РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500337 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 83473/07.01.2023 г. на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, представлявана
заедно от В.И. и П.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. К. М. против
Решение 3232/10.10.2023г., по гр. дело № 1048/2023г. на Районен съд Варна, в
частта му в която е присъдено обезщетение на Д. Г. Л. за сумата над размера
от 3,500.00 лв. до 5000.00 лв. представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2022г. в гр.
Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
*****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022г. до
окончателното плащане и въззивна жалба с вх. № 86874/20.11.2023 г. от Д.
Г. Л., ЕГН **********, чрез адвокат А. М., с адрес в *******. в частта, с
която е отхвърлен иска на ищцата за неимуществени вреди над сумата от 5
000 лева до пълния предявен размер на иска от 8 000 лева.
В депозираната жалба от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД се
посочва, че обжалваното решение е неправилно, несправедливо и
несъобразено със съдебната практика по аналогични дела. Излага се, че
първата инстанция е придала много по - голямо значение на обстоятелствата,
обуславящи присъждането на по - висок размер на обезщетение, като е
омаловажила обстоятелствата, които водят към присъждането на по - нисък
1
размер на обезщетение. Изтъква, че районният съд не е съобразил обичайно
присъжданите от съдилищата обезщетения при аналогични травми Твърди, че
не са събрани доказателства, които да обуславят присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в толкова значителен размер. Твърди, че се касае за
повърхностни контузии и ожулвания по тялото на ищцата, които са се
възстановили в обичайния за такива травми срок. Няма данни пострадалата да
търпи болки след завършване на оздравителния период. Изтъква, се че
вещото лице не установило причинно-следствена връзка между получените
вследствие на ПТП ожулвания и оплакванията за наличие на болки по тялото
на ищцата една година след инцидента. Твърди, че определената парична
сума е прекомерна и необосновано завишена, като не съответства на
справедливостта и на установеното по отношение на естеството на травмите и
последващото възстановяване. Намира, че правните изводи относно
основателността на претенцията са формирани в нарушение на материалния
закон, тъй като мотивите на съдебното решение не съдържат означение във
връзка с какви обективно установени обстоятелства и по повод на кои
твърдения в исковата молба е прието наличие на нематериални вреди, които
да обосновават присъждане на обезщетение в посочения размер. Твърди, че
по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи
извод за степента на засягане на нематериалните права на ищцата, съответна
на присъдената сума. На следващо място посочва, че присъденото
обезщетение е прекомерно предвид датата на настъпването на процесния
инцидент – през юни 2022 г. Към датата на злополуката минималната работна
заплата е била в размер на 710 лв. което означава, че приетото от съда
справедливо обезщетение в размер на 8000 лв. се равнява на повече от 11
МРЗ или доходът на едно лице за приблизително една година, поради което
присъдената парична сума е прекомерна и не съответства на икономическия
ориентир, чието съблюдаване се следва с оглед прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Посочва, че достатъчен паричен еквивалент на търпените вреди, който
справедливо да възмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания е
в размер на 5500лв, като при отчитане на извънсъдебно изплатеното
обезщетение по щета № 0000-1000-04-22-7566 в размер на 2000 лв.,
обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 3500 лева.
Моли да се отмени решение по гр. д. № 1048/2023г. по описа на Районен
съд - Варна, в частта в която е присъдено обезщетение на Д. Г. Л. над размер
3,500.00 лв., като се постанови друго решение, с което да се приеме, че
справедливия и дължим размер на обезщетение е 3500 лв., ведно със всички
законни последици от това. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 96529/21/12.2023 г. от Д. Г. Л., чрез адв. А. М.. Твърди, че в
първоинстанционното производство са ангажирали доказателства, от които се
установява, че неимуществените вреди, които следва да бъдат репатрирани,
са над присъдените в обжалваното решение 5000 лв. Излага аргументи
идентични с тези в подадената от нея въззивна жалба.
В депозираната въззивна жалба от страна на Д. Г. Л. се посочва, че
решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е изследвал в достатъчна степен събраните
доказателства по делото - приложената с исковата молба документация,
разпита на двамата свидетели, разпита на вещото лице, както и приетата
2
съдебно-психологична експертиза. Твърди, че обсъдените от съда
доказателства са неправилно оценени, с оглед принципа на справедливостта
заложен в член 52 от ЗЗД. Първата инстанция не е съобразила установеното
по делото, че ищцата е търпяла продължителни физически и душевни
страдания, дълготрайното отражение на инцидента върху психиката й,
измененията на личностните й качества. Независимо от факта, че е млада
жена на 22 години е съсипана след процесната катастрофа. Изтъква, че
присъденото обезщетение в размер на едва 5000 лв. не кореспондира с
действителните морални вреди и съдебната практика. Посочва, че за да е
справедливо обезщетението, съдът следва да отчита, не само съдебната
практика в подобни случаи, но и икономическата обстановка в страната.
Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му част и вместо
него да се постанови решение, с което да се уважи изцяло и в пълен размер
предявеният иск. Претендира разноски и за двете инстанции.
В открито съдебно заседание, за застрахователя Застрахователна „ЛЕВ
ИНС" АД, не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 9189/
09.04.2024 г. подържа въззивната жалба, оспорва подадена от ищцата жалба,
както и отговора на тяхна жалба, счита възраженията на отсрещната страна за
напълно неоснователни. Моли да се уважи подадената от него жалба.
Въззивникът Д. Г. Л., не се явява, представлява се от адв. М., който
поддържа подадената въззивна жалба, както и подадения отговор срещу
въззивната жалба на ответното дружество. Твърди, че са доказали високата
степен на последици, които ищцата е претърпяла, вследствие на настъпилото
ПТП на пешеходна пътека, като считаме от една страна, че тя е извадила
късмет. Пораженията са й нанесли трайни последици, които установили в
хода на първоинстанционното дело. Счита, че сумата от 8 000 лева би
овъзмездила изцяло пострадалата за всички трайни последици.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството е образувано по искова претенция на Д. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: ******* срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.06.2022г. в гр. Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № *****, застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.08.2022г.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.06.2022 г. около 13:50 часа,
на спирка „Изгрев“ при управление на автомобил „Фолксваген Транспортер“
с рег. № ***** /бус/ С.Д.Д. нарушил правилата за движение по пътищата,
като поради неспазване на дистанция блъснал движещия се пред него л.а.
„Рено“ с рег. № ******. След удара л.а. „Рено“ се завъртял и се блъснал в
спирката, а автомобилът „Фолксваген Транспортер“ се завъртял и със
страничната си част блъснал ищцата, която като пешеходка преминавала по
пешеходната пътека, тя паднала на пътното платно. Посочва, че
местопроизшествието било посетено от органите на МВР – Варна, които го
документирали в протокол за ПТП с пострадали лица. На С.Д. e съставен
****** г. Л. твърди, че вследствие на това ПТП е пострадала, като пешеходец.
3
Тръгнала по пешеходната пътека, пресякла едната лента до средата на
пътното платно, спряла е за да изчака идващите коли да я пропуснат.
Приближаващият лек автомобил „Рено“ спрял, да я пропусне и тя тръгнала по
пътеката, за да пресече и дясното платно. Когато достигнала наполовина
дясното платно, отзад се задал бус и с висока скорост се ударил в спрелия да я
пропусне автомобил. След като била блъсната от микробуса, тялото и се
ударило много силно в асфалта и се преобърнала няколко пъти. Сочи, че е
претърпяла два силни удара - веднъж в ламарината на буса и още веднъж в
пътната настилка. При удара изпитала силна болка навсякъде по тялото.
Ударила си главата, дясното рамо, лактите и коленете. Била откарана в
спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където й били
направени скенер на глава и гръден кош и други изследвания. Установено
било, че има контузио капитис (травма на главата) и множество охлузвания
по горни и долни крайници. Изтъква, че лекар от съдебна медицина е
констатирал нанесените и травми – контузия на главата, кръвонасядания по
десния крак и лявата хълбочно – кръстцова област, ожулвания в областта на
дясната мишница, две лакътно стави, дясното коляно. След инцидента
изпитвала множество болки по цялото тяло и главата, които са и причинили
затруднения в ежедневието и силни неразположения. Болките и отоците по
тялото й пречили да заема каквато и да е удобна поза в легнало и седнало
положение. Пиела болкоуспокояващи постоянно. Твърди, че е имала стара
травма на дясното коляно, след катастрофата болките и в тази област се
активизирали отново. Често и се е виело свят в изправено положение, което
налагало по често да си почива и да лежи принудително. Поради
световъртежа не можела да излиза навън сама, била замаяна и
дезориентирана. През първите 3-4 дни имала постоянни силни болки в
главата, както и болки в лактите за около 10 дни. Изпитвала болки в дясното
коляно и към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че от
катастрофата получила болки по протежение на целия гръбначен стълб, като
отделно чувствала болка във врата при движение на главата в страни. За
болките посещавала лекар, приемала е медикаменти и й е извършвано
лечение. Била е насочена към физиотерапия. След завършване на първия курс
на физиотерапия е имала известно подобрение, но част от оплакванията
останали, за това била насочена към втори курс на лечение. Посочва, че освен
физическите травми преживяла и остър стрес, силна уплаха, дължащи се на
преживяната катастрофа. Усещала постоянно напрежение, безпокойство,
изпитва срах да пресича улицата, изпадала в паника ако стои на спирка,
ужасявала се като види бял бус. Изолирала се социално, притеснявала се че
поради травмата в главата няма да може да учи. Посещавала психиатър, който
и предписал антидепресанти, отделно употребява и успокоителни лекарства.
Твърди, че автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Подала
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, получена от застрахователя на 25.08.2022 г. Била
образувана щета, по която и било заплатено обезщетение в размер на 2000
лева, за претърпените неимуществени вреди и 152,26 лева за претърпените
имуществени вреди. Посочва, че така определеното обезщетение за
неимуществени вреди не покрива действителните болки и страдания които е
претърпяла. Счита, че сумата от 10 000 лева би била достатъчна да я
компенсира, а застрахователят е изплатил само 2 000 лв.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата
4
претенция по основание и размер, като я счита за недължима и прекомерна.
Не оспорва, че ищцата е предявила извънсъдебно претенция, за заплащане на
застрахователно обезщетение, за претърпените от процесния инцидент
имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че на Л. е изплатено
обезщетение в размер на 2 000.00 лв. за неимуществени вреди и 152.26 лв. за
имуществени вреди. Твърди, че правилно е определил размера на
претърпените неимуществени вреди причинени от процесното ПТП и ги е
възстановил. Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на
настъпилите травми, продължителността на оздравителния и
възстановителния период и твърденията за негативни емоционални и
психологически последици, както и причинно – следствената връзка с
процесното събитие. Сочи, че претендираната сума е изключително завишена.
От представените писмени доказателства, от заключенията по
съдебномедицинска експертиза, съдебно-психиатричната експертиза, от
гласните доказателства, от становищата на страните, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимна връзка съдът приема за установена следните фактическа
обстановка:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява и е
безспорно между страните е, че на 10.06.2022 г. около 13:50 часа на ГП I9 на
сп. „Изгрев“ посока гр. Варна, е настъпило ПТП между МПС „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ***** с водач С.Д.Д., ППС лек автомобил „Рено
Канго“ с рег. № ****** управляван от С.Д.Д. и пешеходеца Д. Г. Л., която е
пострадала. Водачът л.а „Фолксваген Транспортер“ Д., поради неспазване на
дистанция, блъснал спрелия да пропусне пешеходец автомобил „Рено Канго“,
който вследствие на удара се завъртял и се блъснал в спирка „Изгрев“, а л.а
„Фолксваген“ се завъртял и със страничната си дясна част блъска движещата
се по пешеходната пътека Л., която паднала на пътното платно.
С наказателно постановление № ***** от 22.06.2022 г/ стр. 40 от гр. д
№ 1048/2023 г. на ВРС/ на С.Д.Д. за процесния инцидент му е наложено
наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба от 200 лв. за това, че не се е
движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, като намали скоростта или
спре рязко, с което виновно е нарушил чл. 23, ал.1 ЗДвП.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на
пациент/ стр. 9 и 10 /,след инцидента Л. е откарана в МБАЛ „ Света Анна –
гр. Варна“ където било констатирано, че има травма на главата и охлузвания
по крайниците. На 13.06.2022 г. на ищцата е издадено медицинско
удостоверение № 558/2022 г./ стр. 16/, от което се установява, че същата е
прегледана и е констатирано, че се касае за контузия на главата /по
медицински документи/, кръвонасядания по десния лакът и лявата хълбочно-
крустцова област, ожулвания в областта на дясната мишница, двете лакътни
стави и дясното коляно. Описаните травматични увреждания са в резултат от
удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по
указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. От вложения по делото
амбулаторен лист № ******* от 27.06. 2022 г.,/ стр. 15/ се установява, че
обективното състояние на Л. към дата на прегледа е било – добро общо
състояние, крайници без отоци, няма данни за органомегалия. Видно от
амбулаторен лист № *******/ стр.11/ на 28.06.2022 г. Л. е прегледана от д-р
Б.Б.-Л., като ищцата е споделила за болки във врата. Установено е
5
ограничения в активни движения в поясния сегмент на гръбначния стълб. По
делото са предоставени още 3 амбулаторни листа за периода от 19.07.2022 г.
до 08.09.2022г., в които е отразено, че ищцата е имала оплаквания за болки
при движение, извършени са й са изследвания й и е предписано лечение.
Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателствени
средства от страна на ищцата.
Първият свидетел Р.П.П. - приятел на ищцата сочи, че тя му се обадила
по телефона от болницата. Понеже бил в Бургас се е обадил на родителите си
да отидат при нея. След около два часа се е върнал, през това време
родителите му закарали ищцата в дома й. Той останал при нея през цялата
нощ, понеже родителите на ищцата били извън страната, през цялото време
плачела защото се е сещала за ситуацията, боляло я цялото тяло.
Първоначално не искала да говори с приятели и роднини, а само с него и
родителите си. Не искала да излиза, плачела от време на време. Имала болки
и пиела обезболяващи. Изпитвала болки в кръста, по цялото тяло, болял я
вратът при движение, започнало да я боли и стара травма в дясното коляно.
Получавала световъртежи, като се изправи по – рязко, дразнела я светлината.
Посочва, че в рамките на два месеца имала болки и пиела болкоуспокояващи,
ходела на физиотерапия. Спряла да тренира, не искала да се среща с хора и
състуденти. Към момента на разпита продължавало да я боли кръста и
коляното, почнала да пие хапчета.
Вторият свидетел С.С. – майка на ищцата посочва, че веднага след като
са разбрали за инцидента са се върнали от почивка в Гърция. Заварили са
ищцата в състояния при което изпитвала силни болки и не можела да спре да
плаче. Помагала й да става, защото изпитвала болки в кръста. Първоначално я
болели и двете колена. В началото не са я оставяли сама, придържала я
защото и се е виело свят. Сочи, че към момента на разпита ищцата не излиза
от вкъщи сама, тя я води където се налага. Заявява, че ищцата отказва да кара
автомобил. Посочва, че се е затворила в себе си и не споделя. Ходила на
физиотерапия два пъти. Сочи, че при упражнения и при по – голени
натоварвания, когато я води на разходка, започва да я боли кракът и кръста.
Наддала килограми. През месец декември са й установили хормонални
проблеми. Взема лекарствени препарати, антистрес таблетки. Пречи й
слънчевата светлина. При учене полага много усилия и не може да учи както
преди.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото
доказателствен материал.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, която съдът
кредитира, като пълна ясна и компетентно извършена, се установява, че
вследствие на процесното ПТП Л. е получила следните увреждания: контузия
на главата /по медицински документи/, ожулване и кръвонасядане по десен
лакът с размер 5/4 см, линейно ожулване по дясна мишница с дължина 3 см,
ожулване по ляв лакът с издължена форма и размери около 3/0,5 см, контузия
в лявата хълбощно-кръстцова област с кръвонасядане с диамертър около 3 см,
контузия и ожулване по коляното на десен крак с диаметър около 3 см.
Всички описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети чрез удари, а ожулванията от тангенциално действие на твърди
тъпи предмети и добре съответстват да са получени по начина и времето,
посочени в исковата молба. Медицинската документация сочи, че ищцата се е
6
оплаквала от болки в поясната област, които въпреки приложеното лечение са
отзвучели в рамките на 2-3 месеца. През това време въпреки, че функцията на
крайниците и снагата не са затруднени е възможно да е изпитвала болеви
усещания при движение и покой. По повод на получените травми на ищцата е
изписано медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури. Ищцата е
извършвала физиотерапия/рехабилитация. Няма наличие на анатомичен
субстрат за наличието на болки на ищцата в кръста при натоварване и
лежане, болки във врата при завъртане встрани, замайване, виене на свят,
дезориентация и главоболие. Според обясненията на вещото лице Д. дадени в
открито съдебно заседание пред първата инстанция, няма анатомични или
морфологични данни за получени травми. Оплакванията, че към момента на
о.с.з ищцата изпитва болки, нямат анатомичен субстрат, но тъй като има
медицинска документация, няма основание да се отхвърли, че в резултат на
тези травми е изпитвала болки. Посочено е, че обичайния за възстановяване
от травмите период е 2 – 3 седмици, посочените 2 – 3 месеца в писменото
заключение за възстановяване са по данни на медицинската документация,
която няма основание да се отхвърли.
От заключението на назначената по делото съдебно психологична
експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че към момента на изследването не са
констатирани клинични проблеми в тесния смисъл на думата. ПО време на
интервюто ищцата е била тревожна, вследствие на връщането към
травматичната ситуация. Процесното ПТП е довело до променен стереотип на
ежедневието – повече от месец ищцата се е страхувала да се вози в МПС,
имала е нужда от подкрепа, както и нарушен сън, но не се установява
психична травма в тесния смисъл на думата. Функционирането на ищцата е в
рамките на нормалните психологични реакции при преживян стресов
инцидент. Понастоящем е възвърнала ежедневието си отпреди инцидента при
известни промени. В мотивната част на експертизата вещото лице посочва, че
ищцата е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна,
емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към психо –
соматични прояви. Като цяло Л. се очертава като емоционално лабилна
личност с висок невротизам, очертават се изразени разстройства по скалите
на емоционална потиснатост, нарушение на позитивните процеси. В
експертизата се сочи, че психологичното изследване не очертава данни за
актуални компоненти на разстройство в когнитивните процеси, но за известен
период от време била засегната личностната сфера и социалното
функциониране. Ищцата е със съхранен спомен за преживяното травматично
събитие.
Безспорно е между страните, че към датата на настъпилото ПТП
управляваният от С.Д.Д. лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
***** е бил застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска
отговорност” с полица № ********
На 24.08.2022 г. Л. е депозирала по пощата пред застрахователя –
ответник застрахователна претенция/ стр. 19- 21/, за причинените вследствие
на процесното ПТП имуществени вреди в размер на 192.26 лв., както и за
неимуществени вреди.
С платежно нареждане от 15.12.2022г. на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2152,26 лева, от които 2000 лева за
неимуществени вреди и 152,26 лева за имуществени вреди /съобразно
7
изпратения отговор на застрахователя по претенцията/.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
Предявен е пряк иск с правна квалификация - чл. 432, ал. 1, от КЗ.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания. Релевираните от страните
такива се свеждат до неправилно определен от първата инстанция на размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1, от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Отговорността на застрахователя е обективна,
безвиновна и има обезщетително -гаранционен характер.
За уважаването на предявения иск следва да съществуват следните
предпоставки: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите действаща към момента на настъпване на
застрахователния риск; причинена на трети лица вреда – имуществена и/или
неимуществена във връзка с притежаването и/или използването на
застрахованото моторно превозно средство; установяване на вида и размера
на вредата; отправена писмена претенция по чл. 380 КЗ.
Решение 3232/10.10.2023г., по гр. дело № 1048/2023г. на Районен съд
Варна, е обжалвано в частта му в която е присъдено обезщетение на Д. Г. Л.
за сумата над размер 3,500 лв., като се навеждат оплаквания само относно
определения размер на обезщетение. С оглед на това, че решението се
обжалва частично единствено по отношение на размера на присъденото
обезщетение, то е влязло в сила за сумата от 3,500 лв. Предвид което в
настоящото производство не е спорно, че е налице валидно сключена
застраховка „ Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника
застраховател, настъпилия застрахователен риск в срока на действие на
застраховката, както и че в резултат на процесното ПТП делинквента е
причинил виновно на ищцата конкретните травми. Поради това претенцията е
доказана по основание, но не и по размер.
Спорен пред настоящата въззивна инстанция е единствено въпроса
относно размера на причинените неимуществени вреди.
Неимуществените вреди следва да се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Съгласно съдебната практика, справедливостта не е
абстрактно понятие, тя е свързана с конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Според указанията на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, следва да
се съобрази характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
8
състоянието на здравето, причинените морални страдания. При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид още броя и
степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалия по време на
увреждането, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищеца болки и страдания, личността на
пострадалия и как инцидента се е отразил върху нея. При определянето на
обезщетението съдът взе предвид, че към момента на настъпване на
инцидента пострадалата е била на 21 години. Под внимание се взе броят на
причинените увреждания, касае се за ожулвания и синини по кожата със
сравнително малък размер, които в своята съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота и имат характера на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Отчете се, че предвид
личността на ищцата тя е изживяла по – тежко процесното събитие от
нормалното, което предполага определяне на по – висок размер на
обезщетение. Съобрази се, че е със съхранен спомен от ПТП и за известен
период е била засегната личностната й сфера и социално общуване. От друга
страна се съобрази, че според вещото лице не е настъпила психическа травма.
Съдът взе под внимание, че съгласно СМЕ обичайният период за
възстановяване от травмите е 2 – 3 седмици, а според медицинската
документация в конкретния случай е продължил 2 – 3 месеца. Според вещото
лице не са налице данни болките, които понастоящем изпитва ищцата, да са
следствие на процесното ПТП.
Съдът отчита още и конкретната за страната и региона икономическа
обстановка към момента на предявяване на иска, като за нейното определяне
се взеха предвид факторите които й влияят – минималната работна заплата
за годината на осъществяване на процесния инцидент 2022 г. е била 710 лв;
по данни на НСИ годишната инфлация за 2022 г. е била 16.9%., а месечната
инфлация за юни е била 0.9%; нарастването на БВП; повишаване на
потреблението на домакинствата. Взеха се предвид и лимитите по чл. 492, т. 1
КЗ.
След целокупната преценка на посочените по – го обстоятелства
настоящият съдебен състав прие, че справедливото обезщетение за
причинените на Д. Г. Л. неимуществени вреди от процесното ПТП е в размер
на 7000 лв. като от определеното обезщетение, следва да се приспадне
полученото от ищцата извън съдебно обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени вреди, в размер на 2000 лв. от
застрахователя.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение 3232/10.10.2023г., по гр. дело № 1048/2023г. на
Районен съд Варна, то следва да бъде потвърдено, като правилно в
обжалваната му част за сумата от 3500 лева до 5000 лева
По разноските:
При този изход на делото разноските не се дължат.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение 3232/10.10.2023г., по гр. дело №
1048/2023г. на Районен съд Варна, с което е осъден ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати на Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: ******* за
сумата от 3500/три хиляди и петстотин/ лева до 5000/ пет хиляди/ лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2022г. в гр. Варна по вина на С.Д.Д.,
водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *****, застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2022г. до окончателното плащане, като
отхвърлен иска за разликата над сумата от 5000 лева до предявения размер от
8000 лева, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл. 280 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10