П  Р  И  С  Ъ  Д  А   № 86

Град Пловдив, 10.09.2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ТОДОР ТОДОРОВ

                                                                 МАРИЯ НИКОВСКА

 

 

Секретар: И.З.

Прокурор: РОСЕН КАМЕНОВ

като разгледа докладваното от съдия ПЕЧИЛКОВА НОХД № 1430 по описа за 2016 година, след съвещание

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА Д.М.П. - роден на ***г. в гр.Д., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

 

1. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив с лек автомобил марка *** е отвлякъл другиго-М.В.В., ЕГН **********,***, след което я е придвижил до южния бряг на река Марица в землището на село Оризаре, където я е задържал, като деянието е било извършено от две и повече лица, а именно от три лица : Д.М.П., И.Н.Д. и И.Г.Д., поради което и на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

2. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив и землището на община Родопи, обл.Пловдив в съучастие като извършител с И.Н.Д. /като извършител/ и И.Г.Д. /като извършител/, при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на сила и заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудил пострадалата поредно да поеме в устата и извършва фрикции с пениса му и с този на И.Г.Д. и еякулирал в устата й, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

3. На 11 срещу 12.01.2015 година в землищата на с.Оризаре и с.Златитрап, обл.Пловдив в съучастие като извършител с Н.К.Д. /като извършител/ и А.Г.П. /като извършител/, чрез употреба на сила и заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудил пострадалата да поеме в устата и извършва фрикции с пениса му и да погълне еякулата, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

 

4. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре, обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица: Д.М.П., И.Г.Д. и И.Н.Д., поради което и на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

 

5. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре, обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица: Д.М.П., Н.К.Д. и А.Г.П., поради което и на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така наложените на Д.М.П. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА или същото да се счита ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК ПРИСПАДА от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което Д.М.П. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г. и от 12.06.2015г. до 13.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 13.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.

 

На осн. чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ДА СЕ ИЗТЪРПИ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ режим.

 

 

 

ПРИЗНАВА И.Г.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

 

1. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив с лек автомобил марка *** е отвлякъл другиго-М.В.В., ЕГН **********,***, след което я е придвижил до южния бряг на река Марица в землището на село Оризаре, където я е задържал, като деянието е било извършено от две и повече лица, а именно от три лица : И.Г.Д., Д.М.П. и И.Н.Д.,  поради което и на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

2. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив и землището на община Родопи, обл.Пловдив в съучастие като извършител с И.Н.Д. /като извършител/ и Д.М.П. /като извършител/, при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на сила и заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудил пострадалата поредно да поеме в устата и извършва фрикции с пениса му и този на Д.М.П., еякулирал в устата й, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

3. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре, обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица: И.Г.Д., Д.М.П. и И.Н.Д., поради което и на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА

 

На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така наложените на И.Г.Д. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко наказание с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА или същото да се счита ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК ПРИСПАДА от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което И.Г.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г. и от 12.06.2015г. до 13.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 13.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.

 

На осн. чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ДА СЕ ИЗТЪРПИ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ режим.

 

 

 

ПРИЗНАВА И.Н.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

 

1. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив с лек автомобил марка *** е отвлякъл другиго-М.В.В., ЕГН **********,***, след което е придвижил до южния бряг на река Марица в землището на село Оризаре, където я е задържал, като деянието е било извършено от две и повече лица, а именно от три лица : И.Н.Д., И.Г.Д. и Д.М.П., поради което и на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

2. На 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив и в землището на община Родопи, обл.Пловдив в съучастие като извършител с И.Г.Д. /като извършител/ и Д.М.П./ като извършител/, при продължавано престъпление, чрез употребата на сила и заплашване е извършил действия с цел И.Г.Д. и Д.М.П. да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудили пострадалата поредно да поема в устата и извършва фрикции с пенисите на И. Г. Д. и Д.М.П. и да еякулират в устата й, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

3. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две или повече лица, а именно от три лица : И.Н.Д., И.Г.Д. и Д.М.П., поради което и на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така наложените на И.Н.Д. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко наказание с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА или същото да се счита ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК ПРИСПАДА от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което И.Н.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 15.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.

 

На осн. чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ДА СЕ ИЗТЪРПИ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ режим.

 

 

 

ПРИЗНАВА А.Г.П. - роден на *** година в гр.Д., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

 

1. На 11 срещу 12.01.2015 година в землищата на село Оризаре и село Златитрап, обл.Пловдив в съучастие като извършител с Н.К.Д. /като извършител/ и Д.М.П. /като извършител/, чрез употребата на сила и заплашване, е извършил действия с цел Д.М.П. да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудил пострадалата да поеме в уста и извършва фрикции с пениса на Д.П. и да погълне еякулата му, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

 

2. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре, обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол - М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица : А.Г.П., Д.М.П. и Н.К.Д., поради което и на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така наложените на А.Г.П. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК ПРИСПАДА от срока на така определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което А.Г.П. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 11.06.2015г. до 12.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 12.06.2015г. до 15.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.

 

На осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ режим.  

 

На осн. чл.68, ал.1 НК ПОСТАНОВЯВА А.Г.П. да изтърпи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА по НОХД № 676/2014г. по описа на Районен съд – Д. в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ  на осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА по настоящото дело.

 

 

ПРИЗНАВА Н.К.Д. - роден на *** *** българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

 

1. На 11 срещу 12.01.2015 година в землищата на село Оризаре и село Златитрап, обл.Пловдив в съучастие като извършител с А.Г.П. /като извършител/ и Д.М.П. /като извършител/, чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел Д.М.П. да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудил пострадалата да поеме в уста и извършва фрикции с пениса на Д.М.П. и да погълне еякулата му, поради което и на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

2. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Оризаре обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две или повече лица, а именно от три лица: Н.К.Д., А.Г.П. и Д.М.П., поради което и на осн. по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

3. На 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село Златитрап обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване, поради което и на осн. чл.152, ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така наложените на Н.К.Д. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко наказание с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА или същото да се счита ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК ПРИСПАДА от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което Н.К.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 14.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.

 

На осн. чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ  МЕСЕЦА ДА СЕ ИЗТЪРПИ в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ режим.

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

-един брой визитна картичка, един брой рецепта, клин, елек, блуза, червен сутиен, дамски пликчета, чифт чорапи и чифт обувки - ДА СЕ ВЪРНАТ на М.В.В., ЕГН **********;

 

 

-един брой компакт диск - ДА ОСТАНЕ по делото до изтичане на сроковете за възобновяване на наказателното производство;

 

- част І и част ІІ от свидетелство за регистрация на МПС „БМВ"– ДА СЕ ВЪРНАТ на И.Г.Д.;

 

- два броя презервативи без опаковка и един брой презерватив - опакован, както и натривки от секрет на Д.М.П. и И.Н.Д. ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

 

На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимите да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по делото в общ размер на 825 лева или всеки от тях както следва:

Д.М.П. – 147 лева.

И.Г.Д.-147 лева.

И.Н.Д.-147 лева.

А.Г.П.-192 лева.

Н.К.Д.-192 лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд- Пловдив.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                        2.

 

                                                   М О Т И В И

По НОХД №1430/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдими Д.М.П., И.Г.Д., И.Н.Д., А.Г.П. и Н.К.Д.

 

 

          Срещу подсъдимите Д.М.П., И.Г.Д., И.Н.Д., А.Г.П. и Н.К.Д. е внесено обвинение за извършени престъпления, както следва:

І Спрямо подсъдимия Д.М.П. по:

1.чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК;

2.чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК;

3.чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК;

4.чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК;

5 чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК.

 

ІІ Спрямо подсъдимия И.Г.Д. по:

1.чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК;

2.чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК;

3.чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК.

 

ІІІ Спрямо подсъдимия И.Н.Д. по:

1.чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК;

2.чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК;

3.чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК.

 

ІV Спрямо подсъдимия А.Г.П. по:

1. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК ;

2. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК.

 

V Спрямо подсъдимия Н.К.Д. по:

1.чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК;

2.чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК;

3.чл.152, ал.1, т.2 НК.

           

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае всеки от подсъдимите за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, като след извършване на редукцията по чл.58А, ал.1 НК,  предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, да им наложи следните наказания:

- на подс.Д.П. за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК – 10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК- в размер към средния предвиден в закона такъв, за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК в размер към средния предвиден в закона такъв, за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК - 10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК - 10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; 

-на подс.И.Д. за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК- 9 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК- в размер към средния предвиден в закона такъв и за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК-10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-на подс.И.Д. за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК- 9 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК - в размер към средния предвиден в закона такъв и за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК -10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-на подс.А.П. за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за престъплението по  чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- 7 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-на подс.Н.Д.- за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК- 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК – 8 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК- 5 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На осн. чл.23, ал.1 НК предлага да бъдат групирани наложените на подсъдимите наказания, като на всеки от тях бъде определено едно общо най-тежко наказание.

 

Подс. Д.П. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание. Упълномощеният му защитник адв.В. моли съда след като признае подзащитния й за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, да му наложи за всяко от тях наказание в минимален размер, което на чл.58А, ал.1 НК да бъде редуцирано с 1/3.

Подс. И.Д. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи справедливо наказание. Упълномощеният му защитник адв.С. моли съда да признае подзащитния му за невинен и оправдае същия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК, а по отношение на другите две обвинения да му наложи наказания в размер към предвидения в закона минимален такъв, който на осн. чл.58А, ал.1 НК да бъде редуциран с 1/3, след което да бъде определено едно общо най-тежко наказание. Другият упълномощен защитник адв.У. се присъединява към становището н адв.С., като същевременно моли съда да прецени дали не следва на подзащитния му да бъдат определени наказания при условията на осн. чл.55 НК, тъй като е по-благоприятен да дееца от приложението на чл.58А НК.

Подс. И.Д. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи условно наказание. Упълномощените му защитници адв.Н. и адв.З. молят съда след като признае подзащитния им за виновен в осъществяване на престъпленията, за които е предаден на съд, да му наложи след извършената редукция наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за срок от 5 години, в рамките на който изпитателен срок  да бъде постановена за изпълнение една от пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 или т.2 НК.

Подс.А.П. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи условно наказание. Упълномощеният му защитник адв.С. моли съда да признае подзащитния му за невинен и оправдае същия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, а по отношение на престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК да му наложи наказание в минимален размер, което да бъде редуцирано с 1/3.

Подс. Н.К.Д. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи наказанията посочени от защитника му. Упълномощеният му защитник адв.Р.  моли съда след като признае подзащитния му за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, да му наложи за всяко от тях наказание на осн. чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК- 1 година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК – 2 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК- 1 година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл.23, ал.1 НК бъде определено едно общо най-тежко наказание, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 НК. Алтернативно моли, ако наказанията не бъдат определени на осн. чл.55 НК, то същите да бъдат в размер около минималния предвиден в закона такъв, след което да бъдат редуцирани на осн. чл.58А, ал.1 НК с 1/3.

 

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

 

Д.М.П. е роден на ***г. в гр.Д., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, ЕГН **********.

От приложената на л.57 от съдебното производство /СПво/ справка за съдимост се установява, че подс. Д.П. е неосъждан.

Видно от характеристичната справка на л.151, том І от досъдебното производство /ДПво/, подсъдимият е безработен, като  има две деца съвместното си съжителство с А.Т..

 

И.Г.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,  ЕГН **********.

От приложената на л.40 СПво справка за съдимост се установява, че подс. И.Д. е неосъждан.

Видно от характеристичната справка на л.117 том І ДПво, подсъдимият е безработен, като има две деца от съвместното си съжителство с Е. И..

 

И.Н.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, ЕГН **********.

От приложената на л.46 СПво справка за съдимост се установява, че подс.И.Д. е неосъждан. Спрямо същия е прилаган институтът на чл.78А НК.

Видно от характеристичната справка на л.86 том І ДПво, подсъдимият е безработен. Съгласно представените епикризи /л.94-97 СПво/, бащата па подс.И.Д. през 2014г. е опериран от бъбречен карцином.

А.Г.П. е роден на *** година в гр.Д., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, ЕГН **********.

От приложената на л.54 СПво справка за съдимост се установява, че подс. А.П. е осъждан.

Видно от характеристичната справка на л.138 том І ДПво, подсъдимият е безработен, като има две деца от съвместното си съжителство с П.Д..

 

Н.К.Д. е роден на *** *** българин, български гражданин, неженен, с основно образование, ЕГН **********.

От приложената на л.48 СПво справка за съдимост се установява, че подс. Д. е осъждан.

Видно от характеристичната справка на л.99 том І ДПво и представената служебна бележка /л.98 СПво/, подсъдимият няма криминални прояви и се ползва с добро име сред живущите в с.О.. Същият е трудово ангажиран, като се грижи за издръжката както на двете си деца, родени от съвместното съжителство с К.М., така и за родителите си. Последните двама са с трайно намалена работоспособност, а самият подсъдим страда от инсулинозависим захарен диабет, съгласно представените експертни решения /л.100 и л.101 СПво/ и епикриза /л.99 СПво/.

 

На 11.01.2015 година около 18.00 часа свид.М.В. ***, в района на Стоматологичния факултет към Медицински университет – Пловдив, където възнамерявала да проституира с оглед придобиване на парични средства. Около 15 минути след като застанала на тротоара, била ангажирана от неустановено в хода на разследването лице. На същото предоставила сексуалните си услуги в района на Транспорнта болница-Пловдив,  докъдето двамата отишли с лекия автомобил на клиента. След това последният я върнал на мястото, откъдето я е бил взел, и си тръгнал.

Около 30 минути след обслужването на клиента, до свид.В. се приближил и спрял лек автомобил „БМВ ***” с peг. № ***, управляван от подс.И.Д.. В същия бил единствено последният, който след като свалил стъклото на предната дясна врата се поинтересувал относно тарифата й за предоставяни сексуални услуги. Обяснила му, че за орален секс следва да й  бъде заплатена сумата от 50 лева,  а за вагинален такъв – 20 лева. Изразявайки съгласие с чутото, подс.И.Д. поканил свид.В. в лекия си автомобил, казвайки й да седне на задната седалка по средата. Въприела казаното й като прищявка на клиента да я гледа в огледалото за обратно виждане, тя се качила в МПС-то. Заедно решили свид.В. да предостави сексуалните си услуги на затревена и неосветена площ, прилежаща към сградата на Транспортна болница – Пловдив, тъй като това място се било наложило като обичайно такова за извършването на подобни услуги. След като пристигнали, подс.И.Д. навлязъл с МПС-то в затревената площ, правейки маневра „заден ход” за влизане между растящите там дървета. Преустановил движението на лекия автомобил, без да загася двигателя му, като в този момент в МПС-то  откъм задната седалка от двете страни на свид.В. се качили още две лица, а именно от лявата й страна - подс. Д.П., а от дясната - подс.И.Д.. Свид.В. се развикала за помощ, при което подс.И.Д. се обърнал към подс.Д.П., извиквайки му да даде ножа. Последният му отговорил, че свид.В. ще прави всичко, в смисъл ще извършва сексуални услуги.

Веднага след качването на двамата подсъдими на задната седалка в лекия автомобил, подс.И.Д. насочил същия към с.О., община Р., а първите двама принудили свид.В., притискайки главата й към половите органи на всеки  от тях, да поема същите в устата си. Самото пътуване продължило от гр.Пловдив през територията на община Р., като опитите на свид.В. да разбере посоката на пътуването били неуспешни, тъй като подсъдимите натискали главата й. По този начин й пречили да вижда накъде отиват, както и я принуждавали да поема в устата си половите им органи, без да си взема въздух.

След продължилото за кратко време пътуване, подс.И.Д. спрял лекия автомобил в землището на с.О., община Р., област Пловдив в близост до затревена площ,  граничеща с коритото на р.Марица. На това място подсъдимите накарали свид.В. да излезе от колата и да се съблече гола, заплашвайки я, че ако не направи това, както и ако не изпълнява дадените й нареждания, ще я хвърлят в реката. Първи заплахата отправил подс.И.Д., а след това и останалите двама подсъдими - негови спътници. Уплашена от отправената й още в колата заплаха за употреба на нож, липсата на възможност да се съпротивлява на трима мъже и отсъствието на хора в близост мотивирали свид.В. да възприеме заплахите за напълно реални. Това била и причината, поради която решила да не се съпротивлява.

След като свид.В. се съблякла, подс.И.Д. я заставил да легне по корем на намираща се на мястото бетонна плоскост и да се надупи. Изпълнила даденото й нареждане, при което той осъществил първо вагинално, а след това анално проникване в нея, като при второто се скъсал ползвания от него презерватив, поради което той го изхвърлил. Ето защо подс.И.Д. я принудил да лапне с уста половия му орган. След като този подсъдим приключил и с оралния полов контакт със свид.В., подс.И.Д. я накарал да лапне половия му орган, а след това   проникнал със същия във влагалището й, като приключил акта със семеизхвърляне в последното. След така осъщественото от посочените двама подсъдими, във влагалището на свид.В. с половия си орган проникнал и подс.Д.П., като приключил със семеизхвърляне в същото.

 След реализираните от тримата подсъдими полови контакти със свид.В., подс.И.Д. се обадил по телефон с №*** на подс.Н.Д., канейки го на реката,  където му обяснил, че са докарали момиче за секс. След този телефонен разговор, подс.И.Д., подс.И.Д. и подс.Д.П. останали още малко на брега на реката, малко след което  първите двама си тръгнали с лекия автомобил и повече не се върнали на мястото. На последното заедно със свид.В. останал подс.Д.П., при което отново накарал пострадалата да прави орален секс с него, като поема с устата си половия му член, както и извършвайки проникване във влагалището й. По време на тези му действия на мястото пристигнал лек автомобил „Форд ***” с peг. № ***, управляван от подс.Н.Д., който бил придружаван от  подс.А.П.. Последните, виждайки пострадалата да плаче, й се заканили да продължава и да не реве, че иначе ще я пуснат в реката. След реализираните действия от страна на подс.Д.П., новопристигналите веднага се насочили към последователно осъществяване на полови контакти със свид.В.. Първоначално подс.Н.Д. проникнал с половия си орган във влагалището й, след това в ануса й, а после отново във влагалището, при което приключил половия акт със семеизхвърляне, като през цялото време подс.А.П. опипвал гърдите на свид.В.. След подс.Н.Д. полов контакт със свид.В. осъществил и подс.А.П., като проникнал с половия си орган във влагалището й, а после я принудил да постави половия му орган в устата си, при което извършил семеизхвърляне.

След реализиране на престъпните си посегателства тримата подсъдими наредили на свид.В. да се качи в лекия автомобил на подс.Н.Д. и я последвали в същия. Последният шофирал, като насочил МПС-то  към с.З., а подс.Д.П. и подс.А.П. седнали на задната седалка от двете страни на свид.В.. По време на пътуването подс.Н.Д. се обадил на своя познат - свид.А. Н., когото поканил  да излезе в центъра на селото, за да го качи в лекия автомобил.  Последният така и направил. Спирайки МПС-то си до него, подс.Н.Д. го поканил да се качи при тях и да прави секс с намиращата се вътре жена. Свид.Н. останал с впечатление, че тя плачела и молила за помощ. Това била и причината да се скара на подсъдимите, при което подс.А.П. и подс.Д.П. слезли от лекия автомобил и си тръгнали.

Преди да приведе МПС-то в движение, подс.Д.П.  се обърнал към свид.Н. :„Айде, заради една курва ще се караме. Какво ще съжаляваш тая курва!” От своя страна свид.Н. казал на свид.В. да се облече и я успокоил, като й казал, че ще я върнат в дома, в който тя посочила, че живее. Свид.Н. се  качил при нея в лекия автомобил, нареждайки на подс. Н.Д. ***. По пътя към дома на пострадалата, подс. Н.Д. настоявал свидетеля да прави секс с жената в МПС-то, заявявайки, че няма да я върне в гр.Пловдив докато това не бъде сторено. Около 500 метра след като излезли от с.З., подс.Н.Д. спрял МПС-то и отново настоял свид.Н. да прави секс със свид.В.. Това принудило последните двама да излязат от лекия автомобил и да имитират осъществяването на полов контакт. Непосредствено след това подс.Н.Д., възползвайки се от преди това реализираната спрямо пострадалата принуда чрез сила и заплашване заявил, че отново ще прави секс със свид.В., като й разпоредил да се съблече, при което държейки я на задната седалка на лекия автомобил проникнал с половия си орган във вагината й, като приключил осъществения полов контакт със семеизхвърляне. Непосредствено след това потеглил с лекия автомобил в посока гр.Пловдив. Пристигайки в града, спрял МПС-то в тъмен участък на горичка преди кв.Шекер махала, където свид.В. слязла. Преди потегляне свид.Н. й дал 20 лева от съжаление.

След прибирането в дома си, свид.В. се обадила на тел.112, подавайки сигнал относно случилото се. Пред дошлите полицаи разказала за последното, като предоставила и данни  относно лекия автомобил на подс.Н.Д..

От заключенията по назначените в хода на досъдебното производство експертизи се установява следното :

- съдебно-медицинска експертиза на живо лице /л.26-27, том ІІ ДПво/ : при извършения преглед на М.В. са установени: кръвонасядания по гръдния кош, охлузвания по десен горен крайник, кръвонасядания по десен горен и десен долен крайник. Посочените  травматични увреждания са причинени от механизма на удар или притискане с или върху тъп твърд предмет или неговото тангенциално действие. На са установени налични видими травматични увреждания  по външните полови органи /големи и малки срамни устни и по венерения хлм/. По аналното отвърстие са констатирани рагади, които  са причинени от действието на твърд тъп предмет какъвто по своята характеристика може да бъде полов член във възбудено състояние. Предвид обстоятелството, че пострадалата е  раждала жена, то е напълно възможно извършването на полов акт без да останат видими травматични следи по влагалището;

-съдебно-медицинска експертиза /л.59 том ІІ ДПво/: при извършения на 17.04.2015г. преглед на М.В. не са установени следи от претърпяна и прекъсната бременност, респ. давност на същите, което само по себе си не отхвърля възможността за извършен аборт с давност повече от един месец; констатирано е менструално течение. Не е възможно да се установи евентуално използваният метод на извършване на аборта. Относно представената рецепта се сочи, че в същата липсва дата на издаването й, като името на лицето, в полза на което е изготвена, съвпада с това на пострадалата М.В., а предписаните медикаменти отговарят на стандартно изписваните такива след извършен аборт;

- съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.48-49, том ІІ ДПво/: издадените при първичния преглед на М.В. медицински документи са стандартни за извършения преглед, пълни и точни, като отразяват обективно състоянието на пациентката към момента на прегледа; не е възможно произнасянето налице ли са следи от претърпяна и прекъсната бременност, като към момента на прегледа няма установена бременност, възможно е да е извършен аборт с давност повече от един месец, но следи от такъв не са установени, което обаче не изключва извършването на същия; напълно е възможно извършването на аборт на посочената от М.В. дата- 18.03.2015г. Няма следи, указващи използвания метод на извършване на аборта, като при прегледа не е установено нищо, даващо указания в тази насока. Представената рецепта е стандартна за изписаната терапия- за състояние след аборт. На същата липсва дата, като е издадена на М.В. и съдържа предписание за антибиотик, който се изписва за профилактика против евентуално усложнение от инфекциозен характер след извършен аборт, както и е назначено лекарство „Метергин” с действие-свиване на матката, като същото стандартно се предписва след извършен аборт с оглед по-бързото спиране на кръвотечението;

-съдебно-психиатричната експертиза /л.29-32 том ІІ ДПво/ :  М.В. не се води на диспансерен отчет и не страда от психично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние е могла да възприема фактите, които имат значение за делото, разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. В състояние е да участва пълноценно в наказателния процес, като дава достоверни показания;

-съдебно-медицинска експертиза на живо лице /л.35-36, том ІІ ДПво/ : при прегледа на Д. А. не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; по половите му органи липсват такива, които да свидетелстват за осъществени полов акт и полово сношение, като е напълно възможно извършването на такъв и без да останат видими травматични увреждания по половия член;

-съдебно-медицинска експертиза на живо лице /л.39-40, том ІІ ДПво/ : при прегледа на И.Д. не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; по половите му органи липсват такива, които да свидетелстват за осъществен полов акт и полово сношение, като е напълно възможно извършването на такъв и без да останат видими травматични увреждания по половия член;

-съдебно-психиатрични експертизи /л.87-125 том ІІ ДПво/: Д.М.П., И.Г.Д., И.Н.Д., А.Г.П. и Н.К.Д. не страдат от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се водят на диспансерен отчет към ЦПЗ-Пловдив, както и не са търсили психиатрична помощ. Разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Били са под въздействието на алкохол, в състояние на обикновено алкохолно опиване, без данни за психопатологична симптоматика и качествени нарушения на волевите актове. Без данни  за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Поведението им не е било болестно /психотично мотивирано/, но е било улеснено от приетия алкохол. Не са налице данни за психотично разстройство у същите. Всеки от тях може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях като обвиняем и може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Не могат да се защитават сами.

Съдът възприема изцяло заключенията по горепосочените експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, като обективно и компетентно изготвени. Същите не се оспорват от страните.

В съдебно заседание с представени вносни бележки /л.102-104 и л.130-132 СПво/, от които е видно, че по сметката на съда като обезщетение в полза на М.В. са внесени следните суми от страна на подсъдимите: И.Д.- 1000 лева, Н.Д.- 2000 лева, И.Д. – 2000 лева, Д.П. чрез адв.В.- 2000 лева и А.П. – 200 лева. В хода на досъдебното производство свид.М.В. е заявила, че е получила сумата от 1000 лева от майката на момчето, което я е карало лекия автомобил в деня на инкриминираното деяние /подс.И.Д./, за да си гледа тя детето и като извинение за случилото се, за което е представила и разписка /л.223 том І ДПво/. Самата пострадала в съдебното заседание, проведено на 10.09.2016г., заяви, че се чувства удовлетворена от заплатената в нейна полза сума за причинените й неимуществени вреди.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направените от подсъдимите  самопризнания, които се подкрепят от събраните по делото:

писмени доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.72-77, том І ДПво/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми /л.177-181, л.183-184, л.186-187, л.189-190 и л.195-196 том І ДПво/, протокол за оглед на веществено доказателство /л.201-202, том І ДПво/, справка за анализ на детайлни разпечатки с данни за телефонна комуникация /л.2-6, том ІІ ДПво/ и справки от мобилните оператори / л.19-23 том ІІ ДПво/;

-веществени доказателства: един брой визитна картичка, един брой рецепта, клин, елек, блуза, червен сутиен, дамски пликчета, чифт чорапи, чифт обувки, един брой компакт диск, част І и част ІІ от свидетелство за регистрация на МПС „БМВ", два броя презервативи без опаковка и един брой презерватив - опакован, както и натривки от секрет на Д.М.П. и И.Н.Д.;

-заключения по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, посочени по-горе;

-гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М.В., Р.К., А. Н., Д.Н., Н. А., Л.Д., И.П., К.У.,  Т.Т.,  Х. А., К.Б. и Т.К., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си.

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:    

 

Относно престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК с извършители подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д..

 

При отвличането, свеждащо се единствено до принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалото лице, формите на евентуално упражнена принуда нямат съставомерно значение. Те очертават единствено наложените ограничения, лишаващи същото от възможност по собствена воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където се е намирало. Безспорно качването на свид.В. в управлявания от подс.И.Д. лек автомобил в района на Стоматологичния факултет на Медицински университет – Пловдив е осъществено от същата при условията на доброволност с оглед предстоящото предоставяне на сексуални услуги на този й клиент. Тази доброволност е налична до момента на пристигането им в затревената площ, прилежаща към сградата на Транспортна болница – Пловдив, където двамата още преди тръгването заедно са решили да отидат за извършването на въпросните услуги. За промяна на местонахождението й след този момент съгласие от нейна страна липсва, освен ако такава промяна не касае връщането й на мястото, откъдето е взета от подс.И.Д.. Такова връщане обаче не е осъществено, доколкото след като подс.Д.П. и подс.И.Д. са се качили откъм задната седалка на МПС-то от двете страни на свид.В., подс.И.Д. е привел в движение лекия автомобил, насочвайки го към с.О., община Р., като след продължилото пътуване е паркирал МПС-то в землището на селото в близост до затревена площ, граничеща с коритото на р.Марица. В този смисъл инкриминираното поведение на посочените трима подсъдими се  свежда до осъществено от тях изключване на възможността съпротивляващата се свид.В. да слезе от колата чрез сядане на подс.Д.П. и подс.И.Д. от двете й страни, както и потегляне на управлявания подс.И.Д. лек автомобил в указаната посока. Ето защо същото обективно осъществява престъпния състав на  чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК.

От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението при общност на прекия умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на престъпното посегателство заедно с останалите двама извършители. И тримата ясно са съзнавали осъществяването на престъпното посегателство чрез реализираното от тях поведение, имайки ясни представи за вредоносните му последици и са демонстрирали желание за тяхното настъпване. Осъзнавайки напълно нежеланието на свид.В.   да бъде променено местонахождението й, изразено чрез отправени викове за помощ, подс.И.Д. се обърнал към подс.Д.П. да му даде ножа, на което получил отговор от последния, че пострадалата ще прави всичко, а подс.И.Д., намирайки се на шофьорското място, бързо потеглил в посока с.О..

С оглед на гореизложеното съдът прие за установено по безспорен начин, че от обективна и субективна страна осъщественото деяние от подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д. е съставомерно по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК,  тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив с лек автомобил марка *** са отвлякли другиго - М.В.В., ЕГН **********,***, след което са я придвижили до южния бряг на река Марица в землището на село О., където са я задържали, като деянието е било извършено от две и повече лица, а именно от три лица : Д.М.П., И.Н.Д. И И.Г.Д., поради което призна всеки от тях за виновен в извършването на това престъпление.

Както бе посочено по-горе, отвличането се свежда единствено до принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалото лице, тоест такава без неговото съгласие, поради което и формите на евентуално упражнена принуда нямат съставомерно значение. Ето защо неоснователно се явява направеното в този смисъл възражание от адв.С..

 

Относно престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК с извършители подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д..

 

Извършвайки действия, свеждащи се до осъществяване на физически контакт, обективно ненасочен към съвкупление, по отношение на навършилата 14-годишна възраст свид.М.В. чрез използването на сила и заплашване, подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д. са осъществили  от обективна страна престъпния състав на чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Реализираните блудствените действия се свеждат до принуждаването на свид.М.В. да осъществява орален акт, като поема последователно в уста и извършва фрикции с половите органи на подс. Д.П. и подс.И.Д. и да еякулират в устата й. За реализирането им са използвани, от една страна, заплашване, реализирано чрез отправеното искане между подсъдимите за подаване на нож, като по този начин е реализирана заплаха с  интензитет, че  да възбуди основателен страх у пострадалата от осъществяването й, в частност че ножът може да бъде използван за сломяване на съпротивата й, а от друга страна – сила, реализирана от подс. Д.П. и подс.И.Д., изразяваща се в притискането на главата на свид.В. към половите им органи.

Налице е форма на усложнена престъпна дейност, а именно двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта: блудствено действие, което само по себе си не съставлява престъпление, когато е насочено спрямо навършило 14 години лице, както и употреба на принуда, изразяваща се в сила и заплашване, което само по себе си е престъпление по чл.143, ал.1 НК. Както блудствените действия, така и използването на сила и заплашване са осъществени в рамките на конкретно време и място /инкриминираните такива/, като са осъществени за постигане на конкретна цел- подс.Д.П.  и подс.И.Д. да възбудят и удовлетворят половото желание без съвкупление.

Така осъществената престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй като: І. извършени са две деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; ІІ. всяко от деянията осъществява основния състав на блудството по чл.150, ал.1, пр.1 НК; ІІІ. деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени и еднородност на вината /умисъл/, като последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото. Всяко от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност на личността и следващото деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.  

  От субективна страна, при общност на прекия умисъл като форма на вина подсъдимите са извършили  престъплението с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на престъпното посегателство заедно с останалите двама извършители, възприемайки нежеланието на пострадалата към реализираните спрямо нея блудствени действия, както и че са я принудили към това, преодолявайки съпротивата й чрез използване на сила и заплашване, целейки от така съчетаната им престъпна дейност да настъпят забранените последици.

            С оглед на изложено съдът счете за установено по категоричен начин, че от обективна и субективна страна осъщественото от подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д. деяние е съставомерно по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в гр.Пловдив и землището на община Р., обл.Пловдив в съучастие като извършители при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на сила и заплашване, са извършили действия с цел подс.И.Д. и подс.Д.П. да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудили са пострадалата поредно да поеме в устата и извършва фрикции с пенисите на Д.М.П. и И.Г.Д. и да еякулират в устата й, поради което призна всеки от тях за виновен в извършването на това престъпление.

 

 

Относно престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК с извършители подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д..

 

 Като лица от мъжки пол подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д. са принудили свид.М.В. да се съвкупи с всеки от тях, използвайки сила и заплашване, изразяващи се в отправеното й нареждането да слезе от лекия автомобил и да се съблече гола, както и принуждаването й да легне по корем на намиращата се в близост бетонна плоча, ведно с отправената заплаха, че ако не направи това, ще бъде хвърлена в реката. Реализирането им, ведно с преди това отправената заплаха за употреба на нож, са възбудили основателен страх у пострадалата, поради което й с оглед осъзнатата невъзможност да се съпротивлява на трима мъже при отсъствието на други хора наоколо, пострадала решила да не се съпротивлява на по-нататъшните им действия. Осъществените от страна на тримата подсъдими действия, в резултат на които всеки от тях се е съвкупил с пострадалата, се свеждат до проникване с полов член във влагалището на свид.М.В.. Безспорно престъплението е извършено от три лица : подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д., тъй като именно те са участвали в самото изпълнение на престъплението, като в случая съизвършителството е квалифициращо обстоятелство, обосноваващо по-тежка наказуемост на деянието.

В конкретната хипотеза изнасилването по своята същност е форма на усложнена престъпна дейност, а именно двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта - употреба на принуда, изразяваща се в сила и заплашване, което само по себе си съставлява престъпление по чл.143, ал.1 НК, както и съвкупление, което само по себе си не съставлява престъпление. Първият акт засяга обществените отношения, свързани със свободата на личността, а вторият акт - тези, свързани с половата й неприкосновеност. Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването на принудата се явява условие за извършване на съвкуплението. От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че осъществената от тримата подсъдими принуда по отношение на пострадалата е насочена изцяло към сломяване на съпротивата й с оглед съвкупяване със същата. Както принудата, така и съвкупяването са реализирани в рамките на конкретно време и място /инкриминираните такива/.

Съзнавайки  нежеланието на пострадалата, както и че я принуждават към съвкупление, преодолявайки съпротивата й чрез използване на сила и заплашване, подсъдимите извършват престъплението при общност на прекия умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на престъпното посегателство заедно с останалите двама извършители, целейки именно от съчетаната им дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.

С оглед на гореизложеното съдът счете за установено по безспорен начин, че от обективна и субективна страна подс.Д.П., подс.И.Д. и подс.И.Д. са осъществили  престъпния състав на чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК, тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село О., обл.Пловдив са се съвкупили с лице от женски пол-М.В. ***, като са я принудили към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица: И.Г.Д., Д.М.П. И И.Н.Д., поради което призна всеки от тях за виновен в извършването на това престъпление.

 

 

Относно престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК с извършители подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д..

 

Извършвайки действия, свеждащи се до осъществяване на физически контакт, обективно ненасочен към съвкупление, по отношение на навършилата 14-годишна възраст свид.М.В. чрез използването на сила и заплашване, подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д. са осъществили  от обективна страна престъпния състав на чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Реализираните блудствени действия се свеждат до принуждаване на свид.М.В. да осъществява орален акт, като поема в уста и извършва фрикции с  половия орган на подс. Д.П. и да погълне еякулата му. За реализирането им са използвани сила и заплашване, реализирани чрез държането й и отправената закана пострадалата да не реве, тъй като ще бъде пусната в реката. Осъществена е форма на усложнена престъпна дейност, а именно двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта: блудствено действие, което само по себе си не съставлява престъпление, когато е насочено спрямо навършило 14 години лице, както и употреба на принуда, изразяваща се в сила и заплашване, което само по себе си е престъпление по чл.143, ал.1 НК. Както блудствените действия, така и използването на сила и заплашване са осъществени в рамките на конкретно време и място /инкриминираните такива/, като са осъществени за постигане на конкретна цел - подс.Д.П.  да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.

Безспорна е съдебната практика, че при формите на усложнена престъпна дейност, в частност двуактното престъпление, каквото е и настоящото блудство, за съизвършителството е достатъчно деецът да участва поне в един от двата акта - принудата или блудственото действие. Следователно за съставомерността на това престъпление е  необходимо или всички лица пряко да участвуват в принудата и блудственото действие или само в един от двата посочени акта. Не се изисква всеки от тях да извърши блудственото действия. Ето защо съдът счете за неоснователно възражението на адв.С. и на адв.Р., че след като подс.А.П. и подс.Н.Д. не са участвали в блудственото действие, то същите не са съизвършители.

  При общност на прекия умисъл подсъдимите са извършили  престъплението с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици от субективна страна. Всеки от тях е осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението с останалите двама извършители, възприемайки нежеланието на пострадалата към реализираните спрямо нея блудствени действия, както и че са я принудили към това, преодолявайки съпротивата й чрез използване на сила и заплашване, целейки и искайки от така съчетаната им дейност да настъпят престъпните последици.

С оглед на изложено съдът счете за установено по категоричен начин, че от обективна и субективна страна осъщественото от подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д. деяние е съставомерно по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в землищата на село О. и село З., обл.Пловдив в съучастие като извършители чрез употребата на сила и заплашване са извършили действия с цел Д.М.П. да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст, а именно М.В. ***, като действията се изразили в следното-принудили пострадалата да поеме в уста и извършва фрикции с пениса на Д.П. и да погълне еякулата му, поради което призна всеки от тях за виновен в извършването на това престъпление.

 

Относно престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК с извършители подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д..

 

                                                                                                                              

Като лица от мъжки пол подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д. са принудили свид.М.В. да се съвкупи с всеки от тях, използвайки сила и заплашване, изразяващи се в държането й и отправеното й нареждането да спре да реве, тъй като в противен случай ще бъде хвърлена в реката. Осъществените от страна на тримата подсъдими действия, в резултат на които всеки от тях се е съвкупил с пострадалата, се свеждат до проникване с полов член във влагалището на свид.М.В.. Безспорно престъплението е извършено от три лица : подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д., тъй като именно те са участвали в самото изпълнение на престъплението, като в конкретния случай съизвършителството е квалифициращо обстоятелство, обосноваващо по-тежка наказуемост на деянието.

И в този случай, както и в посочения по-горе, изнасилването  е двуактно престъпление, като реализираните принуда и съвкупление са функционално свързани и осъществяването на първия акт е условие за извършване на съвкуплението, тъй като е насочен изцяло към сломяване съпротивата на пострадалата с оглед съвкупяване със същата. Както принудата, така и съвкупяването са реализирани в рамките на конкретно време и място /инкриминираните такива/.

Безспорно се установи, че подс.Н.Д. е участвал и в двата акта – принудата, реализирана чрез заплашване на пострадалата, че ще бъде хвърлена в реката, както и в самото съвкупление, поради което неоснователно се явява направеното в този смисъл възражение от страна на защитника му.

Съзнавайки  нежеланието на пострадалата, както и че я принуждават към съвкупление, преодолявайки съпротивата й чрез използване на сила и заплашване, подсъдимите извършват престъплението при общност на прекия умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на престъпното посегателство заедно с останалите двама извършители, целейки именно от съчетаната им дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.

С оглед на гореизложеното съдът счете за установено по безспорен начин, че от обективна и субективна страна подс.Д.П., подс.А.П. и подс.Н.Д. са осъществили  престъпния състав на чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК, тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село О., обл.Пловдив са се съвкупили с лице от женски пол- М.В. ***, като са я принудили към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две и повече лица, а именно от три лица : Д.М.П.,  А.Г.П. и Н.К.Д., поради което призна всеки от тях за виновен в извършването на това престъпление.

 

 

Относно престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК с извършител подс.Н.Д..

 

Като лице от мъжки пол подс.Н.Д. се е съвкупил със свид.М.В. като е приникнал с половия си член във влагалището й, като за осъществяването му се е възползвал от реализираната спрямо нея вече принуда чрез сила и заплашване. И в този случай, както и впосочения по-горе, изнасилването  е двуактно престъпление, като реализирананите принуда и съвкупление са функционално свързани и реализиринато на първия акт  е условие за извършване на съвкуплението, тъй като и принудата е била насочена изцяло към сломяване съпротивата на пострадалата с оглед съвкупяване със същата. Както принудата, така и съвкупяването са реализирани в рамките на конкретно време и място /инкриминираните такива/.

Съзнавайки  нежеланието на пострадалата, както и че я принуждава към съвкупление, преодолявайки съпротивата й чрез използване на сила и заплашване, подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици.

С оглед на гореизложеното съдът счете за установено по безспорен начин, че от обективна и субективна страна подс.Н.Д. е осъществил  престъпния състав на чл.152, ал.1, т.2 НК, тъй като на 11 срещу 12.01.2015 година в землището на село З. обл.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол-М.В. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване, поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление.

 

Предвиденото наказание за всяко от горепосочените престъпления е „лишаване от свобода”, като различен е само установеният срок на същото, а именно: по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК - от 7 до 15 години; по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, респ. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК-  от 2 до 8 години, по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК - от 3 до 15 години  и по  чл.152, ал.1, т.2 НК от 2 до 8 години. При налагане на наказанието на осн. чл.58А, ал.1 НК с оглед проведената процедура по реда на чл.371, т.2 НПК, следва наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде намалено с 1/3. В този смисъл минималното наказание, което би било определено на всеки от подсъдимите по реда на чл.58А, ал.1 НК след извършената редукция ще е: за отвличането - 4 години и 8 месеца, за изнасилването, извършено от три лица – 2 години, за блудството, вкл. и при условията на чл.26 НК – 1 година и 4 месеца  и за изнасилването по основния състав - 1 година и 4 месеца. Същевременно, отчитайки изброените по-долу смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице многобройни такива, които в своята съвкупност  намаляват степента на обществена опасност на престъпленията и на подсъдимите по начин, че и най-лекото предвидено в закона наказание /"лишаване от свобода"/ се явява несъразмерно тежко. В този смисъл същите обуславят определяне на наказанието на осн.чл.55 НК.

Необходимо е преди изброяването на смекчаващите отговорността обстоятелство за всеки от подсъдимите, да бъде посочено едно такова, което е налично по отношение на всички тях и е от съществено значение, без да има изключителен характер. Такова се явява изразеното от всеки един подсъдим в съдебно заседание съжаление за извършеното. От изключително значение в конкретния случай е, че това съжаление не е единствено изказано вербално такова. Същото е манифестирано посредством заплатени в полза на пострадалата обезщетения за причинените й в резултат на престъпните посегателства спрямо нея неимуществени вреди. От страна на подс.И.Д. такова е демонстрирано още в хода на досъдебното производство чрез заплащането на 1000 лева в полза на свид.М.В. /л.223 том І ДПво/. Заплащането им е осъществено без наличието на предявена претенция от страна на пострадалата и в този смисъл изцяло на базата на доброволност от тяхна страна. От друга страна, следва да бъде отбелязано, че  самите обезщетения са и в немалък размер за самите подсъдими предвид липсата на конкретно отчетена трудова ангажираност на всеки от тях. В този смисъл всеки според собствените си възможности и тези на семейството си е направил всичко зависещо от него  за събиране на парични суми и предоставянето им на пострадалата за репарирането й вследствие на реализираните спрямо нея престъпни посегателства. Общо заплатената й сума възлиза на 8200 лева / 1000 лева в ДПво и 7200 лева в СПво/. От друга страна, следва да бъде отбелязано, че и самата свид.М.В. в съдебно заседание, проведено на 10.09.2016г.,   посочи, че е разбрала  за внесената в нейна полза сума в общ размер на 7200 лева, а преди това е получила още 1000 лева и заяви, че се чувства  удовлетворена от заплатената й сума за причинените й неимуществени вреди.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени и :

-        за подс.Д.П.: чисто съдебно минало и добри характеристични данни предвид липсата на криминални прояви и семейното му положение /съвместно съжителство с А.Т., от което имат две деца, за които полага грижи/;

-        за подс.И.Д.: чисто съдебно минало и добри характеристични данни предвид липсата на криминални прояви и семейното му положение /съжителство на съпружески начала с Е. И., от което  имат две деца, за които полага грижи/;

-        за подс.И.Д.: чисто съдебно минало, установеното след инкриминираните деяния семейно съжителство с Д.К., както и полагането на грижи по отношение на баща му, опериран от карцином през 2014г.;

-        за подс.А.П.: установеното съвместно съжителство с П.Д., от което имат две деца, за които полага грижи;

-        за подс.Н.Д.: ползването му с добро име сред живущите в с.О., съвместното му съжителство с К.М., от което имат две деца, за които полага грижи наред с тези за родителите си, които са с трайно намалена работоспособност /л.100 и л.101 СПво/ макар самият подсъдим да страда от инсулинозависим захарен диабет /л.99 СПво/.

 

 Констатираното наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на петимата подсъдими в конкретния случай сочи на значително по-ниска степен на обществена опасност на самите престъпления и на подсъдимите  и обосновава извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание /„лишаване от свобода”/ се оказва несъразмерно тежко. Изложеното е основание наказанията за всички престъпления, за които подсъдимите са признати за виновни, да бъдат определени на осн. чл.55 НК. Както бе посочено по-горе, за всяко от престъпленията е предвидено наказание „лишаване от свобода” за определен срок, тоест със законоустановенн минимум, и в този смисъл приложима в случая се явява нормата на чл.55, ал.1 т.1 НК.

 

Спрямо всеки от подсъдимите съдът счете, че при условията на на чл.55, ал.1, т.1 НК следва да бъдат наложени следните наказания:

 

І По отношение на подс. Д.П.:

1.за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

2.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

3.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

4.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

5.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

ІІ По отношение на подс. И.Д.:

1.за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

2.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

3.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

ІІІ По отношение на подс. И.Д.:

1.за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

2.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

3.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

 

ІV По отношение на подс. А.П.:

1.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

2.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

V По отношение на подс.Н.Д.:

1.за престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

2.за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

3.за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

Съдът, отчитайки наличието едновременно на условията по чл.58А, ал.1 НК /предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК/ и чл.55 НК /предвид констатацията относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание-„лишаване от свобода”, се оказва несъразмерно тежко/ и констатирайки, че определяне на наказанието на осн. чл.55 НК се явява по-благоприятно за всеки от подсъдимите, то след като ги призна за виновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, им наложени следните наказания :

 

  І На подс. Д.П.

    1.на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

    2.на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

    3.на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

   4.на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

   5.на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

 

ІІ На подс. И.Д.:

1. на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

2. на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

3. на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

ІІІ На подс. И.Д.:

1. на осн. чл.142, ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

2. на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

3. на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

ІV На подс. А.П.:

1. на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК-  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

2. на осн. чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

 V На подс.Н.Д.:

1. на осн. чл.150, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА;

2. на осн. по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

3. на осн. чл.152, ал.1, т.2 НК вр. чл.373, ал.2 НПК вр. чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

 

При определяне конкретния срок на наказанието „лишаване от свобода” за всяко от престъпленията, съдът взе предвид горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства за съответния подсъдим, а като отегчаващи такива отчете :

- за всички подсъдими - конкретната завишена степен на обществена опасност на извършените престъпления с оглед времето на  осъществяването им - вечерта на 11 срещу 12.01.2015г., а за тези спрямо половата неприкосновеност – и мястото на осъществяването им - изолирано и безлюдно такова.

- по отношение на всеки от подсъдимите, както следва:

-        за подс.Д.П.- не се установиха други такива;

-        за подс.И.Д.- не се установиха други такива;

-        за подс.И.Д.- лоши характеристични данни предвид освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78А НК и то само пет месеца преди инкриминираната дата;

-        за подс.А.П. – предходно осъждане и то по-малко от три месеца преди инкриминираната дата, което  осъждане само по себе си не оказва влияние върху правната квалификация на престъпленията, за които е предаден на съд;

-        за подс.Н.Д. – освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78А НК и предходно му осъждане, невлияещо на правната квалификация на престъпните посегателства, за които понастоящем е обвинен, макар и двете да са от 2003г., респ.2004г.

 

Съдът счете за неоснователно възражението на част от защитниците, че смекчаващо отговорността обстоятелство е начинът, по който пострадалата е изкарвала прехраната си. Упражняваната от нея дейност безспорно е сериозен рисков фактор и я прави значително по-уязвима на посегателства. От друга страна, фактът, че се е занимавала с проституция в никакъв случай не обосновава по-ниска степен на обществена опасност на реализираните спрямо нея престъпни посегателства, насочени спрямо половата й неприкосновеност, тъй като не я лишава от право сама и по собствена воля да направи избор с кое лице и кога да има сексуални контакти. 

 

Съдът, след като взе предвид, че всеки от подсъдимите е извършил престъпленията, за които бе признат за виновен, преди да е налице влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях и  след като определи наказание за всяко едно от тях, на осн. чл.23, ал.1 НК групира така наложените наказания, като определи едно общо най-тежко наказание, както следва:

- на подс.Д.П. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

- на подс.И.Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

- на подс.И.Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;

- на подс.А.П. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;

- на подс.Н.Д.  - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

 

Подс. Д.П. е предаден на съд и признат за виновен в извършване на пет престъпления, подс.И.Д.- на три престъпления, подс.И.Д. – на три престъпления и подс.Н.Д. - на три престъпления, за всяко от които законодателят е предвидил единствено наказание „лишаване от свобода”, тоест обществената опасност на всяко едно от тези престъпления е достатъчно висока, както и самите престъпления са извършени на една инкриминирана дата /11 срещу 12.01.2015г./, което само по себе си характеризира и четиримата подсъдими като личности със завишена степен на обществена опасност. С оглед на това и след като бе отчетено, че наложените им наказания са от един и същ вид /”лишаване от свобода”/, на осн. чл.24 НК съдът увеличи така наложеното им общо най-тежко наказание “лишаване от свобода”: с шест месеца на подс.Д.П.  и с по четири месеца на подс.И.Д., подс.И.Д. и подс.Н.Д. или същото да се счита:

- за подс.Д.П. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА;

 - за подс.И.Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;

- за подс.И.Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;

- за подс.Н.Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

Съдът счете, че определеното общо най-тежко наказание на подс.А.П. не следва да бъде увеличавано на осн. чл.24 НК, тъй като би могло да изиграе своето поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия, тъй като от него са осъществени само две престъпни посегателства, като само едното е при квалифициращо отговорността обстоятелство. 

 

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК съдът приспадна от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което Д.М.П. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г. и от 12.06.2015г. до 13.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 13.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК съдът приспадна от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което И.Г.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г. и от 12.06.2015г. до 13.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 13.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК съдът приспадна от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което И.Н.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 15.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК съдът приспадна от срока на така определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което А.Г.П. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 11.06.2015г. до 12.06.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 12.06.2015г. до 15.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.

На осн. чл.59, ал.1, т.1, пр.1 НК съдът приспадна от срока на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което Н.К.Д. е бил задържан : по реда на ЗМВР, считано от 12.01.2015г. до 13.01.2015г., с постановление на ОП – Пловдив, считано от 14.06.2015г. до 16.06.2015г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.

 

Съдът счете, че макар наложените на подс.Д.П., подс.И.Д., подс.И.Д. и подс.Н.Д. наказания да са „лишаване от свобода” за срок под три години, както и първите трима подсъдими да не са въобще обсъждани, а подс.Н.Д. макар и осъждан за престъпление от общ характер за същото не му е наложено наказание „лишаване от свобода”, то за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на четиримата подсъдими е необходимо същите да изтърпят ефективно определеното и увеличено общо най-тежко наказание. Поправително-възспиращото въздействие на последното върху бъдещото им поведение може да бъде постигнато успешно единствено и само с изолирането им от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” в пенитенциарно заведение, поради което съдът постанови реално изтърпяване на определеното им и увеличено общо най-тежко наказание.

Настоящото осъждане на “лишаване от свобода” е първо такова за посочените четирима подсъдими, поради което и предвид наличието на предпоставките на чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС съдът постанови ефективното изтърпяване на така определените им и увеличени общи най-тежки наказания в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.

 

Подс.А.П. е осъден на „лишаване от свобода” за срок от три месеца с влязъл в сила на 24.11.2014г. съдебен акт за престъпление от общ характер и в този смисъл регламентираният в чл.66, ал.1 НК институт е неприложим за него във връзка с настоящото му осъждане. Предвид наличието на предходно осъждане на „лишаване от свобода”, на осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът постанови определеното му общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ режим.        

С влязлото в сила на 24.11.2014г. определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД №676/2014г. по описа на Районен съд-Д., подс.А.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 НК и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три месеца, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на опредлението в сила, тоест от 24.11.2014г. Този срок изтича на 24.11.2017г., а престъпленията, за което бе признат за виновен по настоящето дело, са осъществени от него на 11 срещу 12.01.2015г. и следователно в рамките на изпитателния срок, извършени са умишлено, преследват се по общия ред и за тях му бяха наложени наказания „лишаване от свобода”, които бяха групирани, като беше определеното едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. С оглед на изложеното съдът счете, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от три месеца по  НОХД №676/2014г. по описа на Районен съд-Д., което предвид настоящото осъждане следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Ето защо на осн. чл.68, ал.1 НК бе постановено подс.А.П. да изтърпи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА по НОХД № 676/2014г. по описа на Районен съд – Д. в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ  на осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА по настоящото дело.

 

Веществените доказателства по делото не са нито предмет, нито средство на престъпленията, за които подсъдимите бяха признати за виновни. Ето защо съдът постанови:

-един брой визитна картичка, един брой рецепта, клин, елек, блуза, червен сутиен, дамски пликчета, чифт чорапи и чифт обувки  ДА СЕ ВЪРНАТ на М.В.В., ЕГН **********;

 -един брой компакт диск ДА ОСТАНЕ по делото до изтичане на сроковете за възобновяване на наказателното производство;

- част І и част ІІ от свидетелство за регистрация на МПС „БМВ"– ДА СЕ ВЪРНАТ на И.Г.Д., тъй като са предадени чрез  баща му на разследващия полицай /л.207 том І ДПво/;

- два броя презервативи без опаковка и един брой презерватив - опакован, както и натривки от секрет на Д.М.П. и И.Н.Д. ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

 

С оглед признаване на подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, на осн. чл.189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на всеки от тях разноските по делото съобразно обвинението, по което са направени, като осъди същите да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР– Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 825 лева или всеки от тях както следва:

Д.М.П. – 147 лева.

И.Г.Д.-147 лева.

И.Н.Д.-147 лева.

А.Г.П.-192 лева.

Н.К.Д.-192 лева.

 

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                        

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: