Р Е Ш Е Н И Е
№ 261053
28.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 480 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на
запазена част и чл.69 ЗН – за делба на недвижим имот.
В исковата молба от Е.И.И. против Р.Х.Ж. и допълнителна молба от ** се твърди, че ответницата е *** на ищеца – *** на покойната му майка. Преди смъртта си тяхната майка и баба на ищеца – Е. И. И., ЕГН ********** завещала на леля му притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „***“ № ***, ет.*, ап.*, със саморъчно завещание, предадено за пазене с приемателен протокол с № ***/***г. на *** Р. В., с рег.№ ***. Завещанието било обявено и вписано в Агенция по вписванията с акт № **, том *. Недвижимият имот по одобрените КККР на гр.П. представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Твърди се, че ищецът, както и приживе майка му като наследник по закон на Е. И. И. не бил получил никаква част от имуществото, с което тя разполагала към момента на смъртта си, нямал подарени, завещани или прехвърлени по друг начин имоти, а облагодетелствана била единствено лелята на ищеца. Желае да се намали завещателното разпореждане на баба му до размера на запазената част на майка му като нейн наследник, тъй като ищецът не можел да получи никакъв размер от запазената част, която имала неговата майка Н. Х. Т.. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се намали завещателното разпореждане до размер на разполагаемата част на баба му, както и искане да се допусне делба на описания недвижим имот, при квоти от 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за ответницата.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Р.Х.Ж., чрез адв. Г., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се спори, че Р.Ж. е наследник освен по закон и по завещание на своята майка Е. И. И., като е придобила по наследство и завещание процесния апартамент. Ищецът бил наследник по заместване на Е. И.И.. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства били едностранчиво изложени. Посочено е, че прадядото на ищеца И. Т. и съпругата му Н. Т. притежавали дворно място в гр.П., ул. „***“ № **, като с нотариални актове от ***г. за дарения *** прехвърлили на двете си дъщери Е. И. П. и Р. И. И. по ¼ ид.ч. от дворното място, както и по ½ ид.ч. от построената в него двуетажна къща. От своя страна Е. И. П. прехвърлила на дъщеря си Н. Т., майка на ищеца, своята ¼ ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от къщата на ***, когато започнала процедурата по отчуждаване, за да може дъщеря й да получи обезщетение. Като обезщетение за прехвърления имот Н. Т. получила тристаен апартамент с площ от 86.69 кв.м., в кв. ***, бл.***, жилище № **, на ул. „***“ № *. Тъй като стойността на обезщетението не достигнала за изплащане на пълната сума за апартамента на майката на ищеца, която била в размер на 20 049 лв., от които 8 049 лв. стойност на отчуждената част от имота и лични средства, то Е. П. изплащала взетия от Н. Т. заем. Тоест тя била предоставила не само обезщетението за майката на ищеца, но и значителна сума пари за изплащане на цялата му цена, а на другата си дъщеря не била дала нищо. Тоест приживе Е. И. дарила средства на дъщеря си Н. Т., като изплащала заема й в размер на 12 000 лв., която била изплатена изцяло от нея. Всички златни бижута била дала на дъщеря си Н., изцяло я и подпомагала заради несполучливия й брак и развод, и тежкото й финансово състояние. От друга страна за нея се грижила ответницата, като поемала изцяло издръжката й. Именно поради това майката взела решение да завещае малкия си апартамент на ответницата, с увереността, че е осигурила другата си дъщеря Н.. Посочено е, че за да се намали завещанието до размера на запазената част, трябва да се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, като се отчетат направените приживе дарения – изплащането на заема на Н. Т. от Е. И.. Посочено е, че ищецът не е посочил имущественото състояние на наследодателката към момента на смъртта й. Касаело се за завет, а не за универсално завещание. Неправилно се искала и делба на имота. Ищецът не бил уточнил с каква сума се искало намаляване на завещанието и каква е правната последица от това. Искът за делба бил недопустим, тъй като към момента на предявяване на иска нямало съсобственост върху апартамента и не се знаело дали би възникнала такава, защото запазената част от наследството би могла да се изплати и в парична равностойност. Посочено е, че майката на ищеца е починала след обявяване на завещанието, същата се е съобразила с волята на майка си, не се е възползвала от правото си на оспорване на завещанието до размера на запазената си част, поради което и нейният наследник няма право да оспори завещанието. Изразено е становище, че ответникът е недостоен да наследява, по изложените съображения. Заявява се, че се предявява инцидентен установителен иск, че ищецът не е наследник по закон на Е. И. И., като недостоен да наследява, тъй като е нападал наследодателките си, като системно ги е малтретирал и заплашвал с насилие. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск по чл.30 ЗН. В случай, че искът се приеме за основателен, а направено искане ответницата да възстанови на ищеца паричната стойност на неговата запазена част от наследството, съответно да се намали размерът на запазената част с размера на дарението в пари, което е направила общата наследодателка на майката на ищеца – Н. Т., при изплащане на сумата за заема в размер на 12 000 лв.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № ***, том *, н.д. № ** от ***г., с който Е. И. И. е призната за собственик на недвижим имот – жилище № **, находящо се на ** етаж, в бл.***, вх.*, комплекс „***“, с площ 58.49 кв.м., ведно с избено помещение № *, със застроена площ 4,46 кв.м., 1,298 % ид.ч. от общите части на сградата.
Представена е схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и регистри
на гр.П..
По делото е представено от ответницата саморъчно завещание от Е. И. И. от ***г., с което на ответницата е завещан процесният недвижим имот, като завещанието е обявено на ***.
С нотариален акт от *** Н. Х. Т. е призната за собственик на недвижим имот – жилище № **, ет.**, бл.***, вх.*, комплекс „***“ в гр.П., с площ 86,69 кв.м., избено помещение № **, ЗП 3,71 кв.м., 1,644 % ид.ч. от общите части на сградата.
По силата на договор за
покупко-продажба по нотариален акт от *** г. Е. И. П. и продала на дъщеря си Н.
Х. Т. ¼ ид.ч. от дворно място в гр.П., ул. „***“ № **, ведно с ½
ид.ч. от първи жилищен етаж на жилищната сграда, построена в него.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С доклада на съда от закрито заседание от *** по предявения иск по чл. 30, ал.1 ЗН на ищеца е указано, че следва да докаже качеството си на наследник с право на запазена част на наследодателя Е. И. И., размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството, размера на запазената част, както и размера на накърняване на запазената част. Ищецът следва да установи и размера, тоест паричната стойност на наследствената маса, в случай, че в наследството са включени и други имущества, извън описания в исковата молба недвижим имот. Указано е на ищеца, че следва да посочи дали в наследството са включени и други имущества, извън описания в исковата молба недвижим имот, респективно да се ангажират доказателства за това. Указано е на ищеца, че не сочи доказателства, че е наследник с право на запазена част на наследодателя Е. И. И., както и че не сочи доказателства относно размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството, размера на запазената част и размера на накърняване на запазената част. Посочено е, че ищецът не представя доказателства и че е направено процесното завещателно разпореждане от Е. И. И. в полза на Р.Х.Ж., както и че наследодателят е бил собственик на процесния недвижим имот.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на ** ищецът, редовно призован, не е изразил становище съобразно доклада по делото. Предоставена е нова възможност за ангажиране на доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест и указанията относно това за кои обстоятелства не сочи доказателства, като е дадена и нова възможност за внасяне на депозит за работа на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Независимо от това от страна на ищеца становище не е изразено.
По делото не е представено удостоверение за наследници на Е. И. И., поради което съдът намира, че не е установено наследственото качество на ищеца. Освен това определянето на размера на запазената част на наследника предпоставя образуване на наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения, както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН. Към общата маса се прибавят даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството с изключение на обичайните такива, а в случая ищецът не е посочил дали в наследството се включват и други имущества, извън описания в исковата молба недвижим имот, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. От постъпилото от Агенция по вписванията саморъчно завещание от ** /във връзка с производството по предоставяне на ответницата на правна помощ/ е видно, че същото не е универсално по своя характер. Следователно по делото следва да се установи цялото имущество, включено в наследствената маса, а не само конкретния недвижим имот, чиято делба се иска. Само при универсалните завещания не се прави наследствена маса по чл.31 ЗН, а разпорежданията се намаляват пропорционално до размера на запазената част. В този смисъл не е достатъчно ищецът само да твърди, че запазената му част е накърнена. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.30 ЗН не е доказан, с оглед на което и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за делба, тъй като не се установява съсобственост между страните по делото по отношение на процесния недвижим имот.
От ответната страна разноски не са претендирани, поради което независимо от изхода на делото, такива не се присъждат.
По изложените съображения съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.И., ЕГН ********** *** против Р.Х.Ж.,
ЕГН ********** *** иск за възстановяване на запазената част от наследството
на Е. И. И., ЕГН ********** от правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр.П., ул. “***” № **, ет.*, ап.*, който имот по КККР на гр.П.
представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 58.49 кв.м., ведно с изба 8 – 4.46 кв.м.
и 1.298 % от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, чрез намаляване на саморъчно
завещание от Е. И. И. в полза на Р.Х.Ж., както и предявения иск за делба на
недвижимия имот.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.