Определение по дело №805/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 836
Дата: 28 март 2019 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050700805
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

           /…………..2019 год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ІІ с-в,  в закрито заседание на двадесет и осми март през 2019 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 805 по описа за 2019 год., установи следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73,ал.3 от Закона за културното наследство и чл.166 ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието, подадена чрез министъра на правосъдието в условия на заместване удостоверено с представена Заповед № ЛС-04-126/07.03.2019 г. и доказателство за отсъствието на титуляра,  против Заповед № 0691/21.02.2019 г. издадена от кмета на Община-Варна. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт. Като основание се сочи, че предварителното изпълнение не се налага, за да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят важни държавни или обществени интереси, да има опасност да бъде осуетени или затруднено изпълнението на заповедта или, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

І. По направеното искане за спиране изпълнението на  оспорения административен акт:

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 0691/21.02.2019 г. на кмета на Община-Варна, издадена на основание чл.73,ал.1 от Закона за културното наследство е наредено на установените собственици, между които и Министерство на правосъдието за тяхна сметка да извършат изброени в заповедта седем вида дейности свързани с укрепването, консервацията и реставрацията на сграда със статут на недвижима културна ценност, с административен адрес гр. Варна, ***.

С искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се излагат посочените по-горе твърдения, но не се сочи, какви вреди ще бъдат причинени на жалбоподателя при предварително изпълнение на оспорения акт.

По допустимостта на искането :

Искането се квалифицира , като такова по чл.166, ал.4 от АПК, доколкото съгласно разпоредбата на чл.73,ал.3 от Закона за културното наследство - подадената жалба не спира изпълнението на заповедта. Срещу заповед № 0691/21.02.2019 г. на кмета на Община-Варна е подадена жалба, по която е образувано адм. дело № 805/2019 год . по описа на Административен съд-Варна, с което е изпълнено и другото изискване на допустимостта на искането.

По основателността на искането:

Нормата на чл. 166 ал.4 от АПК гласи че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 от същия законов текст. В тази хипотезата на специална законова норма допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ.  Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

     Законът за културното наследство не сочи основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт . Поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административен акт, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма, след разглеждане на подадено от оспорващия искане за това, в закрито съдебно заседание. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Общият критерий за допустимостта му е защитата на посочените ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. В производството по чл.166,ал.2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материално-правните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда.

 По правилата на чл.154,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, в тежест на молителя е пред съда да посочи и установи обстоятелствата, при наличието, на които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед се обосновава единствено с отсъствието на основанията приложими в хипотезата на чл.60,ал.1 от АПК. Не се излагат никакви твърдения, които могат да бъдат преценени при установяване на основанията за приложението на чл.166,ал.2 от АПК.

Жалбоподателят  не обосновава вероятни вреди, не представя доказателства, като единствено твърди, че предварителното изпълнение на заповедта не е необходимо с оглед обществения интерес.

По изложените съображения съдът намира, че не е обосновано и доказано наличието на основанията на  чл.166,ал.2 от  АПК, във вр. с чл.166,ал.4 от АПК и искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт, следва да се отхвърли.

ІІ.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 АПК,  и като такава се явява редовна. Жалбата е подадена  от лице с правен интерес, в законоустановения срок  и срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което следва да бъде разгледана.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата на Министерство на правосъдието, подадена чрез министъра на правосъдието в условия на заместване удостоверено с представена Заповед № ЛС-04-126/07.03.2019 г. и доказателство за отсъствието на титуляра за спиране изпълнението на  Заповед № 0691/21.02.2019 г. издадена от кмета на Община-Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на  обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд, чрез Административен съд-Варна.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2019 г. от  10,00  часа, за когато да се призоват страните.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ответника на осн. чл.163,ал.2 от АПК в 14-дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по жалбата,  да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, като му УКАЗВА, че носи доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения акт.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя  в 7-мо дневен  срок от съобщението,  с писмена молба с копие за ответника да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани по делото, като му УКАЗВА, че носи доказателствена тежест да установи изложените в жалбата твърдения.

 

 

 

 

 Определението да се съобщи на страните по телефона.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :