№ 85
гр. Сливен , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500293 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр. София срещу разпореждане от 26.05.2021г. по
изп.д. №450/2021г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№837, район на действие СлОС, с
което е отказано редуциране на разноските, представляващи платено от
взискателите адвокатско възнаграждение до размера от 200лв.
В жалбата се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят – длъжник счита, че ако дължи адвокатки
хонорар, то той следва да е само в размер на 200лв. за образуване на
изпълнително дело, тъй като реално изпълнителни действия не са извършвани.
Адвокатският хонорар бил прекомерно завишен, несъответстващ на
фактическата и правна сложност на делото. Посочването на изпълнително
действие в молбата не водело до увеличаване усилията на адвоката.
Застрахователят е сигурен платец. Самото принудително изпълнение било
предприето още в срока за доброволно изпълнение, без да му е дадена възможност
да плати без запор. Тъй като адвоката не е осъществил защита, различна от
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, то и възнаграждението
следвало да бъде само по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
1
на адвокатските възнаграждения, а не и по чл.10, т.2 от Наредбата. С оглед
изложеното, жалбоподателят моли съда да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя на 200лв.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателите АС. АНГ. АС. и
М. АНГ. АС., действащи чрез своята майка и законен представител АНК. АТ. ХР. не са
подали писмено възражение по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени
обяснения, в които посочва, че намира жалбата за неоснователна. Посочва, че сумата
по задължението не е изплатена доброволно, а е събрана в резултат на наложения
запор, поискан от адвоката на взискателя. Счита, че следва да се признаят разноски и
по чл.10, ал.2 от НМАВ.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство изп.д. №450/2021г. по описа на П.Г., рег.№837,
район на действие СлОС е образувано на 22.04.2021г. по молба на взискателите АС.
АНГ. АС. и М. АНГ. АС., в качеството си на наследници на А.А.Й. /починал/, -
наследник по завещание на М.Й.А. /починал/, действащи чрез своята майка и законен
представител АНК. АТ. ХР., действаща чрез надлежно упълномощен адвокат – адв.
П.П., въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2021г., издаден по гр. дело
№1939/2017г. на Сливенски окръжен съд за осъждането на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр. София да заплати на М.Й.А.
сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
ведно със законната лихва за забава, считано от 17.06.2017г. до окончателното
изплащане. С молбата е поискано извършване на справка за банковите сметки на
длъжника и налагане на запор върху същите.
С молбата е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено
възнаграждение в размер на 1800лв., с отбелязване за заплащането му в брой.
С разпореждане от 23.04.2021г. ЧСИ Г. е приел като разноски по делото
предявения адвокатски хонорар в размер на 1800лв.
Въз основа на изискана справка е установена банкова сметка на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД.
На 23.04.2021г. е изпратена ПДИ до длъжника, в която е посочен размера на дълга
– главница 50000лв., мораторна лихва към него момент 19527,28лв., както и
дължимите разноски, в т.ч. за адвокатски хонорар. В ПДИ е посочено налагането на
2
запор върху банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. ПДИ е получена от
длъжника на 10.05.2021г.
Едновременно с ПДИ, на 23.04.2021г. ЧСИ Г. е наложил запор на сметките на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД.
В резултат на наложения запор, на 05.05.2021г. по сметката на ЧСИ Г. е
постъпила цялата сума по запора.
На 11.05.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника с искане на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК да се намалят разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение до минималния размер по Наредба №1/2004г. по чл.10, т.1 от 200лв.
С разпореждане от 26.05.2021г. ЧСИ Г. е намерил направеното искане за
неоснователно и отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателите.
На длъжника е връчен препис от разпореждането на 03.06.2021г.
Жалбата против него е подадена на 10.06.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по
направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното
производство. Произнасянето, безспорно, е от компетентността на съдебния
изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага
както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.
Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се
дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. За минималните размери на
адвокатските възнаграждения при твърдения за липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молбата за образуване
на изпълнително производтво, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка
предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5
3
ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело изрично са
посочени изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателите и
такива са извършени в хода на делото – наложен е запор върху банковата сметка на
длъжника. Настъпилото плащане е в резултат на наложения запор на банковата сметка.
Взискателят по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и водене на
изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство по същото.
Безспорно, освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е
посочил и изпълнителен способ, поради което на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ.
Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Във връзка с възраженията в жалбата следва да се отбележи и че съдебният
изпълнител е процедирал законосъобразно, като е изпратил запорното съобщение до
банката, едновременно с поканата за доброволно изпълнение – чл.507, ал.1 от ГПК,
като съгл. чл.428, ал. 2 от ГПК е съобщен в ПДИ.
Съдът извърши изчисление на минималния размер на адвокатското
възнаграждение по правилата на Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес /69527,78лв. – главница и
мораторна лихва към датата на изпращане на ПДИ/, минималният размер на
възнаграждението следва да се изчисли съобразно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а именно: 200 лв. + 1307,91 лв. = 1507,91лв.
Претендираният от взискателите размер е 1800лв.
Действително, посочения и приложен изпълнителен способ е запор на банковите
сметки на длъжника – застрахователно дружество и видно от материалите по
изпълнителното дело, непосредствено след налагането им по специалната сметка на
съдебния изпълнител е постъпила цялата сума по запора. Поради това не се налага
извършване на други изпълнителни действия и каквито и да е процесуални усилия и
активност от страна на взискателите и техния процесуален представител за събиране
на вземането по изп. дело.
Поради това, с оглед конкретното изпълнително производство и предприети
действия, както и липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност, уговореното
възнаграждение в размер на 1800лв. е прекомерно и при присъждане на разноските на
взискателя следва да бъде редуцирано до минималните размери, предвидени в чл.10,
ал.1, т. и т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. Настоящият състав намира, че разноските,
4
които следва да се приемат в изп. производство за адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателите следва да се намалят до размера от 1508лв.
Поради това обжалваното разпореждане, с което е отказано редуцирането им,
следва да се отмени и вместо него съдът да намали разноските за адвокатското
възнаграждение на взискателя до посочения размер.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.05.2021г. на ЧСИ П.Г., рег.№ 837, район на
действие СлОС по изпълнително дело №20218370400450, с което е отказано
редуциране разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите от
1800 лв. на 1508лв. /хиляда петстотин и осем лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5