РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1917
гр.
Пловдив 21 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка П. и с участието на прокурора
Росен Каменов, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 756 по описа за 2021 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от
Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „ХБ Холидей“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Радиново, общ.Марица, обл.Пловдив,
представлявано от управителя Б.И.П., чрез адв. И.А., срещу решение № РР-4151/19.02.2021г.
издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/,
с което е отнето разрешително № 31610114 от 13.09.2018 г. за водовземане на
минерална вода, издадено на дружеството.
Претендира се отмяна на оспорения административен акт,
като е изразено несъгласие с мотивите на органа. Възразява на възприетото в
мотивите на административния орган, че доверителят му е бездействал след
издаването на разрешителното, като не бил упражнил права, предоставени с
разрешителното, в определения в него срок, като по този начин бил нарушил условията
по разрешителното, тъй като задължението" на титуляра на правото да
упражни правото на водовземане от Сондаж №Сз-8 в обекта на водоснабдяването бил
не по-късно от една година от началния срок на действие на разрешителното, а
именно до 13.09.2019г. Твърди, че изпълнението или неизпълнението на условието
по чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ не е посочено в докладите на директорите на дирекции
в МОСВ и БД ИБР при обобщаването на извършената от представители на МОСВ
проверка, поради което без основание се въвежда като мотив за отнемане на
конкретното разрешително. Намира за неприложима посочената като правно
основание разпоредба. Намира, че установените в хода на административното
производство факти и обстоятелства не кореспондират с действителните факти от
значение за случая. Поведението на жалбоподателя не е било в несъответствие с
условията по издаденото разрешително. Твърди, че след неговото получаване, е
направил всичко възможно, за да бъде осъществено правото му на водовземане в
указания срок, но забавянето се е получило в Община Павел Баня при
процедирането на проекта за ПУП-ПП за прокарване на водопровода и се дължи на
независещи от него причини. Поради това счита, че административният орган не е
извършил адекватна проверка по случая съобразно чл.35 от АПК. Твърди, че необосновано
с писмо изх. №РР-15-11/04.11.2020г. е разширен обхватът на административната
процедура и се въвежда ново основание за отнемане на разрешителното за
водовземане, което не е констатирано като нарушение от работната група при
извършената проверка на място и по документи, а в доклад с изх.
№РД-08-16/19.10.2020г. от директора на Дирекция „Планове и разрешителни в
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район'" е направено предложение
директорът на БДИБР да постанови отнемане на разрешителното на основание
чл.79а, ал.1, т.1 от ЗВ, която визира различна хипотеза от посочената в
издаденото решение – това по чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ. Според жалбоподателя последната разпоредба е
неприложима в настоящата хипотеза. Цитираната норма предвижда възможност за
стартиране на процедура по отнемане на разрешителното при неупражняване на
права, предоставени с разрешителното, в определен от него срок. От своя
страна самото разрешително и
предоставеното с него право на водовземане е със срок на действие до 13.09.2028г.,
съответно в този срок дружеството има възможност да реализира предоставеното му
право на водовземане и това право не е погасено понастоящем.
Предвид тези и други, изложени в жалбата в съдебно
заседания възражения моли съда да отмени издаденото решение за отнемане на
разрешителното за водоползване на минерална вода. Представя писмена защита. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът – директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр.Пловдив, чрез процесуалния представител - директор на Дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ при БДИБР - служител с юридическо образование П. оспорва
жалбата. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено издаденото
решение като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорения административен акт. Оспореното решение, с което се отнема издаденото
разрешително № 31610114 от 13.09.2018 г. за водовземане на минерална вода,
е връчено на
дружеството жалбоподател на 25.02.2021г. (видно от приложеното по делото
известие за доставяне на лист 99 по делото), а жалбата е подадена чрез органа
на 08.03.2021г., и като подадена подадена в срок е допустима.
От фактическа страна се установява, че с
разрешително № 31610114/13 09.2018г., издадено от директора на БД ИБР, на
жалбоподателя е предоставено правото да водовзема минерална вода с цел „за
всички други цели" от находище за минерална вода „Павел баня" - № 54
от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, от сондаж № Сз-8, с разрешен
средно нощен дебит до 0,23 л/сек и разрешен годишен воден обем 7253,3 куб.м годишно
за обект хотел „Атмосфера, Балнео и Спа", находящ се на територията на ПИ
с идентификатор 5502.6.892, местност „Баните" по КККР на гр. Павел баня,
община Павел баня, област Стара Загора.
С доклад от директора на БД ИБР, изх. №
КД-09-18( 1 )/26.06.2020г., до министъра на околната среда и водите е
представен анализ на издадените разрешителни за водовземане от находище за
минерална вода - изключителна държавна собственост „Павел баня",община
Павел баня, област Стара Загора и е посочено, че титулярите на пет броя
разрешителни за сондаж № 8 не са присъединени и не са изградени водопроводите
за минерална вода.
Извършена била проверка на място от експерти
на БД ИБР с цел контрол на изпълнението на условията и задълженията по
издаденото разрешително, за което е бил съставен констативен протокол №
Сз-268/18.09.2020г. При извършената проверка от е констатирано, че около
водоизточника сондаж Сз-8 в момента на проверката не се извършват
строително-монтажни дейности, съгласно
предвидените в проекта за присъединяване към разрешително №
31610114/13.09.018г. Посочено е също, че няма изграден довеждащ водопровод за
минерална вода от водоизточника до сградата на хотела.
Органът се позовава на т. 12.1 от част 12
„Други условия, съобразени със спецификата на водовземането" в
Приложението към разрешително № 31610114/13.09 2018 г., където е посочено
задължението на титуляря да упражни правото на водовземането от Сондаж № Сз-8 в
обекта на водоснабдяването в срок не по-късно от една година от началния срок
на действие на разрешителното (до 13.09.2019г.), като не надвишава разрешения
дебит и годишен воден обем, а в т. 15.2 от раздел 15 „Условия за отнемане на
разрешителното" от Приложението към разрешително № 31610114/13.09.2018г.
за водовземане от минерална вода, е предвидено, че неупражняване на правото на
водовземане след определената дата на началния срок за упражняване на същото, е
условие за отнемане на разрешителното.
По силата на заповед № РД-769 от 24.09.2020г.
на министъра на околната среда и водите била сформирана работна група, с цел да
извърши проверка по документи и на място във връзка с предприемането на
действия от страна на БД ИБР по отнемане на разрешителното, при което е
установено неизползването на изградена водностопанска система за срок от една
година. С одобрен от министъра на околната среда и водите доклад с вх. №
РД-08-16/19.10.2020г. от директор дирекция „Планове и разрешителни" в БД
ИБР, е предложено на директора на БД ИБР да постанови отнемане на разрешително
№ 31610114/13.09.2018г. за водовземане от минерална вода, издадено на
дружеството. С писмо изх.№ РД-08-16( 2)/02.11 2020г. до министъра на околната
среда и водите е посочено, че е допусната техническа грешка и констатациите
касаят не дружество „Холидей ОН“ ООД, а „ХБ Холидей“ ООД.
С писмо с изх № РД-15-11/04.11.2020г , на
основание чл. 26 и чл. 34 от АПК титулярът по разрешителното ХБ Холидей“ ООД е
уведомен за образуваното административно производство по чл. 79а, ал. 1 ,т. 1 и
т. 4 от Закона за водите и е поканен да вземе участие, като се запознае с
административната преписка и изрази становище във връзка с установените
основания за отнемането на индивидуалния административен акт.
Постъпило е възражение с вх. № РР-15-11(1)/12.11.2020г
от страна на ,,ХБ Холидей“ ООД, в качеството му на титуляр по разрешително №
31610114/13.09.2018 г. за водовземане от минерална вода, издадено от Директора
на БД ИБР, което е обсъдено, но не е уважено.
Във връзка с възраженията на дружеството, че причината за забавяне в изграждането
на водностопанската система не е в недобросъвестното му поведение, а поради
забавяне на одобрението на проекта на ПУП-план - схема на трасе на водопровод
за обект довеждаш водопровод за минерална вода от сондаж № Сз-8 в ПИ 55021.5011540
до ПИ 55021 63 892 по КККР на гр. Павел баня, общ. Павел баня, обл. Стара
Загора, с обща дължина на водопровода за минерална вода 594,67 л.м. от страна
на община Павел баня, е
посочено от органа, че след извършена
проверка на документи, представени от община Павел баня в БД ИБР, а именно се
установява, че датата на подаване на заявление в община Павел баня за одобряване на
проект за ПУП- план-схема за елементите на техническата инфраструктура и
инвестиционен проект „довеждащ водопровод за минерална вода Сондаж Сз-08 в ПИ с
идентификатор 55021.501.1540 до ПИ с идентификатор 55021.63 892 по КККР на гр.
Павел баня, общ. Павел баня, обл. Стара Загора е 20.12.2019г.
Посочено е още, че при извършена служебна проверка в
ИД ИБР е установено, че дружеството е подавало доклади относно издаденото
разрешително за периода 13.09.- 31.12 2018 г., за цялата 2019 г. и за цялата
2020 г., в които относно „Оборудване и състояние на използваното съоръжение“ е
отразено, че не е изградена отделна инсталация за включване към сондаж Сз-8;в в
т.3.1 на доклада относно „Наличие и техническо състояние на измервателното
устройство“ е вписано, че не е монтиран водомер; в т.3.2 на доклада относно „Измерваме
и отчет на отнетите количества“ е отразено, че не упражнявано предоставеното
право за водовземане, а в т. 6 е посочвано,че „Не съществуват трудности при
изпълнение условията на разрешителното“.
Така от събраните данни административният орган е
приел, съгласно т. 12.1 от част 12 в Приложението към разрешително № 316101
14/13.09.2018 г, че задължението на титуляря на същото да упражни правото на
водовземанего от Сондаж № Сз-8 в обекта на водоснабдяването е в срок не
по-късно от една година от началния срок на действие на разрешителното, а
именно до 13.09.20191. Направен е извод, че титулярът на разрешителното „ХБ
Холидей“ ООД се е забавило с повече от 1 година след началния срок на действие
на разрешително № 31610114/13.09.2018 г за водовземане от минерална вода с
подаването на заявление за одобряване на проект за ПУП-план-схема за елементите
на техническата инфраструктура и инвестиционен проект, а причини за това
забавяне не са изложени в подаденото възражение, поради което и не се приема
отправеното възражение за липса на недобросъвестност и независещи от
дружеството причини за нереализиране на правото на водовземане.
Административният орган е приел при извършените
проверки на място в присъствието и на представител на дружеството, както и от
служебните проверки на документите за безспорно установено обстоятелството, че
няма изградена водностопанска система, липсва монтиран и пломбиран водомер за
измерване на ползвания воден обем и не е упражнено правото на водовземане.
Посочено е, че забавянето в срока е по вина на ползвателя. Издаденото
разрешително по своята същност представлява облагоприятстващ административен
акт и е без значение по какви причини експлоатацията на водоизточника не е
започнала в определения срок. Посочва, че причините за неупражняване на
правата, предоставени с разрешителното, са без правно значение, като за
отнемането му от компетентния орган е достатъчно обективното наличие на
нарушение на предвидените в него условия.
Според административния орган дружеството - титуляр не
опровергава факта, че не се е възползвало от законовата възможност, при наличие
на обективна невъзможност или причина да изпълни условията по разрешителното в
указания срок, да предприеме действия за изменение на същото в частта, касаеща
срока, при провеждане на съответна административна процедура по Закона за
водите, респ. да изложи мотиви и обосновка, обуславящи промяна на едногодишния
срок, вписан в разрешителното.
Прието е, че дружеството "ХБ Холидей" ООД не
е инициирало административно производство за изменение на индивидуалния
административен акт - разрешително № 31610114/13 09.2018г., поради което не следва да черпи права от собственото си
бездействие, както и че към момента на издаване на извършване на проверките
няма промяна на установената фактическа обстановка, а именно, че не е изграден
обектът на водоснабдяване и водностопанска система, съответно липсва монтиран и
пломбиран водомер за измерване на ползвания воден обем, с други думи не е
упражнено правото на водовземане от минерална вода от страна на титуляря по
разрешителното.
Административният орган е посочил като основание и
обстоятелството, че разрешените количества минерална вода не се използват от
титуляря на разрешителното от момента на издаване на същото, а от друга страна
са блокирани и не могат да се усвоят от други водоползватели, поради което не
могат да бъдат предоставяни на гражданите, организациите и органите на местно
самоуправление с цел удовлетворяване на обществения интерес, още повече, че
минералната вода от находище „Павел баня" № 54 има и здравословни свойства
и използването й е насочено към лечение, отдих и профилактика здравето на
гражданите, поради което неефективното й ползване не следва да бъде допускано.
В хода на настоящото съдебно производство се представи
административната преписка за учредяване в полза на „ХБ Холидей“ ООД право на
прокарване на довеждащ водопровод на минерална вода от Сондаж № Сз-8 и
издадената заповед на кмета на Община Павел баня, както и административната
преписка във връзка с одобряването на комплексен инвестиционен проект по чл.150 ЗУТ, съдържаща заповед № РД-14-69/ 19.10.2020 г. на кмета на Община Павел баня
за одобряване на ПУПУ – план – схема и издадено разрешение за строеж № 54 от
19.10.2020 г. за обект:“Довеждащ водопровод за минерална вода Сондаж № Сз-8 в
ПИ 55021.501.1540 до ПИ 55021.63.892 по КККР на гр. Павел баня, общ.Павел баня,
обл. Стара Загора.
От жалбоподателя се представиха също решение №
РР-4275/21.05.2021 г. на Директора на БД ИБР и писмо до Кмета на Община Павел
баня с № ЗГЕ-09-11/2 от 21.09.2018 г., изхождащо от „ХБ Холидей“ ООД.
По искане на жалбоподателя се изслуша съдебно-техническа
експертиза, според която към момента на
издаване на процесното решение №РР-4151/19.02.2021г. на БДИБР е била налична необходимата
техническа документация, строителни книжа и документи за реализиране на
необходимата техническа инфраструктура за осъществяване на правото за
водовземане на „ХБ Холидей"ООД. Установено е също, че не би следвало да се
наруши утвърдения от МОСВ ресурс от Сондаж № Сз-8 от находище „Павел баня",
в случай, че разрешително №3161014/13.09.2018г. остане да действа.
Във връзка с изготвената експертиза от ответника са
представени още два броя издадени решение № РР-3530/15.05.2019 г. за удължаване
срока на срока на разрешително № 01610194/13.07.2009 г.; разрешително за
водовземане на минерална вода № 01610194/13.07.2009 г. и разрешително за
водовземане на минерална вода № 01610361/26.01.2011 г. на МОСВ, с приложения.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното Решение е издадено от В.Ч. - директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. Съгласно чл.79а, ал.1 връзка с чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), разрешителното се
издава от директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на
водовземане и на ползване на водни обекти. След като конкретният случай не попада в нито
една от изброените други хипотези, компетентен да се произнесе по искането за
издаване на разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващо
съоръжение, материално и териториално е компетентен директора на БДИБР.
В хода на административното производство по издаване
на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно
липсата на уведомление за наличието на основания на чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от
ЗВ. Предвид описаното в изложението на решението по-горе от възражението на
дружеството се вижда за какви обстоятелства е образувано административното
производство, както и че на дружеството е наясно, че се касае за неизградената
в изискуемия срок водопреносна мрежа за предоставеното право на водоползване на
минерална вода от посочения кладенец. Още повече, че в уведомителното писмо
органът не е длъжен да дава правна квалификация на основанията. Правната
квалификация е необходима при издаването на съответния административен акт. От
друга страна, компетентният орган в случая е директорът на съответната
басейнова дирекция и посочени от други органи правни квалификации не го
обвързват.
Съгласно
чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите органът може да постанови отнемане
на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на
поне едно от следните условия, в случая: т.3 нарушаване условията на
разрешителното и т.4 неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в
определения в него срок.
Няма спор по делото, че разрешителното за водовземане
е влязло в сила на 27.09.2018 г., установено и от съдебната експертиза по
делото, поради което от посочената дата е започнал да тече срокът по т. 1. 1 от
приложението, в който дружеството е било длъжно да монтира изискващия се водомер.
В случая, по делото се установява и е безспорно, че
разрешението за водовземане е издадено, без да има въобще изградена
инфраструктура, на която да се монтира изискуемият водомер. В тази връзка са
били и възраженията на Община Павел баня по повод неговото издаване, тъй като
не е имало нито процедиран ПУП, нито строителни разрешения и виза за
проектиране, както за изграждането на водоснабдителната система от източника до
мястото на ползване, така и за използването на самия ресурс в предвидения за
изграждане хотел.
От събраните по делото доказателства, не се установява
дружеството да е изпълнило това си задължение в предвидения срок, който изтича
на 27.09.2019 г. Нещо повече, от представените от Община Павел баня се
установява, че в посочения срок е депозирано единствено заявление с вх.№ ЗГЕ-09-11/ 12.09.2018 г. на дружеството за
възлагане изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива в
посочения обхват съгласно заповед № РД-14-16 от 15.03.2019 г. на кмета на
Община Павел баня, с която е разрешено изработването на такъв комплексен проект
за инвестиционна инициатива, като е даден 30 дневен срок за изработването му. От
представените в съответните части на проекта данни става ясно, че такъв проект
е депозиран от дружеството очевидно много по-късно във времето, тъй като е
посочено, че проектът е изготвен през 2019 г., а от положените печати за
одобрение в част ВиК от „ВиК“ Стара Загора става ясно, че същите датират от
26.09.2019 г., съответно в част „Електро“ от Енерго Юг – КЕЦ Казанлък - от
28.10.2019 г., а с РД“Пожарна и аварийна безопасност“ при МВР Стара Загора – от
23.10.2019 г.
Поради това съдът намира за несъстоятелни твърденията
на жалбоподателя, че не е успял да изгради изискуемата техническа
инфраструктура предвид процедурни пречки от друг административен орган в лицето
на Община Павел баня, предвид неиздадените заповеди за процедиране на ПУП и
строителни разрешения.
В този смисъл съдът намира, че по делото са налице
достатъчно данни, че дружеството е бездействало и не е осъществило правото си
на водовземане за един достатъчно дълъг период от време. Правилно
административният орган е приел, съгласно чл.79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ и на
основание т. 12. 1 от приложението към разрешителното / л.82 по делото/, че дружеството
има задължението да упражни правото на водовземане от сондажа в обекта на
водоснабдяване не по-късно от 1 година от началния срок на действието на
разрешителното, като не надвишава разрешения дебит и годишен воден обем.
За да
упражни предоставеното му право на водовземане в обекта на водоснабдяване,
дружеството е следвало в посочения едногодишен срок да притежава изграден
водопровод и обект за водоснабдяване, както и да постави изискуемите водомери
за измерване, съгласно изискването на т.1.1 от приложението. Нито едно от тези
изисквания не е било изпълнено нито към края на едногодишния срок – 27.09.2019
г., нито към момента на издаването на заповедта през 2021 г. С оглед на изложеното, след като в
предвидения едногодишен срок от влизане в сила на разрешителното, не са били
изградени необходимите съоръжения за водоползване, то няма как дружеството да е
извършвало в този срок и изискващото се водовземане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
доколкото е било депозирано заявление за съгласуване и одобряване на КППИ-ПУП
план схема и инвестиционен проект, на основание чл. 150, ал. 3 от ЗУТ, титуляра
на разрешителното е предприел действие по осъществяване на правото си на
водовземане преди изтичане на едногодишния срок.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗВ,
"водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води
от водните обекти. От своя страна предприемането на действия по одобряване на
ПУП, съответно по издаване на разрешение за строеж и извършването на
строителството, не са дейности по водовземане, по смисъла на даденото от
законодателя легално определение. За да се приеме, че е налице „водовземане“,
необходимо е дейността да е пряко свързана с отнемането на води от водни
обекти, а не да е свързана само със строителството на необходимите за това
сгради, съоръжения и техническа инфраструктура.
Поради тази причина изводите на вещото лице относно
наличната документация за процедиране към момента на постановяване на спорното
решение са ирелевантни за правния спор.
Обстоятелството, че дружеството към 19.02.2021 г. има
вече готовност да предприеме действията реализиране на ПУП и строежите във
връзка с издадените разрешения за строеж не би могло да доведе до извод
различен от изложения, тъй като ако това водоползване се осъществи, то би
касаело бъдещ период и не би могло да преуреди отношенията и съответно не би
довело до изпълнение на задълженията за започване на водоползването в
предвидения в разрешението едногодишен срок.
Съгласно нормата на чл. 56, ал. 2, т. 4 от ЗВ в
разрешителното следва да се впише и начален срок на упражняване на правото на
водовземане, като в случай, че дружеството не е било съгласно с определения за
това срок, е могло да го обжалва. Също така, по делото не се твърди и не се
установява, да са били налице факти и обстоятелства, които да са поставили в невъзможност
дружеството да изпълни заложените в разрешителното условия за започване на
водоползване, в определения едногодишен срок. Нещо повече - от представените от
самото дружество декларации за всяка една от годините от 13.09.2018 г.
до31.12.2020 г. същото декларира, че „не съществуват трудности при изпълнение
на условията в разрешителното“. Не се установява и дружеството да е предприело
навременни действия по изменение на разрешението по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗВ, поради което то е обвързано с първоначално поставените в него условия, поради
което е било длъжно и да започне да упражнява предоставените му с
разрешителното права в определения за това срок.
Доказателства за искане за изменение на условията на
разрешителното, което е отнето с процесната заповед, са представени едва в
настоящото производство. Констатира се констатира, че са поискани едва след
образуване на настоящото съдебно производство и много време, след като е
изтекъл предвиденият едногодишен срок за започване на водовземането, поради
което съдът не може да ги вземе предвид.
Твърденията на жалбоподателя, кореспондиращи с
изводите на вещото лице, че има налице свободен воден ресурс, дори и
разрешителното да остане в сила не са основания за отмяна на процесното
решение. Те са основание за една евентуална последваща нова процедура по
предоставяне на водоползване от посочения източник от страна на дружеството.
Поради всичко изложено, съдът намира крайния извод
на ответния орган за отнемане на разрешителното за водовземане на дружеството за
правилен и законосъобразен. Издаденият административен акт следва да бъде оставен
в сила, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страните се претендират разноски, които
предвид изхода от спора следва да се присъдят на ответника такива за
осъществената юрисконсултска защита, в
размер на 100 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХБ Холидей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Радиново, общ.Марица, обл.Пловдив, представлявано от
управителя Б.И.П., чрез адв. И.А., срещу решение № РР-4151/19.02.2021г.
издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/,
с което е отнето разрешително № 31610114 от 13.09.2018 г. за водовземане на
минерална вода, издадено на дружеството.
ОСЪЖДА „ХБ Холидей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Радиново, общ.Марица, обл.Пловдив, представлявано от управителя Б.И.П.,
да заплати Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ сумата от 100
/сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :