Р Е Ш Е Н И Е № 569
гр. Монтана, 27 09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на осми септември през две
хиляда двадесет и трета година, в състав:
Председател: СОНЯ
КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 483 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от А*** Г*** М*** –
старши юрисконсулт при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана, против Решение №
164 от 06.06.2023 г. по АНД № 284/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, с
което е отменено Наказателно постановление № 679828-Е679346/05.12.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ЕТ „Д*** - П.Б.“***,
представлявано от П.Л.Б., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв., като
незаконосъобразно и дружеството, чрез представляващия П.Л.Б., е предупредено,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
С издаденото Наказателно постановление № 679828-Е679346/05.12.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол на „ЕТ „Д*** - П.Б.“***, представлявано от П.Л.Б.,
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000 лв., затова че при извършена проверка на
13.09.2022 г., в 13:35 часа, в търговски обект - павилион, находящ се в
гр.Монтана, ул. „С*** “ № * , стопанисван от ЕТ „Д*** – П.Б.“ е установено, че
задълженото лице извършва продажба на стоки без да има въведено в експлоатация
фискално устройство за отчитане на оборотите от извършените продажби, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. При проверката е
установено, че в обекта се предлагат следните артикулни стоки - кафе - 0.50 лв.,
безалкохолни напитки - от 0.60 лв. до 1.00 лв., бира - 1.20 лв. При засичане на
касовата наличност е установена фактическа наличност в размер на 15.00 лева, за
която представляващият ЕТ е декларирал, че реализираният оборот е от продажба
на стоки. Представена е и писмена декларация от представляващия на фирмата, в
която декларира, че на адрес гр. Монтана, ул. „С*** “ № * , извършва търговска
дейност в обект - павилион и за обекта няма регистрирано фискално устройство. За
установеното е съставен АУАН № F679346/29.09.2022 г., въз основа на който е
издадено и атакуваното наказателно постановление.
С касационната жалба се иска
отмяна на обжалваното решението като неправилно и в нарушение на нормите на
материалния закон. Оспорват се мотивите в съдебното решение относно наличие на
предпоставка за налагане на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът излага съображения, че
както АУАН, така и НП съдържат изискуемите задължителни реквизити по чл. 42,
ал. 1 от ЗАНН - за АУАН и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН - за НП. Издадени са от
оправомощени лица и в законоустановените срокове. Спазена е и процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на НП. На следващо място излага доводи, че
отмяната на наказателното постановление районният съд е обосновал с бланкетен
довод, че нарушението представлява „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Счита, че по делото липсват писмени доказателства, а и твърдения от страна на представляващия
административнонаказаното дружество, че неизпълнението на възложеното му задължение
се дължи на извинителна обективна причина, извън неговия контрол. Излага
мотиви, че маловажен случай по смисъла на нормата чл. 93, т. 9 от НК, приложима
и в административнонаказателното производство, е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Твърди, че нарушението е типично за вида си и в резултат на
същото са настъпили вредни последици, а именно не са отчетени извършените
продажби и са нанесени вреди на фиска. В обекта не е било монтирано фискално
устройство, а липсата на фискално устройство води до нерегистрирането на паричните
средства, преминаващи през обекта. Счита, че с това поведението са нарушени
правилата за отчетност на паричния поток, преминаващ през обекта. Касаторът
развива съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи че конкретното
неизпълнение разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от този вид, а поредността на извършването му - първа,
единствено следва да бъде съобразена при индивидуализация на регламентирания в чл.
185, ал. 1 от ЗДДС размер на имуществената санкция, което наказващият орган е
съобразил и е наложил минимално установената ѝ стойност. Твърди, че е
безспорно установено, че в обекта се извършват продажби и се извършва търговска
дейност. Счита, че определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило
целите на наказанието, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите задължени лица, както визира чл. 12 от ЗАНН.
Поради което, счита че не са налице критериите по чл. 28 от ЗАНН и
преквалифициране на деянието, като маловажен случай би се явило
незаконосъобразно. Моли, на основание чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН,
касационната инстанция да отмени решение, постановено по АНД № 284/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателното постановление,
издадено от Началник „Оперативни дейности“ – Велико Търново и потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. за касаторът Началник отдел
„Оперативни дейност“ – Велико Търново, Дирекция „ОД“, ГД „ФК“, ЦУ НАП, редовно
призован, се явява надлежно упълномощения ст. юрк. Анелия Г*** М*** , която
поддържа касационната жалба. Моли касационната инстанция да отмени решението на
РС – Монтана като неправилно и незаконосъобразно и потвърди НП като правилно и
законосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба ЕТ „Д*** – П.Б.“***, чрез представляващия го П.Л.Б., не взема становище
по жалбата. В с.з., редовно призован, се явява лично представляващия
дружеството П.Л.Б., който оспорва касационната жалба. Представя писмена защита
по делото, в която моли касационната инстанция да постанови решение, с което
остави в сила решение № 164 постановено на 06.06.2021 г. от Районен съд –
Монтана по АНД № 20231630200284/2023 г. като правилно и законосъобразно, а
подадената касационна жалба да се приеме за неоснователна. Изразява становище,
че правилно Районен съд – Монтана е приел, че наказващият орган при преценка за
определяне на наказанието му не е съобразил, че се касае до маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и тъй като наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради издаването
му в противоречие със закона. Оспорва изложеното от жалбоподателя, че липсват
каквито и да било писмени доказателства относно обстоятелството, че са налице
извинителни обективни причини. По делото са приети и представени като писмени
доказателства свидетелство за регистрация на фиксално устройство от 03.10.2022
г., договор за техническо обслужване на фискални устройства, фактура издадена
от ИЗОТСЕРВИЗ Монтана № *********/10.10.2022 г., касов бон за заплащане на
сумата, както и копие от фактура № **********/22.03.2012 г. изд. от ИЗОТСЕРВИЗ
МОНТАНА ООД. В писмената защита твърди още, че по делото освен представените
писмени доказателства, са разпитани и свидетели. При разпита на снаха му се
установило безспорно, че в деня на проверката обекта не е работел, тъй като
касовият апарат е бил на ремонт и по тази причина не са извършвани продажби.
Заявява, че съдът не е кредитирал тези свидетелски показания, но пък е
кредитирал показанията на другата разпитана свидетелка, която не е
заинтересована от изхода на делото. Счита, че при съвкупен анализ на
доказателствата Районен съд – Монтана е извършил преценка относно това дали
конкретният случай е маловажен или не, позовавайки се на критериите, визирани в
субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11
от ЗАНН, с оглед на което съдът е преценил, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
приложима. Твърди, че първоинстанционният съд е изградил правилни изводи,
съобразявайки се и преценявайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на
РС - Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Установена е фактическата обстановка,
която указва маловажност на извършеното деяние съгласно разпоредбата на чл. 28
от Закона за административните нарушения и наказания. Заявява, че неприлагането
на този институт от административнонаказващия орган прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния
съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага
да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно от поставен щемпел с вх. № в РС –
Монтана, от надлежна страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по
същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд отменя Наказателно
постановление № 679828-Е679346/05.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на ЕТ „Д*** - П.Б.“***, представлявано от П.Л.Б. като
незаконосъобразно. Съдът възприема фактическата обстановка относно
констатираното при извършената проверка на място на 13.09.2022 г., в 13:35
часа, в търговски обект - павилион, находящ се в гр. Монтана, ул. „С*** “ № * ,
стопанисван от ЕТ „Д*** - П.Б.“, като по същата няма спор. Въззивният съд
намира, че административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В подкрепа на
свидетелските показания са протокол от извършена проверка, опис на паричните
средства в касата на обекта - в същия представляващият търговеца е отразил
собственоръчно, че сумата от 15 лева е от продажба на стоки в павилиона.
Приложена е и декларация от представляващия, в която е декларирал, че на адреса
се извършва търговска дейност в павилион, като същият се стопанисва от него и в
обекта няма регистрирано фискално устройство. Въззивният съд е възприел, че актът
е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби са нарушени
виновно. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са
присъствали на извършената проверка, в присъствието и на нарушителя, предявен
му е на същата дата, като му е предоставена и възможност да направи възражения
и искания, каквито не е направил. На базата на събраните по делото
доказателства, районният съд е счел, че наказващият орган правилно е
квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, което ангажира и административнонаказателна му
отговорност по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Районният съд е развил мотиви, че при
преценката на наказващият орган за определяне на наказанието, същият не е
съобразил, че се касае до маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не е
извършил преценка и доколкото наказващият орган не го е приложил, което е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона, съобразно практиката по този въпрос, намерила израз в
TP № 1/ 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. Съдът е приел, че в настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, то
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. По мнение на въззивният
съдебен състав в този случай е следвало да намери приложение горният текст,
като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в случай на
повторно нарушение ще бъде санкциониран. Приема, че са налице всички условия на
закона за това, тъй като се касае до първо по рода си административно
нарушение, в тази връзка няма данни търговското дружество да е наказвано по
административен ред по реда на ЗДДС, от деянието няма причинени вредни
последици, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид, в тази връзка е установената
фактическа наличност от 15 лева и извършваните продажби в обекта на кафе,
безалкохолно и бира. Така индивидуализирано наложеното наказание дори и в
минималния размер, съдът е възприел, че се явява явно завишено,
незаконосъобразно и несъответстващо на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца. Счита, че се явява репресивно по отношение на нарушителя.
Установената фактическа наличност в размер на 15.00 лева е още един довод в
подкрепа на извода за ниска степен на обществена опасност на деянието.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. Въззивният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
При извършената проверка по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция намира, че процесното нарушение
има характер на такова, при което извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, както и с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че допуснатото
нарушение е първо с такъв характер за административнонаказаното лице и е с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Преценката относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН при формалните административни нарушения, каквито белези носи
санкционираното с обжалваното Наказателно постановление №
679828-Е679346/05.12.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, следва да бъде направена с оглед степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението не е застрашило сериозно обществените отношения или не са настъпили
вредни последици, а именно не може да се приеме, че са нанесени вреди на фиска,
с оглед минималната стойност на установените нерегистрирани парични средства,
преминаващи през обекта в размер от 15 лв.
С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция
намира, че правилно въззивният съд с решението си е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. В настоящия случай става дума за административно нарушение, от
което не са настъпили неблагоприятни последици и същото не може да бъде прието
като такова с висока степен на морална укоримост. С оглед на това и с оглед на
обстоятелствата по извършване на нарушението, липсата на данни за повторност на
нарушението, характерът на деянието, което също е с ниска степен на обществена
опасност, настоящата касационна инстанция счита, че е налице маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Следва съставения
АУАН от контролните органи на НАП, въз основа на който е постановено
обжалваното НП, да се приеме на официално предупреждение към ответника по
касационната жалба, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 164 от 06.06.2023 г. по
АНД № 284/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: