№ 132
гр. Нова Загора , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100602 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп.директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез
пълномощник Адвокатско дружеско „Чаталбашев, Петкова и И.“, гр.София, Булстат
*********, регистрирано с номер в единния регистър **********, представлявано от
адв.ХР. ХР. ИВ. от САК, с рег.№ от единния адвокатски регистър **********, съдебен
адрес за връчване на книжа: гр.София, ул.„Три уши“ № 8, ет.4, тел. на кантората:
02/4261381; 02/9800001; ********** срещу СТ. ХР. СТ., с ЕГН **********, с адрес – ***, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
С исковата молба се моли съда да приеме за установено със силата на присъдено
нещо по отношение на длъжника СТ. ХР. СТ. с ЕГН **********, че същият има задължение
към ищцовото дружество „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит FL670399 от 22.01.2013 г. в размер на 651.10 лв., от които:
453.08 лв. - главница; 49.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.07.2016 г. до
22.01.2018 г.; 103.50 лв. – мораторна лихва за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г. и
45.00 лв. – такси за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.
Разяснява се, че по силата и при условията на договора, сключен между „Юробанк
България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Околовръстен път“ № 260, ЕИК *********,
от една страна и от друга страна - СТ. ХР. СТ. с ЕГН ********** и адрес: ***, Банката
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 980.00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит FL612998 от 31.10.2011 г.,
сключен между Банката и СТ. ХР. СТ., като кредитополучателя се задължавал да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на процесния
договор.
Твърди се, че в съответствие с чл.2, ал.1 от Договора, Кредитополучателят е усвоил
предоставените от Банката парични средства в размер 980.00 лв., от разплащателна сметка с
IBAN: BG44 BPBI 79351053084502, разкрита на негово име при „Юробанк България“ АД.
Сочи, се, че от представеното към настоящата молба банково бордеро № 7129955 /21.01.2013
г. било видно, че средствата по кредита били усвоени на 21.01.2013 г. изцяло.
1
Излага се, че по силата на чл.3 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателят
дължи на Банката през първата една година от срока на издължаване на кредита променлива
годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -5,70 %, а към момента на
сключване на процесния договор БЛП за потребителски кредити бил в размер на 13.20 % по
арг. от чл.3, ал.1 от Договора.
По силата на чл.3, ал.2 от Договора за периода след първата една година до крайния
срок на издължаване на кредита, Кредитополучателят дължал на Банката променлива
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,80 %.
В чл.3, ал.6 от процесния договор, подробно било изложено и какво представлява,
как и от кого се определя БАП, описани са пазарните лихвени мерители, които отразява,
както и начините и условията за преразглеждането и актуализацията му. Промяната в
Базовия лихвен процент и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на
Банката се публикували на интернет страницата на Банката, както и на видно място в
банковите салони.
Съгласно чл.3, ал.3 от процесния договор, дължимите лихви се начислявали от
датата на усвояване на кредита по Договора за потребителски кредит, като за начална дата
се считала датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл.2, ал.1 от Договора за
кредит.
В чл.2, ал.2 от Договора за кредит, страните изрично били уговорили и дължимостта
на такси и комисиони, във връзка с проучването, отпускането и обслужването на процесния
кредит.
Предвид изложеното, претендираната от заявителя сума в общ размер на 45.00 лв. -
такси за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г., претендирана като дължими такси по
договора, представлявала сбор от 18 бр. такси, дължими на основание с чл.2 ал.2 от
Договора за потребителски кредит, както следва:
Основание Такса Месечна такса за обсл. на PC, разкрита по ПК. Сделка
4315516 ; 18 бр.; Общо: 45.00 лв.
Сочи се, че с подписването на договора, СТ. ХР. СТ. се задължил да погасява
кредита, съгласно чл.4, 7 и 8 във вр. с чл.2, чл.3 и чл.5 от Договор за потребителски кредит
№ FL670399 от 22.01.2013 г. и съгласно договореното в чл.4 и чл.7 от Договора за
потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви, се заплащали ежемесечно на 22-ро число от съответния месец, като
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил до 22.01.2018
г., видно от договореното в чл.5 от Договора. Общият брой на погасителните вноски бил 60,
като погасителният план бил подписан от страните по Договора за потребителски кредит и
бил неразделна част от него, съгласно чл.18 от Договора за потребителски кредит.
Разяснява се още, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи лихва за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава (по арг. от
чл.8 от Договора за потребителски кредит).
Твърди се, че длъжникът не изпълнил договорните си задължения по чл.4, 7 и 8 във
вр. с чл.2, чл.3 и чл.5 от процесния Договор за потребителски кредит FL670399 от
22.01.2013 г., а именно:
Не заплатил на „Юробанк България“ АД всички месечни вноски, включващи лихва
и главница, с размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор;
Не заплатил дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно
чл.8;
Не заплатил дължимите на Банката по настоящия договор такси.
2
Съгласно чл.5 от Договора, крайният срок за погасяване на всички суми по кредита
бил 22.01.2018 г. и на това основание, поради настъпване на падежа на задължението,
вземането на Банката за възстановяване на целия кредит станало изискуемо на 23.01.2018 г.,
като за настъпването на изискуемостта не било необходимо изявление на страните.
Визира се чл.20 от процесния Договор, съгласно който всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели се
считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до
адресите на страните, посочени в началото на договора.
Посочва се още, че на 22.05.2019 г. „Юробанк България“ АД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане
на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което било образувано
ч.гр.д. 664/2019 г. по описа на Районен съд — Нова Загора, по което били издадени Заповед
№ 422/27.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист срещу Кредитополучателя. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Поради неизплатеното задължение от страна на Кредитополучателя в размер на
651.10 лв. от които: 453.08 лв. - главница; 49.52 лв. - възнаградителна лихва за периода от
22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.; 103.50 лв. - мораторна лихва за периода от 22.07.2016 г. до
14.05.2019 г. и 45.00 лв. - такси за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г. и предвид
връчването на заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на СТ. ХР.
СТ., на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за „Юробанк България“
АД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложените обстоятелства, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника СТ. ХР. СТ. с
ЕГН ********** и адрес: ***, че същият има задължение към „Юробанк България“ АД с
ЕИК *********, произтичащо от Договор за нотребителски кредит FL670399 от 22.01.2013
г., в размер на 651.10 лв. от които: 453.08 лв. - главница; 49.52 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.; 103.50 лв. - мораторна лихва за периода от
22.07.2016 г. до 14.05.2019 г. и 45.00 лв. - такси за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.
Уточнява се, че по подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 313/2019 г. по описа на
Районен съд – Ботевград са заплатили държавна такса в размер на 25.00 лв. и 360.00 лв.
С оглед даденото разрешение в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при произнасяне по основателността на предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК, моли съдът да се произнесе и по отношение на
реализираните в хода на ч.гр.д. 664/2019 г.. по описа на Районен съд - Нова Загора съдебно-
деловодни разноски в горепосочения размер.
Моли съда, да осъди ответника да заплати направените съдебни и деловодни
разноски по водене на настоящото дело в размер 175.00 лв. - доплатена държавна такса,
както и 360.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Посочва се, че на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър не
прилагат удостоверение отразяващо актуално състояние на „Юробанк България“ .
Прилагаме и моли съда да приеме писмени доказателства по опис.
Ищецът отправя към съда доказателствени искания
Моли в условията на евентуалност, в случай, че ответната страна оспори по размер
предявения иск, да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, със следните задачи:
1. Преведена ли е сумата от 980.00 лв. от разплащателна сметка с IBAN: BG44
BPBI 79351053084502, разкрита на името на СТ. ХР. СТ. при „Юробанк България“ АД?
2. Колко са направените от Кредитополучателя погасителни вноски към
3
„Юробанк България“ АД по кредита и какъв е техният размер?
3. Какъв е размерът на неизплатеното задължение на Кредитополучателя,
включващо главница и възнаградителни лихви по Договор за потребителски кредит №
FL670399 от 22.01.2013 г.? Има ли начислени и дължими мораторни лихви (по чл.8 от
Договора) и такси за времето на ползването на кредита и какъв е техният размер?
Моли към настоящото производство да бъде присъединено ч.гр.д. 664/2019 г. по
описана Районен съд - Нова Загора.
Моли в случай че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител на ищеца, делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че
исковата молба се поддържа заедно с приложените към нея доказателства и направените с
нея доказателствени искания.
Ответникът, чрез особен представител адв.М.С. Д. от АК - Сливен е представил
писмен отговор по предявения срещу него иск, с който заявява, че предявените искове са
процесуално допустими, но с оглед на процесуалното й качество на особен представител на
ответника и невъзможността да влезе във връзка с него, по основателността на предявения
иск срещу него за сумата от 651.10 лв., представляваща главница, лихва и такси по договор
за потребителски кредит от 22.01.2013 г., както и по обстоятелствата, на които се основава,
становище ще вземе по същество на спора.
В отговора на исковата молба се сочи, че видно от съдържанието на приложения по
делото договор за потребителски кредит, същият бил предоставен за сумата от 980.00 лв.,
като се твърди, че ответника не бил заплатил всички месечни вноски, като в същото време
се претендирала главница в размер на 453.08 лв., което означавало, че ответника бил
извършвал някакви плащания. При подобна липса на яснота относно погасената част от
задължението, не можело да се направи извод за погасената част от задължението и за какво
се отнася. В исковата молба липсвали и данни кога било преустановено плащането от страна
на ответника, както и за какъв период от време били направени плащанията.
В отговора на исковата молба особения представител заявява, че считал, че
договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК,
а именно: съгласно цитираната разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвял
на разбираем език и съдържал: условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Вярно било, че бил приложен погасителен план, в който се
съдържала информация за 60 броя вноски, дължими месечно на конкретно посочени дати,
но считал, че тази информация не отразявала действителното положение.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит бил сключен при общи условия
при предварително определени от едната страна - ищеца-кредитор клаузи на договора, без
ответника да бил имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл.3, ал.1 от
същия, през първата една година от договора кредиторът бил заложил БЛП, който към
момента на сключване на договора е бил в размер на 13.20. Освен БЛП, определен към
момента на сключване на договора била заложена и променлива годишна лихва след
първата една година, както и годишен процент на разходите в размер на 19.84, като общата
сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора
била 1508.99 лв. Договорът за потребителски кредит попадал под действието на Закона за
защита на потребителите, тъй като съгласно чл.24 от ЗПК „За договора за потребителски
кредит се прилагали и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите“. Считало се, че
договорната лихва, заложена в чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 както и годишният процент на
разходите, заложен в чл.3, ал.4 от договора се явявали неравноправни клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП давала легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това било всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 19 точки визираната правна норма давала неизчерпателно изброяване на
4
различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
същата разпоредба било разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не бил имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения били дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО н Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която била транспонирана с
нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64 /2007 г./.Според чл.3 от Директивата, неравноправни
клаузи били договорни клаузи, които не били индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създавали в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според
Директивата не се считала индивидуално договорена клауза, която била съставена
предварително и следователно потребителят не бил имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Договореният лихвен процент, както и договореният годишен процент на
разходите представлявал „неравноправна клауза“, накърнявал договорното равноправие
между страните, противоречал на добрите нрави и бил в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същите се явявали нищожни. Поради
това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че
същите не са били уговорени между страните по договора и такова задължение не било
възникнало за ответника, респективно не било налице основание за заплащането й.
С отговора на исковата молба, не се представят писмени доказателства, като не се
оспорват представените с исковата молба писмени доказателства.
По делото е депозирана писмена защита с вх. № 681/22.02.2021 г. от „Юробанк
България“АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му – адв.ХР. ХР. ИВ., с която моли
съда поради служебната и ангажираност по друго дело, настоящото дело да бъде разгледано
в тяхно отсъствие и настоящата писмена защита да бъде прочетена и приложена по гр.д. №
602/2020 г. по описа на НЗРС. Моли съда да даде ход на делото, ако не са налице
процесуални пречки за това. Поддържа исковата молба, както и представените към нея
писмени доказателства. Прави следното доказателствено искане:
Моли с оглед процесуалното поведение на ответната страна, да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в писмената защита
въпроси. Изразява становище по отговора на исковата молба, като моли ако ответникът
посочи други доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях, ако направи
други възражения по делото или представи други писмени доказателства, които е имал
възможност да посочи и направи с отговора на исковата молба, те да не бъдат взимани
превид от съда на основание чл.133 от ГПК.
Изразява становище по същество, като моли съда да постанови решение с което да
приеме за установено със силата на присъдено нещо по отношение на длъжника СТ. ХР. СТ.,
че същият има задължение към „Юробанк българия“ АД с ЕИК *********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит FL670399 от 22.01.2013 г. в размер на 651.10 лв., от които:
453.08 лв. - главница; 49.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.07.2016 г. до
22.01.2018 г.; 103.50 лв. - 1 мораторна лихва за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г. и
45.00 лв. – такси за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.. С оглед даденото разрешение в
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г. ОСГТК при произнасяне по
основателността на предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК се моли
съда да се произнесе по отношение на реализираните в хода на ч.гр.д. № 664/2019 г. по
описа на РС - Нова Загора, съдебно деловодни разноски от ищеца, както следва: 25.00 лв. -
държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и да осъди ответника да
заплати направените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело, както следва: 175.00
лв. доплатена държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева –
заплатен депозит за особен представител. Представя списък на разноските.
Постъпила е молба с вх. № 682/22.02.2021 г. от „Юробанк България“АД, с ЕИК
*********, чрез пълномощника му – адв.ХР. ХР. ИВ. с която заявява, че във връзка с
процесуалното поведение от ответната страна, както и обективираните възражения от
ответната страна към настоящата молба, прилага и моли съда да приеме като доказателство
по делото Лихвен лист, отразяващ лихвените нива по Договор за потребителски кредит
5
№FL670399 от 22.01.2013 г. Моли при изготвяне на съдебносчетоводната експертиза по
делото вещото лице да работи и по тези представени доказателства, като с тях ищецът целял
да докаже, че по договор за потребителски кредит № FL670399 от 22.01.2013 г. не е била
налице едностранна промяна на лихвените нива, както и клаузите по договора не са били
договорени във вреда на потребителя.
Депозирана е по делото и молба от адв.М.С. Д., в качеството й на особен
представител на СТ. ХР. СТ. – ответник по гр.д. № 602/2020 г. по описа на РС - Нова Загора
с която заявява, че поради невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание по гр.д. №
602/2020 г. по описа на РС - Нова Загора, свързана със здравословни причини, моли съда да
пренасрочи разглеждането на делото за друга дата и е представила копие от болничен лист.
По делото са постъпили писмени защити от ищеца с вх. № 1186/31.03.2021 г.,
1951/27.05.2021 г. и 3211/17.08.2021 г., с които се поддържат предявените претенции,
оборват се възраженията на ответната страна в отговора й, моли се съда да приобщи
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза към доказателствата по делото
и се представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Във връзка с постъпила молба от М.С. Д. – назначена за особен представител на
ответника по делото СТ. ХР. СТ., с която същата заявява, че не може да се яви в насроченото
съдебно заседание на 03.06.2021 г. в качеството й на особен представител на ответника, тъй
като към датата на разглеждане на делото била отписана от АК - Сливен, поради настъпило
обстоятелство, което съставлявало пречка по смисъла на чл.5, ал.2, т.3 от Закона за
адвокатурата, съдът е изискал от АК - Сливен и е назначил втори особен представител на
ответника, а именно – адв.Н.Г. Н..
В последното открито съдебно заседание вещото лице Стоян Колев С. поддържа
изцяло заключението си по изготвената и представена съдебно-счетоводна експертиза.
Особеният представител на ответника адв.Н. заявява, че е получил препис от
писмената защита на ищеца. Счита, че съдът е спазил всички процесуални изисквания, а
относно заключението на вещото лице, с което е запознат, намира че вещото лице е
изчислило всички възможни вземания – главница, лихви и т.н. и затова моли делото да бъде
решено на базата на заключението му, като искът бъде уважен изцяло независимо дали
става въпрос за периодични плащания, въпреки направени възражения.
Предвид изложеното от него, моли предявения от ищеца иск да бъде уважен изцяло,
заедно с лихви и разноски. В писмената защита на ищеца с която се запознал, точно били
посочени разноските и по частното гражданско дело и по настоящото дело. Моли в този
смисъл да съдът да постанови решение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № FLFL99/22.01.2013 г.,
погасителен план по кредит от 22.01.2013 г., бордеро № 7129955 от 22.01.2013 г. – усвояване
на кредит 4315516, справка „Транзакции“ за СТ. ХР. СТ., пълномощно, рамков договор №
9300-0092/12.01.2009 г., анекс № 1 към рамков договор № 9300-0092/12.01.2009 г.
/„Договор“/, приложение № 1 към анекс № 1 към рамков договор № 9300-0092/12.01.2009 г.,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и адв.Стоян Стефанов Чаталбашев
/„Договора/, споразумение към Рамков договор № 9300-0092/12.01.2009 г. от 29.12.2016 г.,
пълномощно, пълномощно, преводно нареждане на л.48 от делото, преводно нареждане на
л.49 от делото, лихвен лист по сметка 5411 935530845021, списък на разноските и ч.гр.д.№
664/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както и приобщената по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства на 22.01.2013 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № FL670399 между „Юробанк И Еф Джи България“ АД с ЕИК
*********, от една страна и СТ. ХР. СТ. с ЕГН ********** от друга, с който Банката
6
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 980.00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит FL612998 от 31.10.2011 г.,
сключен между същите страни, като кредитополучателя се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на процесния договор.
В заключението си от 11.05.2021 г. вещото лице посочва, че:
1. Кредитопочучателят С. е усвоил напълно предоставените от „Юробанк България”
АД парични средства в размер на 980.00 лв. на 22.01.2013 г. по разплащателна сметка
с IBAN BG44 BPBI 79351053084502, разкрита на името на Станчо Хрис тов С..
2. Кредитополучателят С. е направил погасителни вноски към „Юробанк
България“ АД по кредита, както следва:
- за погасяване на главницата - 33 бр. в размер на 526.92 лв.
- за погасяване на възнаград. лихва - 42бр. в размер на 329.47 лв.
- за погасяване на такси - 15 бр. в размер на 37.50 лв.
3. Размерът на неизплатеното задължение на Кредитополучателя, включващо
главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № FL670399 от
22.01.2013 г. е както следва:
- главница - 453.08 лв., представляващи 19 бр. непогасени вноски по погасителния
план за период от 22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.
- възнаградителна лихва - 49.52 лв., представляващи 19 бр. непогасени вноски по
погаситения план за период от 22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.
По процесния договор има начислени дължими мораторни лихви по чл.8 от
Договора и такси както следва:
- мораторна лихва в размер на 103.50 лв. за период от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.
-такси-45.00 лв. за период от 22.07.2016 г.до 14.05.2019 г.
Забележка: Изчислен в съотвествие с ПМС № 426/2014 г., размерът на
мораторната лихва е 129.25 лв. - в повече с 25.75 лв.
4. Нивата на възнаградителната лихва са в съответсвие с чл.3 от Договора за
потребителски кредит. Размерите и посочени по погасителния план на кредита и този
посочен в лихве ния лист по сметката на С. са идентични - по 378.99 лв.
Поради просрочие на дължимите месечни погасителни вноски и на основание чл.5
от договора между страните, карйният срок за погасяване на всички суми по кредита е бил
22.01.2018 г., с която дата е настъпил падежа на задължението и на 23.01.2018 г. същото е
станало изискуемо изцяло.
Така генерираният размер на неизплатеното задължение по процесния договор е
651.10 лв., от които:
- главница - 453.08 лв., представляваща 19 броя непогасени вноски за периода от
22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.;
- възнаградителна лихва - 49.52 лв., представляващи 19 броя непогасени вноски за
периода от 22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.;
- мораторна лихва - 103.50 лв. за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.
-такси-45.00 лв. за периода от 22.07.2016 г.до 14.05.2019 г.
7
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като такива са му били издадени,
но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на
вземането си, заради връчване на заповедта при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление.
Съдът и страните кредитират заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и е
подсъден на Районен съд – Нова Загора по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Предявеният иск е положителен установителен - за съществуването на парично
вземане, за което на ищеца е издадена в заповедно производство заповед за изпълнение на
основание чл.417 от ГПК, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело
за установяване на вземането си, заради връчване на заповедта при условията на чл.47 ал.5
от ГПК, чрез залепване на уведомление, което същият е сторил.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че с ответника са
сключили договор за кредит, който ответникът не е изпълнявал и влязъл в просрочие, ведно
с всички произтичащи от това последици. Ищцовото дружество било коректно в изпълнение
на задълженията си, уведомявайки ответникът за всички настъпили промени своевременно
и надлежно, съгласно договореното между страните.
За вземането си ищцовото дружество е подало в Районен съд - Нова Загора
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и
ответник по настоящото производство, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 664/2019
г. по описа на Районен съд - Нова Загора и е издал Заповед № 422 за изпълнение на парично
задължение въз основа н адокумент по чл.417 от ГПК от 27.05.2019 г. против длъжника за
посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, поради на ищеца са му били дадени
указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си. Претендират
се главница - 453.08 лв., представляваща 19 броя непогасени вноски за периода от
22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.; възнаградителна лихва - 49.52 лв., представляващи 19 броя
непогасени вноски за периода от 22.07.2016 г. до 22.01.2018 г.; мораторна лихва - 103.50 лв.
за периода от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г.; такси- 45.00 лв. за периода от 22.07.2016 г. до
14.05.2019 г.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК
във вр.с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни
отношения между ищеца и ответника, заради сключения договор. Безспорно е, че ищцовото
дружество е потърсило правата си в заповедно производство, образувано в Районен съд –
Нова Загора.
В тежест на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване бе да
докаже твърдените от него факти и обстоятелства, а именно че между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* и ответника в настоящото производство СТ. ХР. СТ., с
ЕГН ********** са били налице и съществували валидни облигационни /договорни/
отношения, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* е изправна страна по този
договор, респективно, че ответника е неизправна такава, както и да докаже размера на
претендираните от него суми с петитума на исковата молба.
В тежест на ответника при условията на насрещно доказванеб е да докаже в случай,
че навежда такива, своите правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, досежно
вземанията на ищеца по делото.
8
Видно от изготвената експертиза и приложените по делото доказателства, приети и
от страните по делото и от съда, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД коректно е изпълнило
задълженията си и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е
изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и лихва,
поради което кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер на 23.01.2018 г. преди
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК в заповедното производство.
Вещото лице е заключило, че всички претендирани суми са правилно изчислени,
доказани и дължими от ответника.
Освен всичко изложено дотук в последното по делото открито съдебно заседание
особеният представител на ответника - адв.Н. е заявил относно заключението на вещото
лице, с което е запознат, че в него вещото лице е изчислило всички възможни вземания –
главница, лихви и т.н. и затова моли делото да бъде решено на базата на заключението му,
като искът бъде уважен изцяло, независимо дали става въпрос за периодични плащания,
въпреки направени възражения.
Адв.Н. е изразил становище и по предявените съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производства, който счита за правилно претендирани, съгласно
представения от ищеца списък.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен, и доказан.
Относно разноските:
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно
представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 175.00 лв. държавна такса, 360.00 лв.
адв.възнаграждение, 300.00 лв. депозит за особен представител и 250.00 лв. възнаграждение
за вещо лице или общо разноски 1085.00 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
664/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора разноски в размер общо на 385.00 лв., от
които 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, по отношение на СТ. ХР. СТ. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Околовръстен път“ №
260, представлявано от изп.директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, по
Договор за потребителски кредит FL670399 от 22.01.2013 г., СУМИ за които е издадена в
производството по ч.гр.дело № 664/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 422/27.05.2019 г., а именно в общ
размер 651.10 лв. /шестстотин петдесет и един лева и десет стотинки/ от които: главница –
453.08 лв. /четиристотин петдесет и три лева и осем стотинки/, 49.52 лв. /четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 22.07.2016 г. до
22.01.2018 г., 103.50 лв. /сто и три лева и петдесет стотинки/ - мораторна лихва за периода
от 22.07.2016 г. до 14.05.2019 г., 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/ - такси за периода от
22.07.2016 г. до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СТ. ХР. СТ. с ЕГН **********, ДА
9
ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, СУМАТА от 1085.00 лв. /хиляда
и осемдесет и пет лева/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, СТ. ХР. СТ. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“
АД, с ЕИК *********, СУМАТА от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 664/2019 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10