Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 248

22.11.2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                  2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №698 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.70 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по предложение от Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Хасково за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД №323/2020 г. по описа на АС – Хасково, по което с влязло в сила Решение №419 от 01.09.2020 г. е отменено Решение №6/27.01.2020 г., постановено по АНД №752/2019 г. на РС – Свиленград, с което е било отменено Наказателно постановление №2632/2019 г. от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция „Южна морска“ и същото наказателно постановление е било потвърдено.

В предложението се посочва, че било налице ново обстоятелство от съществено значение за разкриване на обективната истина, което не е били известно при постановяване на съдебното решение на АС – Хасково. Такова било Решение от 04.03.2020 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-655/18, което не било известно на страните и не било представено към доказателствения материал по административнонаказателното производство, а променяло коренно въпроса относно наложената административнонаказателна санкция на М.А.М.. Налице било разминаване между ангажираната административнонаказателна отговорност от административнонаказващия орган от една страна, и становището на СЕС, възпроизведено в цитираното решение – от друга страна. Обстоятелството, че СЕС не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим митническо складиране, освен имуществена санкция титулярът на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати равностойността на тези стоки, водело до извода, че е налице ново обстоятелство от значение за делото. Решението на СЕС не представлявало ново доказателство по смисъла на чл.70, буква „в“ от ЗАНН, но разкривало ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца, респ. наложеното административно наказание. Сочи се, че Решението на СЕС представлявало ново обстоятелство, което установявало факта на прекомерност на санкцията, наложена от административнонаказващия орган, която се явявала непропорционална и несъразмерна спрямо митническото задължение. Цитират се мотивите на ТР №3 от 22.12.2015 г. на ВКС, според които новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези факти, които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието, а отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление. Твърди се, че в конкретния случай решението на СЕС се явявало валидно правно основание, обосноваващо възобновяване на административнонаказателното производство, т.е. посоченото ново обстоятелство било от съществено значение за разкриване на обективната истина, тъй като от същото се установявало прекомерност на наложената административна санкция, което било основание за изграждане на нови и различни фактически и правни изводи относно деянието, извършителя и вината на същия, респ. относно правилното определяне на справедливо и съразмерно административно наказание.

Освен това в предложението се сочи, че при писменото сезиране на Окръжния прокурор, пълномощникът на М.А.М. навел и довод за това, че в развилото се административнонаказателно и последвалото го съдебно производство не било отчетено многократно правеното от наказаното лице възражение, че не било извършено административно нарушение, а ставало въпрос за техническа грешка при издаването на ТИР Карнет №**********, като в частта относно процесните химически продукти неправилно били описани продуктите, които били стоки, вече декларирани по ТИР Карнет №**********. Сочи се, че нямало пречка настоящата инстанция да се произнесе по основателността на това възражение, придружено от приложените от адв.Л. документи – писмо на иранските митници, справки – извлечения, ЧМР товарителници и 2 броя фактури.

Счита се, че случаят попадал в хипотезата на чл.70, б.„в“ от ЗАНН и на основание чл.72, ал.1 от ЗАНН се предлага да бъде възобновено КАНД №323/2020 г. по описа на АС – Хасково и делото да бъде решено по същество, предвид посоченото ново обстоятелство Решение на СЕС от 04.03.2020 г. по дело С-655/18.

Предложението се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Хасково и в съдебно заседание.

Ответникът по предложението за възобновяване – Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, явяваща се правоприемник на ТД Южна морска, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки, поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване.   

Заинтересованата страна, М.А.М., чрез процесуалния си представител по делото, излага доводи за основателност на направеното предложение.

Административен съд – Хасково, след проверка на доказателствата по делото намира за установено следното:

Предложението е направено на основание чл.70, б.„в” от ЗАНН, от компетентен орган и в 2-годишния срок от влизане в сила на Наказателното постановление, потвърдено с окончателно съдебно решение от 01.09.2020 г., поради което е процесуално допустимо за разглеждане.

Безспорно по делото се установява, че с Наказателно постановление №2632/2019 г. от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №677 от 26.04.2019 г., се:

т.I – Присъжда М.А.М., на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.234а, ал.1 и ал.3 от Закона за митниците (ЗМ), да заплати равностойността на стоката, с тарифен номер 38249996 – химически продукти с общо тегло 352 кг., предмет на нарушение по АУАН №677/26.04.2019 г., представляваща стойността на стоките, тъй като същите липсват, в размер на 88 711.56 лева.

т.II – Налага на М.А.М., на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ, административно наказание глоба, представляваща 100% от стойността на стоката, в размер на 88 711.56 лева;

т.III – Отнема в полза на държавата, на основание чл.234а, ал.3, във връзка с чл.233, ал.8 от ЗМ, 1 (един) брой товарен автомобил – влекач марка „SCANIA“, регистрационен №********, и ремарке за товарен автомобил, регистрационен №********, с обща стойност 74 810.00 лева.

Според изложеното в Наказателното постановление, в периода от 25.04.2019 г. (датата на задействане на транзитната операция), до 26.04.2019 г. (датата на проверка на карнет ТИР) в МП Капитан Андреево, с непредставянето на част от декларираната стока под покритието на Карнет ТИР с идентификационен номер ********** и МРН №*******/***** г., а именно – стока от позиция 4 по МРН, с тарифен номер ******** – химически продукти с общо тегло 352 кг. в 1 палет, М.А.М., в качеството си на превозвач, по смисъла на чл.5, т.40, б.„б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на ЕП и на Съвета, като не е изпълнил установените с нормативни актове и определени от митническите органи условия (задълженията си по чл.233, пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. относно представянето на стоката под режим транзит в получаващото митническо учреждение – МП Капитан Андреево), е отклонил същата и така виновно е осъществил състава на чл.234а, ал.1 от ЗМ.

Наказателно постановление №2632/2019 г. от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска е било обжалвано от М.А.М. пред Районен съд – Свиленград, който с Решение №6/27.01.2020 г. по АНД  №752/2019 г. го е отменил във всичките му части.

За да отмени Наказателното постановление, районният съд е възприел, че АНО, в случая ТД Южна морска, не е компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на наказаното лице, тъй като не представлява отправно, или получаващо митническо учреждение, съобразно специалната приложима разпоредба на чл.232а, ал.1 от ЗМ. Същевременно съдът подробно е описал възприетата фактическа обстановка, и въз основа на нея е изложил алтернативно изводи, че вмененото на лицето административно нарушение е безспорно извършено от обективна и субективна страна. Преценил е също така за правилно определени от митническите органи стойността на стоката – предмет на нарушението, и стойността на пътното превозно средство, както и че не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности, с оглед приложението на чл.233, ал.8 от ЗМ.

Решението на районния съд е проверено по реда на касационния контрол и с окончателно Решение №419/01.09.2020 г., постановено по КАНД №323/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, Решение №6 от 27.01.2020 г., постановено по АНД №752 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 г. е отменено и е потвърдено Наказателно постановление №2632/2019 г. от 11.10.2019 г., издадено от Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“. С това Наказателното постановление влиза в сила на 01.09.2020 г. във всичките му части.

Към настоящото производство са приложени и приобщени в оригинал АНД №752/2019 г. на Свиленградски районен съд и КАНД  №323/2020 г. на Административен съд – Хасково, както и заверено копие от Административнонаказателна преписка №2632/08.10.2019 г. на ТД Южна морска към Агенция „Митници“.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Хасково, намира предложението за възобновяване за частично основателно по следните съображения:

Според чл.70, б.„в” от ЗАНН, административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, подлежат на възобновяване, когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението.

Основания за възобновяването, като извънинстанционен способ за защита, са само онези обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували към момента на издаването на наказателното постановление, но не са били известни на страните и които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по административнонаказателното производство при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията ѝ.

Във всички случаи писмените доказателства или обстоятелствата следва да са от съществено значение за разкриване на обективната истина, тоест биха могли да доведат до различно от установеното в производството. Следователно, законът визира такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като наказателното постановление е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната.

Настоящият състав намира, че в процесния случай не са налице основания за възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, б.„в” от ЗАНН.

На първо място, не представляват нови доказателства представените с предложението документи, приложени към молбата за възобновяване с вх.№903/2021 от 01.06.2021 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, а именно писмо изх.№99/189987 от 18.05.2020 г. на Митници на Ислямска република Иран, ЧМР товарителници от 15.02.2019 г., фактури №219029 и №219030. Цитираното писмо, подписано от Изпълнителен директор на Агенция „Митници“ Техеран, изцяло преповтаря предварително удостоверена информация за приключването по надлежния ред на 02.05.2019 г. в Митническо бюро – Техеран на операцията по ТIR Carnet ********, включително стоките, описани като 5 палета ***** с тегло 157 кг. и 5 палета от ***** празни пластмасови бутилки с тегло 195 кг. Данните за тази митническа операция са били предоставени пред митническите органи още с молба вх.№32-246846/26.08.2019 г. и същите са подробно обсъдени от АНО в Наказателното постановление от 11.10.2019 г. Представените ЧМР товарителници не са нови доказателства, а писмото не разкрива нови обстоятелства, които да бъдат обсъждани от настоящата инстанция за преценка разкриването на обективната истина в административнонаказателното производство. На практика с представянето им се иска, чрез новото им обсъждане, в производството по реда на възобновяването да се извърши корекция на преценката на решаващия съд относно законосъобразното налагане на административното наказание, което е недопустимо.

Същото се отнася и до визираното в предложението Решение от 04.03.2020 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-655/18. Само по себе си то не представлява факт от действителността, който да има спрямо спорното административнонаказателно правоотношение значението на юридически или доказателствен факт.

Смисълът на възобновяването по чл.70, б.„в” от ЗАНН е новото доказателство/обстоятелство да установява факт, с който се променя фактическата обстановка на административното нарушение и който факт по една или друга причина, макар и съществувал, не е бил известен на административнонаказващия орган, респективно на съда.

Решението на СЕС е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Ето защо то няма характер на новооткрито обстоятелство, което да е съществувало към момента на приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление. Решението от 04.03.2020 г. на СЕС по дело С-655/18 по никакъв начин не изменя фактическата обстановка, свързана с извършеното деяние, санкционирано с влязло в сила Наказателно постановление. В случая не е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал по административнонаказателното дело, която при попълване да доведе до различно от установеното в производството.

Визираното решение по преюдициалното запитване обаче има значение за правилното прилагане на материалния закон в административнонаказателното производство, в частта му, касаеща присъждането М.А.М., на основание чл.233, ал.6, in fine от Закона за митниците, да заплати равностойността на  липсващата стока, предмет на нарушение по АУАН №677/26.04.2019 г.

Нормативната уредба, приложена при издаването на Наказателното постановление, е следната:

Чл.234а, ал.1 от ЗМ – Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките – предмет на нарушението;

Чл.234а, ал.3 от ЗМ – В случаите по ал.1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл.233, ал.6, 7 и 8;

Чл.233, ал.6 от ЗМ – Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките;

Чл.233, ал.8 от ЗМ – Превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.

В Решението от 04.03.2020 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-655/18, по отношение на втория въпрос на запитващата юрисдикция, е посочено, че тя по същество иска да установи дали член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки. В това отношение от акта за преюдициално запитване става ясно, че докато член 234a, алинея 1 от Закона за митниците предвижда при отклоняване на стоки от митнически надзор имуществена санкция от 100 до 200 на сто от стойността на отклонените стоки, съгласно член 234a, алинея 3 от този закон във връзка с член 233, алинея 6 от същия отговорното за това отклоняване лице е длъжно да плати равностойността на тези стоки.

СЕС не е възприел становището, че последното задължение не е санкция по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 и е квалифицирало като санкция задължението на отговорното за нарушението лице освен имуществена санкция да заплати и равностойността на отклонените от митнически надзор стоки.

Като е развил съображения, че предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели, СЕС е приел, че в случая санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по член 234а, алинея 1 от Закона за митниците.

С оглед на това отговорът на преюдициалния въпрос е, че член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки. Тълкуването е приложимо и в процесния случай, тъй като стоките, предмет на митническата контрабанда са липсвали и административно наказаното лице освен глобата за отклоняването им от митнически надзор, следва да заплати и тяхната равностойност.

Безспорно специалната разпоредба на чл.70 от ЗАНН, в която са изброени предпоставките, при наличието на които подлежат на възобновяване административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, в сега действащата й редакция, не предвижда хипотеза за възобновяване при постановено решение на СЕС по преюдициално запитване, направено по друго дело. Същевременно при преценката за наличието на основание за възобновяване, следва да се изхожда от правната природа на преюдициалните запитвания и силата на постановените в рамките на тези производства актове на СЕС.

Правната уредба на преюдициалните запитвания се съдържа в чл.267 от ДФЕС. Преюдициалните заключения са два вида – тълкувателно производство и производство относно валидността на общностен акт. Цитираното в искането дело на СЕС е от категорията тълкувателни производства и постановеното по него решение е с предмет тълкуване на общностноправни норми. По отношение на действието на преюдициалното заключение спрямо националните съдилища, следва да се отчете, че тези актове са задължителни не само за съда, отправил запитването, а и за останалите национални съдилища на запитващата държава. Задължителната сила на преюдициалното заключение за всички държави членки е закрепена в трайната практика на СЕС. Съществено за характеристиката на преюдициалните тълкувателни заключения е, че чрез тях се изяснява значението на норма от общностното право, респективно направеното тълкуване става част от самата общностна норма и в този смисъл е задължително за всички държави членки на ЕС. По този начин преюдициалното тълкувателно заключение излиза извън пределите на конкретното национално производство, по повод на което е постановено, и се вгражда в самата правна норма, която тълкува. Освен това в принципен план преюдициалните заключения имат обратно действие, освен ако в акта на СЕС изрично е посочено, че действието на решението се ограничава само за напред, каквото ограничение цитираното решение на СЕС не съдържа. Обратното действие на тълкувателното преюдициално заключение и задължителната му сила за държавите членки налага съобразяване от страна на националните юрисдикции с възприетото в него тълкуване и то от момента на влизане в сила на тълкуваната норма (в същия смисъл мотивите, изложени в Решение №97/30.08.2021 г. по дело №300/2021 г. на ВКС, НК, III н.о.).

В посоченото решение са развити и съображения относно конфронтацията между правната сигурност и стабилитета на съдебните актове и нарушаването на законността чрез неправилното прилагане на общностното право. Цитирано е решение на СЕС по дело C-620/17, съгласно което „Правото на Съюза … както и принципите на равностойност и ефективност – трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която не разрешава да се отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо решение на съд на посочената държава членка, който се е произнесъл по жалба срещу акт на възлагащ орган, без да обсъди въпрос, който е трябвало да бъде разгледан съгласно постановено преди това решение на Съда по преюдициално запитване“. Едновременно с това в същото решение по дело C-620/17 е посочено, че „Ако обаче вътрешноправните процесуални норми предвиждат възможност националният съд да отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение, за да приведе положението, произтичащо от това решение … в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, тази възможност трябва при същите условия да надделее, за да се приведе положението в съответствие с правото на Съюза, съгласно тълкуването му в предходно решение на Съда.“

Предвид тълкуването, възприето в Решението на СЕС от 04.03.2021 г. по дело С-655/18 г. и съществуващият в чл.70 от ЗАНН вътрешноправен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, настоящият съдебен състав намира, че е допустимо да се отмени влязлото в сила съдебно решение, постановено на 01.09.2020 г., т.е. след Решението на СЕС, само в частта му, с която Наказателното постановление е потвърдено в неговия пункт I, с който се прилага разпоредба, противоречаща на член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013. Това се налага именно за да се приведе положението, произтичащо от тази част на съдебното решение, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, тъй като към момента на постановяването му в тази част Решение №419/01.09.2020 г. по КАНД №323/2020 г. на Административен съд – Хасково не е в съответствие с правото на Съюза, съгласно тълкуването му в предходно решение на СЕС. Тази възможност за възобновяване и отмяна на Наказателно постановление в частта му по пункт I, следва да надделее над стабилитета на окончателното съдебно решение, включително с оглед вредите, които биха възникнали за частноправните субекти в резултат от неправилно прилагане на общностното право с неподлежащи на обжалване съдебни решения.

В останалата му част предложението по чл.72, ал.1 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по КАНД №323 по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г., като

ОТМЕНЯ постановеното по делото Решение №419 от 01.09.2020 г., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №2632/2019 от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта му по пункт I и

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2632/2019 от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта му по пункт I, с което се присъжда M. A. M. (М.А.М.), на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.234а, ал.1 и ал.3 от Закона за митниците, да заплати равностойността на стоката, с тарифен номер ****** – химически продукти с общо тегло 352 кг., предмет на нарушение по АУАН №677/26.04.2019 г., представляваща стойността на стоките, тъй като същите липсват, в размер на 88 711.56 (осемдесет и осем хиляди осемстотин и единадесет) лева и 56 ст.

ПРЕКРАТЯВА възобновеното административнонаказателно производство в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Хасково за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление №2632/2019 от 11.10.2019 г. на Заместник – директора на Териториална дирекция Южна морска, потвърдено с Решение №419 от 01.09.2020 г. по КАНД №323 по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г. в останалата му част.

Решението е окончателно.     

                                                       

                                                

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                           

 

 

                                                                           2.