Р Е
Ш Е Н
И Е №1445
гр. Бургас, 29 октомври 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на седми октомври, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АХД № 1363 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл.39 от ЗЗЛД във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от Е.Д.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. Т.Д.,
против изричен отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията да
уважи искане, направено със заявление вх. № 94-00-737/30.12.2019г., за
заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор по
партидата на „Дрийм Криейтърс“ООД, раздел „Актуален учредителен акт“ в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, обективиран в писмо изх.№
94-00-737/19/ 10.01.2020г.
Жалбоподателят счита, че отказът
е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Иска същият да бъде
отменен и Агенция по вписванията да бъде задължена да заличи личните му данни,
в качеството му на съдружник в „Дрийм Криейтърс“ООД, с ЕИК *********, съдържащи
се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството. Претендира
присъждане на разноски в размер на 510лв., по представен списък (10лв.-
държавна такса и 500лв. – възнаграждение на адвокат, при хипотезата на чл.38,
ал.2 от ЗА) .
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. На 21.09.2020г., чрез
пълномощника си, представя по делото писмена молба, в която подробно
аргументира застъпената от него, теза по спора. Поддържа направените с жалбата,
искания. Възразява за прекомерност на евентуално претендирано от ответника,
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по оспорването –
изпълнителен директор на Агенция по вписванията, не се явява и не изпраща
представител. Подробни съображения, за неоснователност на оспорването, излага в
представени по делото на 06.10.2020г. , писмени бележки.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от
оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
Оспореният отказ притежава всички
характеристики на индивидуален административен акт. С него, по същество е
отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя, формулирано в подаденото
заявление и по този начин са засегнати негови законни интереси. В този смисъл
са и Определение № 8572 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V о.,
докладчик председателят Д.Д.; Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2479/2020 г., V о., докладчик съдията В.Г..
Съдът намира законовия срок за
оспорване за спазен, въпреки дата на подаване на жалбата, тъй като е налице
нередовно съобщаване на акта.
Отказът е изпратен на посочения в
заявление вх. № 94-00-737/30.12.2019г., адрес за кореспонденция с препоръчано
писмо, с обратна разписка. Разписката е върната с отбелязване „непознат“ без
сведение за източника на тази информация. Отделно от това, в заявлението е
посочен и постоянен адрес, на който съобщаване изобщо не е било извършвано.
І. ФАКТИТЕ:
На 30.12.2019г. Е.Д.М. подал до
Агенция по вписванията заявление вх.№ 94-00-737 (л.12).
В заявлението посочил, че в
качеството си на субект на данни със същото упражнява правото си на изтриване/заличаване
на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на
ЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни.
Заявил, че е съдружник в
дружество „Дрийм Криейтърс“ООД, с ЕИК *********. При извършена справка в
Търговския регистър по партидата на дружеството установил, че в полето
„Актуален учредителен акт“ е публикуван дружествения договор на дружеството с
всички лични данни на съдружниците в него, като: имена, ЕГН, номер на лична
карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен адрес. Фактът,
че тези данни са публично достояние на неограничен кръг от хора предизвикали у
него безпокойство.
Изразил съмнение относно
наличието на законово основание у администратора на лични данни да обработва
данните му чрез публикуване/ обявяване до неограничен кръг от хора.
Затова поискал личните му данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор да бъдат заличени по начин, по
който да не бъде идентифициран пред трети лица. Посочил, че ако органът приеме,
че е предоставил личните си данни на осн. чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля
съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в
дружествения договор по партидата на „Дрийм Криейтърс“ООД, раздел „Актуален
учредителен акт“ до неограничен кръг от хора.
На 10.10.2020г. ответникът издал
оспорения акт.
С него уведомил жалбоподателя за
реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър. Посочил фактите,
свързани с извършване на вписване на промени по партидата на „Дрийм
Криейтърс“ООД- подадено заявление, с приложен дружествен договор, но без препис
на такъв със заличени лични данни, съгласно чл.13, ал.6, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Указал наличието на възможност да се заяви последващо обявяване на препис от
дружествен договор със заличени лични данни, с подаване на заявление по образец
от регистърно задълженото лице- управителна дружеството, след внасяне на
държавна такса, според Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията.
По изложените факти спор няма. Не
се спори и че дружествения договор на „Дрийм Криейтърс“ООД, с ЕИК ********* е
бил обявен в Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да
го идентифицират.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в обхвата на правомощията му, регламентирани с нормата на
чл.6, ал.2, т.10 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
Съдът не установи допуснати при
издаването му, съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен
неправилно.
По делото няма спор, че Агенция
по вписванията, при упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,
действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва.
Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без
информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с
изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В случая обявеният акт е
дружествен договор на дружество с ограничена отговорност.
Според чл.115, т.3 от ТЗ,
дружественият договор на такова дружество, освен останалите, указани в нормата
реквизити, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая съдружниците са
физически лица, те следва да бъдат индивидуализирани само с име.
Т.е. по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит
на дружествения договор, са имената на съдружниците.
Подлежащите на вписване
обстоятелства, се заявяват по ред регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №
1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ал.6 на чл. чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ възлага
на заявителя ( лице по чл.15 от същия закон) задължение да представи подлежащия
на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от
актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни,
освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Според ал.9 на текста, когато в
заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които
не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието
си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп
до тях.
Съдът намира, че така въведената
законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6, т.1,
б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 ( наричан по- долу Регламента).
Първата норма дефинира понятието
„съгласие на субекта на данните“, като сочи, че означава всяко свободно
изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта
на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което
изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
В този смисъл съгласието не може
да бъде презумирано. Тук следва да се посочи и че нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ на практика освобождава администратора от задължението, вменено му с
чл.7, т.1 от Регламента.
Представянето на дружествения
договор за обявяване без заверен преси от същия със заличени данни, не може да
бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на
определено лице, свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
От една страна, защото
представянето на документите не се извършва от всички съдружници, а от
конкретно, определено от закона лице. При това положение съдружниците (субекти
на лични данни) не могат да упражнят контрол върху действията на лицето, по
отношение на представените от него документи.
И от друга, защото задължение на
администратора на лични данни, в случая Агенция по вписванията), е да спазва
забраната въведена с чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка, администраторът,
дори да не е представен препис от документа със заличени данни, е длъжен да ги
заличи или преди обявяване на акта, да изиска недвусмислено изразено съгласие
от субекта на данните.
След като съгласието на субекта
на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно
по арг. на чл.6 и чл.7, т.2 от Регламента.
Дори да се приеме обратната теза,
в каквато насока изразява становище ответника, то отказа за заличаване на лични
данни или поставяне на условие за извършване на това действие, противоречи на
разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламента.
Последните са категорични, че
субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска
от администратора изтриване на свързаните
с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен да ги
изтрие без ненужно забавяне.
В случая, с подаденото заявление
вх.№ 94-00-737/30.12.2019г., жалбоподателят изрично е поискал изтриване на
личните му данни от обявения дружествен договор, като е заявил, че дори да е
презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля.
Вместо да изпълни задължението
си, посочено по- горе, ответникът е указал необходимостта от подаване на
заявление по образец Г1 и внасяне на държавна такса.
Посоченият образец представлява
заявление за обявяване на актове, като това заявление не може да бъде подадено
от съдружник, какъвто е жалбоподателя, по арг. на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ.
Отделно от това, чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламента
задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а
администратора.
Поради това, изискването за
подаване на заявление по образец Г1, е незаконосъобразно.
Такова е и изискването за
заплащане на държавна такса, обвързано с първото.
Чл. 12, т.5 от Регламента е
категоричен, че всяка комуникация и действия по членове 15—22 и член 34 се
предоставят безплатно.
Без съмнение, в случая,
жалбоподателят е поискал извършване на действие по чл.17, т.1, за което такса
не е дължима.
Още повече, че ответникът не
доказва искането на Е.М. да е „явно неоснователно или прекомерно, по –
специално поради своята повторяемост“ - чл. 12, т.5, пр.2 от Регламента.
Както вече бе посочено, поискано
е изтриване на лични данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В
този случай администраторът е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Преписката следва да бъде изпратена на ответника за изпълнение на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода на спора и с оглед
представените доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя в
настоящото производство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА така, както е поискано.
На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Агенция по вписванията следва да бъде осъдена да заплати на адв.
Т. Д. – САК, сумата от 500. 00 (петстотин) лева – минимален размер адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес.
На жалбоподателя следва да се
присъдят и разноски в размер на 10лв.- държавна такса.
Поради изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изричен отказ на изпълнителния
директор на Агенция по вписванията да уважи искане, направено със заявление вх.
№ 94-00-737/30.12.2019г., за заличаване на лични данни, съдържащи се в
публикуван дружествен договор по партидата на „Дрийм Криейтърс“ООД, раздел
„Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ,
обективиран в писмо изх.№ 94-00-737/19/ 10.01.2020г.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, за изпълнение на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да
заплати на адв. Т. Н. Д.- САК сума в размер на 500лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да
заплати на Е.Д.М., с ЕГН **********,*** сума в размер на 10лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: