Решение по дело №184/2020 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 93, ал. 10 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС).

Образувано е по жалба на „Емакс“ ООД - гр. Силистра - вносител на инвестиционно предложение, чрез адв. Н., против Решение № РУ- 37-ПР/22.07.2020 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, с което е преценено, че е необходимо и е постановено да се извърши оценка на инвестиционното предложение за въздействието му върху околната среда и здравето на човека.

Чрез релевирани оплаквания за пороци по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК (неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона) се претендира за отмяна на акта и за присъждане на разноски. Диспозитивът на обжалваното решение коренно се разминавал с обстоятелствената част на същото; възпроизведеното в Решението становище на РЗИ - Силистра не конкретизирало кои обекти за здравна защита има вероятност да се засегнат негативно, както и на какво разстояние се намирали тези обекти от предмета на инвестиционното предложение.

Ответникът - Директорът на РИОСВ Русе чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна. По подробно изложени в съдебно заседание и в писмени бележки съображения, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението съдържа достатъчно данни за идентификация на обектите в близост до инвестиционното предложение, на база на данните от жалбоподателя и от РЗИ - Силистра. Не са допуснати процесуални нарушения в административното производство. След преценка на относимите по преписката обстоятелства, изискване на допълнителни данни, спазване на процедурата за уведомяване на страните и обществеността, материалният закон е приложен правилно като е спазена и целта на закона.

Участващият по делото прокурор поддържа заключение за неоснователност на оспорването.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Обжалваното решение на Директора на РИОСВ – Русе е валиден административен акт. Издателят му разполага с материална и териториална компетентност да се произнася по материално-правния въпрос (чл. 93, ал. 3 от ЗООС). Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

При постановяване на решение по чл. 93 от ЗООС, каквото е процесното, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност - т.е. при предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена ОВОС, като целесъобразността на взетото решение /правилността на преценката/ не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Оспореното решение е постановено при спазване на изискуемата се форма. Съдържа всички нормативно изискуеми реквизити. Посочени са материално-правните разпоредби, обосноваващи квалификацията на инвестиционното предложение и основанието за издаването на решението. Административният орган е изложил подробни мотиви относно извършената преценка по чл. 7 от НУРИОВВОС на представеното инвестиционно предложение, въз основа на депозираната информация от възложителя и критериите по чл. 93, ал.4 от ЗООС. Извършен е подробен и обстоен анализ на изходните данни и е направена пълна преценка на инвестиционното предложение - местоположение, характеристики /вид, съдържание и обем/ на предвидените дейности, анализ на технологията. Коментирани са противоречията в подадената информация – първоначално инсталацията е заявена като конвенционална с параметри, които са функция от тази конвенционалност. В последствие инсталацията е заявена като експериментална със съответстващите на тази промяна променени параметри – време на работа, цел на технологията, капацитет и др. Тази непоследователност в намеренията на жалбоподателя и в подадените данни е предопределила и решението за преценка за извършване на ОВОС по конкретното инвестиционно предложение. При тези съждения следва да се приеме, че в решението, както и в административната преписка, се съдържат подробни мотиви, предоставящи възможност на адресата да възприеме адекватно съдържанието на волеизявлението. Не е налице порок по чл. 146, т. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят е уведомяван за хода на производството. От него са били изискани допълнително относимите по преписката данни. Спазени са законовите изисквания за осигуряването на прозрачност на процедурата и информираност и участие на обществеността.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореното решение не съдържа данни за преценка на намиращите се в близост обекти за здравна защита. Становището на РЗИ-Силистра идентифицира тези обекти като заведения за обществено хранене, ресторант, цех за консервиране и ведомствен кладенец на база на достъпната информация в КККР на гр. Силистра. Тази информация възпроизвежда и информацията, дължима и подадена от жалбоподателя. Задължението за по-подробно онагледяване на местоположението на обектите, е в тежест на жалбоподателя, който и изрично е бил поканен да представи съответни документи-картен материал, ген-план. При непредставянето им,жалбоподателят не би следвало да  черпи права в доказателствения процес. В същото време назначената по делото експертиза потвърждава данните, счетени за относими от административния орган за местоположение, вид и характер на обектите за здравна защита.

В случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени въз основа на фактическо установеното, необходимостта от извършването на ОВОС, като е спазена нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагането на критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, административният орган е обосновавал мотивирано заключение, че от реализирането на инвестиционното намерение има вероятност за значително негативно въздействие върху околната среда и здравето на човека. В този смисъл  правомощието за преценка по ОВОС е законосъобразно упражнено. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 4 от АПК.

В обобщение, съдът намира, че при постановяване на решението административният орган е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне степента на значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда. В оспореният акт в необходимата и достатъчна степен е обосновано взетото в условията на оперативна самостоятелност решение, като същото е издадено при спазване на специалните нормативни изисквания за неговото съдържание и в съответствие с целта на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                     СЪДИЯ: