РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205723 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Б. против Наказателно постановление №
36/26.09.2022 г., издадено от Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за
нарушение по чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 27, ал. 6 вр. ал. 1 ЗЧАВ.
С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателката действаща чрез
процесуалния си представител адв. Д., навежда конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез пълномощника си Г. С. ангажира
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при
следните фактически и правни параметри:
Жалбоподателката Б. е санкционирана в качеството си на Кмет на
Община Куклен за това, че не е изпълнила задълженията си по чл.27, ал.6 във
връзка с ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух ЗЧАВ (ДВ,
бр.45/1996 г. с поел. изм. и доп.), а именно: ал.1 - „В случаите, когато в даден
район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за
вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за
отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за
намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по
чл.6. Програмите се приемат от общинските съвети" и ал.6 - „Изпълнението
на мерките от програмите по ал. 1 следва да доведе до ежегодно намаление на
броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните
нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за
качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг -
част от Националната система за мониторинг на околната среда на
територията на общината“, като изпълнението на мерките от програмата по
чл.27, ал. 1 от ЗЧАВ на Община Куклен не е довело до ежегодно намаление на
броя на превишенията на нормите за вредни вещества в случая, когато те са
над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в
пункт за мониторинг на околната среда на територията на Община Куклен,
автоматична измервателна станция АИС-Куклен.
Съгласно чл.27, ал.7 от ЗЧАВ намалението се оценява за предходната
календарна година на база средната стойност на регистрирания брой
превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на
замърсителите за последните три календарни години. Оценката се извършва
от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на
текущата година.
На 28.04.2022 г. РИОСВ-Пловдив е извършила оценка по чл.27, ал.7 от
ЗЧАВ за 2021 г. Оценката е изпратена до Община Куклен на 28.04.2022 г. с
2
изх. № О -2211, като показва следното:
Спазване па средногодишната норма на показателя фини прахови
частици под 10 микрона ФПЧ10 за 2021 г., измерената стойност е 36,60
33
мg/m, при норма 40 мg/m.
Неспазване на нормативното изискване за броя превишения на СДП за
разглеждания период, измерените превишения са 50 броя при норма 35 броя.
В табличен вид е представена информация за регистрирания брой
превишения на средноденонощната норма (СДН) и средногодишната
концентрация (СГК) за фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10),
както и средно годишните концентрации за олово (Рb) и кадмий (Cd) за
периода 2019-2021 г.:
ФПЧСГК
10
в
3
mg/m
ФПЧбройРb (олово) СГК вCd (кадмий) СГК в
10
33
АИС КУКЛЕН превишенияmg/mmg/m
201931,61300.07263,19
202032,19480,071,83
202136,60500,072,23
годишна норма на
допустима емисия40350,55
Средна стойност на броя превишения на среднодневната норма на
3
ФПЧ10 за трите години е (30+48+50):3 = 42,66 мg/m. За 2021 г. са
регистрирани 50 броя превишения на СДН за ФПЧ10, а изчислената средна
стойност за 2019, 2020 и 2021 г. е 42,66 броя /(30+48+50):3/, стойност, която
показва увеличение на броя па превишенията (50 > 42,66).
Нормите за нивата на замърсител - фини прахови частици под 10
микрона (ФПЧ10) са определени в таблица 2 от раздел II на Приложение № I
към чл. 3 от Наредба №12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид,
3
азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и
озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010 г., посл. изм. и доп.):
Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве за
3
показател ФПЧ10 е 50 мg/mи не трябва да бъде превишавана повече от 35
пъти в рамките на една календарна година.
Средногодишна норма за опазване па човешкото здраве за една
3
календарна година е 40 мg/m.
На база гореизложеното актосъставителят и административно -
наказващият орган достигнали до извода, че предвидените в програмата на
Община Куклен мерки и тяхното изпълнение през 2021 г. не са довели до
намаление на броя превишения на средно денонощната норма СДН за ФПЧ10
и изискването на чл.27, ал.6 от ЗЧАВ не с спазено.
Както актосъставителят, така и административнонаказващия орган
приели за установено, че жалбоподателката М. Г. Б., в качеството си на кмет
на Община Куклен, не е изпълнила задължението си по изпълнение на чл.27,
ал.6 във връзка с ал. 1 от ЗЧАВ, а именно: Изпълнението на мерките от
разработени и изпълнени програми на Община Куклен за намаляване нивата
на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6, предвидени
по чл.27, ал.1 от ЗЧАВ не е довело до ежегодно намаление на броя на
превишенията на нормите за вредни вещества в случая, когато те са над
определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в
пункт за мониторинг на околната среда на територията па община Куклен,
автоматична измервателна станция АИС-Куклен.
И в АУАН, и в НП е посочено, че нарушението е извършено на
28.04.2022 г. в гр. Пловдив и е констатирано с изх.№ О-2211/28.04.2022 г.,
като било прието, че с това свое деяние М. Г. Б. - Кмет на Община Куклен, е
осъществила състава на чл.42а, ал.4 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ, ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г., с поел. изм. и доп.) във връзка с
чл.27, ал.6, във връзка с ал.1, в качеството си на кмет на Община Куклен, за
която оценката по чл. 27, ал. 7 е показала, че няма намаление на
регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества - фини
прахови частици ФПЧ-10 и това се дължи на действие или бездействие от
негова страна, в рамките па компетенциите му.
4
Процесуални основания за отмяна на НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на
всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
5
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.3 - т. 4 и 57, т.5 ЗАНН ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако
едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в
АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно
обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото
съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай.
6
Съдът като анализира съдържанието на процесните АУАН и НП, и при
съблюдаване на гореизложените принципни положения и законови
изисквания намира, че е налице нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, доколкото в процесните АУАН и НП липсва надлежно описание
на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, както и
надлежно отбелязване на датата, която административно - наказващият орган
е приел, че е датата на която е извършено вмененото нарушение. Отделно от
това, съдът намира, че е налице и неяснота по отношение на мястото на
извършване на процесното нарушение.
Според текста на чл. 42а, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух - Кмет на община, за която оценката по чл. 27, ал. 7 е показала, че
няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни
вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите и това се дължи
на действие или бездействие от негова страна, в рамките на
компетенциите му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗЧАВ, Изпълнението на мерките от
програмите по ал. 1 следва да доведе до ежегодно намаление на броя на
превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на
замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество
на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от
Националната система за мониторинг на околната среда на територията на
общината, а според ал. 1 на същия член - в случаите, когато в даден район
общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни
вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания,
кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване
нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6.
Програмите се приемат от общинските съвети.
Посоченото в АУАН и НП, че нарушението се състои в това, че
жалбоподателката М. Г. Б., в качеството си на Кмет на Община Куклен, не е
изпълнила задължението си по изпълнение на чл.27, ал. 6 във връзка с ал. 1 от
ЗЧАВ, а именно: Изпълнението на мерките от разработени и изпълнени
програми на Община Куклен за намаляване нивата на замърсителите и за
достигане на утвърдените норми по чл. 6, предвидени по чл.27, ал.1 от ЗЧАВ
не е довело до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за
7
вредни вещества в случая, когато те са над определените норми за качество
на атмосферния въздух, регистрирани в пункт за мониторинг на околната
среда на територията па община Куклен, автоматична измервателна
станция АИС-Куклен, не изпълва критериите за надлежно, пълно и ясно
описание на твърдяното нарушение, така щото същото да се субсумира под
нормата на чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 27, ал. 6 вр. ал. 1 ЗЧАВ.
Изцяло неясно е формулирана фактическата рамка на
административното обвинение повдигнато спрямо жалбоподателката Б.,
доколкото липсва точно изложение на обстоятелствата при които се твърди
да е извършено твърдяното нарушение. Това е така, тъй като никъде, в иначе
пространно изложените правни и фактически изводи на актосъставителя и на
административно наказващия орган съответно в АУАН и в НП, не са
посочени програмата/ програмите, които санкционираното лице като Кмет на
Община Куклен е разработило и изпълнило с оглед намаляване нивата на
замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 ЗЧАВ. Освен, че
не са ясно и точно посочени програмите, от изложенията в обстоятелствената
част на АУАН и НП не става ясно и тези програми кога са приети,
респективно с кое/ кои решение/ решения на Общинския съвет на Община
Куклен и какви точно мерки за управление на качеството на атмосферния
въздух в Община Куклен включват. Изводът, че е налице неяснота относно
конкретните програми, чийто мерки са били изпълнени от санкционираното
лице по начин, който да не е довел до намаления на броя превишения на СДН
за ФПЧ10 се затвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие като свидетел – актосъставителя А., които съдът кредитира в
цялост, като добросъвестно дадени. При прочита на показанията на посочения
свидетел се установява, че същият въпреки че е съставител на акта, не е
изследвал и съответно не е наясно с въпроса за това какви са конкретните
мерки, които Б. е следвало да съблюдава и в коя програма или програми за
качеството на атмосферния въздух са включени същите. Свидетелят посочи,
че не е наясно с коя програма се свързва неправомерното поведение на
жалбоподелката, като изказа предположение, че това е програма от 2020 г. за
която не е наясно с кое решение на общинския съвет е приета и кога.
От анализа на показанията на свид. А. се затвърждава и извода за това,
че дефицитите в описанието на вмененото административно нарушение както
в АУАН, така и в НП се отнасят и до това кои са конкретните действия,
8
респективно бездействия, които са довели до ангажиране административно
наказателната отговорност на Б. за нарушение по чл.42а, ал. 4 ЗЧАВ. Както
вече беше посочено, регламента на цитираната норма визира действие или
бездействие от страна на Кмет на община, което е реализирано в рамките на
компетенциите му и се намира в пряка причинно – следствена връзка с
липсата на намаление на регистрирания брой превишения на нормите за
вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите. В тази
връзка актосъставителят с категоричност заяви, че в хода на проверката
предвид са взети единствено резултатите сочещи на завишени нива на
ФПЧ10, като не е изследвал какви действия/ бездействия са предприети от
санкционираното лице.
От гореизложеното следва единствения възможен извод, че така
констатираните дефицити както в АУАН, така и в НП освен, че
възпрепятстват проверката за съставомерност на деянието, съществено
накърняват и правото на защита на наказаното лице, доколкото е видно, че в
предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма
неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за
несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на
защита.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред /в конкретния
случай – кои програми на Община Куклен, съответно кои мерки,
включени в тях са изпълнени, но не са довели до намаление на броя на
превишенията на ФПЧ10, както и кои действия/ бездействия на
санкционираното лице са били в пряка причинно – следствена връзка с
този резултат/ по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
9
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може
за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да
реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения,
които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие
чрез извличането им от доказателствата по делото и които не са надлежно
предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото. /Решение № 86 от 14.01.2021 г. по к. адм. н. д. №
2494 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
71 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2893 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив и др. /
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
10
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи че освен
констатираните по – горе процесуални основания за отмяна на обжалваното
НП, то споделими са възраженията на жалбоподателя, че в процесните АУАН
и НП е налице неяснота относно датата и мястото на извършване на
вмененото административно нарушение.
Все в тази връзка следва да се подчертае, че датата /времето/ на
извършване на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него
се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34
ЗАНН), относими към отговорността на дееца.
Освен това в трайната съдебна практика е прието, че деянието
представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в
резултат на единно или подновяващо се решение. Така изрично Решение №
93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 20 от
01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на ВКС, Решение
№ 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент
от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то
би се касаело за различно деяние. Предвид спецификата на конкретния казус
следва да се съобразява и правната същност на вмененото нарушение. Така в
АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на 28.04.2022 г. /датата
на оценката по чл. 27, ал. 7 ЗЧАВ/, а същевременно в обстоятелствената част
на АУАН и НП се сочат множество превишения на ФПЧ10 /50 броя/ за 2021
11
г. При извършения оглед на приложеното към преписката ВД се установи, че
действително се касае за множество различни дни, в различни месеци от 2021
г. в които са били замерени превишения на среднодневната норма на ФПЧ10.
Последното беше потвърдено и актосъставителя А. в чието присъствие беше
извършен оглед на ВД. В тази връзка при разпита си като свидетел А. заяви,
че нарушението е извършвано многократно през 2021 г. – а именно през дните
в които е отчетено превишение.
В аспект на горното, очевидно е, че няма как да се приеме, че датата на
извършване на нарушението е на 28.04.2022 г., съответно изложеното в
АУАН и НП описание на момента на извършване на деянието не изпълва
критериите за ясно и недвусмислено посочване от страна на административно
– наказващият орган коя дата приема като такава на която е извършено
нарушението, като неяснотата се задълбочава, тъй като, предвид анализа на
формираната по делото доказателствена съвкупност, включително разпита на
актосъставителя, не е ясно и дали се касае за едно нарушение или няколко
такива и каква е формата им на изпълнително деяние. Съображения в тази
връзка ще бъдат изложени по – нататък в мотивите.
Допълнително - при липса на посочване на дата на извършване на
деянието в НП съдът се поставя в невъзможност да провери:
- налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с
НП и това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН;
- налице ли е идентитет между деянието, за което е наказан дееца и
това, което се установява от доказателствата по делото;
- не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на
дееца два пъти за едно и също нещо;
- верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в
процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е
извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност,
изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно
известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно
наказателната отговорност не може да почива върху предположения.
В този смисъл липсата на посочване на дата /време/ на извършаване на
нарушението в НП не само ограничава правото на защита на наказаното лице,
доколкото същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически
12
параметри е подведено под отговорност, но и съществено затруднява до
степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за
законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата
отмяна.
Както вече беше посочено от естеството на вмененото нарушението и
твърдението, че същото е извършено през цялата 2021 г. – по – точно през
дните в които е отчетено превишение, възниква въпросът за това налице ли е
нарушение на чл. 18 ЗАНН. В цитираната разпоредба е посочено, че когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В конкретния случай на жалбоподателката е вменено, че за 2021 г. са
регистрирани 50 броя превишения на СДН за ФПЧ10, като от
актосъставителят уточни, че се касае за превишения в различни дни от
годината, като конкретните дати в които са отчетени същите съставляват и
дати на нарушението.
Така, при прочита и анализа на изложеното от актосъставителя се
достига до извод, че в описанието на АУАН и НП са конкретизирани 50
отделни деяния, като вместо това на жалбоподателя е било наложено едно
административно наказание, което без съмнение обуславя
незаконосъобразността на издаденото НП, поради което същото следва да
бъде отменено и на това основание.
На следващо място, от цитирания текст на АУАН и НП е видно, че те
страдат от съществен порок по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, т.5 ЗАНН,
доколкото е налице неясното относно мястото на извършване на
нарушението.
Допуснатия порок е съществен, тъй като изискването за посочване на
място на извършване на деянието в АУАН и НП не е самоцелно, а е свързано
със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика
като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в
дадено време, на дадено място. Не подлежи на съмнение нито в теорията,
нито в съдебната практика, че административното нарушение се явява
извършено там, където е реализирано изпълнителното му деяние. В АУАН и
НП като място на извършване на нарушението е посочен град Пловдив, което
13
се явява изцяло нелогично, при положение, че се твърди извършено
нарушение касаещо чистотата на атмосферния въздух на територията на
Община Куклен. Обстоятелството, че процесните 50 превишения за 2021 г. са
констатирани в град Пловдив не означава, че административното нарушение е
извършено в същото населено място.
В аспект на всичко гореизложено следва да се вземат предвид и
задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. , с което се прие, че районният съд
има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и
НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази
предпоставка не е налице, дори в най-минимална степен, поради което
атакуваното НП следва да се отмени изцяло, като не се явява необходимо
обсъждането на останалите релевирани с въззивната жалба възражения.
По разноските и вещественото доказателство
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1200 лева
адвокатски хонорар с включен ДДС за процесуално представителство в
производството.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно. За този
си извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и
фактическата и правна сложност на делото, обема на осъщественото
процесуално представителство, изразило се в изготвянето на въззивна жалба,
участието в две открити съдебни заседания с разпит на свидетел, оглед на ВД
и събиране на писмени доказателства, поради което намира, че така
претендираният размер от 1200 лева с ДДС се явява адекватен и следва да се
присъди изцяло в полза на жалбоподателката. Все в тази връзка следва да се
има предвид, че съдът съобрази и текста на § 2а от ДР на Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно чийто регламент за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
14
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. В тази връзка по делото са
представени доказателства за регистриране на Адвокатска кантора
„Базлянков, С. и Ташев“ по ЗДДС /л. 31 – Фактура 4109/ 06.10.2022 г./, поради
което и правилно към така определеното възнаграждение от 1000 лева следва
да се начисли ДДС на основание § 2а от Наредбата, тъй като предоставените
от процесуалния представител - адвокат, правни услуги съставляват
облагаема възмездна доставка.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/26.09.2022 г., издадено
от Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на М. Г. Б., ЕГН ********** –
Кмет на Община Куклен е наложена глоба в размер на 5000,00 /пет хиляди/
лева за нарушение по чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 27, ал. 6 вр. ал. 1 ЗЧАВ.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 1200,00 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15