов“ към бул. „Възкресение“. Срещу бл. № 246
жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на 03 РУ на СДВР.
Същите се усъмнили в редовността на документите на МПС, поради което и
повикали на място екип на ОПП-СДВР. В хода на проверката същите
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно
прекратена регистрация, поради което св. Г. съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение с бл. №
184037/16.06.2020 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка
наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от
18.08.2020г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство
за престъпление по чл. 345 от НК. На 04.09.2020 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, препис от е бил връчен на Я. А. А.
на 24.10.2022г., а на 25.10.2022 г. била подадена жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства
показанията на свидетеля Г., постановление на прокурор при СРП от
18.08.2020г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач“, заповед
№ 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване
в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, справка от Гаранционен фонд относно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка
„Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ, справка от ОПП-СДВР относно
прекратена регистрация на лекия автомобил, справка по история на
регистрацията на цитирания автомобил, справка за собственост на лекия
автомобил, копие от материалите по пр. пр. № 35047/2020 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. като добросъвестно
депозирани и обективни. Същият е бил повикан на мястото на проверката на
описаното МПС, а показанията му представляват източник на пряка
2
доказателствена информация относно получената информация от ОДЧ
относно прекратената регистрация на процесния автомобил. Показанията на
свидетеля намират пълна опора в представените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им се довери изцяло.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни. От представената по делото справка от
ОППСДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„106“ с рег. № СВ1197НМ е била служебно прекратена на 20.03.2020г.,
правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а
именно – неизпълнение на задължението на новия собственик Христо
Траянов Христов в двумесечен срок от придобиването да регистрира
превозното средство.
Липсват каквито и да било доказателства до собственика на МПС да е
изпращано съобщение, с което същият да е уведомен, че регистрацията на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № СВ9594МК е
служебно прекратена.
Справката за собственост на посочения автомобил установява, че към
инкриминираната дата той е бил собственост на А. К. Г.. Като бъдещ
собственик е посочено лице с имена Христо Траянов Христов. Разпитан като
свидетел А. Христов уточнява, че се е разпоредил с въпросния автомобил
преди 3-4 години с писмен договор с нотариална заверка на подписите като го
е прехвърлил на лице с име Васил.
От представените по делото заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните
работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
3
видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор“ е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Гергана В.ова Борисова "началник група към СДВР,
отдел Пътна полиция", без да е уточнено коя е групата. От представения по
делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от
29.10.2019 г. Гергана В.ова Борисова е встъпила в длъжността началника на
група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, поради което и същата на основание т. 3. 10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 05.10.2022 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП съществени
процесуални нарушения, а именно описанието на нарушението не отговаря на
минималните изисквания за това, съдържащи се в ЗАНН. Не е посочено, кога
е прехвърлено МПС, кога е изтекъл срокът за пререгистрирането на
автомобила, а това са обстоятелства, които подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. Това е така,
доколкото е необходимо да се провери, дали действително е изтекъл срокът, в
който следва да бъде регистриран автомобилът, кога е изтекъл и колко време
след това е установено управлението на МПС със служебно прекратена
регистрация. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред
неясно обвинение в извършване на административно нарушение, което
накърнява правото му на защита.
Независимо от изложеното, съдът намира за нужно да посочи още
следното:
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, сочи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на когото обаче липсват, не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
4
издаденото наказателно постановление, че административно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като текстово е изписал
нарушението по следния начин "управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред" т. е. отговорността е за първия предвиден в нормата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП състав (въпреки липсата на цифрово изражение), а не и за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но върху което
не са поставени съответните регистрационни табели).
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 16.06.2020г. жалбоподателят е управлявал МПС /лек
автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ/, чиято
регистрация е била служебно прекратена на 08.03.2020г. на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно
нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7, ал. 2 ЗАНН/. В случая
жалбоподателката е осъществила нарушението при форма на вината
непредпазливост - същата, като правоспособен водач и собственик на МПС, е
могла и е била длъжна да предвиди, че като не изпълни задължението си да
регистрира придобитото от нея МПС в двумесечен срок от придобиването му,
с изтичането на този срок, регистрацията на МПС ще бъде прекратена.
В конкретния случай обстоятелството, че собственикът на е бил
нарочно уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС и че
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, не би обосновало
субективна несъставомерност на нарушението. Уредбата на служебното
прекратяване на регистрацията на МПС поради неизпълнение на
задължението на новия собственик да регистрира автомобила в двумесечен
срок от придобиването му се съдържа в чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б ал. 1, т.
10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. /. По аргумент от
разпоредбата на чл. 18б ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., когато
регистрацията на МПС се прекратява на основание чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. уведомяване на собственика на автомобила
не се дължи /за разлика например от хипотезата, когато регистрацията се
прекратява след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/.
Такъв обаче не е настоящият случай, доколкото жалбоподателят Я. А.
не е собственик на автомобила, видно от приложените по делото справки.
5
Управлението на автомобила му е предоставено без същият да е формирал в
съзнанието си представи за действителната фактическа обстановка и в
частност за обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Същият не е могъл и не е бил длъжен да знае това обстоятелство при
положение, че върху автомобила липсват каквито и да било индикации за
това – стикер, свалени регистрационни табели или друго. В този смисъл без
същият да е бил уведомен (от собственика или по друг начин) за прекратената
регистрация, е невъзможно да се проявяват интелектуалният и волевият
момент на понятието "вина" в никоя от нейните проявни форми. Поради това
не може да се приеме, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация.
Предвид това съдът намира, че деянието не е извършено виновно –
умишлено или непредпазливо, поради което и наказателното постановление
следва да се отмени и поради субективна несъставомерност на
инкриминираното поведение на жалбоподателя.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но
Такива са претендирани в размер на 1200,00 лева, които съдът намира за
прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради
липса на възражение от представител на въззиваемата страна в горния смисъл
обаче, същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-015913/04.09.2020 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
Я. А. А., ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Я. А. А., ЕГН: **********, сумата от
1200,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6