МОТИВИ
към присъда №23 от 15.05.2015 г. по НОХД № 188/2014 г.
по описа на КРС
Делото е образувано е по внесен от
Районна прокуратура-Кубрат обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение
срещу:
1/ А.Н.А. ***, с ЕГН -**********, за това, че:
- за времето от
23,00 часа на 28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в
с.Брестовене, обл.Разград и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление-на два пъти, в съучастие
като извършител с Т.Д.Ю. и Х.Ф.К.,*** е извършил действие с цел да възбуди
и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
14 години
Р.Р.Ю.
- 22 г.,
- прониквайки с половия си член в ануса и устата
й, като
употребил
за това заплашване - престъпление по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК
- за времето от 23,00 часа на
28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в с.Брестовене, обл.Разград
и
по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано
престъпление-на
два пъти, в съучастие като извършител с Т.Д.Ю. и Х.Ф.К.,***,
се съвкупил с лице от женски пол - Р.Р.Ю. ***, като
я
принудил към това със сила и заплашване,
като деянието е извършено от три лица – престъпление по чл.152,
ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2
във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
2. Т.Д.Ю. ***, с ЕГН – **********, за това, че:
- за времето от
23,00 часа на 28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в
с.Брестовене, обл.Разград и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление-на два пъти, в съучастие
като извършител с А.Н.А. и Х.Ф.К.,*** е
извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по
отношение на навършилата 14 години
Р.Р.Ю.
- 22 г.,
- прониквайки с половия си член в ануса и устата
й, като
употребил
за това заплашване - престъпление по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК
- за времето от 23,00 часа на
28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в с.Брестовене, обл.Разград
и
по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано
престъпление-на
два пъти, в съучастие като извършител с А.Н.А. и Х.Ф.К.,***, се съвкупил с лице от женски пол
- Р.Р.Ю. ***, като я принудил към
това със сила и заплашване, като деянието е
извършено от три лица –
престъпление по чл.152,
ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във
вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
3. Х.Ф.К.
***, с ЕГН – **********, за това, че :
- за
времето от 23,00 часа на 28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в
с.Брестовене, обл.Разгради по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление-на два пъти, в съучастие
като извършител с Т.Д.Ю. и А.Н.А.,***, е
извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Р.Р.Ю. -
22 г. - прониквайки с половия си
член в ануса и устата й – престъпление по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
- за
времето от 23,00 часа на 28.06.2013г. до 04,00 часа на 29.06.2013г. в
с.Брестовене, обл.Разград, и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, обл.Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление - на два пъти, в съучастие
като извършител с Т.Д.Ю. и А.Н.А.,***,
се съвкупил с лице от женски пол - Р.Р.Ю. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от три лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2
във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо всеки един от тримата подсъдими. Счита, че събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства безпротиворечиво
установяват фактите предмет на доказване –
извършено ли е престъпление и авторството на обвиняемите лица. След като
обсъди отегчаващите и смекчаващите вината им обстоятелства, представителят на
държавното обвинение изрази становище, че за престъплението по
чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на
всеки един от тримата следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок
от две години, а за това съставомерно по чл.152,
ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК следва
да им се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години. Тъй като деянията на подсъдимите са осъществени при условията
на чл.23,ал.1 от НК счита , че наложените им наказания следва да бъдат
групирани и на всеки от тримата да се определи едно общо наказание от три
години лишаване от свобода. То да бъде изтърпяно ефективно от тримата подсъдими
като за Х. К. и А.А. това следва да стане в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален общ режим, а подс.Ю. в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Тъй като последният е
действал в изпитателния срок на предходно осъждане, представителят на прокуратурата
счита, че наложеното му със същото наказание лишаване от свобода следва да бъде
приведено в изпълнение.
Подсъдимият А.Н.А. не се
призна за виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание заяви , че
е поддърал интимни контакти с пострадалата Р.Ю.. Между двамата имало полово сношение и на 22.06.2013г., към
което тя не е склонявана от него или от другиго със сила и заплахи, а е
участвала доброволно. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Процесуалният му представител адв.Воденичаров, след като обсъди събраните в
хода на наказателното производство доказателства, изложи редица съображения касаещи недоказаност
и необоснованост на повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения. Сочи, че показанията
на основния свидетел Р.Ю. са противоречиви и различни във всяка фаза на
наказателното производство. Основавайки се на съдебно психологическата
експертиза сочи , че поведението на пострадалата и показанията й представляват
защитен механизъм провокиран единствено
от социално и морално неприемливото й поведение. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Подсъдимия Т.Д.Ю. не се
призна за виновен по повдигнатите му обвинения. Заяви, че в нощта на
28.06.2013г, е имал вагинален полов контакт със св.Ю., но той е бил доброволен.
Преди това тя имала полов контакт с подс.А.. Т.Ю. я е запитал дали желае да прави секс и с
него, на което тя доброволно се съгласила. Процесуалният му представител адв.Р.Ковалаков,
след като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, изложи редица съображения
касаещи недоказаност и необоснованост на повдигнатите спрямо подсъдимия
обвинения. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият Х.Ф.К. не се призна
за виновен по повдигнатите му обвинения. Твърди, че в нощта на 28.06.2013г., не е имал полов
контакт с пострадалата Ю.. Тя пристигнала в работилницата му в с.Брестовене с
подсъдимите А. и Т.. Последните двама се
качили с нея на втория етаж на сградата.
Твърди, че той единствено я върнал в град Завет като по пътя запитал Ю. дали
желае да прави секс с него, но след като тя отказала той не настоял.
Защитниците му адв.Н. и адв.Костов също изложиха
редица съображения касаещи недоказаност и необоснованост на повдигнатите спрямо
подсъдимия обвинения. Пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, прие за установено следното
от фактическа страна:
А.Н.А. е роден на *** ***, обл.Разград, ул. ** №6, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование,
безработен, с ЕГН -**********
Т.Д.Ю. е роден на ***г***, обл.Разград, ул. ** №5, български
гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН – **********
Х.Ф.К. е роден на ***г***, обл.Разград, ул. ** №7, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, работи като земеделски производител, ЕГН – **********.
През 2013г. пострадалата Р.Р.Ю.
***. Тя се познавала с подсъдимия А.А., т.к. той бил приятел на брат й.
На 22.06.2013г. двамата осъществили
полов контакт. Вечерта на 28.06.2013г.
се чули по телефона и се уговорили по – късно да се видят. Тъй като подсъдимият
А. нямал кола помолил подс.Т.Ю. ***, откъдето да вземат пострадалата. Подс.Ю. взел автомобила
на своя братовчед - подс.К.
и около 23.00 часа на 28.06.2013г. двамата с А. ***. Срещнали се с пострадалата
пред дома й. Тъй като Р.Ю. считала А. за свой приятел се качила доброволно в автомобила. След това тримата тръгнали
към с.Брестовене, където отишли в работилница на изхода на селото в посока
с.Острово. В същата бил и подс.К., който по това
време извършвал ремонт на селскостопанска техника.
След като влезли в работилницата подс.А. и пострадалата се качили в стая на втория етаж на
сградата. В нея имало диван на който пострадалата легнала и осъществила
доброволно орален, анален и вагинален полов акт с подс.А..
След това в стаята влязъл подс.Т.Ю.. Той поискал да прави секс с пострадалата, но тя
отказала. Въпреки несъгласието й подсъдимият Ю. се съвкупил с Р.Ю. прониквайки
с половия си член във влагалището й като
я принудил към това със сила , държейки ръцете й, и заплашване. В последствие в
стаята влязъл и подс.Х.К.. Той също поискал да осъществи полов контакт с
пострадалата, но след като тя отказала той не настоял.
След като пострадалата се
облякла се качила в колата на подс.К., който трябвало
да я закара до дома й в гр.Завет. В началото на града К. спрял колата и отново
поискал пострадалата да осъществи полов контакт с него. Тя отказала и слязла от
колата. Прибрала се пеш до дома си, а междувременно се обадила на телефон 112 и
разговаряла с органите на полицията.
Същата вечер в района на гр.Завет патрулно - постова дейност осъществявали свидетелите А.А. и Й.Й. ***. Двамата
отишли на адреса посочен от пострадалата и я заварили да ги чака пред дома си.
Провели разговор с нея, при който тя им обяснила за случилото се . Двамата информирали
началника на ПУ– Завет – св.М. Х.. Той от своя страна също провел беседа с
пострадалата, след което я съпроводил до
районното управление на полицията в гр.Кубрат, където била разпитана.
На 29.06.2013г. в 06.00 часа
бил извършен оглед на местопроизшествие в двуетажна постройка в с.Брестовене на
адрес ул.”**” №44. Иззети като веществени доказателства са три броя пластмасови чаши, два броя фасове, както и част от холов ъгъл
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена след извършен преглед на Р.Р.Ю., са установени радиерни пукнатини на аналната й лигавица резултат на
преразтягане на аналния пръстен, като същите отговарят да бъдат получени при
анален полов контакт на 29.06.2013г.. Установените радиерни
пукнатини на аналната лигавица могат да се преценяват по медико-биологичния
признак-болка и страдание. Анатомичното и функционално състояние на половия
орган допуска извършване на вагинален полов акт и без да останат видими следи
от увреждания.
Заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза установява , че пострадалата Р.Р.Ю. не страда от психично
заболяване или умствена изостаналост; не се откриват психични отклонения, които да я лишават от годност да дава
адекватни и достоверни обяснения по случая. След преживеният инцидент Ю. се намира в
състояние на адаптационно
разстройство пряка последица от извършените спрямо нея действия.
Прието като доказателство е и заключението
на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, според която : по обект № 5 ( единична част от холов ъгъл) е отчетен положителен резултат за
наличие на сперма; по обект №1 ( дамски прашки в бял и червен цвят) има оставена кръв с кръвна група „0” /алфа бета/; кръвно груповата
принадлежност на Т.Д.Ю. е „А” (алфа
бета);
кръвно груповата принадлежност на Х.Ф.К. е „0" /алфа бета/; кръвно груповата
принадлежност на Р.Р.Ю. е „0”
/алфа бета/; кръвно груповата принадлежност на А.Н.А. е „А” /алфа бета/
Прието като доказателство е и заключение по съдебно-биологична експертиза
по метода на ДНК профилиране. Според
нея по обект №1 (парче плат/срязан от иззетия холов ъгъл) има смес на клетъчен материал от
повече от две лица в различно съотношение, като алелите с по висок интензитет
съвпадат с алели от съответните локуси в ДНК профила на А.Н.А. ; по обект № 2.1 (бледо – кафеникаво петно по горната част на дамски прашки предадени от Р.Ю.)
се визуализира ДНК профил
на лице от женски пол съвпадащ с ДНК профила на Р.Р.Ю. ; по обект № 2.2 (сиво петно до дъното на дамски прашки предадени от Р.Ю.) се визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила
на Т.Д.Ю..
По
доказателствата:
За установяване на изложената
фактическа обствановка съдът се ръководи от тези свидетелски показания, които
са в синхрон помежду си и не
противорречат на останалите писмени , веществени доказателсва и експертни
заключения. Такива са показанията на постралата дадени в ранните часове (от
03.30 часа до 05.20 часа) на
29.06.2015г. ( л.27 от ДП), надлежно приобщени към доказателствения материал,
както и показанията на полицейски служители А., Й. и Х. първи общували с
пострадалата. Последващите показания на
свидетелката Р.Ю. дадени както пред съдия по досъдебното производство така и в
хода на съдебното следствие съдът счете за изцяло недостоверни. При всеки следващ разпит
свидетелката въвежда нови и нови факти и обстоятелсва относно поведението на
подсъдимите явно целейки не да пресъздаде действително случилото се, а да вмени
на подсъдмите поведение, за което те да получат по-строго възмездие. Има противоречие не само между отделните й
разпити, но и в изложеното в един и същ разпит (този пред съдебния състав на 09.02.2015г.
– л.136-140 от делото). Причината за това, както посочиха и вещите
лица З. и С., е
чувството на срам от случилото се , което е обществено и социлано
неприемливо. Поради това пострадалата проявява защитни, компенсаторни
механизми, които целят да я оправдаят и оневинят. Частично съдът кредитира и показанията
на св.С.И. дококото те са в синхрон и не противоречат на останалия доказателствен
материал .
От правна страна :
Непосредствен обект на
престъпленията, за които са повдигнати обвинения и на тримата подсъдими са
обществените отношения, които осигуряват съблюдаване на половия морал, половата
и телесна неприкосновеност на личността, свободния избор на полов партньор. Престъплението по чл.150,ал.1 от НК (блудство)
и по чл.152,ал.3 във вр.ал.1 от НК (престъпно съвкупление) са форми на усложнена
престъпна дейност, т.к. са двуактни
престъпления. Осъществяват се чрез две или повече деяния функционално свързани
помежду си, преследващи една цел като всеки от актовете или сам по себе си не
осъществява престъпление или само някой от тях не осъществява престъпен състав.
Действията на възбуждане и удовлетворяването на полово желание без съвкупление
и половият акт съпроводен със съвкупление сами по себе си не са престъпления.
Когато обаче те са съпроводени с принуда функционалната връзка между двете
деяния обуславя наличие на единия или другия престъпен състав.
В тази връзка, съдебният състав
счете, че по отношение на подс. А.Н.А. не са налице достатъчно доказателства,
които да обосноват заключение, че извършените от него действия са против волята на пострадалата и съответно съставляват
престъпление по чл.150,ал.1 от НК или такова по чл.152,ал.3 във вр. ал.1 от НК.
Безспорно е, че в нощта на 28.06.2013г. подс. А. е осъществил съвкупение с
пострадалата. То е било предшествано или следвано от орален акт и проникване от
страна подсъдимия с половия му член в ануса на пострадалата. Това е видно,
както от показанията на пострадалата, така и от обясненията на самия А.. Тези
гласни доказателсва се подкрепят и от заключението на съдебно – биологичната
експертиза по метода на ДНК профилиране, според която по обект №1 ( парче плат от иззетия
като доказателство част от холов ъгъл) има клетъчен материал на повече от две
лица включително на А.Н.А.. Не са налице
еднозначни и безспорни доказателства, които да сочат, че тези действия на
подсъдимия са извършени без съгласие на Р.Ю.. Напротив, налице са данни , че между пострадалата и конкретния подсъдим към
момента на извършване на деянието е имало интимна връзка. Тя е предшествала
деянието и датира най – малко една седмица преди него. Видно от приложеното
като доказателство съдебно-медицинско заключение, както и от показанията на вещото лице Д.
дадени в съдебно заседание, при
първоначалния преглед пострадалата е посочила , че на 22.06.2013г. е имала
полов контакт с "познатия мъж" - А.А.. Видно от показанията на св.А. (л.32 от ДП), св.Й. и Х., както и от тези на пострадалата (л.27 от ДП)
половият акт с А.А. е бил доброволен. Пострадалата
не прави разлика между блудствени действия и съвкупление, поради което следва
да се счете, че е имало съгласие от
нейна страна във всеки един момент на половото им общуване. Липсата на принуда
за осъществяване на блудствени действия или полово сношение води до извода, че
не е налице съставомерно деяние.
Съгласието на пострадалата да
осъществи полов акт с подс.А. косвено се установява от заключението на вещото
лице Д., според което при прегледа й осъществен на 29.06.2013г. не са
установени наранявания по шията, лицето,
крайниците и гърдите й за които тя говори в последващите си разпити. Не е имало
кръвонасядания или каквито и да било следи по кожата. Това обстоятелсвио сочи,
че подстрадалата се е качила доброволно, както в превозното средство така и в стаята на
втория етаж в работилницата в с.Брестовене. Спрямо нея за тези действие не е осъществявано
насилие.
Имайки предвид изложеното съдът
заключи, че Р.Ю. е имала доброволен полов контакт с подсъдимия А. ***, а
показанията й в противния смисъл са недостоверни и провокирани единствено от
обида и желание за възмездие.
Срещу всеки от подсъдимите,
включително и А., е повдигнато обвинение и за осъществено второ деяние
идентично с първото , в условията на продължавано престъпление. Всеки от
тримата е обвинен в осъществяване на блудствени действия и изнасилване и по
пътя от с.Брестовене до гр.Завет. Съдебния състав счете, че не са налице доказателства за подобни
действия не само от страна на А., но и от страна на останалите двама подсъдими.
Самата пострадала не е дала подобни сведения пред разследващия полицай при
първия си разпит. Говори единствено за станалото в сградата в с.Брестовене.
Подобни сведения не е дала и на свидетелите А., Й. и Х.. Съобщила е единствено за това, че "третият
мъж ... тръгнал да я връща с автомобла си в гр.Завет. След с.Брестовене ...
след язовира този мъж спрял автомобила и поискал отново да прави секс с
момичето, като момичето ... избягало и се прибрало пеш до гр.Завет"
(показания на св.А.). Подсъдимата говори
за извършени спрямо нея блудствени действия и изнасилаване и по пътя от
с.Брестовене до гр. Завет едва в разпита
пред съдия на 03.07.2013г.. Заявява че и тримата подсъдими, в същата последователност както в
работилницата, са извършили в автомобила
едни и същи блудствени действия с нея, всеки един в последователността на
предходния. В съдебно заседание пострадалата сочи, че освен в автомобила в
същата последователност тези действия са се повторили и на земята. Тя била
поставена по лице гола на земята. Тези показания не намират опора в съдебно
мединската експертиза. В съдебно заседание вещото лице заяви , че при полов
контакт извършен върху грапава настилка по голото тяло би следвало да останат
следи. Такива не са установени. Имайки предвид изложенто съдебният състав
счете, че тезата на подсъдимата за
извършени по пътя от с.Брестовене до гр.Завет блудствени действия и съвкупление
с нея и от тримата подсъдими е неистина.
Поради изложените съображения
подсъдимият А. беше оправдан и по двете повдигнати спрямо него обвинения по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимия Х.К. също
са повдигнато обвинения за осъществени в реална съвкупност деяния съставомерни
по чл.150,
ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК и по чл.152, ал.3, т.1 във
вр. с ал.1, т.2
във вр. с чл. 20
ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК. По делото, обаче, не са налице данни, освен
показанията на пострдалата дадени пред съдия по досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие, Х.К. да е имал каквото и да било полово сношение с
нея. Извод за това съдът прави отново въз основа показанията на Р.Ю. дадени
пред разследващия полицай и от показанията на свидетелите А., Х. и Й..
Пред тях пострадалата е заявила ,че "третото момче" е искало да прави
секс с нея , но след като тя отказала той не настоявал.
В подкрепа на това е и заключението на съдебно медицинската експертиза на
веществени доказателсва и заключението по съдебно биологичната експертиза
по метода на ДНК профилиране. Те не
установяват по веществените доказатесва
– част от холов ъгъл и бельо на пострадалата, да има генетичен материал оставен от подс.К..
Относно повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение, че е
осъществил действия на полово удовлетворение без съвкупление и полово сношение без съгласието на пострадалата
по пътя от с.Брестовене до гр.Завет важи казаното по – горе . Съдът не
кредитира показнията на Р.Ю. в тази им част.
Поради изложените съображения
подсъдимият К. беше признат за невиновен и по двете повдигнати спрямо него
обвинения по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По отношение на подс. Т.Д.Ю. също е повдигнато обвинение за осъществени в
реална съвкупност две престъпления по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Във връзка с обвинението
по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК съдът
намира следното:
Безспорно установено е
от показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия, че между тях е
имало съвкупление в нощта на 28.06.2013г. в работилницата в с.Брестовене. Не се
установи по категоричен начин, обаче , че подсъдимият е осъществил и блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по някои от посочените в обвинителния акт начини. Нито подсъдимата
говори за това в първоначалния си разпит , нито е обяснила за това на свидетелите
А., Х. и Й.. Съдът не кредитира последващите й показания , т.к. счита, че същите
са до голяма степен неистинни. Поради това не са налице достатъчно доказателства,
които безспорно и категорично да вменят
на подсъдимия осъществено деяние по чл.150,ал.1 от НК. Видно от заключението на
вещото лице Д. по изготвената съдебно медицинска експертиза действително са
установени радиерни пукнатини на аналната лигавица
резултат от преразтягане на аналния пръстен като
същите отговарят да бъдат получени при анален полов акт на 29.06.2013г.. Тези
телесни увреждания обаче могат да бъдат получени и при предхождащия полов акт
извършен с подс.А., който е бил доброволен. Затова не
може с категоричност да се установи , че са получени в резултат от действия на подс.Ю..
Относно повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение, че е
осъществил действия на полово удовлетворение без съвкупление противно на волята
на пострадалата по пътя от с.Брестовен до гр.Завет важи казаното по – горе .
Съдът не кредитира показнията на Р.Ю. в тази им част по изложените вече
съображения.
Имайки предвид горното подсъдимият
беше оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Относно обвинението по
чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК съдът намира за установено следното:
Подсъдимият е обвинен за
това ,че на 28.06.2013г. в условията на продължавано престъпление на два пъти в
с.Брестовене и по пътя от с.Брестовене до гр.Завет в съчастие с други
лица се е съвкупил с Р.Ю. използвайки за това сила и заплашване.
Изнасилването по чл. 152 от НК е престъпно съвкупление
с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата.
Изпълнителното деяние включва два акта - преодоляване на липсата на съгласие на
пострадалата чрез физическа или психическа принуда (в случая и двете) и
извършване на съвкупление. При изясняване на фактическата обстановка и преценка
на съставомерността на деянието съдът отново кредитира показанията на пострадалата дадени
пред разследващ полицай и на свидетелите А., Х. и Й.. Показанията на постралата са дадени непосредствено след деянието и са в
синхрон с обясненията, които е дала на
тримата свидетели. Поради това съдът ги приема за правдиви. Те се подкрепят и
от заключението по назначената съдебно – биологична експертиза по метода ДНК, според която по обект № 2.2 сиво петно върху
бельото на пострадалата се визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпада с ДНК профила на Т.Д.Ю.. Поради това съдът прие, че подсъдимият
Ю. *** полово сношение с пострадалата прониквайки с половия си орган във влагалището
й въпреки нейното противопоставяне. За
да преодолее съпротивата й той е използвал сила, като я е хванал за ръцете (л.27 от ДП), и я е заплашил (л.32 от
ДП) – престъпление по чл.152,ал.1, т.2 от НК.
Както се посочи по – горе не
са налице каквито и да било доказателства, освен последващите показания на пострадалата,
че Ю. и останалите двама подсъдими са я изнасилили и по пътя от с.Брестовене до
гр.Завет. Поради това подсъдимият бе частично оправдан по обвинението, че е
действал в условията на продължавано престъпление като е извършил изнасилване и
на посочения пътен участък, както и по обвинението, че изнасилването е
извършено от три лица .
От субективна страна, при
осъществяване на деянията си подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е несъгласието на пострадалата да се съвкупи с
него, разбирал е общественоопасния характер на деянието си и е желаел
настъпването на общественоопасните му последици.
Поради изложените съображения
подсъдимият бе признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК извършено в с.Брестовене.
По наказанието:
За престъплението по
чл.152,ал.1,т.2 от НК законът е предвидил наказание лишаване от свобода за срок
от две до осем години. Подсъдимият е осъждан , което при определяне размера на наказанието се
отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Поради това съдът му наложи
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, след като счете , че
то най-адекватно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца и ще осъществи целите чл.36 от НК. Наказанието следва да бъде
изтърпяно ефективно , т.к. не са налице условията на чл.66,ал.1 от НК. По НОХД
№ 114/2012г. на РС – Кубрат подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. На основание чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието
следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, т.к. подсъдимият
е вече осъждан, при първоначален строг режим, на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС.
Инкриминираното деяние е
извършено в изпитателния срок на присъда по НОХД № 114/2012г. по описа на РС-
Кубрат, поради което наказанието по
същата – десет месеца лишаване от свода беше приведено в изпълнение. То следва
да се изтърпи отделно ефективно в затворническо общежитие от закрити тип при
първоначален строг режим.
На основание чл.189,ал.3 от НПК на подсъдимия се възложи заплащане
на съответна част от разноските сторени по досъдебното производство в
хода на съдебното следствие.
С постановената присъда съдът
се произнесе и относно веществените доказателства по делото.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: