№ 38
гр. Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500381 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ ОЗК – Застраховане „ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез юрисконсулт
С.Х. срещу решение № 260301/01.07.2021 г. по гр.д. № 2480/2020 г. по описа на ШРС в
частта, в която искът е уважен за сумата над 9 088.62 лева – главница, в частта, в която е
присъдена законна лихва върху главницата считано от 05.11.2020 г. и в частта за разноските.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, подборно изложени в
жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени в обжалваните части и и му присъди
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата К. Д. В. от гр. Шумен, действаща чрез
пълномощника адв. П.Н. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
1
Гр.д. № 2480/2020 г. е образувано по искова молба на въззиваемата срещу
дружеството жалбоподател, имаща за предмет иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща разлика между дължимо обезщетение в
размер на 22 000 лева за претърпени имуществени вреди и изплатената от ответника на
16.07.2020 г. сума в размер на 1 918.38 лева, вследствие на настъпило застрахователно
събитие на 09.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й плащане и направените по делото разноски..
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло
неоснователна и е поискал присъждане на разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.405, ал.1 и чл.409 от
КЗ, като с решението си е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 15 736.52 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор по
застрахователна полица № 0020970201700095/11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.11.2020 г. до окончателното й плащане и 1 500 лева – деловодни разноски.
Със същото решение е осъдил ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер
на 95.93 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По основателността на исковата претенция: От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори между страните, че ищцата
и ответникът са страни по валиден договор за застраховка по застрахователна полица №
0020970201700095/11.10.2017 г. за застраховка „ Каско „ на лек автомобил „ Тойота Авенсис
„, рег. № ...., при уговорени застрахователна сума 22 000 лева и срок на действие до
11.10.2018 г.. На 08.01.2018 г. ищцата предоставила описания автомобил на Х.С.И.. На
09.01.2018 г., в община Павликени, на път гр. Севлиево – гр. Велико Търново, при
управление на посоченото МПС същият предизвикал ПТП, за което му бил съставен АУАН
№ 442536/09.01.2018 г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново и образувано ДП 17/2018 г. по
описа на РП – Павликени. С постановление от 25.05.2018 г. на РП – Павликени
образуваното срещу Х.С.И. ДП за престъпление по чл.343, ал.2, т.1 от НК било прекратено.
С протокол за оглед на ПТП от 09.01.2018 г. лекият автомобил бил иззет като веществено
доказателство, а с постановление от 20.04.2018 г. на прокурор при РП – Павликени бил
върнат на пълномощника на ищцата Д.С.В. Ищцата уведомила ответника за събитието, по
повод на което била образувана щета № 0020-970-0003-2018. След първоначален оглед на
МПС застрахователят определил застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 2
243.48 лева, от която сума е прихванал дължимата четвърта премийна вноска по договора за
застраховка в размер на 325.10. лева. На 16.07.2018 г. с референция № 0818071610024830 в
Банка „ Пиреос „ ответникът превел по сметка на ищцата сумата от 1 918.38 лева, с
основание за плащане – щета № 0020-970-0003-2018.
Спорът между страните е относно това дали е причинена тотална щета на
процесното МПС вследствие на описаното ПТП, метода за определяне на
2
застрахователното обезщетение и размера на дължимото се на ищцата.
От материалите по делото се установява, че лекият автомобил е производство 2011 г.,
с десен волан, като преди влизането му в страната е бил ползван в друга държава, член на
ЕС. При описаното ПТП същият е пропаднал във воден канал при работещ и загрят
двигател, с включено ел. табло, като е плувал, придвижван от водата около 100 метра,
потопен до тавана на купето, вследствие на което се е наводнил изцяло.
В първоинстанционното производство е назначена САТЕ, изготвена от в.л. П.П.,
който дава заключение, че вследствие наводняването на автомобила е настъпила тотална
щета по смисъла на чл.390 от КЗ, поради унищожаване на основните агрегати и възли като
двигател, скоростна кутия, диференциал, ел. инсталация, елементи по спирачната уредба,
арматурно табло, електроника, стоманени тънкостенни детайли по купето, команден блок и
др.. Пазарната стойност на лекия автомобил към 09.01.2018 г. е 18 770.00 лева, а
действителната му стойност 18 400.00 лева. Стойността на запазените части е 280.00 лева, а
цената на автомобила при предаването му за скраб – 140.00 лева. Стойността на нанесената
щета към 09.01.2018 г. се равнява на 17 980.00 лева.
В първоинстанционното производство е назначена и повторна САТЕ, изготвена от
в.л. И. Р., който дава заключение, че в резултат от падането в канала автомобила е получил
външни видими увреждания в средна степен: по облицовката на предна задна броня, задна
дясна врата, десен праг, преден долен калник, кора под радиатор, греда под радиатор,
въздуховод към радиатор ляв, врата задна лява, таван купе, фар десен, фар ляв, декоративна
решетка, спойлер под предна броня, които са описани в двата описа на щетите на
застрахователя. Вследствие потапянето и престоя на автомобила във водата акумулатора,
електрическите и електронните му елементи са унищожени напълно и безвъзвратно, като
дори при подмяна на всички сензори и контролни елементи същият остава склонен към
внезапни повреди, които могат да бъдат изключително опасни, когато са свързани със
системите на безопасност и контрол на движението, като самата подмяна е изключително
скъп разход. Действителната стойност на автомобила към 09.01.2018 г. по метода на
остатъчна стойност е 19 574.00 лева, по пазарен подход – 18 164.00 лева, а по справедлива
пазарна стойност – 12 912.00 лева. Стойността на средствата за отстраняване на щетите
възлиза на 10 700.00 лева с ДДС. Стойността на годните части възлиза на 1 905.00 лева.
Разходите за необходимия ремонт са 82% от действителната стойност на автомобила,
поради което е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ..
Във въззивното производство е допусната комбинирана съдебно автотехническа и
икономическа експертиза, която дава заключение, че вследствие настъпилото ПТП са
настъпили трайни повреди по двигателя, купето, оборудването на купето, електрическата
система и електронните компоненти на автомобила, като повредите са до степен, при която
всички изброени детайли и елементи не подлежат на възстановяване и ремонт. Увредени са
всички метални части, които са изработени от сплави на желязо до невъзможност да бъдат
използвани в бъдеще, поради неизправност във връзка с безопасността. Средната пазарна
цена на автомобила към м. януари 2018 г. е 12 735.20 лева. Стойността на щетата е
3
12 385.20 лева. Автомобилът може да бъде изкупен за скраб за сумата от 350.00 лева, която
може да се счита за стойност на запазените части. На автомобила е нанесена тотална щета
по смисъла на чл.390 от КЗ..
Във връзка със зададени им в съдебно заседание въпроси, вещите лица сочат, че
практически процесното МПС е неизползваемо, а извършването ремонт на същото би било
свързано с изключителни разходи, надвишаващи стойността му към датата на увреждането.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д.С.В. / баща на
ищцата / и С.Л.К., от показанията на които се установява, че застрахователят е правил поне
два огледа на автомобила, включая в разглобено състояние, като твърденията им се
потвърждават от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя и от
представения във въззивното производство снимков материал, видно от който на
автомобила са били извършени огледи на 13.06.2018 г. и 20.06.2018 г..
Посочените свидетели заявяват също, че автомобилът не е бил бракуван по указания
на служител в офиса на застрахователното дружество в гр. Шумен.
На л.47 от настоящото дело е приложено платежно нареждане, съгласно което на
19.08.2021 г. жалбоподателят е превел по сметка на въззиваемата сумата от 9 088.62 лева, с
посочено правно основание - плащане по гр.д. № 2480/2020 г. по описа на ШРС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищцата твърди, че е носител на материално право на вземане от ответника, в
качеството на застраховател, за застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско „ на
основание договор за застраховка по застрахователна полица №
0020970201700095/11.10.2017 г., по повод настъпило на 09.01.2018 г. ПТП с участието на
застрахования лек автомобил.
За успешно провеждане на защита си ищцата следва да установи, че е собственик на
застрахованото МПС, наличието на застрахователно правоотношение между страните,
настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и
характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съгласно чл.386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този
кодекс. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл.400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
4
вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната
стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.
Съгласно чл.390 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка – при изплащане
на парично обезщетение. Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета
на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Съгласно цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включително
задължителна такава, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде
установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на
МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При изчисляване на
размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т. к.
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Според съдебната практика, в хипотезите на тотална щета меродавна е
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече
от застрахователната сума, от която се приспада стойността на запазените части. В
обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна загуба)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други. Когато обаче тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото
имущество, извършването им е икономически неизгодно. В тези случаи възстановителната
стойност надхвърля значително действителната стойност на застрахованата вещ, което
5
налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /
стойността за скрап /. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се
приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения.
Поради липса на специална разпоредба при определяне на обезщетението за тотална щета е
приложимо правилото по чл.386 от КЗ.
В конкретната хипотеза между страните не се спори, че помежду им е бил сключен
валиден договор за застраховка „ Каско „ на лек автомобил „ Тойота Авенсис „, рег. № ....,
по застрахователна полица № 0020970201700095/11.10.2017 г., със срок на действие от
11.10.2017 г. до 11.10.2018 г., за застрахователна сума 22 000.00 лева, както и, че в периода
на действие на договора, на 09.01.2018 г. е настъпило застрахователно събитие по покрит
застрахователен риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, по повод на което е
била образувана щета № 0020-970-0003-2018. По щетата е било определено застрахователно
обезщетение в размер на 2 243.48 лева, от която сума, след прихващане с дължима четвърта
премийна вноска по договора, застрахователят е изплатил на застрахования преди завеждане
на исковата молба сумата от 1 918.38 лева.
От съдържанието на застрахователния договор и Общите условия на застрахователя
по застраховка „ Каско „ се установява, че автомобилът е бил застрахован при условията на
„ Пълно Каско „, след експертна оценка, включая за щети при ПТП по т.1.2 от ОУ.
Съгласно чл.7, ал.5 от ОУ, отговорността на застрахователя е била лимитирана до
размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие. В чл.21 от ОУ, представляващи
неразделна част от договора, страните са приели, че тотална щета е налице, когато ремонтно
възстановителните разходи са 70% и повече от застрахователната сума на пострадалото
МПС. Увреденото МПС остава собственост на застрахования, като при установяване на
запазени части размерът на застрахователното обезщетение се определя като от
застрахователната стойност се приспадне размерът на запазените части, възли и агрегати. В
този случай, обезщетението се изплаща след представянето на документ, че МПС е
бракувано. В чл.5, ал.3 е било уговорено, че застрахователят не дължи обезщетение при
бракуване на МПС вследствие застрахователно събитие без разрешение на застрахователя.
Съгласно чл.18, ал.5 от ОУ, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен да предостави МПС и да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и
описание на щетите, както и за допълнителен или контролен оглед, ако това е изискано от
застрахователя.
От приложените протокол за оглед на МПС и снимков материал, както и от
заключенията на вещите лица по изслушаните три експертизи, се установява с
категоричност, че, вследствие на настъпилото ПТП на застрахования автомобил е била
причинена тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, като вещите лица определят
различни стойности на щетата и на запазените части на автомобила, а именно: 1/ Стойност
на щетата към 09.01.2018 г. - 7 980.00 лева, при средна пазарна цена към посочената дата 18
6
770.00 лева. Стойност на запазените части - 280.00 лева; 2/ Стойност на щетата към
09.01.2018 г. - 10 700.00 лева с ДДС, при средна пазарна цена към посочената дата 18 164.00
лева. Стойност на запазените части - 1 905.00 лева; 3/ Стойност на щетата към 09.01.2018 г. -
12 385.20 лева при средна пазарна цена към посочената дата 12 735.20 лева. Стойност на
запазените части - 350.00 лева.
Въз основа на изложените факти, настоящата инстанция приема за безспорно
установено, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника по чл.405 от КЗ за заплащане застрахователно обезщетение на ищцата по
процесния договор за застраховка за причинените на застрахования лек автомобил при ПТП
на 09.01.2018 г. имуществени вреди.
Що се отнася до размера на обезщетението, съобрази следното:
При липсата на друга уговорка между страните следва да се приеме, че
застрахователната сума е била определена на база действителната пазарна цена на МПС.
Базирайки се на заключенията и по трите експертизи, съдът приема, че на
автомобила е била причинена тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, поради което
отговорността на застрахователя е до размера на действително причинените вреди, но не
повече от застрахователната сума.
Относно размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи в
съответствие с правилото на чл.386 от КЗ, съдът приема за меродавно заключението на
комбинираната съдебно автотехническа и икономическа експертиза, при изготвянето на
която са участвали вещи лица оценители автоексперти и икономист и, която са базира на
изчерпателен и точен сравнителен анализ. Съгласно това заключение, действителната
пазарна стойност на МПС към датата увреждането възлиза на 12 735.20 лева. От посочената
сума следва да бъде приспадната стойността, която би била получена при продажба на
автомобила за скраб, а именно 350.00 лева, както и изплатеното от застрахователя преди
завеждане на исковата молба обезщетение в размер на 1 918.38 лева, или общо 2 268.38 лева,
като дължимата разлика остава 10 466.82 лева, за която исковата претенция по чл.405 от КЗ
е основателна.
Във връзка с възраженията на ответника, следва да се отбележи, че безспорно между
страните е било постигнато съгласие за заплащане на претърпените вреди по експертна
оценка на застрахователя, но посочената уговорка не следва да се тълкува във вреда на
застрахованото лице, като му се отрече възможността при съдебен спор да получи обезвреда
на претърпените вреди по действителната им пазарна оценка, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика. Поради това съдът намира, че влезлият в сила застрахователен договор
поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за действително претърпените от събитието вреди.
Що се отнася до претенцията за лихви за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, взе предвид следното:
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на
7
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията му, в което да е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Според трайно установената съдебна практика, дължимостта на застрахователното
обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, предпоставка за
изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила
решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация
и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния
срок на забавата. За да се представи обаче такова удостоверение, съответно, за да се изпълни
административното задължение за дерегистрация, съобразно чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. / отм. ДВ, бр.47/2019 г., в сила от 01.07.2019 г., но действала при
настъпване на процесното ПТП, образуване на щетата и извършване оглед на МПС от
застрахователя /, собственикът на увредения автомобил е следвало да се легитимира с
удостоверение от самия застраховател. В конкретния случай, при определяне размера на
обезщетението по предявената извънсъдебна щет и в отговора на исковата молба
застрахователят е поддържал становище, че не е налице „тотална щета“, респективно не е
искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му
е предал такова издадено от него, за да се извърши дерегестрацията. Напротив, установи се
от показанията на свидетелите, че представител на застрахователя не е позволил бракуване
на автомобила, въпреки желанието на застрахования за това. На следващо място, според
чл.5, ал.3 от ОУ, ищцата не е имала право да извърши дерегистрация без съгласие на
застрахователя, а ако го стори е била заплашена от санкцията да не получи застрахователно
обезщетение, от което следва, че тя не би могла да инициира административна процедура
без съгласие и съдействие от ответника. Предвид горното, съдът приема, че в резултат от
поведението си самият длъжник се е поставил в забава за заплащане на обезщетение, поради
което то се дължи без допълнителни условия. Ето защо, намира претенцията на ищцата за
присъждане на лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение считано от
датата на завеждане на исковата молба за основателна.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и обстоятелството, че
преди приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция застрахователят е
заплатил на ищцата сумата от 9 088.62 лева, с вписано основание гр.д. № 2480/2020 г. на
ШРС. Доколкото обаче от платежния документ не се установява, че сумата е за погасяване
на главница по осъдителното решение на ШРС, а от страна на ищцата няма потвърждение за
този факт, на основание чл.76 от ЗЗД от тази сума следва да се приспаднат присъдените в
тежест на ответника разноски по делото, изчислени съобразно уважената част от иска –
10 466.82 лева, а именно в размер на 789.47 лева, както и дължимата лихва за забава върху
8
главницата от 10 466.82 лева за периода от датата на завеждане на исковата молба –
05.11.2020 г. до датата на внасяне на сумата от 9 088.62 лева – 19.08.2021 г., а именно в
размер на 837.35 лева, или общо 1 626.82 лева, от което следва, че от дължимото от
ответника застрахователно обезщетение следва да се приспадне сумата от 7 461.80 лева и на
ищцата се присъди такова в размер на 3 005.02 лева.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 3 005.02 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2020 г. до окончателното й плащане
и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за забава върху
главница от 10 466.82 лева за периода 05.11.2020 г. – 19.08.2021 г.. Решението е неправилно
и следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение в размер над 3 005.02 лева, лихва за забава върху главница в
размер над 10 466.82 лева до 15 736.52 лева, считано от 05.11.2020 г. до 19.08.2021 г., както
и лихва за забава върху главница над 3 005.02 лева, считано от 19.08.2021 г. и деловодни
разноски в размер на 1 500.00 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което искът
по чл.405 от КЗ бъде отхвърлен за сумата над 3 005.02 лева, до присъдения размер от
15 736.52 лева / като неоснователен в размер над 10 466.82 лева и погасен поради плащане
за разликата от 7 461.80 лева, до 3 005.02 лева /, а искът по чл.409 от КЗ да бъде отхвърлен
относно претенцията за обезщетение за забава върху главница в размер над 10 466.82 лева
до 15 736.52 лева, считано от 05.11.2020 г. до 19.08.2021 г., като неоснователен, както и за
лихва за забава върху главница над 3 005.02 лева, считано от 19.08.2021 г., като погасен
поради плащане.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно изхода от правния спор, въззиваемата дължи на жалбоподателя разноски
във въззивното производство в размер на 1 502.00 лева, като при изчисляването им е
съобразен факта, че плащането на част от задължението е извършено след образуване на
производството.
Съобразно изхода от правния спор, жалбоподателят дължи на въззиваемата
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева, като при
изчисляването им е съобразен факта, че плащането на част от задължението е извършено
след образуване на производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260301/01.07.2021 г. по гр.д. № 2480/2020 г. по описа
на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА в която ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 е
осъдено да заплати на К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 68, ет.1, ап. 3,
сумата от 3 005.02 лева –застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
9
0020970201700095/11.10.2017 г. и в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата, на основание чл.409 от КЗ лихва за забава върху главницата от 3 005.02 лева,
считано от 05.11.2020 г. до окончателното й плащане, както и лихва за забава върху
главница от 10 466.82 лева за периода 05.11.2020 г. – 19.08.2021 г..
ОТМЕНЯ решение № 260301/01.07.2021 г. по гр.д. № 2480/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА в която ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 е осъдено да
заплати на К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 68, ет.1, ап. 3
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0020970201700095/11.10.2017 г.
в размер над 3 005.02 лева до присъдения размер от 15 736.52 лева, в ЧАСТТА, в която
ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.409 от КЗ, лихва за забава върху
главница над 10 466.82 лева, считано от 05.11.2020 г. до 19.08.2021 г., както и лихва за
забава върху главница над 3 005.02 лева, считано от 19.08.2021 г. и в ЧАСТТА, в която
ответникът е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1 500.00 лева,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... №
68, ет.1, ап. 3 срещу ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 иск с правно основание чл.405 от КЗ за
сумата над 3 005.02 лева до размер на 15 736.52 лева, като неоснователен за сумата над
10 466.82 лева и и погасен поради плащане за сумата над 3 005.02 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... №
68, ет.1, ап. 3 срещу ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 иск с правно основание чл.409 от КЗ за
присъждане на обезщетение за забава върху главница над 10 466.82 лева, считано от
05.11.2020 г. до 19.08.2021 г., като неоснователен и на обезщетение за забава върху главница
над 3 005.02 лева, считано от 19.08.2021 г., като погасен поради плащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 68, ет.1, ап. 3 да
заплати на ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 1 502.00 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5 да заплати на К. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: гл. .... № 68, ет.1, ап. 3 деловодни разноски във въззивното производство в размер на
500.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11