Определение по дело №2529/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 247
Дата: 25 януари 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330102529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247 /25.1.2019г.

                                                            25.01.2019  г.                                      Град Ямбол

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                       ХV граждански състав

На 25.01                                                                                                              2019 година

В закрито заседание в следния състав:

            Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова 

гр.д.№ 2529 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г.А.С. против ЗК»Олимпик-клон България»КЧТ , с която се иска съдът да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща  претърпени неимуществени вреди от настъпило на 21.08.2017 год. между две ПТП, като това на виновния водач е било застраховано  по задължителна застраховка «ГО»при отвеника ,  ведно със законната лихва от 24.04.2018 г.  до окончателното изплащане на главницата.  Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Правят се доказателствени искания за разпит на свидетели, както и за задължаване на ответника да представи находящи се у него писмени доказателства.

            В срока по чл. 131 от ГПК  ответникът  е депозирал отговор на исковата молба, с кокйто оспорва иска и прави искане за спиране на производството по реда на чл. 229,ал.1,т.7 от ГПК, което мотивира с факта, че в Република Кипър „ЗК“Олимпик-клон България“КЧТ е в производство по ликвидация, като на 10.08.2018 год. й е назначен ликвидатор. Ангажира доказателства в тази насока.

                 Съдът намира искането за спиране на производството за неоснователно, предвид, че в процесния случай приложило е българското законодателство и ответникът, който не може да бъде клон на дружество, т.к. няма самостоятелна правосубектност, а самият търговец не се твърди да е в производство по несъстоятелност.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

             Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.Основателно е искането за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане, като съдът намира че не следва да допуска до разпит свидетелят Христов, т.к. не е посочено, какви релевантни по делото обстоятелства ще се установяват посредством показанията му. Основателно е и искането за задължаване на ответника да представи находящи се у него писмени доказателства.

             Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

            Оставя без уважение искането за спиране на производството по делото по реда на чл. 229,ал.1,т.7 ГПК.

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.03.2019  г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

           ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства под опис. 

Допуска до разпит в качеството на свидетел, при режим на довеждане -  А.Г.А..

Задължава ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за сключен между него и Валентин Иванов Петров договор за  застраховка ГО  от 16.11.2016 год., като му указва, че при непредставяне на същите съдът може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства.

              СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

              В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017 год. ищецът бил паркирал автомобила си на  ул.“Преслав“в гр. Ямбол и бил застанал до него. В това време Валентин Иванов Петков, управлявайки собствения си автомобил не съобразил скоростта на движение и напуснал пътното платно, блъскайки се отзад в автомобила на ищеца, в следствие на което автомобилът получил деформации, разхвърчали се части,които ударили ищеца, ударил го и самия автомобил.Петров имал сключена задължителна застраховка ГО с ответника.Ищецът подробно описва какви наранявания са му причинени, от които твърди че преживял освен болки и страдания за няколко седмици и притеснение и уплаха, че може да получи по-сериозни увреждания. Същите оценява на сумата от 3000 лв.В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 КЗ поканил ответното дружество да му заплати обезщетение в горния размер по посочена банкова сметка. ***.к. ответникът не платил за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 24.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата .

Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание, т.к. твърди, че липсва деликно поведение, както и причинно – следствена връзка с поведението на водача и претърпените вреди. Освен това твърди да е налице съпричиняване на резултата, т.к. самия ищец нарушил разпоредбите на ЗДвП в размер на 50 %. Иска се оспорва и по размер  по подробно изложени съображения.

          Предявените искове са  с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

При разпределяне на доказателствената тежест съдът указва на ищеца, че следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател, включително размера на претендираните вреди.

Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“,респ. наличие на основания за недължимост на сумата, вкючително твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Препис от определението да се връчи на страните.

            Определението е окончателно.

          

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: