Решение по дело №662/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Варна, подадена, чрез пълномощника юрисконсулт С. Д., срещу решение № 169 от 31.01.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204483/2022 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно Постановление № 389/19.09.2022г. на зам. кмета на община Варна, с което на Е.И.М. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д.№ 5889/18.04.2023г., чрез юрисконсулт Д. заявява, че поддържа касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно. Моли да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по ЗПП. Прави възражение в случай на претендиран в прекомерен размер от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответната страна редовно призована не се явява, не се представлява. С писмен отговор от 23.03.2023г. и молба с.д. № 5935/ 19.04.2023г. оспорва касационната жалба. Счита я за неоснователна, а решението на ВРС – за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със закона. По съществото на спора моли да се остави в сила решението на Районен съд - Варна.

Представителят на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за неоснователна. Дава заключение, че постановеното решение на Районен съд Варна е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд- Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационна жалбата е подадена пред компетентния съд, в срока за обжалване по чл.211 ал.1 от АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Е.И.М. ***, против Наказателно Постановление № 389/19.09.2022г. на зам.кмета на община Варна, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева.

ВРС е приел за установено от фактическа страна, че на 14.07.2022г. в Община-Варна по ел. път бил получен сигнал за системно спиране на автомобили на двупосочна улица и пред гаражи на ул.“Люляк“ № 33.Поради това на 20.07.2022г., около 22,50ч. на ул.“Еделвайс“ и ул.“Люляк“ били изпратени служители на сектор „Общинска полиция“. На ул. “Еделвайс“ до № 1 св.Р.установил, че е паркиран л.а. „Тойота“ с рег. № ****, собственост на „Златни пясъци“ АД, представлявано от К. К., против когото бил съставен „глоба с фиш” за това, че е паркирал автомобила на място, където създава пречка за останалите участници в движението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП на нарушителя била наложена „глоба” в размер на 20лв. На 04.08.2022г. Е.М., който всъщност управлявал автомобила, депозирал възражения срещу фиша, като оспорил извършването на нарушението. Това възражение не било разгледано, доколкото не били представени доказателства за това, че М. е страна в производството по налагане на глоба с фиш. На 11.08.2022г. в Община-Варна било депозирано уведомление от „Златни пясъци“ АД за това, че л.а. „Тойота“ с рег. № **** е предоставен за ползване на Е.М., поради което и глобата с фиш, наложена на К. била анулирана на основание чл.17 от ЗАНН. На 22.08.2022г., въз основа на фиша, св. Н. К.- ст. полицай в „Общинска полиция”-Варна, съставила против М. АУАН, за това че на 20.07.2022г. около 22,50 ч. е паркирал лек автомобил „Тойота“ с рег. № ****, собственост на „Златни пясъци“ АД, на ул.”Еделвайс” до № 1 на място, където създава пречка за движението на останалите участници в движението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта М. посочил, че ще представи възражения в законния срок. Такива не постъпили. Въз основа на АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което административнонаказващият орган възприел фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП. За него, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП административнонаказващият орган наложил на М. административно наказание глоба в размер на 20 лева. В постановлението било посочено, че по акта са постъпили възражения, които са били обсъдени и не са били приети.

За да отмени издаденото НП, ВРС е приел от правна страна, че при издаване на акта и постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото в тях липсва пълно описание и посочване на конкретни факти и обстоятелства, които да съответстват на състава на нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и от които да може да се направи преценка дали паркирания автомобил действително е създавал пречки за движението на останалите пътни превозни средства.

Съгласно чл.63в ал.1 от ЗАНН, решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В решението установяванията за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред административнонаказващия орган са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и са формирани правните изводи. Решението е и мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.348, ал.1 т.2 вр.ал.3 от НПК.

Касационният състав споделя изводите на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган, и в шестмесечния преклузивен срок, както и че така описаното в АУАН и в НП обвинение е непълно и неясно. Липсват конкретни факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че лек автомобил „Тойота“ с рег. № **** паркиран на ул.“Еделвайс“ до № 1 създава опасност за движението. Липсват конкретни факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че автомобила е пречка за движението. Неяснота създава използването на съюза „или“ при описанието на две от предвидените в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП хипотези. Видно от процесното НП е посочена правната норма с пълното си съдържание, без да са посочени факти обстоятелства от обективна страна на деянието конкретно и точно, без да са евентуални. Горното е видно и в съставения АУАН. Липсва пречка в обвинението да се опишат като осъществени няколко от изброените в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП хипотези, но кумулативно, а не алтернативно и в условия на евентуалност, както е процедирано при издаването на процесното НП. В цитираната обстоятелствена част на НП е изброено като алтернативно вмененото за извършено от водача М.. Едва в хода на съдебното производство от показанията на св.Райков се установява, че в конкретния пътен участък е имало пътно платно с две ленти за движение, както и че автомобила е бил паркиран на пътя, като е заемал част от него и от двупосочната улица е станала еднопосочна. Горните факти и обстоятелства липсват както в АУАН, така и в процесното НП, липсва изискуемото описание точно по какъв начин паркирания автомобил е създавал пречка за движението на останалите ППС. При съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства, които да покриват състава на нарушение на тази законова забрана. Поради това са неоснователни оплакванията в касационната жалба за неправилно и незаконосъобразно формиран решаващ извод на ВРС, че НП е издадено незаконосъобразно.

В контекста на изложените съображения и при служебна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 31.01.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204483 по описа на ВРС за 2022г.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ