Присъда по дело №1032/2012 на Районен съд - Казанлък

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                          №

гр.Казанлък, 16.10.2012г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Казанлъшки  районен  съд, наказателно отделение, втори състав на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :РАДОСЛАВА МАЖДРАКОВА                                                                                                                                          

                                         СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: М.П.

                                                                              Н.К.

при секретаря Д.И. и в присъствието на  прокурора  АНТОНИЯ СПАСОВА, като разгледа докладваното от съдия МАЖДРАКОВА  НОХД № 1032  по описа за 2012г.,въз основа на данните по делото и закона съдът

 

П Р И С Ъ Д И

 

           ПРИЗНАВА подс.А.В.И. - роден на ***г. в гр.Ст.Загора бълг.гражданин, неженен, осъждан, начално образование, безработен, постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Ст.Загора, ЕГН-********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2012г. и 14.06.2012г. в гр.Казанлък, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи – 1бр.дамска чанта от естествена кожа на стойност 50лв.; 1бр. лична карта на стойност 23лв., 1бр. дебитна карта издадена от банка „Уникредит Булбанк” на стойност 5лв.; 1бр. червено дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 10лв.; 8бр. секретни ключа на стойност 20лв.; едно пакетче кайма м.”Чичовци” на стойност 1,50лв.; пари – сумата от 3лв.; една вакумирана щафета сушеница м.”Чичовци” на стойност 2лв., от владението на Т.И.К. и 1бр. черна спортна чанта с надпис „ADIDAS” на стойност 40лв.; пари – сумата от 2лв.; мобилен апарат м.”SAMSUNG GALAXY S Plus” с ИМЕЙ: 352377054676651, ведно с поставена в него СИМ-карта на „Globul” на стойност 350лв., от владението на К.Й.К., или всичко на обща стойност 506,50лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в поваляне на земята на Т.К. и дърпане на К.К. - престъпление по чл.198 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК му определя наказание от шест години лишаване от свобода, като на осн.чл.58а ал.1 от НК съдът намалява така определеното наказание с 1/3 и го ОСЪЖДА на  ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в Затвор.

          ОСЪЖДА подс.А.В.И. да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 45лв. по сметка на Районен съд-Казанлък.

          Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 

                                                                                   1.

 

                                                                                   2.

 

 

 

 

                        МОТИВИ:Срещу  подс.А.В.И. е предявено обвинение по чл.198ал.1 вр. с чл.26ал.1 от НК.

                        Делото бе проведено по реда на съкратеното съд.следствие, съгл. чл.371т.2 от НПК.

                        В с.з. прокурора поддържа обвинението против подсъдимият, като счита,че следва да му се наложи наказание при усл.на чл.58а ал.1 НК и при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

                         Адв.Т. - служ.защитник на подс.И.   взема становище , че наказанието  му  следва да се определи при приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК .

                         От събраните  по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на изготвената експертиза, по делото се  установява следната  фактическа обстановка :

                         На 22.05.2012г.  около 22.00ч. св. Т.К. се прибирала  пеша към дома си, находящ се в гр.Казанлък, ЖК”Изток”№28, когато в близост  до жилищен блок №3,била застигната от подс.А.И. .Същият ,за да отвлече вниманието й ,поискал да му даде  някой лев,при което К.  бръкнала в дамската си чанта.Тогава подс.И. й запушил устата  с ръка, повалил я на  земята,след което издърпал  дамската й чанта и побягнал  към ромската махала.

                         По пътя подсъдимият след като  преровил дамската  чанта  на свидетелката ,взел от  там намиращите се в нея  сушеница м.”Чичовци”,пакетче кайма от същата марка ,пари- 3лв.,връзка с 8бр.ключове,лична карта ,дебитна карта ,издадена от  „Уникредит Булбанк” , а чантата и портмонето, което било червено на цвят изхвърлил.

                         На 14.06.2012г.  около 23.14ч.  св.К.К. се  прибирала заедно със сина си  към дома си,находящ се  в гр.Казанлък, ул.”***,когато  непосредствено пред жилищния й блок, подс.А.И. след като я заговорил,дръпнал  дамската й чанта- спортен модел м. ”Адидас”, но първоначално не успял да я вземе ,поради което продължил да я дърпа и с рязко движение я издърпал и избягал.От нея подс.И. отнел  мобилен телефон м.”Самсунг галакси”  ведно със сим-карта,поставена в него и сумата от 2лв.,а чантата изхвърлил. На 17.06.2012г.  И.  продал  мобилният телефон  за сумата от 50лв. на  св.К..

                          Видно от протокол за разпознаване на лица  и предмети от 21.06.2012г.  св.К. и св. К. са посочили  като извършител на  престъпното деяние подс.И..

                          Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза,общата стойност на отнетите вещи  от подс.И.    към момента на извършване на деянията   възлиза на сумата от 506.50лв.лв.

                         Съгл. разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК,съдът напълно приема за установени обстоятелствата  изложени в обв.акт,които се припокриват с горната   фактическа обстановка  и които напълно кореспондират със самопризнанията,направени от  подс. И..

                         Същият не оспорва изложената фактическа обстановка, като самопризнанията му  кореспондират  със събраните в хода на досъдебното производство доказателства- показанията на св.Т.К., св.Е.К. и св.К.  К..

                         Горната фактическа обстановка се подкрепя  и от приложените  по делото писмени доказателства – протоколи за разпознаване на лица и предмети от 21.06.2012г.-2бр., протокол за доброволно предаване от 20.06.2012г.,разписка от 21.06.12г., съдебномедицинско удостоверение №191/15.06.12г.,издадено  на св. К..

                         С оглед на гореизложените доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност , съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна, така и от субективна страна подс.А.И.     е осъществил престъпния състав на чл.198ал.1 вр. с чл.26ал.1 от НК. С. е осъществил престъпното деяние „грабеж”, като  на два пъти в усл.на продължавано престъпление по см.на чл.26ал.1 НК, през непродължителен период от време,спрямо пострадалите свидетели – св.К. и св.К.   е употребена сила /спрямо К.- поваляне на земята ,а спрямо  св. К. –дърпане/,в следствие на което са им отнети процесните  вещи  .

                         От субективна страна подс.И.  е действал  при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал  е общественоопасните му последици и е искал  тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

                         Съдебното производство бе проведено по реда на чл.371т.2 НПК и на осн.чл.373ал.2 НПК съдът следва да приложи по отношение на подсъдимият   разпоредбата на чл.58а НК .

                         При определяне вида и размера на наказанието на подс.А.И. за извършеното от него  деяние ,съдът съобрази следното : Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени-високата степен на обществена опасност на деянието и дееца- И. е многократно осъждан, с трайно установени престъпни навици и лоши характеристични данни.Като смекчаващи вината обстоятелства отчита   направените самопризнания, тежкото му материално положение, младата му възраст .При това положение съдът намира ,че наказанието му следва да  определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Съгл.чл.58а ал.1 от НК съдът след като определи наказанието, следва да го намали  с 1/3 ,поради което подс.И. следва да бъде осъден да изтърпи ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.

                         На осн.чл.189ал.3 от НПК  направените по делото съд.разноски  в размер на 45лв. остават в тежест на подсъдимият  А.В.И. ,които  следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Казанлък.

                         В този смисъл е постановената присъда.

                                                                            

 

 

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         Адв.Маркова ,като служ.защитник на подс.Чернев моли за  по-леко наказание за непълнолетния подсъдим.Чернев в с.з. се признава за виновен,но в обясненията си твърди ,че другият подсъдим е отнел процесната сума,като категорично твърди,че не е отнеман мобилен телефон от пострадалия.

                        Адв.Русинова,като служ.защитник на подс.Александров също взема становище ,предвид личността му да  се наложи минимално наказание.Подс.Александров ,който е глухоням, чрез тълковника Пашова не се признава за виновен,като твърди,че трето лице е бутнало пострадалия и е взело  вещите.

                         От обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите,заключението на изготвената  съдебно-оценъчна и психиатрична експертизи ,както и останалите приложени писмени   доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

                         На 12/13.01.2010г. св.Димитър Митков Асенов от гр.Стара Загора ,след като напазарувал ,решил да отиде  в гр.Казанлък,на гости при дъщеря си Желязка Миткова.Пристигнал на 13.01.2010г. след полунощ  с такси ,като слязъл пред входа на ромската махала.След като влязъл вътре,св.Асенов видял подс.Иван Чернев , Александър Александров и св.Юлиян Филипов ,които били близо до  жилищния блок.Попитал ги къде живее дъщеря му-св.Миткова.Пострадалият свидетел видимо бил употребил алкохол.Подс.Александров му поискал цигара,св.Асенов извадил цигарите,като ги почерпил  и в същия момент  двамата подсъдими го съборили на земята ,като Александров го пребъркал ,а през това време  Чернев го държал  за ръцете.По този начин двамата подсъдими отнели пари в брой на стойност 120лв.,като подс.Александров избягал,а Чернев и Филипов  завели св.Асенов до дома на дъщеря му,след което се върнали,намерили Александров,който им дал част от отнетата  сума,за да се почерпят.

                          По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза ,като в.лице е оценило  мобилния телефон м.”Водафон” за който пострадалия твърди ,че му е отнет  на стойност 30лв. към момента на извършване на деянието.

                         От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза  досежно непълнолетния подсъдим Чернев се установява,че  същият не страда от психично заболяване ,като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Предприетите престъпни действия от негова страна  не били в резултат на увлечение и лекомислие.

                         Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подс.Чернев,които кореспондират с останалите събрани гласни доказателства по делото.

                         Пострадалият свидетел Асенов в с.з. не отрича ,че  към момента на инцидента бил употребил алкохол и след като влязъл в ромската махала видял множество лица ,от които в с.з. не потвърждава дали там са били подсъдимите.Твърди,че го съборили на земята, взели му пари –категоричен е ,че е имал в себе си сумата от 120лв.,която липсва и мобилния телефон м.Водафон, след което избягали.Носел  чанти с хранителни продукти,които също липсвали ,но не е категоричен какво е станало с тях.Твърди,че  някой от момчетата,след случилото се го завел в дома на дъщеря му,която се уплашила от вида му.

                        В този смисъл са и показанията на св.Миткова ,която потвърждава ,че след като баща й- св.Асенов дошъл в дома й ,тя се уплашила ,тъй като бил целият в кал,той разказал какво му се е случило и на другата сутрин подали жалба в полицията.След известно време от хора в ромската махала разбрали ,че двамата подсъдими са извършителите.

                        От показанията на св.Юлиян Филипов/ очевидец на случилото се/ се установява,че действително е видял как двамата подсъдими Александров и Чернев са пресрещнали пострадалия, Александров го съборил на земята,а Чернев го държал докато първия го пребърквал ,вземал му нещо и избягал.На човека му паднала личната карта ,след което свидетеля и Чернев,който останал му я дали.Самият той казал „чакай,че ми взеха парите”.За мобилен телефон, свидетеля твърди,че не видял да  отнемат от пострадалия.

                        С оглед на така обсъдените доказателства прецени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира ,че се установи по безспорен начин,че всеки от подс.Чернев и Александров е участвал в осъществяването на престъпното деяние „грабеж”, като спрямо пострадалия  е употребена сила,същият е бил повален на земята и му била отнета  сума пари в размер на 120лв.Горното обстоятелство се потвърждава от показанията на св.Филипов,които кореспондират с обясненията на Чернев и в голяма степен с тези на св.Асенов и св.Миткова.

                        Освен твърденията на подс.Асенов в с.з. ,че му е отнет мобилен телефон м.”Водафон” не се събраха никакви други категорични доказателства в тази насока ,поради което всеки от подсъдимите Чернев и Александров следва да бъде признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по така предявеното му обвинение,че го е отнел.

                         От субективна страна  всеки от подс.Чернев  и Александров  е действал при форма на вина-пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици   и е искал тяхното настъпване ,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

                         При определяне вида и размера на наказанието на подс.Александров  за извършеното от него деяние по  чл.198ал.1 вр . с чл.20ал.2 вр. с ал.1  НК,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието и  лошите характеристични данни  на подсъдимия. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени тежкото му материално и здравословно положение,ниската му правна култура  и значително ниската стойност на отнетите вещи.При това положение  съдът  намира,че наказанието му следва да се определи при  наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на осн.чл.55ал.1т. НК ,под законоустановения минимум предвиден в закона,а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .

                          Налице са усл.на чл.66ал.1 НК за приложение на института на условното осъждане ,като предвид и  здравословното състояние на подсъдимия,съдът намира,че същият не следва да изтърпява така наложеното му наказание,като му се даде последна възможност да се поправи и превъзпита ,поради което съдът му определя ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

                           При определяне вида и размера на наказанието на подс.Иван Чернев за извършеното от него деяние по чл.198ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК ,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства- високата степен на обществена опасност на деянието и лошите характеристични данни на подсъдимия.Като смекчаващи вината обстоятелства отчита младата му възраст, направените самопризнания, чистото съдебно минало ,невисоката стойност на отнетите вещи.При това положение съдът намира,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и след редукцията на чл.63ал.1т.3 НК ,на Чернев следва да се наложи друго,по-леко по вид наказание,съгл.чл.55ал.1т.2б”б” НК,а именно ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

                           1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ,три пъти седмично.

                            2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

                            На осн.чл.189ал.3 НПК направените по делото съд.разноски общо в размер на 290лв. остават в тежест на подсъдимите Александър Сергеев Александров и Иван Калев Чернев,действащ като непълнолетен ,със съгласието на майка си  Каля Стефанова Чернева,които да заплатят съразмерно по сметка на РС-гр.Казанлък.

                           В този смисъл е постановената присъда.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 НК превес на отегчаващи вината обстоятелства в размер на ДВЕ ГОДИНИ  И ТРИ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

                            На осн.чл.59ал.1 НК съдът ПРИСПАДА предварителното задържане на подс.Радостин Дончев по настоящото дело, считано от 06.11.07г.

                            ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК от пострадалия Красимир Тодор Иванов против подс.Радостин Дончев за сумата от  391.17лв. ,съставляващи левовата равностойност на 200 евро –причинени имуществени вреди от деянието ,съдът намира за  напълно основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.Това е така ,тъй като по безспорен начин се установи,че подс.Дончев е осъществил престъплението по чл.198ал.1 НК ,като е отнел посочената сума  пари от пострадалия св.Иванов ,поради което ще следва да бъде осъден да му ги заплати.    

                            На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.Радостин Дончев Дончев  ще следва да бъде осъден  да заплати направените по делото съд.разноски в размер на  62лв.,както и д.т. върху уважения размер на гр.иск от  16лв.  по сметка на РС-гр.Казанлък.

                            След като предяви подробно изброените веществени доказателства както на подс.Дончев,така и на гр.ищец Иванов съдът  намира,че  следва да се разпореди със същите по следния начин :   Веществените доказателства- 1бр.3/4 мъжки дънки м.”YEWEINI”, 1бр.мъжки дънки  м.” XINLONG”, 1бр.ключ за автомобил и секретен ключ след влизане на присъдата в сила да се върнат на пострадалия Красимир Тодоров Иванов, чиято собственост са.

                              Веществените доказателства СИМ карта на “Глобул”, мобилен телефон м.”Сименс”, мобилен телефон м.”Нокия”, мобилен телефон м.” Сони ериксон”, мобилен телефон м.”Ел джи”, маратонки м.”Адидас”,оранжев потник, бежов панталон ¾, след влизане на присъдата в сила да се върнат  на подс.Радостин Дончев Дончев,чиято собственост са ,предвид ,че не са средство за осъществяване на престъплението.

                              Веществените доказателства –електрошок, сгъваем нож, газов пистолет м.”Волтран”, газови патрони 10бр.,метален накрайник, дънков панталон м.” YEWEINI”, кожен колан, тениска,дънкова шапка, които принадлежат и са иззети от св.Християн Танев Филипов и чието притежание не е забранено,след влизане в сила на присъдата да се върнат на  същия.

                            В този смисъл е постановената присъда. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Грабежът е съставно престъпление ,като изпълнителното деяние включва два акта-единият от които се изразява в употребата на заплашване  т.е. на упражняване на  психическа принуда  по отношение на владелеца  на движима вещ.В настоящият случай  обективираните действия на подсъдимия-насочване на пистолет,макар и газов към пострадалия и неговата приятелка,  са довели до възникването на основателен страх у пострадалия,че това деяние може да увреди него и присъстващата му приятелка ,поради което се е подчинил на извършителя.Пострадалият основателно се е  почувствал застрашен от насоченото към него оръжие ,което същият е възприел като огнестрелно такова. От страна на подс.Дончев е осъществен и другият акт от изпълнителното деяние на грабежа- отнемането на  вещта, като същия е преустановил фактическата власт  над процесните вещи на пострадалия свидетел и е установил  своя трайна фактическа власт/ като се е разпоредил с част от тях/.По този начин използваната принуда е метод  за парализиране  съпротивата на владелеца,като е създадено условие за отнемането на вещите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

обаче имат превес-чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието,проявеното критично отношение,затрудненото материално и семейно положение на подсъдимата,обстоятелството,че част от вещите са върнати.При това положение съдът намира,че наказанието й следва да се определи в размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                              Към момента на извършване на деянието,подс.Емин е била неосъждана,поради което съдът намира,че ще е целесъобразно  същата да не изтърпява ефективно така наложеното й наказание,като на осн.чл.66ал.1 НК следва да  й се определи изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ,като й се даде последна възможност да се поправи и превъзпита.

                              Видно  от справката за съдимост,подс.Емин е осъдена с пр. по н.о.х.д.№ 202/96г. по описа на РС-гр.Момчилград , на седем месеца лишаване от свобода,изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок.Присъдата е влязла в законна сила на 20.08.97г.При това положение деянието,предмет на настоящото дело е извършено от подс.Емин в условията на съвкупност с деянието по горецитираното дело т.е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.При това положение на осн.чл.25ал.1 вр. с чл.23ал.1 НК съдът следва да кумулира двете наказания до размера на по-тежкото от тях,като определи на подс.Емин наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн.чл.66ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо наказание следва да се отложи с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

                             На осн.чл.169ал.2 НПК подс.Емин следва да бъде осъдена да заплати направените по делото съд.разноски в размер на 65лв. по сметка на РС-гр.казанлък.

                             В този смисъл е постановената присъда.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ :

 

 

 

 

              МОТИВИ : Срещу подс.Кольо Анетов Христов и Румен Петров Шинев е предявено обвинение по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 НК ,а против непълнолетния подсъдим Юлиян Иванов Николов – по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 и чл.63ал.1т.3 НК.

                                    В с.з. от защитата на подсъдимите бе направено искане за приложение на разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК т.е. да се проведе съкратено съдебно следствие ,като подсъдимите изцяло признаят фактите в обст.част на обв.акт, без да се събират доказателства за тези факти, която  съкратена съд.процедура  съдът приложи.

                                 Представителят на РП-гр.Казанлък поддържа обвинението,като  моли  съдът да наложи наказанията при усл.на чл.55ал.1т.1 НК.

                                  От обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключението на изготвената експертиза ,както и приложените писмени доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

                                 На 03.06.2006г. тримата подсъдими Кольо Христов, Юлиян Николов и Румен Шинев  се събрали в с.Елхово, общ.Николаево и решили да  извършат кражба на медни проводници от помещения ,собственост на ЕТ”Пламен Генчев” гр.Гурково,находящи се на територията  на ЗПК”Роза” с.Елхово.

                                Тримата подсъдими  проникнали в района на кооперацията ,като прескочили оградата и извършили кражба на ел.меден проводник,четирижилен,с дължина 45м. Проводника подсъдимите отнесли със себе си ,като в последствие го обгорили и отделили медта.Същият ден тримата намерили  своя познат – св.Генчо Дончев  и го помолили да откарат вещите  в с.Зимница,за да го продадат ,като не му казали какво ще превозват .С автомобила на св.Дончев  откарали  отделената  мед, която  били сложили  в чувал в с.Зимница,където я продали на св.Добри Иванов ,който им платил по 5лв за килограм ,а общото тегло на предадената мед била 36кг.

                               Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза  общата стойност  на отнетите вещи  възлиза на сумата от 252лв. към момента на извършване на деянието.

                              Съгл. разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът напълно приема за установени обстоятелствата  изложени в обв.акт,които се припокриват с изложената  фактическа обстановка  и които напълно кореспондират със самопризнанията на всеки един от подсъдимите Кольо Христов, Юлиян Николов  и Румен Шинев.

                                Така направените самопризнания на подсъдимите, които не оспорват изложената в обв.акт фактическа обстановка кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства- показанията на св.Генчо Дончев, св.Анка Спирова, св.Добри Иванов, протоколи за разпознаване на  лица и предмети от 11.08.2006г.

                              С оглед на така обсъдените доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна, така и от субективна страна всеки един от подс.Кольо Христов и Румен Шинев е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 НК, а подс.Юлиян Николов и във вр. с чл.63ал.1т.3 НК и,тъй като производството по делото бе водено по реда на чл.371т.2 НПК и на осн.чл.373ал.2 НПК съдът следва да приложи за всеки един от подсъдимите  по-благоприятния законов текст на редукция на наказанието- чл.55 НК.

                            При определяне вида и размера на наказанията на подс.Кольо Христов и Румен Шинев след редукцията на чл.55 НК  съдът намира,че следва  на всеки един от тях да се определи наказание под най- ниския предел,а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях, като съдът има предвид като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало на подсъдимите ,младата им възраст ,причините за извършване на престъпното деяние.Като отегчаващо вината обстоятелство  отчита лошите им  характеристични данни.

                             На осн.чл.66ал.1 НК съдът намира,че за всеки от подс.Кольо Христов и Румен Шинев следва да се отложи изтърпяването на така наложеното наказание ,като им се определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК за всеки от тях, начиная от влизане на присъдата в сила.

                             При определяне вида и размера на наказанието на подс.Юлиян Николов по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.63ал.1т.3 и чл.55ал.1т.2б”б” НК съдът намира,че на непълнолетния подсъдим следва да се определи наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,което да се изпълни ,като присъдата след влизане на присъдата в сила се оповести по Местния радиовъзел в с.Елхово, общ.Николаево.Съдът отчита в тази връзка като смекчаващи вината обстоятелства- младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, обстоятелството,че родителите му са в чужбина и на практика върху него не се осъществява ефективен родителски контрол.

                              На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.Кольо Анетов Христов, Румен Петров Шинев и Юлиян Иванов Николов, действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка Фанка Йорданова следва да бъдат осъдени да заплатят  съразмерно направените по делото съд.разноски в размер на 31лв. по сметка на РС-гр.Казанлък.

                                   В този смисъл е постановената присъда.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :

              

  

 

 

 

 

 

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Срещу подс.А. Радославов Стефанов първоначално е предявено обвинение по чл.195ал.1т.3 и 7 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.28ал.1 НК-за това,че  на 31.07.2004г. в гр.Мъглиж е отнел чужди движими вещи,на обща стойност 104лв. от владението на “Първи май “ООД гр.София с МОЛ Стефан Драганов Ковачев,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като е действал чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и в условията на повторност в немаловажен случай.

                            В хода на съд.следствие,на осн.чл.285ал.1 НПК представителя на РП-гр.Казанлък направи искане за изменение на  обвинението против подс.Стефанов,тъй като се установило,че следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.196ал.1т.2 вр. с чл.195ал.1т.3 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК,което изменение на обвинението,бе допуснато и прието  от състава на съда,като горното следва да се счита  предявено против подс.Стефанов за това,че на 31.07.2004г. в гр.Мъглиж е отнел чужди движими вещи,на обща стойност 104лв. от владението на “Първи май”ООД-гр.София,с МОЛ Стефан Драганов Ковачев,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като е действал чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот в условията на опА. рецидив.

                       В пледоарията си прокурора заяви,че не се събрали достатъчно доказателства относно това,че подс.Стефанов е извършил престъплението,като е разрушил прегради здраво направени за защита на имот,поради което счита,че следва да бъде признат за виновен по по-благоприятната правна квалификация по чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК.Изтъква,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,поради което можело да се приложи разпоредбата на чл.55ал.1т.1 НК.

                        Подс.Стефанов се признава за виновен,като дава подробни обяснения.Моли съда да прояви снизходителност спрямо него и да му определи наказание в минимален размер.

                        По делото се събраха гласни и писменни доказателства,от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 31.07.2004г. подс.Стефанов се намирал в близост до административната сграда,стопанисвана от “Първи май”ООД,със седалище гр.София,находяща се в гр.Мъглиж,на Ул.”Стамболийски”.През  отворени прозорци,подс.Стефанов проникнал в сградата.В едно от помещенията същият забелязал електрическа готварска печка,от която откъртил 4 бр.чугунени плочи,заедно с металните тръби,които ги държали и лагерните им черупки.Подсъдимият поставил отнетите вещи в чувал,след което по същият път напуснал сградата,като имал намерение да ги предава за  отпадъчно желязо.По пътя Стефанов бил спрян от полицейски служители,на които доброволно предал отнетите вещи.

                          Видно от приложения протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.04г. са констатирани,че прозорците на сградата са изкъртени и от капака на ел.печката са иззети дактилоскопни следи.Видно от заключението на назначената дактилископна експертиза,същите са били обект на изследване,като в.лице Стоянов е установило,че същите са оставени от подс.Стефанов.

                           По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза от чието заключение се установява,че общата стойност на отнетите вещи към момента на извършване на деянието възлиза на 104лв.

                            В с.з. подс.Стефанов се признава за виновен,като дава обяснения,които кореспондират изцяло с изложената фактическа обстановка.Единствено отрича да е разбивал прозорците на сградата,като твърди,че същите били отворени.Изказва критично отношение към извършеното от него деяние.

                            Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.Стефан Ковачев,дадени в хода на досъдебното производство,които съда приобщи към доказателствения материал по делото на осн.чл.279ал.3 вр. с ал.1т.5 НПК.Св.Ковачев твърди,че плочите били откраднати заедно  със стойките,които имали прикрепени към тях лагери.Към момента на констатиране на кражбата  прозорците на сградата  били изкъртени.

                            По делото са приложени редица писмени доказателства-протокол за доброволно предаване от 31.07.04г.,както и разписка от 01.08.04г.,от които се установява,  че отнетите вещи са върнати на пострадалото дружество.

                             С оглед на така обсъдените гласни и писмени доказателства,съдът намира,че се установи по безспорен начин,че подс.А. Радославов Стефанов е осъществил престъпния състав на чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК т.е. същият е  осъществил престъпното деяние”кражба” в двете му части –прекъснал е фактическата власт върху процесните вещи на дружеството и е установил своя трайна фактическа власт  върху тях.Същият е действал при условията на “опА.рецидив” по смисъла на чл.29ал.1б”а” НК тъй като с пр. по н.о.х.д№315/01г.  по описа на КРС е осъден за деяние по чл.195ал.1т.7 вр. с чл.20ал.2 НК на една година лишаване от свобода,при първоначален общ режим,като присъдата е влязла в законна сила на 05.01.02г. От субективна страна подс.Стефанов е действал при форма на вина –пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,поради което следва да бъде признат за виновен и наказан по така описаната по-горе правна квалификация.

                              По делото не се събраха достатъчно безспорни доказателства,че подс.Стефанов е извършил престъпното деяние чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот.Същият отрича,че е счупил прозорците на сградата в която е влязъл,като и от показанията на св.Ковачев, дадени в хода на досъдебното производство не се установява,че точно подсъдимия е  счупил прозорците.Поради което съдът намира,че подс.Стефанов ще следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по така предявеното му първоначално обвинение по чл.196ал.1т.2 вр. с чл.195ал.1т.3 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК.

                               При определяне вида и размера на наказанието на подс.Стефанов за извършеното от него деяние по чл.196ал.1т.1 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието и дееца,предвид миналите му осъждания.Смекчаващите вината обстоятелства обаче са многобройни-направените самопризнания,критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на отнетите вещи,обстоятелството,че същите са върнати,както и тежкото материално и семейно положение на подсъдимия.При това положение съдът намира,че предвиденото в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,поради което на осн.чл.55ал.1т.1 НК следва наказанието му да се определи под най-ниския предел,а именно в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което наказание следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

                               На осн.чл.169 ал.2 НПК подс.А. Радославов Стефанов следва да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в размер на  60лв. По сметка на РС-гр.Казанлък.

                                В този смисъл е постановената присъда.

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

МОТИВИ :   Срещу подс.Росен Николаев Пеловски е предявено обвинение по чл.207 ал.1 вр. с чл.63ал.1т.5 НК- за това,че  през м.10.05г. в СОУ”Антим І” в гр.Казанлък е намерил чужда движима  вещ- мобилен телефон м.”Сони Ериксон Т-230”,на стойност 133лв., собственост на Диан Йорданов Колев  и в продължение на  една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този,който я е загубил ,като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на  извършеното и да ръководи постъпките си.

               В с.з. прокурора поддържа обвинението.

               От обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на изготвената съдебно- оценъчна експертиза и приложените писмени доказателства, съдът намира за  установена следната фактическа обстановка :

               На 28.09.2005г.  св.Диан Колев бил в час по физкултура в СОУ”Антим І” в гр.Казанлък.Свидетелят оставил  в съблекалнята мобилния си телефон  м.”Сони Ериксон Т-230” с Имей код 351927008818717  и с карта биканект  с № ********** , поставен в калъфче ,който бил в джоба на дънките му.След като се върнал в съблекалнята  св.Колев не намерил молибния си телефон  и започнал да го търси , но никой не знаел нищо за него.

               През  м.октомври 2005г. , на неустановена по делото дата  подс.Росен Пеловски  след занятие  в същото училище  намерил  пред вратата на тоалетните , именно  горепосочения мобилен телефон  м.”Сони Ериксон Т-230” със сив панел , който бил изключен и без батерия.Същият се опитал да го включи ,но телефона бил с ПИН код  и не успял, порад което  взел карта от леля си  с номер ********** и го активирал .С тази карта Пеловски  ползвал телефона  от началота на м.декември  2005г.,когато по негови твърдения  също го загубил.

               Видно от приложената  справка- разпечатка  с изх.№ 14854/14.11.2005г. на “Мобил тел” ЕАД  гр.София , горепосочения мобилен телефон  е бил активиран  на 19.10.2005г. със СИМ карта  с посочения от подс.Пеловски  номер.

               Видно от назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза  стойността на процесния мобилен телефон  м.”Сони Ериксон Т-230” заедно със СИМ картата  е в размер на 133 лв. към момента на извършване на  деянието.                        

                           В с.з. подс.Пеловски се признава за виновен, като дава обяснения , които кореспондират  с гореизложената фактическа обстановка.Същият твърди,че е намерил процесния мобилен телефон, че го е активирал със СИМ карта и разговарял от него, след което също го загубил .

                           Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св.Диан Колев и  св.Иван Узунов, които кореспондират както помежду си ,така и с  обясненията на  подс.Пеловски.

                          С оглед на така обсъдените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира ,че се установи по безспорен и несъмнен начин, че както от обективна,така и от субективна страна подс.Пеловски е осъществил престъпния състав на чл.207ал.1 вр. с чл.63ал.1т.5 НК ,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

                          Същият на неустановена дата през м.октомври 2005г. в  училището ,което учи- СОУ”Антим І” гр.Казанлък е намерил процесния телефон, собственост на св.Колев,но в продължение на една седмица  не е съобщил  за това  на собственика или на органите на власт, даже същият го  активирал и го ползвал , след което по негови твърдения го загубил.Твърденията му,че е разгласил в училището,че е намерил мобилен телефон останаха напълно недоказани.

                          Не се събраха достатъчно данни за  това ,че Пеловски е извършител  на  престъпление по чл.194ал.1 НК.

                          От субективна страна, подс.Пеловски е  действал при форма на вина –пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му по следици и е искал тяхното настъпване, поради което ще следва да бъде признат за виновен .

                           При определяне вида и размера на наказанието на непълнолетния подсъдим,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства- множеството осъждания на подс.Пеловски .Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени- направените самопризнания, младата му възраст, проявеното критично отношение към деянието, тежкото му семейно положение.При това положение съдът намира,че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства по единствената алтернатива предвидена в закона,а именно ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,което да се изпълни като се оповести по Местния радиовъзел в гр.Казанлък , след влизане на присъдата в сила.

                            На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.Росен Николаев Пеловски, действащ като непълнолетен, със съгласието на майка си Анна Ангелова Кънева ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в размер на 60лв., всичко по сметка на РС-гр.Казанлък.

                            В този смисъл е постановената присъда.

 

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     

                                  

 

 

 

 

 

 

В с.з. преди приключване на съд.следствие,на осн.чл.288ал.1 вр. с чл.22ал.1т.3 НК съдът прекрати наказателното производство срещу подс.Димитър Димитров и Николай Тихов,поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване против тези подсъдими,които са извършили деянията като непълнолетни /чл.81ал.3 вр. с чл.80ал.1т.4 НК/

             В с.з. прокурора поддържа обвинението.

             От обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите,заключенията на оценъчните експертиза,както и останалите приложени писмени доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка : Петимата подсъдими се познавали помежду си.В периода м.септември 1994г. - м.август 1995г. в с.Бузовград,с.Средногорово и гр.Казанлък подс.Костадинов, Коев, Гарипов, Димитров и Тихов участвали в редица квалифицирани кражби на  чужди движими вещи,самостоятелно и в различни комбинации помежду си.Така в непродължителен период от време подсъдимите  шзвършили следните престъпления :

             На 19.09.1994г. подс.Николай Тихов минавайки покрай празното дворно място на съпругата на св.Иван Иванов в с.Средногорово,видял в същото  ел.водна помпа /3/4 цола/ тип “Вида”.Същият решил да я отнеме,като за целта срязал маркуча,прикрепен към нея и я отнесъл в дома си.По-късно предложил помпата на св.Говедарски от с.село,с цел замяна срещу каруцата на св.Абов.Замяната била направена,но след време Абов установил,че помпата е открадната от Иванов и я предал на последния.

               Съгласно заключението на изготвената експертиза стойността на отнетата вещ възлиза на 2 925лв./неденоминирани/.

               На 21.02.95г. св.Иван Иванов бил паркирал личния си автомобил м.”Жигули” с ДК№ Сз 0508 Б  до дома си в с.Средногорово.Късно през нощта от там минал  Тихов и без причина счупил с камък предното стъкло на автомобила,собственост на Иванов.Стойността на стъклото възлизала на сумата от 1 800лв./неденоминирани/.

                 Подсъдимите Костадинов и Гарипов  живеели в с.Бузовград,като същите знаели,че в двора на св.Маргарита Спасова,която живеела в гр.Казанлък  имало 2 медни казана за розово масло.Двамата подсъдими решили да  откраднат същите,като ги предадат за вторични суровини.На 14.11.94г. вечерта двамата прескочили оградата на двора на св.Спасова,след което разбили  огнището на което се намирал единия от казаните,с вместимост 210л.,взели го и го прехвърлили през оградата.В последствие го занесли  на св.Злати Златев от с.Бузовград,който изкупувал вторични суровини,като същия им платил 1200лв./неденоминирани/.Видно от заключението на в.лице Пенчев  стойността на отнетия казан  е в размер на  26 775лв./неденоминирани/.

                 На неустановена дата през м.декември 1994г. подсъдимите Коев,Костадинов и Гарипов предложили на св.Ремзи Ахмедов от с.Бузовград да му продадат 100л.нафта,като му обяснили,че ще я вземат от бащата на Коев.От своя страна Ахмедов се съгласил ,като им дал 4 празни туби.Същата вечер подсъдимите прескочили оградата на Кметство-с.Бузовград  и влезли в двора.Взломили катинара,с който била заключена цистерната с нафта,след което източили 100 литра,която продали на св.Ахмедов.Стойността на отнетото количество нафта възлизала на 1 700лв./неденоминирани/.

                На 07.12.1994г. тримата подсъдими Костадинов,Коев и Димитров се срещнали,като решили да извършат  кражба на нафта от Селската здравна служба в с.Бузовград.За целта подсъдимите взели със себе си две туби и през отвора на счупен прозорец успели да проникнат в помещението на здравната служба,като се придвижили до избените помещения и от намиращата се там цистерна напълнили носените от тях туби,както и  намиращите се вътре 20л.пластмасова туба и 10л.метална такава.Така подготвените 70л.нафта последователно по обратния път изнесли извън здравната служба,след което я продали и поделили сумата помежду си.Общата стойност на отнетите вещи била в размер на 1 257лв./неденоминирани/,като след разкриване на престъпното деяние подс.Коев възстановил частично сумата от 350лв./неденом./

            На 23.12.1994г. подс.Коев,Костадинов и св.Асан забелязали,че св.Кръстьо Седмаков отглежда в двора си в с.Бузовград кокошки и петли,като се сговорили през нощта да отидат да ги откраднат.Същата вечер  влезли в двора на св.Седмаков,разградили  мрежата ,с която  бил ограден кокошарника,като откраднали 16 бр.кокошки и 2 петела.На св.Коталак продали 4бр. от откраднатите кокошки,като останалите отнесли в дома на св.Февзи Асан,като последния се скрил,а другите двама подсъдими  продали останалите кокошки и петли на баща му –св.Исмаил.Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза стойността на отнетите птици е в размер  на 4 460лв./неденом./ След разкриване на деянието и установяване на извършителите,откраднатите птици били изцяло възстановени на собственика им.

             През м.август 1995г. подсъдимите Костадинов и Коев заедно със св.Гочев и Георгиев работили  в ЗК”Бузово кале”-с.Бузовград,като разтоварвали бали.На 08.08.95г. същите се намирали в питейно заведение,като решили да извършат кражба на напоителни тетки,които забелязали да се съхраняват в кооперацията,след което да ги предадат за вторични суровини.Процесните вещи били струпани в стопанския двор  до оградната мрежа.За целта  четиримата влезли в двора и всеки от тях взел по  2бр.тетки-Ф-100мм,с алуминиева основа,които скрили  в намиращите се в близост храсти.Подсъдимите решили  на следващия ден да ги разглобят на части,което и направили с помощта на брадвичка.В последствие св.Гочев и Георгиев откарали в гр.Казанлък отделения алуминий и го предали на вторични суровини.Видно от заключението на в.лице Пенчев  общата стойност на отнетите 8бр.напоителни  тетки възлиза на сумата от 16 800лв./неденом./След разкриване на престъпното деяние подс.Коев възстановил на кооперацията в с.Бузовград част от сумата-4 200лв./неденом./,а св.Георгиев –сумата от 2 800лв./неденом./

             На 13.08.1995г. в с.Средногорово подс.Тихов и Димитров били в питейно заведение ,където разговаряли със св.Теньо Тенев.В хода на разговора Тихов и Тенев се обзаложили,че ако последния язди коня на  Димитров и падне,управлявания от него мотопед м.”Балкан” ще останел за подс.Тихов.В последствие,тъй като спечелил облога ,последния качил  мотопеда в каруцата на Димитров.По-късно двамата се прибрали в с.Бузовград,след което с мотопеда на св.Тенев тръгнали за гр.Казанлък,но по пътя същия се повредил.Двамата успели да се придвижат  до кв.”В.Левски”,бл.31 в гр.Казанлък,където видели паркиран мотоциклет м.”Минск”.Последният бил  заключен и двамата подсъдими сменяйки се  успели да изтикат съответно мотопеда и мотоциклета  до къщата на подс.Тихов.В избеното помещение оставили повредения мотопед,а отключвайки мотоциклета с ключ се върнали обратно  в с.Средногорово,където изтрили номера на двигателя и свалили регистрационния номер ,като имали намерение в последствие да го продадат.Междувременно се установило,че мотоциклета м.”Минск” е собственост на св.Бончо Дренчев,който заявил кражбата  му в полицията.След извършването на оперативно-издирвателни мероприятия се установили извършителите на кражбата ,след което отнетия мотоциклет бил върнат на собственика му.Съгласно заключението на назначената по делото оценъчна експертиза,стойността на мотоциклета възлиза на 9  000лв./неденоминирани/.

              В с.з.  всеки  един от подсъдимите  Александър Костадинов, Стойко Коев,Димитър Димитров,Николай Тихов,както и Ердинч Гарипов се признават за виновни  за извършените от тях деяния ,като в тази връзка потвърждават обясненията си ,дадени на предварителното производство,но твърдят,че тъй като е минал продължителен период от време не си спомнят конкретно за извършените от тях деяния.С оглед на тези обстоятелства,на осн. пар.249 от ПЗР вр. с чл.279ал.1т.3 б”б” НПК /изм./,съдът приобщи като доказателствени средства по делото обясненията на всеки един от подсъдимите,дадени в  хода на предварителното производство,които изцяло потвърждават гореописаната фактическа обстановка.Всеки един от подсъдимите изказва съжаление за извършеното престъпно деяние.

              Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава  от показанията на разпитаните свидетели.Престъпната дейност на подс.Александър Костадинов се установява от показанията на св.Маргарита Спасова/дадени в хода на предварителното производство и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/,св.Слави Славов,св.Елена Николова,св.Кръстьо Седмаков,св.Петър Христов,св.Ивайло Георгиев,св.Февзи Асан,обясненията на Никола Гочев ,дадени в хода на предварителното производство в качеството му на обвиняем,св.Злати Златев,св.Зийнеп Коталак,св.Ремзи Ахмедов ,св.Исмаил  Исмаил,както и от обясненията на подс.Коев,Гарипов,Димитров и Тихов,дадени в хода на досъдебното производство.

               Престъпната дейност на подс.Стойко Коев в инкриминирания  период  07.12.1994г.-08.08.95г. се установява със следните доказателствени средства - обясненията на подс.Костадинов,Димитров,Гарипов и Тихов дадени в хода на предварителното производство и приобщени по надлежния ред,както и от показанията на св.Гочев,Георгиев,Асан,св.Слави Славов,св.Елена Николова,св.Кръстьо Седмаков,св.Петър Христов ,св.Златев,св.Зийнеп Коталак,св.Ахмедов,св.Исмаил.

                Престъпната дейност  на подс.Ердинч Зарипов се установява от обясненията на подс.Костадинов и Коев,дадени в хода на предварителното производство и приобщени по надлежния ред,показанията на св.Маргарита Спасова,дадени в хода на предварителното производство ,както и  показанията на св.Елена Николова.

                 По делото са приложени и писмени доказателства- протокол за изземване от 14.08.1995г.,от който е видно ,че от подс.Тихов е иззет мотоциклет м.”Минск” с ДК№ СЗ Г 0890,който е върнат на собственика му-св.Бончо Дренчев.От протокол за доброволно предаване  от 14.08.1995г. се установява,че бащата на подс.Николай Тихов е предал доборволно мотопед “Балкан 50 “ с рег.№ 08907.

                По делото е приложена и квитанция към ПКО №1417/04.10.95г.,от който е видно ,че подс.Коев е възстановил сумата от 350лв./неденом./ за кражбата  от СЗС-с.Бузовград.Същият е внесъл и в касата на кооперация “Бузово кале”- с.Бузовград сумата от 4 200лв./неденоном./

                С оглед  на обсъдените по-горе доказателства съдът намира,че се установи по несъмнен и безспорен начин,че както от обективна,така и от субективна страна подс.Александър Юлиянов Костадинов е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.3 и 5 НК  вр. с чл.26ал.1 НК.Същият през непродължителен период от време  и при аналогична фактическа обстановка е осъществил в периода 14.11.94г.-08.08.95г. няколко еднородни деяния-кражби,действайки при условията на предварителен сговор съответно с  подс.Гарипов,Коев,както и Димитров,Асан,Гочев и Георгиев-т.е. осъществил е престъпния състав на чл.26ал.1 НК- института на продължавано престъпление / в сила към момента на извършване на деянието-изм.ДВ бр.62/97г./.Подс.Костадинов е действал при форма на вина-пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

             При определяне вида и размера на  наказанието на подс.Костадинов  за извършеното от него деяние,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства –високата степен на обществена опасност на деянието и дееца,лошите му характеристични данни,многобройността на извършените деяния.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените самопризнания от страна на подсъдимия,критичното му отношение към извършените кражби,чистото му съд.минало към момента на извършване на деянието.При това положение  съдът намира,че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства,като наказанието на подс.Костадинов следва да се определи в размер на  ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като ще е целесъобразно с оглед постигане на личната и генерална превенции по отношение на неговата личност ,същия да изтърпи ефективно така определеното му наказание,при първоначален ОБЩ режим.

              Видно от приложената справка за съдимост на подс.Костадинов,след извършване на деянието,същия е многократно осъждан:

            1.С пр.по н.о.х.д.№461/96г.  по описа на КРС,Костадинов е осъден за деяние по чл.197т.3 вр. с чл.195ал.1т.5 вр. с чл.63ал.1т.3 НК на шест месеца лишаване от свобода,което на осн.чл.69ал.1 вр. с чл.66 НК е отложено с  1 год.изпитателен срок.Присъдата е влязла в законна сила на 24.04.1997г.

            2.С пр.  по н.о.х.д.№ 352/98г. на КРС,подсъдимият е признат за виновен за деяние по чл.195ал.1т.4 и 5 НК и осъден на една година лишаване от свобода,като на осн.чл.66ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с 4 год.изпитателен срок.На осн.чл.25ал.1 НК определеното наказание е кумулирано с това по пр.по н.о.х.д.№461/96г. на  КРС до размера на една година лишаване от свобода,като е приложен чл.66 НК и присъдата е влязла в  законна сила на 24.04.1999г.

           3.С пр. по н.о.х.д.№230/02г. на КРС,Костадинов е осъден за извършено деяние на 13/14.04.2001г. по чл.195ал.1т.3 ,4,7 НК-на две години лишаване от свобода,при общ режим.Със същата присъда ,на осн.чл.68ал.1 НК  е постановено да се изтърпи  отделно определеното  общо наказание по пр. по н.о.х.д.№352/98г. и н.о.х.д.№461/96г. на  КРС-от  една година лишаване от свобода,при общ режим.

           4.Подс.Костадинов е осъждан и  с пр. по н.о.х.д.№308/00г. на КРС за деяние по чл.197т.3 вр. с чл.195ал.1т.3 НК на глоба в размер на 300лв.Присъдата е влязла в законна сила на 13.09.2000г.

           С оглед на така описаните осъждания на Костадинов,съдът взе предвид ,че  една част от деянията по тях са извършени в условията на съвкупност,а друга част са в съотношение на рецидив помежду си,поради което следва да се приложи най-благоприятното съчетание за подсъдимия .При това положение съдът намира,че следва на осн.чл.25ал.1 вр. с чл.23 НК да се кумулират наложеното наказание,предмет на настоящото осъждане с наказанието,наложено  по н.о.х.д.№ 230/02г. на КРС,като се определи едно общо наказание за изтърпяване до размера на по-тежкото от тях,а именно  -ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ режим.

        Налице  са условията на чл.25ал.1 вр. с чл.23 НК за кумулиране на наказанията,наложени на подс.Костадинов по пр.  по  н.о.х.д.№461/96г. и н.о.х.д.№352/98г. по описа на КРС,като следва да се определи едно общо наказание  в размер на една година лишаване от свобода,като на осн.чл.66ал.1 НК изтърпяването му се отлага с четиригодишен изпитателен срок,начиная от 24.04.97г.

        На осн.чл.68ал.1 НК ,тъй като деянието по пр.по н.о.х.д.№ 230/02г. е извършено на  13/14.04.2001г. т.е. в изпитателния срок на общото наказание,определено по-горе,следва да се приложи  горната разпоредба,като съдът постанови подсъдимия да изтърпи ефективно определеното му общо наказание от една година лишаване от свобода,при първоначален общ режим.

         На осн.чл.25ал.2 НК съдът зачита изтърпяното до момента наказание на подс.Костадинов по пр. по н.о.х.д.№461/96г. и н.о.х.д.№352/98г. по описа на КРС,считано от 29.07.2002г.

          При гореизложената фактическа обстановка,съдът намира,че се установи по несъмнен и безспорен начин,че както от обективна,така и от субективна страна подс.Стойко Георгиев Коев е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.3 и 5 НК  вр. с чл.26ал.1 НК.Същият през непродължителен период от време  и при една и съща фактическа обстановка е осъществил в периода 07.12.94г.-08.08.95г. някоклко еднородни деяния-кражби,действайки при условията на предварителен сговор съответно с  подс.Гарипов,Костадинов,както и Димитров,Асан,Гочев и Георгиев-т.е. осъществил е престъпния състав на чл.26ал.1 НК / в сила към момента на извършване на деянието-изм.ДВ бр.62/97г./.Подс.Коев е действал при форма на вина-пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

             При определяне вида и размера на  наказанието на подс.Стойко Коев за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.3 и 5 вр. с чл.26ал.1 НК съдът  отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието,множеството извършени деяния в различни комбинации от подсъдимия.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените самопризнания,критичното отношение към извършеното деяние,чистото съдебно минало на Коев.При това положение съдът намира,че наказанието на този подсъдим следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства,а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като ще е целесъобразно с оглед чистото съд.минало на подсъдимия и постигане личната и генерална превенции на чл.36 НК по отношение на неговата личност,същия да не изтърпява ефективно така определеното му наказание.На осн.чл.66ал.1 НК съдът следва да отложи изтърпяването му с три годишен изпитателен срок,начиная от влизане на присъдата в сила.

          От данните по делото се установи по безспорен и несъмнен начин,че подс.Ердинч Зекаветов Гарипов ,както от обективна,така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.3 и 5 НК  вр. с чл.26ал.1 НК.Същият през непродължителен период от време  и при една и съща фактическа обстановка е осъществил в периода 14.11.94г.-м.12.94г. няколко еднородни деяния-кражби,действайки при условията на предварителен сговор съответно с  подс.Коев и Костадинов - т.е. осъществил е престъпния състав на чл.26ал.1 НК-института на продължавано престъпление / в сила към момента на извършване на деянието-изм.ДВ бр.62/97г./.Подс.Гарипов е действал при форма на вина-пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.

             При определяне вида и размера на  наказанието на подс.Ердинч Гарипов за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.3 и 5 вр. с чл.26ал.1 НК,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените самипризнания,критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние,чистото му съдебно минало.При това положение съдът намира,че  наказанието на Гарипов следва да се определи при превес на смескчаващи вината обстоятелства,а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

               С оглед чистото съдебно минало на подс.Гарипов и постигане целите на личната и генерална превенции по отношение на личността му ще е целесъобразно същият да не изтърпява ефективно така наложеното му наказание,като на осн.чл.66ал.1 НК съдът му определя ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,начиная от влизане на присъдата в сила.

              На осн.чл.169ал.2 НПК  подс.Костадинов,Коев  и Гарипов следва да бъдат осъдени съразмерно да заплатят направените по делото съд.разноски в размер на 1.50лв./деноминирани/.

               В този смисъл е произнесената присъда.

 

                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

,че на 10.08.2002г. в гр.Казанлък,като непълнолетен,но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си,чрез използване на техническо средство /пирон/ е отнел чужди движими вещи-мъжки обувки,дънков панталон,комплект анцунг,спален комплект,мъжки часовник,кухненски нож и пари в размер на 150лв.,общо на стойност 329.60лв. от владението на собствениците им Стоян Лазаров Петков и Марийка Кирилова Костова,без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при повторност,след като  е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая е немаловажен.

            В с.з. прокурора поддържа обвинението.

            От обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите,изготвената съдебно-оценъчна експертиза,както и останалите приложени писмени доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка : Подс.Г. Дочев Гидиклийски е род.на ***г. и е ученик във ВУИ-с.Керека,обл.Габрово.

           На 10.08.2002г. Гидиклийски бил във ваканция,и тъй като майка му била в гр.Николаево и нямал къде да отиде,се разходил  по улиците в гр.Казанлък.Същият се движел по ул.”Хината”,като стигнал до дома на св.Марийка Костова и Стоян Петков и след като се убедил ,че в нея няма никой, решил да проникне в къщата и да отнеме намиращи се в нея вещи.С пирон,който намерил зад къщата,подсъдимия успял да демонтира стъкло от прозореца и през получения отвор проникнал в нея.От различни стаи в помещението същия отнел  - спален комплект,на стойност 48лв.,1 чифт мъжки обувки,на стойност 37.80лв.,както и мъжки ръчен часовник,на стойност 36лв.Гидиклийски обул отнетите обувки,а своите оставил в дома на пострадалите.С останалите отнети вещи по обратния път напуснал къщата и отишъл в циганската махала в гр.Казанлък,където ги продал на непознато за него лице.След като  установила извършената кражба в дома си,св.Костова съобщила за това в РПУ-гр.Казанлък.В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителя на деянието.Видно от приложения протокол за доброволно предаване /л.20 от сл.д./ Гидиклийски предал доброволно отнетите от него обувки,които видно от приложената разписка били върнати на св.Костова.

               От заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза се установява,че общата стойност на отнетите от подс.Гидиклийски вещи възлиза на 121.80лв.

                В с.з. подс.Г. Гидиклийски се признава за виновен за кражбата на част от вещите,предмет на обвинението,като категорично отрича да е отнел дънков панталон,анцунг,кухненски нож,както и пари,на стойност 150лв.Същият описва начина на проникване в помещението,като обяснява,че една част от отнетите вещи е продал в циганската махала в гр.Казанлък на неизвестно за него лице.Също така твърди,че е извършил кражбата,тъй като бил гладен ,нямал къде да отиде и с парите ,които взел от продажбата  на вещите си купил храна.

                Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на пострадалите- св.Стоян Петков и св.Марийка Костова,които заявяват ,че от дома им са откраднати вещи,в това число и пари-150лв. за които Гидиклийски категорично отрича да е отнемал.Същите свидетелстват за състоянието в което са заварили дома си след извършване на кражбата – св.Петков- “…То всичко беше отворено,то нямаше някъде да не е влизано,сякаш хуни са били вътре …”.

Св.Костова “…. Всичко беше разхвърляно,шкафовете,гардеробите,леглата,дрехите всичко беше на земята …..”.

                 От протокола за доброволно предаване от 14.08.2002г. се установява,че подс.Гидиклйски е възстановил  на пострадалите единствено един чифт обувки.

                  С оглед на така събраните доказателства,съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин,че подс.Гидиклийски е  отнел чужди движими вещи ,от владението на св.Петков и св.Костова,а именно-мъжки обувки,спален комплект и ръчен часовник при условията на чл.195ал.1т.4 и 7 вр. с чл.28ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК.

                  При осъществяване на престъпното деяние подс.Гидиклийски си е послужил с техническо средство-пирон.

                   Видно от справката за съдимост на подсъдимия,същия е осъден с пр. по н.о.х.д.№ 685/01г. по описа на КРС  за деяние по чл.195 НК на две години лишаване от свобода,което наказание е отложено ,на осн.чл.69ал.1 вр. с чл.66 НК с изпитателен срок от три години,и присъдата е влязла в законна сила на 26.06.2002г.При това положение непълнолетния подсъдим,макар и на ниска възраст е осъществил деянието,предмет на настоящото дело в условията на повторност-чл.28ал.1 НК т.е. след като е бил осъден,с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.Съдът намира,че деянието правилно е квалифицирано по чл.195ал.1т.7 НК,тъй като макар и  да се установи,че отнетите вещи от подсъдимия са на сравнително ниска стойност-над установената минимална работна заплата за страната,деянието му не следва да се приема като маловажен случай.Следва да се вземе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,който се обуславя от начина на проникване в помещението,където е извършена кражбата,както и проявената дързост и последователност при отчуждаване на вещите,което характеризира дееца макар и на много ниска възраст,като лице с трайно изградени престъпни навици и незачитане на правото на собственост на гражданите.С оглед на изложеното съдът намира,че подс.Гидиклийски следва да бъде признат за виновен и наказан за деяние по чл.195ал.1т.4 и 7 вр. с чл.28ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК.Същият е действал при форма на вина пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

             По делото не се събраха нито преки,нито косвени доказателства, от които по категоричен и несъмнен начин да се установява,че точно подс.Гидиклийски е отнел  вещите ,предмет на обвинението-дънков панталон,комплект анцунг,кухненски нож и пари,на стойност 150лв.,които възлизат на обща стойност 207.80лв.,каквито са единствено твърденията на пострадалите свидетели.И тъй като осъдителната присъда не може да почива на предположения/арг.чл.301 НПК/,подс.Гидиклийски следва да бъде признат за невинен и оправдан в това да е отнел  описаните по-горе вещи.

              При  определяне вида и размера на наказанието на подс.Гидиклийски за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.4 и 7 вр. с чл.28ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието,обусловена от начина на извършването й,както и на дееца-лошите му характеристични данни,миналото му осъждане.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените самопризнания,критичното отношение към извършеното деяние,ниската възраст на подсъдимия,тежкото му материално и семейно положение,ниската стойност на отнетите вещи.При това положение съдът намира,че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства и след редукцията на чл.63ал.1т.3 НК в размер на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

              Съдът като взе предвид миналото осъждане на подс.Гидиклийски с пр.по н.о.х.д.№685/01г. по описа на КРС намира,че не може да намери приложение института на условното осъждане-чл.69ал.1 вр. с чл.66ал.1 НК,поради което  същият ще следва да изтърпи ефективно така определеното му наказание при първоначален  общ режим.

             Съдът като взе предвид  ниската възраст на подс.Гидиклийски-същият е на 15 год. намира,че с оглед постигане целите на личната и генерална превенция на чл.36 НК по отношение на неговата личност ще е целесъобразно и уместно приложението на чл.69ал.2 НК по отношение на предходното му осъждане с пр. по н.о.х.д.№685/01г. на КРС,като съдът следва да го освободи изцяло от изтърпяване на наложеното му с нея наказание от две  години лишаване от свобода.

             На осн.чл.169ал.2 НПК подс.Гидиклийски ,като непълнолетен,но действащ със съгласието на майка си Катя К.И. ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в размер на 120лв. по сметка на РС-гр.Казанлък.

               В този смисъл е постановената присъда.

    

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                               МОТИВИ по н.о.х.д.№458/2002г. по описа на КРС.     

                  Срещу подсъдимият Александър Пашев Заев е предявено обвинение по чл.195ал.1т.3 и 7 вр. с чл.20ал.2 вр.с чл.28ал.1 НК-за това,че на 04.06.2002г. в гр.Казанлък,действайки в съучастие като съизвършител с Антония Атанасова Калайджиева и Антон Петков Ангелов,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи-1бр.телевизор м.Панасоник,1бр.портативен телевизор м.”Фунай”,1бр.видеопарат м.”Орион”,1бр.пеньоар,1бр.покривка за легло,на обща стойност 712лв от владението на Фатма Реджеп Асан от гр.Казанлък,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да  ги присвои,като деянието е извършено в условията на повторност,в немаловажен случай.

                    Срещу подсъдимият Антон Петков Ангелов е предявено обвинение по чл. 195ал.1т.3  вр. с чл.20ал.2 НК -за това,че на 04.06.2002г. в гр.Казанлък,действайки в съучастие като съизвършител с Антония Атанасова Калайджиева и Александър Пашев Заев,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи-1бр.телевизор м.Панасоник,1бр.портативен телевизор м.”Фунай”,1бр.видеопарат м.”Орион”,1бр.пеньоар,1бр.покривка за легло,на обща стойност 712лв от владението на Фатма Реджеп Асан от гр.Казанлък,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да  ги присвои.

                    Срещу подсъдимата Антония Атанасова Калайджиева е предявено обвинение по чл.195ал.1т.3 вр. с чл.20ал.2 НК-за това,че на 04.06.2002г. в гр.Казанлък, действайки в съучастие като съизвършител с Антон Петков Ангелов и Александър Пашев Заев,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнела чужди движими вещи-1бр.телевизор м.Панасоник,1бр.портативен телевизор м.”Фунай”,1бр.видеопарат м.”Орион”,1бр.пеньоар,1бр.покривка за легло,на обща стойност 712лв от владението на Фатма Реджеп Асан от гр.Казанлък,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да  ги присвои.

                    В с.з. прокурора поддържа обвинението.

                    От обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите,заключенията на изготвените експертизи,както и приложените по делото писмени доказателства,съдът намира за установена следната фактическа обстановка : На 04.06.2002г. подсъдимите  Заев,Калайджиева и Ангелов посетили дома на родителите на Калайджиева,находящ се в гр.Казанлък,ЖК”Изток”,бл.24,вх.”Д”,ет.1,като заедно с тях бил и сина на Заев и Калайджиева-св.Румен Пашев.Тримата подсъдими минали покрай вх.”А” на същия жилищен блок,където знаели,че на първия етаж живее  св.Фатма Асан със семейството си,които били заможни.След като се уверили,че в жилището няма никой подсъдимите  разбили бравата на входната врата и тя се отворила.Тримата проникнали в жилището,като от вътрешните помещения отнели  1бр.цветен телевизор м.”Панасоник”,1бр.портативен телевизор м.”Фунай”,1бр.видеоапарат м.”Орион”,пеньоар и покривало за легло,след което изнесли отнетите вещи и ги скрили в храсти в близост до Дома за стари хора.След като били установени извършителите на престъпното деяние подс.Калайджиева посочила местонахождението на вещите и ги предала доброволно на органите на полицията/протокол за доброволно предаване от 04.06.2002г.,които били  върнати на собственичката им срещу разписка /л.16 от дознанието/.

             От приложената справка за съдимост на подс.Александър Заев се установява,че същия е многократно осъждан,като част от деянията ,предмет  на пр. по н.о.х.д.№ 230/97г.,339/98г. и 156/97г.,всички по описа на КРС,са извършени от същия като непълнолетен,поради което е приложима разпоредбата на чл.29ал.2 НК.Видно е ,че наказанията на Заев  по н.о.х.д.№89/98г. на Карловски РС и н.о.х.д.№133/00г. на КРС са кумулирани,с наказанието по пр. по н.о.х.д.339/98г.на КРС ,като е определено едно общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода,при общ режим,което наказание му е наложено за деяние ,извършено като непълнолетен.С оглед на тези съображения РП-гр.Казанлък е внесла обв.акт против Заев за деяние ,извършено в условията на повторност-чл.28ал.1 НК,тъй като деянието,предмет на настоящото дело е извършено след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

             Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на вещите,предмет на престъплението възлиза на 712лв.                    

              В с.з. подс.Антон Ангелов се признава за виновен,като дава обяснения,които отчасти подкрепят описаната фактическа обстановка.Същият твърди,че макар и тримата подсъдими да са били на етажната площадка пред апартамента на св.Асан,деянието извършили с подс.Калайджиева.Подс.Заев не участвал в извършване на кражбата “…А отвън беше Александър,той ни каза да не влизаме вътре.Той стои вънка и не ни пуска да влизаме вътре ……”   “Александър си замина преди нас.Аз носих големия телевизор,а “Нюрдюн” носеше малкия телевизор и видеото” .

             В горния смисъл са и обясненията на подс.Калайджиева,която също се признава за виновна в извършване на деянието и описва начина на извършването му.Същата твърди,че  подс.Заев не е знаел ,че другите двама подсъдими ще крадат от този апартамент. “А Александър  въобще не знаеше,че ще крадем.Аз повече се разбирам и се имам с Антон,отколкото с Александър нищо,че живея с него”.

             В с.з. подс.Александър Заев не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,като дава обяснения,които кореспондират с тези на другите двама подсъдими.Същият категорично отрича да е участвал в извършване на престъпното деяние “…Тогава ги виждам тия двамата  като влизат вътре.Тогава видях на апартамента вратата отворена и им викам отвън “какво правите там,излизайте двамата,махайте се от там” “ Аз ги виках и те дойдоха на вътрешния коридор  и те бяха отвътре в коридора на апартамента,където бяха влязли……..” “Не съм влизал вътре в апартамента и нищо не съм взимал оттам”.

          Съдът намира,че така дадените обяснения от подсъдимите  са в съответствие помежду си,като от същите се налага извода,че е налице добре изградена защитна позиция,на която несъмнено същите имат право,целяща да оневини единия от тях,а именно подс.Александър Заев,който е с обременено съдебно минало.В тази връзка следва да се отчете обстоятелстовото,че подс.Калайджиева живее с подс.Заев и имат дете-св.Румен Заев,и тъй като с другия подсъдим-Ангелов  са неосъждани,в своята версия,изложена едва в с.з.поемат цялата вина за извършване на деянието.Съдът намира обаче,че обясненията на подсъдимите относно неучастието на Заев  в извършването на престъпното деяние ,макар и да не противоречат помежду си ,са непоследователни и неубедителни и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

          Показанията на пострадалата св.Фатма Асан и на полицейския служител –св.Живко Желязков ,макар и да са косвени доказателствени средства ,също кореспондират с гореописаната фактическа обстановка :

           Св.Фатма Асан описва начина на  осъществяване на взломната кражба-“…Едната врата не беше заключена ,а само едната беше заключена,защото за другата врата нямах ключ,но сега ги намерих и двете отворени “   “….Слави,който живее в нашия блок,във вх.”Е” и като си разкарвал кучетата видял подсъдимите да изнасят багажа надолу.Каза,че имало момиче с тях и то момчето било съпруг на момичето,а малкото е тяхното дете”.Свидетелката разбрала,че майката на момичето живеела  в техния блок,във вх.”Д”/майката на подс.Калайджиева/.След издирване на извършителите,всички вещи ,които били отнети от апартамента й били върнати.

            От показанията на св.Живко Желязков се установява,че същия като оперативен дежурен е приел сигнала за извършената кражба в РПУ-гр.Казанлък.В последствие получили описанието на извършителите ,като същия се досетил ,че се касае за подс.Заев и жена му.Двамата били издирени и откарани в полицията,където си признали за извършеното деяние,като  казали къде  са скрили отнетите вещи,които били намерени близо до старческия дом. “….Като след това се установи,че с тях е бил и Антон Петков Ангелов”.

           По делото е приложен протокол за доброволно предаване  от 04.06.2002г.,от който се установява,че  подс.Антония Калайджиева  е предала доброволно  всички отнети от апартамента на св.Асан вещи,като за същите е дала пояснения,че са били откраднати от “Гьотчето”/подс.Ангелов/ и Александър Заев от ЖК”Изток”,бл.24,вх.”А”.От приложената разписка /л.16 от дознанието/ се установява,че  св.Асан е получила отнетите й вещи.

                На осн.чл.279 ал.1т.2 НПК  към доказателствения материал по делото бяха приобщени и показанията на малолетния св.Румен Пашев/син на подс.Заев и Калайджиева/,дадени в хода на досъдебното производство пред съдия,като са изпълнени  условията на чл.99ал.1 НПК.Съдът като има предвид ниската възраст на малолетния свидетел,отчита,че показанаията му са правдиви и кореспондират с описаните по- горе доказателства по делото.

                 Съдът възприема  възраженията на защитата на подс.Заев,че приложения по делото  протокол за оглед на местопроизшествие /л.3./ не е годно доказателствено средство,тъй като  не е съставен по надлежния ред-липсва името на дознателя,който го е извършил ,както и неговия подпис,поради което същия следва да бъде изключен от  доказателствата по делото. В тази връзка съдът намира,че от доказателствения материал по делото следва да се изключи и заключението на изготвената дактилоскопна експертиза,тъй като с постановлението за назначаването й,водещия разследването дознател е поставил  въпрос на в.лице,свързан с иззетите при огледа на местопрозшествието от 04.06.02г. дактилоскопни следи,които съдът намира,че не са иззети по съответния в НПК ред.Поради което заключението на в.лице Петров,че същите са намерени и иззети от вратата на кухнята на  апартамента на св.Асан и са на подс.Заев  не следва да се възприема,което съда и не прави ,с оглед разпоредбата на чл.127 НПК.

                Съдът след като обсъди всички събрани  доказателства по делото и изложи кои възприема и кои изключва от доказателствения материал,поради допуснатите процесуални нарушения при събирането им,намира,че са налице достатъчо такива косвени доказателства,които преценени поотделно и в тяхната съвкупност да го мотивират да приеме ,че подс.Александър Пашев Заев е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.3 и 7 вр. с чл.20ал.2 вр. с чл.28ал.1 НК.

            Подс.Александър Заев е извършил престъпното деяние в условията на повторност -чл.28ал.1 НК,тъй като е бил осъден с влезли в сила присъди за други такива престъпления по н.о.х.д.№339/98г. и 133/00г. по описа на КРС.

            Тримата подсъдими Заев,Калайджиева и Ангелов са действали при осъществяване на престъпното деяние в съучастие ,като извършители помежду си.Същите ,след като посетили дома на майката на Калайджиева,находящ се в същия блок,непосредствено след това решили да извършат кражбата,тъй като установили,че в дома на Асан няма никой,като за целта разбили входната врата и изнесли от апартманета процесните вещи,които в последствие укрили,което се установява от показанията на св.Асан и св.Пашев.Всеки един от подсъдимите е действал при форма на вина –пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

             От приложеното писмено доказателство-протокол за доброволно предаване от 04.06.2002г. се установява,че  още в деня на извършване на деянието подс.Калайджиева е предала доброволно отнетите процесни вещи,поради което по отношение на двамата подсъдими - Калайджиева и Ангелов ще следва да се приложи по-благоприятния състав на чл.197т.3 вр. с чл.195ал.1т.3 вр. с чл.20ал.2 НК,което не е възможно по отношение  на подс.Заев ,тъй като е осъществил престъпното деяние при условията на повторност-чл.195ал.1т.7 НК.С оглед на гореизложеното всеки един от подсъдимите Ангелов и Калайджиева ще следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.195ал.1т.3 вр. с чл.20 ал.2  вр. с чл.28ал.1 НК.

             При определяне вида и размера на наказанието на подс.Александър Пашев Заев за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.3 и 7 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.28ал.1 НК  съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието и дееца-многократните му осъждания за други такива престъпления.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени –обстоятелството,че  вещите са върнати на собственика им,тежкото семейно и материално положение на подсъдимия,обстоятелството,че същия е с ниска правна култура.При това положение съдът намира,че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства  в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което наказание подс.Заев,предвид миналите му осъждания,следва да изтърпи ефективно ,при първоначален ОБЩ режим.Не са налице условията за приложение на института на условното осъждане,тъй като видно и от приложената справка  от Началник сектор  при ГД”ГУМЛС”-гр.София,подс.Заев е изтърпял  наказанието си от 2год. и 4 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д.№89/98г. на Карловски РС и  н.о.х.д.№ 339/98 г. на КРС, на 28.12.99г.,когато е освободен от Затвора-гр.Пазарджик.   

             При определяне вида  и размера на наказанието на подс.Антон Петков Ангелов  за извършеното от него деяние по чл.197т.3 вр. с  чл.195ал.1т.3 вр. с чл.20ал.2 НК съдът отчита като  отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на  деянието.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимия,направените самопризнания,тежкото му материално положение и ниската му правна култура.При това положение съдът намира,че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства,поради което наказанието на Ангелов следва да се определи в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

               Тъй като този подсъдим е неосъждан,съдът намира,че ще е целесъобразно на същия да се даде последна възможност  да се поправи и превъзпита,като  в този смисъл е приложима разпоредбата на чл.66ал.1 НК,поради което съдът отлага изтърпяването на наказанието на подс.Ангелов с ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,начиная от влизане на присъдата в сила.

               При определяне вида и размера на наказанието  на подс.Антония  Атанасова Калайджиева  за извършеното от нея деяние по чл.197т.3 вр. с чл.195ал.1т.3 вр. с чл.20ал.2 НК съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство-високата степен на обществена опасност на деянието.Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат-чистото съдебно минало на подсъдимата,направените самопризнания,тежкото й материално и семейно положение,съдействието й на органите на полицията след разкриване на престъпното деяние.При това положение съдът намира,че наказанието на Калайджиева следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства,а именно в размер на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

               Налице са условията на чл.66ал.1 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание на подс.Калайджиева,като на същата следва да се даде последна възможност да се поправи и превъзпита,както и да се грижи за детето си,поради което съдът й определя ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,начиная от влизане на присъдата в сила.

                На осн.чл.169ал.2 НПК  подсъдимите Александър Пашев Заев,Антон Петков Ангелов и Антония Атанасова Калайджиева ще следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно направените по делото съд.разноски в размер на 45лв.,а подс.Ангелов и 70лв. за служебен защитник,всичко по сметка на РС-гр.Казанлък.

                 В този смисъл е произнесената присъда.

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ : Срещу подс.Иван Асенов Георгиев и Асен А.ов Стоянов е предявено обвинение по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194 ал.1 НК,а за подс.Стоянов и във вр. с чл.63ал.1т.3 НК-за това,че на на 20/21.08.2004г. в гр.Николаево,като се сговорили предварително помежду си са отнели чужди движими вещи-пари –сумата от 218лв.,от владението на собственика им Ваня Тотева Стоянова,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвоят,като деянието не представлява маловажен случай,а подс.Стоянов макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

                    В с.з. прокурора поддържа обвинението.

                    От обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелката и останалите приложени писмени доказателства ,съдът намира за установена следната фактическа обстановка : На 20 срещу 21.08.04г. през нощта двамата подсъдими Иван Асенов Георгиев и А. Асенов Стоянов /които са братя / се уговорили да  отнемат пари от павилион,който се намирал в близост до рибарника в гр.Николаево,където преди това подс.Георгиев работел.За целта двамата се придвижили до търговския обект,като  подс.Стоянов останал отвън ,за да пази да не дойде някой,а подс. Георгиев през отвор на прозорец,където нямало стъкло проникнал в магазина,след което от чекмедже на масата отнел сумата от 218лв.По същият начин подс.Георгиев излязъл от магазина ,след което с подс.Стоянов се прибрали в къщи.Преброили парите,като  Георгиев дал на брат си сумата от  30лв.,а останалите пари изхарчили за свои нужди.

                    В с.з. подс.Иван Георгиев се признава за виновен,като дава обяснения по обвинението.Твърди,че преди това е работил в процесния магазин и знаел къде държат парите.Предложил на брат си да отидат да ги откраднат и той се съгласил.Стоянов останал да “варди”,а той влязъл през един отвор на прозорец в магазина,след което от чекмеджето взел  пари на стойност 218лв.След като  ги потърсили от полицията си признали за кражбата и върнали  сумата от 10лв.Твърди,че  в къщи са 12 деца,като нямали какво да ядат.

                   В този смисъл   са и обясненията на  подс.Асен Стоянов,който също признава вината си.Потвърждава,че се е съгласил да отидат да крадат,като е стоял пред магазина ,за да варди да не дойде някой.

                   Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.Ваня Стоянова,която работела като продавач в процесния магазин.След ревизия установила,че й липсват 218лв,като  й била възстановена част от сумата-10лв.

                   Приложените писмени доказателства –протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.04г.,разписка от 07.10.04г. също  потвърждават гореизложеното.

                    При това положение съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна,така и от субективна страна всеки от подс.Георгиев и Стоянов е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 НК,а подс.Стоянов и във вр. с чл.63ал.1т.3 НК.Двамата подсъдими са се сговорили предварително да извършат престъпното деяние “кражба”,като са осъществили престъпния му състав-преустановили са фактическата власт на собственика върху отнетите вещи –пари-218лв. и са установили своя трайна фактическа власт,като са се разпоредили със същите-похарчили ги за свои нужди.От субективна страна всеки от подсъдимите е действал при форма на вина пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,като подс.Стоянов е бил и непълнолетен,поради което всеки от тях следва да носи наказателна отговорност.

                  При определяне вида и размера на наказанието на подс.Иван Асенов Георгиев за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 НК ,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства –лошите характеристични данни и обстоятелството,че вещите не са върнати.Смекчаващите вината обстоятелства обаче имат превес-направените самопризнания,критичното отношение към деянието,тежкото семейно и материално положение,както и обстоятелството,че подсъдимия не разполага с доходи.Наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                   Съдът намира,че са налице условията на чл.66 ал.1 НК по отношение на подс.Георгиев за отлагане изтърпяването на така наложеното му наказание ,тъй като същия е неосъждан и  ще е целесъобразно да му се даде последна възможност да се поправи и превъзпита,поради което му определя ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,начиная от влизане на присъдата в сила.

                   При определяне вида и размера на наказанието на подс.Стоянов за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.5 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК

съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство,че отнетите вещи не са върнати.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени-направените самопризнания,критичното отношение към извършеното деяние,ниската възраст на подсъдимия,тежкото му материално и семейно положение.При това положение съдът намира,че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,след редукцията на чл.63ал.1т.3 НК.

         На осн.чл.69ал.1 вр. с чл.66ал.1 НК  счита,че с цел непълнолетния подсъдим да се поправи и превъзпита ще е целесъобразно да не изтърпява ефективно така определеното му наказание,поради което отлага изтърпяването му и определя на Стоянов ДВЕ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,начиная от влизане на присъдата в сила.

          На осн.чл.169ал.2 НПК подс.Иван А.ов Георгиев и  Асен Асен Стоянов,действащ като непълнолетен със съгласието на майка си  Станка Симеонова Стоянова  следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно направените по делото съд.разноски в размер на 75лв. по сметка на РС-гр.Казанлък.

            В този смисъл е постановената присъда.

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ : 

 

 

 

 

 

 

 

 

02.07.2003г. в района на вр.Бузлуджа,общ.Казанлък ,след предварителен сговор помежду си,при немаловажен случай и като е използвано моторно превозно средство-лекотоварен автомобил м”Фиат Дукато” с ДК№ СТ 5080 АА са отнели чужди движими вещи-90бр.мраморни плочи с размери 60см.х60см.х2см.,на стойност 648лв. от владението на Национален парк –музей “Шипка-Бузлуджа” с МОЛ Кръстина Минева Трифонова,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги прсвоят,като подс.Стоев макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

       В с.з. прокурора взема становище,че  от фактическата обстановка по делото се установило,че  подсъдимите са направили опит да отнемат процесните вещи,поради което ще следва да отговарят за деяние по чл.195ал.1т.4 и5 вр.с чл.18ал.1 ,а подс.Стоев във вр. с чл.63ал.1т.3 НК.

       От обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите,заключението на изготвената експертиза,както и останалите приложени писмени доказателства ,съдът намира за установена следната фактическа обстановка : Тримата подсъдими разбрали,че  св.Жеков има нужда от мраморни плочи и решили  да откраднат такива от  паметника на вр.Бузлуджа.За целта на 02.07.2003г. тримата подсъдими помолили св.Добрев да ги закара  с личния си лекотоварен  автомобил м.”Фиат Дукато” с ДК№ СТ 5080 АА на вр.Бузлуджа,като му обяснили,че ще товарят плочи ,които са негодни. Св.Добрев ги откарал на вр.Бузлуджа,където в паметника,стопанисван от Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” имало складирани  мраморни плочи.Подсъдимите натоварили в  автомобила на св.Добрев общо 90бр.мраморни плочи с размери  60см.х60см.х2см,след което се отправили за гр.Казанлък,като по пътя били спрени от органите на РПУ-гр.Казанлък.След извършената проверка се установило,че превозват мраморни плочи от паметника на вр.Бузлуджа,като бил извършен оглед  на автомобила.В последствие срещу  разписка 87бр. от  тях били върнати на св.Кръстина Трифонова,която била материално отговорно лице  за  паметника на вр.Бузлуджа,като работеща в Областна администрация-гр.Ст.Загора .

          По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза,като в.лице Димитров  е  установило,че  вещите ,предмет на обвинението възлизат на 648лв.

          В с.з. всеки от подсъдимите се признава за виновен,като дават подробни обяснения,които изцяло кореспондират както помежду си,така и с останалите доказателства по делото .От обясненията на подсъдимите се установява,че същите са отнели мраморните плочи от вътрешността на храм-паметника,като в него можело да се влезе безпрепятствено.На около 30-40м. след като тръгнали с автомобила били спрени от полицейските служители,които установили извършената кражба.

          Горната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на св.Росен Добрев/дадени в хода на досъдебното производство/,на св.Кръстина Трифонова и св.Иван Жеков.

     По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие от 02.07.03г.,ведно с приложен снимков материал,който също кореспондира с останалите доказателства по делото.

     При това положение,съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна,така и от субективна страна всеки един от подсъдимите  Росен Дончев,Цветомир Нанев и Тодор Стоев са осъществили престъпния състав на чл.195ал.1т.4 и 5 вр. с чл.18ал.1 НК,а подс.Стоев и във вр. с чл.63ал.1т.3 НК.Съдът от изложената фактическа обстановка ,установена в хода на съд.следствие споделя становището на РП-гр.Казанлък,че чрез обективираните си действия подсъдимите са направили опит да отнемат процесните вещи,тъй като не са установили своя трайна фактическа власт върху тях,тъй като автомобила,с който пренасяли мраморните плочи бил спрян от полицейските служители на около 30-40м. от паметника.Подсъдимите са действали  при условията на предварителен сговор помежду си,като от  обясненията им с.з. става ясно,че предварително са взели решение за осъществяване на кражбата,като преди това са намерили и “пазар” на процесните вещи.Подсъдимите при осъществяване на престъпното деяние са използвали МПС-л.а.”Фиат Дукато” с ДК№ СТ 5080 АА,собственост на трето лице.От субективна страна подсъдимите са действали при форма на вина пряк умисъл-всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване,като подс.Стоев макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,поради което всеки от тях следва да бъде признат за виновен и наказан по посочената по-горе правна квалификация,а по първоначално предявеното обвинение по чл.195ал.1т.4 и 5,а за подс.Стоев и във вр. с чл.63ал.1т.3 НК,всеки един подсъдим следва да бъде признат за НЕВИНЕН и  ОПРАВДАН.

        При определяне вида и размера на наказанието на подс.Росен Дончев Дончев за извършено деяние по чл.195ал.1т.4 и 5 вр. с чл.18ал. НК,съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието,предвид предмета на престъплението  и сравнителна високата му стойност.Смекчаващите вината обстоятелства обаче имат превес-чистото съдебно минало на подсъдимия,ниската му възраст,направените самопризнания,добрите  характеристични данни.Поради което и като взе предвид,че престъпното деяние,в което е участвал подсъдимия е приключило във фазата на опита намира,че  ще е целесъобразно да приложи  разпоредбата на чл.58б”а” НК във вр. с чл.55ал.1т.1 НК,като наказанието на Дончев се определи под най-ниския предел,а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          Налице са всички предпоставки на чл.66ал.1 НК за приложение института на условното осъждане,като предвид личността на подс.Дончев ще е целесъобразно същият да не изтърпява ефективно така определеното му наказание,поради което съдът му определя изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

          При определяне вида и размера на наказанието на  подс.Цветомир Димитров Нанев за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.4 и 5 във вр. с чл.18ал.1 НК,съдът  отчита като отегчаващо вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на деянието,предвид предмета на престъплението  и сравнително високата му стойност.Смекчаващите вината обстоятелства обаче имат превес-чистото съдебно минало на подсъдимия,ниската му възраст,направените самопризнания,тежкото му  семейно положение.Поради което и като взе предвид,че престъпното деяние,в което е участвал подсъдимия е приключило във фазата на опита намира,че  ще е целесъобразно да приложи  разпоредбата на чл.58б”а” НК във вр. с чл.55ал.1т.1 НК,като наказанието се определи под най-ниския предел,а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          Съдът намира,че  и по отношение на този подсъдим следва да се приложи института на условното осъждане ,тъй като на същия като млад човек,следва да му се даде последна възможност да се поправи и превъзпита,поради което и на осн.чл.66ал.1 НК съдът отлага изтърпяването на наказанието му с  ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

          При  определяне вида и размера на наказанието на подс.Тодор Стоев Стоев за извършеното от него деяние по чл.195ал.1т.4 и 5 вр. с чл.18ал.1 вр. с чл.63ал.1т.3 НК ,съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство-високата степен на обществена опасност на деянието,предвид  предмета му,както и високата му стойност.Смекчаващите вината обстоятелства имат превес-ниската му възраст,направените самопризнания,критичното отношение към деянието,тежкото му семейно положение.Предвид горното и  като взе предвид ,че престъпното деяние на Стоев е приключило във фазата на опита съдът намира,че по отношение на него следва да се приложи чл.58б”а” НК във вр. с чл.55ал.1т.2б”б” НК като му се определи друг вид  наказание,което е по-леко,а именно ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,което след влизане на присъдата в сила се изпълни,като се оповести по Местния радиовъзел в с.Бузовград, общ.Казанлък.

          Съдът намира,че  по отношение на Стоев не следва да се прилага разпоредбата на чл.61 НК,тъй като при осъществяване на престъпното деяние не е действал поради увлечение или лекомислие,както и не е бил повлиян от останалите подсъдими,което са пълнолетни.Съдът намира,предвид и събраните в  хода на съд.следствие гласни доказателства/показанията на св.Жеков/,че Стоев  е участвал дейно както в подготовката на кражбата,така и в нейното осъществяване,поради което счита,че целите на чл.36 НК по отношение на този подсъдим ще бъдат постигнати с определяне  на гореописаното наказание.

          На осн.чл.169ал.2 НПК  подсъдимите Росен Дончев,Цветомир Нанев и Тодор Стоев,действащ със съгласието на баща си Стойо Стоев  ще следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно  направените по делото съд.разноски в размер на 32лв.,а подс.Стоев и 65лв.-адв.възнаграждение за служ.защита,всичко по сметка на РС-гр.Казанлък.

          В този смисъл е постановената  присъда.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :

 

 

 

 

 МОТИВИ  : Против подс.Юлиян Янков Асенов по реда на бързото полицейско производство е предявено обвинение по чл.325ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” и б”б” НК-за това,че  на 15.08.05г. в кафе-аперитив “Елит” в с.Ягода,общ.Мъглиж  в условията на опасен рецидив  е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и  изразяващи явно  неуважение към обществото,изразяващи се в псувни ,закани ,заплахи с брадва.

               В с.з. прокурора поддържа обвинението,с изключение на пр.квалификация на  деянието  против  подс.Асенов по чл.29ал.1б”б” НК.

              От обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите и приложените писмени и веществено доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка :  Вечерта на 15.08.05г. около 21.00ч. подс.Асенов посетил кафе-аперитив “Елит” в  с.Ягода,общ.Мъглиж,стопанисвано от св. Росанка и Стефан Козареви.След като видял св.Козарев, подсъдимия Асенов,който бил във видимо нетрезво състояние започнал да се заяжда с него и да го обижда,тъй като  съпругата му преди седмица подала против същия жалба в полицията. В заведението имало клиенти и ,за да не ги безпокои,Козарев казал на подсъдимия да го напусне.От своя страна подс.Асенов хванал ръката на Козарев  и започнал да я стиска,като един от клиентите -св.Недев се намесил  и го извел навън.Горните действия,Асенов извършил в присъствието на други клиенти,както и на св.Й.  и св.Кръстева,които работели в заведението,като започнал да псува и отправя заплахи,като дори казал на св.Пейчева,че ще убие детето й.

               В последствие подс.Асенов ,който бил във видимо пияно състояние и  ядосан се преместил  на съседната  каравана,като поискал  от св.Стефанова,която я обслужвала да й сервира алкохол.Там същият в компанията на св.Ненова продължил да псува и  обижда присъстващите,както и да се заканва “ че тази нощ ще убие някой от селото и ще го излежи “,като  според св.Христов  причината за  агресивното му поведение била случката в кафе “Елит”.В последствие дошъл и св. Христофоров,който  казал на подсъдимия да не закача повече брат му и го ударил.В последствие Асенов тръгнал към дома си,взел брадва и се върнал  до заведение “Елит “,като  се скрил  зад една кола ,дори размахал брадвата срещу св. Христов,тъй като първоначално не го познал.След като го видял,че идва с брадва  към заведението му,св.Козарев  казал на част от клиентите между които имало и момичета да се приберат вътре ,а той заедно с някои от  присъстващите момчета останали на терасата  при подсъдимия,като се опитал да му вземе брадвата.Междувременно Асенов продължил да псува и да се заканва.Тогава се намесили  св.Христофоров,св.Пейчев и други  техни приятели,които го подгонили и на няколко метра от заведението му отнели брадвата.

             Присъствалите в заведението ,както и  тези ,които се намирали в близост останали крайно  възмутени и уплашени от действията  на подс.Асенов,като по -голямата част от съселяните му потвърдиха,че тези му действия били ежедневие.Видно от показанията на св.Козарева, Недев , Й.  след като употребял алкохол,същият ставал агресивен и се  заканвал непрекъснато на хората от селото.

              В с.з. подс.Асенов не признава вината си,като заяви,че по скоро той е потърпевш от действията на  свидетелите и,че срещу него имало “заговор “ ,в който участвали всички.На инкриминираната дата му бил нанесен побой в дома му ,като дори му бил отнет мобилния телефон.Същият отрича да е взимал брадва със себе си ,като  в последствие,тъй като загубил съзнание,същата му била подхвърлена.Твърди,че отишъл с добро в заведението на Козарев ,за да си купи цигари,но същият се заяждал с него .В последствие след като изслуша свидетелите заяви,че може и да е взел брадвата,но не помнел такова нещо.Така изразената защитна позиция от подсъдимия се подкрепя единствено от показанията на св.Ненова ,която твърди,че е видяла ,че върху подсъдимия се нанася побой,поради което се опитала да се намеси и да го защити ,но  Стоян /св.Христофоров/ я хванал за ръката и я бутал да не вика.    

             Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на св.Стефан Козарев и съпругата му  Росанка Козарева ,която не е пряк свидетел на  инкриминираното деяние.Св.Козарев твърди,че тъй като преди седмица подсъдимия тормозил в заведението му клиенти и му нанесъл материални щети,съпругата му пуснала жалба в полицията.На 15.08.05г. в заведението му Асенов започнал да се разправя с него,в присъствието на  клиенти ,като  го дърпал  за ръката и му причинил болка.От св. страна св.Недев го изкарал от заведението,като Асенов  започнал да го псува и да се заканва ,че “ ще го смачка и убие “.Козарев твърди,че го е чувал от съседното заведение как продължава да псува и се заканва както на него ,на семейството му и на работниците му.Същият се сбил на съседното заведение с някого,като се заканил,че “ще дойде с брадвата “ .В последствие Козарев бил предупреден,че Асенов е  дошъл с брадва да го коли,като в последствие и го видял,че носи такава .Заедно с момчета от заведението се насочили към подсъдимия,за да му вземат брадвата ,като част от момчетата извън заведението тръгнали след него.Момичетата ,намиращи се в кафе”Елит” много се уплашили от постъпката му,като дори част от клиентите му взели пластмасови столове,за да се защитават.

              Св.Росанка Козарева твърди,че същата вечер  се е обадила на полицейските служители,които са пристигнали впоследствие ,както и ,че това поведение на Асенов не било за първи път.Твърди,че персонала на заведението бил крайно притеснен и уплашен,като дори не искали да свидетелстват.

              Св.Й. също била в заведението на Козарев,където работела.Същата твърди,че  много се страхувала от Асенов.,той се държал грубо с клиентите отвън,като заплашвал,че ще “бие и трепе “,а на Козарев казвал,че ще го убие и ще го излежи.Излязла навън и го видяла с брадвата ,като продължавал със заплахите.Твърди, че преди този случай се уважавали с Асенов.В този смисъл са и показанията на св.Д. Кръстева,която тогава  работела като барман в заведението.Твърди,че някой от клиентите казал,че Асенов се връщал с брадва,като момичетата много се притеснили и влезли вътре ,а момчетата се опитали да ги защитят.Всички били много уплашени.

                  Св.Христо Христов  се черпел на караваната,находяща се в непосредствена близост до кафе-аперитив “Елит”,като твърди,че видял оттам Асенов да се бие с Теньо /св.Недев/,след което дошъл  при тях и поискал алкохол.Същият  започнал “ да се заканва, да заплюва” ,твърдял,че ще убие някой тази вечер ,като след 15 мин. дошъл с  голяма брадва.Твърди,че подсъдимия  се бил скрил  зад караваната и след като Христов минал , той посегнал с брадвата към него и ако не го били предупредили щял да бъде ударен.Твърди,че според него търсел други хора,тъй като “дразнителят” му бил от съседното заведение.От заведението “Елит” излезли някакви момчета и погнали Асенов ,като в последствие полицаите го прибрали.Св.Христов твърди,че  Асенов не е ходил до съседното заведение “Елит “ с брадвата,но  тези му твърдения не кореспондират с останалите свидетелски показания/ на св.Козарев, св.Пейчева, св.Кръстева и св.Христофоров/,като се установи от същите ,че двете заведения се намират в непосредствена близост и всичко,което е ставало в тях се е чувало от съседното заведение.

                 В с.з. св.Недев потвърди,че в заведение “Елит” подс.Асенов се разправял със собственика,поради  което Недев го  хванал   за ръката и го извел от заведението.Освен това същият закачал и клиентите,което му било неприятно ,затова го извел навън.

                 Св.Елена  Стефанова твърди,че обслужвала караваната си,когато дошъл подс.Асенов и  започнал да псува и да крещи,като след това дошъл и св.Христофоров и му казал да не се закача повече с брат му,след което Асенов се ядосал  и казал,че ще отиде да вземе брадва..По-късно се върнал с нея и седнал на караваната.Продължил със заплахите –“ щял да убие някой от това село и всичко щяло да се оправи,той бил убивал вече някого ,но бил на свобода “,след което се скрил  до караваната зад едно дърво.

                Св.Стоян Христофоров твърди,че тъй като “Осито” /подс.Асенов/ закачал брат му  отишъл при него на караваната и му казал, че ако го  закачи още веднъж ще се разправя с него.Асенов казал,че ще  отиде да си вземе брадвата,а той се върнал в заведение “Елит”,като действително един негов приятел  видял подсъдимия,че “дебнел с брадвата зад една кола “. Козарев му казал да остави брадвата ,но той я размятквал и крещял ,че ще ги коли и псувал,като били на 3-4 метра от тях и посягал с брадвата .Тогава с 3-4 момчета / в това число и св.Иван Пейчев/  тръгнали да го гонят  и Пейчев му взел брадвата Свидетелят също така твърди,че чул  Асенов да казва на св.Пейчева ,че “ще отиде у тях и ще заколи  детето й “.Св.Пейчев също твърди,че е видял Асенов с брадвата ,като същия бил пиян и замахвал с нея.С негови приятели го наобиколили,за да му я вземат,като той успял и я занесъл у тях.Заяви,че не са нанасяли побой над подсъдимия.

               В съд.заседание на осн.чл.282 НПК  на подс.Асенов бе предявено вещественото доказателство- брадва  с дървена дръжка, за която същият потвърди,че се намирала в неговия двор,но била на негов съсед.Също така обясни,че тъй като бил много пиян било възможно  от нерви да я е взел.По усмотрение на съд.състав  вещественото доказателство  би могло да възбуди основателен страх и уплаха за здравето на  пристъващите в заведението,още повече,че от свидетелските показания категорично се установи,че  подс.Асенов  я е размахвал пред заведението.

              С оглед на така обсъдените гласни доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че подс.Асенов  на 15.08.05г.  в заведение Елит”  в с.Ягода ,общ.Мъглиж е осъществил престъпния състав на чл.325ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК.Чрез обективираните си непристойни  действия – сбиване, отправяне на обиди,псувни и множество заплахи към св.Козарев ,св.Пейчева и  останалите клиенти намиращи се вътре в заведение “Елит” и на  неговата тераса,както и носене и  размахване на брадва  ,Асенов е извършил едро хулиганство  по  описания по-горе законов текст. Горното му поведение ,извършено в присъствието на  множество жители на селото,клиенти на двете заведения грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.Същият е действал при форма на вина –пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици,но е искал тяхното настъпване поради ,което следва да бъде признат за виновен и осъден за  едро хулиганство ,извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29ал.1б”а” НК.Това е така ,тъй като видно от справката за съдимост на Асенов ,същият е многократно осъждан за деяния ,извършени в условията на опасен рецидив.След като се запозна обаче със справката,изходяща  от ГД”ИН” –гр.София,съдът установи,че наказанието по   пр. по н.о.х.д.№ 724/99г. на КРС, за деяние по чл.131а вр. с чл.129ал.2 вр. с чл.29ал.1б”б” НК в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода,при строг режим,Асенов е изтърпял и е бил освободен на 26.05.02г.При това положение съдът споделя становището на представителя на РП-гр.Казанлък,че настоящото му деяние е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла единствено на чл.29ал.1б”а” НК,тъй като за останалите му предходни осъждания предвидения в чл.30ал.1 НК срок е изтекъл.Поради това подс.Асенов ще следва да бъде  признат за невинен и оправдан по така предявеното му първоначално обвинение по чл.29ал.1б”б” НК.

             При определяне вида и размера на наказанието на подс.Асенов за извършеното от него деяние по чл.325 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29ал.1б”а” НК,съдът отчита като  отегчаващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието – размахвал брадва пред множество хора,както и на дееца –миналите  му осъждания за деяния ,извършени в условията на опасен рецидив,лошите му характеристични данни, безкритичното му  отношение към извършеното  деяние,обстоятелството,че е бил в нетрезво състояние.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита,че същия полага общественополезен труд,разполага с доходи,както и предвид твърденията на част от  свидетелите ,че  когато е трезвен не създава проблеми.При това положение съдът намира,че наказанието му следва да се определи при баланс на  отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.В настоящият случай не са налице условията на чл.66ал.1 НК за приложение спрямо Асенов на института на условното осъждане ,поради което  следва  същият да изтърпи ефективно така определеното му наказание ,с оглед на личната и генерална превенции на закона,при първоначален СТРОГ режим,на осн.чл.47ал.1б”б”   ЗИН .

                    На осн.чл.53ал.1б”а” НК вещественото доказателство- брадва  с дървена дръжка следва да се отнеме в полза на държавата,като след влизане в сила на присъдата ,поради своята малозначителност  да се унищожи.

 

 

                    По делото не са направени съд.разноски.

                    В този смисъл е постановената присъда.                                                                                                                                    

             

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :