РЕШЕНИЕ
№31/30.05.2022 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: В.М.
при участието на секретаря В.У.,
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 313
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.Д. Й., с ЕГН **********,*** против П.К.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за сумата 28 900
лева с правно осн. чл.45 ЗЗД - имуществени вреди
Поддържа в исковата молба, че са бивши
съпрузи. Ищцата е земеделски производител, както по време на брака си с
ответника, така и до настоящия момент.Ответникът разполагайки с пълномощно от Л.Й.,
да тегли от сметката й като земеделски производител суми по време на брака им,
само при изрична тяхна уговорка за конкретни поводи и конкретни суми, се е
възползвал от това обстоятелство, като за периода от 26.08.2014 год. до 12.08.2015 год. е изтеглил от каса и чрез АТМ
общата сума от 32 700 лева, която сума не е предал на ищцата, не я е вложил в
дейността й като земеделски производител, използвал я е за лични нужди, като с
тези си действия е увредил Л.Й. виновно.
Поддържа се, че е налице института на непозволеното увреждане, тъй
като П.К.М. с противоправните си действия - теглене от банковата сметка на Л.Й.
/на каса и чрез АТМ/ , без нейното знание и не за нуждите й като земеделски
производител, без да предостави сумите за дейността й като земеделски производител,
е причинил вреда на ищцата виновно. Налице е и причинно-следствена връзка между
деянието и вредата, настъпила за ищцата. Отговорността на ответника за
причинените вреди е в размера на изтеглените суми от сметката на ищцата и
невложени в дейността й като земеделски производител, за която са били
предназначени тези суми, за исковия период от 15.08.2014 год. до 12.08.2015
год.
С оглед горното, молят съда да осъди П.К.М. да заплати
на Л.Д.Й. сумата от 28 900 лева, представляваща причинени имуществени вреди за
период15.08.2014 год. до 12.08.2015 год.
ОТВЕТНАТА ПО ДЕЛОТО СТРАНА П.К.М. *** с ЕГН **********, представляван от
К.И.Б. ***, оспорва предявеният иск по
основание и размер.
Посочва, че в исковата молба на ищцата, Л.Й., липсва
каквато и да било конкретика на обстоятелствата, на които основава претенциите
си, не сочи каква е формата на твърдяното пълномощно /устна, писмена, писмена с
нотариално заверен подпис/ и т.н., какво
е съдържанието на пълномощното - каква е вписаната в него „изрична тяхна
уговорка”, „конкретните поводи” и „конкретните суми”, които е можал да тегли
упълномощения, не сочи кога е издадено пълномощното и до кога е действало,
респективно по какъв начин е прекратено. Посочва, че в случая - за теглене на
суми от сметката на ищцата, пълномощното задължително трябва да има писмена
форма с нотариално заверени подписи. Тази задължителна форма е уредена с
разпоредбата на чл.423 от Търговския закон - Пълномощник може да тегли суми
от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис. ”
По основателността на иска:
Ответникът П.М. отрича твърденията на ищцата за
изтеглени от каса или АТМ суми и използвани за негови лични цели. Твърди,
че ищцата е правила признания пред съд
по други дела, че с изтеглени от ответника суми са погасявани нейните
задължения по кредити, което признание ответникът поддържа.Ответникът отрича да
е извършвал през процесния период каквито и да било действия спрямо ищцата,
които да представляват деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
През посочения период той и ищцата са били съпрузи,
които са имали много добри отношения, и които са влагали необходимите усилия и
средства, за просперитета на семейството. Поддържа се, че твърдението на Л.Й. за издадено пълномощно в полза на П.М.,
налага извода, че са налице договорни взаимоотношения между страните-договор за
поръчка, не е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД, поради което искът е
неоснователен.
Моли съдът да отхвърли
предявеният иск, предетдира направените разноски.
ВОС, като взе предвид постъпилата
искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства, прие за установено следното :
Страните по делото са бивши съпрузи.
Ищцата е земеделски производител, както по време на брака си с ответника, така
и до настоящия момент. Твърди се, че
Ответникът разполагайки с пълномощно от Л.Й., да тегли от сметката й като
земеделски производител суми по време на брака им, само при изрична тяхна
уговорка за конкретни поводи и конкретни суми, се е възползвал от това
обстоятелство, като за периода от 26.08.2014 год. до 12.08.2015 год. е изтеглил
от каса и чрез АТМ общата сума от 28 900
лева, която сума не е предал на ищцата, не я е вложил в дейността й като
земеделски производител, използвал я е за лични нужди, като с тези си действия
е увредил Л.Й. виновно.
Поддържа се, че е налице института на непозволеното увреждане, тъй
като П.К.М. с противоправните си действия - теглене от банковата сметка на Л.Й.
/на каса и чрез АТМ/ , без нейното знание и не за нуждите й като земеделски
производител, без да предостави сумите за дейността й като земеделски
производител, е причинил вреда на ищцата виновно. Посочва, че е налице и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, настъпила за ищцата. Отговорността на ответника за причинените вреди е
в размера на изтеглените суми от сметката на ищцата и невложени в дейността й
като земеделски производител, за която са били предназначени тези суми, за
исковия период от 15.08.2014 год. до 12.08.2015 год.
С уточнителната
си молба в изпълнение на указанията на Окръжен съд- В. за отстраняване на
нередовности на исковата молба, Л.Й. е посочила конкретните дати и конкретните
суми, които твърди, че П.М. е изтеглил от сметката й чрез АТМ.
Това са общо 34 тегления.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като
в.л.установява, че за периода 15.08.2014 до 12.08.2015г от сметката на
ищцата са изтеглени средства в размер на
33 700 лв. общо, от които са изтеглени на каса в банката 18 120 лв. ,
а 15 580 лв от АТМ в страната, като 390 лв. са изтеглени с дебитна
карта 4260…3344, а 15 190 с дебитна
карта № 4260… 6322. В табличен вид,
съобразно извлечението на сметката се
установява мястото и номера на АТМ, от който са изтеглени средствата,
датата, когато са изтеглени сумите и датата, когато са осчетоводени операциите.
В съдебно заседание от 03.07.2020 заяви изрично, че изводите си е направил
единствено от съдържанието на представеното по делото извлечение от сметката на
Л.Й. , като относно съдържанието на извлечението изрично подчертава, че не е
посочено кой е теглил сумите с картата, както и че не може с категоричност да
твърди, че двете карти са били при ответника. Тъй като в исковата молба се
твърди, че картите са били при ответника, затова е
написал, че ответникът е теглил, но в.л няма информация кой е теглил парите.
В допълнителното
си заключение от 10.07.2020г. в.л посочва, че общия размер на внесените
средства от П.К. по банковата сметка на ищцата в „П.К.Б. „Б. ЕАД за
периода 15.08.2014 до 12.08.2015 е 3 280 лв.
По делото са
разпитани свидетелите : И.В.И.,
М.К.М., И. П. Л.,
П.Л.Т. и А.Д.М.
Свид.И.В. установи, че работи в Р. при Л., която е земеделски
производител и познава страните от
2009г. Бил свидетел на много скандали за пари, които П. трябвало
да донесе, но той не ги носел. Тези пари трябвало да са от нейната сметка и
били нужни за изхранване на животни , за заплати, за части на трактора, които
са нужни за тази област. Твърди, че Л.
плащала ,както и до сега за дейността на фермата, имало е случаи когато е
продавала животни и от тях е имала средства. Възлагала му е да тегли пари от
картата на банкомат, теглил е парите,
давал и ги с разписка, а тя се оправяла
с парите-плащала плат ток, заплати или
да се купи нещо. Парите които теглел били
от нейната карта.
Свид.М.К.-Сестра на П., заявява, че в началото на брака си страните били
заедно във В., впоследствие Л. *** брат й в гр.М.
Посочва, че ответникът пряко не е работил във фермата, помагал е и е
закупувал неща необходими за фермата,
лекарства. Л. му възлагала задачите. Всяка вечер и сутрин те си говорили по телефона.Л. му казвала по телефона
да изтегли пари от нейната банкова сметка. ***, че П. се е разпоредил с
нейните пари. Страните не живеят заедно
отдавна, но са добри отношения и си
помагали.От брат си знае, че е теглил пари за Л., но не е присъствала при даването.
Свид.И.Л. – установява, че познава страните по делото, с П.
***.Съпругата му познавал, когато били семейство. Знае, че Л. е земеделски производител, като е
ходил с П. за части за трактори в К. и
преди да отидат , П. изтеглил от „П.Б.“ЕАД
пари .Тогава изтеглил 500лв. за Козлодуй, другият път купил ограда за мрежа на
фермата,купил я от М. и я закарал на
фермата. П. изтеглил около 1000лв. за мрежата. Това станало пред м.09.2014г.
Свид.П.Т. – установява, че покрай Коледа на 2014г, е срещнал П., който излизал от „П.Б.“ЕАД в гр.М., споделил, че е поръчал
части за трактори, държал сума от 2000лв.
Свид.А.М. –
установява, че видял П. през 2014г.
пред „П.Б. „, -М.. П. му казал, че е изтеглил пари,
казал, че трябва някъде да ги изпраща , да ги дава , предположил, че са за Л..Разбрали се да се видят , следващата седмица, по-следващата,
било декември на 2014г. и преди Н. След това се видели преди 20.12.2014г. и се
срещнали в една кръчма недалеч от
Банката. П. пак бил теглил пари, като казал че трябва да ги даде на жена си.
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема предявеният иск за неоснователен по следните съображения :
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща
следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди
другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице
и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от
състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното.
Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или
непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие
има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат.
Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като
само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.
В настоящия случай по делото е безпорно доказано, че Л. Й. е земеделски производител, както по
време на брака си с ответника, така и до настоящия момент, че е предоставила пълномощно на ответника да тегли от сметката й като земеделски
производител суми по време на брака им, само при изрична тяхна уговорка за
конкретни поводи и конкретни суми,/признание в исковата молба /, като и ,че
за периода от 26.08.2014 год. до
12.08.2015 год. от сметката й от каса и чрез АТМ е изтеглена общата сума от 32 700 лева.
В същото време обаче от
материалите по делото не се установява по безспорен начин, че тези вреди се
дължат на неправомерно поведение на ответникът, за което последната има вина,
респективно за което следва да носи отговорност.
Не се установи П.К.М. за исковия период,
да е извършвал противоправни
действия - теглене от банковата сметка на Л.Й. /на каса и чрез АТМ/ без нейното
знание или не за нуждите й като земеделски производител, суми за дейността й,
които да не й е предоставял, като с това си действие да й е причинил виновно вреда . Липсва причинно-следствена
връзка между деянието и вредата, настъпила за ищцата съизмерима със стойността на изтеглените суми от сметката на ищцата и
невложени в дейността й като земеделски производител за исковия период от
15.08.2014 год. до 12.08.2015г.
С уточнителната си молба в изпълнение на указанията на
Окръжен съд- В. за отстраняване на нередовности на исковата молба, Л.Й. е
посочила конкретните дати и конкретните суми, които твърди, че П.М. е изтеглил
от сметката й чрез АТМ.
Това са общо 34 тегления.
Тези тегления не бяха установени нито с показанията
на доведения от нея свидетел, нито с назначената съдебно- счетоводна
експертиза.
В писменото
заключение на Р.К. е посочено, че „П.М. е изтеглил от АТМ“ с две карти
отразените в табличен вид претендирани суми, но при обясненията си в съдебно
заседание на 3.07.2020 г. експертът заяви изрично, че изводите си е направил
единствено от съдържанието на представеното по делото извлечение от сметката на
Л.Й. относно ,Датите и мястото на тегленията , а относно съдържанието на
извлечението изрично подчертава, че в извлеченията никъде не пише кой е теглил
сумите с картата, както и ,че не може да кажа категорично. че двете карти са
били при ответника.
С това заключение, както и с извлечението от сметката
на ищцата не се установява твърдението й, че П.К. е теглил на посочените дати
сочените суми.
Свидетелят на Л.Й., И.В., не установи ответникът П.М. да е
притежавал през процесния период
продоставена му от Л.Й. дебитна карта, нито лично да е възприел как П.М. е теглил в конкретно
населено място конкретна сума.
Не се установи,
че парите, за които страните са спорели, са се намирали именно по конкретната
сметка на Л.Й. в П.К.Б./ЕАД, от където експертът е посочил, че са теглени
пари.Свидетелят говори за сметка, но не сочи коя е конкретната сметка, нито
банката, в която е била открита.
От друга
страна, с показанията си свидетелят И.В. изрично признава факта, че той лично с
карта, предоставена му именно от Л.Й., многокократно е теглил пари от АТМ,
които й е предавал с разписка. Тези показанията опровергават твърденията на Л.Й.,
че дебитната карта е била у П.М. . Св.В. говори за многократни тегления по
различни поводи и за продължителен период от време,което означава, че той е
ползвал картата с кратък номер 6322, с която съгласно експертното заключение са
теглени без изключение всички посочени в заключението му суми за период от
15.08.2014 г. до 18.07.2015 г.
С другата карта - с кратък номер 3344, са теглени в
малък период от три дни само две суми 390 лева на 8.08.2015 г. и незначителната
сума от 10 лева на 11.08.2015 г., които пари очевидно са недостатъчни за
плащане на заплати, ток, части за техниката и т.н.
През процесния период П.М. *** и е работел извън
района, в който е живеела и работела ищцата с. Р., обл. В., като от експертното
заключение от 2.06.2020 г. се
установява, че сумите от АТМ са теглени от гр.К., гр.В. и гр.Л.. т.е.от райони,
близки до с.Р., т.е. до ищцата, и отдалечени на повече от 100 километра от
ответника.
От друга страна при неполучаване от П.М. нищо
от твърдяните като изтеглени от него пари цяла една година - от 15.08.2014 г. до 12.08.2015 г., Л. Ѝ. щеше да подаде до компетентните институции
жалби, също и да уведоми „П.К.Б. „ ЕАД .
По настоящето дело е представено
извлечение от банковата сметка на ищцата за процесния период.
В това извлечение се съдържа два вида
информация относно внасяните по сметка на ищцата суми:
За част от тях изрично е
посочено, че П.М. е внасял сумите - общо в размер на 3280 лева.
За друга част-средно по над 900 лева на месец, не се
сочи изрично вносителя.Разпитаните по делото свидетели на ответника установяват неговите твърдения.Относно
твърдението на ответника, че на 27.08.2014 г. е изтеглена сумата от 3000 лева
по изрично искане на ищцата и лично и е
предадена посочената сума и твърдението че на 16.12.2014 г. са изтеглени 3000
лева по искане на ищцата, които също са й предадени:
Св.М.К. в показанията си заяви за П.М.: „Пряко не е
работил във фермата, помагаше дотолкова, че беше свързано с плащане и
закупуване на неща необходими за фермата, плащаше някакви осигуровки,
лекарства- брат ми да ходи до банка да тегли пари и да ги носи на Л.- края на
август 2014 г. и 2014 г. преди Коледа .
б/Относно твърдението на ответника, че на 9.09.2014 г.
е изтеглена сума от 500 лева, с която П.М. е закупил резервни части за
използваната от ищцата земеделска
техника и тези части са вложени в същата техника и че на 19.09.2014 г. е
изтеглена сума от 900 лева и от 150 лева, с които е закупена оградна мрежа и
колове за стопанството Св.И.Л. поддържа с показанията си, че П. изтеглил от Прокредит банк пари и отишли за части и закупи части за основен ремонт на
двигател на трактор с тези пари..Тогава изтеглил 500 лева за К.,другият
път купил ограда за фермата, от М. и
я закарал на фермата, като Изтеглил около 1000 лева за мрежата.
в/ Относно твърдението на ответника, че на
22.12.2014 г. е изтеглена сума от 2000 лева, с която са закупени резервни части
за техниката, използвана от ицщата.
Св.П.Т. установи, че около Коледа 2014 г. видял П.
на излизане от банка Прокредит със сумата беше 2000 лева.“ Видях пачката, той ми каза 2000 лева“.
г/Относно твърдението на ответника, че на
5.12.2014 г. са изтеглени 2730 лева, с които е закупен фураж за
животните на ицщата, което е станало по нейни изрично искане, а на
17.12.2014 г. е изтеглена сума от 2340 лева, с които са закупени зърно и фураж
за ицщата са показанията Св.А. М.
Тези показания съдът кредитира, тъй като са
непротиворечиви и не се опровергават от доказателствата, събрани по делото.
Искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен и поради
следното :
Заявеното от Л.Й. твърдение, че е издала на ответника П.М.
пълномощно, с което той е теглил от сметката й парични суми, сочи на възникнало
между страните договорно правоотношение — договор за поръчка, уреден от ЗЗД
/чл.280-чл.292/.
На договорно отношение сочи и твърдението й за
неизпълнение на задълженията по чл.284, ал.2 от ЗЗД - че П.М. не е отчел
изтеглените суми -„не е предал на ищцата, не я е вложил в дейността й като
земеделски производител“.
Договорното правоотношение категорично изключва
причиняването на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, на каквото основание е
заявена исковата претенция. Съгласно трайната практика на ВКС:
-Решение № 11 ог 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3889/2014 г., IV г. о. - „Отговорността на пълномощника е
договорна, а не деликтна .
ВОС
приема, че извършването на
представителни действия след упълномощаване
означава конклудентно сключване на договор за поръчка
(Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006, с. 126 и
решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., ГК).
Дебитната карта представлява платежен инструмент (чл. 25 Наредба № 3 от
16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти (отм.) т.е. начин за теглене на суми от
същата сметка. Съдът приема, че получаването на суми от ответникът чрез дебитната карта и получаването чрез
теглене на каса имат един и същ правен режим
Банковите карти по своята същност са „електронни платежни инструменти”,
позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи
възможност да се извършат преводи или теглене в брой. Съгласно чл. 1 ал. 3 т. 1
буква „а” от „Наредба № 16/29.09.2005 година
за електронните платежни инструменти”, приета с Решение № 103 на
Управителния съвет на БНБ от 29.09.2005г., „електронните платежни инструменти”,
са „банковите платежни карти” – дебитни и кредитни. Съгласно чл. 10 ал. 1 от
същата наредба върху същите е записана информация по електронен начин и се
използва многократно за идентификация на оправомощения държател за достъп до
банкова сметка *** ***, договорен между оправомощения държател и банката, както
и за извършване на следните операции: теглене на пари в брой, чрез терминални
устройства АТМ /банкомати/ и плащане на стоки и услуги и получаване на пари в
брой, чрез терминални устройства ПОС. Банковата карта е собственост на издателя
и може да се ползва само лично от оправомощения държател- чл.
10, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Издател на банкова карта
може да бъде само търговска банка, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата.
Оправомощеният държател на банкова карта е длъжен да ползва същата
само лично, в съответствие с условията за нейното
издаване и ползване - чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
По настоящето дело не се установи в разрез
с Наредбата, ответникът по делото
да е ползвал данни от банкови
платежни карти, без съгласие на оправомощения държател на банковата
карта.
С оглед на изложеното,
ответникът, чиято е доказателствената тежест да обори
презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД с ангажираните от
него доказателства установява, че твърдените от ищцата вреди не са резултат от негово
направомерно поведение,
В настоящия
случай обаче искът е предявен по чл.45 от ЗЗД, поради което с оглед на
обстоятелството, че ответникът е оборил презумпцията за виновност, следва да се
приеме, че не са налице задължителните кумулативно предвидени елементи от
отговорността по този законов текст. От
материалите по делото не се установява,
че на ищцата са били причинени сочените от нея вреди, липсва вина в поведението
на ответникът и не може да се установи
причинната връзка между неговото
поведение и претендираните
от ищцата вреди.
С оглед на изложеното съдът намира, че
осъдителният иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение разноските :
Настоящата инстанция намира за основателно възражението за прекомерност .Съгласно чл.
57, ал. 2 от Конституцията на РБ не се допуска злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, а
съгласно чл. 5, ал. 2 разпоредбите на Конституцията имат непосредствено
действие. Чл. 3 от ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и
техните представители да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Със сключения на 23.10.2019
г. договор за правна защита и съдействие страните по него са уговорили хонорар
в размер на 1511,00 лева. Делото се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение в уговорения първоначално размер е съобразен с обема и сложността на работата,
която процесуалният представител следва да извърши, за да осигури качествена
правна защита на своята доверител. Представените със списъка с разноски представлява справедливо възнаграждение за
неговия труд. Уговарянето на 4 броя допълнителни
хонорари , за явяване на адвоката за 3,
4, 5, 6 съдебно заседание , вече няма за цел да възмезди труда на адвоката,
доколкото тази цел е постигната още с първия
договор. Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в
РБ при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез
уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до
неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Тези хонорари са в
общ размер 475 лв и отправеното до съда искане за присъждането им следва да се
остави без уважение, още повече, че в три от тези заседания, с уговорен
допълнителен хонорар не са извършвани процесуални действия с фактическа
сложност, а в заседанието на 04.06.2021г, адвоката не се е явил.
Ищцата Л.Д.Й.,следва да заплати направените от П.К.М.
разноски в размер на 2007.90 лв.
Водим
от горното, ВОС,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Д.Й., с ЕГН **********,*** против П.К.М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** ИСК ЗА за сумата 28 900 лева с правно
осн. чл.45 ЗЗД - имуществени вреди от изтеглени от банковата й сметка сума за
периода от 26.08.2014 год. до 12.08.2015
год.
ОСЪЖДА Л.Д.Й., с ЕГН **********,*** да заплати на П.К.М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 007.90 лв, съобразно
представеният списък и писмени доказателства към същия.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :