Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093/Варна, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 28.04.2021 год.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 56/2021 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД – София
против Решение № 260199/20.08.2020 год., постановено по т.д.№ 688/19 год. по
описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от страната отрицателен
установителен иск относно несъществуването на приетото под № 10 от списъка на
приетите вземания вземане на кредитора М.Ш., роден на *** год. в размер на
27 577, 20 лева – главница, дължима по силата на развален Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 год. , на основание
чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ.
Предявената въззивна жалба е редовна, допустима и надлежно
администрирана. Същата е основана на твърдения за неправилност на изводите на
съда относно погасяването по давност на правото на ответника да развали
сключения предварителен договор. Погасяването на потестативното му право по чл.
87, ал.1 ЗЗД обуславя неоснователност на претенцията за връщане на даденото на
отпаднало основание.
Синдикът Г.С. е депозирала писмен отговор извън срока по чл.
263, ал.1 ГПК. Ответникът по въззивната жалба М.Ш., чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на предявената въззивна
жалба. Длъжникът „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/ не е изразил
становище по предявената въззивна жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба от М.Ш. против частта
от съдебния акт, в която отрицателният установителен иск на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД
– София е уважен за сумата от
4 286, 39 лева – законна лихва за периода 10.07.2015 год. -18.01.2017 год.
и сумата от 4121, 59 лева – законна лихва за периода 19.01.2017 год. –
10.07.2018 год., на основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ.
Синдикът изразява становище за основателност на депозираната
въззивна жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на
производството:
Производството
пред ВОС е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
С предявената искова молба от „ВЪРШЕЦ
МИЛК” ЕООД се претендира установяване на несъществуващо вземане на ответника М.Ш.,
предявено и включено в списъка на одобрените от съда вземания по реда на
чл.692, ал.4 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“.
С решение №
57/18.01.2017 г., постановено по т.д. № 848/2016 г., на ВОС, ТО, е открито
производство по несъстоятелност на ответника „Мангле инвестмънт“ ООД.
В производството
пред настоящата инстанция не се оспорва, че ищецът е частен правоприемник на
кредитор с прието вземане – Патрик Габриел Бовижин, на основание договор за
цесия. Включването на праводателя
/цедент/ в списъка на предявените вземания има действие и по отношение на
неговия частен правоприемник – чл.621 ТЗ вр. чл. 429, ал.1 ГПК. Последният се
ползва от всички правни последици от приемане на вземането на праводателя, вкл. и с правата да
предявява искове в хипотезата на чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ. Искът е предявен от
лице с надлежна активна процесуалноправна легитимация.
Физическите лица М.Ш. и С. Х., граждани на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, са предявили с молба вх. №
20924/11.07.2018 год. по описа на ВОС
общо вземане, конкретизирано с последваща молба, както следва:
·
28 200 евро /в
левова равностойност 55 154, 40 лева/, съставляващи дадено по развален
предварителен договор от 14.07.2007 год., на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД;
·
71 968, 08
лева, съставляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за период от
три години преди депозираната молба за предявяване на вземане, на основание чл.
86 ЗЗД;
·
1350 евро –
неустойка по чл. 12 от договора, на основание чл. 93 ЗЗД;
Вземанията се претендират в равни части. Същите са предявени в рамките на предвидения в Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 май 2015
година относно производството по несъстоятелност 30-дневен
срок от уведомяването на кредитора с нарочно съобщение, получено на 16.06.2018
год.
Вземането на
кредитора М.Ш. е включено в Списъка на приети вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 21.11.2018 г., под № 10 и възлиза на: 27577.20
лв. - главница, 1320.18 лв.- неустойка за забава по чл. 12 от договора, 4286.39
лв.- законна лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. Отразено е, че
вземането произтича от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 14.07.2007 г.
Срещу вземането
е постъпило възражение от ищеца, което с Определение № 1334/10.04.2019 г. е
оставено без уважение, а списъкът - одобрен от съда по несъстоятелността с
Определение № 14356/12.04.2019 г, обявено в ТР на 16.04.2019 год. Процесната искова молба е предявена по пощата
на 30.04.2019 год. и при спазване на всички особени процесуални изисквания по
чл. 694 ТЗ.
С оглед на изложеното, предявената искова претенция е
допустима, а обжалваното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора:
Вземанията на кредитора М.Ш. са предявени при твърдения, че
между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по
който насрещната страна – изпълнител и продавач, не е изпълнила задължението си
да построи и въведе в експлоатация сградата и да прехвърли собствеността на
купувачите. Поддържа се, че несъстоятелният длъжник е допуснал съществена
забава и е в невъзможност да осъществи дължимата престация. Отправя се
изявление за разваляне на облигационната връзка. Претендира се връщане на
даденото, ведно с дължимо обезщетение за забавено плащане и неустойка, чийто
фактически състав е предвиден в чл. 12 от договора.
По силата на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г. М.Ш.
и С. Х., двамата граждани на Великобритания и в качеството им на Купувачи и
„Мангле Инвестмънт“ ООД, в качеството на Продавач, са се съгласили Продавачът
да построи и продаде на Купувачите конкретен жилищен обект, находящ се в жилищна сграда, която ще
представлява част от комплекс „Коста Обзор“, при уговорена цена от 106000евро,
с ДДС, платима на конкретно предвидени вноски. Продавачът поел задължение да изгради
сградата и да се снабди с Акт-обр. 15, не по-късно от 24 месеца от започване на
строителните работи, а в 1-месечен срок след получаване на Акт-обр. 15 - да
подаде документи за снабдяване с удостоверение за експлоатация, което следвало
да получи не по-късно от 6 м. от получаване на Акт-обр. 15. Уговорена била и
степен на завършеност на недвижимия имот. Дължимото прехвърляне на
собствеността следвало да се осъществи след като продавачът се снабди с
Удостоверение за ползване на сградата.
Не се спори още,
че към настоящия момент сградата не е завършена, респ. дължимата престация по
договора не е изпълнена.
Основният спорен
момент пред настоящата инстанция е свързан с приложимостта на чл. 87, ал.5 ЗЗД и твърдяното от ищеца погасяване на
правото на ответника М.Ш. да развали сключения договор.
На основание чл.
134 ЗЗД е допустимо кредитор да упражни правото на възражение на длъжника за
изтекла погасителна давност спрямо вземането на друг кредитор, тъй като това
право няма строго личен характер. Подобно разрешение, но по отношение на
придобивната давност е дадено в разяснителната част на т.3 от ТР № 4/17.12.2012
год. по тълк.дело № 4/2012 год., ОСГК, ВКС, според което позоваването на
придобивна давност може да бъде направено и от кредиторите на длъжника при
негово бездействие.
В исковото
производство по чл. 694 ТЗ са допустими твърдения и възражения на ищеца,
различни от направените в производството по разглеждане на възраженията по чл.
692, ал.4 ТЗ. Когато спорът относно вземането се изнесе в отделен исков процес
по чл. 694 ТЗ, възраженията не са преклудирани с развитието на производството
по чл. 692 ТЗ, определението по което не формира сила на пресъдено нещо.
По силата на
закона – чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото на разваляне на
двустранните договори се погасява с петгодишна давност.
То е преобразуващо, тъй като с едностранното изявление
на изправната страна, достигнало до неизправната страна, се внася правна
промяна. Срокът на давността започва
винаги от момента на изискуемост на задълженията. Правилото е диспозитивно и
дава възможност на страните да уговорят вида неизпълнение и
неговите конкретни модалитети.
Процесният
договор съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.
258 и следв. ЗЗД и на предварителен договор за продажба на недвижим имот по чл.
19 и следв. ЗЗД. Дължимата
престация от продавача има комплексен характер и включва изграждането на
жилищна сграда и надлежното й въвеждане в експлоатация, вкл. и прехвърлянето на
соствеността върху конкретен жилищен обект. Сроковете за изпълнение /междинни и
окончателни/ са определени според начален момент – започване на строителството.
Пред
въззивната инстанция ищецът твърди, че строителството е започнало на 10.04.2009
год., когато е съставен и протокол за строителна площадка и определяне на
строителна линия. С изрично изявление синдикът Г.С. признава сочената дата като
дата на започване на строителния процес. Ответникът М.Ш. не сочи дата на
започване на строителството, но признава още през срока на изпълнение на договора
няколкократно е бил уведомяван за забавяне на строителството. Твърди, че през
2010 год. е бил информиран с електронна кореспонденция от „Мангле инвестмънт“ ООД за спиране на строителството, вкл. че дружеството
има финансови проблеми и няма да може да завърши строителството.
При съпоставката на горните твърдения, съдът приема, че най-късно в края
на 2010 год. началото на строителния процес е настъпило. При това положение,
крайният срок за изграждане на обекта в груб вид е изтекъл на 31.12.2012 год.,
а срокът за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата
и за прехвърлянето на собствеността на жилищния обект – на 01.07.2013 год.
/така чл.4 от договора/. Молбата за предявяване на вземане, обективираща
изявление за разваляне на договора е предявена на 10.07.2018 год., т.е. след
изтичане на повече от пет години от неизпълнението /чл.87, ал.5 ЗЗД вр. чл. 110 ЗЗД/. За пълнота, изтекъл е и необходимият срок за погасяване на потестативното
право на разваляне на договора и в хипотезата на чл. 262, ал.2 ЗЗД. При това
положение, ищецът не може да упражни правата си по чл. 87 ЗЗД, а отправеното
волеизявление за разваляне не е довело до прекратяване на облигационната връзка
на посоченото основание.
Независимо от изложеното, предявената молба за предявяване на вземане
съставлява уведомяване на синдика за сключения договор, а приемането на вземане
за връщане на даденото, следва да се квалифицира като съгласие за неговото прекратяване по смисъла
на чл. 644, ал.3 ТЗ. Облигационната
връзка следва да се счита прекратена, а кредиторът - активно материалноправно
легитимиран да претендира реституция на даденото. Размерът на престираното е
установен със заключение на назначената по делото ССЕ и не се оспорва пред
въззивната инстанция. Следователно,
приетото вземане на кредитора М.Ш. съществува, а предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен.
Обстоятелството, че договорът не е прекратен в хипотезата на чл. 87 ЗЗД, а
по специалния ред по чл. 644 ТЗ, не
обуславя различно основание на разглежданото вземане. И при двата случая
връщането на даденото се дължи на на едно и също правно основание – чл. 55,
ал.1, пр.3 ЗЗД.
Постановеното при идентичен краен резултат решение на ВОС следва да бъде
потвърдено.
По въззивната жалба срещу решението по акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД: Съобразно фактическите и правни изводи на настоящата
инстанция, предварителният договор е прекратен в хипотезата на чл. 644, ал.3 ТЗ с изтичането на 15 дневния срок, т.е.
на 26.07.2018 год. Задължението за връщане
на даденото е изискуемо след посочената дата, поради което в исковия период
10.07.2015 год. – 10.07.2018 год. ответникът не
е бил в забава и не дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД. За пълнота, не е
налице и фактическия състав на чл. 12 от договора, който приложим при разваляне
на облигационната връзка. Предявената въззивна жалба на М.Ш. е неоснователна, а
решението в коментираната част – правилно и законосъобразно.
Страните не са представили доказателства за сторени разноски при
въззивното разглеждане на спора.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл.
694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца /въззивник/
следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса за
производството, в частта в която искът е отхвърлен, възлизаща на 137, 89 лв., определена по правилата на чл.
694, ал. 7 ТЗ.
Дължимата държавна такса, в частта, в която искът е
уважен, възлизаща на 42, 04 лв., се явява
дължима от ответника Ш. и следва да бъде възложена в негова тежест, по аналогия
на чл. 649, ал. 7 ТЗ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260199/20.08.2020 год.,
постановено по т.д.№ 688/19 год. по описа на ОС – Варна в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ
МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Красно
село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап. 43, да заплати по сметка на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
137, 89 лв., държавна такса , на
осн чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА М.Ш., роден на *** г., в Улверстън, Великобритания,
със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч.,***, да заплати по
сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
42, 04 лв., държавна такса , по арг. чл. 649, ал.7 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на страните пред ВКС на
РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение на съдия А.Братанова:
Съгласна
съм с извода, че потестативното право на разваляне на договорната връзка е
погасено по давност, на основание чл. 87, ал.5 ГПК. Прекратяването на правоотношението по реда на
чл. 644, ал.3 ТЗ изисква отправянето на
нарочно искане от заинтересованата страна с адресат синдика на дружеството дали
запазва сключения договор или го прекратява. В настоящия случай подобно искане
не е налице. Волеизявлението на синдика по приемане на вземане, произтичащо от
развален договор, не може да се приравни на изрично съгласие за прекратяване на
облигационната връзка по особените правила на чл. 644 ТЗ.
При това положение, следва да се приеме, че към датата на
предявяване на вземането, процесният договор е действащ. Тъй като дружеството –
длъжник е обявено в несъстоятелност, непаричното вземане на М.Ш. за изграждане
и прехвърляне на собствеността върху конкретен жилищен обект следва да се
трансформира в парично такова. Определянето на паричната пазарна равностойност
на престацията се извършва по правилата на чл. 617 ТЗ. Соченото вземане следва
се намали пропорционално при съобразяване на факта, че чуждестранният кредитор
е заплатил частично продажната цена. Вземането за пазарната равностойност на
дължимата е престация е различно от предявеното вземане с правна клалификация
чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При това положение предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдия: