Решение по дело №3904/2016 на Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

06.03.18г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги И.

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 08.02.18г. /с участието на секретаря Д. Ц./  гражданско дело № 3904/16г. и констатира следното:

Предявен е иск от „И.Г.7.“ ЕООД против „С.ДН“ ЕООД с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 165 720 лева и законна лихва върху тази сума от 24.09.14г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 32 състав по г.д. № 51879/14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 30.09.09г. ищецът е продал на ответника недвижими имоти /подробно индивидуализирани, описани в нотариален акт № 160 от 30.09.09г. на нотариус В. Янева/ за цена в размер на общо 165 720 лева. Страните са уговорили изрично, че посочената сума следва да бъде платена по банков път на продавача /ищеца/ до 15.10.09г.

Искът е основателен:

От една страна:

Възражението на ответника за изтекла давност е – неоснователно:

Падежът /по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ на процесното задължение за плащане на уговорената цена е настъпил на 15.10.09г. От този момент до момента, когато е бил сезиран заповедният съд /на 24.09.14г./ е изтекъл по-къс срок от 5-годишният такъв, визиран в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Релевантният момент в случая е – сезирането на заповедният /а не на настоящият/ съд - с оглед изричното правило на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото са представени писмени доказателства /а този факт не е и спорен между страните/, които удостоверяват, че процесното вземане е било цедирано от ищеца в полза на трето лице /след издаването на заповедта за изпълнение и на изпълнителният лист/. Този факт /сам по себе си, а и преценен в контекста на обстоятелството, че дружеството води настоящото производство по чл. 422 от ГПК/ свидетелства, че „И.Г.7.“ ЕООД е потвърдил /в хипотезата на чл. 301 от ТЗ/ действията по сезиране /при условията на чл. 417 от ГПК/ на заповедния съд. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

Обстоятелството, че към момента процесното вземане се явява цедирано в полза на друго лице не лишава ищеца от материално - правна легитимация да поддържа процесният иск /предвид изричното правило на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, преценено в контекста на чл. 422, ал. 1 от ГПК/. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

От друга страна:

Липсват доказателства ответникът да е изпълнил точно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ конкретното си /изрично/ договорно задължение – да плати процесната цена на имота по банков път /преди или след падежа на задължението - 15.10.09г./. Действително не е налице законова пречка /принципно е допустимо/ задължението за плащане да бъде изпълнено и по друг начин. Такъв друг вид плащане обаче – би се явил в пряко /директно, явно/ противоречие с посочената изрична уговорка на страните.  Именно с оглед това – различният начин на плащане и погасителният му ефект следва да бъдат удостоверени категорично /еднозначно/ в процеса, което е в тежест на ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. В тази връзка:

Представените от ответника фискални бонове не са годни доказателства да установят релевантният по делото факт /погасяване на задължението на купувача в рамките на процесното правоотношение/. Съдържанието на тези бонове по никакъв начин не кореспондира с, не може да бъде свързано с /не препраща към/ процесното правоотношение по покупко-продажба /нито като страни, нито като дати, нито като сума/. Представеният по делото в същата връзка приемо – предавателен протокол също не може сам по себе си /а дори и да бъде преценен в контекста на фискалните бонове/ да установи релевантният факт. Този документ е оспорен изрично от ищеца в хипотезата на чл. 181 от ГПК, а ответникът /който носи доказателствената тежест в тази връзка по смисъла на чл. 154 от ГПК/ не ангажира доказателства в подкрепа на удостоверените с протокола факти /на практика – оспореният документ изобщо не съдържа дата/. От друга страна – това писмено доказателство не носи и подпис на ищеца /т.е. този документ принципно не може да бъде противопоставен на продавача предвид принципното правило на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/. С оглед именно – невъзможността процесните фискални бонове да бъдат съотнесени /свързани/ по съдържание с правоотношението по покупко-продажба – в случая не могат да бъдат съобразени и констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза /последната е изследвала различни правоотношения и факти, които по естеството си не могат да бъдат пряко свързани с процесната сделка и конкретно поетото задължение на купувача/. На практика и експертизата не прави еднозначен /категоричен/ извод за – погасяване на процесното задължение. Косвените изводи на вещото досежно спорният /релевантният/ факт не могат да бъдат отчетени, предвид посочената по-горе принципна необходимост за еднозначно /категорично/ доказване на процесното плащане /като извършено по начин – различен от изрично уговорения/.

С оглед изложеното /доколкото в процеса не се установи погасяване на задължението на ответника по договора за покупко – продажба/ установителният иск следва да бъде – уважен.

Възражението на ответника за прихващане е неоснователно:

Процесните фискални бонове /преценени и в контекста на приемо – предавателният протокол/ не съдържат отбелязване за платеца по тях /т.е. същите не удостоверяват извършено плащане от ответника в полза на ищеца/. С оглед това – тези документи принципно не могат да установят вземане на купувача.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ищеца адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1/. С оглед това заявената сума следва да бъде – редуцирана.

С оглед изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „И.Г.7.“ ЕООД против „С.ДН“ ЕООД с правно основание чл. 422 от ГПК – съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника за сума в размер на 165 720 лева и законна лихва върху нея от 24.09.14г. до цялостното й изплащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 32 състав по г.д. № 51879/14г.

ОСЪЖДА „С.ДН“ ЕООД да плати на „И.Г.7.“ ЕООД 8 816 лева – съдебни разноски /при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

Решението е постановено при участие на Д.П.П. – 3-то лице, помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: